DaToNik Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 В ТАЗИ тема нещата излязоха от топика. Затова давайте мнения тук според вас дали боят (не пребиването, малтретирнето или смачкването от лабут), шамаросването, когато пъпчасалия тийнейджър не разбира от приказки, а проявява дебилски инат, е възпитателно средство или сте склонни да го оставите да подпали света, за да се научи сам, че огънят не само топли, но и изгаря. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mIRCata Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Боят - не, шамарът на място - да. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Tomahawx Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Боят - не, шамарът на място - да. +1 Link to comment Share on other sites More sharing options...
c0mp Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Връщам се на мнението си, че както си го научил, такъв ще бъде. Ако си го възпитал правилно дори и в "пуберския" му период, с повечко търпение от страна на родителя и с повечко приказки, работата ще стане. Да съгласен, че като цяло "пубера" е инато магаре и акъл не взема, но както е казвал баща ми по време на въпросните "по-сериозни" разговори преди: "Добре де... ето говоря ти, говоря ти... друго какво да направя... голям си вече да те набия, аз на времето не съм те бил, та сега ли... остава ми само да ти говоря и да се надявам да ме чуеш най-после." И в този ред на мисли да кажа, че този подход (с разговорите) дава добри резултати (съдя по мен си), което пък показва, че боя не е незаменим. Друг е въпроса, че винаги е по-лесно вместо да се опиташ до поговориш с този отсреща да му теглиш един мариз и да го остайш да са развива, ако не възприеме - пак бой. Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Сега си спомням аз като бях дебилски тиййнеджър а аз наистина бях шамарите по гърба и Д-то ми, даже ми харесваха-стопляха ми гръбчето,особено в студените зими виждах в очите на майка ми, че просто не може да се контролира, след поредната ми изцепка, и отчаяно хаотично започваше да ме шамаросва Но най-голям ефект върху мен оказваше дърпането на ухото беше достатъчно само един път да ми извият ушето и веднага спирах с глупостите Подкрепям този метод на възпитание, поради простата причина че някои деца не разбират от дума, не от наказание,не от нищо Link to comment Share on other sites More sharing options...
frodo Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 против боя съм и не смятам, че помага. колкото и голямо дебилче да стои насреща, винаги има и друг начин Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Насилието никога не е решение. Още повече, когато се прилага на деца. Ужасно противно ми е да видя майка, която крещи на 3-4 годишното си дете на улицата и го раздрусва, все едно така то ще спре да плаче. Баси, ако си ментално уродлив, не трябва да имаш деца! Мен са ме били само веднъж - защото замерих брат ми с някаква играчка и впоследствие счупих прозореца на вратата към терасата в протест на наказанието, което ми беше наложено (въпреки че не уцелих брат ми ). Смятам, че при необходимост отнемането на някакви привилегии е достатъчно наказание. Ако се стигне до насилие, значи нещата не вървят на добре. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 За протокола, единствения път в който ядох нормален, хубав бой беше във 1-ви или 2-ри клас, когато след първа смяна часове, без да кажа на майка ми, се забучих в т.нар. ЛЕЛЧЕТО (всеки квартал има Лелчето или Дупката), една зала с жетонки и с един приятел се хванахме да превъртаме Golden Axe 3 с пумата и мъжа. А майка ми се притеснява у нас. Трябва и на работа да ходи, мен ме няма. И прати баба ми да ме търси, тя ме намери и измъкна за ушита от там. После ме предаде на майка ми у нас и тя горката, вече извън нерви от притеснение ми хвърли такъв побой, че още я юркам за тогава Но всяко страдание в името на ИГРАТА е оправдано! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 а като пишете мненията си можете ли да уточнявате дали сте от гледната точка на даващия или на получаващия възпитанието. щото те винаги са различни. дотук тези които могат само да получават са категорично против, поне докато не съберат сили или не им се отдаде възможност. а тези които могат да раздават, не си ги пестят щото другите възпитателни средства отнемат повече време или по логиката че понеже на тях им се било отразило добре, значи и на другите може. а аз пък съм категорично против подобни дебати да се водят от хора, които имат само едната гледна точка. кат преминете през тийнейджърството, като пораснете и навъдите деца, като ги изгледате през тяхното тийнейджърство, тогава давайте изводи и заключения какво е било полезно в конкретните случаи за конкретните хора. преди това можете да разменяте само предположения и прогнози, нямащи твърда логическа връзка с конкретни факти и събития. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DaToNik Posted July 9, 2008 Author Share Posted July 9, 2008 Ама, mobo, нали за това са форумите!!! Аз ако пребивам детето си, а то се окаже че не е правилно, после ще е късно да се поправи! След дъжд качулка! Ти пък откога взе да си против дискусиите? Винаги има смисъл да питаш ако не знаеш! Психозис, аз не говоря за малки дечица, а за тийнейджъри, които от думи прости не хващат. И аз съм била в някои свои фази така: Седя, гледам те в очите, викам да, добре! и пак обратното правя! Или лъжа, ама нагло и глупаво, та чак на мен не ми минава, а какво да говоря за опитен човек като мама! И не да го пребиваш! А само шамари, колкото да му смъкнеш гордостта и самочуствието и да си седне на д*то за малко, да премисли! И говорим за тийнейджъри, щото при тях вече има едно себеосъзнаване и все пак не са безпомощни като едно 3-4 годишно дете. На него му стига да го питаш що плаче, и то спира! Не ви ли се е случвало да видите 10-15 годишен нахакан хлапак да върши нещо със злоба (да удря, да руши или нещо подобно) и когато му направите възпитано забележка, той ви се ухилва в очите и с още по-голяма сила започва отново с чувство на недосегаемост! Ей тази наглост ме вбесява и ако го докопам ще му загрея врата с кеф! За подобни инциденти след пълнолетие в правото си влиза закона и неговите блюстители! Link to comment Share on other sites More sharing options...
