Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Като го гледам не ми изглежда много измъчен...с цигарата в уста и накривената шапка ми мяза по-скоро на 'уволнение'. :bgrin:

А на мен ми мяза на пет дни непоряд в "подводницата" с тази накривена на уволняк шапка...... :tongue

 

А сега сериозно. Има си нужда от казармата, но само като общо войскова подготовка! И най - вече за това, че всеки трябва да си има понятие какво означават думите - отговорност и дисциплина....

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply

Нито отговорността, нито дисциплината се възпитават "изведнъж и внезапно".Армията в чисто функионалния й смисъл не може да бъде наборна и ефективна.Доказано е във времето още от преди няколко хиляди години.Точен баланс на наборна и професионална войска или т.н. "златна среда" не знам да има.

Подкрепям обаче, че човек след завършване на средно или висше трябва да минава поне "обща военна" подготовка - не заради дисциплината.

Link to comment
Share on other sites

Нито отговорността, нито дисциплината се възпитават "изведнъж и внезапно".
Абсолютно съм съгласен.
Подкрепям обаче, че човек след завършване на средно или висше трябва да минава поне "обща военна" подготовка - не заради дисциплината.
А защо? Наистина ми е интересно защо мислиш така, не е поредното ми 'спортно' заяждане.
Link to comment
Share on other sites

Нито отговорността, нито дисциплината се възпитават "изведнъж и внезапно".Армията в чисто функионалния й смисъл не може да бъде наборна и ефективна.Доказано е във времето още от преди няколко хиляди години.Точен баланс на наборна и професионална войска или т.н. "златна среда" не знам да има.

Подкрепям обаче, че човек след завършване на средно или висше трябва да минава поне "обща военна" подготовка - не заради дисциплината.

Това дето го написа от личен опит ли го знаеш или просто така си чувал..., чел......... ? О, не..., извинявай, сега се сетих, че България по времето на Симеон, Иван Асен и дори във войните през началото на миналият век е разчитала основно на наемна армия ;) Никой не е казал, че отговорност и дисциплина се възпитават - ей така изведнъж! Точно поради тази причина е необходимо време.... говоря за точно този период дето му се вика "казарма". Иначе да се научиш да си разглобяваш оръжието и да го почистваш ти трябва по - малко от час.... По - сложното е да проумееш, че вселената не се върти около теб и има хора чийто заповеди трябва да изпълняваш (нищо, че примерно на някои от тях IQто им е по - малко от номера на чепиците им) Да не говоря пък за стотиците различни характери с които се сблъскваш принудително във всекидневието там и ти се налага да се научиш да живееш с тях.... Защото там не можеш просто да си вдигнеш чукалата и да се чупиш някъде ако някой не те кефи (образно казано)

Link to comment
Share on other sites

@gado, по твоето време сигурно е било така , но казармата вече е отживелица (в 21 век,член на НАТО сме и т.н), а в сегашния си вид е чиста загуба на време, вместо да учиш висше примерно,една година ти е безвъзвратно пропиляна, не си ли съгласен.Каквd отговорност и дисциплина ще добиеш, ако те забият в Звездец например при рязаните пушки,а и на много други места - масови извращения и помиярски изпълнения...Това представлява военната служба в момента...или поне беше(За щастие) ;)

 

Скорпи, и аз съм бил на военни комисии и единственото положитeлно от цялото разкарване по кабинети и царящата бюрокрация е, че ми направиха пълни медицински изследвания и то безплатно...а да и един ден от даскало спестих :D

Link to comment
Share on other sites

Съгласен съм че в казармата трудно ще те научат на дисциплина, там не могат от раз да те "препрограмират" (превъзпитат) за да станеш дисциплиниран и отговорен човек, спазващ някакви правила и да имаш поне малко задръжки след като нито родителите ти или училището не са се постарали да го направят, примерно.

 

За да минаваш военна подготовка и да се научиш да боравиш с оръжия или да управляваш военна машина се иска много внимание и стриктно спазване на някои правила. За това те са длъжни да се постараят да те научат на малко дисциплина там, друг е въпроса ако това ти се струва гадно или тормоз. Аз лично мисля, че 6 месеца са достатъчни за да те научат какво е да си войник, как действа самата армия и как се борави с оръжие.

