Barclay's Premier League 2010-2011

[Dreamer]

Еми те ги махнаха, защото не искаха да си намалят заплатите и в частност Балак вече беше и стар, и най-вече тва е станало заради Абрамович, иначе Анчелоти е искал да останат.

Млад, стар ама сега като Лампарт се контузи и Есиен получи червен картон (3 мача наказание) и му изядохме главата. Дано да си направят изводите в клуба и да не повтарят тази грешка. С един некадърен Ramires не става.

[Dunc]

TORRES LEAVES LIVERPOOL

 

Liverpool Football Club can confirm Fernando Torres is now a Chelsea player after the Club accepted a British transfer record fee for the Spanish international.

 

New record signing Andy Carroll will now wear the No.9 shirt.

 

 

ANDY CARROLL JOINS LFC

 

Andy Carroll has tonight completed his transfer from Newcastle United to Liverpool FC and signed a 5 and a half-year-deal that will keep him at Anfield until 2016.

 

The Club agreed a record transfer fee with Newcastle earlier in the day for the transfer of the England international striker.

 

The deal was subject to the completion of a medical, which the player has now passed.

 

Andy Carroll will wear the No.9 shirt for Liverpool.

 

От сайта на Пуул

 

 

Едит: http://www.chelseafc.com/page/LatestNews/0,,10268~2281499,00.html

[CyberHill]

За какво ни е Торес в Челси?

Аз ви гарантирам, че нищо няма да излезе от него.... ( дано не съм прав де.. )

 

 

[Antares]

Не мисля, че проблемните звена в Челси са нападателите... Анелка, Дрогба и Малуда играят доста добре в офанзивен план. Въобще, не мога да разбера тая мания на клубовете да купуват нападатели. Все едно по останалите позции са цъфнали и вързали и нападател ше им реши проблемите...

[CyberHill]

Точно така !

[Antares]

Според мен и на Челси и на Сити и на Ливърпул в момента липсващото звено им е "двигател" в центъра на терена. Играч, който да дирижира играта на отбора, играч, който да свързва защита с нападение, да открива играчи в коридор, да умее да задържа топката. Прекрасен пример за такъв тип играч е Фабрегас в Арсенал. И колкото и каквито и нападатели да купят - това няма да компенсира тази липса.

[Dunc]

В Пуул след продажбата на Алонсо такъв остана Джерард, в Челси имат Лампард, а в Сити ползват Гарет Бари- смях

 

Червените каквото дуо си купиха, има изгледи в следващите години, ако им тръгне бая мрежи да късат.

[Antares]

В пуул в средата на терена бяха Джерард, Алонсо и Масчерано. Тримата бяха идеалната средна линия - взаимодопълващи се, помагащи си и в защита и в атаката. Контролираха средата на терена и им трябваше само един реализатор, който дойде в лицето на Торес. От там липсата на титли мога да си я обясня само с недалновидността на Бенитес. В Челси - Лампард и Балак бяха така добре отработения тандем, но Балак го подцениха като черноработник и го отпратиха безславно, а Лампард - серия от контузии - от това клуба видимо страда. Ако трябва да визирам Юнайтед - за мен е леко учудващо с колебливата и неубедителна игра как успяха да се промъкнат до първото място, че и да го задържат. Видич циментира защитата, наистина, но в средата със слабия Карик и не до там убедителния Флечър и хаотичния Нани - трябва да се разчита на ветераните Скоулс и Гигс (поклон пред тоя човек) да вадят отбора от калта. Не мисля, че би било логично да вземат титлата, ако не подобрят играта си, особено и с оглед на предстоящите гостувания на топ4.

[Dunc]

Еми покрай слабата форма на всички останали и спадналото качество на първенствити тоя сезон, успяха да се промъкнат до върха.

 

Няма губещи в сделката за Торес, има само ранени

 

Така значи: след няколко изгорени фланелки, милиони разбити сърца, една изкуствена усмивка и един счупен британски трансферен рекорд вече всичко е ясно. Фернандо Торес се реши и, в името на амбициите си на топфутболист да печели трофеи, изостави клуб, чийто състав се нуждае от драстичен ремонт и който няма сигурност относно това кой ще води отбора в близко бъдеще. Хмм, да не би тук да се говори за Челси?...

 

Интересно бе кои футболисти спомена в първото си интервю като част от "сините" Хлапето, когато изброяваше с кого няма търпение да играе: Тери, Лампард, Дрогба и Анелка. Правилно сте прочели: 30-годишния Тери, 32-годишните Лампард и Дрогба и 31-годишния Анелка.

