afx Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 За връзките от разстояние... Не знам дали вярваш в това, но Истинската любов всъщност издържа на временна раздяла. Въпросът е дали и двамата искат едно и също нещо от живота, дали са с еднакви очаквания от бъдещето си. Ако е така, ще направят всичко, за да са заедно завинаги. Варна - Пловдив не е колкото оттук до Андромеда, нали? Сигурно си чувал за хора, които успяват да се съберат дори когато живеят в различни страни. Ако го искат наистина, няма как да не стане. Естествено, трябва да вярват, че те и само те са тези, които да направят мечтите си действителност. И да не се отказват. <{POST_SNAPBACK}> На теория да.. но за съжаление се появяват разни странични фактори. В крайна сметка нещата се променят. Има и друго.. аз лично се дразня като гледам млади хора (още едва вкусили от живота) разделят се и се чакат с месеци... глупаво е да си пропиляваш младостта в сълзи. А за това което ти казваш - да съгласен съм че ако има желание всичко се постига, а всичко останало са извинения. Пък и с възрастта освен всичко друго се появяват и разни отговорности (18 години издръжка ) за които вече си СТРУВА човек да се бори. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 Да, цена. Няма безплатни неща, също както няма непостижими неща. Но въпроса е в цената, която трябва да платиш. Да, по-лесно е да живееш като циник - "любов не съществува" - така ценностите се свеждат до взаимополезно съжителстване и сексуалната задоволеност. Но когато искаш повече, както и си склонен да дадеш повече, както смятам, че е при мен - задачата да намериш човек, който да върви заедно с теб по пътя е трудна - пътища много, не са много хората, които вървят наблизо, не е лесно да ги намериш... А и много често не е достатъчно просто да обичаш и да си обичан, иска се много повече, което често не е по силите ми... Например аз не исках да се преместя да живея във Варна, тоест да се отделя от приятели, от любимия си град, въобще цялото ми бъдеще да бъде определяно от това. Имах други планове, други идеи. За нея се отказах от барабаните (а по думите на даскала ми - имах сериозен талант), но нямах сили да реша целия си нататъшен живот заради нея. По същия начин - тя не можа да реши цялото си бъдеще, да се откаже от учене, рисуване заради мен. А може би всичкото това би могло да определи любовта ни като не-истинска, не знам. Знам, само, че ми беше адски трудно да й кажа 'сбогом', макар и да съзнавах, че продължавам да я обичам... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 Да, цена. Няма безплатни неща, също както няма непостижими неща. Но въпроса е в цената, която трябва да платиш. Да, по-лесно е да живееш като циник - "любов не съществува" - така ценностите се свеждат до взаимополезно съжителстване и сексуалната задоволеност. Но когато искаш повече, както и си склонен да дадеш повече, както смятам, че е при мен - задачата да намериш човек, който да върви заедно с теб по пътя е трудна - пътища много, не са много хората, които вървят наблизо, не е лесно да ги намериш... А и много често не е достатъчно просто да обичаш и да си обичан, иска се много повече, което често не е по силите ми... Например аз не исках да се преместя да живея във Варна, тоест да се отделя от приятели, от любимия си град, въобще цялото ми бъдеще да бъде определяно от това. Имах други планове, други идеи. За нея се отказах от барабаните (а по думите на даскала ми - имах сериозен талант), но нямах сили да реша целия си нататъшен живот заради нея. По същия начин - тя не можа да реши цялото си бъдеще, да се откаже от учене, рисуване заради мен. А може би всичкото това би могло да определи любовта ни като не-истинска, не знам. Знам, само, че ми беше адски трудно да й кажа 'сбогом', макар и да съзнавах, че продължавам да я обичам... <{POST_SNAPBACK}> На това за цената аз му викам желание да поемеш отговорността за собствения си живот... Както и да е, въпрос на терминология. Пак ще си позволя да не се съглася съвсем, при цялото ми уважение към позицията на някой, който съзнава, че любовта движи света. Не съм съгласна, че е трудно да се намери, и че са малко хората, които вървят наблизо. Когато някой е готов да му се случи, тя просто се появява - т.е. ние я забелязваме. За да има "пауза", значи има нещо, което "блокира" потока - и то си е у нас. Що се отнася до твоята Варна - така си преценил, така си направил - това е било най-правилното решение за тебе в оня момент. Въпрос на приоритети. Които после могат и да се променят и в това няма нищо лошо. Аз например осъзнах, че е трябвало да преместя любовта доста напред в приоритетите си, за да бъда щастлива (добре че съм го направила хехехе). Казано по друг начин, според мен Любовта е най-важното, което ни прави щастливи. Което не значи, че някой друг не може да мисли съвсем обратното на това, което мисля аз. Просто неговото решение ще си бъде правилното за него В ТОЗИ МОМЕНТ. Всичко тече, всичко се променя Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 Всичко тече, всичко се променя <{POST_SNAPBACK}> Не искам нищо да се променя в момента, но знам, че няма начин. Link to comment Share on other sites More sharing options...
