Jump to content
BulForum.com

СРАМ МЕ Е!


Recommended Posts

  • Replies 442
  • Created
  • Last Reply
и аз мисля да разкажа една случка. значи бил съм в 9ти или 10ти клас т.е. преди 3-4 години тренирах киокушин. Та в началото и в карая на всяка тренировка всички се строяват за да се отдаде почест на семпайте и сенсея. през това време се пази абсолютна тишина и никой нищо не казва. тва беше в края на една тренировка на някой телефона почна да звъни и аз казвам. "ауе кой идиот си е оставил телефона включен" един приятел добавя "да уе колко трябва си тъп та да не се сетиш да си изключиш телефона" и едно момиче точно пред мен се обръща и казва с един такъв невинен глас "ми забрайх да си спра звука  ". еее тогава си умрях от срам :blush:  :wacko:  :wir  :(  :cry  :lol:

Добре си се отървал!Ако те беше набила там пред всички щеше да е голям срам!! :shy:

Link to comment
Share on other sites

...Винаги се чувствам кофти като сгреша името на някое момиче, което си говоря в момента.Ужассс.

 

ей тва е много спекано :blink:

 

аз ся се сещам как като беше брутално заледено преди 2-3 седмици на няколко пъти щях да се изтърся като последния малоумник(ходещ с кецове посред зима(суета кво да прайш)) лъзгам се, залитам, оставам си на краката(и аз не знма как), продължавам да вървя и почвам на себе си да се смея и хората ме гледат като някъв откачен :tongue

Link to comment
Share on other sites

Това за смеенето на себе си ми е любимо. :) :) :) :)

Колко пъти съм вървяла по улиците и съм се хилила сама като простак. На мен винаги ми става смешно, а не срамно като се издъня. А това ми се еслучвало толкова често, че ако тръгна да пиша.... :) Колко пъти съм падала пред голяма публика... Най-сконфузно ми стана, когато бях с пола(не много къса, но достатъчно къса) и се спънах в една стълба. Всъщност това са два случая-в единия паднах на четири крака, а в другия позата беше нещо от сорта на хващане на пръстите на краката в стоеж... Лошото е, че бях с оскъдно бельо, а зад мен имаше сумати народ. :blush: Коварно беше и като паднах от един влак и си изкълчих коляното на десния крак. Ревеше ми се като ходех, но пак се хилех.

Иначе много пъти говоря неща не на място, защото все съм отнесена. Няма да забравя как една приятелка ми разказва вицове, а аз след не по-малко от 5 мин. й казвам:"Ей!Казаха ми един страшен виц, но не помня кой..." и й разказвам нейния последен виц... :)

Warez boy, благодаря ти, че ме накара пак да се посмея на себе си...

Link to comment
Share on other sites

веднъж вървя си с майка ми,точно се връщахме от покупки по магазините и нали такова заледено навсякъде беше и аз естествено лудата тръгнах с маратонки в най-големия лед и по едно време като си вървим и си говорим с майка ми изведнъж залитнах такава с торбите в ръце и точно минаваше някакъв човек покрай нас и такъв се стресна и ми се развика:Леко!Леко! и се протегна някъв да ме хване и двамата паднахме :blush: :woot и после докато станем...абе срам срам :bgrin:

Link to comment
Share on other sites

Понеже стана въпрос за падане, подхлъзване, намиране на стотинка/синджирче и т.н. :

 

На мен ми стана много гадно когато баш на центъра, на копчетата, бях с маратонки и все едно карах кънки. Много яко се истърсих по трибуквеника че чак синьо щеше да ми стане :bgrin: :bgrin:

Link to comment
Share on other sites

Моята история също не е лека за разказване.

Та преди 4 години бях 1-ва година английска филология в Софийския университет. Първите дни бях леко зашеметен, нов град, живот в общежитие и най-вече 98% момичета в групата ми ( а те всичките ми изглеждаха еднакви тогава).

Един мрачен понеделник (първа та или втората седмица от семестара) си идвам от Пловдив за към София, нарамил тежък сак с буркани (домашна храна), потящ се и на всичкото отгоре глутница бездомни кучета едва не ме разкъсаха на път за общежитието (явно бяха подушили храната в сака). Та влизам аз в асансьора и там неква кака ме поздравява и ме пита дали ще ходя на училище. Аз я поглеждам и си мисля: ся не ми стигат всичките нерви от патуването ми и неква луда ми се лепна. Естествено запазвам самообладание и й казвам, че ще ходя днес на лекции. За мой ужас тя ми предлага да ме предружи до стаята ми и после заедно да ходим. А аз си мисля как трудно ще се отарва от нея, ама кво да правя сагласих се. Та оставам си аз багажа в стаята, взимам си листове и химикал и зачезвам с каката навън. По пътя се разприказвахме с нея, запознахме се ( казахме си имената де) и нещеш ли аз я питам : А ти кво учиш? Вапросната кака се спира и ме гледа сякаш сам я плеснал с мокър парцал. Ами каквото и ти даже сме в една група - отговаря ми тя!!!

Ле-ле какъв срам брах не е истина...

Link to comment
Share on other sites

Като пдхванахте немата за падането се сетих за една издънка. Миналата зима си вървим с един познат и много задълбочено му обяснявам нещо. По едно време един ни изпреварва като минава м/у нас и аз тръгвам след оня и си му обяснявам някви работи по едно време разбрах че това не е моя човек, и го изгледах много странно, погледнах назад и видях как моя познат е паднал по дупе и хем се смее хем му се плаче.

Link to comment
Share on other sites

хахахах добре си му го казал :lol:  :lol:  :lol:

и аз мисля да разкажа една случка. значи бил съм в 9ти или 10ти клас т.е. преди 3-4 години тренирах киокушин. Та в началото и в карая на всяка тренировка всички се строяват за да се отдаде почест на семпайте и сенсея. през това време се пази абсолютна тишина и никой нищо не казва. тва беше в края на една тренировка на някой телефона почна да звъни и аз казвам. "ауе кой идиот си е оставил телефона включен" един приятел добавя "да уе колко трябва си тъп та да не се сетиш да си изключиш телефона" и едно момиче точно пред мен се обръща и казва с един такъв невинен глас "ми забрайх да си спра звука  ". еее тогава си умрях от срам :blush:  :wacko:  :wir  :(  :cry  :lol:

 

На мен ми се е случвало почти подобно, но даскала си бръкна в джоба и си извади телефона и..... просто ккюво да се прави, ЯКО СМЯХ :)

Link to comment
Share on other sites

хахахах добре си му го казал :lol:  :lol:  :lol:

и аз мисля да разкажа една случка. значи бил съм в 9ти или 10ти клас т.е. преди 3-4 години тренирах киокушин. Та в началото и в карая на всяка тренировка всички се строяват за да се отдаде почест на семпайте и сенсея. през това време се пази абсолютна тишина и никой нищо не казва. тва беше в края на една тренировка на някой телефона почна да звъни и аз казвам. "ауе кой идиот си е оставил телефона включен" един приятел добавя "да уе колко трябва си тъп та да не се сетиш да си изключиш телефона" и едно момиче точно пред мен се обръща и казва с един такъв невинен глас "ми забрайх да си спра звука  ". еее тогава си умрях от срам :blush:  :wacko:  :wir  :(  :cry  :lol:

А един път също в залата , когато се строихме и пазим тишина . Изведнъж си приказваме с едно момче и му казах нещо смешно , а той започна да се хили , обаче цялата зала го слушаше :blush: .Тогава Сенсея стана и го изкара отпред, да го накаже с 100-тина лицеви упори, обаче той продължава да се смее. Тогава сенсея му вика "А ве момче , да не би някой да те е праснал отзад и ти сега да се чудиш какво е това" . :laughing: :lol:

Link to comment
Share on other sites

Моята история също не е лека за разказване.

Та преди 4 години бях 1-ва година английска филология в Софийския университет. Първите дни бях леко зашеметен, нов град, живот в общежитие и най-вече 98% момичета в групата ми ( а те всичките ми изглеждаха еднакви тогава).

Един мрачен понеделник (първа та или втората седмица от семестара) си идвам от Пловдив за към София, нарамил тежък сак с буркани (домашна храна), потящ се и на всичкото отгоре глутница бездомни кучета едва не ме разкъсаха на път за общежитието (явно бяха подушили храната в сака). Та влизам аз в асансьора и там неква кака ме поздравява и ме пита дали ще ходя на училище. Аз я поглеждам и си мисля: ся не ми стигат всичките нерви от патуването ми  и неква луда ми се лепна. Естествено запазвам самообладание и й казвам, че ще ходя днес на лекции. За мой ужас тя ми предлага да ме предружи до стаята ми и после заедно да ходим. А аз си мисля как трудно ще се отарва от нея, ама кво да правя сагласих се. Та оставам си аз багажа в стаята, взимам си листове и химикал и зачезвам с каката навън. По пътя се разприказвахме с нея, запознахме се ( казахме си имената де) и нещеш ли аз я питам : А ти кво учиш? Вапросната кака се спира и ме гледа сякаш сам я плеснал с мокър парцал. Ами каквото и ти даже сме в една група - отговаря ми тя!!!