 

И да, военната комисия е хубаво нещо, много облекчаващо е да разбереш че нищо ти няма! :)

Link to comment
Share on other sites

Ром Малибу <333

Link to comment
Share on other sites

@gado, по твоето време сигурно е било така , но казармата вече е отживелица (в 21 век,член на НАТО сме и т.н)
Което съвсем не означава, че понастоящем не съществува нуждата от гореупоменатите добродетели....! Напротив, дори сега е много по-крещяща от тогава.
, а в сегашния си вид е чиста загуба на време, вместо да учиш висше примерно,една година ти е безвъзвратно пропиляна, не си ли съгласен.
Кой е този сегашен вид на казармата....? И какво като ще започнеш да учиш "висше" една година по-рано? Това "висше" би ли те направила по-отговорен и дисциплиниран.... Аз лично си мисля, че куцо, кьораво и сакато се е юрнало да следва поради една единствена причина.... - самоцел! Обществото няма нужда от безработни вишисти (като хилядите новоизлюпени адвокатчета, инженерчета, специалисти по маркетинг, филолози и безброй други такива...), това от което има нужда са работяги които са наясно, че заплатите им зависят от самите тях!
Каквd отговорност и дисциплина ще добиеш, ако те забият в Звездец например при рязаните пушки,а и на много други места - масови извращения и помиярски изпълнения...Това представлява военната служба в момента...или поне беше(За щастие) ;)
Ами незнам..., не съм бил там, но знам друго.... Мои приятели (от деца) са служили в Елхово и Звездец и освен стотиците нощни стрелби и учения и десетките ппробягани километри - май не са се оплаквали от нищо друго ! Единият даже влезе - лоена торба към 130 кила, а излезе 90 килограмов мъж скала ;) Като оставим настрана всичките митове и легенди остава една истина - и тя е, че основният тормоз в казармата го отнасят лигльовците и клинчарите.... Това може да го потвърди всеки който е минал от там. Да ти кажа честно в цивилният живот има много повече извращения и гаври отколкото в армията, но ти не си бил там та да можеш да усетиш разликата.... но това е друга тема.

 

 

Едит: И за да не се юрнат подир мен кучетата - държа да подчертая, че няман нищо против това хората да следват! По - скоро критериите по които се влиза във ВУЗ трябва да бъдат много сериозно завишени за да могат през цедката да преминават единствено наистина подготвени и кадърни хора!

Link to comment
Share on other sites

Трудно е да вмениш на някой, който не е бил, че е пълна загуба на време. Незнам от кога запознаването и поставянето на основите на едно вечно приятелство е губене на време. Никога, ама никога през живота си няма да збаравя тези хора с който съм бил, споделял и пр. Сашо, неси бил, обаче знаеш как е вътре :), супер. Веднага отговарям лично при мен как беше., факт: Строени за развод войници се дразнят нещо един на друг, единия го пцова, другия му хаква един тупаник, резултата е бързо военно пройзводство демек, за 24 часа го осъдиха за година и половина, е.., тва ако не е възпитателно, въри се дразни пак с някой, освен ако не си буквално олигофрен. Тези извращения общо взето са мит. Да напомня, че след като си положил клетва за не изпълнение на заповед в мирно време влизаш в ареста, в бойно могат да те разтрелят на минутата.

Link to comment
Share on other sites

Винаги съм си мечтал да съм нечия пионка и да изпълнявам нечии заповеди, само защото полираното му сиво вещество може да прави само това. Да дава заповеди. В името на самите заповеди.

 

Достатъчно ми беше изпълняването на заповеди във военното окръжие и военна болница. Колкото повече време минава - толкова повече си мисля, че в една евентуална война ще направя всичко възможно за да не взема участие.

Защото не смятам, че каквото и да е било би могло да оправдае отнемането на животи, както и жертването на такива. Камо ли пък заради нечии болни амбиции или политически интереси.

 

Просто съм малко анти-милитарист. А за родината вече не милея толкова, че да си дам живота за нечия чужда кауза.

Link to comment
Share on other sites

Брат ми още се познава и излиза на по бира с хората с които се е запознал в казармата.

 

Ето мъничко и забавно постче за казармата на което много съм се смял.

ЛИНК

Link to comment
Share on other sites

Баща ми е полковник, а след това и 10 години зам.-нач. на Военна болница. През всичките тези години не съм го чула нито веднъж да обиди някой, макар че големи лекета е имало, включително и такива, които са се стреляли за да не стоят в казарма и всякакви мамини синчета.. По цяла нощ съм стояла наказана с вдигнати ръце, защото съм се скарала с брат ми, но днес много се обичаме с брат ми и той има чудесно семейство, макар че не е бил войник. От малък тръгна по света съвсем сам и често се шегуваме, че днес казармата е когато момчетата заминат за чужбина.. Като останеш съвсем сам и няма кой да ти помогне, като те изгонят от квартирата и ти се наложи да спиш в най-красивия парк на света с нахвърляния ти багаж около теб, като останеш без пари и като я няма майка ти да ти направи мекици и като се изправиш на крака и докажеш на себе си и на хората, които те обичат, че вече си Мъж – тогава може и без казарма.. Малко милост и към по-малките, защото животът също учи! :)

Link to comment
Share on other sites

Ето мъничко и забавно постче за казармата на което много съм се смял.

