Jump to content
BulForum.com

За какво мечтаете?


Recommended Posts

Това са глупости Пешо. Да загубиш мечтите си, което според мен в същност те притеснява, е наистина ужасно гадно. Така е, защото мечтите са основна движеща сила в тоя живот и са някакъв вид промоутър (по-тъпо не можах да го измисля) на надеждата. Само че сбъдването на една мечта само те води към друга, а не до края на мечтите изобщо. Сбъдването на мечтата е едно неописуемо преживяване, което мога да нарека вихър (мой си термин). И колкото повече ти се сбъдват мечтите, толкова по-добре. Не само заради усещането, ами и защото нивото на мечтите ти се вдига и така искаш все повече и повече, което си е един добър стремеж. Така че като цяло според мен е малко позьорски тоя номер с "мразя мечтите да се изпълняват", заЙото реално затова са мечтите...точно, за да се изпълняват и да минаваш нагоре...

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 906
  • Created
  • Last Reply

Не малко, доста ;) Обичам от време на време да го избивам на цинизъм, да се правя на Лорд Хенри (Уайлд, Дориан Грей). Но наистина, случвало ми се е когато се сбъдне някоя моя прекрасна мечта и да открия, че всъщност във въображението ми е била много по-красива, отколкото в действителността.(пример - загубата на девствеността, като почна да се клати таз мадама и ми мина през ума "ебаси... т'ва ли е секса?!") И като се случат няколко такива - става шит. Препратка към разсъжденията ми в темата за светлината и тунела - важното е не постигането на една цел, а пътя към нея. Разбира се, че имам мечти, цели ако щеш ги наречи, но когато ги постигна - то е като изчитането на една прекрасна книга - съжаляваш, че вече няма да четеш тази прекрасна книга :]

Link to comment
Share on other sites

Ам да... Мечтите са много по-сладки от реалността. Твоя свят е винаги по-вълнуващ, затова очакваш много от тях, когато се сбъднат. Май и за това писа, че сбъдването е кофти. Аз лично понякога се обсебвам от мечтите си и когато ги осъществя(макар и малко пъти да се е случвало), имам чувството, че съм свалин някакво бреме от гърба си и ако не самата мечта, поне факта, че я няма и друга я е заместила ми дава малко щастливо спокойствие :smile: (ебати словосъчетанието)

Link to comment
Share on other sites

Мечтая да затворят целия форум Тя и Той поне за 1 седмица за да "изтрезнеете". Готин си е форума но 95% от темите тук са глупости в промишлени количества и чист спам.

 

Да живее клуб "ИДИОТ"!

Link to comment
Share on other sites

Някой...

Някой дето да разбира...

Някой, който knows your darkest spots, but still can see your sunny bunnies.

Някой, който умее да прави палачинки в различни форми,

усмивки с различен вкус,

да разбира с поглед, жест или докосване.

Някой, с който да следиш сериал по телевизията.

Да си имате свой си малък ритуал.

Да знаеш как си пие кафето и когато ти му го приготвиш - да го изпива до дъно.

Някой, който да вижда твоите 101 усмивки: тъжни, смешни, уморени, престорени, свенливи... и да обича, и познава всяка една от тях.

Някой, който да е част от живота ти, без да се натрапва прекалено в него, да разбира от лично пространство и живот.

Някой, с когото да е весело и да ти е еднакво хубаво, когато те целува вечер с измити зъби и сутрин с блатен дъх :)

Някой, който да стои до 3 часа през нощта, за да ти нарисува комикс, за да те усмихне поне мъничко след убийствения ден.

Някой, който да чупи мивката от бързане в банята, за да не закъснее за среща.

Някой, който да се сеща да не яде тиквички с чесън преди излизане.

Някой, който да ти посвети нещо свое.

Някой, който да ти се обажда и да не те забравя дори на хиляди мили разстояние.

Някой, който да ти подари семена за цветя, за да можеш после ти да подаряваш тия цветя и да усмихваш хората с тях.

Просто Някой, който да побира в себе си целия свят.

Някой... който не съществува.

Силвия.

Link to comment
Share on other sites

Някой, който да е част от живота ти, без да се натрапва прекалено в него, да разбира от лично пространство и живот.

Искам да мога да го правя.

Link to comment
Share on other sites

Някой...

Някой дето да разбира...

Някой, който knows your darkest spots, but still can see your sunny bunnies.

Някой, който умее да прави палачинки в различни форми,

усмивки с различен вкус,

да разбира с поглед, жест или докосване.

Някой, с който да следиш сериал по телевизията.

Да си имате свой си малък ритуал.

Някой, който да вижда твоите 101 усмивки: тъжни, смешни, уморени, престорени, свенливи... и да обича, и познава всяка една от тях.

Някой, който да е част от живота ти, без да се натрапва прекалено в него, да разбира от лично пространство и живот.

Някой, с когото да е весело и да ти е еднакво хубаво, когато те целува вечер с измити зъби и сутрин с блатен дъх :)

Някой, който да стои до 3 часа през нощта, за да ти нарисува комикс, за да те усмихне поне мъничко след убийствения ден.

Някой, който да чупи мивката от бързане в банята, за да не закъснее за среща.

Някой, който да се сеща да не яде тиквички с чесън преди излизане.

Някой, който да ти посвети нещо свое.

Някой, който да ти се обажда и да не те забравя дори на хиляди мили разстояние.

Някой, който да ти подари семена за цветя, за да можеш после ти да подаряваш тия цветя и да усмихваш хората с тях.

Просто Някой, който да побира в себе си целия свят.

Някой... който не съществува.

Силвия.

 

Същото и още малко...

Link to comment
Share on other sites

(HemophiliacInMe @ Aug 21 2005, 11:16 AM)

Някой...

Някой дето да разбира...

Някой, който knows your darkest spots, but still can see your sunny bunnies.

Някой, който умее да прави палачинки в различни форми,

усмивки с различен вкус,

да разбира с поглед, жест или докосване.

Някой, с който да следиш сериал по телевизията.

Да си имате свой си малък ритуал.

Някой, който да вижда твоите 101 усмивки: тъжни, смешни, уморени, престорени, свенливи... и да обича, и познава всяка една от тях.

Някой, който да е част от живота ти, без да се натрапва прекалено в него, да разбира от лично пространство и живот.

Някой, с когото да е весело и да ти е еднакво хубаво, когато те целува вечер с измити зъби и сутрин с блатен дъх  :)

Някой, който да стои до 3 часа през нощта, за да ти нарисува комикс, за да те усмихне поне мъничко след убийствения ден.

Някой, който да чупи мивката от бързане в банята, за да не закъснее за среща.

Някой, който да се сеща да не яде тиквички с чесън преди излизане.

Някой, който да ти посвети нещо свое.

Някой, който да ти се обажда и да не те забравя дори на хиляди мили разстояние.

Някой, който да ти подари семена за цветя, за да можеш после ти да подаряваш тия цветя и да усмихваш хората с тях.

Просто Някой, който да побира в себе си целия свят.

Някой... който не съществува.

Силвия.

 

Ашколсун! :)

 

Искам да мога да го правя.

Можеш. Всички можем. Които искаме.

Link to comment
Share on other sites

Някой...

Някой дето да разбира...

Някой, който knows your darkest spots, but still can see your sunny bunnies.

Някой, който умее да прави палачинки в различни форми,

усмивки с различен вкус,

да разбира с поглед, жест или докосване.

Някой, с който да следиш сериал по телевизията.

Да си имате свой си малък ритуал.

Да знаеш как си пие кафето и когато ти му го приготвиш - да го изпива до дъно.

Някой, който да вижда твоите 101 усмивки: тъжни, смешни, уморени, престорени, свенливи... и да обича, и познава всяка една от тях.

Някой, който да е част от живота ти, без да се натрапва прекалено в него, да разбира от лично пространство и живот.

Някой, с когото да е весело и да ти е еднакво хубаво, когато те целува вечер с измити зъби и сутрин с блатен дъх :)

Някой, който да стои до 3 часа през нощта, за да ти нарисува комикс, за да те усмихне поне мъничко след убийствения ден.

Някой, който да чупи мивката от бързане в банята, за да не закъснее за среща.

Някой, който да се сеща да не яде тиквички с чесън преди излизане.

Някой, който да ти посвети нещо свое.

Някой, който да ти се обажда и да не те забравя дори на хиляди мили разстояние.

Някой, който да ти подари семена за цветя, за да можеш после ти да подаряваш тия цветя и да усмихваш хората с тях.

Просто Някой, който да побира в себе си целия свят.

Някой... който не съществува.

Силвия.

 

Още един път ще го цитирам това. Ама то си заслужава, добре казано, добре почувствано...или просто е близко до мен... И сега какво? Имам ги тия неща...трябва да се цапна през главата и да си спомня, че съм най-щастливия човек...

