Jump to content
BulForum.com

Premiership 2009/2010


GeorgiK

Recommended Posts

  • Replies 523
  • Created
  • Last Reply
Едно само не разбрах, за какво беше картона на Дрогба? Симулация? Някой разгада ли ситуацията?

Аз до колкото разбрах, заради подлгане на Дрогба и бурно атакуване на Еванс, нещо такова.

Link to comment
Share on other sites

http://vbox7.com/play:48480228 Ей такива индивиди трябва да ги наказват след мача и да ги махат за известно време. Само опорочават играта. След гол като на Джером, да гледаме такъв... :sick

На това му се вика Ливърпулка или по-точно Анфийлдка. :lol:

Link to comment
Share on other sites

Апокалипсис сега за Ливърпул? (част I)

 

Разлика от 11 точки от върха на таблицата в Премиър лийг и на ръба от отпадане още в груповата фаза в Шампионската лига още към средата на ноември - това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, говорим за същия този Ливърпул, който само заради един-два субективни и обективни малки детайла не успя да отнеме шампионската корона в Англия от вечния си съперник Манчестър Юнайтед миналия сезон. Да, говорим за същия този Ливърпул, който през пролетта бе обявен от УЕФА за клуб №1 в последните пет години в Шампионската лига.

 

Какво всъщност се обърна в последните месеци, че да се стигне до сегашното статукво и дали наистина е достигната критичната точка, при която връщане назад вече няма? В следващите редове ще разгледам всички възможни фактори, довели до моментната картина на "Анфийлд". Пиша с уговорката, че последователността им не е непременно изведена в някакъв логичен ред. Започвам обаче с най-важния и обемен за обхващане.

 

СИЛАТА НА СЪСТАВА/ ОТНОШЕНИЕТО НА СОБСТВЕНИЦИТЕ. Лятото бе идеалният момент мениджърът на "червените" Рафаел Бенитес да надгради състава, борил се до последно за титлата миналия сезон, и най-сетне да я прибере във витрината след 20 години суша. Шампионът Манчестър Юнайтед бе отслабен с напускането на най-силния футболист в Европа и света в последната година Кристиано Роналдо и донеслия куп решаващи точки с головете и асистенциите си Карлос Тевес.

 

Испанецът използва своите и на главния си скаут Едуардо Масиа връзки във Валенсия, за да атакува Давид Силва, но бившият му клуб използва интереса, за да предизвика наддаване чрез пресата. Това спря Бенитес, а според някои достоверни източници в един следващ момент той бил уговорил цената и на Силва с "лос че", и на Матю Ъпсън с Уест Хем Юнайтед, ала получил вето за осъществяване на сделките в последния миг от собствениците на клуба Джордж Джилет и Том Хикс.

 

Тук стигаме до ролята на трансатлантическото дуо. Янките до последния момент на крайния си срок в края на юли уговаряха рефинансирането на заема си от банките Роял Банк ъф Скотланд и Уаховиа, но за да го получат, трябваше да осигурят намаляване на главницата с 60 млн. паунда. Нещо със сигурност е трябвало да се жертва и последвалите събития показаха точно кое е било то...

 

Според няколко източника, когато е подписвал новия си договор, Бенитес е получил обещание от босовете да има 20 млн. паунда за харчене плюс каквото си изкара от продажби, в това число и парите от връщането на Роби Кийн през януари в Тотнъм Хотспър (16 млн. с бонуси до 19 млн.).

 

С яснотата, че Чаби Алонсо в крайна сметка е твърдо решен да напусне Ливърпул и ще напусне, Бенитес е планирал бюджет, който да му позволи покупката на попълнения от калибъра на Глен Джонсън, Гарет Бари, Матю Ъпсън/ Майкъл Търнър, Давид Силва и Карлос Тевес/ Диего Форлан. Испанецът наистина бе в групата преследвачи на Тевес, както призна и агентът на аржентинеца Киа Джорабчян, докато Форлан бе резервна опция според всички водещи испански спортни медии. За Търнър пък признаха публично от Хъл Сити, а за неизпълнената мечта от лятото на 2008 г. Бари - от Астън Вила. За Силва вече писах.

 

Случайно съвпадение ли е тогава, че след отправянето на запитвания, т.е. първа стъпка в операциите по трансфери, за мерседеси като Силва, Тевес/ Форлан и Ъпсън/ Търнър накрая Бенитес бе принуден да остане да се оправя с шкоди като Воронин и Кирякос (дошъл в последния момент с последните останали в бюджета 1,5 млн. паунда) плюс непостоянните Риера и Бабел?

 

Разбира се, че не е случайно съвпадение! Американците, за кой ли път откакто купиха Ливърпул (всъщност некоректно твърдение, тъй като самият клуб им плаща тази покупка), отново излъгаха. Доста от парите потънаха за осигуряване на рефинансирането на заема, а докато това се случи, Манчестър Сити действа по-бързо за Гарет Бари, взе го под носа на Ливърпул и Бенитес бе задължен да се насочи към втората си опция за този пост Алберто Акуилани. Италианецът има безспорен талант, но има три минуса спрямо Бари: той е по-скъп, по-склонен към контузии и не е англичанин, което е огромен недостатък предвид идващите нови правила за местни играчи в съставите на клубовете от Премиър лийг.

 

Мениджърът остана и без реална алтернатива на Джонсън на десния бек, защото жертва Арбелоа заради липса на средства и за нови покупки, и за повишаване на заплатата му. Давид Нго вече започва да показва какъв нападател може да бъде (изключвам дузпата срещу Бирмингам Сити), но се запитайте дали Бенитес би предпочел да има Тевес или Форлан за партньор на Джерард или Торес вместо него и Воронин? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Арбелоа под ръка вместо Деген в дългия сезон? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Ъпсън или Търнър вместо Кирякос за заместник на Хуупиа (липсата на Големия финландец е огромна за отбора)? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Силва, способен да играе и на позицията на Джерард зад Торес, вместо един измежду Риера и Бабел? Несъмнено да.

 

Ето рекапитулацията. Можехме днес да гледаме един Ливърпул без Алонсо, но с петима англичани (Джерард, Карагър, Джонсън, Бари и Ъпсън/ Търнър) плюс идващите от младежките нива играчи, които безпроблемно биха запълнили квотата за местно тренирани. Воронин, Кирякос и Деген или отдавна щяха да са освободени, или въобще нямаше да бъдат купувани, вместо да мъчат и себе си, и публиката, и спортно-техническия щаб въпреки очевидното си желание да се представят на нужното ниво. Силва и Тевес/ Форлан щяха да донесат допълнителна световна класа на атаката и по-малко главоболия при отсъствия на Джерард или Торес, а не да недоумяват хората от Буут Руум дали да подлагат асовете си на операция, или не.

 

В крайна сметка Ливърпул днес разполага с петия по обща трансферна стойност състав в Премиър лийг и също петия по обща стойност на годишни заплати на играчите си, изпреварван и от Манчестър Сити и Тотнъм Хотспър, освен от Челси и Манчестър Юнайтед. Джилет и изпълнителният директор на клуба Крисчън Пърслоу обясняваха, че трансферният бюджет това лято бил "изяден" от новите договори на Джерард, Торес, Каут, Агер, Бенаюн и мениджъра, но това само доказва колко неконкурентоспособни са мърсисайдци на най-големите си съперници за титлата плюс тези за Топ 4 Сити и Тотнъм.

 

Освен това отново припомням нещо твърде съществено: нетният харч на Бенитес в последните четири летни и зимни трансферни прозореца е около 2,5 млн. паунда. Междувременно доста други английски клубове, освен гореспоменатите четири финансово най-мощни състава, похарчиха нетно повече пари за подсилване. Макар и без купищата доходи от петте твърде успешни кампании в Шампионската лига на Ливърпул, те обаче са ненатоварени от дългове от собствениците си и така се облагодетелстват от повишените си приходи от ТВ права.

 

И все пак, въпреки купищата контузии и липсата на обещаната подкрепа на трансферния пазар от страна на шефовете си, испанецът е на топа на устата и перото на английските медии, докато например похарчилият в пъти повече пари Марк Хюз се отървава от всякакви критики след пет поредни равенства на Сити в първенството...

