Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Обща икономика първи курс съм :) Не са ми искали пари все още, ама имам познати на които са им искали и знам г/д за кво иде реч... иначе зимането на изпит се прави със всичко останало, но не и със знания :D Първия семестър си карах на тва дето съм прочел и съм запомнил и едвам вързвах тройките, освен по мат където така и не минах 2-та пъти :rolleyes: В същото време хора които не съм ги виждал по упражнения и лекции имат четворки и петици, а някои даже се освобождават от изпити с шестици... нивото на "елитния" университет си го правиш ти, щото като избацаш петиците с пищови, хендсфрита и кво ли още не съм виждал вече и като тръгнеш да бачкаш при някой, независим от роднински и приятелски връзки, работодател, шси проличи кой кво... Иначе ако има желание човек, може много неща да научи и в крайна сметка сичко до тва опира.

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply
Каква специалност си?

На мен за 2 години нищо не са ми искали, а като видях как се взимат изпити, сериозно се замислих за нивото на уж толкова елитния университет.

 

Затова повече тежест обикновено има това къде си работил, като какво и самото интервю отколкото дипломата (ако нея изобщо някой я гледа). Между другото ако някой си мисли че взимането на изпитите по 1 или друг начин му дава някакво предимство е в огромна грешка. Или си научил нещо в университета или си загубил времето си. Горе-долу като във вица: лайната може да те издигнат нагоре но не могат да те задържат там...

Link to comment
Share on other sites

Затова повече тежест обикновено има това къде си работил, като какво и самото интервю отколкото дипломата (ако нея изобщо някой я гледа). Между другото ако някой си мисли че взимането на изпитите по 1 или друг начин му дава някакво предимство е в огромна грешка. Или си научил нещо в университета или си загубил времето си. Горе-долу като във вица: лайната може да те издигнат нагоре но не могат да те задържат там...

Аз изразих изненадата си от това, че се оплаква от неща, които на мен наистина не са ми се случили за тези 2 години в университета. Нито пари са искали на мен или на някого около мен, нито съм забелязала толкова адски трудно да се взимат изпити. А това, че ни губят времето в самия университет с напълно ненужна информация, пък ако не ходим, смъкват оценки просто ей така, независимо от знанията, е съвсем различен въпрос.

Аз започнах работа веднага след първи курс и наистина се радвам, че така стана. Реално в университета дават някакви бегли насоки как трябва да изглеждат нещата в дадена сфера, всичко останало е опит. Аз предпочитам да изпусна 2 практически ненужни лекции за сметка на няколко часа в офиса. Просто е глупаво, когато искаш да учиш, а хората, които трябва да те учат губят времето ти. И остава единствено личната мотивация да се ровиш за нещо ново, защото там ти дават информация, която спокойно можеш да прочетеш и сам в учебника им, който тъй или иначе те задължават да купиш :)

Link to comment
Share on other sites

Вие не разбрахте ли, че единствения университет в Пловдив, който има смисъл да съществува, това е Медицинския! И не че там са цъфнали, та вързали, ама пък не може без лекари. Всичко друго е такъв леш, че няма на къде повече. И те подготвяли бъдещи кадри. Аз като ги гледам те колко са подготвени започвам да се притеснявам много силно за бъдещето на страната ни. То и първите резултати са на лице....

 

Хич не съм съгласен.Както на всякъде има такива, които искат да научат и такива, които са на някой детето, така е и в Медицинският.Обществена тайна е там, че 50% от местата за кандидастване са "резервирани" за на д-р "Мара" детето/цата.Съответно да не казваме колко от тях кви доктори стават и закво после по телевизията има хора, които се оплакват от калпави доктори.

 

 

Иначе по тая логика трябва да закрием всички Университети в БГ, защото 1 от тях не става за нищо....

Link to comment
Share on other sites

.....Иначе по тая логика трябва да закрием всички Университети в БГ, защото 1 от тях не става за нищо....

Ми, не е точно така... Във висшите училища просто ти дават някаква насока в която да трупаш знания - ако искаш учиш, ако ли не - губиш си времето и кинтите на мама и тати! Знанието не е *** та, да ти го вкарат.... Единственото шибано нещо в цялата работа е, че покрай ценните неща има прекалено много плява! Това си е лично мое мнение де...