Ле-ле какъв срам брах не е истина...

хаах ти нямаш грешка ве! :D

Link to comment
Share on other sites

Сещам се начи аз сам 88 набор и с един приятел от спортното който е 90 обаче е 1.90 някаде висок и с двама саученици отиваме вав бара на Унивърс и ния другите и ния сме по 1.83-1.84 долу горе го докарваме ама той наи далаг и тва беше кам 9 часа някаде и сядаме и сервитиорката вика : " Момчета имате ли 16 " и ния " Да " и аз вада карта и поакзвам и тоя умния кво чул кво не и седи и вади картата и тая сервитиорката гледа гледа " Ма ти нямаш 16 " и тоя нашия тапак " Дааааааа" такаф доволен с усмифка и тая седи и вика " Аз ще питам дали може да останете " трагва спира се след два метра и вика " Оле такова нещо за парви път ми се случва " и ния смях смях докато се варне и кво да направим излезнохме поне в Лагуната едно друго заведение не искат карти ама ако сметката ви е 3 лева и дадете 5 не се надявайте на ресто защото сервитйорките са блондинки до една и такова нещо ресто не им е познато

Link to comment
Share on other sites

хахаха !

за кфо да те е срам от тфа ве !

на мене ми се е случвало като мина покрай някоя яка мастия и да ми скрйцнат кецовете (издава се специфичен звък като газове :( ) и ставам направо като някои олигофрен :) нещо подобно на тфоета версия ама става много често при мокра настилка или грапавини по пътя :) за тфа не се притеснявай :)

Link to comment
Share on other sites

ААААААААаааааааааа някой спомена за порното та се сетих за една ситуация трепач. Една страхотна мацка от Варна ми беше на гости. Ситуацията изчанчена - майка ми в мойта стая цъка пасианс след пасианс на компютъра и аз и момичето (май предимно аз) решаваме да използваме свободния хол като терен. Събличаме се, и започваме, целувчици, разни игрички и в този момент чувам как вратата на стаята ми се отваря, стъпки по коридора, ние двамата подскачаме и всеки се чуди как по-бързо да се облече, стъпките спират, отваря се вратата на тоалетната и се затваря. Ние и двамата спокойни продължаваме заниманията, и в момент, в който тя е седнала в мен, прегърнати и голи, се отваря вратата на тоалетната, след това вратата на кухнята. (хола и кухнята са полу-сляти, няма врата между тях) аз изкрещявам "Ще ни свариш в кофти момент, но нееее, майка ми с бърза крачка връхлита в хола, пуска си радиото и със същата скорост изчезва в кухнята и дърпа завесата между двете стаи. Аз се сплесках от смях...

 

Edit: Най-отвратителната ситуация в живота ми! Тренировки по Айкидо, по време на загрявката правим упражнение: леглани по гръб си вдигаме краката назад и се опитваме с пръстите на краката да докоснем пода зад главите си. Правя го аз това, положих усилия и докоснах пода назад, обаче... из залата се чува някаква отвратително-гръмовна пръдня, а за мой ОГРОМЕН ужас този звук беше издаден от моите задни части... Неописуема тръпка е.... затихнала зала, всеки легнал по гръб и изведнъж... после хванах мускулна треска на аналния сфинктер от стискане...

 

А juji, не ми говори за смеховки, че недай си боже някога да ми стане НАИСТИНА смешно в твоя компания - ще береш срам, щото аз съм свикнал всичко наоколо да ме гледа след поредното изригване :)

Link to comment
Share on other sites

Тази история е готинка и затва ще я разкажа - не е за мен.

Значи вървим 1 компания по главната и на един приятел му звъни телефона.Той вървеше до един дето му викат Кривия, обаче нещо се отдръпва да няма стандартните подмятания докато говори, обаче се отплесва и го гледаме изостава до някакъв Огромен Мъжага (нашия фен е '88 50 кила) и като свърши разговора му удря шамар по гърба звучно и кресва: "-Абе, КРИВ, как е уе?!"

