Jump to content
BulForum.com

Прав ли е бил Фройд?


Движат ли се мъжете винаги от секса?  

185 members have voted

You do not have permission to vote in this poll, or see the poll results. Please sign in or register to vote in this poll.

Recommended Posts

Един човек, наречен Едуард Ковалчик, го е казал достатъчно добре...

 

Live - Heaven

 

You don't need no friends

get back your faith again

you have the power to believe

another dissident

take back your evidence

it has no power to decieve

 

I'll believe it when I see it, for myself

 

I don't need no one to tell me about heaven

I look at my daughter, and I believe.

I don't need no proof when it comes to God and truth

I can see the sunset and I perceive

 

I sit with them all night

everything they say is right

but in the morning they were wrong

I'll be right by your side

come hell or water high

down any road you choose to roam

 

I'll believe it when I see it for myself

 

I don't need no one to tell me about heaven

I look at my daughter, and I believe.

I don't need no proof when it comes to God and truth

I can see the sunset and I perceive, yeah

 

darling, I believe, Oh Lord

sometimes it's hard to breathe, Lord

at the bottom of the sea, yeah yeah

 

I'll believe it when I see it for myself

 

I don't need no one to tell me about heaven

I look at my daughter, and I believe.

I don't need no proof when it comes to God and truth

I can see the sunset and I perceive

 

I don't need no one to tell me about heaven

I look at my daughter, and I believe.

I don't need no proof when it comes to God and truth

I can see the sunset

I can see the sunset

I can see the sunset

I don't need no one

Ohhhh

I don't need no one

I don't need no one

I don't need no one

To tell me about heaven

I believe

I believe it, yeah

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 101
  • Created
  • Last Reply

Мдам.... тука пък няма да си кажа истинското мнение, защото съвсем ще ми скочат пък някои, но аз пък никога няма да се опра на БОГ. Вярвам само в собствените си способности.

Link to comment
Share on other sites

Едното може да не се разграничава от другото, а и тия думи могат да минат и за други неща, не само за вярата в Бог, но наистина айде да си траем, че ще стане мазало.

Link to comment
Share on other sites

Може би просто са на принципа, че необяснените и неразбрани все още неща се дължат не на тяхната изключителност, а на недостигналата до такива върхови постижения наука. Има хора, които смятат, че Бог/любов няма, защото науката все още не е доказала съществуването им. Аз съм от другите, които не чакат доказателствата да ми бъдат наврени в носа, за да ги видят. Те са навсякъде, стига да гледаш внимателно.

Съгласна съм за доказателствата, че са навсякъде... Но и друго- за неща, които не могат да се "видят и пипнат", всеки разчита на собственото си усещане - ако ги е усетил - ги има, ако не... Нещо като обърната поговорка: "гладния на сития не вярва", об

 

Ами аз се опитах просто да обясня своята гледна точка...това дето го изпитвате е смесица от чувствата, които изредих, а не отделно чувство. Затова е и толкова различна при различните хора, защото всеки в различна степен чувства различните и компоненти...

Освен това, НЕ, не я виждам, и НЕ. не знам как да знам какво изпитват другите, ти ако знаеш - направо си за Нобелова награда.

 

ЗНАМ, AssassiN, но не съм за Нобелова награда, защото милиарди по света знаят. Според мен за Нобелова награда е този, който успее да обясни любовта така, че невярващите да го разберат и да повярват. Иначе в живота става друго - ако вярваш, че я има, рано или късно я изпитваш. Ако като малък не си се чувствал обичан, често в твоя свят любовта е само една измислица.

Link to comment
Share on other sites

Тука се сещам за така наречената "безусловна любов" - каквато трябва да е тази на майката/бащата - каквото и да направи детето, те го разбират, прощават му, защото го обичат и искат да му помагат.  Знам, че ще скочите и ще кажете, че в отношенията мъж-жена такова нещо не съществува, ама както и да е...  ;)

 

Jiji, може би е наопаки - когато наистина си обичала, най-много си издържала да те изкарват извън нерви....

