Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply
Мисля си как е възможно едно момиче което доскоро харесвах толкова много.. да се окаже абсолютна курва, с безчувствена мъртва душа...

 

И защо по дяволите ми става гадно?! Ако погледна реално тя не заслужава и частица от мен. Никога няма да срещне някой който да иска да намери пламъчето скрито дълбоко в сърцето й.

 

Може би трябва все пак да съществуват и такива жени...

Не че искам да ти противореча, макар че така се получава ... като кажем "никога" или "никой", на финала обикновено не се оказваме прави...

 

А за това дали трябва да съществуват такива жени - ами да! Какво ще правят всички онези сладури, които карат на принципа "Чук и бег"? ;)

 

А на другите... ако ги няма такива като нея, как ще разпознаете различните от нея - истинските? То става само като направиш сравнение...

Link to post
Share on other sites
Какво ще правят всички онези сладури, които карат на принципа "Чук и бег"? ;)

Знаеш ли, мислех да го напиша .. ама щеше да прозвучи много егоцентрично. Най вероятно щях да допълня със : "може би все пак трябва да съществуват такива жени, за да може да останат повече точни, за готини хора като мен които са над всички и всичко" :devil но не го написах... :D

Link to post
Share on other sites

Трябва да започна пак да си живея живота,а не да кретам като пенсионер,щото сега му е времето,а не след няколко години да ми дойдат щуротиите наново.Казах!

Link to post
Share on other sites
kakvo vi minava prez galavata, stranni misli

 

Какво ми минава ли? Ако почна да описвам всичките си мисли сигурно няма да ми стигнат 2 часа... От толкова мислене вече не мога и да мисля, вече само си седя и се чудя как да прекарам времето си, а когато имам малко късмет и ми дойде акъла в главата си мисля за всичко възможно... Понякога се чудя каква ми е ролята на този живот, и защо точно през най - хубавите си години трябва да уча, за да може след няколко години да си намеря работа или с други думи казано пак да се мъча... А когато не мисля за това си мечтая, да наистина мечтая и то доста, толкова хубави мисли са ми минавали през главата и в същото време се чувствам по нищожен и незначим в целият този хаос навън... А какви мисли ми минават през главата в този момент когато пиша този пост, ще си помисли някой. И веднага аз ще отговоря - мисля си дали пак някое "идиотче без работа" ще почне да се заяжда за всяка написана от мен дума, ама кво ми пука, пускам си музиката до дупка и забравям всичко лошо и май пак почвам да седя и само да седя, защото мислите ми са изчезнали някъде в пространството...

Link to post
Share on other sites

По-горната дискусия ми напомня за:

Oh I'm gonna see somehow it always seems that

I'm dreaming of something I could never be.

Doesn't matter to me 'cos I will always be

that pimp I see in all of my fantasies.

 

I don't know your fucking name.

So what let's...

 

Screwing may be the only way that I can

truly be free from my fucked up reality.

So I dream and stroke it harder 'cos it's

so fun to see my face staring back at me.

 

I don't know your fucking name.

So what let's fuck.

 

All day I dream about sex.

All day I dream about fucking.

 

All day I dream about fucking.

 

All day I dream about sex, yes,

All day I dream about sex and,

All day I dream about sex, yes,

All day I dream about sex.

 

All day I dream about sex.

All day I dream about fucking.

Link to post
Share on other sites
Mila, вервай ми, "енциклопедиите" са си нормални хора, като всички останали. Имам (не)щастието да обичам един такъв човек, затова. Откога знанията означават липса на емоции? Нещо не ми се връзва.

Е нормални са просто са малко по задръстенки.Например може да върви подире ти една година докато намери смелост да ти каже,че иска да си легне с теб па кога ша стане отделен въпрос.

Нищо против твоя,обичай си го да ти е жив и здрав.

Link to post
Share on other sites

kopche, само едно нещо ще ти кажа, от тази зима възтанових интереса си към Физиката, хванах се и за около пет месеца изчетох цялата учебникова база от гимназиите и кандидатствах с Физика. Приеха ме. Не казвам, че съм станал безчувствено дърво, но прекаленото задълбаване и търсене на правилните въпроси, търсенето на отговорите им, задълбочаване в знанията и натрупването им е възможно да остави любовта, чувствата и емоциите на заден план...

