Jump to content
BulForum.com

Да се посмеете малко...


Recommended Posts

  • Replies 12.1k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

 

Из Фейсбук:

 

Седмица, посветена на шкембе-чорбата! Ако имаш у дома шкембе, което

обичаш,с което си преодолял тежки мигове на махмурлук, което е било в

тенджерата за теб в мрачни и слънчеви дни, шкембе, което би изял с чесън

и лют пипер, копирай адреса на шкембеджийницата на профила си! Колко е

хубаво, когато можеш без съмнение да кажеш: ЖИВОТЪТ МИ...НЕ БИ

БИЛ...СЪЩИЯТ... БЕЗ ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА!!! ОБИЧАМ Я!!

Link to comment
Share on other sites

Из Фейсбук:

 

Седмица, посветена на шкембе-чорбата! Ако имаш у дома шкембе, което

обичаш,с което си преодолял тежки мигове на махмурлук, което е било в

тенджерата за теб в мрачни и слънчеви дни, шкембе, което би изял с чесън

и лют пипер, копирай адреса на шкембеджийницата на профила си! Колко е

хубаво, когато можеш без съмнение да кажеш: ЖИВОТЪТ МИ...НЕ БИ

БИЛ...СЪЩИЯТ... БЕЗ ШКЕМБЕ-ЧОРБАТА!!! ОБИЧАМ Я!!

Like!

Link to comment
Share on other sites

Чудните Приключения на Мечо Пух (Парт 2)

... Където се появява Йори, а Мечо и Прасчо се сдобряват...

 

Някъде в Старата Гора...

 

Йори беше сдухан. Яко. Това, че той по принцип си беше сдуханяк не правеше нещата по- розови. Влошаваше ги... "Всичко е плява, животът е скапан, гората е скучна, тревата е стара, водата е мръсна, а аз съм маниакално- депресивно магаре!" Всъщност за черните му мисли имаше основание- Йори сменяше бушони. Знаеше си, че просто няма начин да се е родил с дарбите на гениален електротехник, но след четвъртия токов удар беше започнало да му писва. Йори не обичаше хладилника си. Много мразеше да си слага опашката вътре и да я гледа с отвращение как посинява. Правеше го по 2-3 пъти седмично. А сега дори това невинно забавление му беше отнето...

 

Принципно Йори имаше много против токовите удари. Заваряваха му се пломбите. Освен това го караха да подскача жизнерадостно около отвертката. Йори имаше много против изобщо всичко жизнерадостно. Днес тъпите досадници Прасчо и Пух го бяха канили навън да си поиграят. Гадняри. Сигурно искаха да го бият и после да му се подиграват. Даже май Мечо му беше свил и любимата табуретка. Йори спеше под нея, понеже там беше изключително неудобно. Когато имаше ток, де.

 

Йори с нежелание пак зачовърка по таблото: "Ако го окъся тука, трябва да тръгне. И без това за какво ли са ми предпазители. Да не би пък някога да са ме предпазили като спре тока?" За окъсяването послужи празна консерва от русенско варено- бившата възглавница на Йори. Понеже беше ръбата и смърдеше на гадно. И понеже всичко беше вече готово, Йори пое омърлушено към западната стена на караваната си. Обичаше да я съзерцава, тъй като му закриваше цялата прекрасна гледка към слънчевите полянки.

 

Другаде в Старата Гора...

 

Мечо и Прасчо бяха на нощна, понеже не им се спеше. Играеха на Кантар Страйк, бой с кантари. Играта се играе на тъмно и тясно място, като гъз, но не съвсем. Прасчо играеше терорист и клечеше с кантара си до едно фалшиво гърненце с мед, гнездейки. Милата животинка не обичаше да играе игри с насилие, камо ли пък да е терорист, но в момента се налагаше. Играта беше част от помирителната им програма с Пух след епизода с горелката...

 

Прасчо погледна към позаздравелия си бут- изгарянето вече почти не личеше- и въздъхна. Молеше се да не го намерят. Ако ръждясалия будилник, вързан за гърнето, иззвънеше, играта се считаше за приключена... Може би вече не оставаше време... Даже...