Няма да описвам как онзи го изгледа, а ние се пукаме от смях :lol:

Link to comment
Share on other sites

На 14.02. се напих като гъз, ама буквално.И момичето, което харесвам още докато бях по сфеж вика ае на кафе.Аз вика ми ще дойда тъкмо да се осифера малко.Обаче аз место да си говоря с нея заспах на сепарето.След около 30-40 мин така реших, че няма смисъл да стоя там.И й викам така и така сам малко зле ще ме изпратиш ли до даскало.Тя вика ОК нямаш грижи.Обаче излизам аз от кафето ми се доповръща.ПОвърнах 3-пъти пред нея.Умрях от срам.След която тя ми каза Миленчоооо не моа те пусна така да влезнеш по химия.И ми викна такси.Отидох и спах в един приятел докато се пооправя.Голя излагация беше.Ама пусту на трифон зарезан беше.Трябваше да пием ама не на гладно и на екс някво гадно наливно вино.И както й да е.На другия ден нямах смелост да е погледна.ГОлям резил, голямо нещо беше. Та и се извиних и и обещах, че така няма да ме вижда повече.И сега работите са си добре.Ама тогава за момента беше направо за НОЖ...Да зема се заколя... И така смятам да отказвам безразборното пиене.И ще го карам по-лекичко за напред да не стават такива издънки... Все пак човек се учи от грешките си...

Link to comment
Share on other sites

И аз имам няколко бузопоруменяващи момента от живота си :) (майстор съм по измисляне на нови думи, нали ;) )

 

Първо, в основното училище, един ден през голямото междучасие си седя на чина и съм се загледал в отвъдното, мътейки разни жизнено важни световни проблеми. Всичко е 6, само дето се оказва, че погледът ми е съсредоточен в бюста на най-надареното момиче от класа! Честно, не съм я гледал! :) Тя забелязала това, ама си кротувала, с надеждата, че ще отместя поглед. Да, ама не. По едно време тя не издържа, идва до мен, повдига си горнището и казва : "Айде, нагледай се!". Ноу комент :)

 

Второ - обаждам се една вечер на приятел да го питам нещо, не помня вече какво. Заговаряме се. По едно време се звъни на вратата и аз му казвам да изчака малко. Оказва се, че е чичкото, който ме снабдяваше с пиратски дискове. И ми носи новия каталог!!! Леле, какъв кеф :) Сядам аз и почвам да си харесвам. След като съм прегледал списъка няколко пъти (над 300 заглавия), отивам доволен да вечерям. След вечеря отивам да се къпя. След като се изкъпах, решавам да се обадя на чичкото и да си поръчам някакви дискове. Взимам телефона и с голямо учудване забелязвам, че му свети лампичката. Последва още по-учудено "Ало?" от моя страна и съвсем спокойното "Мдам..." от другата страна...еми, не съм ли овца :)

 

Като се сетя за друго, ще пиша.

Link to comment
Share on other sites

Значи и аз да си призная:

Първо една случка с падане: значи на центъра, вали дъждец, аз карам колело (а някой кара колело). Съответно карам бавно от една страна, защото нямам калници и не искам целия да стана на пръски, от друга защото знам колко са хлъзгави проклетите плочки, когато е мокро. И точно минавам пред бингото, намалям и се заглеждам в една мръсница .. и пльо-о-о-с странично поднасяне и целия в една локва, направо ми идваше се скоча върху колелото с двата крака и да го смачкам ... целия станах кенеф. Те това е.

Другото: Голем срам бера, след пиянски запои. Значи не помня кой курс бях (мисля 2-ри) и сега ще празнуваме 8-ми декември. И едни познати ме канят: "Ела с нас на ресторант". Дърпах се нещях .. ама накрая се съгласих. Ама преди това отиваме с един колега до общежитията да се почерпим ... и се почерпихме, в ресторанта пристигнах "Росна Китка". Седнах и продължих да се наливам .. ама до припадък, може и да съм заспал на масата (това не си спомням), само си спомням как почва да ми се повдига. И вече напълних бузите, преливат и този моя колега ми подава едни празни чашки. Напълних две чашки .. ужаст е това. Голяма повръщане стана. На следващия ден, тези хора дето бях с тях, като ме видят и ми се смеят .. пък мен ми е гузно, ебати. Ресторанта беше "Скорпио". Въобще голям срам ... въобще като се напия, ужаст... последно на нова година правих циркове, като ми разправиха к'о било и сега не смея да ги погледна тез хора в очите, пък те ми се хилят като ме видят... но няма да ви разправям повече.