Не, не казвам, че е вярно - читанките са скучни и досадни, но е възможно просто ценностите им да се променят. Когато си обсебен от една идея, другата част от живота ти става безинтересен и скучен. Слава Богу - все още не съм погълнат от физиката. Не се наемам да се самооценявам, познаващите ме на живо да кажат.

Link to post
Share on other sites
Mila, вервай ми, "енциклопедиите" са си нормални хора, като всички останали. Имам (не)щастието да обичам един такъв човек, затова. Откога знанията означават липса на емоции? Нещо не ми се връзва.

Kopche, икога не съм искала да кажа, че хората, ценящи познанието, което аз самата ценя, нямат емоции. "Ходещи енциклопедии" за мене са тези, които трупат знания по някаква причина, загърбвайки факта, че докато тези знания не ги приложиш по някакъв начин, не ги превъртиш през собствената си "мисловна воденичка", не се превръщат в жизнен опит и не те обогатяват кой знае колко.

 

Аз познавам няколко такива екземпляра, единият е доста фрапиращ - човекът е страшно интелигентен, с невероятна памет, знае удивително много не само в своите области (които не са малко) но и по всякакви други въпроси. Ако седнеш да разговаряш с него обаче не е възможно да се получи никакъв разговор... цитира различни автори, библията и т.н. Абсолютна и отчайваща липса на собствено мнение, емоция или нещо подобно. За мене е просто любопитен екземпляр - интересно ми е да го слушам и наблюдавам, но ми става ужасно жал за него...

 

Според мен част от тях го правят, за да компенсират някакъв комплекс или пък за да доминират над другите, които нямат тези познания. Често не осъзнават, че са се превърнали в нещо достойно за любопитство и съжаление...

 

Та, не говорех за нормалните интелигентни и ерудирани хора. Искрено се надявам, че хората, пишещи в този форум и показващи знания, са от тях. :)

Link to post
Share on other sites

Чудя се защо котката пощуря :huh: ... мисля си , че не трябваше да ритам слушалките :bgrin: ... чудя се къде да намеря други , защото ритнатите се скапаха :( :unsure: . Чудя се кога да си легна :notify:

Link to post
Share on other sites

мисля си колко съм му ядосана и как ще види от къде изгрява слънцето, и как този път ще направя всичко както аз си знам,даже и да ми се връща някой ден :sayjin

Link to post
Share on other sites

Мисля си,че съм направил грешка,като съм драматизирал финала на една хубава случка,която имах наскоро.Но понякога на човек му трябва малко време за да го осъзнае.

Link to post
Share on other sites
Аз познавам няколко такива екземпляра, единият е доста фрапиращ - човекът е страшно интелигентен, с невероятна памет, знае удивително много не само в своите области (които не са малко) но и по всякакви други въпроси. Ако седнеш да разговаряш с него обаче не е възможно да се получи никакъв разговор... цитира различни автори, библията и т.н. Абсолютна и отчайваща липса на собствено мнение, емоция или нещо подобно. За мене е просто любопитен екземпляр - интересно ми е да го слушам и наблюдавам, но ми става ужасно жал за него...

Изброените неща не е задължително да вървят заедно!

Според мен част от тях го правят, за да компенсират някакъв комплекс или пък за да доминират над другите, които нямат тези познания. Често не осъзнават, че са се превърнали в нещо достойно за любопитство и съжаление...

Тази част е много малка!

Link to post
Share on other sites

Какви мисли ми минавата през главата.. :) Хмм.. мисля си за следния социален експеримент :devil

1. Изтегляте Aphex Twin - Curtains

2. Пускате го с любимия си плеър (winamp, windows media player, amaroK.. или каквото имате подръка)

3. Затворете очи и си представете че лежите на едно легло (от онези с пружина) върху стар и мръсен сив дюшек. Стаята е малка и тъмна поради зазидания с тухли прозорец. Долавяте единствено миризма да мухъл. Единствената светлина влиза от дупката за вентилатора на стената над прозореца. Светлината е някак си мъглива (както сутрин преди слъцнето да се качи високо в небето). Перките на вентилатора хвърлят странни сянки върху стените. Вратата е заключена. а процепът под нея е тъмен. Абсолютна тишина е, а в главата ви се чуват глухи звуци. (изтеглихте mp3-ката нали ;)) Поглеждате настрани и виждате тъмните очертания на едно дървено шкафче с едно чекмедже и малка кърпичка върху него...