ПЛЯС

 

Прасчо изквича панически, когато в краката му падна газова бомба. Всъщност ставаше въпрос за омотаните чорапи на Мечо. Първия път бяха играли на "Fire In The Hole", ама в Зайовия хол. След това никой в Старата Гора не искаше да ги пуска да си играят у тях... Сега се въоръжаваха с подръчни средства и се млатеха в храстите, естествено по Мечова инициатива.

 

ПЛЯЯС

 

Втора бомба щумно изшляпа по врата на Прасчо, белязвайки го с характерната миризма на Пуховата колекция от гъбички по краката. Съчетанието им с навика да си носи коледните чорапи чак до другите коледни чорапи създаваше наистина опасни, постоянно мутиращи биологични оръжия...

 

ПЛЯЯЯЯССС

 

Прасчо не издържа и с вой се втурна към близкия храсталак... или поне се опита. В момента в който се изправи, получи най- бруталния си хедшот за последните три години. Троен. Първо в главата му се разби буткан с туршия, ама от трилитровите./Прасчо е силно дезориентиран/.Вторият удар беше с кол за домати.../Прасчо преминава в режим на свободно падане/...Е,най лошо стана като го измели и табуретката... За финалното довършване с Мечовия кантар умишлено не споменаваме, поради служебна победа с нокаут.

 

Мечо изрева победно:"Ехаа, 7:0 за мене! Гейм, сет, мач и шах с пешка!Аре ставай де брато, какво се лигавиш!"

 

...Прасчо се усмихваше в безсъзнание... с Пух отново бяха приятели!!!

 

По- късно сутринта в Старата Гора...

 

Заваля дъжд. Удари гръм. Таблото на Йори се взриви, оставяйки караваната му с западно изложение. На Йори не му пукаше- той си беше заврял главата в бидона от кисело зеле и сънуваше табуретки...

 

 

ВЗЕТО ОТ ТУК - натискайте NEXT laughing.gif

Link to comment
Share on other sites

И аз така съм го получил, но все пак - интелигентен човек си - замени цифрата в адреса. beer.gif

Аз за мен съм си го намерил. За другите мисля :)

Link to comment
Share on other sites

6258.jpg

 

 

Милко от Марс

Попфолк-мюзикъл с елементи на сай-фай. Главен герой е малкият звезден мустакатко Милко, който живее в малък град на Марс, по цяла нощ съзерцава небето и мечтае да отиде на планетата Пайнер и да се запознае с нейния митичен владетел Инженера. Иначе Милко е обикновено дете, като всички други марсианчета. По цял ден лови ръмбели в близкия кратер, отглежда друнзели в аквариума си и си пише мръсотии с разгонени лелки в скайпа.

През лятната ваканция Милко е изпратен при баба си и дядо си на Фобос, където се учи на селскостопанска работа – сади каркасони, събира яйцата на чертодластерите и полива френеския щрумцел. Докато върши тези неща, момчето си припява леки баладки от репертоара на ранния Сашо Роман. Ала един ден, докато прекопава лехата с дрездомелони, Милко вижда в небето летяща чиния. След миг той е заслепен от ярка светлина и припада. Когато се свестява, момчето разбира, че е на космически кораб. Силно гримирани, застарели целулитни същества с по три огромни силиконови цици му обясняват, че е отвлечен от Певиците на Инженера, които душат из цялата галактика за нови таланти. Милко е отведен на планетата Пайнер и попада в двореца Плейбек, където живеят и творят други силно гримирани, звездни целулитни гаргобластери като Преслава, Галена и т.н. Всички те служат на Инженера и неговата Империя – Империята на Чалгаите, и имат “участия” с различни същества от Галактиката срещу определен брой минерали. (Когато Инженера най-сетне се появява, облечен в скъп копринен костюм, зазвучава злокобно Имперският марш “Тупалка”. Инженера е без каска, но не му и трябва.)