Link to comment
Share on other sites

Просто е глупаво, когато искаш да учиш, а хората, които трябва да те учат губят времето ти. И остава единствено личната мотивация да се ровиш за нещо ново, защото там ти дават информация, която спокойно можеш да прочетеш и сам в учебника им, който тъй или иначе те задължават да купиш :)

 

Според мен проблема е именно в средното ниво. За да успеят да те научат на повече неща от това което ще научиш сам/сама за няколко месеца от практиката докато работиш, трябва по-голямата част от студентите да ги изпокъсат защото за да се вдигне нивото, тъй като се преподава така че да разберат всички иначе ще бъдат обвинени преподавателите че не могат да обясняват и не стават за нищо.

 

Не знам споделял ли съм но когато бях асистент с един приятел (и той беше асистент тогава) си направихме майтап и пуснахме анкета "защо сте влезнали в университета, какво искате да постигнете и научите по време на следването си". Ще се изненадаш какво количество отговори получихме с приблизително този смисъл: "за да си намеря умен мъж/жена" A кажи ми сега такова как да го научиш на нещо след като не иска да се научи на нищо ами акъла му е между краката?

 

 

gado, хем е така хем примерно специалностите Компютърни системи или Информатика те учат на такива основни неща че половината от по-отворените студенти вече ги знаят. Преди време (сега не мога да кажа със сигурност защото от 5 години не съм влизал в университета но не вярвам да е много по-различно положението) техниката беше толкова морално остаряла че нито една по-нова среда не можеше изобщо да тръгне. Пълен майтап беше че личния ми компютър беше по-добър от половината сървъри в университета а тези които наистина бяха нещо добро пък ги пазеха като очите си и студентите нямаха достъп до тях. От преподавателите поне 50% нямаха и хал хабер как се програмира а за придобиване на знания се разчиташе единствено на лекциите. Такива неща като да трябва еди какво си още да се прочете, да се дадат някакви насоки а после студента да седне да чете книги или да се рови в интернет бяха повод за бунт - как така ще трябва да се занимават в СВОБОДНОТО си време за да четат неща които не са им издиктувани. Елементарни неща които мога да обясня на човек който поне малко е пипал компютър за 10-20 минути се обясняваха в продължение на 2-3 часа упражнения и пак имаше неразбрали а някои от тях си водеха записки вместо да се опитат да разберат принципите. Докато учех имах колежки с пълно 6 които буквално зубреха материала - ти си отговори сам какво разбиране ще имаш когато си назубрил математика все едно това е география. Правенето на курсовите работи по информатика пък беше пълна лудница - смятай как е възможно човек учещ такава специалност да не може да направи една малка програмка, която на кой да е програмист би му отнела 2-3 часа а те за цяла седмица не могат да се оправят...

Link to comment
Share on other sites

Баси. Какъв гений трябва да си, за да ти звукне всичко това в главата. Вече не се раждат такива хора.

Наскоро пък си пуснах Requiem, та ми настръхна козината.

Link to comment
Share on other sites

според мен истината за всички висши училища е следната - искаш ли да се научш, имаш ли желание, то ще се научиш. Ако не искаш да учиш - пак може да си взимаш изпитите, обаче каква е ползата? Незнам колко от вас познават хора, които учат ей така, за престиж. Щото рииийш' ли, много по-яко е някоя мацка като и кажеш, че си студент и учиш някакъв си мениджмънт. Аз познавам такива хора.

 

Аз го виждам със собстените си очи - повечето ми колеги са улегнали хора, грижещи се освен за себе си и за семействата си, знаещи какво е това "живота" и записали се да учат, защото виждат нужда от това, или дори работата им го изисква. И понеже тези хора знаят, че тези знания ще им бъдат нужни, учат сериозно. И научават. А не просто да се ходи по лекции за да се пият кафета и такива подобни работи с колегите.

 

Та затова казвам - който има желание, учи. И зад дипломата му после няма да седят просто някакви си оценки, ами и знания. А който не иска - кара си го айляк, много хора например има като злобила, незнаещи кога и какви изпити имат. Или пък зубрачи (учещи едва ли не по задължение)... "аз уча щото мама и тате искат да уча, на мене кво ми пука!" И в крайна сметка всички взимат дипломи.