 

Последните абзаци тук са за Хикс и Джилет, особено за бившия собственик на Монреал Канейдиънс. Той, за разлика от също толкова противния на Коп-а свой партньор, отново излезе от тишината и започна да вдига шумотевица, развеждайки знайни и незнайни арабски принцове из "Анфийлд" и базата Мелууд. Целта е ясна: показване на мускули и покачване на цената на своя дял, поне една част от който със сигурност е за продажба. Следващото рефинансиране идния юли ще е дори по-трудно за договаряне от настоящото и инвестиция отвън изглежда задължителна стъпка.

 

Джилет нажежи обстановката и в разговор с човек от групировката "Духът на Шанкли", като отново излъга, сега два пъти: и за това, че не той, а Хикс бил казал, че първата копка по "Новия Анфийлд" ще е направена до 60 дни след покупката на клуба през февруари 2007 г., и за нетните харчове на Бенитес в периода на управление на американците. За справка, Джилет обяви нетната сума от 128 млн. паунда, а те са общо около 37 млн. за визираните шест летни и зимни трансферни прозореца и само около 2,5 млн. за последните четири!

 

Уж частният разговор, проведен в базата Мелууд, се появи във форума redandwhitekop.com, а оттам и в националната преса, съответно обстановката около клуба отново бе оцветена в кървавочервено. Неслучайно преди мача с Юнайтед над 5000 фенове на тима послушаха зова на "Духът на Шанкли" и се стекоха на протестен марш до "Анфийлд" с послание към Хикс и Джилет най-сетне да освободят клуба от присъствието си.

 

Следва продължение, в което ще бъдат разгледани факторите "ротация: контузии и форма на играчите", "загубата на Алонсо и тактическите промени", "защитата на статични положения" и "програмата".

 

sportal.bg

 

 

Апокалипсис сега за Ливърпул? (част II)

 

Разлика от 11 точки от върха на таблицата в Премиър лийг и на ръба от отпадане още в груповата фаза в Шампионската лига още към средата на ноември - това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, говорим за същия този Ливърпул, който само заради един-два субективни и обективни малки детайла не успя да отнеме шампионската корона в Англия от вечния си съперник Манчестър Юнайтед миналия сезон. Да, говорим за същия този Ливърпул, който през пролетта бе обявен от УЕФА за клуб №1 в последните пет години в Шампионската лига.

 

Какво всъщност се обърна в последните месеци, че да се стигне до сегашното статукво и дали наистина е достигната критичната точка, при която връщане назад вече няма? В следващите редове ще разгледам всички възможни фактори, довели до моментната картина на "Анфийлд". Пиша с уговорката, че последователността им не е непременно изведена в някакъв логичен ред.

 

РОТАЦИЯ: КОНТУЗИИ И ФОРМА НА ИГРАЧИТЕ. През този сезон Рафаел Бенитес прави дори по-малко промени в стартовите си състави в сравнение с миналия с оглед на контузиите и липсата на достатъчно в количествен план качество в състава си, което пък носи неминуем риск от нови контузии на често играещите футболисти. Това е порочен кръг, но няма как да бъде преодолян безболезнено с оглед на това, че например заместникът на Чаби Алонсо направи шампионатния си дебют едва в понеделник, а Глен Джонсън на практика няма заместник въобще, тъй като той бе продаден за събиране на средства за запълване на други дупки в състава. За другите постове писах в първата част на анализа.

 

В над 75% от мачовете на отбора до момента във всички състезания са играли Рейна, Джонсън, Шкъртел, Карагър, Инсуа, Лукас, Маскерано, Каут, Джерард, Бенаюн и Торес, т.е. цяла твърде възможна титулярна единайсеторка. Лидери на тима като Джерард, Маскерано и Карагър по разни причини още не са в топформа. Каут, Бенаюн, Инсуа и Шкъртел (играл повечето мачове със счупена челюст още от първия кръг в шампионата срещу Тотнъм) обяснимо показват постепенен спад, тъй като са постоянно на терена и дори играха в по-маловажното гостуване за Карлинг Къп срещу Арсенал. Нищо чудно, че израелецът напусна с мускулна травма мача с Бирмингам Сити в понеделник, по-рано в сезона това се случи на Джонсън, а холандецът и младият аржентинец изглеждат все по-изцедени и заплашени от подобна участ съвсем скоро.