 

На 30 години са други асове на лондончани като Малуда и Ашли Коул, както и дружката на Торес от "Анфийлд" Бенаюн, който продължава отсъствието си след тежка коленна контузия в началото на сезона. Прибавете и разколебания след мозъчно-черепната си травма Чех (28 г.) и виждате едно ядро, от което само Есиен (28 г.) би могъл след три години да остане на топниво.

 

Адекватната замяна на всички тези топфутболисти ще струва огромни пари, а това значи и огромни проблеми за Челси. Защото от това лято насетне започват да се гледат под лупа счетоводните баланси по т.нар. "финансов феърплей", според чиито норми никой клуб няма да получава лиценз за участие в евротурнирите при превишаване на нетните си разходи с над 45 млн. евро за периода до 2015 година. Оттам и върналата дните назад инвестиция на Абрамович за 23-годишния Давид Луиж и 26-годишния Торес в последния час на трансферния прозорец.

 

Да, към настоящия момент Челси е по-добре подкован за битка за трофеи от бившия клуб на Ел Ниньо Ливърпул, ала остава обективното впечатление, че това е отбор в края на своя цикъл. Както показа едно изследване, ядрото на този отбор бе част от най-младата по средна възраст титулярна единайсеторка в историята на Премиър лийг, спечелила титлата (2004/05), а после и от най-старата (2009/10).

 

След проблема с адекватната замяна на огромната част от това ядро идва ред и на въпроса с бъдещата спортно-техническа посока. Въпрос само на време и момент е Карло Анчелоти да напусне мениджърския пост в тима след всичко случило се в последните месеци и подкопало неговия авторитет в съблекалнята. Ето защо, изключвайки сантименталностите на привържениците на отборите (в модерния футбол те са последни по значение), решението на Фернандо Торес крие в себе си доста рискове в дългосрочен план.

 

В краткосрочен обаче като че ли то е от полза и за трите страни. Челси отново се чувства могъщ като в първите години на ерата "Абрамович", Хлапето ще изкара пиковите си години в кариерата в отбор от Шампионската лига (ако, разбира се, колебливият настоящ сезон не го изхвърли от там), а Ливърпул получава 50 млн. паунда, които да инвестира за обновяване на залинелия си състав, неслучайно намиращ се към момента в борба за място в зона Лига Европа на таблицата.

 

Има логични доводи, които оформят и тезата, че "червените" могат и трябва да са доволни от рекордната сделка. През лятото Торес ще е на 27 години, щяха да му остават два сезона до края на договора, когато ще е на 29. С напредването на възрастта и изтичането на контракта цената му вероятно щеше да намалява прогресивно обратнопропорционално на хроничните проблеми с разтеженията, пък неговата сила е в експлозивния старт и надбягването на бранителите в първите метри на спринта. Освен това никога не е от полза да задържаш нещастни и мрънкащи футболисти в съблекалнята си. Както отбеляза Кени Далглиш, най-важните играчи на отбора са тези, които искат да са част от него.

 

Лошото за Ливърпул бяха времето и начинът на подхода на испанеца. Той подаде молбата си за трансфер часове след обявяването на чупенето на клубния трансферен рекорд със Суарес, съсипвайки възцарилата се на "Анфийлд" еуфория, и три дни преди затварянето на трансферния прозорец - тогава е или невъзможно да намериш поне близък вариант до адекватния за заместник на напускащ топиграч, или се принуждаваш да платиш огромна надценка, както се случи с Анди Каръл.

 

Освен това тези 50 млн. паунда щеше да е ползотворно да се пишат приход от трансфер през лятото, когато започва разглеждането на финансовите баланси на клубовете по нормите на финансовия феърплей. Още повече че мърсисайдският заспал колос има нужда за окончателно събуждане от качествени още двама флангови нападатели, ляв бек, плеймейкър и може би един централен защитник. Това ще струва пари, не си правете илюзии, а УЕФА вече зорко ще наблюдава счетоводните книжа.

 

Покупката, макар и с голяма надценка, на Каръл обаче поне показа намерението на новите собственици на Ливърпул да не отстъпват още назад. Манчестър Юнайтед удържа, поне за момента, фронта с Рууни (увеличи седмичната му заплата на 250 000 паунда, вкл. имидж правата), Манчестър Сити направи поредната си важна покупка с Джеко (27 млн. паунда), а Тотнъм Хотспър също е по-близо до Топ 4 от "червените" с чудесна трансферна политика в последните години.