Link to comment
Share on other sites

Затова повече тежест обикновено има това къде си работил, като какво и самото интервю отколкото дипломата (ако нея изобщо някой я гледа).

Да бе,хич не я гледат,затова бакалаврите вече почти навсякъде не ги бръснат за нищо...друг е въпросът доколко са реални изискванията на работодателя и какво предлага :unsure:

 

п.п на мен друго ми е интересно - какво трябва да се отговори при интервю на въпроса "Какво заплащане очаквате да получавате?" и коректно ли е въобще да се задава?

Link to comment
Share on other sites

. И зад дипломата му после няма да седят просто някакви си оценки, ами и знания. А който не иска - кара си го айляк, много хора например има като злобила, незнаещи кога и какви изпити имат. Или пък зубрачи (учещи едва ли не по задължение)... "аз уча щото мама и тате искат да уча, на мене кво ми пука!" И в крайна сметка всички взимат дипломи.

 

 

Трогнат съм.... нямаше нужда да ме споменавате аз съм го казвал милион пъти в момента образованието не ми е на първо място както по принцип трябва да е ....

Link to comment
Share on other sites

п.п на мен друго ми е интересно - какво трябва да се отговори при интервю на въпроса "Какво заплащане очаквате да получавате?" и коректно ли е въобще да се задава?

 

Абсолютно коректно е. Всеки си оценява труда някак. Това "колкото може повече но съм навит на колкото и да дадат" е пълна глупост. Казваш колко желаеш да получиш за да работиш с желание а не да се чувстваш минат и така. Не говорим да искаш 20,000/месец след като за подобна работа заплащането е около 1500/месец примерно. Все пак това е един вид сделка между теб и работодателя ти. Има професии и места където са ясни заплатите. Места където работят 50 човека едно и също и там няма "искам толкова" там заплатите са такива - ако не ти отърва - айде пътя и другия да идва. Затова по-готино е да се работи на такова място където те питат каква заплата искаш пък дали ще ти я дадат е друга тема но може да стане един вид пазарлък. Звучи малко тъпо това с пазарлъка но е така и освен това отваря доста интересни възможности. На мен ми се е случвало да поискам 2но повече от заплатата която съм получавал до момента и са ми давали :) Първата ми работа също така ми забиха въпроса и аз се учудих пък казах колко очаквам, човека се разсмя и сложи 30% отгоре.....

Link to comment
Share on other sites

Всеки си оценява труда някак.

Много интересно пък как ще знаеш колко точно се получава при дадена работа.Все пак в работодателя е и хляба и ножа, доста непрофесионално ми се струва от един такъв въпрос да зависи до голяма степен бъдещото ти работно място,на Запад дали така питат,а Дядо,доста ме съмнява да ти кажа ;)

Link to comment
Share on other sites

Много интересно пък как ще знаеш колко точно се получава при дадена работа.Все пак в работодателя е и хляба и ножа, доста непрофесионално ми се струва от един такъв въпрос да зависи до голяма степен бъдещото ти работно място,на Запад дали така питат,а Дядо,доста ме съмнява да ти кажа ;)

 

май нямаш много опит все още... студент ли си още?

 

естествено, че този въпрос има място на интервю и е абсолютно професионално да се зададе и да му се отговори.

 

Като работодател - аз искам да знам какво заплащане ще те кара да работиш съвестно и сериозно да изпълняваш задълженията си. Не ми трябва някой, който ще идва на работа с идеята "те ми плащат мижави пари, аз пък им претупвам работата". Къде ми е сметката от такъв? Да го следя постоянно и да го ръчкам и накрая да се разделим с неприятни чувства в най-добрия случай преди да е направил някоя поразия. Това едно. Второ- ако средно заплащането за позицията която искаш е 1000 лева, работодателя ти няма да те вземе за 500 - защото рискува ти все някога да разбереш реалната си стойност и тогава започват едни... дето пак в най-добрия случай завършват с разделяне, в най-лошия - с бая поразии.

 

Друга прична е - трябва да знам какви пари смяташ за доволни за работата си, защото ако ти дам прекалено малко, утре конкуренцията винаги може да те прибере от мен с по-добра оферта...

