Jump to content
BulForum.com

Jane_Doe

Members
  • Content Count

    422
  • Joined

  • Last visited

About Jane_Doe

  • Rank
    Майстор
  • Birthday 04/26/1990

Contact Methods

  • Website URL
    http://

Profile Information

  • Location
    Never never Land
  1. Злото никога не идва само и Мноого скоро се убедих в това ... Още не знам къде се намирам, ама то е в равновесие, всичко се връща.. Или поне в такива случаи човек има нужда да вярва, че е така
  2. Кажи й да тренира по 10 часа на ден в продължение на една седмица... ама не гребане(с лъжица) ми каквото си хареса.. Помага// Едва ли ще помни, че някога през живота си се е хранила след края на първият ден Галавата ми не иска да повярва, че след някой и друг ден ще трябва да я поразходя из даскало и започва да не ме слуша хаха
  3. Рядко помня какво сънувам. Сънувах, че пуша... Димът забулваше почти всичко(много странно; още повече в.ж. the signature).. След една седмица преди погребението на баба ми татко пушеше. Спомних си съня си.
  4. а то кога има смисъл да търсиш смисъла на живота си:-) Пък за стандартното и нестандартното също е интересно.. Тук няма да споря, защото всеки има различни разбирания, за мен въпроса за Бог може да е нестандартен.. за някои не:-) То се е видяло, че всеки си намира различен смисъл, но като цяло някои мисли, избити с клишета, като.. кво беше ее.. докато търсиш смисъла, живота си минава ;] си се оказват верни;-) мож ли дин въпрост/ що кат са наям ми се доспива?(или пак е мноо стандартен за темата;9 гати)
  5. Абе, батко, абе къде е батко бе?!?!?!?!?!! и се чудя.. де отидоха хората, дет четяха дългите постове и им се фащаха, па стааше шоу малко поне.. иии аман лека нощ
  6. ae тогава да споделя аз кво си мисля...:р Ако приемем, че всичко в природата е енергия, която не се губи, а може да преминава от един тип в друг... Дали нея наричаме "бог" или иманещо, което я направлява, насочва, следи за равновесието й..Ако приемем, че човек може да изполва и насочва тази енергия, може да се каже, че ние не знаем границите на възможностите си (което е вярно според мен) и се въртим в кръг като се опитваме да си обясняваме неща, които няма да имат почти никакво значение за нашия живот на тая хубава планета ;-) В същото време... Ако приемем и че природата е изградена на принципа на хармонията, би следвало, че колкото енергия даваш, толкова енергия и получаваш.. Ако приемем, че няма положителна и отрицателна енергия, защото положитлното и отрицателното, доброто и злото, красивото и грозното, абсолютната празнота и абсолютната пълнота (О_о).. това са параметри, измислени от човека(или по- скоро в резултат на неговото развитие и създаване на езика), които слагат граници на неща, които в сурово състояние всъшност не се разграничават помежду си.... би могло да се приеме, че няма и физическа болка в сурово истинско състояние, а просто енергия, събрана на едно място..която чрез разпръскване би намалила, това което наричаме "болка"...(Та ако мислим на този принцип, дали е възможно да отдаваш повече така наречената " отрицателна енергия", а да получаваш повече "положителна"..) Но човек.. прави разлика, анализира, чувства душевна болка(която не знам как би се анализирала с енергията.. може би е друг вид енергия и принципът е същия)..може би успява да насочва енергията си по някакъв начин.. използва мозъка си (който се различава по това на животните с няколко милиарда повече неврони)... за нещо повече от оцеляване... За развитие.. от където следва и въпроса дали като цяло човек е тръгнал в правилна посока на развитие и дали въобще може да приемем като развитие всичко това, което той прави.....ииии се отклоних май от темата.. но като цяло човек не зане границите на своите възможности и може би затова разчита, че има някаква велика сила.. представя я като господ.. но има и друг момент.. бог може би кара човек да се чувства сигурен и да чувства, че не е сам..и че има и други(шапшали), които да мислят, че трябва да чакат др да им оправи проблемите;-) .. примерно.. Слагам край на импровизираните си мисли, че стана мн дълго;0
  7. Има ли господ :-? afx, да приемам, че вярваш в християнския пророк на господ- Исус Христос ли ;-)?
  8. Най-често сънувам умрели животни... Разкъсани на парченца даже. Понеже имам две костенурки.. Често се случва да ги виждам мъртви на сън или как се самоизяждат. Крайниците, главата - отделени от тялото. Ако едната е жива, а другата е на части.. изяжда ги.. Преди да умре птичката ми и нея често сънувах мъртва, или че излита, или че е разкъсана.. Обаче ги свикнах тези сънища... Иначе по-големите ми кошмари съм ги разказвала.. За хубави работи не се сещам Помня само един уникален екшън.. на един мотор...така се засили оня, че по едно време се вдигна заедно с матора и се превъртя и падна пак по гуми.. Супер мн се изкефих като се събудих това не знам дали може да стане наистина.. ефекта е уникален.:Р
  9. Мисля си, че днес беше един ужасно хубав, невероятен ден... Чувствах се отлично без някаква причина...Мислех си, че не го заслужавам и благодаря, че го имах. Като се сетя, че другиден трябва да ставам рано, да се приготвям за училище, ми става такова неприятно.. Колко бързо мина това лято.. Като си помисля, че ми остават само броени още такива.....
  10. Точно сега като прочетох последните мнения, мисля че ме заболя galavata от вас... А ако става въпрос за прасета и комплекси и т.н. искам да споделя, че едни от най най най-готините хора които познавам въобще не са слаби, и са едни от най-птворените и некомплексирани същества, които познавам... Ам търси си манекенки пък, може да те огрее.. На мен си ми е добре в кожата !!! От анорексии и булшитс няма и следа :D Гледам да не се отпускам Спортувам и кво като съм над 55 кг (56-7:))))))) И какво като не съм висока(167-8) Здрава съм и съм благодарна на Господ.. Не искам да говоря за това колко мъжете ме харесвали, че ще звуча като надута малка п*тка .. Абе най-важното е да си здрав и да си се чувстваш добре.. Стига безсмислени спорове... На някои чара им е точно в това, че са по-закръглени.
  11. OMFG!!! Това за поддръжката на тялото хубаво... Но понякога човек не избира какъв да бъде... Как така ше кайш.. Мясала на прасе.. Понякога промените в тялото се дължат на болести и т.н... въобще не мислиш ли, че можеш да обидиш някой с това мнение? хъх .. А за неподдържането на едно тяло... Всяко нещо ако не се поддържа .. загива, скапва се... Има нещо повече от физическата красота, съгласна съм с миналите мнения,.. колкото и да си красив/а знаеш, че това няма да продължи повече например от още 20тина години... Въобще как можа да го кажеш , наистина ти е весело тази вечер )))))
  12. @snejko, не си луда, даже си си много нормална!!!! НАй-добрата ми приятелка (която в никакъв случай не е дебела!!!!) адски много иска да отслабне побърквам се като ми го каже... Обяснявала съм й.... Но както казах.. НЕ може друг да те спре! Ти, само ти можеш да си помогнеш.(не конкретно за теб)... Повечето момичета/жени имам чувството, че мислят точно по този начин... И всичко тръгва от тези комплекси,... От това когато някой ти каже нещо зад гърба... От това, че не можеш да се погледнеш в огледалото без да видиш всичките си кусури... Има си начини де се отслабне!!! Анорексията... Никога нс съм искала да се разболявам... Исках просто да отслабна... НЕ Е това решението... Да не ядеш... Има много по-разумни начини.. Хората са го измислили.. Голяма глупост е да кажеш, че искаш да се разболееш..
  13. Ухх,смей се ти... За да не ме обвините, че само сънища разказвам, предстои да разберете два 'важни' момента в живота ми.. В реалността... Бях някъде на 13.. Анорексията е гадна болест... НЕ БОЛИ!!! Всяка сутрин ставам с мисълта да ям колкото може по-малко... Поглеждам се в огледалото.. Не трябва да ям!!! Не искам... Не съм гладна... Нямам грам апетит... Храна... Повдига ми се... Повдига ми се от вас и от това, на което всеки ден подлагате стомасите си... От всичките боклуци, които поемате през устния си отвор... Свинщина... Няма да ям...Повдига ми се... Тази вечер си лягам с приятната мисъл, че съм яла единствено една ябълка и тънка филийка с маргарин... Вярно, че изпих и една чаша мляко с какао.. Мамка му!.. Защо ме карат да ям... Защо като не съм гладна.. нямам апетит.. Защо плачеш, мамо.. Не съм толкова слаба.. Здрава съм, просто не съм гладна... Не ме моли!!! Не искай от мен да ям... Няма да отслабвам повече, обещавам... Не! Не искай от мен да наддам колограми... Не,няма да се кача на кантара... Обличам се с два пласта дрехи и се качвам на кантара.. 42 и малко... (не бях много по-ниска от сега .. най мн да съм била 165-6) .. Не! Не плачи...