 

Ако нямаше решително действие от страна на НЕСВ след раздялата с Торес, рискът разстоянието до съперниците за зона Шампионска лига ставаше още по-голям. Така че американските собственици показаха класа в първия си трансферен прозорец на "Анфийлд", като първо счупиха клубния рекорд (23 млн. паунда за Луис Суарес от Аякс), а после по спешност го подобриха отново, и то с разлика (35 млн. паунда за Каръл от Нюкасъл Юнайтед), макар нетният им разход да е едва 1,8 млн. паунда.

 

Те със сигурност не са очаквали чак такава лудница през януари и смятаха кротко да доведат Суарес и може би Чарли Адам, Ашли Йънг и Стивън Уорнък, като се концентрират и върху другите по-съществени решения за бъдещето на клуба (до края на сезона трябва да стане ясна посоката на Ливърпул с обявяване на планове за увеличен зрителски капацитет на стария стадион или строеж изцяло на нов плюс обявяване на името на новия изпълнителен директор). Наследството на най-кошмарната трупа, управлявала съдбините на клуба в историята му - Хикс, Джилет, Пърслоу и Ходжсън, обаче ги удари здраво и те не можаха да избягат.

 

Нека погледнем от тази перспектива: към кого се присъедини Торес през юни 2007 година. Той дойде в един клуб, който в предишните три години бе играл два финала в ШЛ (единия спечелен), спечелил купата и суперкупата на Англия плюс суперкупата на Европа и играл финали за купата на лигата и световното клубно първенство; клуб, чийто мениджър бе Рафа Бенитес, а в съблекалнята вече бяха Чаби Алонсо и Пепе Рейна - все сънародници; клуб, който се бе сдобил с обещаващи света нови собственици и след само три години предстоеше да влезе в лигата на най-богатите с построяването на "Новия Анфийд" за 76 000 зрители. Клуб, който, хей, можеше и купи него...

 

Къде е Ливърпул днес: вероятно втори пореден сезон извън Топ 4, с несигурност около името на мениджъра за следващия сезон и без яснота дали въобще ще има такова животно като "Новия Анфийлд". И то говорим за стремителното пропадане на един отбор от заслужаващ титлата през сезон 2008/09 (безбройните травми на Хлапето са една от причините бленуваната 19-а да не дойде) като следствие на това, че в задъхано изплащане на банкови такси и лихви не само не добави качество, а и изгуби и не замести равностойно двама футболисти от световна класа като Алонсо и Маскерано плюс свръхполезен играч като Бенаюн.

 

След като Торес реши, че при това положение не може да си позволи да чака новото израстване на "червените" и ги лиши от най-стойностния им футболист, сега на "Анфийлд" от асовете остават само бъдещият капитан Пепе Рейна, ако и той не вземе да си тръгне, и залязващата икона Стивън Джерард. Джейми Карагър вече залезе, а Даниел Агер, който е потенциална световна класа, твърде често отсъства от терените контузен.

 

Очевидно е, че при това положение трябва да се гради нова къща из основи, а за целта Кени Далглиш изглежда идеалният кандидат. Никой Моуриньо, Капело, Анчелоти или Гуардиола няма да поеме Ливърпул в това му състояние - това е ясно за всички, явно и на НЕСВ - оттук и чупенето на два клубни трансферни рекорда в рамките на четири дни. Краля е опцията с минимален риск: легенда на Коп с брилянтно CV, умение за работа в кризисни условия и познавач на младите таланти от клубната академия след работата си година и половина там.

 

Така че Торес може и да постъпи за мнозина шокиращо непочтено спрямо Ливърпул, защото се стара така умело толкова време неговата връзка с философията на клуба да изглежда истинска и дълбока, за разлика от тази на други топиграчи с молби за трансфери от лятото насам като Фабрегас, Рууни и Тевес. "Червените" обаче нямат право да се оплакват, след като накараха Каръл да постъпи по идентичен начин с Нюкасъл Юнайтед.

 

Наглед, загубата на испанския ас окончателно потвърди изхвърлянето на Ливърпул от кастата на големите на деня в Англия. Заспалият мърсисайдски колос обаче е длъжен да се пробуди, да намери сила за кой ли път в своя дълбок корен и да почерпи мотивация от нуждата да опровергае тази теза с флагман довчерашното му глезено Хлапе. Залогът е всичко: цялото бъдеще.

sportal.bg

 

 

 

Всичко ли е пари и титли?