Link to comment
Share on other sites

Още един път ще го цитирам това. Ама то си заслужава, добре казано, добре почувствано...или просто е близко до мен... И сега какво? Имам ги тия неща...трябва да се цапна през главата и да си спомня, че съм най-щастливия човек...

Просто се бори всеки един миг за тях, а не ги приемай като даденост. :huh:
Link to comment
Share on other sites

Още един път ще го цитирам това. Ама то си заслужава, добре казано, добре почувствано...или просто е близко до мен... И сега какво? Имам ги тия неща...трябва да се цапна през главата и да си спомня, че съм най-щастливия човек...

Един съвет от мен.Никога не казвай подобни неща,не звучат добре.

P.S.Hemophiliac , "някой, който да се сеща да не яде тиквички с чесън преди излизане" , тази част само,ако може да отпадне,защото е тъпа,колкото си искаш.

Link to comment
Share on other sites

тази част само,ако може да отпадне,защото е тъпа,колкото си искаш.

Защо да е тъпа бре? Предполагам и на теб не ти харесва приятелката ти да ухае на чесън когато е близо до теб ;)

Link to comment
Share on other sites

Знаете ли... не е моя мечта, но все пак. Преди около две седмици, седях на брега и се самосъжалявах. Тя ме беше отхвърлила. Тя ми бе казала "сега съм с друг". Седях и се вкисвах. В този момент погледнах небето...

...

милиарди звезди, светещи с различна сила, различна яркост, различен цвят. Бляскавата паяжина на млечния път, милиарди, милиарди, безброй много звезди, усещане за безкрай, усещане за необятност, за безброй светове отвъд...

...тогава почувствах колко съм незначителен, колко съм дребен, какво нищожество съм, незабележима частичка от една планета, която е незабележима прашинка до Слънцето и слънчевата система, която е незабележима частичка от галактиката, която е просто една от многото галактики в необятния космос... и се замислих и колко са нищожни и малки проблемите ми, болките ми. Почувствах колко много имам, а колко много още искам... Една неизмеримо малка прашинка, която може да мисли и чувства, която може да обича и да бъде обичана, която може да гледа космоса, та макар и изкривен от възприятията...

Толкова много имаме...

Link to comment
Share on other sites

Скорпи, аз редовни си прилагам това упражнение когато се сдухам. Най-напред почнах само спрямо музиката да го използвам (бе кво съм седнала да се ядосвам за тоя концерт...ай сиктир, отиивам да гледам звездите), а после и спрямо другите неща [някакъв си там мъж...аре бе има много други (бе не е съвсем вярно, ама айде...), пък и виж звездите колко са яки:)]. Разбира се се изразих много простовато както винаги. Мисълта ми беше, че е добре да имаме микро- и телескопи.

Link to comment
Share on other sites

с когото иначе поддържаме прекрасни отношения (без да са "онези" отношения, за които мечтая)

 

Това аз не го умея. Бих се самоизмъчвал още повече. Нищо прекрасно не бих могъл да имам в такава ситуация. По-добре да стоя по-далече.
Link to comment
Share on other sites

бтв - абе, всички ли сме любовно нещастни в този форум?  :blink:

 

Не, аз съм прекалено щастлив. По-нагоре го казах и ми казаха, че било тъпо. То и аз си умирам да се самосъжалявам, ама нямам право. И все пак явно това се толерира.

Link to comment
Share on other sites

Миналата седмица имаше метеоритен дъжд и падна голямото пожелаване - на четири "звезди" едно и също. Лежа на терасата върху един козяк, от телевизора гърмят концертите Live8, а аз дебна жълтите резки в небето.

Link to comment
Share on other sites

мечтая си денят да е 30 часа

да нямам нужда от сън , защото той е изгубено време

и да няма нужда да си хабя усилията с някво даскало

светът да е устроен по коренно различен начин

има толкова много неизживяни моменти , заради погубването на времето

Link to comment
Share on other sites

мечтая си денят да е 30 часа

да нямам нужда от сън , защото той е изгубено време

и да няма нужда да си хабя усилията с някво даскало

светът да е устроен по коренно различен начин

има толкова много неизживяни моменти , заради погубването на времето

приеми че нашият живот е с околко една трета по-малък, като изключим съня.. така че просто си кажи че за да може на изживееш пълноценно тази част от живота си когато си буден, трябва да платиш цената със сън ;) Но пък съня не е толкова безинтересн, особено ако сънуваш :love Това е момент когато можеш да мечтаеш ;) Така че поста ми не е оффтопик (преди да ме определите за твърде корав ралист) :zzz

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...