Jump to content
BulForum.com

Да се посмеете малко...


Recommended Posts

В реалния живот и знанието че земята е кръгла не е от полза. И така най неочаквано се отзоваваш в света на диска. Оня с магьосниците. И те е страх да тръгнеш към хоризонта за да не паднеш от ръба....

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 12.1k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

А нужно ли е?В реалния живот тази частичка знание не носи никаква практическа полза.

 

Не е - всъщност кой ли днес има нужда от обща култура след като има гугъл...че даже и в "Стани богат" някои от участниците не се крият и когато ползват "помощ от приятел" още от началото му казват да го търси с гугъл. Проблемът обаче изведнъж ще се прояви ако по някаква причина Интернет спре - тогава ще се види реалното положение със знанията, което хич няма да е розово...

Link to comment
Share on other sites

А нужно ли е?В реалния живот тази частичка знание не носи никаква практическа полза.

То по твоята логика не е нужно човек да има никаква обща култура и да е кон с капаци, който да чете и да разбира само от едно нещо!

Link to comment
Share on other sites

Тъй де...аз като знам подредбата в Слънчевата система и като имам претенции за широка обща култура, да не би да се чувствам по-щастлив и проспериращ от комшията, дето всеки ден се врътка с ес-класата - твърдо нье... :popcorn:

Link to comment
Share on other sites

За съжаление в тази мутренска държава, хората позиционирани в лявата част на кривата на Дънинг-Крюгер успяват да фискализират наглостта си.

Link to comment
Share on other sites

Еби ги...Пламене, по-проспериращ си....просто тея селтаци не са ни в категорията....парите не са всичко....но, са почти всичко:lol: Чефо, ти си......

Link to comment
Share on other sites

ОЛ ИНКЛУЗИВ

Ходили сте, нали? Показахте ли им гръмотевиците? Има нещо много първично в българин пред шведска маса. В него се събужда древен инстинкт. В общи линии човек има два такива- за самосъхранение и за размножаване. Когато си пред маса отрупана с лакомства не си мислиш за секс. Мислиш си че ще се отпускат дупки на колана тая вечер, поне две. 
Но да започнем историята от началото. А при нас тя дойде с телефонно обаждане. Близък мой приятел – Ванката, събираше група. Страхотен нов четиризвезден хотел на Халкидики правеше откриване. И промоционално даваха много, ама много добри цени за седмица ол инклузив, в началото на сезона. Уловката беше, че за да получим този пакет трябваше да бъдем поне тридесет човека група. Събрахме се за часове.

Няколко дни преди пътуването с жена ми овършахме мола. Знаете как е- нови, един размер по-големи бански по модата, слънчеви очила по модата, хавлии по модата, летни дрешки по модата, вечерни дрешки по модата, плажни играчки за децата по модата, въже да се обеся като видя сметката накрая- обикновено. То няма нужда да е по модата. Кой ще го гледа като вися в мазата?
Нямам обяснение как успяхме да съберем всичко това в колата. И да затворим вратите, с нас вътре. Мистерия. Оплаквах се какво съм муле чак до гръцката граница. Там пред нас мина Ванката, с неговото семейство. Още преди това ми направи впечатление че едното му дете не седи на седалка отзад, а на куфар. Когато митничарят го накара да отвори багажника разбрах защо. Всичките им плажни принадлежности бяха вече надути, ей така, за всеки случай. Ванката бавничко надигна, съпругата му Нинка приклекна, готова за това, което ще последва и изведнъж пред очите ни избухна цветна дъга- разхвърчаха се плажни, футболни и баскетболни топки, пояси, дюшеци, надуваеми крокодили, костенурки и де що е имало боклуци по сергиите у нас. Ванката и Нинка хукнаха да гонят летящия багаж, децата им писнаха, съпругата ми ахна, а аз нададох глава през прозореца:
-Иване бе, защо не сложи отгоре върху колата и едно водно колело бе? Да има какво да правим? 
-Млъкни и ела помогни, какво се подиграваш! Половината неща са под колата ти...
Митничарят само се хвана за главата и ми махна-Разкарайте се, направите задръстване. 
Докато пътувахме нататък трябваше тържествено да се извиня на съпругата си за злостните забележки, да призная че нашият багаж е съвсем нормален и не сме тръгнали да даряваме малко африканско градче с играчки, както бях предположил по-рано. С няколко тоалетни спирания се добрахме до хотела. Повечето от нашата група вече се бяха настанили, понеже както знаете веднъж сложат ли ти ол инклузив гривната, ставаш нещо като малко царче. Ядеш и пиеш на корем. Безплатно. Е, не съвсем без пари де, нали си платил вече. Сега е момента да си избиеш направените разходи. Над половината хотел беше пълен с българи, явно направили си същата сметка като нас. И голямото плюскане започна.
Като малък бях гледан от баба си. И естествено тя ме прехранваше. Редовно. Нищо в огромната чиния не трябваше да остане неизядено. Понеже в Африка дечицата гладуват. Още не съм си обяснил как ако преям и ми е зле ще помогна на бедстващите, но така и не спрях да опитвам. Понеже съм добра душа и мисля за тях. Проблемът при непрекъснатото ядене в хубав хотел на шведска маса е, че храната никога не свършва. И няма как да опразниш подносите, веднага ти носят нов. Повярвайте, опитах. Пък и не само аз. Цялата българска група работеше за бедните дечица в Африка, изяждаха се безброй порции, поливани с евтин алкохол. И понеже освен европейци, сме си и високо културна нация се държахме подобаващо с персонала. 
-Ела тука ма, къде са палачинките?-изискана дама с вечерна рокля и тонове грим крещеше на тичаща сервитьорка с кръгове под очите още на закуска. Горкото момиче нямаше идея нито какво й се говори, нито защо намацаната лелка, сбъркала облеклото е толкова ядосана. А палачинки нямаше, понеже другата супер гримирана българка, нейната приятелка ги беше взела. Всичките. И ги беше сложила пред мъжа си, сто и петдесет килограмов суперуспял бизнесмен. Как се разбира че е успял, ще попитате. Еми много е просто- носеше огромен ланец, висящ върху косматите му гърди, потник, шорти и джапанки. И се оригваше. Спортно-елегантния му стил много си ходеше с прилепналата малка черна рокля на съпругата му, и с високия й ток. И с тежкия грим, на закуска. Мила родна картинка. Нека завиждат гърците. Къде са виждали те такова нещо. 
Ние се движехме из хотела предимно с Ванката. Движехме тук не е съвсем точна дума. Пропълзявахме от маса на маса.
-Хайде на басейна,-реши да поразнообрази малко Иван,-Нося дюшеци.
-Да, всички видяхме че носиш, даже са и надути...На тоя басейн имаше бар, нали? И нещо там лекичко за хапване?
-Естествено, иначе как ще изкараме чак до вечеря? 
-Айде.
Много прост народ са това гърците. Какво е това правило да не можеш да си плуваш на дюшека с чиния спагети на корема? Какво толкова може да стане? Да, вярно, чинията се обърна и от соса половината басейн почервеня, все едно имаше нападение на акула. Ама чак пък да правят панаири? 
Един път се престрашихме да направим мачле. Хотелът имаше терен. Още на десетата минута повърнах обяда- четири пържоли, някакви кюфтенца, малко панирана риба, две-три порции пържени картофки, още някакво месо с незнаен произход, но с много хубав сос, не повече от пет-шест десерта и една салата доматки. За разкош. Разгеле, помислих си, освободих си място за вечеря. На Иван обаче не му провървя толкова. Малко преди да отидем на терена беше извикал уплашения сервитьор и му се беше накарал че в тоя коктейл няма никакъв алкохол. И за това трябваше да му даде още пет. И едни ядки там, да вървят с коктейла. На обяд. На мен ми се видя че като взе топката тръгна да лъже несъществуващ противник и стреля в нашата врата, вместо в чуждата. Ама хайде да не си търсим кусури както се казва. След изстрела обаче Иван леко залитна и меко падна по лице на тревата. И не мръдна. Беше заспал. Това развали целия мач. Не можеш да играеш спокойно, ако има заспал човек на терена. Всеки го знае, много старо правило. Така че викнахме един аниматор да прибере нашия почерпен приятел в стаята му и забързахме към открития бар на плажа. Там в точен час поредният преуморен готвач правеше мекички. И ако не отидеш навреме ще трябва да чакаш на опашка. Ужасно обслужване.