 

Фернандо Торес смени червената фланелка със синята на Челси. Вече ще трябва да радва публиката на "Стамфорд Бридж", след като до вчера бе боготворен на "Анфийлд". По неофициални данни Хлапето ще взима с около 50 000 паунда повече на седмица отколкото го правеше край р. Мърси. Нима всичко е заради пари и титли? Всичко ли е заради пустите паундове и купите? Нима човешката жажда за повече и повече няма граници, дори когато в условията на световна финансова криза взимаш 110 хиляди паунда на седмица? И когато си световен и европейски шампион?

 

Защото Торес наистина бе идол за феновете на Ливърпул. С него бяха свързани мечтите им за тази първа титла след далечната 1990 година. Дори у нас в България много от привържениците на "червените" подкрепяха мощно Испания на последното европейско и последното световно първенство именно заради Ел Ниньо. А той отиде в Челси.

 

Заради такива хамелеонски изпълнения всички ние, които обичаме футбола, все повече трябва да ценим играчи като Стивън Джерард, Райън Гигс, Тони Адамс, Паоло Малдини, Франческо Тоти. Ще отидем още малко назад във времето и ще прибавя към тези имена и тези на Франко Барези, Джузепе Бергоми, Мануел Санчис. Защото именно тези хора доказват, че понякога и за някои не всичко е свързано с пари и има нещо повече отвъд банковите сметки, пълния портфейл и много купи и медали - това са чест, дълг, почит, морал.

 

Преди доста години вече на всеки трансферен прозорец се споменаваше името на Тоти. Интер, Реал Мадрид и други знайни и незнайни го искаха. Но капитанът на "джалоросите" остана верен на клуба и тифозите си, а и при такава вярност от негова страна как въобще да си го представи човек с друга фланелка освен с тази с Капитолийската вълчица.

 

Подобно на Римската империя и футболът отива към крах, поне що се отнася до моралната страна. Малко са клубовете в света, които пазят в себе си романтизма от едно време. А дори и да не са толкова малко, те изглеждат незначителни на фона на големите парични фабрики от Мадрид, Лондон и т.н. Защото едно време имаше симпатични отбори като Уимбълдън, Лийдс, Торино и пр., на които хората се радваха. То и сега ги има, но няма къде да мерят сили с големите - едните са в Шампионската лига, а другите по долните дивизии.

sportal.bg

[Dunc]

Челси трябва да "пипне" схемата си заради Дрогба и Торес

 

Когато Карло Анчелоти стана мениджър на Челси през лятото на 2009 г., той започна да налага схема 4-4-2 с диамантена формация на полузащитата и Франк Лампард на върха й зад нападателите Никола Анелка и Дидие Дрогба. Бързо стана видно, че е много по-добре Лампард да играе с топка пред себе си, вместо да е с гръб към вратата.

 

Той предпочита да излиза от дълбочина, използвайки удивителната си кондиция, за да се движи от пеналтерия до пеналтерия и да вкарва своите голове (изключително многобройни) със забавени бегове от задна позиция. Лампард не е от типа играчи, които могат да свързват полузащита и атака, като получават топката в претрупани с хора зони и си създават пространство с финт, след което избират идеалното подаване.

 

Ето защо Анчелоти се върна към блесналата по времето на Жозе Моуриньо на "Стамфорд Бридж" система 4-3-3, макар това да значеше, че Анелка трябва да заеме позиция на десния фланг, където очевидно се чувства леко неудобно. Наградата за прагматизма на италианеца бе дубълът от титлата и купата на Англия.

 

Проблемът обаче бе, че това беше успех, постигнат с Моуриньовите парадигми: неговия начин на игра и, в голяма степен, неговите футболисти. Вероятно дошлите след него треньори и, по-важно, Роман Абрамович могат да игнорират отблясващото във всеки трофей отражение на призрака на Моуриньо, ала залагането на неговите играчи създаде и един практически проблем: съставът остарява заедно. Той отчаяно се нуждаеше от подмладяване и докато купуването на 23-годишния бразилски защитник е крачка напред, плащането на 50 млн. паунда за 26-годишен нападател с дълга история от мускулни травми може и да не е.

 

Когато е в топформа, Фернандо Торес е суперфутболист, вероятно най-добрият събирателен образ на централен нападател в света. Той е бърз, мощен, интелигентен, технически изящен и с въображение. Вероятно е наследникът на Андрий Шевченко като наследник на Марко ван Бастен. А на "Стамфорд Бридж" това сравнение моментално задейства алармата.

