Jump to content
BulForum.com

Barclay's Premier League 2010-2011


Antares

Recommended Posts

  • Replies 346
  • Created
  • Last Reply
Рууни щял да се маха от Юнайтед? Е, и?!

 

Нападател с оставащи по-малко от две години до изтичането на договора, вкарал един гол в седем мача (шест като титуляр) от началото на сезона, и то от дузпа в домакинство срещу Уест Хем Юнайтед, пък с претенции за увеличение на заплатата до близо 200 000 евро седмично. Футболист, който яростно конкурира за ролята на Невидимия в Театъра на мечтите изпълняващия я по принуда в последните три години Оуен Харгрийвз; който бива хванат от пресата в един гуляй с приятели с цигара в ръка в 5 сутринта, и друг с проститутка, докато приятелката му носи неговото дете в утробата си.

 

Представете си, че сте в кожата на Алекс Фъргюсън, и отговорете съвсем искрено: бихте ли се притеснил от заплахите на описания по-горе свой подчинен да напусне, и то при положение че той е подкопал авторитета Ви, като публично представя Вашите търсещи протекция за него думи като неистинни? Бихте ли се притеснил от заплахите на същия този футболист, който на това отгоре има само един суперсезон в отбора от шест и така и не можа да блесне в присъствието на Ван Нистелрой, Кристиано Роналдо и Тевес?

 

Бихте ли се притеснил от заплахите на същия този футболист, за чийто морал говорят предостатъчно братското сближаване със CR7, след като португалецът му изкара червен картон в четвъртфинала на Мондиал 2006, и продаването на ексклузивната му история на таблоида "Сън", който за хората от град Ливърпул не съществува след умопомрачително грозните си лъжи след трагедията на "Хилзбъроу"?

 

В крайна сметка няма нищо лошо в това да не си мозъчен хирург или ракетен конструктор - малцина призвани са. Уейн Рууни никога няма да бъде Айнщайн и не е нужно. Нужното обаче бе да оцени "само" това, че е бил обгрижван от своя мениджър в продължение на години в очакване на разцъфването на таланта му. Нужното бе да оцени желанието на своя мениджър да го защити от фокуса на общественото внимание, с което, очевидно, не може да се справи.

 

Големият футболист не е задължително да е подобие на майка Тереза, ала в определени, ключови моменти винаги показва необходимата доза човечност и най-вече характер. Ето защо Рууни може и да отиде скоро в други обобщения на паричното разложение на футбола като Манчестър Сити, Челси или Флорентиновия Мадрид, докато и без него Фърги прави поредния силен отбор на Юнайтед. Това обаче няма да му послужи да го изведе на върховото ниво във футбола. Същото, към което отправи така силно обещание да се изстреля през миналия сезон.

 

sportal.bg

Link to comment
Share on other sites

ON THE JOHN LENNON STATUE AT LIVERPOOL AIRPORT A MOTTO IS CARVED SAYING ""ABOVE US ONLY SKY"" A NOTE HAS BEEN ADDED, SAYING "BELOW US ONLY WEST HAM"

 

:D

Link to comment
Share on other sites

Че Юнайтед бяха зле - зле бяха. Ама тия Стоук... да ги пратят да играят в България с Олимпик Галата и Миньор Перник... Бахти и хамалския анти-отбор...

 

А колко ми е кеф от победата на Арсенал - просто нямам думи :)

 

Ред:

Тази снимка казва всичко :)

photo_verybig_165073.jpg

 

gong.bg

Link to comment
Share on other sites

Много интересна статия

 

Първият мениджър плейбой, менторът на Моуриньо

 

Красив, помпозен, импулсивен, комарджия, женкар, пияч и пушач - когато Малкъм Алисън почина на 83-годишна възраст, лиши света на футбола от един от оригиналните си шоумени. Зад фасадата на екстравагантното прозвище Биг Мал (Големия Мал) се спотайваше един изпълнен със съмнения, несигурност и усещане за личен провал човек. Имаше го обаче и уникалният футболен мозък, бъкащ от нови идеи и дълбока любов към играта.

 

Великият Боби Мур винаги му е отдавал главно значение за своето развитие до един от най-добрите централни защитници, след като двамата бяха заедно в Академията на Уест Хем. Аз пък благодаря на Малкъм за приучаването ми на любов към шампанското, а чаша в негова памет със сигурност са вдигнали мнозина бивши футболисти и журналисти.

 

Неговата максима бе да се работи здраво и да се играе дори по-здраво. Когато той и Джо Мърсър създаваха от Манчестър Сити най-добрия отбор на Англия през 1960-те години, и то без нужда от милионите на Близкия изток, двамата притежаваха успешна и наелектризираща химия. Това бе потвърдено от Майк Самърбий - велика фигура от онзи тим на Сити, спечелил старата Първа дивизия, Купата на ФА, Купата на лигата и КНК.

 

"Той бе един от най-големите треньори за вечни времена в тази страна. Превърна онзи тим в победител, защото му придаде онази увереност, която имаше спрямо себе си. Тренирахме толкова здраво през седмицата, че денят на мача си бе почивен за нас. Той бе специален човек", споделя Самърбий.

