Aquila Posted August 1, 2005 Share Posted August 1, 2005 Добре де, а вариантът да си щастлив в тази самота?Да не са ти необходими други хора за да "живееш истински"?Мразя да съм зависима...мразя да чакам някого...мразя щастието ми да зависи от странични фактори... <{POST_SNAPBACK}> Минало-бешило, всичко отиде на боклука. Става номера, само докато не срешнеш човек, който наистина трябва да обичаш и бум... отива ти кроткия и сладък самотен живот. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lord_Gudo Posted August 1, 2005 Share Posted August 1, 2005 Хмм... че боли, боли... че те 'превзема', превзема те... но ако не си обичал... няма как да усетиш, че си живял, ако не те е боляло - също. Наскоро четох интересна статия по въпроса, за съжаление не мога да ви я дам да я прочетете. Но аз предпочитам да ме боли, но да чувствам, че съм жива. А не накрая да си умреш сам, и да знаеш, че цял живот си бил сам(ако можеш да го осъзнаеш де). <{POST_SNAPBACK}> От написаното което цитирам означава че щом обичам някого означава че по някакъв начин усещам живота ... бах този безсмислен живот ... да гледаш как някои се радват на живота и изпитват всичките му хубави страни а други да желаят смъртта си защото им е писнало от всичко и че те не могат да получат нищо ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted August 1, 2005 Share Posted August 1, 2005 Минало-бешило, всичко отиде на боклука. Става номера, само докато не срешнеш човек, който наистина трябва да обичаш и бум... отива ти кроткия и сладък самотен живот. <{POST_SNAPBACK}> Хм...как се разбира, че трябва да го обичаш?! Добре,срещаш човек,за когото знаеш,че е стойностен,че може би с него ще ти е добре,може би дори ще си щастлив,но както си го срещнал,така и може да го подминеш.Силните чувства не се зараждат при самата "среща" с него...трябва време.И за да не боли след това,ти не си даваш времеИ продължаваш нанякъде... И повярвай ми,действа Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 1, 2005 Share Posted August 1, 2005 Хм...как се разбира, че трябва да го обичаш?! <{POST_SNAPBACK}> И аз се чудех, но повярвай ми кагато се появи РАЗБИРАШ. Добре,срещаш човек,за когото знаеш,че е стойностен,че може би с него ще ти е добре,може би дори ще си щастлив,но както си го срещнал,така и може да го подминеш.Силните чувства не се зараждат при самата "среща" с него...трябва време.И за да не боли след това,ти не си даваш времеИ продължаваш нанякъде...И повярвай ми,действа <{POST_SNAPBACK}> Ами доста хора съм подминал, но този път и аз незнам как се случи всичко, може би неволно, можеби подсъзнателно съм разбрал, че това ЧОВЕКЪТ и съм продължил... незнам, но е факт и е твърде късно да поправя нещата... поне за мен. ПП който ме познава знае, че щом говоря така значи съм яко затънал, такова дебелокожо бях, че дори родителите ми казваха, че ще си умра сам и няма да имам деца. ЕДИТ: От написаното което цитирам означава че щом обичам някого означава че по някакъв начин усещам живота ... бах този безсмислен живот ... да гледаш как някои се радват на живота и изпитват всичките му хубави страни а други да желаят смъртта си защото им е писнало от всичко и че те не могат да получат нищо ... <{POST_SNAPBACK}> До болка прав . Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted August 2, 2005 Share Posted August 2, 2005 мразя,ама наистина-баща ми Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted August 2, 2005 Share Posted August 2, 2005 мразя,ама наистина-баща ми <{POST_SNAPBACK}> Това не мога а и не искам да го коментирам Само искам да вмъкна с един лекичък офтопик че дъщеря му е готина за сметка на това Link to comment Share on other sites More sharing options...
Eclipse Posted August 2, 2005 Share Posted August 2, 2005 Съгласен съм напълно с Гудо, ама просто трябва да одаря един коментар: Хора, нали ми разправяте за принципите на жените и какво харесвали, как да покажем, че ги обичаме, тва малки жестове, намеци, дори почти директо му казваме че го обичаме момичето... Еми явно все на несхватливо удрям, защото жестовете и подобните гомна си минават, заминават покрай тях и нито знак, че са попили за кво става дума. Както и да е. Ся пишете клишето за липсата на любов и чувството на живот. Еми ебати живота-истински... Това, което ме научи любовта, е да мразя и да имам повече предразсъдъци отвсякога. Самотата не е вариант! Себедостатъчност Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 2, 2005 Share Posted August 2, 2005 Въобще не е хубаво да обичаш ... за мен тва е болест от която не мога да се излекувам ... искам никога да не се влюбвам и да не изпитвам чувства на превързаност и любов... <{POST_SNAPBACK}> Самотата не е вариант! <{POST_SNAPBACK}> Еми то какво остана Link to comment Share on other sites More sharing options...