 

Предвид получилата се ситуация се очертава изводът, че Бенитес явно е заложил на по-големи отпреди физически натоварвания в лятната подготовка, за да окапват толкова играчи с мускулни травми (Джерард, Торес, Джонсън, Аурелио, Шкъртел, Риера, Бенаюн). Това решение на мениджъра към ден днешен може да се определи като грешно, но и мотивите му от тогава не са неразбираеми: предвид липсата на достатъчно широка пейка да подготви по-малко на брой футболисти за по-големи натоварвания до януари, когато идва времето за "презареждането на батериите" до края на сезона с нова миниподготовка.

 

Рискът на Бенитес за момента се оказва неоправдан, а непланирано дългото очакване на Акуилани (според най-големия световен травматолог в областта на глезените трябваше да е в игра още септември) и Агер допълнително влоши картината. Хора като италианеца, датчанина, Аурелио и Риера, които са рядко използвани заради контузии, са от не мнозината в състава, способни да се намесят равностойно в гореизброената единайсеторка с над 75% участие до момента през сезона. Не такива обаче са Воронин, Деген, Кирякос и резервният вратар Кавалиери (неслучайно взети за общо 4,5 млн. паунда), влизащи само на пожар; Бабел още стои далеч от потенциала си за световна класа, а Нго, Спиъринг, Кели, Плеси, Аяла и т.н. са още твърде сурови, за да са от нивото на Агер, Аурелио, Акуилани и Риера.

 

Знаменателно за злощастието откъм контузии за Бенитес бе трудното и без това априори гостуване на Фулъм, предшестващо решаваща визита в Лион в Шампионската лига. На "Крейвън Котидж" мениджърът не можеше да разчита на цели 10 (!) контузени или болни от вирус футболисти от първия си тим, а отделно трябваше да прибягва до играещия на инжекции Торес за един час и до изцедените Каут, Бенаюн и Инсуа, играли обяснимо доста слабо в конкретния мач.

 

Постоянното използване на асовете Торес и Джерард не само в Ливърпул, а и в националните им отбори, вече доведе до мускулното им претоварване и оттам травми в адукторите, но рискът е задължителен за Бенитес предвид липсата на алтернативи в състава. Все пак само с 14 мача с дуото като титуляри в Премиър лийг миналия сезон (доста от тях с ненамерена топформа на единия или на другия след връщане от контузия) отборът събра впечатляващите 86 точки. Останалите футболисти обаче не получаваха толкова травми, а и Чаби Алонсо, амбициран да се докаже отново, бе постоянна величина.

 

ЗАГУБАТА НА АЛОНСО И ТАКТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ. Още фантастичната поредица след онова 4:0 срещу Реал Мадрид през март подсказа, че Рафаел Бенитес търси еволюционно нов вид на своя отбор. Новата концепция включва активна игра между двете наказателни полета на единия от двамата централни полузащитници, докато другият (Маскерано) остава пред защитната четворка. В интервюто си за "Ел Мундо Депортиво" наскоро Бенитес каза, че с по-статичния Алонсо "червените" понякога са играели твърде директно за вкуса му, докато с новия Акуилани (припомням, втори вариант за поста след изпуснатия Бари) тимът щял да бъде по-плавен и мобилен в разиграването на топката.

 

Идването на Глен Джонсън вместо Арбелоа също бе стъпка в тази посока, като двете крайни линии на мърсисайдци трябваше да станат още по-близкостоящи отпреди, гарантирайки повече успех на пресата от предно поле и съответно възможност за изнасяне на крайната защитна линия по-напред към противниковата половина. Тук идва ролята на Джонсън отдясно и Инсуа/ Аурелио отляво плюс на Агер от центъра, които могат да помагат в изнасянето на топката, позволявайки на Акуилани да разменя позицията си с Джерард зад Торес и така да бъдат затруднявани при препредаването им противниковите отбрани.