 

Вечният шоумен Алисън ще бъде запомнен с образа си запазена марка с пура в устата и шапка федора на главата, както и с жажда за живот, докарала му веднъж снимка в банята на играчите в Кристъл Палас заедно с актрисата Фиона Ричмънд - една от многото жени, нахлули в неговия живот.

 

Мърсър толерираше изцепките на Алисън извън "Мейн Роуд" с примирената настройка на баща на син хулиган. В един пословичен случай скорострелната кола на Мърсър бива спряна от пътни полицаи и още докато сваля стъклото на прозореца си, Джо изрича: "Добре, г-н офицер, какво пък сега е направил Малкъм?".

 

Точно по това време Алисън стана първият известен футболен колонист във вестниците и превърна четивото в задължително за всеки фен. Когато впоследствие той се премести в Лондон, се събирахме след тренировките на Кристъл Палас в подземния бар Флийт Стрийт, където шампанското се лееше из ведро. Джим и аз карахме Малкъм да се върне в офиса само за да разберем на свой гръб, че ни е изоставил със сметка с твърде много нули на края им.

 

Именно по време на тези дълги отпуснати разговори слушахме мислите му за играта: винаги експанзивни, неизменно новаторски и обичайно примесени с анекдоти от неговия социален живот. Когато друг мениджър биваше дискутиран, той използваше една от любимите си фрази: "Покажете ни медалите му!". Малкъм, разбира се, имаше медали, макар и по-малко, отколкото би желал.

 

Що се отнася до другия пол, Биг Мал имаше доста трофеи, особено красивото Зайче Серина Уилямс (б.п. - нищо общо с американската настояща тенисистка), която бе негова постоянна спътници в продължение на много години. Тя не бе първото му завоевание. Независимо дали биваше хванат с някоя Хайди в руския сектор на Виена като млад войник, дали разливаше горещ шоколад или ликьор Кирш на милионерките в Кортина или правеше любов с Кристин Кийлър в Челси, той предизвикваше внимание и, точно така, завист от своята аудитория.

 

По своето време трябваше да предприема драстични действия срещу съпругите на богатите и могъщи футболни ръководители, като си спомняше как веднъж бил поставен под напрежение, чувайки как една от жените звъннала на мъжа си, за да му каже: "Току-що прекарах следобеда в леглото с Малкъм Алисън".

 

Кариерата му на футболист в Чарлтън и Уест Хем бе прекратена рано поради туберкулоза и на Големия Мал му отне доста време да преодолее последвалата депресия. Загубата на бъбрек впоследствие само ускори намерението му да изживее живота си до последна капка.

 

Той вече си бе спечелил репутация на мислител и лидер в Уест Хем, където след тренировките редовно футболистите се събираха, за да споделят гледището си за играта, да поговорят за тактика и за това как да разширят границите си. Следователно, Уест Хем се сдоби с реномето си на Академията.

 

Интересът на Алисън към треньорската професия започна на "Аптън Парк" при Тед Фентън и бе отгледан в началото на по-низше ниво. Момчето от Дегънъм започна като треньор на отбора на университета Кеймбридж, търсейки трамплин към професионалния футбол, но бе изумен от аматьорския подход на играчите. Едва в Бат и Плимут започна да печели признание.

 

В Манчестър Сити все още са му признателни заради извеждането на клуба към славата в средата на 1960-те години. Настоящите суперзвезди носеха черни ленти на ръкавите по време на мача с Блекпул, а минута мълчание бе запазена преди домакинството срещу Арсенал. Играчи от неговия велик отбор бяха първите почели Големия Мал, а имената им са на върха на езика: Самърбий, Франсис Лий и Майк Дойл - знамената на най-великата ера на Сити. Ексфутболистите си спомниха неговия талант да подготвя играчите и физически, и психически.

 

Самърбий допълва: "Според мен най-големият му принос е извеждането на кондиционните нива до днешните, а това бе през 1965/66 година! Познаваше играта из основи и можеше да я промени, без нужда да си записва на листче хартия, а на това бяха способни и играчите, без да поглеждат към него. Той направи така, че ние да разполагаме с футболни мозъци. Бе с чудесен характер и това се разпръсна из целия отбор".

 

Кондиционният треньор на Мидълзбро Роджър Спрай също осветява способностите на Алисън: "От една страна той мамеше с бляскавата си роля пред медии и публика, тъй като от друга бе тих човек и един от най-знаещите треньори, с които съм работил. Бил съм при някой от най-добрите в професията, в това число при Жозе Моуриньо и Арсен Венгер, и бих поставил Малкъм в тази категория - бе наистина толкова добър! Той бе от хората с визия и нюх за футбола. Моуриньо работи заедно с Алисън и мен във Витория Сетубал и мога да видя влиянието на Малкъм върху Жозе днес. Той е най-добрият треньор на света и виждам Малкъм в 90% от нещата, които прави".