 

След две поредни титли изглеждаше, че Моуриньо превръща Челси в невъзможна за спиране, неукротима сила. Тогава обаче Абрамович купи Шевченко и Михаел Балак през лятото на 2006 година. Балак можеше да бъде вместен в 4-3-3, макар никога да нямаше свободата за вкарване на голове от Германия, Шевченко - не.

 

Руският собственик обаче искаше да види всички свои покупки едновременно в употреба и, за предпочитане, играещи футбол от рода на онзи от мача Манчестър Юнайтед - Реал Мадрид от 2003 г., който го накара да се влюби в този спорт. Скорошният му флирт с бившия технически секретар на Барселона Чики Бегиристайн подсказва, че той все още иска и блясък освен успеха.

 

Днес Анчелоти е изправен пред подобен проблем като на Моуриньо през 2006 г. В лицето на Торес и Дрогба той има двама централни нападатели, които преди 18 месеца основателно можеха да се определят като най-добрите в света, макар това, разбира се, да не е еднозначно с най-добра нападателна двойка в света. Те са вероятно твърде подобни, за да оформят велико партньорство, и съществува опасността, особено в началните седмици на тяхната взаимовръзка, да правят едни и същи бегове. И двамата вероятно са по-добри в ролята на сами нападатели.

 

Може би Абрамович вижда Торес като дългосрочната замяна на Дрогба, който ще навърши 33 години през март, пък Челси ще продължи да залага на 4-3-3. Подозренията са обаче, че руснакът иска да гледа дуото заедно на терена. Стереотипът на новобогаташите включва липса на вкус, който вместо внимателно да подбере елементи за вида на дома им, просто купуват купища скъпи неща и ги поставят едно до друго: с олигарсите и футболните клубове нещата често изглеждат идентични.

 

Ако Дрогба и Торес ще играят заедно, те със сигурност не могат да го правят в 4-3-3. Торес може би има скоростта и арсенала да играе на фланга, но ако се вкисне, както, изглежда, го правеше, когато в Ливърпул на Ходжсън му сипеха дълги топки, това ще значи, че и трудно би приел второстепенна роля в новия си отбор.

 

(Търсещите причините за недоволството на испанеца при "червените" може да сравнят кадрите от празнуването на голове отпреди година и от началото на сезона, като се запитат какво внезапно се случи във взаимоотношенията между него и Стивън Джерард. Реакцията му при изравнителния гол срещу Съндърланд по-рано този сезон е особено мразовита.)

 

Но ако Торес и Дрогба ще играят като тандем в атака, какво значи това за полузащитата, да не споменаваме Анелка, който се предполага, че ще стане просто резерва? Челси вероятно е в по-добра позиция да въведе диамантената формация отколкото преди два сезона поради две причини: Жозе Бозингва и Рамиреш.

 

Бозингва започна сезон 2008/09 добре, преди да скъса предни кръстни връзки на коляно през ноември и да отсъства една година. Без него Челси страдаше от липсата на бърз и естествено атакуващ десен бек, което значеше, до завръщането към 4-3-3, че тимът стана предсказуем, след като само набезите на Ашли Коул отляво даваха ширина в нападението. Рамиреш междувременно имаше незабележим старт на кариерата си в Англия, ала ролята отдясно в ромба на полузащитата идеално му пасва, а миналия сезон той игра в нейни вариации и за Бразилия, и за Бенфика.

 

Проблемът обаче остава в това кой ще играе на върха на диаманта. Лампард вече се доказа като неподходящ за ролята и е трудно да се повярва, че Флоран Малуда ще се представи много по-добре от него. Нужен е някой с въображение и лекота, футболист, който може да получава топката на крак под натиск и да създава коридори. И Лампард, и Малуда се опират повече на своите физически качества. Когато се върне към форма, Йоси Бенаюн може да е краткосрочният отговор, но изглежда твърде прозаична фигура, за да се гради отбор около него. Анелка бе пробван срещу Съндърланд и способността му да гардира топката и да се обръща с нея го прави вариант.

 

Така че може би решението е да се играе различна форма на 4-4-2. Полузащита в линия обаче изглежда невъзможна, защото докато Малуда или Юрий Жирков могат да действат отляво, отдясно няма подходящ кандидат. Може би Майкъл Есиен може да играе там временно, но това е странен начин на употреба на качествата му, а и той не е особено силен в центриранията. Освен това, ако Лампард бъде поставен редом до Джон Оби Микел или Рамиреш, това вероятно ще навреди на включванията му напред, точно както се случи при поставянето му в подобна роля в 4-4-2 в националния отбор на Англия.