 

Ако се сетя още нещо ще допълня ;)

 

 

----

 

P.S. Ако трябва изобщо да говоря за тази музика и чувствата които предава тя.. нека спомена и за Aphex Twin - Matchsticks

След тежка вечер покрай студенткият празник.. някъде около 03:30 си пуснах това парче и.. ми се струваше че летя... :ghost

Link to post
Share on other sites

Минава ми през главата, че прага на болка, след който се губи съзнание, при мен е или твърде висок или въобще липсва.

Link to post
Share on other sites

мисля си ,че усещането ,което оставя изпушената чигара пълна с черен цейлонски чай е неповторимо и невероятно приятно

 

мисля си също ,че въздухът навън е ужастно свеж

и е подходящт за безцелна разходка из тракийските джунгли

 

дано да ми стане по добре след най ужастният ден от както съм се върнал от морето :cry :( :cry

Link to post
Share on other sites

Преди да стигна до заключението на коя тема точно трябва да принадлежи това мнение, минах пред други 2: Онази за предсмъртното писмо и Да махнем капаците на коня...Накрая избрах: Какво ви минава през галАвата? Мислех си за болката.. И затова как за някои хора тя е единственото нещо, което ги кара да се чувстват истински живи.. Мислих си за безбройните нощи на неспокоен сън и кошмари, които много често ме застигат.. Мислех си за това как веднъж разказах съня си на мяйка и тя още същият ден отиде на църква.. Ах.. Поредният обикновен скучен ден.. Не знам защо, чувствам се неопределно някакси.. щастлива съм!! Не знам по какъв повод отивам на лекар с майка ми.. Целата е основен преглед, взимане на кръв за всякакви болести и т.н. ... Отиваме (аз и майка ми) да проверяваме резултатите..всичко е точно.. Остава единствено пробата за спин// майка отива да вземе резултатите, а аз нетърпеливо я чакам (естествено просто знам, че няма как по никакъв начин да се окаже резултатът положителен..) , искам да си ходя по-бързо.. Виждам я, че идва към мен.. бавно.. не бърза.. някакси се е състарила.. изражението й е друго.. очите й... очите й :cry не бяха нужни думи..не и този път.. беше ясно.. разкъсващо, смазващо, прекалено действително, за да бъде реално и прекалено нереално, за да бъде... сън... смесват се мнгого работи.. хиляди преживявания случки.. подигравателен смях... АД... Но.. адът сега започваше.. БОЛНА ..СПИН.. СМЪРТ??? Какво ? АЗ? ... В съзнанието ми изгрява облик .. моето лице.. след няколко месеца.. пожълтяло! Ах! Косата ми, миглите ми, веждите ми, устните ми.. АЗ? Това ли ще стане с мен.. Това ли заслужавам? Така ли постъпи с мен онзи ваш Господ? Хиляди въпросиии,а болката.. аах, болката.. Излизам навън.. Сивота.. скованост.. птичките и песните им са изгубили пъстротата си.. Викам си: Абе те някога били ли са по-различни.. Всичко потъва, смазано от хорското безразличие, забързаност, напрегнатост,... БЕЗЦВЕТНОСТ.. Липсата на цветове.. ААх..подлудява ме!!! Едно голямо СИВО!! 'Хора' ли казах преди малко.. споменах нещо човешко.. Те са големи.. Двуметрови безцветни , незаинтересовани, безразлични създания.. Поглеждат ме .. с укор.. с пренебрежение.. с един нагъл поглед.. с подигравка.. Гаден смях .. аааххх..Мразя си! НЕ,обичам ги, те са хора.. Не!! Те ме мразят...не :cry .. безаразлични са..Не им пука.. Не чувстват.. Тя е болна..Болна е.. болнааа, не заслужава нашият свят.. не заслужава да изпита повече радост.. не заслужава да види светлината.. ах, липсата на цветове.. Подлудява ме.. Стигам до училището.. Сковано.. някакси по-старо и голямо.. СИВО!! Безцветноо,ахх,тук имам приятели... Те не знаят.. Те не знаят.. НЕ ЗНАЯТ... Те ми се усмихват, говорят ми, разсмиват ме, искат да са с мен... НО НЕ ЗНАЯТ!! А ако знаеха.. О,Боже.. А ако знаеха... не.. те не са такива, щяха да ме разберат.. утешение може би.. Ах,но ще разберат.. след няколко месеца.. На двора сме.. Бие звънецът.. но отново .. по коридорите няма динамика.. няма цветовеееее... няма ЖИВОТ :cry .Излизаме на двора.. Един съученик.. Приказваме си преди да се разделим.. Той ми подава една фигурка.. Детска играчка.. Подарява ми я с толкова много обич... с желание.. взимам я.. толкова мнго му благодаря.. тя беше цветна.. малко пластмасово кученце.. А носеше толкова живот в себе си.. Повече отколкото всичко на света.. повече от бялото безцветно слънце.. повече от всеки поглед.. студен, мрачен, безразличен, подигравателен..... Прибирам се по същият път към вкъщи.. същите студени хора, направени сякаш от мрамор.. заоблени фигури... заоблени ... и безцветни.. водата на живота е заоблила всичките им ръбове.. отмила е цветовете им.. безразличие.. отново онзи смях.. Болката.. Свят, Живот, Господ ,Сън, Реалност... Аххх, толкова си скучен. Но те искам,. Искам утре да се събудя! Искам да видя слънцето, да чуя птиците, да усетя миризмата на мръсотия идваща от.... отвсякъде.. Обичам те , живот ... и те мразя.. плача.. Сълзи.. Стряскам се.. отново кошмар.. изпотена съм и цялата съм в .. Сълзи.. топли са, оглеждам се.. усещам топлият спарен въздух в стаята. Чувам гласа на сестра си и мисля, че е най-прекрасният звук, който някога съм чувала.. отварям прозореца.. поглеждам,ахх, аз те сънувахх... СВЯТ,ей,ехо, аз те сънувах, само че ти беше жесток и безцветен.. Жива съм... Цветове.. Най-сетне виждам цветове...