Най-трудно беше вечер. След цял ден освинване спането е страшно неспокойно. Въртиш се, потиш се, хъркаш, ставаш през пет минути до тоалетна. Една нощ съпругата ми просто не издържа:
-От както съм тук не съм спала! Спри се! Или се контролирай на масата или въобще не се прибирай в стаята. Децата оттатък се плашат от хъркането ти! Ще ми получиш някой инфаркт. Махай се, искам да се наспя. 
Реших че понеже съм на почивка нямам нужда от семейни скандали, такива си имам достатъчно и в България. И излязох да си направя нощна разходка, белким малко ме отпусне корема. Хотелът беше притихнал, но не съвсем. Тук-там някой гост повръщаше, или пееше, или се опитваше да скочи пиян в басейна. Иван спеше на една пейка пред стаята си. И той беше изхвърлен, за пиене. Двама младежи, момче и момиче с чуждоземен произход си правеха селфита пред него, за спомен. Представям си какво щяха да си говорят като се приберат:
-Помниш ли го този? Не мърдаше...
-Виж, виж как му седя отгоре. А тук му рисуваме по лицето. 
Изгоних ги разбира се, нали ми е приятел. И им взех маркера. Като се разкараха му нарисувах и аз нещо на челото. Ей така, за спомен. 
На следващия ден ме събудиха виковете на Нинка, съпругата му. Онези гадни хлапета му сложили използван кондом в джоба. За нарисуваните цици на челото му нищо не каза, слава богу. Иначе щеше да ми стане адски гузно.

Прибрахме се с поне пет килограма отгоре. На човек. Колата се задъхваше по баирите. Ние по стълбите. Избихме си почивката, ура. Решихме проблема със световния глад. Сега се почват диетите. 
Иван някак си забрави че съществувам. Аз обаче си спомних за него, на следващата пролет:
-Иване бе, хайде пак на оня хотел, обади се на туристическия си агент.
-Обадих се. Няма да ходим.
-Що?
-Цените са двойни.
-Ей не се наядоха тия гърци бе. 
-Агентът каза че миналата година хотелът е бил на загуба. Заради ол инклузива.
-Знаех си. Всичко дойде от руснаците, да знаеш. Нямат мярка тия хора, това е.
-Да бе, и заради тях сега ние страдаме.
-Гадове.

Бай Ганьо е още жив драги читателю. И в цветущо здраве. Никой не се е съмнявал че ще надживее автора си, с повече от век. И пак си обикаля из Европата. И никога не е спирал да сърба и да се оригва, особено ако е на чужда трапеза. На аванта ли е и шамар ядем. Отколешна българска традиция.