jozo Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 За връзките от разстояние... Не знам дали вярваш в това, но Истинската любов всъщност издържа на временна раздяла. Въпросът е дали и двамата искат едно и също нещо от живота, дали са с еднакви очаквания от бъдещето си. Ако е така, ще направят всичко, за да са заедно завинаги. Варна - Пловдив не е колкото оттук до Андромеда, нали? Сигурно си чувал за хора, които успяват да се съберат дори когато живеят в различни страни. Ако го искат наистина, няма как да не стане. Естествено, трябва да вярват, че те и само те са тези, които да направят мечтите си действителност. И да не се отказват. <{POST_SNAPBACK}> На теория звучи идеално но на практика не е така!!То така от разтояние работите невървят както ги преставяш ти!!Един пример:Аз имам приятелка от Варна примерно и нея е напада обирджия и и трябва морална поикрепа!Е тва няма да стане като и се обадя и кажа няма нищо мило спокойно всичко е наред няма се плашиш!!Аз трябва до съм до нея в този случай и да е успокоявам!!Или пък настъпи важен момент за избор в живота и трябва дълъг разговор между двамата да се реши какво да се прави!!Това пак не става по телефон защото трябва да гледаш човека срешу теб пък и неможе за всяко нещо да търчиш сумати километри!!Нестава постоянно да търча аз към Варна и обратно за разни такива неща защото примерно съм на работа а ако сме близко един до дрг вече след работа спокойно ще имаме време!!Има още сумати такива неща които спъват една такава вързска с която мисля че тя става пълен абсурд Link to comment Share on other sites More sharing options...
KnoppiX Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 На теория звучи идеално но на практика не е така!!То така от разтояние работите невървят както ги преставяш ти!!Един пример:Аз имам приятелка от Варна примерно и нея е напада обирджия и и трябва морална поикрепа!Е тва няма да стане като и се обадя и кажа няма нищо мило спокойно всичко е наред няма се плашиш!!Аз трябва до съм до нея в този случай и да е успокоявам!!Или пък настъпи важен момент за избор в живота и трябва дълъг разговор между двамата да се реши какво да се прави!!Това пак не става по телефон защото трябва да гледаш човека срешу теб пък и неможе за всяко нещо да търчиш сумати километри!!Нестава постоянно да търча аз към Варна и обратно за разни такива неща защото примерно съм на работа а ако сме близко един до дрг вече след работа спокойно ще имаме време!!Има още сумати такива неща които спъват една такава вързска с която мисля че тя става пълен абсурд <{POST_SNAPBACK}> И ако в същото време там има някой, който да я утешава, когато ти не можеш и да бъде до нея, когато ти не си наистина вече всичко свършва... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 И ако в същото време там има някой, който да я утешава, когато ти не можеш и да бъде до нея, когато ти не си наистина вече всичко свършва... <{POST_SNAPBACK}> В този форум сте прекалено параноясани на тема изневяра. На това момиче й бях дал пълната свобода, ако си хареса някой да не се замисля. Тя ме насърчаваше да си хвана гадже в Пловдив. Но това, което jozo даде като пример е много вярно и е имало подобни примери, не точно с насилие, но близки, моменти, в които е трябвало да съм до нея, а просто е нямало как... Mila за задръстените канали съм съгласен, има нещо спиращо нормалното циркулиране на енергията. Имам вече някои идеи за хипотетичното научно доказателство, че движещата енергия на вселената е любовта, просто ми трябва повече информация, повече знания, за да го развия като хипотеза. Защо мислите съм се насочил към физиката? Проблем е, когато има много въпросителни и човек не е стъпил здраво на земята, не е уверен в себе си - раждат се страхове. Най-страшните са тези, за които дори не си даваме сметка. Също е проблем, когато миналото не е оставено на мира, сенките от миналото не убиват любовта - те й пречат да покълне, да пробясне, да се появи... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Runner Posted August 14, 2005 Share Posted August 14, 2005 В този форум сте прекалено параноясани на тема изневяра... ...