chistacha Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 а като пишете мненията си можете ли да уточнявате дали сте от гледната точка на даващия или на получаващия възпитанието. щото те винаги са различни.дотук тези които могат само да получават са категорично против, поне докато не съберат сили или не им се отдаде възможност. Аз съм от страната на получаващите, бях против, това е вярно, но сега, като виждам резултата съм за с двете си бузи Скоро не са ме били, явно биенето като малък е дало резултат. В заключение ще кажа, че боя или по-скоро шамаросването дава винаги резултат, стига да се прилага правилно, да знаеш до къде е мярката Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Обещавам да пиша пак в тази тема, когато имам деца. Понеже не смятам, че мога да дам обективна оценка на пердаха, който съм ял като дете. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Ако нямаш авторитет пред детето си, едва ли боя ще помогне. Категорично съм против! Дори и шамар! Ако жена ми удари детето, направо я изхвърлям през терасата... Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Аз съм от страната на получаващите, бях против, това е вярно, но сега, като виждам резултата съм за с двете си бузи Скоро не са ме били, явно биенето като малък е дало резултат. В заключение ще кажа, че боя или по-скоро шамаросването дава винаги резултат, стига да се прилага правилно, да знаеш до къде е мярката е да де, точно. кат си бил малък и си получавал шамарите си категорично против. сега си пораснал и много държиш точно ти да определяш правилата и да раздаваш правосъдието. защо си мислите че точно вие, позовавайки се на фиктивни ситуации или на нещо видяно или преживяно в миналото, можете да отсъдите най-правилно точно колко е мярката и къде е чертата, след която боя е допустим? а защо като споделяте ситуациите точно тогава не сте реагирали? видяли сте тийн да руши и блъска, но не сте му загрели вратът тогава, а сега насъсквате форумджиите да вършат тази дейност? безсмислено е отсега да се заричате дали ще биете или няма да докосвате децата си, защото живота доказва, че съдбата има странно чувство за хумор. едит: кво съм ти направил пък на теб, Curunir-е? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Чак така не бива. Всеки може да изпусне нервите в някакъв момент. Жената обикновено е повече време покрай детето и обира повече нерви, недей да съдиш толкова строго ако се изпусне и го пошамари малко. [Edit] mobo, не ме цакай така докато пиша де! [/Edit] Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 можете да разменяте само предположения и прогнози Нищо не пречи на предположенията и прогнозите да се окажат верни. Аз не съм пипал нагорещено желязо, но спокойно мога да предположа и прогнозирам, че няма да е особено приятно преживяване. аз не говоря за малки дечица, а за тийнейджъри Винаги съм смятал, че ако си създадеш здрава връзка с детето, докато е малко, тийн годините няма да са толкова тежки. Убеден съм, че родителите имат по-силно влияние от обществото и ако се отдадат на отглеждането и възпитаването на децата си, вместо да си се занимават с кариерата си и да ги дават на баби/детегледачки, нещата ще са много по-лесни, когато детето поотрасне. Струва ми се, че може да се приложи закономерността "добри родители - добро дете, лоши родители - лошо дете". Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 а къде остава самото дете като личност? или то е празна бланка върху която родителите могат да пишат квото си искат? стига бе хора. толкова години като растяхте сте се борили, за да се наложите като личности и сами да сформирате някаква гледна точка, която да наричате своя. защо трябва да отнемате това право на собствените си деца? крачките между "моето дете трябва да е добро като мен", през "шамарите градят характер" до "ако тоя смотаняк не прави квото аз кажа ще го чупа от бой" са толкова малки, че едва ли ще се усетите кога сте ги направили. изобщо не ми се повдига въпроса за съждението "щом мен са ме били, пък аз съм добър човек, значи боя прави добри хора, следователно и аз ще бия детето си, ама само при нужда" (баси, как го наврях в едно изречение не ми е ясно - нещо съм омотал пунктуацията сигурно.). не съм твърд противник на рестриктивните възпитателни мерки. знам, че не може само с поощрителни да се живее. просто за себе си съм убеден, че първо ще пробвам всичко друго преди да стигна до боя като комуникация. ако детето знае, че можеш и ще приложиш такива мерки, когато се е провинило, то шансовете само да вземе решение да избягва провиненията са значително по-големи. за това знание самото прилагане на мерките не е абсолютно наложително. Link to comment Share on other sites More sharing options...