Аз имах съвсем друго предвид за родителите и децата. Целите тези взаимоотношения тръгват от привързаност. Всичко става част от живота ти, всичко се приема такова каквото е-с всичките му плюсове и минуси. Ставаше дума за това защо се обичат хората, а не какво правят, защото обичат. Има разлика май.

А това за наопакито-не е така, както мислиш, а така, както аз си казах. Явно не си го изпитвала и не можеш да го разбереш. Повярвай ми, когато някой ме ядоса, последното нещо за което си мисля е колко държа на него.

 

И сега по темата:

По-скоро да-отнася се и за двата пола. Дори дечицата се заглеждат по хубавите индивиди от противоположния пол, а всички останали трябва да им правят физиономии, за да им привлекат вниманието :D

Link to comment
Share on other sites

Такааа... струва ми се стигнахте до Дарвин и Естествнеия подбор! ;)

Добре дошли! Заповядайте, влезте! :)

Link to comment
Share on other sites

Аз имах съвсем друго предвид за родителите и децата. Целите тези взаимоотношения тръгват от привързаност. Всичко става част от живота ти, всичко се приема такова каквото е-с всичките му плюсове и минуси. Ставаше дума за това защо се обичат хората, а не какво правят, защото обичат. Има разлика май.

А това за наопакито-не е така, както мислиш, а така, както аз си казах. Явно не си го изпитвала и не можеш да го разбереш. Повярвай ми, когато някой ме ядоса, последното нещо за което си мисля е колко държа на него.

 

По-скоро за да се изясня (явно не съм успяла), отколкото да ти казвам, че не си права: разбрах, какво имаш предвид, просто ми дойде наум нещо друго. Аз всъщност смятам, че безусловната любов е любовта в идеалния й вариант (макар че не се постига лесно) - тогава, когато обичаме някого, дори и да скочим да го изядем, защото ни е ядосал, дори и да се разплачем, знаем, че той ни обича и всъщност не иска да ни нарани и когато видим любовта в очите му или съжалението, че ни е обидил, забравяме и прощаваме.

 

Вероятно ти и аз сме доста различни, макар че и аз пусках автоматичната огнепръскачка по-рано, но тези разлики правят света по-цветен и интересен, нали? :)

 

А по темата - дали мъжете се водят от подсъзнателното си сексуално желание - отговорих с "по-скоро да", защото е трудно да го избегнат, поне в първия момент. Когато обаче това им е известно, решенията по-нататък могат да ги взимат и не само под негово влияние. Иначе всички мъже на планетата щяха да се подредят в стройни колонки пред Памела Андерсън или която там харесват, а Пловдив щеше да е колония от амазонки :P

Link to comment
Share on other sites

Любовта е просто амалгама от чувства. Тя не е нещо определено, а смесица от секс, срам, доверие, страх, гордост и т.н. списъкът е много дълъг. Най-голямо влияние има Секса. Като се скарате и после си легнете всичко е ОК на сутринта...

 

И няма какво да ми се нахвърляте идеалистите! Има нещо, което в началото си го определят някои като любов. Онова първоначално въодушевление, онзи възторг... Ама я ми покажете някоя двойка, която да се чувства така след 20 години а? Сега някои ще кажат - родителите ми... Да бе да...много знаеш ти какво си говорят родителите ти и колко са се карали всъщност. Всяка двойка си има своите тайни. И ги крепи приятелство+уважение+секс+отговорности, а не някаква си "любов".

 

Absolutno sam saglasen s teb.

Link to comment
Share on other sites

Любовта е просто амалгама от чувства. Тя не е нещо определено, а смесица от секс, срам, доверие, страх, гордост и т.н. списъкът е много дълъг. Най-голямо влияние има Секса. Като се скарате и после си легнете всичко е ОК на сутринта...