 

Допълнение: 10кс на всички, които го прочетоха.. бтв,ефекта е мн по-голям, когато ви го разказвам късайки се от рев..;) и вие бихте отишли на църква :cry

Link to post
Share on other sites

От такъв сън, единственото по-страшно нещо за мен би било да разбера, че си отива някой близък. След такива сънища сме по-способни да усетим вкуса на живота и да му се наслаждаваме. Бъди жива и здрава, разтърси ме :)

 

Редакция: Глупавата ми правописна грешка е отстранена...

Link to post
Share on other sites

Jane_Doe изкара ми акъла :wir

 

Нещо което ми се случи в петък, но още не ми е излезнало от главата:

 

"Try just a little bit harder, you'll survive

Try just a little bit harder, go ahead and try

 

 

Днес ми правиха пункция на гръбначният стълб, няма смисъл да обяснявам защо. Важното, е че се разминах на половин косъм от парализата. Чувството на огромната хладна стоманена игла разкъсваща бавно мускулатурата, за да си направи път, провираща се покрай гръбнакът е невероятно. Едно трепване и ... край. Трепнах...

Смъртта ме обича, толкова пъти ме е прегръщала и целувала. Изглежда обаче, че има нещо което ме задържа в този ръждясал свят. Трепнах. Но сега съм тук и пиша. Върнах се сам, пеша. Защо? Защо съм тук след като трябваше да съм най-малкото на инвалидна количка... отново. Защо? Смъртта ме обича, но животът ме мрази. Иска ме при себеси. Да ме мачка, да ме убива, а след това да ме връща. Защо? Можеби така си отмъщава на смъртта, тя толкова ме обича и желае. Хъм... днес дойде моят ред, изгаврих се с него и с нея. Можех да съсипя живота си, можех да умра. Показах им среден пръст и се прибрах, с моите крака. Или те се изгавриха с мен? Той, за да ме изтезава с теб. Да ми покаже какво няма да имам... никога. Или Тя, за да ми покаже, че никой неможе да ми обича, колкото Тя мен. Незнам, но аз се чувствам победител, жив - повече от всякога, влюбен - както никога досега.

