Jump to content
BulForum.com

Като какъв(ва) се самооприличавате?


Recommended Posts

  • Replies 248
  • Created
  • Last Reply

Кукличка... :P (не кучка, а кукличка, казах...) :laughing:

Link to comment
Share on other sites

Паладин :)

 

Който не знае какво е (не говорим само като герой от игра) , да свирка ... ще обяснявам ;)

Link to comment
Share on other sites

Паладин :)

 

Който не знае какво е (не говорим само като герой от игра) , да свирка ... ще обяснявам ;)

 

www.glyphweb.com/arda/p/paladintookii.html :D

 

Паладин е бащата на Пипин от Властелина на пръстените! :P

Link to comment
Share on other sites

Vampire :ghost

Off...

update-ни играта до версия 1.2, че бъговете ще ти съсипят кефа.... превъртал съм я, приеми съвета ;)

Link to comment
Share on other sites

Аз пък мисля че съм такъв който не знае какъв е :unsure: :blink:
Хм. Може би един от малкото, които имат някакъв адекватен поглед върху себе си... Защото според мен Аз-ът е прекалено променлива величина... а може би ако стане постоянна - това отбелязва края на личностното ни развитие и началото на личностната деградация :)

Е*ах се и във философа :)

 

Иначе в момента категорично се самоопределям като вманиачен планински колоездач.

Link to comment
Share on other sites

По мое скромно философско мнение, Аз-ът далеч не е променлива величина, променя се емпирията, но не и това, което ни е заложено a priori. А това като какви ще се изразяваме в действителността (можем да поспорим и кое е действителност) са само проявления на Аз-а и то вече веднъж пречупени през опитното знание... Ако познаваш другите, значи си мъдър, ако познаваш себе си - просветен! Не вярвам, че някой може дори на смъртен одър да каже, че се познава.

Link to comment
Share on other sites

Приемам корекцията - неправилно съм изразил идеята си. По-точно формулирано би било, че променлива величина е тази част от себе си и ежедневието, която ти прави най-силно впечатление и на която отделяш най-голямо внимание.

Да, например аз в момента съм тотално вманиачен по планинското колоездене и това ме кара да се самоопределям като "байкАр". Утре може дори и да се влюбя и да се самоопределя като влюбен и загубен. Това имах в предвид, като променлива величина.

 

А заложено - това е само някакъв набор от дадености, ве нулево, отскок, от който сами определяме как да продължим. Ако разбира се предпочитаме сами да определяме какви да бъдем, а не просто да се гмурнем в стадото, mainstream-а, ако предпочиташ.

 

А Аз-ът - това е образа в "огледалото". Това което виждаш - това си ти. Това, което мислиш за себе си - това си ти. Другите по-скоро виждат това, което самия ти виждаш в "огледалото". Не това, което искаш да видиш, а това, което наистина виждаш.

 

А за смъртния одър - вярвам, че тогава, в последния миг на земно съществувание настъпва кратък миг на сатори.

Link to comment
Share on other sites

Приемам корекцията - неправилно съм изразил идеята си. По-точно формулирано би било, че променлива величина е тази част от себе си и ежедневието, която ти прави най-силно впечатление и на която отделяш най-голямо внимание.

Да, например аз в момента съм тотално вманиачен по планинското колоездене и това ме кара да се самоопределям като "байкАр". Утре може дори и да се влюбя и да се самоопределя като влюбен и загубен. Това имах в предвид, като променлива величина.

 

А заложено - това е само някакъв набор от дадености, ве нулево, отскок, от който сами определяме как да продължим. Ако разбира се предпочитаме сами да определяме какви да бъдем, а не просто да се гмурнем в стадото, mainstream-а, ако предпочиташ.

 

А Аз-ът - това е образа в "огледалото". Това което виждаш - това си ти. Това, което мислиш за себе си - това си ти. Другите по-скоро виждат това, което самия ти виждаш в "огледалото". Не това, което искаш да видиш, а това, което наистина виждаш.

 

А за смъртния одър - вярвам, че тогава, в последния миг на земно съществувание настъпва кратък миг на сатори.

Това, което ни предоставя живота, него продължаваме. Има един момент, че не винаги можеш да си това, което искаш... Нещата са ни заложени, странно е само как много опит, а малко разкриване на себе си (дори това го казвам условно). Аз подкрепям мнението, че Аз-ът не е познаваем на 100 % никога, дори за самия теб, защото не можеш да си бил навсякъде, във всякакви ситуации, да си се видял как ще реагираш, за да прецениш, че има част от теб, която не си познавал. Пък и както казах вече, през всекидневния опит се пречупва "истинския" Аз, така че не можем да го познаваме в "чистата" му форма!