 

И няма какво да ми се нахвърляте идеалистите! Има нещо, което в началото си го определят някои като любов. Онова първоначално въодушевление, онзи възторг... Ама я ми покажете някоя двойка, която да се чувства така след 20 години а? Сега някои ще кажат - родителите ми... Да бе да...много знаеш ти какво си говорят родителите ти и колко са се карали всъщност. Всяка двойка си има своите тайни. И ги крепи приятелство+уважение+секс+отговорности, а не някаква си "любов".

Родителите ми... Тях не бих ги посочвала като пример, но и те се обичат по свой собствен начин. Все пак са заедно от трийсетита години. Виж, баба ми и дядо ми(да са живи и здрави!)-тях спокойно мога да ги дам за пример. Заедно са над петдесет години и още се гледат в очичките и не могат да живеят един без друг. Даже съм ги хващала да се целуват и ми е било доста некомфортно от получилата се ситуация... Мога само да пожелая на всеки такава любов!

Родителите на две мои приятелки също са доста добър пример. Просто не мога да им се нарадвам!

по темата, че нещо много оффтопици има:самият факт, че гореспоменатите семейства се усамотяват доста често, е достатъчно красноречив дори след над двайсет години брак ;)

Link to comment
Share on other sites

AssasiN-e извинявай, че го казвам, но родителите ми. И с двамата от тях отношенията са вече много повече приятелски, отколкото родителски - и двамата осъзнават, че к'вото възпитали - възпитали. Майка ми споделя почти всичко с мен и по нейни думи (на които безрезервно вярвам) тя твърди, че мъжа на живота й е баща ми. И се обичат, карат се, дърлят се, но се обичат. 24 години са заедно, а още ги виждам да се целуват, да се прегръщат, да проявяват нежност един към друг.

В друга тема velvet_underground го каза много точно - в началото, еуфоричните чувства са просто химия - след това вече идва истинската любов (ако дойде) - смятам, че думите му са много точни.

Link to comment
Share on other sites

Любовта всъщност не съществува, но на хората им е приятно да вярват в нея...

 

 

Амиии,по ми се вярва,че съществува,след време макар и в други форми,абе важно е търпението,btw на Фройд не вярвам аз много,много :zzz

Link to comment
Share on other sites

Фройд е бил малко маниак на тази тема-секс. За жалост ми се струва, че е бил прав... Ако трябва за мен да кажа, Не, не ми минава всяка мисъл през оня доло, но мислите са си мисли :bgrin: , действията са друго.

"Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш"

Link to comment
Share on other sites

Добре бе, мамка му, чудя се. Защо тези, които твърдят, че всичките им мисли, преминават през долната глава, че Фройд е прав и либидото е контролния орган на мъжа - защо си мислят, че те са единствения вид хора? Какво мислите, че постигате, като непрекъснато търсите какви ли не доводи за да докажете, че сте прави, дали било, че при нас също е така, но несъзнателно, дали, че то си е така, ама ние сме инати или така нататък. Това е глупаво. Например аз, който имам бели полови косми да започна да твърдя, че щом при мен е така, значи задължително и всички останали трябва да са така и да почна да ги убеждавам, "ми то ти не ги виждаш", "и ти имаш, ама при теб са микроскопични", "то като се замислиш, че косъма не е плътна материя, изградена е от частици, между които има пространство, което сигурно е бяло на цвят" - опитвам се да съчиня аналогично абсурдни доводи.

В една повест на братя Стругацки - "Милиард години до края на света" имаше една личност, която живота беше смачкал, тя се беше предала пред силите на съпротивление на развитието - доктор Глухов - той се опитваше да убеди другите, че живота на мижитурката е правилния, че така е по-добре. Не, не казвам, че сте мижитурки, но сякаш приемайки, че при вас е така, при вас либидото контролира всичко - следователно целта е да убедим другите, че не съществува донеслата толкова болка любов, че не съществуват други ценности, няма други двигатели освен либидото...

Цитирам това, което звучи в момента: "...предъвкаме стари, плоски клишета. С дъх неприятен на чужди уста..."