 

Непланирано дългата липса от терените на Агер и Акуилани плюс невъзможността при травми на Джерард понякога той да е до Маскерано или Лукас до появата на италианеца обаче попречиха за по-бързото приспособяване на тима към този тип футбол и оттам се появи дисбаланс между защита и атака. Това доведе до получаването на доста голове (25 в 18 мача във всички състезания), макар и немалко от тях да бяха плод на буквално невероятна индивидуална проява (например Есу Екото и Джероум) или спорни отсъждания (плажни топки, пресилени или измислени дузпи, фаулове или ъглови удари). Контузиите на Агер, Аурелио, обещаващия Кели и Шкъртел плюс спадът във формата на словака и Карагър също не помогнаха, а пробойна се появи и при

 

ЗАЩИТАТА ПРИ СТАТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ (следва в последната трета част).

sportal.bg

Link to comment
Share on other sites

Апокалипсис сега за Ливърпул? (част III)

 

Разлика от 11 точки от върха на таблицата в Премиър лийг и на ръба от отпадане още в груповата фаза в Шампионската лига още към средата на ноември - това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, говорим за същия този Ливърпул, който само заради един-два субективни и обективни малки детайла не успя да отнеме шампионската корона в Англия от вечния си съперник Манчестър Юнайтед миналия сезон. Да, говорим за същия този Ливърпул, който през пролетта бе обявен от УЕФА за клуб №1 в последните пет години в Шампионската лига.

 

Какво всъщност се обърна в последните месеци, че да се стигне до сегашното статукво и дали наистина е достигната критичната точка, при която връщане назад вече няма? В следващите редове ще разгледам всички възможни фактори, довели до моментната картина на "Анфийлд". Пиша с уговорката, че последователността им не е непременно изведена в някакъв логичен ред.

 

ЗАЩИТАТА ПРИ СТАТИЧНИ ПОЛОЖЕНИЯ. Тук въпросът не е в самата система, защото тя достатъчно пъти показваше предимствата си в първите години при Рафаел Бенитес, когато Ливърпул неизменно беше сред отборите с най-малко получени попадения при статични положения. Разковничето е в спада в средния ръст на титулярния отбор, защото днес там ги няма Хуупиа, Крауч, Сисоко и Траоре за сметка на Шкъртел, Торес, Маскерано и Инсуа. Последните обаче имат огромен принос за генералното подобряване на класата на тима, давайки му по-добро качество в доста други игрови елементи.

 

Няма спор обаче, че при липсата на първите четирима и на Риера от единайсеторката положението при защитата на статични ситуации става драматично, което бива използвано от силни атакуващи при статичните положения тимове с доста на брой високи футболисти като например Челси, Астън Вила и т.н. Дори и при промяна и налагане на система с персонално пазене обаче не бива да се очаква подобрение, тъй като когато имаш съперник, превъзхождащ те в ръст и играта с глава, не системата е решаваща.

 

Освен това доста специалисти и анализатори пропускат да отбележат факта, че вече втори сезон Бенитес налага не изцяло зонова, а смесица между зонова и персонална защита при статичните положения. Истината е, че за разрешението на този проблем той просто се нуждае от повече добри играчи с глава (Търнър/Ъпсън и Бари определено биха помогнали), както и от това възпитаниците му да спрат да допускат толкова често възможни за избягване преки свободни и ъглови удари около наказателното си поле.

 

ПРОГРАМАТА. Това, разбира се в съчетание с контузиите на куп основни играчи, също не е маловажен фактор за обяснението на серията лоши резултати (само една победа в последните девет двубоя във всички състезания). Преди мача с Бирмингам Сити в понеделник Ливърпул имаше шест гостувания в рамките на осем срещи във всички турнири - все срещу трудни съперници като Фиорентина, Челси, Съндърланд, Арсенал, Фулъм и Лион.

 

В същия период мърсисайдци имаха само две домакинства, при това срещу шампиона на Англия Манчестър Юнайтед и хегемона във Франция в последните години Лион. Тази серия е предизвикателство и за силен отбор в кондиция и без кадрови проблеми, какво остава за съпътстван от куп контузии като мърсисайдския?!