Link to comment
Share on other sites

wow! slu4ki takiva mnogo! ama ne moje! na men naprimer mi e mngoo gadno kato ne moga da se setq za imeto na momiceto! Ujas! toga izpolzavam "devoi4e" ama do koga taka! Imace vednuj s kolepto za malko da se "parkiram' mujda ra4kata na edna devoika! ama kakvo da napravq? kato ne gleda kude xodi?@!:

Link to comment
Share on other sites

Хаха темата е много зарибена , но за жалост аз съм имал не малко Срамни моменти в живота си и нз как , но повечето са пиянски изцепки сега ще ви разкажа някои от тях:

 

1.Бяхме на Рожден Ден на моя позната и аз отидох като преди това се бях почерпил "солидно" в LZ :) Връщам се там и понеже (не че се хваля) , но съм "Душата" в много компании и гледам купона нещо замрял.Веднага погледа ми се спря на 1 бутлика флирт в която имаше около 200мл водка.Свърши за не повече от 4-5 мин.Обърнах 8 текили и още 200мл водка - резултата - Мотан Джонсън :lol: , но тук нищо срамно досега... та отивам аз до WC да се облекча по малка нужда и... както излизам и нещу ми причерня и отивам в спалнята да си почина - падам пред леглото на колене изправям се и припадам за 2 часа - оттук нататук пиене до припадък ще го правя по рядко :)

 

2.Един път пък на друг купон се напих много ама много яку - отивам отново по малка нужда и изведнъж се сещам за мойта приятелка тогава - Румяна - решавам да звънна на неиния съсед да и предаде моите думи които бяха напрао разбивач - цитирам - "Жаба ве , аре ве майна...ъ-ъ-ъ....ако си ми френд кажи на Румяна че много ще те обичам..." :rolleyes: тц тц тц :)

Link to comment
Share on other sites

С един приятел си вървим по улиците,а той се пада малко такъв дето говори за някви супер неудобни теми!И кво стана изведнъж почна да говори колко му била голяма пишката,колко често лъска....ей такива глупости и аз си стоя и го слушам.По едно време почнах да говоря и аз такива неща...и без да съм се усетил съм почнал да говоря МНОГО високо.И продължаваме да си говорим,пресичаме една улица и продължаваме.И аз както си говоря толкова високо за такива донякъде лични неща и приятелят ми ме побутва.Аз нищо не съм усетил...и изведнъж виждам как на един много добър приятел майка му минава покрай мен....потънах в земята! :blink:

Link to comment
Share on other sites

А случвало ли ви се е докато сте с любимия човек и той ви говори някакви нежни думи, гледа ви влюбено и с желание за нещо по-така изведнъж да се сетите за някаква простотия и да почнете да се смеете в лицето й? :woot :woot :woot На мен тва ми се е случи веднъж и после докато обясня за какво съм се хилил като ненормален хем продължавах да се смея, хем ме беше срам :blush: :blush: :blush:

 

Друга случка за която се сещам-пътувам си един ден в рейса към нас и телефона ми звънва (бях с хедсфрий, а тогава не бяха много разпространени) и аз почвам да си говоря.Гледам срещу мен седят две жени и ме гледат странно (явно бяха помислили, че си говоря сам)И на мен като ми стана смешно се сещате какво последва :woot :woot :woot -май наистина са си помислили, че ми има нещо :D :D :D

Link to comment
Share on other sites

'Никога не е късно да станеш за резил' ;>

Иначе мойте излагации са след алкохолно преживяване, по принцип пия,а дефакто рядко се напивам.. Стигам до едно положение и седя там. Обаче една вечер на морето си надминах границите. Бяхме в Созопол, ай да пийнем тук, ай да пийнем там и по едно време Pechita взе, че се напи бая доволно и даде идея да ходим в Tequila Bar (той един бар :D ) и помня само, че ми се допушиха масури...

Не знам какво е ставало в оная дискотека..

Отивам на следващата сутрин на плаж с голеееееми сенки под очите и някви пичове легнали до нас и ме питат 'Кво става бейби, намери ли си тревичка?'..

Честно да Ви кажа тогава се почувствах супер кофти ;> За капак отгоре мойте приятелки 'почнаха да ме бъзикат, че за една вечер и хората в Созопол ме научили :D

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...