Защо мислите съм се насочил към физиката? <{POST_SNAPBACK}> Не става въпрос за изневяра а по-скоро за пренасочване на чувствата. Само физиката няма да ти помогне, трябва и химия... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted August 15, 2005 Author Share Posted August 15, 2005 В този форум сте прекалено параноясани на тема изневяра. На това момиче й бях дал пълната свобода, ако си хареса някой да не се замисля. Тя ме насърчаваше да си хвана гадже в Пловдив. Но това, което jozo даде като пример е много вярно и е имало подобни примери, не точно с насилие, но близки, моменти, в които е трябвало да съм до нея, а просто е нямало как... Mila за задръстените канали съм съгласен, има нещо спиращо нормалното циркулиране на енергията. Имам вече някои идеи за хипотетичното научно доказателство, че движещата енергия на вселената е любовта, просто ми трябва повече информация, повече знания, за да го развия като хипотеза. Защо мислите съм се насочил към физиката? Проблем е, когато има много въпросителни и човек не е стъпил здраво на земята, не е уверен в себе си - раждат се страхове. Най-страшните са тези, за които дори не си даваме сметка. Също е проблем, когато миналото не е оставено на мира, сенките от миналото не убиват любовта - те й пречат да покълне, да пробясне, да се появи... <{POST_SNAPBACK}> Тази теория, между другото, е напълно развита в любимата ми книга "Хиперион". Прочети я, убеден съм, че ще останеш възхитен. Относно темата...аз наистина имах предвид по-скоро сексуалния аспект...може би не формулирах въпроса си точно. Чудех се какво кара мъжете след известно време (различно за всеки мъж предполагам) да пчне да се заглежда по всяка сексапилна жена и макар да е още влюбен в жената до себе си да приеме мисълта за изневяра като нещо нормално, естествено, логично...? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Тази теория, между другото, е напълно развита в любимата ми книга "Хиперион". Прочети я, убеден съм, че ще останеш възхитен. <{POST_SNAPBACK}> За тези, които искат да я прочетат безплатно - цък. Май книгите са повече от една, ама ще видим. Мерси, AssasiN Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 В този форум сте прекалено параноясани на тема изневяра. На това момиче й бях дал пълната свобода, ако си хареса някой да не се замисля. Тя ме насърчаваше да си хвана гадже в Пловдив. Но това, което jozo даде като пример е много вярно и е имало подобни примери, не точно с насилие, но близки, моменти, в които е трябвало да съм до нея, а просто е нямало как... Mila за задръстените канали съм съгласен, има нещо спиращо нормалното циркулиране на енергията. Имам вече някои идеи за хипотетичното научно доказателство, че движещата енергия на вселената е любовта, просто ми трябва повече информация, повече знания, за да го развия като хипотеза. Защо мислите съм се насочил към физиката? <{POST_SNAPBACK}> Абсолютно вярно, че това, което древните са знаели ей-така - познай откъде, днешната физика го доказва - квантовата физика. Понеже малко съм зян с точните науки, има един сладур, дето обяснява последните постижения на квантовата физика (свързани точно с енергията, за която говориш) с крушки и черешки - Дийпак Чопра. Или пък "колегата" му Уейн Дайър, но при него не е толкова от физична гледна точка, а и от него няма още толкова много преведени неща у нас. Проблем е, когато има много въпросителни и човек не е стъпил здраво на земята, не е уверен в себе си - раждат се страхове. Най-страшните са тези, за които дори не си даваме сметка. Също е проблем, когато миналото не е оставено на мира, сенките от миналото не убиват любовта - те й пречат да покълне, да пробясне, да се появи... Точно така. Ами ти знаеш за какво става въпрос, макар че последователността може и да е обратната - не сме уверени в себе си, имаме много въпросителни (съмнения), оттам идват страховете и... Прецакваме работата. Не можем да излъчим във вселената това, което искаме, щото ни е страх дали е възможно, пък дали го заслужаваме точно ние, пък дали ще стане точно както го искаме... Спомням си в Сталкер на Стругацки (тази книжка имаше и някакво друго заглавие после като излезе в друго издание, с някои промени, ама не не мога да стопля в момента) - там нали онзи пич като се изправи пред златното кълбо, дето изпълнява съкровените желания, се затриуми кое всъщност желание ще му бъде изпълнено... Не винаги осъзнаваме точно какво искаме дълбоко в себе си... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 На теория звучи идеално но на практика не е така!!То така от разтояние работите невървят както ги преставяш ти!!Един пример:Аз имам приятелка от Варна примерно и нея е напада обирджия и и трябва морална поикрепа!Е тва няма да стане като и се обадя и кажа няма нищо мило спокойно всичко е наред няма се плашиш!!Аз трябва до съм до нея в този случай и да е успокоявам!!Или пък настъпи важен момент за избор в живота и трябва дълъг разговор между двамата да се реши какво да се прави!!Това пак не става по телефон защото трябва да гледаш човека срешу теб пък и неможе за всяко нещо да търчиш сумати километри!!Нестава постоянно да търча аз към Варна и обратно за разни такива неща защото примерно съм на работа а ако сме близко един до дрг вече след работа спокойно ще имаме време!!Има още сумати такива неща които спъват една такава вързска с която мисля че тя става пълен абсурд <{POST_SNAPBACK}> Сигурно имаш отрицателен опит и затова си сигурен, че нещата не стават така... Аз пък имам положителен такъв - имах една ужасна битова злополука, ударих си окото лошо и беше кървава баня. Тръгнах с такси към дежурната болница, там се загубих, не виждах какво става, разревах се и т.н. Точно любимия, който беше ужасно далече, по телефона успя да ме успокои и ми помогна да стигна до където трябва и всичко свърши благополучно... За дългите разговори си прав... Обаче нали има и интернет... Абе ако това е, което искаш най-много - ще стане... Ако не стане - значи не му е дошло времето да става. Аз гледам философски на тези неща Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 В този форум сте прекалено параноясани на тема изневяра. На това момиче й бях дал пълната свобода, ако си хареса някой да не се замисля. Тя ме насърчаваше да си хвана гадже в Пловдив. <{POST_SNAPBACK}> Сетих се още нещо... Това "насърчаване" (ако е точна думата) ми прилича на "знам че няма да стане, щото обстоятелствата пречат, затова си намери някой, за да е по-лесна раздялата..." Май и аз съм го правила... Съгласна съм с пълната свобода, която трябва да се дава - това е задължително. Чудя се дали усещаме навреме разликата между "искам да си с мен, докато ме искаш" (т.е. предполагаме, че рано или късно ще престанат да ни искат) и "знам, че ще те направя щастлив/а и не се притеснявам, че може да поискаш да си с друг" Извинявай, ако бъркам в рани, нямам такова намерение и това не е упрек в никакъв случай. Аз съм последния човек, който ще иска да накара някого да съжалява за миналото. Всичко ни се случва, за да научим нещо за в бъдеще. Смятам, че въпросът за свободата в една връзка е генерален и много важен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 мила, може да не правиш чак толкоз последователни постове. ако искаш да отговориш на няколко души последователно след натискането на "Reply" си копирай цитираното мнение и се върни да редактираш предишния си отговор. така в един пост ще отговориш на всички. а относно свободата: кефите ме как раздавате нещо, което не притежавате. свободата да избира имам предвид. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted August 15, 2005 Author Share Posted August 15, 2005 Мила, можеш даже да цъкнеш quote на всички постове, на които искаш да отговориш и тогава, като дадеш add reply, ще са ти цитирани всички постове. Очаквай PM от Dreamer А иначе мерси много за линка.... Горещо препоръчвам тази книга на всеки, но по-добре си я купете... ще си развалите очите пред монитора Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 а относно свободата: кефите ме как раздавате нещо, което не притежавате. свободата да избира имам предвид. <{POST_SNAPBACK}> Хехехе, сори, пичове (mobo i AssassiN), мерси за съвета - ще гледам да го послушам. А за PM-a - квото дойде хехехе Кой ти каза, че я нямаме - свободата на избора, де? Link to comment Share on other sites More sharing options...
