Не е на добре...
Цяла вечер само ужаси, хем ужасни хем гадни...
Първо сънувах, че съм в някаква война, намирам се сред едни гадни, кални, голи хълмове. Свечерява се или просто няма слънце, ужасно сиво и тъмно. И аз разнасям една винтовка и требя врази, защото знам, че от нашите няма така или иначе. Утрепах трима поред, после пред мен изскача някакво дете на около 8-9 години, което държи пистолет, поглежда ме за секунда и се прицелва в мен. То пропуска, аз виждам, че е сериозно, и аз стрелям, пропускам, въпреки че съм се прицелил добре. И двамата повтаряме процедурата няколко пъти. Накрая то спира да презареди, аз притичвам по-назад и се скривам зад поредната кална бабуна. После се предадох и то реши да не стреля повече по мен, отидох при него, показах му с каква пушка съм и че не съм немец, дадох му парче хляб, то ми даде малко чиста вода, аз му оставих една книжка да чете и се разделихме...
После сънувах че съм Шерлок Холмс, ама така от първо лице. Движа се по някакви отрвратителни улици, кал, дъжд и гадост, тъмница, някакви убити фенери мъждукат на всеки 50-60 метра. По улиците се връткат някакви хора в сиви и черни наметала, почти не се виждат лица. Аз се прибрах за кратко до къщата си и после пак тръгнах навън да разследвам убийството на някакво момиче. Тука ми се хубят елементи, но ставаше дума за някакъв вид ритуално убийство, причинено от факта, че момичето без да иска научило прекалено много за групата хора, които са я убили. Ходих из разни гнусни места, имаше някакви улики и предмети покрити хем като с кръв, хем като с ръжда, някакви гадни уродливи хора, които разпитвах. Накрая почти си бях навързал нещата и се прибирах към къщата си по една особено гнусна, слабо осветена улица, в дъжда, нощем, пред мен ходеха двама младежи. Срещу нас се зададе една компактна групичка хора, овързани в черни наметала и със закачулени лица. Двете момчета пред мен бързо свиха в една отбивка и се опитаха да се отдалечат от хората, аз също изпитах силен страх само от близостта им и аз кривнах в уличката. След 20 метра обаче се върнах, защото някакси усещах, че закачулените са убили момичето и ако се върна и ги проследя ще разбера къде се събират и кои са. Оказа се обаче, че вече са изчезнали от поглед и не исках да се връщам, когато можеше да са навсякъде и да ме наблюдават. Догоних момчетата и чух как единия обяснява на другия, че знае как е умряло момичето и кои и как и защо са я убили, а другото момче като чу това нададе едни писъци като на душевно болен, започна с всички сили да крещи и да се вайка и да вика "Не искам да знам, не знам, защо ми го казваш, сега и аз съм мъртъв, те чуват и знаят всичко" и отминаха, а аз останах с неприятното чувство, че за съжаление и аз вече съм чул и знам...
Бах мама му, следващия път преди лягане ще ударя 2 чаши вино за по-здрав сън... :ph34r:
