RaptoR Posted April 3, 2005 Author Share Posted April 3, 2005 Хахахахаха - вижте какво ми препращат приятели от чужбина хахах: Омръзна ли ви традиционната почивка плаж, ресторант, хотел? Искате ли да изпитате нещо ново и неповторимо? Нещо, което няма да забравите, докато сте живи? Специално за вас ние предлагаме най-новия си продукт от приключенските видове туризъм - СТРОИТЕЛЕН ТУРИЗЪМ! Само на българското Черноморие - в нови и НАПЪЛНО НЕЗАВЪРШЕНИ ХОТЕЛИ. Пакетът всключва възможност за избор на ИНДИВИДУАЛНА ПРОГРАМА - зидаромазачи, гипсаджии, кофражисти - в БРИГАДИ ДО 20 ДУШИ. ЦЕЛОДНЕВНИ ЗАНИМАНИЯ за стягане и оформяне на фигурата. Под ръководството на ОПИТНИ БРИГАДИРИ и инструктори. БЕЗПЛАТНО ПОЛЗВАНЕ на всички уреди, машини и инструменти. Храна, каквато със сигурност НЕ СТЕ ЯЛИ досега. Плаж и КАСА БИРА в края на всеки незабравим ден. Нощувка в ИСТИНСКИ ФУРГОНИ на първа линия до строежа. " ТУРИСТ - СТРОЙ СЕРВИЗ" - ние гарантираме, че ще спите като къпани, дори да не сте!" Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
danielcho Posted April 4, 2005 Share Posted April 4, 2005 Пичове извинявайте ако сте го чели това и пак ви занимавам,но аз от 3 дни се хиля като луд на тази глупост. LINK Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
GUI Posted April 6, 2005 Share Posted April 6, 2005 ...не е изтина!<{POST_SNAPBACK}> Това е малък майтап за гаф... no offence - всеки като нас, форум-писачите, бъркат Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted April 6, 2005 Share Posted April 6, 2005 Да се кефи на “траш” и “дед” и да псува като пиян каруцар по нанадолнище... Хааааахааааааахаааааааа!!!!!!Много е яко В ебането все още има ценни лафове Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
MAPMOT Posted April 6, 2005 Share Posted April 6, 2005 MHOOooo CMEX,AMA MHOOOO. APPLAUSE 3A LESTAT Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted April 6, 2005 Share Posted April 6, 2005 (edited) Руса пътничка дълго гледа мигащата лампа на крилото на самолета и накрая казва на стюардесата: - Моля, кажете на пилота, че е забравил да изключи левия мигач! Млада жена се оплаква на майка си: - Мъжът ми ме наби! - Ама как, нали вчера замина в командировка и нямаше да се връща до другата седмица? - И аз така мислех... Минава млада жена през подлез късно вечерта. Срещу нея се задава, мъж разперил ръце и върви право срещу нея. Жената се оглежда, но няма никой друг - и да вика, няма кой да й помогне. И тогава решила "Че ще ме изнасили, ще ме изнасили, но поне и аз да си направя кефа". Разперила и тя ръце и тръгнала да го прегръща. В този момент се разнесъл трясък и човекът се развикал: -Мамка им и курви!!! Десето стъкло ми чупят днес!!! Двама чукчи пътуват в атобус. Единият пита шофьора: - Извинете, този автбус ще ме закарали на гарата? - Не! - казва шофьорът - А мен? - пита другият чукча Edited April 6, 2005 by cheese Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Stenli Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 (edited) не знам дали някой е поствал това, и ако някой го е правил моля да ми пратите ЛС ще едитна поста Женски речник Да = Не Не = Да Може би = Не Аз съм виновна = Ще видиш ти Необходимо ни е = Аз искам Решавай сам = Вярното решение сега е вече очевидно Прави каквото искаш = После ще си платиш за това Трябва да поговорим = Необходимо ми е да се оплача Разбира се, продължавай = Не искам да правиш това Не съм разстроена = Разбира се, че съм разстроена, бе идиот! Ти си толкова мъжествен = Трябва ти да се обръснеш и си много потен Разбира се, ти си много грижлив тази вечер = Ти можеш ли изобщо да мислиш за нещо друго, освен за секс? Бъди по-романтичен, изгаси светлината = Имам синини по бедрата Тази кухня е толкова нуедобна = Искам нов дом Искам нови перденца = и килими, и мебели и тапети... Закачи картината тук = НЕ, аз имах предвид ето тук! Чух някакъв шум = Забелязах, че почти си заспал Обичаш ли ме? = Каня се да те помоля за нещо скъпо Колко много ме обичаш? = Днес направих нещо, което съвсем няма да ти хареса Ще съм готова след минутка = Сваляй си обувките и потърси интересна игра по телевизията Чух някакъв шyм = Забелязах, че почти си заспал Имам ли дебел задник? = Кажи ми че съм красавица Трябва да се научиш да общуваш = Просто се съгласи с мен Чуваш ли ме?! = (Твърде късно, вече сте умрели) Това да не е малкия? = Защо да не станеш и да го полюлееш, докато не заспи? Не викам! = Да, аз викам, защото мисля, че това е важно! Мъжки речник Гладен съм = Гладен съм Искам да спя = Искам да спя Уморен съм = Уморен съм Не искаш ли да отидем на кино? = А после мисля да правим секс Мога ли да те поканя на вечеря? = А след това се каня да правя секс с теб Мога ли да ти позвъня? = А след това мисля да правя секс с теб Може ли ви поканя на танц? = А след това мисла да правя секс с теб Красива рокля! = Красиви гърди! Изглеждаш напрегната, нека те помасажирам = Искам да те погаля Какво става? = Не разбирам, защо правиш такъв проблем от това? Какво става? = И от каква безсмислена психологическа травма се терзаеш сега? Какво става? = Предполагам, че не може да се разчита на секс тази вечер? Скучно ми е = Не искаш ли да правим секс? Обичам те = Хайде да правим секс точно сега Аз също те обичам = ОК, казах го и по-добре да започнем секса сега! Да, харесва ми твоята прическа = предната ми харесваше повече Да, харесва ми твоята прическа = 50 лева, а изглежда почти като стара Хайде да поговорим = Искам да те потопя в дълбочината на своите мисли и може би тогава ти ще поискаш да правиш секс с мен Искаш ли да се ожениш за мен? = Искам да нямаш възможност да правиш секс с други мъже (В магазина) Предишното ми хареса повече = Взимай нещо от тези глупави рокли и да си ходим Не мисля, че тази блузка ще отива на тази пола = Аз съм “обратен” НЕГОВОТО и НЕЙНОТО поведение пред банкомата ТОЙ 1. Спира до банкомата 2. Поставя картичката 3. Въвежда кода 4. Взима парите, картата и квитанцията ТЯ 1. Спира до банкомата 2. Проверява си грима в огледалото за задно виждане 3. Изключва двигателя 4. Слага ключа в чантичката 5. Излима от колата, тъй като е спряла твърде далеч от автомата 6. Рови си в чантичката търсейки картата 7. Поставя картата 8. рови се в чантичката търсейки хартийка със записания код 9. Въвежда кода 10. Поизучава инструкциите 11. Натиска “Cancel” 12. Въвежда правилния код 13. Проверява баланса 14. Търси плик за депозита 15. Рови се в чантата за химикал 16. Попълва депозитния талон 17. Подписва чека 18. Извършва депозита 19. Изучава инструкциите 20. Тегли пари от сметката 21. Връща се в колата 22. Проверява грима 23. Отлепва се от мястото 24. СПИРА 25. Дава колата назад 26. Излиза от колата 27. Взима картата и квитанцията 28. Връща се в колата 29. Слага картата в бележника 30. Слага квитанцията в чековата книжка 31. Прави запис за депозита и за тегленето на парите в чековата книжка 32. Освобождава място зв чантичката за бележника и чековата книжка 33. Проверява грима 34. Превключва на заден ход 35. Превключва на преден 36. Тръгва 37. Пътува 3 километра 38. Изключва ръчната спирачка Edited April 7, 2005 by Stenli Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 Вчера в детската градина спам-а тръшна двама-трима. Две дечица пък от снощи нямат вече лични пощи. Оня ден пък CIH намина, тръшна май че двайсетина. Дисковете като нови - празни до основи. На Иванчо за играчка Дядо Мраз дарил търсачка: бързо диска тя му рови, файлчетата бавно трови. Добромирчо порно гледка, eddie неговата сметка, скоро FAT-a му проходи, с'я кат луд той броди. Днес пък сървъра пострада, няма си той веч преграда, sysadmin-a до обяд оптиката ряза с яд. Гаден хакер се промъкна, всичките пароли смъкна. А сега, деца, кажете, де са часовете? На admin-a му се спи, файл копирал в ftp кредитните карти всички. На ви с'я парички! Над смълчаните полета пеят траурни звънчета. Младо хакерче намина, сървъра съвсем почина. Две дечица с бодри песни в къщи хъб-а си отнесли. Т'ва админ-а го не схвана, свърши на кабела от LAN-a. Кабела го гръм удари, всички в нет-а ни завари, дъно няма, платки, RAM: всичко свърши се дотам. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mortal_dreams Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 19 алагундур, 3547 лето Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно, Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек. 7 кутрихалур, 3547 лето Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. "С виенска кифла, с каничка кафе..." Ще стане купон. По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят. Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: "Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши". Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия само за да не гледам тъпите им физиономии. 8 кутрихалур, 3547 лето Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: "Започва жертвоприношението", той взе та се изцепи: "Започва сношението" и всички изпопадаха от смях. Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква. Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов. Защо не? Циците й не са никак лоши. 62 мутрикур, 3547 лето Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе. След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад. 73 мутрикур, 3547 лето Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре. Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение. 1 вортаул, 3548 лето Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей, страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха. 20 вортаул, 3548 лето Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория. Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше! 84 ерхар, 3548 лето Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е. Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат. 87 ерхар, 3548 лето Тия славяне се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя. Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим? Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим... Колко му трябва на човек! Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На който не му харесва – да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя. А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис! intimniq dnevnik na XAN ASPARUH az li4no mnogo se smqh predlagam v tazi tema da postvate i vie takiva selqniii Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
tox1c_blitz Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 no problem.... Чорапите - 1 ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги. ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре. ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям. ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям. ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек. ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!? ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо. ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга. ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нашите да я карат в болница. В 3 през нощта, дее*а само ми разбиха сънят! ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо? ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи. ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях. ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка... ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? Аз не усещам нищо. ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока. ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде. ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера. ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полилвах. ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно. ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал. ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от обгазяване....горкия сигурно е имало писмо бомба със задушлив газ. ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха. ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде. ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се. ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф...... ден 27: ....... ден 28: ....... ден 29: ....... ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената. Чорапите - 2 След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината. ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал) ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно. ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше. ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре. ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е. ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено. ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как. ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти. ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде. ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха. ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява. ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук. ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет. ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества. ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише. ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха. ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам? ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат. ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли. ден 20: Поровете намаляха. ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!? ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам. ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух. ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално. ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко. ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е. ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам. ден 28: ...... ден 29: ...... ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките. О не пак се започва. Чорапите - 3: Казармата Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане". ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първияден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал. ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо. ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо. ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА. ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори. ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор. ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат. ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко. ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!? ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня. ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я. ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля. ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята. ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба. ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва. ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча. ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават. ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега? ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум. ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира. ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята. ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира. ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен. ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства. ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много. ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се. ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха. ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите. ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле? ден 38: ....... ден 39: ....... ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак спротивогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
tox1c_blitz Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 tuk mi se namira o6te edna istoriika..... Секретно екз. единствен До контраадмирал Роджър Конър Норфолк. Отчет за извършена проверка Сър. Съгласно Ваше разпореждане от 15 юли 2003г получих заповед да извърша учебно проникване на българска военна база и да предоставя на Вас снимки на склад за съхранение на тактически ракети тип Точка. Като напътствие Вие ми казахте: Стив, не се съмнявам във Вашата подготовка. Вие сам се равнявате на взвод морска пехота. Не давайте никакъв шанс на българите, на карта е поставена и честта на силите за специални операции. Имайте предвид че и български диверсант ще се опита да проникне в наша ракетна част. В града пристигнах с легендировка на богат английски турист и веднага почуствах зад себе си опашка. Агенти на един едър генерал с бръсната глава ми откраднаха още на летището куфара с личните вещи, тоалетни принадлежности и видеокамера на обща стойност 4500$. В тоалетната двама агенти под прикритието на гейове се опитаха да ме ограбят. В ръкопашния бой загубих зъба си с вградената инфрачервена камера и GPS на стойност 6300$ . Излизайки от тоалетната видях, че е съсипан и костюмът ми с антирадарно покритие на стойност 10000$. Намерих въпросната войнска част и маскирайки се, започнах да водя денонощно наблюдение, излизайки от укритието само през нощта. Около поделението беше опъната бодлива тел, около която бягаха кучета с неопределена порода. Те бяха невероятно зли, вечно гладни и хапеха всичко до което можеха да се докопат. Хранеха се с това което могат да докопат в отговорната си за пазене зона. С цел привличане, нееднократно се опитах да ги нахраня с мюсли и сух хамбургер от неприкосновения запас на морския пехотинец, но уви, те категорично отказаха да го вкусят. Предложения салам тип хамбургски местен на стойност 1,5$/ кг също отказаха. Когато Аз им демонстрирах яденето му те ме гледаха с мрачен интерес. И имаше защо. Получих силно натравяне сър. Представяте ли си сър да се нахрани с местен аборигенски салам капитан от морската пехота? Длъжен съм да ви доложа сър, че на четвъртия ден, впредвид обстоятелствата с натравянето, свърши запаса ми на американска тоалетна хартия, а походния биоклозет се препълни. Едва оживях, когато се свърши и походния дезодорант и от укритието ми се понесе зловоние от което бягаха и местните цигани. За целта се наложи да взема квартира под наем за 12$/ден и да се измия. Позвъних на жена си и и казах че много я обичам. Подключих се към местната телефонна централа с цел подслушване на телефонната линия на войнската част. Сър, аз отлично владея литературен български, но българските военни говорят на непонятен сленг, част от който дословно привеждам:: - Господин капитан ебания фатмак пак е заебал службата и бичи карти някъде с други ебани фатмаци. Новобранките до един се се тръшнали по креватите и хъркат като рязани бургии. На което капитанът отговаря: - Лейтенант, бомбе недоклатено, ами ти какво правиш да ти го начукам в три ката??? Направих извод че този сленг не се поддава на дешифровка. След крайно неудачния опит с телефона се върнах към кучетата като им предложих гъши дроб от 15$/кг. Изядоха го. Започнах да ги храня редовно. След два дни най съобразителното куче изрови дупка под бодливата тел и по следата ме намери в конспиративната квартира, като започна яростно да лае и да стърже по вратата. Не го пуснах от страх да не се демаскирам. Псето от яд се изходи пред вратата и се върна към местослужбата си. Лайната ги събрах всичките. Вечерта облякох суперкостюма тип Стелт и го натрих с кучешки лайна. Промъкнах се под бодливата тел. Кучетат ме подушиха и широкоотворили очи наблюдаваха придвижването на Голямата купчина. Веднага след кучешките къщички лежаха големи продълговати сандъци с руски надпис "Не открывать!Взрывоопасно!" и непознати символи и букви: от типа на УВО 91, УВО 93, УВО 98 . Покрай сандъците мирно спеше часови. Не го събудих. Отворих един сандък. Ракети!! Целите покрити с ръжда. Явно камуфлаж. А къде са истинските?? За всеки случай поставих в сандъка снимка на Доналд Ръмсфелд. Затваряйки сандъка се закачих за гвоздей и скъсах суперкостюма. Събуди се часовия и извика: -Стой кой идва?!! Погледна ме, нарече ме глупак и че съм го изплашил и пак заспа. В далечината се виждаше ниско и ярко осветено с прожектори помещение. Пред него часови и сигнализация с бодлива тел. Това е. Елиминирах сигнализацията, светлината и часовия. Прекъсвайки прводника към видеокамерата забелязах, че проводника е само с обвивка без медна жица. Явно действат в автономен режим. Опитах се да разбия видеокамерата и след удара разбрах че това също е камуфлаж, защото тя беше дървена. Къде е истинската нямах време да търся. Пристъпих към вратата с електронна брава. Въведох код от лаптопа, бравата зазвъня, забръмча, от нея започна да бие ток, но не се отвори. Правилно ни говориха в академията в Норфолк че българската електроника не се поддава на логика. Докато се мъчех със бравата акумулаторите на лаптопа паднаха и се наложи да ги изхвърля(50$). И да се залепя за тавана. Чуха се стъпки на приближаващия часови. Той се приближи плътно и почука с приклад по електронната брава. - Кой е, мамка му? - се чу отвътре. - Аз бе педал. Врата се отвори. Всичко беше толкова просто като навигация по глоубмастер. Лепенките не издържаха на екстремалните условия на варосания с паяжна таван и аз паднах, разбивайки телефона за спътникова връзка и самото си ухо на обща стойност 3200$. Дочаках заминаването на часовия, от когото се носеше дъх на алкохол, явен признак за наличие на ракетно гориво. Почуках с крак по бравата. - Кой е пак бе мамка ви?! - Аз. -Кой си ти бе п♛тка майна? След преминаването на непреводимия жаргон аз си спомних че в такива случай в академията са ни учили да говорим истината и казах: - Стив, от Уисконсин. Часовият се досети че зад врата е чужд човек и от любопитство отвори. Елиминирах часовия и се огледах. Голямо помещение без прозорци и вентилация и надпис "Артелно". Силно се носеше мирис на алкохол. На маста голяма чаша, пълна дополовината. Отворена консерва с надпис "Русенско варено". Чували с картофи. Навсякъде. Учил съм че алкохолът е ракетно гориво, но ракетите явно бяха скрити сред чували с картофи. Помирисах чашата и направих извод че това са точно ракети с малък обсег щом горивото се залива с чаши. Започнах да разхвърлям чувалите с картофи и намерих желязна туба с надпис "Медицински спирт". В това време на вратата се почука. - Кой е, мамка ви - попитах аз - Ние. Паролата беше неправилна. Не отворих. Пак почукаха. - Кой? - аве майна, отваряй, баба ти от мексико е. - Грешка, баба ми е родена в Айова. - Коой?? - Отваряй бе бомбе, твойта мамка. Реших да ги примамя и отворих. В следващия момент ме тресна един юмрук и ми счупи носа (1000$). Съвзех се когато часовите ме изхвърляха през бодливата тел. Чух кодираните преговори на отдалечаващите се войници: - Аве, майна, отде се взе тоя битник, мамка му проста, облечен в полиетилен и овалян в кучешки лайна. Баси вонята. Ако фатмака разбере че е влизал в Артелното, освен 10 денонощия арест ще ни бъркат в задниците на цялата рота и познай, старите кучета ще ни пийнат мозъка. Болеше ме всичко. Суперкостюмът( 100 000$) беше скъсан о овалян в картофи. Наложи се да го закопая. На другия ден заемайки наблюдателния си пост забелязах тримата часови изпънати пред сандъците и един сержант им крещеше: До сега само снимки на голи жени намирах в сандъците а сега къв е тоя педераст, резбите ли обърнахте, мамка ви? Тъй като нямах сили да продължа операцията, преминах към вариант "Б" и се прибрах в базата. Всичко разходи по операцията: 530 246$ Сър, пристигайки в Норфолк се запознах с отчета на диверсанта на разузнавателно управление към ГЩ на българската армия: Той в течение на четири седмици е разглеждал военната част през прозорците на близкия бар, и когато парите му свършили с последните 200$ се хванал на бас с един от американските охранители че не може да сложи фотографията на дядо си - артилерист от Виетнам на някоя от охраняваните ракети. Сержантът поставил снимката и за да вземе 200$ я документирал със снимка на ракетата. На следващия ден от разузнавателно управление позвънили в американската база да махнат фотографията от ракетата. Отчетът на българския диверсант изглежда така: 200 $ - самата операция. 100 $ - колата в която е спял понякога. 900 $ - уиски 200 $ - боб по мексикански 5400$ - разходи по жени с леко поведение Общо: 6800$ В заключение, сър считам, че нашите учения по оцеляване са съвършенно неефективни. Ние сме научени да ядем скакалци, змии, скорпиони и зелена трева. В България това го нямаше въпреки че търсих. Тоалетните ни не са в съответствие с бойните нужди. Във връзка с това моля да бъда изправен на двугодишни курсове в България. Ваш: капитан трети ранг Стив Маккинли. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
tox1c_blitz Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 abe kat sme tragnali...... ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САУРОН Ден 1 Изгорих се. Ма си заслужаваше. Направих си много готин Пръстен. Сега съм най-големият пич в Средната Земя. Ще взема да подаря по един и на другите владетели, та да завиждат, че моя е по-хубав. Ден 4 568 Ха ха ха. Деветима от глупаците, на които пратих пръстени, ми се натресоха на гости. Казаха, че просто искали да опитат от прословутия ми конфитюр от пепел, но аз знам че са дошли, за да се уверят, че моят Пръстен е по-хубав. Ден 4 578 Бахмааму. Така са го зяпнали, че забравят да ядат. Толкова са изкльощавели, че човек би ги помислил за призраци. Ден 16 353 Идеята ми да превърна Ородруин в местна забележителност действа безотказно. Целият е заобиколен от елфи и хора, дошли да си направят пикник. Твърдят, че можели да си подгряват супички направо върху скалите и т'ва мнооо ги кефело. А за какво ли са им онези малки създания с косматите крака?... Даветимата навлеци още не са отлепили поглед от пръстена ми. Ден 16 355 Разбрах за какво са им млаките човечета. Брррррррр! По-добре да не бях. Ден 16 372 Писна ми от глупави туристи. Писна ми от глупавате им песни. Писна ми и от цветята, които ентусиазирано засаждат в задния ми двор. Отивам да ги изгоня. Писна ми и от деветимата глупаци. (по-късно същият ден) Никой не обърна внимание на виковете ми, че това е частна собственост. За сметка на това един елф и двама от извратеняците, дето правят разни неща с малките същества, веднага ми се лепнаха. Знам, че съм най-големият пич в Средната Земя, ма чак пък толкоз! Наложи се да използвам груба сила, за да се оттърва от тях. Май без да искам убих двама. Третият ми отряза пръста. Не знаех, че от т'ва се умирало. Поне се измъкнах. P.S. Мамка му, изгубих си Пръстена! Ден 1 118 307 Баси гледката има оттука! Само да нямах страх от високо... Ден 1 118 309 Успокоих се. Установих, че не мога да падна. Лошото е, че и почти не мога да се движа. Мога единствено да се въртя насам-натам. Логично, имайки предвид сегашната ми форма. Всъщност май съм само едно око. Е, и духът ми си е тук! Все пак съм доста хубаво око. Ден 1 118 310 Трябва да си намеря пръстена. Не че точно сега има къде да си го сложа, но ще е хубаво да го държа под око. Не че има и под какво друго да го държа, де. Все пак е крайно време отново да стана най-големия пич в Средната Земя. Започвам да търся. Ден 1 118 311 Търся, търся... Ден 1 118 311 Къци, къци малко Пръстенче. Ела при тати. Ден 1 118 312 Хванахме няква твар, за която се предполага, че знае къде е Единственият. Естествено, не иска да каже доброволно. Проблемът, обаче, идва от друго място - орките единодушно заявиха, че не биха докоснали този изрод и с върха на копието си, камо ли пък да използват някои по-радикални средства за разпит. Пратих го да гледа "Титаник" с Назгулите, докато измисля к'во да правя. Ден 1 118 314 Тъкмо кротко си гледаха "Факултета" за осми път, когато гнусното създание започна да пищи. Нещо за Пръстена. Не можах да разбера точно какво, още по-малко защо. Пратих деветимата безделници да разберат. Да им купя по един кон и по една тога (щото иначе е трудничко да ги забележиш) излезе по-евтино от СЕДМИЧНИЯ им абонамент за вестници с кръстословици. Изхвърлих пищящата твар. Намерих си и няква кристална топка, от която ме зяпа някъв, дето се представи за най-могъщия магьосник в Средната Земя. Изобщо не му вярвам, ама е сладур. Каза, че огнени сенки много ми отиват. За следващата ни среща ще си сложа и спирала. От онази с броката. Ден 1 118 315 Казва се Саруман. Като ме видя със спирала, обеща да създаде непобедима войска специално за мен. А маникюра му е толкова хубав. Издадох му, че взворът ми прониква през облаци, сянка, земя и плът. Май не разбра, че това включва и дрехи. Ден 1 118 317 Ха! Хванах ви! Някой надяна пръстена ми. Дам, даммм... Няква кръчма... Ех, ако не духаше такъв вятър!.... Хайде де... Избистря се... Ето! Фродо Бегинс от Графството. Сложил го е, за да се скрие от Арагорн, син на Араторн, наследник на онези глупави туристи, който го зяпаше доста подозрително. Хммм. Напълно разбирам малкия хобит. Скиталеца дори извади... меча си. Смелчага. Сам ще го утрепе, ако се пробва. Погледнах мързеливците толкова злобно, колкото позволяват сенките и спиралата ми, и те веднага тръгнаха натам. Ден 1 118 323 Аааааа!!! Петима от глупавите ми Назгули скочиха на беззащитните хобити. Един от тях дори си вкара... кинжала в рамото на онзи с изключително красивите сини оч... да, де... на Фродо. Арагорн толкова се ядоса, че чак го подпали. Другите просто ги нарита. Глупави Назгули. Бяха само петима, щото другите ги тресе убийствен махмурлук. Абе тоя човек не се ли къпе?! Ден 1 118 328 Е, явно махмурлукът им е минал, щото сега и деветимата са се втурнали след малкия сладък хобит с много буйната, къдрава, сияйна кос... ъъъ... след Фродо исках да кажа, да, след Фродо. Мамка му, как да им изкрещя, че искам Пръстена, а не хобита, като нямам уста?! Има и няква елфка. Що ли се бърка в мъжките работи? Упс. Реката повлече Назгулите. Не съм ли ги учил, че реките имат навика да прииждат, когато снеговете се топят или пък мацки, дето се мислят за страшни пички, почнат да им дрънкат разни глупости?! Сега отново ще трябва да похарча цяло състояние. Глупави Назгули. Ден 1 118 333 Нещо изтървах нишката. Май ще трябва да си взема очила. Не е лека работа да се взираш по цял ден. И по цяла нощ. Сега към дребосъците и Арагорн се присъединиха някъв дядка, още някъв перверзник, дето непрекъснато предлага на мъниците да подухат Рога на Гондор, няква мацка с лък и... още нещо. Ще трябва да се консултирам със Саруман за произхода на последното. Ден 1 116 334 Разстроен съм. Саруман каза, че трябвало да я караме по-полека. Наскоро прекратил много сърдечна връзка с един ент от близката горичка и още не бил готов да се обвърже наново. Не е честно! Защо точно сега трябваше да завали дъжд, който да угаси огнените ми сенки? Все пак Белият ми даде информация за новите членове на Задругата. Дъртака бил Гандалф Сивия. Подозирам, че са стари гаджета, ама Сари така и не си призна. Мацката пък не била мацка, а елфически принц. А аз тъкмо щях да реша, че става за... че е много готина, де. Определено ми трябват очила. За нещото каза, че е странен вид космат воден гущер. Хм. Сигурен съм, че е лисица, преживяла трудно детство. Ден 1 116 335 Инструктирах няколко отряда орки да се поразходят отвъд Мордор, за да придобият малко тен. Трябва да са представителни. Ден 1 116 337 Попаднах на нещо много интересно - Гандалф и Балрога в доста провокативни дейности навръх Мъгливите планини. Хе хе. Мислеха си, че са се скрили. Но аз виждам през облаци, сянка, земя и плът. Записах всичко. Ама как само Сивия си я завря тая шапка! Сари много ще хареса това филмче. Току-виж сме се сдобрили. Ден 1 116 338 Не се сдобрихме. Каза, че не мога да му направя впечатлемие с такива подаръци. Бил виждал и номера с шапката, и Гандалф гол от доста по-близо. Но си призна, че някакво бижу би оправило нещата. Майната му! Гаден материалист. Ден 1 116 361 Щастливият ми ден. Щом Носителят ме видя, веднага си падна по мен. Т.е. падна оттам, където беше застанал, но аз знам, че това не е просто случайност. Ела при тати, малко, сладко, синеоко, къдрокосо хоб... да, де, Фродо. ----------------------------------------------------------------------------------- ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САРУМАН БЕЛИЯ Ден 1: Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю. Може да хвърля едно око на Палантира. Ден 2: Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда. Ден 3: Пича от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел... или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко. Ден 7: Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси шибания късмет! Все пак ... можеше и да е по-зле ... Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони - бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива ?... Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени. Ден 9: Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз - срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм. Ден 13: Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място… подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри... ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме. Ден 14: Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно! Ден 15: Бях точно по средата на много добър бъзик и... Гандалф избяга. Добре... ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите. Ден 16: Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сесксапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага... Мамка му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил Крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер.Но може и да е джудже. Каква сбирщина тъпаци!! Ден 20: Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи. Ден 22: Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия . Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално Кафявия... неее… гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледо Зеления.... Мамка му! На бялото си личат всички петна... И изобщо не се изпират!!! Ден 24: Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката? Ден 25: Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони.Сам ще го утрепе ако се пробва. Ден 26: Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на "Скрий Шлема" с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тиринт, с едничката цел да каже на Денетор, че "Гондор" звучи точно като "говно" и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво? Май съм единственият. Ден 28: Урук-хай са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да "Подуха Рога на Гондор". Не съм се смял така, откакто уредих среща на Балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивия глупак го набута със сметката. Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна.. --------------------------------------------------------------------------- Хаха да видим какво мисли по въпроса Гандалф ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ Ден 1: Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина? Ден 2: Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах. Ден 3: Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин. Ден 12: Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми. Ден 13: Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките. Ден 14: Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа. Ден 16: Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл. Ден 19: Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя. Ден 20: Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня. Ден 21: Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар. Ден 23: Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си. Ден 25: Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах. Ден 26 : В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен. Ден 27: Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха! --------------------------------------------------------------------- Хехех още яки работи но не от Саурон а от Назгулите ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА НАЗГУЛ №5 Ден 1: Току що отворих коледното ми подаръче от Саурон. Много, много, много красиво пръстенче! Ден 1 000 967: Отново получих кутия бонбони за Коледа като бонус от Мрачния владетел. Както обикновено Саурон е изял всички карамелчета и ми е оставил само тези с ягодов крем. Как презирам живота си на долен роб. Все още съм безплътен. Ден 1 001 056: Много е скучно в Барад-Дур. Няма какво да се прави, освен да решаваме кръстословици с орките. Много е гадно, щото орките знаят само черният език на Мордор. Пробвайте се вие да напишете "Аш Назг Гимбатул" и ще видите какво имам предвид. Ден 1 001 102: Подозирам, че Саурон се подготвя за нещо. Видях го да си слага спирала за мигли с брокат. Подозирам, че той ще е много щастлив като си възвърне физическата форма, и ще може да се облече отново. Ден 1 001 105: Да, Саурон определено се подготвя за нещо. Нареди ми моментално да заловя един хобит и неговия близък приятел, който по някакъв начин се е добрал да Единствения. Предложението на Кралят-Чародей от Ангмар да дадем обява във вестника и да чакаме някой да се обади, беше отхвърлено. Ден 1 001 106: Дадоха ми чисто нова и бърза кобила. Ама не за да я таковам, разбира се. Жестоко!. Кофтито е че още съм безплътен. Ден 1 001 107: Снощи бях много близко до пипването на носителя, но главният назгул щеше да умре от смях докато наблюдаваше как носителя на пръстена и другите трима се гушкаха заедно. Подозирам че Гандалф го е избрал за носител повече заради големите му сини очи, отколкото заради героичния му дух. Ще му наваксам аз на този перверзен хобит и неговия харем от дребни гаджета в Брее. С нетърпение чакам да се напием след това с останалите. Ден 1 001 109: Шибан Арагорн! Шибан Исилдур и всички негови наследници. Поколения от перверзници, падащи си по хобити, които не са полезни на никого. Сина на Араторн обарва носителя. За да забравя провала на задачите от Саурон, прекарах цяла нощ пиейки в Брее. Хората тук са много осведомителни. Питиета: 10 Май Тай (тогава забодох ханджията на пръчицата с черешката). Убити: 17 човека. Много сме яки! Ден 1 001 115: Следя наследника на Исилдур и групичката от хобити вече шест дена. Арагорн определено сваля носителя. Сам ще го утрепе, ако му се пробва. Ден 1 001 116: Малко се поувлякох, искайки и аз да гушна Носителя на пръстена. Себичното копеле Арагорн превъртя и ме подпали. А и Сам се опита да ме убие, но забелязах че съм ударен в колената с тиган доста по-късно. Ден 1 001 119: Днес срещнах елфическото гадже на наследника на Исилдур. Докато се заливах от смях при мисълта, че Арагорн - хобито сваляча, си има "приятелка", бях отнесен от потока на реката. Конят е мъртъв, бронята ръждясала. Трябва да се върна в Мордор за да ме оправят. Не, не такова оправяне. Абе, ти да не си падаш по духове? Шибани перверзници... ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН Ден първи: Търчах 40 км. през Рохан, а няма дори една катеричка за ядене. Гимли се побира точно в фурната. Чувал съм че джуджетата имат вкус на печено пиле. Все още не съм крал. Вид: брадясал и мъжествен.. Ден втори: Налетяхме на армия от Рохирими. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Получих много оскъден отговор. Може би Еомер още е ядосан, за дето написах мръсни думи на елфически върху коня му на последния купон на който ходих. Реших да не споменавам очевидното че е копирал прическата си от Леголас. Нямаше да се отнася така ако бях крал. Ден трети: Веднъж като си видял един куп пушещи, мъртви орки, значи си ги видял всичките. Това ша ви кажа. Ден четвърти: Натъкнахме се на Гандалф. Изглежда че той всъщност не е умрял, а е бил насилен от балрога да продава прах за пране, и сега е Гандалф Искрящо Белият. PR мазник. Следващото нещо с което щял да се занимае, ще е трика с островърхата шапка. Ден шести: В Едорас. Крал Теоден ми се прави на мъж. Все разправяше, "Ти ли си краля тук? Последният път когато проверих, аз бях краля тук. Оглеждам се, и не виждам никой друг с корона на главата си. А?" Бях насилен да призная че все още не съм крал. Като отмъщение, му откраднах портфейла, когато не гледаше. Използвах го за да си платя пътните такси за Роханската равнина. Купих и еднакви бонета за Гимли и Леголас. Ден седми: Подозирам че Еовин ме сваля. Не мога да я видя, след като имам толкова брадясал и мъжествен вид. Ден девети: Паднах от една скала. Тъпи вълци от Исенгард. Мислех си че съм спасен от Арвен, но когато се събудих пусках езици на коня. Загубих любимата си огърлица в реката. Много съм кисел, щото няма такова нещо като грозна бижутерия. Добре де, пръстена може би. Външен вид: мокър. Ден 12: Триумфално завръщане в Шлемово Усое. С Гимли се погушкахме. Като че ми беше нужно да ми се напомни че той стига до колана ми. Ура, Леголас ми върна огърлицата. Измрънка нещо на елфически, което предполагам беше "Закъсняваш", или май беше "Прасни ме на земята и давай да почваме". Ама не съм сигурен кое от двете беше. Трябва да си припомня елфическия, щото не искам да гадая. Още не съм крал, ама съм много зает да насърчавам хората. Битката ще е фасулска работа. Ден 14: Седя си на стената на Шлемово Усое. Абсолютно абсурден брой орки са се насочили към нас. Ама ние кой залъгваме? Наебаха ни яко. Дано това място има странична вратичка. По-късно: Елфите ни пратиха, на помощ армия от най-изтънчените и грациозни бойци. Разбира се няма да са ни от полза в битката, но поне ще умра гледайки нещо красиво. Теоден продължава да мрънка за елфическата армия, "Това е невероятно". Бях принуден да се съглася - невероятно е че веждите на Халдир имат различни вълни. Опитах се да се измъкна през страничната вратичка, но Гимли ме следи навсякъде. Никога няма да стана крал, при тези обстоятелства. Ден 15: Неочаквано победихме в битката при Шлемово Усое. Веселбата обаче беше съсипана от противната картичка от Фарамир. Беше пратил своя снимка на плажовете в Осгилиат, заедно с дребния носител на пръстена и дебелият му спътник, облечени в хавайски ризи и пиейки Пина Колада. На гърба пише: Скъпи Арагорн, Благодаря ти за пръстена и хобитите. Те са малки, но много развратни. Както винаги съм искал. Все още си спомням за онази нощ, която прекарахме заедно в Минас Тирит. Любов и целувки, Фарамир. Шибан Фарамир. Може би трябваше да оставим Боромир да вземе пръстена и да прецакаме Фродо. Поне знам че Сам ще го утрепе ако му се пробва. Все още не съм крал. ------------------------------------------------------------------ ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГИМЛИ, СИН НА ГЛОИН Ден първи: Гррр. Аггрррррххх. Ден втори: Моткането в Ломидол при задръстените елфи е много лошо за храносмилането ми. Попитах Елронд дали може да се преместя в стая на втория етаж, понеже не мога да вляза в банята, без да видя къпещи сред ароматни свещи хобити. Абсурдно е - вчера ме опръскаха с пяна от елфическият ягодов гел за баня на Елронд. От друга страна, сега брадата ми е мека и искряща. Ден трети: Елронд отказва да ми даде стая. Тази сутрин отново налетях на хобити. Какво по дяволите правеха с този морков? Шибани малоумни копелета. Нищо чудно че не могат да им пораснат прилични бради. Ден седми: Подозирам че Арагорн, син на Араторн, е един перверзник, падащ си по хобити. Напълно пренебрегва елфическата секси годеница, като предпочита да налита на малки гномчета с космати крака и кожени панталони. За