Link to comment
Share on other sites

Цитирам това, което звучи в момента: "...предъвкаме стари, плоски клишета. С дъх неприятен на чужди уста..."

 

Аз обаче умирам от щастие...

 

Добре казано Пешо, ей такава е горе-долу и моята гледна точка...тъй като нямам сега сили и нерви да пиша моя собствена, ползвам тази.

Link to comment
Share on other sites

Толкова ми се иска да повярвам, че нещата всъщност не са изцяло и безвъзвратно свързани със секса, че не той е движещата сила, която ни кара да се влюбим, привържем, дори просто харесаме някой. И все си мисля, че понеже аз не се влюбвам, ако някой ме възбужда и при другите не е така. Но тези дни ...всъщност месеци...(може би дори години) тази ми теория се опровергава постоянно и незнам какво да правя, за да се самозапазя. Мъже, за които смятах, че търсят нещо различно, че опаковката неможе да ги впечатли, ако няма подобаващо съдържание се изповлюбиха в невероятно красиви нимфоматични създания и заради тях зарязаха 3-5-7 годишни връзки с по-обикновени, но по-истински жени, които бяха вложили толкова усилия и толкова любов в тези връзки. Други мъже, които се стремяха към мен ми обясняваха, че колкото и да съм умна и добра, ако не съм готина те няма да са с мен и едва ли не трябва да се чувствам поласкана, че са ме "избрали". Трети постоянно се оплакват, че нямат истинска жена до себе си, но всичко, което правят по въпроса е да използват обикновените жени за доставчици на секс от време на време и да чакат да се появи Изключителната красавица, която да запазят само за себе си. Четвърти говорят, че външността няма значение, но все пак предпочитат младо и красиво момиче пред някой като мен. Моя приятелка беше доста пълничка и общо взето никой не я харесваше. Подложи се на зверска диета и стана 50 кг. Идва при нея един мъж, който дотогава дори не знаеше как се казва тя, запознават се, излизат и на втората среща той и казва, че никога не е подозирал колко хубав човек е тя. Само дето тя винаги си е била хубав човек, и като беше пълна, и сега. Естествено тя спря да излиза с него, но такива като него има много. Въпроса е дали са всички. Иска ми се да не са. И ще продължавам да търся изключенията, защото по друг начин нещата просто немогат да се случват при мен.

Link to comment
Share on other sites

И тук пак ще цитирам "Магистрала 60" - "Няма да повярваш колко е по-различен живота ако не мислиш само за секс.".

 

Аз гласувах с - Да, винаги.

Link to comment
Share on other sites

Толкова ми се иска да повярвам, че нещата всъщност не са изцяло и безвъзвратно свързани със секса, че не той е движещата сила, която ни кара да се влюбим, привържем, дори просто харесаме някой. И все си мисля, че понеже аз не се влюбвам, ако някой ме възбужда и при другите не е така. Но тези дни ...всъщност месеци...(може би дори години) тази ми теория се опровергава постоянно и незнам какво да правя, за да се самозапазя. Мъже, за които смятах, че търсят нещо различно, че опаковката неможе да ги впечатли, ако няма подобаващо съдържание се изповлюбиха в невероятно красиви нимфоматични създания и заради тях зарязаха 3-5-7 годишни връзки с по-обикновени, но по-истински жени, които бяха вложили толкова усилия и толкова любов в тези връзки. Други мъже, които се стремяха към мен ми обясняваха, че колкото и да съм умна и добра, ако не съм готина те няма да са с мен и едва ли не трябва да се чувствам поласкана, че са ме "избрали". Трети постоянно се оплакват, че нямат истинска жена до себе си, но всичко, което правят по въпроса е да използват обикновените жени за доставчици на секс от време на време и да чакат да се появи Изключителната красавица, която да запазят само за себе си. Четвърти говорят, че външността няма значение, но все пак предпочитат младо и красиво момиче пред някой като мен. Моя приятелка беше доста пълничка и общо взето никой не я харесваше. Подложи се на зверска диета и стана 50 кг. Идва при нея един мъж, който дотогава дори не знаеше как се казва тя, запознават се, излизат и на втората среща той и казва, че никога не е подозирал колко хубав човек е тя. Само дето тя винаги си е била хубав човек, и като беше пълна, и сега. Естествено тя спря да излиза с него, но такива като него има много. Въпроса е дали са всички. Иска ми се да не са. И ще продължавам да търся изключенията, защото по друг начин нещата просто немогат да се случват при мен.