jozo Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Сигурно имаш отрицателен опит и затова си сигурен, че нещата не стават така... Аз пък имам положителен такъв - имах една ужасна битова злополука, ударих си окото лошо и беше кървава баня. Тръгнах с такси към дежурната болница, там се загубих, не виждах какво става, разревах се и т.н. Точно любимия, който беше ужасно далече, по телефона успя да ме успокои и ми помогна да стигна до където трябва и всичко свърши благополучно... За дългите разговори си прав... Обаче нали има и интернет... Абе ако това е, което искаш най-много - ще стане... Ако не стане - значи не му е дошло времето да става. Аз гледам философски на тези неща <{POST_SNAPBACK}> Да абсолютно си права че имам горчив опит в тази насока и още повече както засегна разговорите в интернет пък там се убедих че става още по-зле отколкото нещата да се подобрят!!Примерно седиш си на компа пишеш си с любимия и той ти казва че иска да е до теб или нещо подобно и работата отива още на по зле и още на повече мъка!!Пробвах се няколко пъти и разбрах че нестава така!!Твябва човека който обичаш да е близко до теб или ако сте отделно един от друг да е примерно за не повече от месец или нещо такова!!Така се случва някой път но за повече време вече е мъчение дори и с интернети и телефони и т.н. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Хехехе, сори, пичове (mobo i AssassiN), мерси за съвета - ще гледам да го послушам. А за PM-a - квото дойде хехехе Кой ти каза, че я нямаме - свободата на избора, де? <{POST_SNAPBACK}> не ме разбра. дарявате свобода на другия да избира, без да я притежавате - тя си е вече негова. той/тя винаги си я има, ама вие щедро му я давате. и аз разрешавам на планетите да обикалят около звездите, а самите завезди да се струпват в галактики........ Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 не ме разбра. дарявате свобода на другия да избира, без да я притежавате - тя си е вече негова. той/тя винаги си я има, ама вие щедро му я давате. и аз разрешавам на планетите да обикалят около звездите, а самите завезди да се струпват в галактики........ <{POST_SNAPBACK}> Хехехе, прав си, много си прав - чак сигурно те заболяха краката Ама и другите и те са мастодонти - напъват се да я взимат същата тая свобода - все едно да вземат твоите звезди и галактики Link to comment Share on other sites More sharing options...
AssassiN Posted August 15, 2005 Author Share Posted August 15, 2005 Стига с тая свобода бе за е***то ми беше мисълта... No more философски излияния bitte! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Тази теория, между другото, е напълно развита в любимата ми книга "Хиперион". Прочети я, убеден съм, че ще останеш възхитен. <{POST_SNAPBACK}> Четирите части съм ги чел два пъти, през около 3 години и при второто препрочитане открих доста 'нови' неща. След около 2 години ще ги прочета пак. Но не точно това е развито в Хиперионите, "празнотата, която обвързва" е друго, но си признавам, че тогава за първи път се замислих "абе да не би наистина любовта да е двигателя на вселената"... Mila говориш за "щастие за всекиму даром, и нека никой не бъде пренебрегнат", книгата съм я чел под името "Пикник край пътя", AssasiN, съветвам те, ако не си - да попрочетеш каквото намериш на братя Стругацки - стойностна фантастика е, от класата на Хиперионите (чел съм страшно много фантастика). Извинявам се, че и аз изпаднах в отклонение от основната идея на темата. Да, прекалено многото разсъждения и колебания също могат да стъпчат любовта. Хората често правим тази грешка - когато трябва да послушаме сърцето - питаме разума, когато трябва да вземем рационално решение - взимаме интуитивно - редовно се получава миш-маш. Забелязвал съм го у себе си - мисля за любовта, вместо да се оставя на сърцето си - това също е пагубно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Липсата на вентилатор в тоалетната! Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 No more философски излияния bitte! <{POST_SNAPBACK}> Не че ги четем.. много са дълги.. хо хо хооо Link to comment Share on other sites More sharing options...
mimi_boq Posted August 15, 2005 Share Posted August 15, 2005 Прекалено многото компромиси, независимо от коя страна... Те могат да убият любовта в някой случаи... А що се отнася до секса - ми то само любов не е достатъчна за желание за... Иска се разнообразие, макар че и то не винаги помага... Е, не съм много компетентна, не се сърдете - всеки човек сам за себе си знае причините за промяната у себе си, дори да не ги съзнава в началото, след време се усеща и ги разбира... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.