Link to comment
Share on other sites

Тъй де...аз като знам подредбата в Слънчевата система и като имам претенции за широка обща култура, да не би да се чувствам по-щастлив и проспериращ от комшията, дето всеки ден се врътка с ес-класата - твърдо нье... :popcorn:

Иди го питай колко пари 'арчи за бендзин и ще почнеш да го съжаляваш :lol: , и ще си безумно щастлив, че нямаш ес класа, даже може и банкетче да дадеш по случая! Edited by biodesign
Link to comment
Share on other sites

Как ще се води Третата световна война? (По дни)

Американските бомбардировки над Сирия хвърлиха светлина върху начина, по който ще се води Третата световна война. Противно на думите на Айнщайн, че не знае с какви средства ще протече Третата световна война, но Четвъртата ще е с камъни и дървета, от видяното с ударите на Тръмп срещу Сирия следват съвсем други изводи. Ето как ще изглежда новият световен катаклизъм. 2 април 2019 г. Тръмп обявява със статус в Twitter, че ще изстреля умни ракети срещу руски Крим - за да внесе демокрация и световен мир в Украйна. След това се обажда на Путин и го предупреждава културно. Ден след ударите от Москва съобщават, че руските умни ПРО са свалили всички умни американски ракети. От Белия дом съобщават, че всички умни американски ракети са поразили умно целта си. 2 април 2019 г. - на обед Красимир Каракачанов обявява, че българската армия е в готовност. Някъде някой започва да сменя веригите на танка ни. 2 април 2019 г. - през нощта Оказва се, че действително една-единствена ракета е ударила един-единствен склад, където е ранила нощния пазач - той всъщност бил предупреден да напусне обекта, но останал, защото просто заспал. Пазачът говори пред камерите и се оплаква, че сега си е изгубил работата и няма какво да работи. Статистиците вписват загубата му на работно място като първото голямо поражение от Третата световна война, а в Холивуд паралелно започва писането на четири различни сценария, посветени на живота му. Различни НПО дават началото на хуманитарни проекти, посветени на намирането на работа за мъжа. 3 април 2019 г. Facebook се тресе от коментари. Цари вълнение, приповдигнато настроение и радост - най-сетне нещо ново и интересно в мрежата. В интернет се множат безброй смешки, носи се особен геополитически ентусиазъм. Организират се протести в десетки държави, а хората са щастливи, че ще могат да се съберат заедно в центъра на столиците си и да си поговорят помежду си. През това време Путин предупреждава Тръмп, че ще отвърне на удара. 4 април 2019 г. - през нощта Атака. От Москва съобщават, че всички умни руски ракети са поразили умно целта си. От Белия дом съобщават, че умните американски ПРО са свалили всички умни руски ракети. Всъщност една-единствена ракета действително е попаднала върху изоставена къща в Тексас. Ранено е куче. В Холивуд паралелно започва писането на четири различни сценария, посветени на кучето. Стотици хиляди потребители на Twitter рефрешват страницата на Доналд Тръмп непрекъснато, очаквайки реакция... 3 юни 2019 г. След общо взето 30 подобни атаки, двете страни осъзнават, че са изхарчили десетки милиарди долари за ракети, блокирани от ПРО за стотици милиарди долари. Сметката все повече не излиза - войната не е на сметка. Доларът и рублата са се сринали до земята, а икономиката и на двете държави започва да се самоизяжда от военен преразход. През това време Китай обявява, че вече отказва да дава заеми на двете страни. Те осъзнават, че са отдавна фалирали. 10 юли 2019 г. След дълъг разговор по телефона, двете страни решават да преместят войната в Twitter, Facebook и YouTube. Общото мнение е, че която страна натрупа повече лайкове, коментари и споделяния, ще спечели. Американците се оплакват от руски хакери, които манипулират социалните мрежи, а руснаците се оплакват от самите алгоритми на мрежата, направени така, че да облагодетелстват американците. 12 август 2020 г. Година и половина по-късно Красимир Каракачанов дава пресконференция за танка. Веригите са най-сетне сменени, готов е за употреба. Туловището му (на танка... не на Каракачанов...) прави разходка по жълтите павета. Нацията празнува могъществото си, а през това време в сутрешен блок Андрей Слабаков и друг гост спорят дали може да се пуши в танка. Може.

Автор: Райко Байчев

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...