 

Пиша това, защото си спомням, как бях огорчена, че виждах само такива като тези, които описваш.

 

После установих, че има достатъчно много хора и от моя/ твоя вид. Уж всички изглеждаме като нормални хора, но всъщност между нас разликите са толкова големи, колкото е различен заека от мечката. Няма как да стане хубава двойка между заек и мечка ;)

 

С времето се научих да разпознавам тези от моя вид и си общувам насериозно само с тях. Другия вид(видове) ги наблюдавам само като нещо забавно, различно, както се кефим на филмчета за живота на кенгурото, например.

 

Щом като вече сме установили своя вид, хайде да се мешаме със себеподобни :)

 

P.S. Друг е въпросът, че понякога на единия вид му "просветва" и открива, че всъщност е от другия.

 

P.P.S. Избрах заек и мечка за пример, защото ми се стори смешно и не исках да влагам обиден подтекст като избера птица и влечуго например... Всеки има право на избор.

Link to comment
Share on other sites

Пиша това, защото си спомням, как бях огорчена, че виждах само такива като тези, които описваш.

После установих, че има достатъчно много хора и от моя/ твоя вид. Уж всички изглеждаме като нормални хора, но всъщност между нас разликите са толкова големи, колкото е различен заека от мечката. Няма как да стане хубава двойка между заек и мечка ;) 

С времето се научих да разпознавам тези от моя вид и си общувам насериозна само с тях. Другия вид(видове) ги наблюдавам само като нещо забавно, различно, както се кефим на филмчета за живота на кенгурото, например.

Щом като вече сме установили своя вид, хайде да се мешаме със себеподобни  :)

P.S. Друг е въпросът, че понякога на единия вид му "просветва" и открива, че всъщност е от другия.

 

Те ти сега друго нещо, което аз трябваше да напиша. Изобщо много сте услужливи напоследък....а аз много мързелив. Истината е да си намериш това, което търсиш и наистина да го искаш. Защото е пълно с хора, които тъсят хора за приятели или партньори, които не харесват и са недоволни после. Трябва човек да се разбере със себе си, какви хора ще си хареса за приятели или партньор и да си ги търси...и ще си ги намери. Всички хора, които познавам, включвам и себе си тук, които знаят точно, какво търсят и не се отклоняват, са имали успех. Пробвайте...

Link to comment
Share on other sites

Всъщност всичко, което написах беше именно защото не съм склонна да се занимавам с хора от другия вид, но съм дълбоко разочарована от промяната, която настъпва у представителите на моя вид когато трябва да избират или когато имат и други опции. Изведнъж опаковката придобива значение, колкото и да го отричат. Това е, което ме убива...промяната на хората от добро (според моите си възгледи) към ... другото...различното от добро (пак само и единствено според мен). Иначе прекрасно добре знам, че има и като мен - дори и да сме застрашен от измиране (или изяждане/смилане/променяне от останалите) вид. Преди време си говорехме с една приятелка за най-големите ни страхове - нейният беше от старостта, а моят...да престана да вярвам. В хората, в доброто, в доброто у хората.