 

Получи се ефектът на снежната топка и не е случайно, че "червените" са заровени в психологическа дупка в невъзможността си да започнат успешна серия. Любопитно е да видим какъв начин ще измисли Бенитес да опита да извади отбора си от тази дупка и дали ще успее, а това е работа само за топспециалист. Въпреки лошите резултати в последните два мача с Лион и Бирмингам Сити, отборното поведение загатва за поява на някакъв импулс.

 

ИЗВОДИ. След всичко изписано дотук, наистина ли положението за Ливърпул е толкова апокалиптично и възможно ли е той да намери сили да обърне посоката на сезона си? Разбира се, че да, но за целта са нужни три неща: Бенитес да разполага в ключови моменти от календара с основните си играчи (т.е. травмите да намалеят драстично в сравнение с момента), да бъдат взети нови две опитни качествени и същевременно евтини попълнения за офанзивни постове (единият задължително за резерва на Торес), а американските собственици да затихнат откъм медийни изяви. Въпросът е там, че няма реални изгледи дори и само едно от тези неща да се случи, особено второто и третото, което подхранва основанията за песимистичната хипотеза за провал на сезона.

 

Иначе, ако испанецът има пълния си състав на разположение, дори и без Хуупиа, Арбелоа, Силва, Тевес или Форлан, Ъпсън или Търнър и гореспоменатите нужни две зимни попълнения в наличност, "червените" са способни на успешни серии от резултати до края на сезона в Премиър лийг. Има и две други предпоставки за реализацията на този сценарий: шампионатът да стане пълен приоритет за мениджъра при неуспех в спора с Фиорентина (което при Бенитес е сложно за прогнозиране) и да бъде напипан балансът между впечатляващия в атакуващата фаза футбол от тази година и познатата от преди това желязна отборна игра в защита (тук на испанеца може да се вярва).

 

За целта, колкото и наглед еретично да звучи това за привържениците на Ливърпул, едно евентуално ранно отпадане от Шампионската лига може да се окаже скрита благословия, колкото и да удари по джоба на Хикс и Джилет, респективно на клуба. Проблемът при подобно развитие е, че това ще донесе със себе си нови проблеми на финансовия фронт предвид поредното чакано рефинансиране на заема, оттам - нови медийни шумотевици около собствеността на клуба, оттам - напрежение и на терена.

 

Въобще, кръгът е омагьосан и разкъсването му е работа само за истински шампиони по характер. Ето защо реалистично погледнато Ливърпул днес е изправен пред твърде тежка и наглед дори непосилна мисия в среда, изпълнена с прекалено много хипотетични предположения. Ако се провали, сценарият с повторение на съдбата на Лийдс Юнайтед няма да е невероятен. С една задължителна уговорка или вратичка: този отбор и неговият мениджър обичат да са изправени с гръб до стената.

 

sportal.bg

Link to comment
Share on other sites

Какво пък им е на Sunderland? Това е един от най-стабилните отбори тоя сезон и особено приятна изненада срещу големите отбори - биха Arsenal и Pool, почти биха United на Old Trafford...пък михлюзи били...

Link to comment
Share on other sites

Може просто да не ги харесва Борето :D

 

А иначе... колкото и да не харесвам Ливърпул - според мен бяха стабилно резнати от съдята. Първо, гола на гологлавия пигмей си беше чиста засада, а влизането на Белами в Каут си беше чист фал в наказателното поле. За мен - 100% дузпа. Пак казвам - никак не ги харесвам чернодробния басейн, но не ми е приятно да гледам такива аванти за $hity...

Link to comment
Share on other sites

Според мен нямаше много много категорична дузпа, обаче акос ъдята я беше свирил после си представям кво щеше да стане- играчите веднага щяха да скочат, после във всичк медии щеше да има такъв отзвук. От тая гледна тоичка мисля си справеливо решение. Пък и в тази ситуацията Пуул не ги видях да протесират или да си търсят правата.