 

Ювентус видя това у Алисън през 1969 г., когато го покани сам да напише своя договор с торинския клуб. Той току-що бе видял как колата му бива отнета от финансова компания и изкушението да се премести зад граница бе силно. Нелегални срещи се проведоха на тресавищата край Престън, ала Сити точно бе на прага да спечели Купата на ФА. Така че Малкъм отлетя за Торино направо след празненствата, облечен със светлосин костюм и бели обувки, бивайки посрещнат и "отвлечен" с едно Ферари.

 

Измъчван в продължение на четири дни, отиде в Рим, а после и на френската Ривиера, все още неспособен да вземе решение. Накрая отряза Юве заради любовта си към Сити и неговите играчи. Той бе дружка и ментор за тях, и съвсем скоро отново започна да води добре познатия си живот.

 

Веднъж когато старият му съотборник в Уест Хем Джон Бонд коментира личния живот на Алисън, той отвърна: "И двете ми съпруги са разстроени". На младия Боби Мур бе казал: "Винаги продължавай да си задаваш въпроса: "Ако получа топката сега, кому да я подам?"!" Това бе толкова просто, толкова лесно, толкова истинско. Не се съмнявам, че двамата ще се насладят на своята нова среща там горе. На по чаша шампанско, разбира се.

 

Стийв Къри, вестник "Дейли Мейл

sportal.bg

Link to comment
Share on other sites

Няма такъв тъп вратар. Нито е чул сигнал, нито е отсъдено нещо, ама той си пуска топката да подновява играта с фаул.

Link to comment
Share on other sites

Тоя кръг ми хареса! Ливърпул показаха най-накрая зъби и гризнаха Челси, като ръждясалата карабина Торес гръмна два пъти, при това добре (коментатора на Диема сигурно си свърши в гащите, иначе говорим за безпристрастност), Балотели отново привлече максимално внимание с два гола и два картона, моя клонинг Анди Керъл умълча Арсенал насред емирството им, въобще - не липсваха интересни моментри ;)

Link to comment
Share on other sites

Жалко беше за английския футбол, че Нюкасъл изпаднах. Добре, че се върнаха веднага.

Челси като играят срещу сериозен отбор, тоя сезон се вижда, че имат затруднения. Паднаха от Сити(не, че тях ги имам за сериозен отбор), паднаха от Пуул. Не е като да вкарват по шест парцала на Стоук, Уувс и т.н.

Link to comment
Share on other sites

Те и миналия сезон бяха неубедителни срещу топ4 (изключае абонатите им от Арсенал), но си взимаха всички точки срещу средняците и слабите. Тоест - нямаше издънки срещу Фулъм, Евертън и т.н.

Link to comment
Share on other sites

Моуриньо си го каза: Не искам да печеля дербита, искам купи!

Всъщност всеки треньор иска това, само Рафа не си признава :)

Link to comment
Share on other sites

Доста интересен кръг...

 

А относно Двата Ман-а , тъп тъп, та чак ме беше яд, че го гледах!

Браво на Челси и Арсенал! А Ливърпул пак се издъниха... жалко!

Link to comment
Share on other sites

Резюмето от гледаното - трагична средна линия на Юнайтед, изолирано нападение, доста силова игра на Вила и няколко подминати грубости от съдията, който между другото ми е най-противния рефер, който някога съм наблюдавал. Вила си изплетоха кошницата с две контраатаки. Беззъб Карик, вял Флечър = нулева средна линия. Вижда се, че без Гигс и Сколс халфовата линия на Юнайтед е за кофата.

 

Сега погледнах резултата и съжалих, че спрях телевизора :О Oпределено си мисля, че едно биче като Руни в тоя мач щеше да е доста полезно...

Link to comment
Share on other sites

+1.Много зле в средата, а и в защита за Манчо, и малшанс за Вила.Можеха да бият поне с 4.Иначе драмата беше голяма.Особено последните 15 мин.Грешка, че си спрял телевизора.

 

П.П.Бах тея Стоу сити.Яко мачкат.Абсолютно си заслужават да омаат ливърпулци.Поне за първото полудрем :lol: е.

 

П.П.Браво грънчари.Супер мач направиха..а Ливърпул..мнооого безидейни.Просто не знаеха какво правят.

И утре ако Челси загубят от Съндърланд, ще е идеалният кръг.

Link to comment
Share on other sites

Браво на котките.Ако продължат така и второто полувреме, опрделено ще победят Челси.Чех е в мноооого добра форма.Ако не беше той, сега щяха да губят с 2-3 гола разлика.Да видим.Може и да ми се сбъдне прогнозата от вчера.

Link to comment
Share on other sites

Сега е момента по български да се каце - "Баси и наредения кръг" :D

Та в този смисъл, увеличават интригата...

Ама за 0:3 на точен резултат е било яката работа :)

Link to comment
Share on other sites

Малеееее е*аси кефа! Май Черна Котка мина пътя на Chel$ea :D

 

btw, Welbeck продаден ли е?

Не.Все още е собственост на Юнайтед.Съра май може и да го дръпне през зимния прозорец. :laughing:

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...