ЛИНК

 

Лелееее..... отдавна не се бях хилил толкова :lol: , но не знаеш само колко истини има в това....

Link to comment
Share on other sites

Това ми напомня за номадските ми времена!

А, мен брат ми ме командореше. Та стана човек от мен, макар и леко мръднал! :)

Като става въпрос за задължително обучение, смятам че трябва да има и едно по-обстойно за оказване на спешна медицинска помощ.

Все пак всеки човек трябва да знае как да постъпи ако някой си счупи крак или ръка или припадне.

Аз си падам повече по медицината от колкото по оръжията, обаче не ми се става лекар нещо.

Link to comment
Share on other sites

Яко, и ти кат братми, 20 човека поделение - включващо: басейн, фитнес зала, тенис на корд, а да, готвеха си сами :) и без тежки наряди, само дежурен по рота. Аз като се замисля че съм караулното куче на дивизиона, но пък имам много награди от това ;D. Трябва да си потърся книжката да я разгледам :)

 

Какво поделение бе момче, аз си спях в къщи и ходех като на работа от 8:30 до 4:30 :) Само първите 2 месеца карах по-истинска казарма което пък на мен ми беше огромен кеф защото тъкмо ме бяха налегнали едни грижи и трябваше да се оправям с няколко неща едновременно и бум - призовка... първо се пищисах после като се замислих че се отървавам и няма да барам компютри известно вереме и че няма да има нужда да спя пред компютъра за да е готово еди какво си за утре щото иначе може да дойдат едни по-едри момчета и да ме повозят в багажника до еди къдеси че да оправя нещата - о кеффф... с голямо желание влезнах аз в тази казарма :lol:

 

A после в окръжието що нещо работа свършихме и добре че отбирах от FoxPro че да барна тук-там програмата (писана от няколко мои приятели а и нали можех да им звънна да ги питам кое какво е) - как да не са доволни всички - хем за отрицателно време върша работа която те иначе ще я правят по цели дни наред хем те щракат с пръсти...

 

Най-големия майтап беше когато разглобих клавиатурата да я почистя (копчетата се вадеха всяко за себе си и пак работеше клавиатурата) и идва един от полковниците и поглежда клавиатурата и вика "Ох ти си я счупил, пък аз исках еди какво си да ми провериш", викам му "няма проблеми, кажи какво трябва аз само я чистя", той се успокои и вика че щял да ме изчака да я сглобя... е като взех да пиша на тази клавиатура без копчета (щото тъй и тъй не гледам какво натискам) изражението на лицето му беше направо безценно! :lol: :rofl:

Link to comment
Share on other sites

Винаги съм си мечтал да съм нечия пионка и да изпълнявам нечии заповеди, само защото полираното му сиво вещество може да прави само това. Да дава заповеди. В името на самите заповеди.

 

Достатъчно ми беше изпълняването на заповеди във военното окръжие и военна болница. Колкото повече време минава - толкова повече си мисля, че в една евентуална война ще направя всичко възможно за да не взема участие.

Защото не смятам, че каквото и да е било би могло да оправдае отнемането на животи, както и жертването на такива. Камо ли пък заради нечии болни амбиции или политически интереси.

 

Просто съм малко анти-милитарист. А за родината вече не милея толкова, че да си дам живота за нечия чужда кауза.

 

Недей да приемаш всичко буквално, под заповеди нямам предвид "иди ми донеси тва, иди направи това". Всичко е много комплексно, работата ти е организирана и ти ежедневно си имаш задължение, за които носиш отговорност и хубавото е, че не оставаш незабележим, идва такъв момент когато доста хора разчитат на тебе. Аз си знаех щата още преди да влезна в казармата. И наистина е така, че навънка има къде къде повече извращения и простотии отколкото в казармата, поделението беше друга държава, почистена, зелена, подредена и знаеш, че ако си хвърлиш боклука там дето не требе ще има последствия.