Милко започва нов живот, но и този живот е изпълнен с премеждия. Коко Динев отвлича мустакатия талант и започва да го наглася да го люби, но го пуска, когато разбира, че Милко не е жена. Финалната сцена е чутовна битка между армиите на Чалгаите от планета Пайнер и мъглявината БГ Радио. Пайнерите са по-многобройни, но пък бегерадистите имат повече статуетки, с които целят смъртоносно врага. Накрая всички оцелели играят Маането на победата, в което се долавя и рап

 

Титаник 2: Забранена любов

Тя е българка от заможно семейство и почива с родителите си на Несебър. Той е помак и кара корабче за разходки по морето. Богатото момиче се качва на лодката, погледът й среща погледа на помака и между тях нещата пламват от пръв поглед. Но и двамата знаят, че това е невъзможна любов. Една нощ момичето решава да избяга от деспотичните си родители, качва се на лодката, диша тежко и след дълга пауза, в най-добрите традиции на БГ киното, казва на помака: “Карай!” “Накъде?”, пита той след още по-дълга пауза. Минават има-няма още 20 секунди и тя драматично прошепва: “Няма значение”.

Помакът подкарва лодката в бурното море. Следва любовна сцена, която трябва задължително да е изнасилване, иначе няма да е БГ филм. И тук идва гениалното режисьорско решение – момичето изнасилва момчето! Отхвърлила свян и задръжки, загорялата богаташка дъщеря отмества дънцето на бикините си от Ла Перла встрани, сяда върху соления рязан патлак на помака и го чука толкова диво, че едва не му скършва гръбначния стълб. По време на акта текат мъчителни реминисценции, от които става ясно, че дядото на момичето е участвал във възродителния процес и с бой и унижения е сменил името на бабата на помака.

Но какво от туй, си вика широкоскроеният, толерантен към верските различия БГ зрител. Нали любовта все пак побеждава? Ала докато двамата се сношават като бесни, а широкоскроеният, толерантен към верските различия БГ зрител си вика “какво от туй”, лодката се заплита в мрежи за цаца, поставени от бащата на помака – беден рибар и алкохолик-шегаджия (например Стефан Мавродиев). От мрежите и бурното вълнение лодката се преобръща и младите се давят в каданс, под звуците на тъжна музика

 

Хубава жена от Люлин

Ако сантименталната боза Хубава жена се барне от БГ режисьор, тя може да се превърне в ярък социален филм с дълбоки художествени послания за годините на прехода. Но първо: Джулия Робъртс не става за ролята. БГ режисьорите си разбират от работата и неслучайно не толерират хубавите жени, а залагат на вътрешната им красота. В нашия случай най-подходяща ще е Мартина Вачкова, за да може средностатистическата БГ зрителка да се идентифицира с нея – едра, но с добра душа. Второ: в холивудския филм липсват извращения, а те са основна движеща сила в БГ киното. Главната героиня трябва да е преживяла някаква драма в миналото – например била е изнасилена от чичо си, или още по-добре от дядо си, което ще видим в мъчителни реминисценции, съпроводени с късаща нервите музика. Бизнесменът също трябва да е отблъскващ. Не Ричард Гиър, а, да речем, Володя Стоянов (използването на чалга-звезди е изключително печеливш ход в родното кино). Срещата между двамата е ключов момент във филма и тя трябва да бъде разработена психологически – с дълги паузи и въздишки, от които зрителят да разбере, че главните герои са опустошени от живота. Любовната сцена, естествено, е заснета в най-добрите традиции на БГ киното, според които сексът винаги е насилствен и мъчителен и за двамата. Писъците на главната героиня огласят смълчаните панелни блокове на Четвърти микрорайон в 4 сутринта, за да подчертаят бездушието на обществото към драмата на индивида

Запузнай са с нашти

19-годишната Станка от Разград е с огромни, естествени лудогорски цици. След няколко безуспешни опита да нахлуе в попфолка, тя тръгва по резервния път към половия успех – Нов Български Университет. Специалност психология. Академичната среда жестоко я разгонва и тя страстно изчуква преподавателя си по “Детска когнитивна депресия” – 43-годишния доцент Алгафаров. Сцената е заснета в традициите на БГ киното, т.е. като мрачно изнасилване. Алгафаров обаче се оказва щастливо изнасилен, щото от мъчителните реминисценции по време на акта става ясно, че досега той е бил девствен, ако не се броят безутешните му мастурбации пред клиповете на Камелия.