Докато лежах на масата "наслаждавайки" се на студената стомана в мен, и се опитвах да издържа на болката, видях нещо. Нещо върху ризата ми която висеше на стола. Онази риза, с която те завивах във влакът. Видях един пламък от дивата ти глава, едно малка нишка от косата ти, който ме накара да забравя чистата, пронизваща болка. Спомените ме одариха като товарен влак ( със зелени светлини ). Тогава трепнах...

Когато всичко свърши лекарят беше по-блед от мантата си която беше обилно изпотена, аз му се усмихнах, а той ме погледна каточели съм психопат(може и да съм такъв). Сега немисля какво можех да загубя, а какво спечелих. Спечелих още една безсмислена седмица."

Link to post
Share on other sites

:( ух ми... мисля си как да споделя мислите си, колкото и незначителни да са те, на фона на хора като Jane_Doe и Aquila както и останалите от темата за "коня и капаците му" които просто са надарени с дар слово и винаги ми прави кеф да чета постовете им, така добре предаващи чувства :) Браво браво.

 

Иначе аз.. снощи сънувах за момент че съм в moderated mode :) не че знам какво е да си ;)

 

Виж.. предишната вечер бях на един купон където се запознах с едно момиче с което си говорехме почти цяла вечер. Беше симпатична, но бях прецакан в последния момент и не успях да уредя да спя до нея (за да си говорим цяла нощ :evil) при което се наложи да спя в съседната стая. По едно време заспах и сънувах как правя секс с нея :) Явно е било доста силно моментно привличане.. щом се събудих към 06:30 облян в пот и .. леко превъзбуден. Хм.. да е жива и здрава .. и да върви при приятеля си.. (може ли всяко едно момиче което ми хареса, или да е заета, или да е гадна мръсна кучка.. или пък уж всичко да е наред в един момент, а в следващият нещата да се "омажат" и да се скараме)

 

Aquila - явно имаш още работа на този свят, щом Майката Природа е решила все още да не завършва цикъла ти. Има още какво да направиш.. сигурен съм че ще намериш Нея и ще бъдете щастливи. Ще създадете заедно нещо. Не се предавай!

 

Jane_Doe - абре.. и аз съм имал подобни кошмари.. но те са ми любимите тъй като като се събудиш ти става много кеф като знаеш че всичко е било само сън и кошмара е бил само в главата ти. Чувството на задоволство е несравнимо. Иначе съня го описа доста добре :)

А да.. и .. ползвай презервативи :D

Link to post
Share on other sites
:( ух ми... мисля си как да споделя мислите си, колкото и незначителни да са те, на фона на хора като Jane_Doe и Aquila както и останалите от темата за "коня и капаците му" които просто са надарени с дар слово и винаги ми прави кеф да чета постовете им, така добре предаващи чувства :) Браво браво.

<...> Хм.. да е жива и здрава .. и да върви при приятеля си.. (може ли всяко едно момиче което ми хареса, или да е заета, или да е гадна мръсна кучка.. или пък уж всичко да е наред в един момент, а в следващият нещата да се "омажат" и да се скараме)

 

Aquila - явно имаш още работа на този свят, щом Майката Природа е решила все още да не завършва цикъла ти. Има още какво да направиш.. сигурен съм че ще намериш Нея и ще бъдете щастливи. Ще създадете заедно нещо. Не се предавай!

 

True, true... Чудя се как може толкова изумително ценни хора да са събрани в този форум и особено в темите, които чета - човешките де, хехехе, ясно е че не са хардуер например ;)

 

И въпреки всичко сякаш преобладава едно такова... унило ли да го нарека, настроение... Може би си нямате представа колко потресаващо значими хора сте и с какъв невероятен потенциал разполагате... Понякога просто трябва да се отърсим от гадното ежедневие и да си позволим да отидем там, горе, където са мечтите ни и възможностите за сбъдването им. И да вярваме, да го искаме. Без съмнения (ще стане ли, няма ли), без неувереност (май не съм достатъчно добър/готин/умен/ и т.н.). Защото ще стане. Защото сте.