 

Най-доброто решение вероятно е 4-1-3-2 с Есиен или Микел като опорен халф, а Рамиреш, Лампард и Малуда подкрепящи от полузащитата Торес и Дрогба. Това е балансирана система, макар да не е трудно да се усети, че при цялата енергия и мощ на тази халфова линия, у нея има много малко импровизация. Може би това най-сетне ще накара образа на Моуриньо да се изпари от пейката на Челси, ала ако Абрамович търси пресъздаване на стила на Барселона в Западен Лондон, покупката на Торес вероятно не бе най-доброто начало.

 

Джонатан Уилсън за "Спортс Илюстрейтид"

 

(Уилсън е автор и на книги за еволюцията на тактиката във футбола.)

 

sportal.bg

 

 

 

Фърги, върви си!

 

Във вторник Манчестър Юнайтед постигна поредна победа във Висшата лига, като се наложи над Астън Вила с 3:1. По този начин „червените дяволи" продължават да са без загуба в 25-те изминали кръга от настоящото първенство, а и изравниха рекорда си от 1999 г. от 29 поредни мача без поражения.

 

Ако всичко върви по същия начин, Юнайтед ще спечелят 19-ата си титла през май - най-важната им от 1993 г. насам, когато станаха за пръв път шампиони под ръководството на Алекс Фъргюсън след 19 сухи сезона.

 

Оттогава насам изглежда, че клубът и шотландецът не могат един без друг и са едно цяло, като това чувство се засилваше с всеки следващ спечелен трофей.

 

Титла номер 19 е важна, защото с нея ще бъде изпреварен Ливърпул, но същевременно тя ще маскира много проблеми. Някои от тях са неизбежни - като това, че всеки клуб в един момент трябва да подменя играчите си, били те и юноши собствено производство на Фъргюсън. Други проблеми пък са плод най-вече на арогантността на самия мениджър.

 

Така че за доброто на Манчестър Юнайтед е те да не станат шампиони тази година!

 

Разбира се, да бъде отписван сър Алекс, е безумно. Някои го направиха във времето, когато Моуриньо с Челси узурпира върха във Висшата лига. Други - още по-рано, когато Фърги продаде възловите си играчи Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис.

 

Само че и в двата случаи след това шотландецът постигна още по-големи успехи. Така че едва ли вече ще се намери човек, който да се усъмни в способността му да печели още и още.

 

Въпреки това зависимостта на Юнайтед от неговата личност вече започва да става смъртоносна за клуба, който той самият издигна във висините.

 

С всяка следваща година Фъргюсън изостря отношенията си с феновете заради своята твърда позиция в защита на собствениците на клуба, независимо от орязания му бюджет.

 

Някои биха казали, че той е длъжен да го прави като част от ръководния екип. От една страна е така, но, от друга, собственото му уникално наследство е на път да бъде разрушено заради управлението на фамилия Глейзър...

 

Много от привържениците вече искат сър Алекс да си отиде, при това не просто защото според тях той се е превърнал в лакей на американците, ами заради собствената му суета. Именно тя е причината шотландецът да не си е тръгнал досега и от авторитетната си позиция да замазва проблема с финансовото бреме на клуба до момента, в който то стане непосилно и Юнайтед се превърне в новия Ливърпул от епохата на Хикс и Жилет.

 

Първият и вторият успешен период на Фъргюсън бяха във времето на преход от 1993 до 1999 в ранните години на Премиършип и на Шампионската лига. През 90-те манчестърци играеха с енергия и агресия.

 

След това сър Алекс замени насладата от играта с тактическа хитрост, която беше доведена до съвършенство през сезон 2007/08, когато „червените дяволи" победиха за втори път в Шампионската лига под негово ръководство след 1999 г. Дубълът през 2008 г. бе спечелен невинаги с атакуващ футбол, ами с философията „добре е по някакъв начин да вземем победата, какъвто и да е той".

 

В настоящия сезон 2010/11 Юнайтед вече е изцяло страхлив и нарастващата с годините консервативност на Фърги е завладяла напълно отбора.

 

Той смени позицията на Уейн Рууни - нещо, което не беше правил от раздялата с Кристиано Роналдо и Карлос Тевес насам, с рядкото изключение, което си позволяваше при мачове с отбори от „Голямата четворка" в Англия или с най-тежките съперници в Европа.

 

Навремето той местеше Рууни, за да намери място за Роналдо, а сега го прави заради Дарън Гибсън. За да противодейства ефективно на Блекпул - английската Барселона!