karaman Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 има 2 варианта, или го бия и става човек, или го бия и става сакато Link to comment Share on other sites More sharing options...
HEMO Posted July 9, 2008 Share Posted July 9, 2008 Боят определено е възпитателно средство,в това няма никакво съмнение. Правилният въпрос е: на какво възпитава точно детето? Аз като родител съм на мнение,че е признак на слабост да биеш детето си...че не си способен да наложиш аргументите си по друг начин,освен със сила,не си достатъчно търпелив и тн.Случвало ми се е няколо пъти да си изпусна нервите и да шамаросам хлапето-винаги след това съм съжалявал :-( Link to comment Share on other sites More sharing options...
bobymdance Posted July 10, 2008 Share Posted July 10, 2008 Боят определено е възпитателно средство,в това няма никакво съмнение. Правилният въпрос е: на какво възпитава точно детето? Аз като родител съм на мнение,че е признак на слабост да биеш детето си...че не си способен да наложиш аргументите си по друг начин,освен със сила,не си достатъчно търпелив и тн.Случвало ми се е няколо пъти да си изпусна нервите и да шамаросам хлапето-винаги след това съм съжалявал :-( И тук идва ред да помислим малко.До определена степен съм съгласен с вас че боят е възпитателен,но в ограничени размери.Спомням си като малък съм чел книги относно тва и то,че до еди колко си години става после незнам какви заболявания довеждало.И умната с боя за да не се гледаме по новините.Между другото всичко е как ще те научат от малък,ако си послушен ще става и без бой а само с приказки ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
letalis Posted July 10, 2008 Share Posted July 10, 2008 Известната дървена метода си я имало и ще си я има,като крайна мярка когато аргументите(вербални) не вършат работа !Ама както и с всичко друго не трябва да се прекалява,защото и с боя има свикване и обратен ефект!А иначе дали боя ни е направил хора ,може да се поспори доста без никакъв резултат, ама все пак е присъствал в процеса при някои повече при други по-малко Link to comment Share on other sites More sharing options...
mIRCata Posted July 10, 2008 Share Posted July 10, 2008 Аз шамара, където съм писал по-горе, имам предвид в първите 7 години. Т.е докато е малко да хване малко респект към родителите. Та като поотрасне и му се говори, да слуша. Т'ва да хванеш да биеш тинейджър умряла работа. Той вече е изпуснат. Ако като малък си му извъртял един шамар на място и те слуша, като порасне ще се замисля повече дали да прави маймунски номера напук. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dunc Posted July 11, 2008 Share Posted July 11, 2008 Ами според мен в повечето случаи докато едно дете е все още по-малко боят има добър ефект и не е чак токова излишен на моменти и тва го казвам и от личен опит Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted July 11, 2008 Share Posted July 11, 2008 Много ми се искаше да се въздържа заради Мобо и да си трая в тая тема, ама не би. Защо всички поставят като два варианта за "възпитаване" аргументи и бой? Какво стана с личния пример? Няма по-добър начин според мен. И да го биеш и да му обясняваш как пушенето убива, ако си лапнал цигара по същото време, всичко отива по дяволите. Ако е отнасяш към детето като с равен и му даваш усещане за отговорност, то само ще се опита да я оправдае, като се учи от теб как точно става това. Другото е на сила...там питайте Мобо, той знае най-добре, като гледам... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Michal Posted July 11, 2008 Share Posted July 11, 2008 Не е възпитателно средство, насилствено средство е Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.