Eclipse Posted August 2, 2005 Share Posted August 2, 2005 Под "Самотата не е вариант!" имах предвид да не се чувстваме нещастни от нея, да не я приемаме като шибана работа, каквато е, ами да го играем непукисти. Безразличие, ала бала... Мноого ми помогна една песня(е то мойто си е частен случай на забравяне ама май става и във вашия случай(визирам Гудо и Акуила)): Metallica - Die die my darling оригинала е на Misfits ПП: Не, че и другото не ми е минавало, ама тогава и друи причини имаше Настояща информация: вече нищо не помага... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Bastard Posted August 3, 2005 Share Posted August 3, 2005 Mrazia CIGANI ama mnogo gi mrazia. A zabeliazvam 4e i v mnogo drugi temi sashto kato tazi posokata na razgovor malko vse se promenia. Ma to losho nema de, lafa stava zaribiavka si e. Ama da vi kaja ne vsi4ko e lubov mamka mu. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LOKOMOTIVcho Posted August 4, 2005 Share Posted August 4, 2005 Мразя мазните и нахални цигани, които все по-често взеха да се натрапват в живота ни. Мразя мангалките дето раждат деца на поразия, а после ги оставят в домове за сираци и ние им плащаме издръжката. Мразя всички надути шопи. Мразя лъжата, лицемерието и ревноста. Мразя всички шибани политици. Мразя гнусния метъл и шибаните български "рапъри" Мразя тъпите селяни, които се бутат в големите градове и копуват "La crocodile" от рсукия пазар. Мразя дъртите пенсионери, разкарващи се из целия град само и само да вземат домати с 5 ст. по-евтино. Мразя гнусните наркомани, които ме спират по улицата, искайки 25 ст. да си купат някаква цигарка или ще умрат. Мразя новините на турски по продажното БНТ. Мразя всички "гъзари" Мразя тъпите малки надути путки, дето незнаят какво искат Мразя всички македонци, дето променят историята ни, а са по-млади от мен Марзя всички педали, травестити и всяква подобна сган. Мразя Ботев (Пд), Всички софийски отборчета, Реал Мадрид, Милан, Интер, Рома, Челси и Арсенал Марзя тези които ме мразят Извинявам се ако съм обидил някой Link to comment Share on other sites More sharing options...
Defekt Posted August 4, 2005 Share Posted August 4, 2005 Мразя лъжата особено ако ме лъжат в очите побеснявам Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 6, 2005 Share Posted August 6, 2005 Какво мразите, най-много? Себе си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
dnikolaev43 Posted August 7, 2005 Share Posted August 7, 2005 Мразя да няма вода или ток. Също да нямам цигари и пари едновремено. Link to comment Share on other sites More sharing options...
vasil088 Posted August 7, 2005 Share Posted August 7, 2005 Мразя да загубя приятел. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mandirimuniak Posted August 7, 2005 Share Posted August 7, 2005 Мразя да има наводнения и свлачища и затворени пътища и то там където щях да ходя на почивка Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 18, 2005 Share Posted August 18, 2005 Мразя тоя дето е измислил жените. Баси и съдиста дето е бил. Също така продължавам да мразя себе си, и мразя да обичам... ама кой ме пита Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 18, 2005 Share Posted August 18, 2005 От написаното което цитирам означава че щом обичам някого означава че по някакъв начин усещам живота ... бах този безсмислен живот ... да гледаш как някои се радват на живота и изпитват всичките му хубави страни а други да желаят смъртта си защото им е писнало от всичко и че те не могат да получат нищо ... <{POST_SNAPBACK}> От собствен опит: докато мислим какво можем да получим от живота, всъщност нищо не получаваме... И аз се чудех, но повярвай ми кагато се появи РАЗБИРАШ.Ами доста хора съм подминал, но този път и аз незнам как се случи всичко, може би неволно, можеби подсъзнателно съм разбрал, че това ЧОВЕКЪТ и съм продължил... незнам, но е факт и е твърде късно да поправя нещата... поне за мен. Винаги има следващ път. Ако го поискаш. Ся пишете клишето за липсата на любов и чувството на живот. Еми ебати живота-истински... Това, което ме научи любовта, е да мразя и да имам повече предразсъдъци отвсякога. Самотата не е вариант! Себедостатъчност <{POST_SNAPBACK}> Може и да не съм те разбрала добре... Пиша това заради думата "себедостатъчност" - абсолютно вярно! Когато стигнеш до нея, вече нямаш нужда да търсиш какво да вземеш от живота или от другите, защото знаеш, че имаш всичко. Тогава си свободен да започнеш да даваш - защото имаш достатъчно и то няма как да свърши. Тогава намираш любовта и си щастлив, че даваш. Мразя тоя дето е измислил жените. Баси и съдиста дето е бил. Също така продължавам да мразя себе си, и мразя да обичам... ама кой ме пита <{POST_SNAPBACK}> Когато се опитаме да обичаме себе си въпреки всичко, да си прощаваме, каквото и да сме направили, можем да обичаме и другите, въпреки недостатъците им и да им прощаваме. Според мен. едит: забравих да кажа по темата - нищо не мразя... и никого. Макар че някои ме дразнят ужасно. Кво да се прави - всеки си избира какъв да бъде. Ами ако всички бяха като мен? Егати скуката щеше да бъде! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Runner Posted August 18, 2005 Share Posted August 18, 2005 Мразя да не мога да осъществя това, което съм запланувал. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted August 18, 2005 Share Posted August 18, 2005 В горния ред на мисли, мога да заявя: Мразя самосъжалението, било то мое или чуждо такова. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Eclipse Posted August 18, 2005 Share Posted August 18, 2005 Mila, под "самодостатъчност" имах предвид състояние, в което не се чувстваш кух от липсата на някой, на който му пука за теб. Отказах се да страдам и ако искаха, Aquila и Lord_Gudo щяха да пробват и този вариант(за вас го писах хора )... Но определено твоя оптимистичен вариант на думата ми допада повече (няма значение, че е утопия от моята гледна точка ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 19, 2005 Share Posted August 19, 2005 Mila, под "самодостатъчност" имах предвид състояние, в което не се чувстваш кух от липсата на някой, на който му пука за теб. Отказах се да страдам и ако искаха, Aquila и Lord_Gudo щяха да пробват и този вариант(за вас го писах хора )...Но определено твоя оптимистичен вариант на думата ми допада повече (няма значение, че е утопия от моята гледна точка ) <{POST_SNAPBACK}> И аз точно същото имах предвид, Eclipse Сигурно (пак) не съм се изразила ясно хехехе. Важното е, че няма да си извадим очите заради разлика в терминологията. Вярно е, че това, да страдаш или не донякъде и въпрос на личен избор - е, не точно, когато ти се стовари нещо върху главата, а после... Когато можеш да избереш или да продължиш нататък или да живееш с глава обърната назад, а както е известно, така няма начин да стигнеш на хубаво място Дали е утопия това, което писах - не е. Проверено е в практиката Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 19, 2005 Share Posted August 19, 2005 Винаги има следващ път. Ако го поискаш. <{POST_SNAPBACK}> Ами неискам следващ път, искам този... Когато се опитаме да обичаме себе си въпреки всичко, да си прощаваме, каквото и да сме направили, можем да обичаме и другите, въпреки недостатъците им и да им прощаваме. <{POST_SNAPBACK}> Невиждам нито една основателно причина да се обичам (така като гледам и другите ненамират такива), и небих казал че може да се прости каквото и да е. А колкото до недостатъците, аз съм последният човек, който има право да търси такива. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted August 19, 2005 Share Posted August 19, 2005 Ами неискам следващ път, искам този... Знам как се чувстваш (колкото и банално да звучи, е вярно). То на това му се вика право на избор - можеш да избереш да продължиш нататък, като направиш следващият път по-различен от този. Можеш и да опиташ да върнеш времето назад и да промениш миналото. Доста научна фантастика се е изписала по въпроса... Доколкото си спомням, всички казват, че е невъзможно. Или че по този начин можеш да промениш настоящето - а тебе и може да те няма въобще в него... Фантазии де... Невиждам нито една основателно причина да се обичам (така като гледам и другите ненамират такива), и небих казал че може да се прости каквото и да е. А колкото до недостатъците, аз съм последният човек, който има право да търси такива. <{POST_SNAPBACK}> Абсолютно всеки има в себе си нещо ценно, дори уникално. Друг е въпросът дали ще си позволиш да го покажеш или пък да го развиеш. А съвсем друг - че хората обичат другия не само за това, което е хубаво в него, но и въпреки недостатъците му. А колкото до прошката - тъй като всички правим грешки - и то постоянно - по този начин скоро може да намразиш абсолютно всички заради грешките им... То и това е избор... Казват, че имало един, дето не грешал... преди 2000 години... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 19, 2005 Share Posted August 19, 2005 Знам как се чувстваш (колкото и банално да звучи, е вярно). То на това му се вика право на избор - можеш да избереш да продължиш нататък, като направиш следващият път по-различен от този. Можеш и да опиташ да върнеш времето назад и да промениш миналото. Доста научна фантастика се е изписала по въпроса... Доколкото си спомням, всички казват, че е невъзможно. Или че по този начин можеш да промениш настоящето - а тебе и може да те няма въобще в него... Фантазии де... <{POST_SNAPBACK}> Засега ще си остана в настоящето. Абсолютно всеки има в себе си нещо ценно, дори уникално. Друг е въпросът дали ще си позволиш да го покажеш или пък да го развиеш. А съвсем друг - че хората обичат другия не само за това, което е хубаво в него, но и въпреки недостатъците му. А колкото до прошката - тъй като всички правим грешки - и то постоянно - по този начин скоро може да намразиш абсолютно всички заради грешките им... То и това е избор... Казват, че имало един, дето не грешал... преди 2000 години... <{POST_SNAPBACK}> Ако откриеш нещо ценно в мен ще те черпя. Защо "въпреки недостатъците", може да обичаш някой именно заради някой недостатък. Всички правим грешки, но не всички са простими, а онзи безгрешния е направил само една грешка, но фатална... сасил ни е... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.