 

Рекордната титла се използва като оправдание за погрешни решения. Причината Манчестър Юнайтед да е на върха в класирането, макар да е често лишен от идеи в играта си, е в пълната липса на такива при другите кандидати за слава.

 

Арсенал е пародия на себе си, която се гордее с предстоящото спечелване на Купата на Лигата (първият им трофей от шест години насам!), вместо да се откаже от този турнир за десет години напред и да се съсредоточи върху по-важните!

 

Челси си купи Фернандо Торес, без да знае какво да го прави при наличието на Дрогба, Анелка и Калу.

 

Манчестър Сити и Тотнъм очевидно не са готови да бъдат сериозна конкуренция.

 

Тази година няма как да бъде по-лесно. Но не може вечно да е така - Челси ще обнови състава си, Манчестър Сити ще укрепне и ще придобие самочувствие на голям отбор и може би дори Арсенал все някога ще постигне постоянство в страхотното представяне, което сега показва само отвреме-навреме.

 

На фона на всичко това титла номер 19 ще донесе проблеми за „червените дяволи" в бъдеще. Да, те заслужават поздравления за характера си на победители, с който обръщат мачове, но това не оправдава тактическия подход на сър Алекс. Защото изглежда, че във всеки мач те имат по два противника, с които да се борят - отборът отсреща и тактическите приумици на Фърги. Те не могат да си позволят да влязат в сезон 2011/12 със сегашната си игрова философия...

 

Липсата на реална конкуренция в Англия (въпреки титлата на Челси миналата година) изкуствено оправдава пестеливата политика на шотландеца (макар че тя е принудителна). Трябва да се признае, че аргументите, с които той защитава Глейзърови за това, че не му отпускат пари, имат известен смисъл.

 

Дарън Бент струваше 24 милиона паунда на Астън Вила, Джеймс Милнър - 27 на Манчестър Сити, а Анди Керъл дойде в Ливърпул за 35. Всичко това изглежда абсолютна лудост, но все пак не би трябвало привличането на по-класни играчи за малко пари да оправдава липсата на инвестици.

 

Да, Патрис Евра, Джи-Сунг Парк, Неманя Видич и Рафаел, и може би Хавиер Ернандес, Крис Смолинг и Фабио са добри футболисти, взети на добра цена, които да вършат работа дълго време, но същевременно други добри футболисти - Андерсон, Нани, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни и Димитър Бербатов дойдоха също за много пари навремето.

 

Тогава Фърги беше щастлив да харчи десетки милиони, щом се налагаше. А сега липсата на инвестиции в играчи представлява голям риск. Защитавайки ръководството до последно, отричайки финансовите проблеми и отказвайки се от големите трансферни битки, шотландецът сам се поставя в трудна позиция.

 

За следващия сезон той трябва да осигури правилните заместници на Едвин ван дер Саар, Пол Скоулс и Райън Гигс, а също така и на вечно контузения Оуен Харгрийвс, чийто договор логично няма да бъде подновен. Освен това в рамките на две години трябва да се намерят и играчите, които да заменят остаряващите Рио Фърдинанд, Патрис Евра и Майкъл Карик.

 

Ако Юнайтед се провали този сезон и започне следващия с нов мениджър, то той със сигурност ще разчита на осигурен бюджет за освежаване на състава. При 19-а титла трудно може да се очаква, че 80-те милиона от продажбата на Кристиано Роналдо в Реал (Мадрид) ще бъдат налични на разположение на Фъргюсън.

 

Да, феновете ще бъдат залъгани с големия успех, но скоро слабостите на състава няма да могат вече да бъдат скривани.

 

Да, Фъргюсън е най-успешният мениджър в историята на английския футбол, но надменността му е на път да го погуби.

 

И, да, сблъсъкът с действителността, който ще настъпи при провал в първенството този сезон, е това от което Юнайтед всъщност има нужда!

 

sportcafe.bg

 

П.П. Искам да попитам някой да знае, дали има някво такова правило в Англия според, което от догодина ще има таван на приходите на отборите до 45 млн. Защото одеве си говорехме с един приятел за трансферите на Торес и Керъл и нереалните им цени и той ми казал, че Пуул са дали толкова много надценка за Керъл, за да могат с неговата покупа и заедно с тази на Суарез да излезнат на нула от продажбата на Торес, точно заради това правило за тавана. И това нещо го слушал и вчера да го коментират по Скай Спортс след тези два трансфера и затова ми ги обесняваше толкова сигурен тези неща. Пък аз за такова нещо за таван на приходите 0_o за първи път чувам. Най- малкото свучи ми смешно...

[Antares]

Финансов Феърплей

[Dunc]

Е тва съм го чел още преди време и като цяло съм запознат с финансовия феърплей, но тук нищо не се казва за този таван на приходите. Подчертавам на приходите, щото пак казвам струва ми се нереално да наложат таван на приходите на отбор, а не на разходите му... Тук единственото, което се доближава по някакъв начин до твърдението, за което питам и бях спорил с моя познат е, че клубовете ще могат да покриват разходи до 40 млн. в началото.

[CyberHill]

Този финансов феър плей е супер измислена работа...

Нали се сещате, как на бързо ще си спретнат нова лига, с позициите и парите които имат.

[Antares]

Не. Не се сещам.

[CyberHill]

Сети се

 

 

 

[Antares]

УЕФА е единна централа, подобна организирана суперлига ще изисква създаването на някаква втора организация на суперклубовете, която не виждам как ще се взимат решенията. Не мога да си представя толкова его-та (Абрамович, Перес, Берлускони, Морати, шейх Мансур бин Зайед и т.н.) ще седнат на една маса и ще вземат дори едно единно решение.

Отделно, вероятно не си наясно какъв натиск може да укаже УЕФА върху футболните асоциации. Дори и да успеят в правно отношение да лицензират подобна суперлига, какво ще се случи, когато УЕФА спре финансирането на дадена футболна асоциация? Като нищо отбора-гъзар губи лиценз за местната лига и к'во става? Ще си играят само помежду си?

Т'ва е научна фантастика. Искрено се надявам т'ва нещо да сработи, щото наистина в доста от първенствата вече се е загубила интригата, или е около няколко отбора. И отделно с тия измислени трансфери, няма к'во да говорим.

[CyberHill]

Да, така е. Но нали знаеш, че все пак не е научна фантастика.

Между другото не съм на ясно, но с какво УЕФА , финансира Берое? ( наистина не знам )

 

П.С. За да не изглеждам неразбран, ще кажа, че като фен на Челси от дълги години, много повече се раздвах на отбора, преди 2003-та. От тогава се загубиха много неща....

Смятам, че тая комерсиализация е лоша и вреди на футбола!!!

50 милиона за Торес... хахахаххаа , както се казва имал = дал

Кеф му било на някой да си направи отбор, направил си.... Същата дупка ще е като Шевченко! Ще видите....

[Antares]

Доколкото знам, клубовете, участващи в евро-турнирите получават финансови постъпления от футболната централа. Колкото по-далеч стигнат - толкова по-големи. Е, зависи и от зрителския интерес, едва ли ще са същите суми за Порто и Берое...

Май съвсем отплеснахме темата от Висшата Лига към УЕФА. Май трябва да направим тема за футболен спам...

[Stenli]

Последните 2 мача съдийството срещу Арсенал е под всякаква критика... Явно наистина пречим на някой

[sincity]

Това е най-вълнуващият кръг във Висшата лига, който се е случвал в последните години. Само погледнете резултатите до момента.Пълна лудница. Затова обичам това първенство.

[plameni]

Последните 2 мача съдийството срещу Арсенал е под всякаква критика... Явно наистина пречим на някой

И отменения гол на Нюкасъл ли имаш предвид?

[RaptoR]

Това е бил много интересен мач! Сега като видях репортажа в новините и се хванах за главата.

[plameni]

Това е бил много интересен мач! Сега като видях репортажа в новините и се хванах за главата.

Вече може да се изтегли с HD-качество

 

Video codec - HDTV 1080i 25 fps 1920x1080i H.264 bitrate~ 11300

Audio codec 1 - AC3 5.1 Two voice English bitrate= 384

Audio codec 2 - AC3 5.1 One voice Greek bitrate= 384

[Stenli]

И отменения гол на Нюкасъл ли имаш предвид?

 

Не, имам предвид 2 червени картона, които не бяха дадени на играчи на Нюкасъл, имам предвид 2те измислени дузпи дадени на Нюкасъл, също така имам предвид отменения гол в края на мача на Ван Перси. Малко ли ти се вижда?!

[PSYCHOSIS]

След този мач Венгер със сигурност ще мине на мощни успокоителни, ако вече не ги пие с шепи. Гледах репортаж, не мога да повярвам, че Бартън е останал в игра, даже и жълт картон не получил. Диаби си заслужи картона, щото е тъпо муле. Добре, че не гледах мача, щото сега щях да съм на балкона да вия по луната