Link to comment
Share on other sites

Нека и аз да се включа в тази философска беседа :) До колкото помня Аз-ът приема няколко форми- реален, нереален, и огледален.поправете ме ако греша, че не бях много добър по психология.Мисълта ми е че ние проявяваме всяка една от тези форми в различните ситуаций (например дали трябва да разкрием реалния си Аз пред някого или да се скрием зад някаква маска) и може би от там идва промяната на това какви сме.Ние наистина сме точно един определен вид, хора но способни да се нагаждат към условията което не винаги е много достойно и може би от там идва тва пречупване ;)

Link to comment
Share on other sites

Значи аз гледам по-различно на нещата. В смисъл Аз-ът е един, може да се каже, че съм противник на тезата за деконструкцията на Аз-а. Маските, които налагаме скриват истинския ни Аз, но той веднъж вече е бил скрит от поведението ни, ако мога да се изразя така : Аз (първа субстанция), Опит (втора), Маски/Роли във всекидневието (трета). Така че дори да искаме да се "разкрием" пред някого, то никога няма да стане. В смисъл, че няма допир между Аз-овете, а само между определени характеристки на придобития опит, някакви ценности, вид поведение. Всичко това е субективно, никога не познаваш себе си или друг човек, защото не е възможно в един краен човешки опит, съзнание и т.н. да съществува абсолютът! А именно абсолютът би ти дал този шанс да "прозреш" отвъд опаковката...

Link to comment
Share on other sites

Да видим дали съм разбрал значи АЗ-ът е някъде там ,ама не точно!Тоест има го ама не се показва или ако се показва не е точно той ,а само сянката му.

Според мен АЗ-ът наистина е скрит зад комплексите,догми,норми,закони или всичко онова ,с което трябва да се съобразяваме в обществото,но в критичните ситуации,в моментите когато опре до "кокала" както се казва се показва именно той.АЗ-ът ни кара да сме егоисти , да ние е добре пък на Вуте зле,това е заложено в нас само,че скрито по-добре или по-зле, зависи от човека.Така че човек може да се опознае до известна степен ,пак зависи кой ще е от другата страна,кой ще е изледователя,именно в тези ситуации ,когато няма време да се включат алармите на това морално ли е ,не е ли,добро ли е лошо ли е!Това е един от начините!

А дали се променя АЗ-ът,по-скоро се променят нещата които го удовлетворяват,в зависимост от ситуацията :wacko:

 

Да видим дали съм разбрал значи АЗ-ът е някъде там ,ама не точно!Тоест има го ама не се показва или ако се показва не е точно той ,а само сянката му.

Според мен АЗ-ът наистина е скрит зад комплексите,догми,норми,закони или всичко онова ,с което трябва да се съобразяваме в обществото,но в критичните ситуации,в моментите когато опре до "кокала" както се казва се показва именно той.АЗ-ът ни кара да сме егоисти , да ние е добре пък на Вуте зле,това е заложено в нас само,че скрито по-добре или по-зле, зависи от човека.Така че човек може да се опознае до известна степен ,пак зависи кой ще е от другата страна,кой ще е изледователя,именно в тези ситуации ,когато няма време да се включат алармите на това морално ли е ,не е ли,добро ли е лошо ли е!Това е един от начините!

А дали се променя АЗ-ът,по-скоро се променят нещата които го удовлетворяват,в зависимост от ситуацията :wacko:

Пък аз се самооприличавам на побъркан бъдещ лекар и гаден метъл :punk

Link to comment
Share on other sites

Значи аз гледам по-различно на нещата. В смисъл Аз-ът е един, може да се каже, че съм противник на тезата за деконструкцията на Аз-а. Маските, които налагаме скриват истинския ни Аз, но той веднъж вече е бил скрит от поведението ни, ако мога да се изразя така : Аз (първа субстанция), Опит (втора), Маски/Роли във всекидневието (трета). Така че дори да искаме да се "разкрием" пред някого, то никога няма да стане. В смисъл, че няма допир между Аз-овете, а само между определени характеристки на придобития опит, някакви ценности, вид поведение. Всичко това е субективно, никога не познаваш себе си или друг човек, защото не е възможно в един краен човешки опит, съзнание и т.н. да съществува абсолютът! А именно абсолютът би ти дал този шанс да "прозреш" отвъд опаковката...

Бих се съгласил с тезата ти, но според мен можеш да разбереш един човек какъв е наистина само в подходящите ситуаций без значение зад кви' маски се крие...но си права все пак както нищо не е перфектно така и невинаги всеки е такъв за какъвто го мислят другите или пък той самия може да разбере напълно себе си.

Link to comment
Share on other sites

Иво, много си прав. Разбрал си ме. Печелиш тиквен медал, ти си вторият от форума, който схвана за какво говоря! Иначе за граничните ситуации, препоръчвам книгата на Карл Ясперс - "Въведение във философията", добра е! Пред прага на смъртта можеш да се самоопределиш най-добре, макар тогава вече да е късно!!! :tongue И непълно...

Link to comment
Share on other sites

Кви са тея простотии които пишете бре хора?Вие български не приказвате ли?

 

Аз ще се оприлича с една песен "Аз съм пълен кретен" :lol:

Link to comment
Share on other sites

ОФФ:

Може да си кретен, но си моя кретен!!! :love

Link to comment
Share on other sites

С думи прости, човек като започне сам да говори за себе си твърде често нищо хубаво не го чака.Пък аз май съм поствал строго по темата.

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...