 

Eдит: WTF, Тотнъм бая са нахранили Уигън след као са ги били с 9:1 като домакини, а Дефо е вкарал 5 парцала. Остналите голове са вкарали Крауч, Ленън, който е направил и супер мач и е асистирал за 3 от попаденията, авто гол на вратаря Къркланд и Нико Кранчар. Освен това осем от попаденията са паднали само за едно полувреме- второто, а пък хетрика на Дефо е бил за супер кратко време.Абе изобщо некъф феноменален мач, изпълнен със сякви рекорди и исторически събития.

Link to comment
Share on other sites

10x!

 

Вижте една статия от Eurosport след мача:

 

Four days after Thierry Henry's handball shamed a nation, Wigan's badger-headed utility man Paul Scharner showed a duplicitous side befitting a man with two separate haircuts (above, left and right).

 

During yesterday's game against Tottenham, the Austrian used his right arm to control a cross before volleying the ball past Heurelho Gomes.

 

He then exacerbated his crime by brazenly celebrating the goal and refusing to tell referee Peter Walton what he had done.

 

Although Scharner's crime was clear to viewers around the world, Walton and his officiating team were denied access to incriminating TV footage, and the goal will tarnish the record books for ever more.

 

Scharner has trashed his own reputation and that of the game he professes to love. He has shown up football's authorities, set the worst possible example for the millions of children who worship the very ground he walks on.

 

In perpetrating a massive and shameless fraud, he has made life just that little bit less worth living for you, me and the entire human race.

 

With Scharner showing no remorse and the FA sitting impotently on their hands, it is up to Wigan to show that some things are not worth sacrificing in order to score a goal, and that dignity and morality still has a place in football.

 

Wigan must offer to replay the game.

 

:woot

Link to comment
Share on other sites

Не знам за замундата, но аз си гледам MotD всяка седмица. Също мога да го препоръчам - хората си разбират от работата. Иначе тоя мач беше ебати лудницата. Spurs можеха да вкарат поне 16, ако не беше Kirkland. Между другото съм впечатлен от Wigan и това, че ще върнат парите на всички фенове, които са пътували до Лондон за мача. Хубаво е поне от време на време някой да има доблестта да си признае грешките.

Link to comment
Share on other sites

За United дузпата беше леко евтина, но поне имаше за какво да се свири. За Pompey и след 50 повторения коментаторите не можаха да намерят за какво е свирена дузпа. Пък нека после да се върнем в темата за шампионската лига и да видим големите разбираче какви глупости приказваха през седмицата. Веселото е, че сега Fergie ще трябва да отнесе още наказание, защото ми е трудно да повярвам, че няма какво да каже за Mike Dean...

Link to comment
Share on other sites

Ето много добър репортаж на мача. Добре откоментираха спорната ситуация. Наистина, ако дават дузпа за всяко такова дърпане на фанелката - резултатите по мачовете ще са баскетболни...

Абе на мен ли ми се струва, или Кушчак играе с класи по-добре от Фостър? Като гледах какво изкара от мрежата - адски ми напомня на Петер Шмайхел...

Link to comment
Share on other sites

Да, това е същият коментар, който аз гледах на живо. Свалих си и MotD, но още не съм имал време да го гледам, та ми е интересно да видя какво ще кажат и там, въпреки че няма особено значение. Колкото до Kuszczak...добър е, но не може да се сравнява с Schmeichel. Истина е, че играе по-добре от Ben, който винаги е имал проблеми с напрежението, въпреки че според мен е по-талантлив вратар...просто не е материал за голям отбор явно.

 

Междувременно Arsenal се опитват да си направят харакири както го направиха срещу United. А дано изкарат нещо от тоя мач, че иначе Chelsea ще дръпнат много...

Link to comment
Share on other sites

Мнението ми за Кушчак е,че това беше първият му силен мач,откакто е в Юнайтед...Но продължавам да твърдя,че не става за отбора...

 

Edit:Арсенал не направиха нищо,Челси са просто в страхотна форма.

Link to comment
Share on other sites

Е, за мен Арсенал бяха сериозен фактор до тук. Очаквам сериозен спад... В интерес на истината се надявам да се съвземат от загубата, но съм скептик.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...