Нетъжаваш ме, а аз съм здрава!!! Здрава съм... Остави ме.. няма да ям, не съм гладна... две .. три .. четири лъжички... Стига толкова... Искам да го повърна! Гади ми се... Как можах да ям толкова много... Анорексията е гадна болест... Не боли!!! Обладава те... Няма апетит.. Няма глад... Неусетно организмът ти все повече отслабва... Това ти харесва.. Храната губи вкуса си... Безвкусна е... Не я искаш... Мразиш я..!! Губиш и сексуалните си желания.. Хората около теб страдат.. Стопяваш се, превръщаш се в сянка пред очите им е не могат да направят НИЩО!!! Кое ме измъкна от това състояниее, какво??? Кой? Отговора е прост : Аз! Ако сам не разбереш колко страшно е и колко опасно и не решиш да се бориш... да се храниш.... Не искам и да си помисля какво се случва... А кое точно ме накара да разбера... Ами борбата! Станах много по слаба физически.. Физическите ми постижения значително се влошиха... А аз мразя да съм слаба... Физически и психически... Усещането, че нямаш сили да продължиш... Че нямаш сили да се бориш... и естествено БОЛКАТА в очите на жената, която ме е отгледала с толкова любов... Възстановяването трае много повече, отколкото всичко гореописано... Искам да се храня, но не мога.. Организмът отхвърля поетата храна... Стомахът е толкова свит, че едвам поема течности... Плача... СЪЛЗИ, ТОПЛИ СА!!! Повече от година мина докато се възстанових напълно ... Нямаше болка... Поне не физическа! Болката беше много надълбоко... В очите на майка ми... В усещането, че нямам сили... Че ако продължавам така си отивам... Както и да е... Болници, изследвания, разправии, булшитс.. Никой не може да те убеди да се бориш.... Да се бориш за живота си... Анорексията е гадна болест мамка му.. НЕ БОЛИ !!! пс: Това един много неприятен момент от живота ми... Малко по късно ще добавя и друг.. Благодаря за вниманието!!! Ето го и другият: 7ми клас... Кандидатстване, разправии, учене, на никой не му е приятно... Ще Ви върна г/д година и нещо по-рано , 2 месеца преди изпитите, за да ви разкажа за какво си мислех като четях по-горните мнения... Болката,ах... Напълно здрава съм... Напълно съм върнала жизнените си сили.. Ах, колко обичам да се храня, катовсяко добро прасенце... Обичам да правя всяка нощ преди сън и гимнастика...(бтв,още съм такава слабичка, може би към 50 кг,малко по-висока вече, но тези костите в горната част на бедрата ... ханша... все още изпъкват... ) Та, вече две години правя тези упражнения... С една книжка за йога избирам какво да правя , какво не... За тези две години тялото ми доби невероятна пластичност... Научих се да правя мост.. Перфектно!!!.. и други такива асани... Научих се и да правя лък.. Да обясна в какво се състои г/д .. Хващаш краката си зад главата... Точно в това положение(илиачната кост... така се нарича гореспоменатата) опира в пода.. И понася тежестта на цялото тяло... Не знам дали от това се получи... Дали от друго... Но стана така, че тези два месеца се превърнаха в пълен кошмар..Ад... Заболяха ме костите... Точно там... Не можех да се движа, не можвх да ходя...Боли!!! Не можех да се обърна на другата страна в леглото.. Температурата ме измъчва още повече... И отново се тръгна по болници... Едвам се движех, болеше ме даже докато седя, болката беше непоносима... Изследвания... Взимане на кръв( а колко пъти ми спукаха вените да ги е*а в некадърниците... това е друг въпрос )...Колко кръв ми източиха... При какви ли не лекари минахме... Естествено никой не може да определи от какво е тази болка.. Защо е точно там.. Това не беше по специалността на никой!!! А болките продължаваха... Какви ли не диагнози дадоха... Кви ли не рентгенови снимки правиха и кво чудо беше... А болката не спираше.. Убиваше ме... Не можех да ходя, не можвх да се обърна в леглото.. Ами ако утре не мога да стана??? В крайна сметка... Месец и нещо на болкоуспокояващи... Мина.. Оправих се.. Няма я, изчезна... Вървя, с всяка крачка си я спомням... Страх ме е, че на следващата ще ме заболи... Скачам, правя гимнастика.. Нищо... А лекарите.. така и не успяха да определят от какво е.. Болка... Обичам я! Кара те да мислиш само за нея и за нищо друго... Кара те да я уважаваш!!! Кара те да й се поклониш и да признаеш, че няма друго такова чувство... Смейте се, може би е смешно, когато се събудите от плача на детето си, което не може да спи спокойно .. защото БОЛИ
  14. Че кое му е лошото на по-предното мнение... Просто за това си мислех... Ух,тези сънища ... Веднъж да сънувам нещо хубаво и да го запомня, ше го споделя, ма глей за какво става въпрос;// сори съфорумници, че ми четете глупостите Добавка: Мама е жива... !!!!!! И всеки ден благодаря на Господ... За всичко... Хубаво е да си остава в съня лошото... в моята болна главица дето ги възпроизвежда тези работи:Р И още веднъж да се извиня
×
×
  • Create New...