щастие аз, Гимли, син на Глоин, съм тук за да се погрижа тя да не самотна. По късно Елфическите девойки определено могат да ми топлят ушите. Супер съм! Ден девети: Съгласих се да отида на някакво приключение. Арвен става ужасно нахална. Гимли, син на Глоин, няма да разреши да му се натяква за обвързване. Предпочитам да прекарам времето си с обидчивите хобити и надутите елфи, отколкото да остана в Ломидол и да обсъждам "нашата връзка". Ден 13: Баси клинча е на Карадрас. Заформи се сериозен бой, за това кой да носи хобитите нагоре по планината. Не се намесих, защото бях зает да показвам на Леголас как да сплете правилно косата си. Боят свърши, когато Арагорн пъхна Носителя на пръстена в панталоните си. Точно така. Наследника на Исилдур. Задуши носителя. Честно, тези хора... Ден 14: В мините на Мория. Абе, май малко съм пообъркал сметките с няколко годинки. Изглежда братчеда Балин е мъртъв от близо 60 години. Хм, странно, трябваше да забележа, че последната коледна картичка, която получих от тия в Мория е от доста отдавна. Сори, ама аз не мога да мисля за всичко. Ден 15: Гандалф падна в сянката. Хобитите използваха повода да направят сърцераздирателни плачливи сценки с много прегръдки и целувки. Наложи ми се да изтърпя мъжествената прегръдка на Боромир, въпреки че той все си завираше Рогът на Гондор в слънчевият ми сплит. Поне се надявам да е бил Рогът на Гондор. Направо не ми се мисли, ако не е бил той. Ден 16: Леголас ми каза, че Арагорн е навит на Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Казах на Леголас, че според мен водачът ни не трябва да е развратник. Тогава Леголас ми предложи да се изкъпя заедно с него. Подозирам, че цялата елфическа поезия за славните връзки между воините са само прикрития за разни садо-мазо истории. Ден 20: В Лотлориен. Галадриел е яка мацка. Докато хобитите са гушкаха, а Боромир преследваше Арагорн, имах време да й покажа няколко джуджешки трика. Нищо специално, само малко игра на "Скрий шлема" и "Дълбаене в мината". Много задоволително за всички, с изключение може би на Келеборн. Ама, като се позамисля, това май беше Келеборн. Абе мама му стара, не мога да ги различавам тия елфи. Ден 22: Напуснахме Лотлориен. С дни киснем и гребем в тия лодки. Започвам да се чувствам самотен. Всъщност, хобитите не изглеждат никак зле. Даже са доста сладки, като изключим идиотските им прически. Мамка му, не мога да се добера до Фродо, без Сам да ме захапе по крака. А и Пипин ходи с Боромир, така че ще видим дали Мери не иска да се поразходи на лунна светлина довечера. Три пъти ура за здравите връзки между воините. ---------------------------------------------------------- ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС Ден първи: Отидох на съвета на Елронд, и разбира се бях най-красивия там. Съгласих се да последвам един дребосък до Мордор, за да хвърли Единствения в някакъв вулкан. Много важна мисия - златния пръстен е толкова безвкусен. Ден четвърти: Боромир ме дразни адски. Защо трябва постоянно да носи тоя щит, голям като сателитна чиния. Качихме се на Карадрас, ама тези задръстени хора, дето не могат да ходят по снега, настояха да се върнем обратно. Определено аз съм най-красивият член на задругата. Само така Леголас! Ден шести: Толкова е тъмно в мините на Мория, че не мога да се среша както трябва. Опасявам се че косата ми се е оплела. Орките са толкова глупави. Все още най-красивия в задругата. Ден десети: Гандалф падна в сянката. И май ми излиза пъпка на носа. Много сериозна ситуация, защото елфическите пъпки не се махат най-малко 500 години, пък и повече. Все още най-красивия, като изключим проклетата пъпка. Ден единадесети: В Лотлориен. Подозирам че Галадриел е по-красива от мен. Сигурен съм че ми е копирала прическата. Имах същия вкус преди около 1 000 години. Тъпанарка! Аз пък се изкъпах в нейното огледало-фонтан и тя се вбеси. Реших да не се връзвам на думите, че космите ми й задръстили канала. Нито един кичур от моята коса не е падал от 800 години, защо да започва сега? Все още най-красивият. Ден 30: Цялото това висене в тия лодки ми ебава майката на кожата. Арагорн явно започва да намира Фродо за привлекателен. Сам ще го утрепе ако му се пробва. Все още най-красив. Ден 33: Боромир се поддаде на изкушението на пръстена. Толкова е досадно. Аз обаче не мога да се поддам, щото си имам всичко което искам, тоест перфектна коса и стегнат задник. Получавам много странни писма от някоя си Пенка, която иска да прави неприлични неща с елфическата ми мъжественост. За късмет обаче, аз имам супер яката елфическа способност да виждам надалеч, и мога да избягам ако я вида че идва. Ден 35: Боромир е мъртъв. Абе, гадна смърт, но защо толкова цапа?. В крайна сметка Арагорн го целуна, докато умираше. Трябва ли човек да бъде прострелян от сума ти стрели, за да получи това което иска? Боромир определено не е по-красив от мен. Умът ми не може да го побере. Я по-добре пак да се нацупя. Фродо тръгна към Мордор със Сам. Дребосъците се поддържат един друг. Много сладко. Сигурен съм че Гимли ме сваля. Толкова е нечестно. Той ми е висок до кръста, и така може да види моите предимства, но тези плитки и този голям шлем са толкова отблъскащи. Предвиждам мрачни времена напред, много мрачни. ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ЛЕГОЛАС - ЧАСТ II Ден първи: Ихааааааааааааааа! Ден втори: Обичам да тичкам! Ден трети: Изглеждам готино когато тичкам! Ден четвърти: Също така изглеждам готино, когато седя на едно място. Тичкането през Пределите е много добро упражнение. Кълна се, че задника ми стана по-стегнат. Ако въобще е възможно.... Ден шести: Гимли май се е втренчил в задника ми? Ден седми: Не е чудно, че винаги изостава. Ден осми: Изкарах си акъла когато се блъснах в Еомер. Помислих си, че може да е по-красив от мен, но само докато си свали шлема. За щастие, той прилича на мравояд. Налетя на Гимли, но аз го предупредих. Никой не се пробва на моето джудже. Все още съм най-красивият. Ден девети: Цял куп мъртви и димящи Орки, толкова безвкусно. Арагорн започна да се фука, обясни ни че тук хобитите са лежали завързани. Защо си мисли, че извратените игрички с хобити са толкова важни? Все още най-красив. Ден десети: Олеле. Гората Ветроклин. Цялата тази горска сянка просто скапва тена ми. Все още най-красив, но малко мръсен и немит. Ден 11: Натресохме се на Гандалф, който сега е искрящо бял. Попитах го "На кого трябва да духам за да получа последната бутилка белина в Средната земя?" Гандалф каза, "На Балрогът". Така че не си заслужава. Всъщност, го обмислям отново. На този етап все още най-красивия, но до кога? Ден 12: Попитах Гандалф за телефона на Балрога. Той ми каза, че не мога да му се обадя. Отговорих му, че не бива да е толкова ревнив и с такова собственическо чувство. Той каза че не ревнувал, но миналата седмица го бил убил. Лична бележка: Никога не излизай на среща с Гандалф. Ден 15: Пристигнахме в Едорас. Много съм разтроен. Подозирам, че Еовин е по-красива от мен. Най-неочаквано се оказа, че не всички воини-девици са дебели. Не съм най-красивият! Много съм кисел. Ден 19: Днес Арагорн стоя до Теоден. Арагорн е толкова мъжествен. Настръхнах. Ден 20: Шапчицата е отвратителна. Вече не съм изобщо красив. Обмислям да се самоубия. Ден 27: Арагорн се изнесе много театрално, преследван от вълците на Исенгард. От една страна имам грозна огърлица, но от друга не се налага да нося онази шапчица. Сега отново съм красив! Ден 29: Арагорн се върна. Явно да скочиш в главата надолу от скала не е чак толкова смъртоностно, колкото си мисли човек. Казах му да ме прасне на земята и да ме опъне страстно. Но той ме потупа по рамото мъжествено и ми каза, "Да, понякога може да се напука, но му сложи само малко лосион." Арагорн е един чекиджия, честно. Ден 30: Битката при Шлемово усое е толкова смущаваща. Не стига че трябваше да понеса мисълта да умра от ръцете на смърдящи орки, и то в затънтена селска провинция, а на всичкото отгоре и бяхме спасени в последния момент от Халдир, чиято плитка беше ужасно грозна. Но за това пък Еовин се набута в шибаната пещера. Надявам се да развие пещерна болест. Тогава ще бъда най-красив завинаги. Ден 31: Битката свърши. Гандалф винаги се появява много театрално. Надявам се да мога да потичам след битката. Арагорн се цупи, заради пощенската картичка от Фарамир. Ревнува носителя на пръстена. Казах му че Сам ще утрепе Фарамир, ако му се пробва, но Арагорн не се ободри. Да го духа. Получих неприлична белeжка с покана от Еомер. Ще отида да проверя дали това което казват за мъжете от Рохан е вярно. Все още никой не е тръгнал да вади Еовин от пещерата. Все още най-красив! ----------------------------------------------------------------------щ Има доста и ето малко за добрите персонажи ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ФРОДО ТОРБИНС Ден първи: Чувствам се много по-добре в дома на Елронд след тази дълга и приятна дрямка. Сам хубаво ми изтърка гърба и ме изкъпа в елфическата бълбукаща баня. Ах, платоническата, братска любов е толкова прекрасна. Само не схванах що трябваше да ми смуче пръстите на краката, но съм убеден че е било свързано с елфическата медицина. Ден трети: Съгласих се да занеса Единствения до Мордор. Като се замисля - тъпо от моя страна. Ден четвърти: Арагорн и Боромир се сбиха, щото не можеха да решат кой да ме носи през Карадрас. Арагорн блъсна Боромир в една преспа сняг, той пък го ухапа по ухото. Сигурно пръстенът им действа по-сериозно, отколкото си мислех. Ден шести: Събудих се и открих Арагорн да си играе с копчетата на ризата ми. Сигурно заради пръстена и неговият проклет зов. Ох, както и да е, Сам ще го утрепе, ако се пробва. Ден десети: Днес Леголас, погали бедрата ми с лъка си. Направо съм шашнат - не знаех, че и той желае пръстена. Явно наистина е предмет с безмерна сила. Ден единадесети: Гандалф ми показа много странен номер с шапката си. Явно островърхата шапка не е само за фасон. Чудя се дали пръстена влияе и на него или той просто си е особен. Ден 24: Най-сетне малко спокойствие. Твърде е тъмно в мините на Мория и Арагорн не може да ме пощипва, както му беше станало навик. Гандалф падна в сянката. Много ми е кофти за островърхата шапка. Ден 27: Толкова е красиво в Лотлориен. Галадриел е също много красива. Предложих й Пръстена, но тя каза "Не, нещо друго искам от теб, Фродо Торбинс", и след това прокара ръка по панталона ми, като се опита да я вмъкне вътре. Затова й дадох другите си панталони, след като толкова си пада по тях. Явно има някакъв недостиг на панталони в Лотлориен. Ден 30: Цял ден се търкалям в лодката и се чувствам скапан. Мери, и Пипин ми предложиха групов масаж. Прекрасно е да имаш толкова загрижени приятели. Радвам се, че Пръстена не им действа, въпреки че не беше нужно толкова да ми масажират гърба и... някои други части на тялото ми. Дано Пипин си спомня че сме братовчеди? Нали? Нали? Ден 33: Боромир се пробва да вземе пръстена. Сигурен съм обаче че искаше и да се повъргаляме. Хвана ме шубето - все пак Боромир е доста голям. Ден 36: Всички продължават да ми се натискат. Писна ми, тръгвам към Мордор. Сам също ще дойде. Хубавото е, че ще можем да продължим с онези прекрасни, платонични, братски масажи на краката, в които Сам е толкова добър. Тъжен съм, че трябва да зарежа останалите. Особено че идеята да пусна на Гимли не е толкова лоша. Сплетените плитки и големият шлем са много възбуждащи. Ох, кого ли заблуждавам, той никога нямаше да ме хареса. ---------------------------------------------------------------------- ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САМОЗНАЙ МАЙТАПЕР Ден първи: Фродо е прободен от Моргулско острие.О, не! Пипин се разплака. Казах му че всичко ще се оправи, защото господин Фродо е прекалено секси за да умре. Това на глас ли го казах? Ден трети: Последвах господин Фродо в Ломидол, където елфите ще го излекуват. Гандалф ми каза да помогна на бедния, изпаднал в безсъзнание господин Фродо, да се отърве от мръсните дрехи. Така че свалих му дрехите и го изкъпах. Още веднъж, и още веднъж. После Гандалф дойде и ми каза: "Шест къпания са повече от достатъчни, Самознай Майтапер". Надут тъпанар, сигурно не се е къпал от Втората епоха насам. Ден четвърти: Чудя се, дали не е време да изкъпя господин Фродо още веднъж? Ден пети: Елфическият ягодов гел за баня на Елронд е много цветен и приятен. Гандалф е адски скучен. Ден шести: Господин Фродо се събуди! Изглежда че се оправя бързо, само дето много се притеснява защо пръстите му са така набъбнали. Реших да не му казвам за всички къпания. Ден седми: Промъкнах се на тайният съвет на Елронд.Фродо предложи да занесе Единствения в Мордор. Господин Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен. Е, добре де, може би не чак толкова висок. Ден осми: Пътуваме за Мордор. Ако ме питате, другите от задругата са много съмнителни. Най-вече Боромир."Уча Мери и Пипин как да се бият с меч", да бе на баба ми Лобелия шапката. Очевидно е, че е един перверзен хобитосваляч, който обича да се въргаля с малки човечета. Ден девети: Арагорн е също толкова перверзен, колкото и Боромир. Явно е навит на господин Фродо. Ще го утрепя ако се пробва. Ден десети: Баси тъмницата е в мините на Мория. Трябваше да опирам меча в гърба на Арагорн всеки път щом се пробваше да обара господин Фродо отзад. Гандалф падна в бездънната пропаст. По-късно господин Фродо каза нещо за островърхата му шапка, но аз не го разбрах, щото съм един невинен млад хобит от Графството, и не разбирам от изкусни речи. Пипин каза, че Леголас е пуснал на Гимли. Гадост! Ден петнадесети: В Лотлориен е адски гот. Само дето елфът блондинка се пуска на господин Фродо. Казах на Пипин че разликата във височината ще направи връзката им невъзможна. Пипин каза че, господин Фродо може да си вземе кокили. Мразя Пипин. Ден 22: Тръгваме си от Лотлориен. Чао, чао алчна елфке. Не съм сигурен къде точно отиваме, но явно е свързано с вода, тъй като ни дадоха лодки. Всъщност, не ми пука много, стига да съм в една лодка с господин Фродо. Ден 23: В крайна сметка Боромир се нахвърли на господин Фродо. Разбира се, бе пронизан от стрела (Урааааа), но не си призна, че е перверзник. Твърдеше, че е искал да вземе пръстена, за да властва над света, и да унищожи злото завинаги, но всички знаем че това не е така. Ден 24: Боромир е убит от орки. Знаех си че и орките стават за нещо. Фродо тръгва за Мордор, и се съгласи да ме вземе със себе си, урааа! Трябва да развеселя господин Фродо. Необяснимо защо е много тъжен, че трябва да се сбогува с Гимли. Сега както е силно депресиран, твърди че ще умре девствен в безплодните обширни владения на Черния владетел. Хмм, ще я видим тая работа. ---------------------------------------------- ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА МЕРИАДОК БРЕНДИФУК Ден първи: Имам проблеми щото пуснах фойерверките на купона. Подозирам, че Гандалф всъщност не е толкова вбесен и само си намери повод да накара нас - младите невинни хобити, да се намокрим и да се покрием с пяна. Всичко стана още по-подозрително, когато след като ни наказа да измием чиниите, трябваше да излъскаме жезъла му. След това да му масажираме краката и да подскачаме голи в зелевата градина. Абе, тоя кой ще бъзика, бе? Особено с масажа на краката. Ден втори: Много обещаващо започна днешния ден - намерих морков с подходящия размер и форма. Всичко стана дори по-обещаващо когато Пипин награби 6 зелки, 2 чувала картофи, и 3 колчана царевица. Въпреки това, не можах да му помогна, но мисля че той е настроен прекалено оптимистично. Имам предвид че можех да поема две от царевиците, но не и преди закуска. Докато си тичкахме надоло по хълма се блъснахме във Фродо и неговото вярно и много досадно… опа, верният му слуга Сам, в царевичната нива. Пипин щеше още дълго да се въргаля с Фродо, но беше светкавично отстранен от Сам, който бутна Пипин от една стръмна скала. Морковът ми се счупи докато траеше това боричкане. Много съм разстроен и тъжен. Ден трети: Бъхтаме из горите с Фродо, Сам и Пипин. Някакав комплект от ездачи, облечени с черни старомодни дрешки, ни преследват. Казах на Гандалф "Сивия", че едноцветните дрехи са толкова ретро. Чудя се дали Фродо избягва да скъса или ревнува? Чух, че напоследък в Хобитово, менкането на партньори е на мода, но аз лично не бих пробвал. Ден пети: Всичко става от лошо, по-лошо. Със спирането ни в Брее се наложи да вземем с нас един ненужен брадясал тип, който очевидно е един перверзник, падащ си по хобити. Не че някой ме слуша де. Настоя всички да споделим неговото легло, вместо да се върнем в своите хубави стаички, надявайки се на четворка под чаршафите. Не се получи, но затова пък цяла нощ държах Пипин за колана, за да не мине през Сам и да се метне върху Фродо. Да не би Пипин да има желание да умре или какво? Ден шести: Доста грубо ме събуди, оня перверзник, дето си пада по хобити. Казах му да се чупи, а той ми отговори "Снощи не каза така". След кратък момент на объркване, осъзнах че ме мисли за Пипин. Обясних му и човека се изниза, смутен, обяснявайки ми "Аз.. таковата... наистина трябва да съм крал". Да бе, тогава аз съм елфическа кралица от Мраколес. Ден седми: В Ломидол. Натресох се да съм в стаята точно до банята. Не можах да спя от шума от плискане на вода по цяла нощ, а и елфическият ягодов гел за баня прави пода много хлъзгав. Снощи се събудих и открих че Елронд е пропълзял