 

Като бъдещ работник - важно е да имаш представа на колко се оценява в момента уменята и опита ти. От къде ще знаеш ли?! Тоя въпрос ме разби. Редовно отделям време да преглеждам обяви в моята област и дори се обаждам и се интересувам. Винаги съм в течение каква е средната заплата в областта ми. Това е все едно да продаваш краставици, ама хал да нямаш каква им е цената в момента и колкото ти дадат - толкова... ми ще си сероизно прецакан винаги. Освен това работодателя ще се замисили дали да те вземе - ако не си си направил труда да се подготвиш по такъв въпрос, който е толкова важен за теб, ебати как ли ще си подготвен за работата... друго - липсата на мнение по тоя въпрос означава липса на опит в работата.... и още хиляда и една причини...

 

На запад и навсякъде този въпрос се задава и се дискутира съвсем серозно при интервю за започване на работа. Ако не ти го зададат - това е сигурен признак, че не си ги заинтересувал и нямат никако намерение да те наемат. Това е сделка - продаваш уменията и опита си, те ги купуват. Като си купваш кола не се ли пазариш? Като си купуваш салам и домати не търсиш ли най-изгодната цена?

Link to comment
Share on other sites

На запад и навсякъде този въпрос се задава и се дискутира съвсем серозно при интервю за започване на работа. Ако не ти го зададат - това е сигурен признак, че не си ги заинтересувал и нямат никако намерение да те наемат. Това е сделка - продаваш уменията и опита си, те ги купуват. Като си купваш кола не се ли пазариш? Като си купуваш салам и домати не търсиш ли най-изгодната цена?

Абсолютно вярно е това. Досега съм минал десетки интервюта "на запад" и този въпрос е просто задължителен. Цяло изкуство е да можеш да се "пазариш" за цената на труда си. Ако не си в състояние да покажеш, че заслужаваш ниво по-високо от средното в бранша, "пазарейки" се успешно по време на интервюто, има доста голяма вероятност да не получиш работата изобщо.

Link to comment
Share on other sites

1. Как се нарича шофьор, който кара в лява лента с 25 км/ч?

2. Как се нарича пешеходец, който върви по средата на пътя?

3. Мразя да ми се киха и да не мога да кихна.

Link to comment
Share on other sites

Да им го на*укам на тъпите инспекторки от ПУ!!! Така им се работи, че думи нямам... :sayjin

Link to comment
Share on other sites

п.п на мен друго ми е интересно - какво трябва да се отговори при интервю на въпроса "Какво заплащане очаквате да получавате?" и коректно ли е въобще да се задава?

 

 

 

Много интересно пък как ще знаеш колко точно се получава при дадена работа.Все пак в работодателя е и хляба и ножа, доста непрофесионално ми се струва от един такъв въпрос да зависи до голяма степен бъдещото ти работно място,на Запад дали така питат,а Дядо,доста ме съмнява да ти кажа ;)

 

 

Задължителен въпрос в другите държави (както казаха преди мен) с тази разлика, че там ти го задават HR отделът и освен отговорът, виждат и реакцията ти. Тук повечето го задават, защото така са видяли някъде, че пише и им се е сторило удачно.

Link to comment
Share on other sites

Като стана дума за университетите(аз снощи написах 3км пост по въпроса ама натиснах нещо и го изтрих и се отказах да го пиша наново) прави сте - ако искаш да научиш нещо ще го научиш въпреки всичко. Както е и в училище - аз кандидатствах с химия, езикова култура и математика и не бях ходил и на 10 минутен урок в страни от учебните часове - приеха ме на първо класиране това, което исках. Имаше хора, които ходиха на уроци от една година преди изпита - някои се справиха по-зле от мен други като мен и само една малка част по-добре. Целта на това, което написах не беше да ви убедя колко съм умен(де да можех... :) ), а да ви кажа, че колкото и да е ниско нивото на образованието, ако искаш да постигнеш някакви знания, не е задължително да си плащаш, че да те научат както трябва. Друг е въпросът, обаче, до колко това, което се учи в университетите върши някаква работа. Пример: изучаването на моята специялност е тясно свързано с практически упражнения, които ние провеждахме на допотопна апаратура. Няма да изпадам в скучни подробности каква точно. Ще дам само пример: все едно да учиш програмиране на Бейсик без компютър и после на документи да няма проблем да започнеш работа във фирма като Майкрософт! Последния хит от наш преподавател е: един колега започна работа като търговски представител на аромати и овкусители за ХВП. Имали сме лекции и упражнения по предмет - добавки в ХВП като в лекциите информацията не е до там изчерпателна за всеки един вид добавки(което е нормално - все пак не ни е това специялността). Колегата искаше да се подготви добре за бъдещата си работа и отиде да помоли един от преподавателите да му даде малко повече информация специялно за овкусители и ароматизатори по-подробна от споменатото в лекциите. Преподавателя му отговорил: "Колега, консултациите се заплащат!" И повечето преподаватели са консултанти по различни заводи, те внедряват технологии, те правят анализи и т.н. Е как да искат да ни научат на съвременни методи и технологии - нали ще им вземем хляба.