 

Всъщност това исках да ви кажа - че го смятам за голяма чест и привилегия да имам възможността да чета мненията ви и да се докосвам до това, което сте. Не говоря само за тези, които имат ясен талант да пишат. Говоря за всички. Благодарности.:) :wub:

Link to post
Share on other sites
Чудя се как може толкова изумително ценни хора да са събрани в този форум

Може би не трябваше да кръщавам темата "Самотно Сърце" за да може повечко от тези хора за които говориш да се престрашат и да се запознаят с останалите. То лошо няма да си чешем пръстите скрити зад мониторите, но все пак наистина точни хора се срещат трудно. Или поне такива каквито на мен ми харесват. :D

Link to post
Share on other sites

А аз какво си мисля. Скоро почваме училище. Аз ще бъда обратна смяна, тъй като в МГто е така - 12 клас са обратня смяна.

Лятото свърши и ме обхванала една носталгия за изминалото време с нея. Сега няма да се виждаме вече толкова много, тъй като сме в обратни смени, макар и в едно училище :( 12 клас съм, ще се наложи и малко по-сероизно да си седна на задника.

 

А като си спомня толкова много моменти и ми става тъжно. Как сме се прибирали заедно от училище - нещо наглед толкова дребно. Този 1 час, в който сме се разхождали...изглеждаше толкова нищожен преди и ми се вижда толкова много сега, когато вече няма да го има...

Много приятели са обратни смени и някак си. Не мога да сравня междучасията и бързането да се видя с нея със сега, когато ще си умирам от скука и изобщо...

Не че със собствения ми клас не се разбираме - напротив. Но с нея ми е по-добре. И лятото беше толкова хубаво, тъжно ми е. Може би последното безгрижно лято, което преживявам. Толкова бързо мина. Догодина ще има кандидатствания, после търсене на работи, квартири(зависи от това дали ще бъде в друг град).

Просто толкова много ми е дало училището ми, но не в образователен план, а по-скоро откъм приятели, любов, щастливи моменти.

Просто вече като се замисля, че ще завършвам само след броени месеци и ми е много зле...

 

Не знам дали всеки от вас е изживявал подобен момент, но наистина училището ми значи много за мен. А сега след като ще бъдем обратна смяна се чуствам така все едно вече донякъде съм го завършил. И най-вече Тя...без нея е празно и тъжно. Самотно и ...

 

Събуждам се сутрин, стоя на тъмно...става ми тъжно и самотно. Вдигам си щорите - огрява ме слънце. Напомня ми за толкова много хубави моменти от почти свършилото лято, морето... Ех..имам чуството, че това време никога няма да дойде пак и ми е толкова тъжно.

Знам, ще кажете че ми предстоят други прекрасни моменти, но просто вече имам чуството, че съм изгубил част от себе си...

 

И точно за момента най-много ме е страх, че няма да мога да се нарадвам като хората на тази последна десет дневна част от ваканцията.

Дотолкова съм депресиран, че чак пиша тук. Представете си, по принцип и други пъти ми е било кофти, но избягвам да пиша за проблемите си. Сега просто съм обзет от тях. И те дори не са точно проблеми, самият аз осъзнавам това, но отвътре постоянно ме гризе чуството, че нещо страхотно е свършило и че повече никога няма да има нещо подобно.

 

В крайна сметка завършвам училище - навлизам в реалния живот. Искам пак да съм 10 клас или айде 11, но някак си. Знам че няма да стане и .. искам просто времето да спре и да..не знам...

 

Може би всеки е изпадал в такива моменти, но просто не знам какво да направя за да се почуствам по-добре. Не мога да спра да мисля как живота ми губи смисъл за момента. Едно единствено гадно училище и тревоги и мъки и учене и .. самота... Не толкова от липса на приятели, а от липса на достатъчно прекарано време с Нея :(

 

Дълго се чудих дали изобщо да пускам това мнение, може би по-късно ще съжалявам, но ... сега е без значение.

Link to post
Share on other sites
  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...