Връзката устройва и двамата. Алгафаров за пръв път в жалкия си преподавателски живот спи с нещо различно от дясната си ръка, а делиорманката Станка е набарала “суфияньец”, при това – “учен чуйек”. Време е да го запознае с родителите си. Експертът по детска когнитивна депресия качва Станка на двайсетгодишния си голф и потегля към омайващата красота на Лудогорието, където за последен път е бил през 1987-а на един фрустрираща бригада. Колата на доцента къса ремък край Павликени, но Алгафаров проявява съобразителност и приспособява чорапогащника на Станка. Станка е възхитена от сръчността на любимия и в знак на благодарност се опитва да му духа в кратката отсечка Гецово-Разград, но членът на Алгафаров е стресиран от инцидента и отказва да се вдигне. Тук се появяват и първите пукнатини. “Ни мъ ли обичаш вечи?”, пита горчиво Станка, проточила безутешна разградска лига над скоростния лост. Алгафаров мълчи като истински доцент от НБУ.

Пристигат по тъмно. Бащата на Станка вече е пиян и разказва мръсни вицове. Майката се притеснява с думите “Ангиле, излагами са пред чуйека”, но имитира веселост. Масата е сложена. Ядат пръжки от буркан. Бащата говори несвързано. Твърди, че има братовчед в София, който познава един, който познава братовчеда на Слави Трифонов. Алгафаров от стрес изпива три домашни ракии и припада. И не чува съдбоносните думи на бащата на Станка: “Утри ша заколим прасьету”. Кулминацията е на следващия ден, когато Алгафаров, още махмурлия, е въвлечен в езически практики, противоречащи на академичния му светоглед – вандалско клане на свиня, затова той решава да избяга от кръвопролитието и да се прибере на автостоп в София. Във финалната сцена виждаме доцента разплакан в скута на ректора. Академичният хуманизъм е победил варварщината, а финалните надписи потичат на фона на изоставения в Разградско голф

 

Мисия Лом

Романтична приказка за етническата толерантност. В китното градче Лом расте млад ром. Той се казва Мариян Огнянов и мечтае да стане велик футболист, но е принуден да се препитава с дребни кражби. Един ден обаче мечтите му се сбъдват и той попада в Шампионската лига. В тази паметна вечер съдбата е благосклонна към цветнокожите – Дрогба вкарва три гола, а Мариян – един. Целият стадион е на крака, отхвърлил етническите предразсъдъци, заживял в свят, в който всички са братя. Режисьорът съзнателно подчертава темата за толерантността към малцинствата, като комбинира кадри от триумфа на Мариян с потресаващи картини на мизерията в циганските гета. Този похват е важен, защото основно правило в БГ киното е да не оставяш зрителя да се радва много. Той трябва да страда през цялото време, да изпитва безпричинно чувство за вина и да му е гадно. Още по-гадно става, когато младият герой се връща в родния си град, почерпва се с приятели и отказва да плати сметката, а кръчмарят го спуква от бой. Героят е пребит заради десетина лева. В какви жестоки времена живеем! Докато текат финалните надписи, звучи химнът на Шампионската лига, т.е. “Първосвещеникът Задок” от Хендел, нескопосано миксиран с тъжно циганско маане (в което, разбира се, се долавя и рап)[/code]

Edited by TRIBALERO
Link to comment
Share on other sites

Мъжка молитва:

Господи, дай ми мъдрост да разбера жената, търпение за да преживявам постоянно променящите й се без причина настроения, нерви за да издържа на глупавите въпроси, които ми задава отново и отново, пари за да угаждам на глезотиите й и доброта, за да й прощавам. Но моля те Господи, не ми давай решителност, ЗАЩОТО ЩЕ Й ОТКЪСНА ТЪПАТА ГЛАВА.

Edited by Antares
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...