Link to comment
Share on other sites

Баси. Какъв гений трябва да си, за да ти звукне всичко това в главата. Вече не се раждат такива хора.

Наскоро пък си пуснах Requiem, та ми настръхна козината.

Тряаа си Моцарт, кво да ти кажа... ихаа не само аз настръхвам като слушам класическа музика :D

Link to comment
Share on other sites

Как можете да го слушате това ......!? Писнало ми е да слушам и най-простата му мелодия и тя да звучи гениялно! Има и други велики, ама тоя направо се е олял! Той ако е живял още 30 години, нямаше да има никой след него - той щеше да измисли всичко! А реквиема го знам на изуст! Слушал съм го над 2000 пъти и пак не знам какво се случва...

Link to comment
Share on other sites

...А реквиема го знам наизуст! Слушал съм го над 2000 пъти и пак не знам какво се случва...

А "Амадеус" колко пъти си го гледал? :) Аз лично - поне 10 пъти и знам всичко, дето става и ще става...както и в "Реквиема" между другото. :P

 

Едит: Обаче ако "Амадеус" не беше озвучен с творби на Моцарт, със сигурност щях да го изгледам точно 1 път. :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Амадеус е страхотен филм, както и "Безсмъртна Любима" - там е за другия хит - Бетовен. Верно, че там има сцена, когато със Салиери пишат Pеквиема.

 

Едит: Чел съм книгата - "Моцарт - Възвишено и земно". Една от малкото книги, с такъв обем, които съм чел по собствено желание.

Link to comment
Share on other sites

Много интересно пък как ще знаеш колко точно се получава при дадена работа.Все пак в работодателя е и хляба и ножа, доста непрофесионално ми се струва от един такъв въпрос да зависи до голяма степен бъдещото ти работно място,на Запад дали така питат,а Дядо,доста ме съмнява да ти кажа ;)

 

Точно на запад питат така. И като не знаеш - казваш минимума който те устройва теб лично за да живееш пък после заплатата се вдига малко по малко като те оценят... Другото ти го казаха ov3rm4n и Godfather. Аз от 10тина години работя главно с американци и винаги са ме питали. Верно че се водя консултант а не им работя в офис на "трудов договор" но пък ми плащат заплата на месец а не на проект. Както казах - добре е да се аргументираш като искаш еди какви си пари защо смяташ че ги заслужаваш или защо искаш толкова малко.

 

И кое му е професионалното на : "заплатата ще ти е толкова, ако не ти отърва - хващай пътя"? Работодателя може да избира дали да те наеме и дали му отърва да ти плаща еди каква си заплата а пък ти можеш да избираш дали да работиш за него или не. Примерно има фирми в които не бих работил дори да ми дават повече от сегашната ми заплата защото това което правят аз не искам да правя (примерно поддръжка на някакви антични системи на COBOL) или защото е безсмислено да се занимавам с елементарни неща от които няма да науча нищо ново и е проста рутинна работа. Виж ако ми предложат заплата в пъти по-висока от сегашната (говоря за поне 2.5 пъти) може да се замисля и на COBOL да програмирам даже и да дебъгвам системи писани като дипломна работа на индийски студенти - последното за около $12,000/месец бих се навил, но не и за по-малко :P

Link to comment
Share on other sites

Сега ме зарибихте с тоя Моцарт, та тръгнах да си припомням Турски Марш на пианото... Кошмар!!!!! Като се сещам, че това му е едно от най-лесните неща и ми става лошо!

Link to comment
Share on other sites

  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...