 

Дедо, теб тогава ще те причеслим към не посетилите казарама :D

Link to comment
Share on other sites

Какво поделение бе момче, аз си спях в къщи и ходех като на работа от 8:30 до 4:30 :) Само първите 2 месеца карах по-истинска казарма което пък на мен ми беше огромен кеф защото тъкмо ме бяха налегнали едни грижи и трябваше да се оправям с няколко неща едновременно и бум - призовка... първо се пищисах после като се замислих че се отървавам и няма да барам компютри известно вереме и че няма да има нужда да спя пред компютъра за да е готово еди какво си за утре щото иначе може да дойдат едни по-едри момчета и да ме повозят в багажника до еди къдеси че да оправя нещата - о кеффф... с голямо желание влезнах аз в тази казарма :lol:

 

A после в окръжието що нещо работа свършихме и добре че отбирах от FoxPro че да барна тук-там програмата (писана от няколко мои приятели а и нали можех да им звънна да ги питам кое какво е) - как да не са доволни всички - хем за отрицателно време върша работа която те иначе ще я правят по цели дни наред хем те щракат с пръсти...

 

Най-големия майтап беше когато разглобих клавиатурата да я почистя (копчетата се вадеха всяко за себе си и пак работеше клавиатурата) и идва един от полковниците и поглежда клавиатурата и вика "Ох ти си я счупил, пък аз исках еди какво си да ми провериш", викам му "няма проблеми, кажи какво трябва аз само я чистя", той се успокои и вика че щял да ме изчака да я сглобя... е като взех да пиша на тази клавиатура без копчета (щото тъй и тъй не гледам какво натискам) изражението на лицето му беше направо безценно! :lol: :rofl:

 

ебаси. искам да те погледам как пишеш по клавиатура :laughing: . и аз не гледам...ама чат-пат само. и не ползвам всички пръсти :laughing:

Link to comment
Share on other sites

ебаси. искам да те погледам как пишеш по клавиатура :laughing: . и аз не гледам...ама чат-пат само. и не ползвам всички пръсти :laughing:

 

То готиното беше че онази клавиатура изобщо не приличаше на работеща даже - но беше от старите цъкащите, сегашните с тези гуми няма шанс да бачкат ако са разглобени толкова...

Link to comment
Share on other sites

Аз отивам да си изживея вечерта в дрямка, днес няма да ме мернете из късните часове, което е малко необичайно за мен, обаче и такива неща се случват.

Утре сигурно ще трябва да правя доста работи, а ако не съм спал ще е голям смях ако не свърша почти нищо.

Пожелавам ви лека вечер.

:)

Link to comment
Share on other sites

Абе и аз със старат A4 tech с голям enter си пишех хептен без да гледам, ама от както я смених с другата постоянно правя досадни грешки с близки по подредба букви.Много ме изнервя това.

Link to comment
Share on other sites

пих фалшиво черно джони снощи във версай .... не ми се живее..... да умрат всичките с тия скапани ментета :(

 

Кой пък прави фалшиво черно Джони? Да не си сбъркал нещо? Направо ме учуди.

 

Разглеждах си старите снимки от казармата, в главата ми нахлуха супер яки спомени :)

 

Румене, накара ме да ровя из моите :laughing:

 

СНИМКА 1, СНИМКА 2, СНИМКА 3, СНИМКА 4, СНИМКА 5, СНИМКА 6

 

Тия снимки са поздрав за Наско :laughing:

 

Имам чудесни спомени от казармата и не съжалявам че съм си отбил военната служба по никакъв начин. Напротив - гордея с това.

 

Брат ми още се познава и излиза на по бира с хората с които се е запознал в казармата.

 

Ефрейторът ми ме намира всеки път, когато си дойде в България и ме кани на разпиване.

Старшината на ротата и до днес ми е приятел, както и лейтенантът ми, който пък ме има за един от доверените си приятели.

С колегата, с който служихме заедно като ефрейтори и сме делили всичко е един от най-близките ми приятели.

Link to comment
Share on other sites

Айде обратно на работа. След като дружески се заядох с няколко колежки, обявиха, че съм напълно здрав :D

 

На мен ми минава през главата, че изглежда съм подценил хората във форума. След като написах, че ще се опитам да се измъкна от армията, в случай на война очаквах поне половин дузина родолюбци ме да обявят в национално предателство, подигравка със всичко свято и т.н. и т.н. Никой не скочи...

Иронията е, че сигурно в ранните ми години във форума аз бих бил именно от хората, които биха скочили. Понякога като попадна на някоя стара тема и си чета постовете и ме изпушва на смях.

 

И това вряне в нафталина ми припомни грамотната тема, също и таковата, да де, амиии, с тази тема поздравявам дядо Прас, да спасим света от медицината...

Eх, носталгия, носталгия...

Link to comment
Share on other sites

Link to comment
Share on other sites

  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...