Link to comment
Share on other sites

Всъщност всичко, което написах беше именно защото не съм склонна да се занимавам с хора от другия вид, но съм дълбоко разочарована от промяната, която настъпва у представителите на моя вид когато трябва да избират или когато имат и други опции. Изведнъж опаковката придобива значение, колкото и да го отричат. Това е, което ме убива...промяната на хората от добро (според моите си възгледи) към ... другото...различното от добро (пак само и единствено според мен). Иначе прекрасно добре знам, че има и като мен - дори и да сме застрашен от измиране (или изяждане/смилане/променяне  от останалите) вид. Преди време си говорехме с една приятелка за най-големите ни страхове - нейният беше от старостта, а моят...да престана да вярвам. В хората, в доброто, в доброто у хората.

 

Не знам дали говориш за промяната у човешкия род изобщо или за конкретни хора... Аз не съм виждала някой от нашия вид изведнъж да започне да прави другия избор. Това зависи от ценностна система, която трудно се променя така, че рязко да смени посоката.

 

Иначе е вярно, че понякога изглежда, сякаш хората от другия вид стават все повече... За вярата... права си, страшно би било да не вярваме в доброто... и пак - тя също според мен е въпрос на избор... Щото няма никакви доказателства кой вид е по-многоброен, например. Аз съм си избрала твърдо, до наивност (от която не се срамувам и която не желая да променям) да вярвам в доброто у всеки човек. Не просто съм си го избрала, за да се правя на интересна, ами някакси знам че е така.

 

Случва ми се да ме нагази разочарование от нечии постъпки или да ме заболи толкова, че моят откат да бъде толкова силен и дори агресивен (не скачам да се бия, де), че дори намразих един човек, който много ми бръкна в здравето и изглеждаше, че го прави нарочно... Но когато взема да мисля насаме със себе си, знам, че всъщност не е така и всеки се справя с живота си както може и понякога далеч не избира най-добрите средства... Борих се с това гадно чувство много дълго време, защото АЗ не съм правата тука... май още се боря...

 

Колкото до материализма - ами доста хора смятат, че като имат лъскави неща (понякога дори само по-прилични условия на живот), проблемите им ще изчезнат като с магическа пръчка - илюзия... Всичко опира до това какъв всъщност искаш да бъдеш, а оттам се променя и начина ти на живот...

 

Ей, тая тема отиде много off topic, ама като не се сещам как да я прехвърля в.. "kakvo vi minava prez gАlavata" :P Ами извиняам се :)

 

еdit: Току-що прочетох това, което Aquila е постнал там, хареса ми и ми звучи по нашия off topic:

Вече съм друг. Свидливото слънце още

дреме под облаците и макар че от снощи

не съм изтрезнял. Преставам от днес

да се оглеждам самовлюбено

и да се увивам с мръсния шал,

и да презирам света на хората - нито тях,

нито живота им, които не съм живял.

 

и сега се чуствам по-малко сам.

Link to comment
Share on other sites

Всъщност всичко, което написах беше именно защото не съм склонна да се занимавам с хора от другия вид, но съм дълбоко разочарована от промяната, която настъпва у представителите на моя вид когато трябва да избират или когато имат и други опции. Изведнъж опаковката придобива значение, колкото и да го отричат. Това е, което ме убива...промяната на хората от добро (според моите си възгледи) към ... другото...различното от добро (пак само и единствено според мен). Иначе прекрасно добре знам, че има и като мен - дори и да сме застрашен от измиране (или изяждане/смилане/променяне  от останалите) вид. Преди време си говорехме с една приятелка за най-големите ни страхове - нейният беше от старостта, а моят...да престана да вярвам. В хората, в доброто, в доброто у хората.

Аве вие нещо много човечни и чисти се изкарахте ве, направо не можа да ви се не нагледа човек... Естествено че опаковката ще има значение, колкото и да го отричаш никога няма да го повярвам... Искаш да ми кажеш, че ако те харесват двама: единя супер сладур, секси и т.н., а другия някъв смачканяк, първия няма предимство :blink: Impossible :excl: Може би все още не се е налагало да правиш такъв избор, но рано или късно може да се наложи и съм почти сигурен кой ще спечели...

Едно въпросче - как се разпознавате вашия "вид" нещо по миризмата ли, кво :confused :P

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...