в леглото при мен. Изниза се бързо щом осъзна, че не обарва Пипин, а друг. Реших да си закача табелка с името ми. Ден девети: Поправих си моркова с някакво специалното елфическо лепило. Ама, много съм печен! Ден 11: Съгласих се да отида на някакво приключение за да наглеждам Пипин. Също съм любопитен какво ще стане с Фродо и Арагорн който очевидно го сваля. Сам, разбира се, ще го утрепе ако се пробва. Надявам се да му се пробва. Ден 15: Боромир ни научи как да се бием с мечове. Типичен човек, много непохватен, винаги си изпускаше меча в панталоните, и ни казваше: "Ей, малките, елате да го извадите". Днес Боромир разроши Фродо и Арагорн за малко да му клъцне главата. Хората са толкова забавни. Хванах Пипин да зяпа как елфът прави сутрешната си гимнастика, но отвлякох вниманието му с един патладжан. Не знам какво ще правя като ми свършат зеленчуците. Ден 16: Боромир ме покани на малка разходка. Да, ама аз не се хващам на стария номер с "Рогът на Гондор". Не се хващам. Не. Хич даже. О, по дяволите - от един път не се става... Ден 19: В кофти настроение съм. Днес Боромир ме нарече Пипин в най-неподхящия момент. Казах му, че аз съм Мери, и че от три седмици имаме пълноценна връзка, но той само се изсмя, и ме потупа по главата. Озъзнах, че всъщност не може да ме разграничи от Пипин. Обречен съм да бъда незабележим второстепенен хобит завинаги, дори и в любовта. Обмислям драматична промяна в прическата, може би нещо индианско? Ден 20: Направих си плитки, но никои не може да ме види, защото е много тъмно в мините на Мория. Трудно е и да наглеждам Пипин. Събудих се и открих Леголас да се промъква под завивките ми. Обясних му че не съм Пипин, а той каза "Абе, май няма голяма разлика, а?". В последвалото боричкане, отново си счупих моркова. Дадох го на Гандалф да го поправи, а той ми каза "Глупав Тук! Имам по-важни неща да правя, отколкото да ти оправям зарзаватите". Не му противоречих, щото ме е страх от островърхата му шапка. Ден 22: Гандалф падна в сянката и отнесе моркова със себе си. Много съм кисел. Направих всичко възможно да успокоя Пипин, но той беше по-развеселен от голата интерпретация на Леголас по "Силмарилион: Мюзикълът". Ама колко високо си вдигаше краката тоя елф... Ден 28: В Лотлориен. Снощи бях посетен от най-малко 50 елфа и един миризливец и всички те мислеха, че съм Пипин. Пипин, разбира се, го нямаше никакъв, вероятно е бил с Боромир. Нещо трябва да се направи. Миризливецът обаче е настоятелен. Е, може би, мога да… О, не, категорично не! Ден 30: Отвлякоха ни орки. Всичко върви по план. Казах на Пипин, че май ще трябва да пуснем на орките за да се освободим. Той изглежда остана много доволен. Реших да не му казвам, че имам предвид и мен. Орките ми дадоха нов морков като награда че нарисувах голяма мишена на гърба на Боромир докато не гледаше. Така де, този ден беше много добър. ----------------------------------------------------- ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ПЕРЕГРИН ТУК Ден 1 Невинно крадях зеленчуци, когато се сблъсках с Фродо и Сам. Въргалянето из царевицата с Фродо беше доста приятно, но Сам побърза да ни раздели със забележима доза недоволство. Трябва да поговоря с Фродо относно прекалено благосклонното му отношение към най-обикновени прислужници с неконтролируемо поведение и собственическо чувство. Паднахме от един хълм. Мери беше много разочарован, че си счупи моркова. Тъкмо беше намерил един с доста подходяща форма. Ден 27 В Ломидол е много гот. Обаче вече ми се повръща от Сам, с когото делим една стая. Постоянно е вир вода и смърди на ягоди. Също ми писна глупавите елфи да ме бъркат с уникално растение, което "толкова много прилича на живо"! Ден 28 На майтап се включих в Задругата на Пръстена. Всички са големи пичове с изключение на Леголас, който изглежда малко сприхав. Вчера ме държа провесен над една скална пукнатина, докато призная, че той е най-прекрасният елф в Задругата. Не ми се искаше да му казвам, че той е и единствения елф в Задругата, тъй като пукнатината беше наистина дълбока. Ден 32 Изминаха 25 дни откато срещнахме Арагорн, а той още не си е мил косата. Започва да ме притеснява. Ден 34 Сам е в голяма грешка относно Боромир. Много приятен човек. Покани ме на разходка тази нощ, като обеща да ми даде да подухам неговия Рог на Гондор. Нямам търпение! По-късно през нощта Винаги съм мислел, че духането на Рога на Гондор е свързано с призоваване на всички армии на Запада. Очевидно не е така. Много образователно, все пак. Ден 36 Голяма тъмница е в мините на Мория. Е, малко се поуспокоих, че Боромир не може да ме набара натясно и да ми се оплаква как Арагорн бил безчувствен и задръстен задник, падащ си по хобити. Ха, намерил кой да го каже! Арагорн обаче е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Ден 45 Хванах Леголас да лъска ботушите на Арагорн, което обяснява защо Арагорн продължава да припада в ръцете му. Палав елф! Арагорн все още не си е мил косата. Ден 46 Гандалф умря. Всички сме покрусени. Леголас се опита да ни развесели, като съблече всичките си дрехи и разигра няколко доста ефектни сценки от "Силмарилион - Мюзикълът". Все още всички са покрусени. Леголас се нацупи. Типично за 3 вековен елфически принц. Ден 47 Много е приятно в Лотлориен. Случайно попаднах на Гимли, докато взимаше душ. Сега разбирам какво имаше предвид Гандалф като обясняваше, че съществуват и по-страшни неща от орките. И… Арагорн ли се криеше под мехурчетата? Май ще имам кошмари седмици наред. Ден 48 Арагорн си изми косата. Хип, хип, УРААА! Май наистина беше той под мехурчетата. Ден 52 Боромир ми посвети поема. Мери твърди, че аз го вдъхновявам. Разбира се, Мери твърди и че плача като момиче. Всъщност Мери е баси копелето през повечето време. Поемата не е особено добра. Няма рима. Чувствам се пренебрегнат. Ден 56 Казах на Боромир, че все още не се чувствам готов да му се пусна и той се хвърли пред стрелите на орките. Без майтап! Хората са прекалено чувствителни понякога. Отвлякоха ни Урук-Хай. Не особено дружелюбни типове. Мери казва, че може да ни се наложи да им пуснем за да избягаме. Подозирам, че Мери няма търпение. Безполезен тъпанар! Орките са много смрадливи. Внезапно Боромир започва да ми липсва. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
tox1c_blitz Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 mislq, 4e imam o6te istoriiki ama smqtam, 4e tezi stigat kat za na parvo vreme. ako ima zainteresovani 6te postna o6te nqkolko....HAVE FUN!!! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RedPicasso Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 ai siktir t'va s 4orapite m e razmaza Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
alchemy Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 (edited) Абе, момчета, откривате топлата вода. Това с чорапите го има поне в 2 теми във форума. Айде, да не съм голословен, линк:http://www.warez.ru/invision/index.php?sho...ndpost&p=151872 Edited April 10, 2005 by alchemy Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
mortal_dreams Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 aide na avanta o6te edno ot men dano ve4e da ne sa go puskali predi men ================================================ О, Windows ! Три дена храбро инсталирах Трих, слагах, регистрирах. Не тръгваш и не тръгваш сам, показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT, преминавам през Format, но не стига таз беля, нов дял трябва да ти заделя. Хоп, пак не се получи работата се закучи, драйвер някакъв незнаен, искаш в цикъл най-безкраен. С Wizardа отново споря, но не мога да го сборя. Нямам Plug And Play модем, разбери го бе кретен. Изнервям се, та чак треперя, CDто искам да намеря, та да тръгнеш най подир, а не под DOS да пиша Dir. Уж тръгна, пуснах Service Pack, О, не - ще инстарирам пак. Най-после посред нощ, използвах софтуера лош. На сутринта от шлаката изрових, процесор спечен и пророних: Да бе мирно си седяло, не би от Setup умряло. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
solid_snake Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 Ето една историйка и от мен Понеделник: Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS. Вторник: Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета. Чукане на вратата. Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ). - Макси, а оптична мишка имаш ли ? - А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ? - Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето. Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните. Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се. -А на теб какво ти се падна ? Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията. - Ми единия с вафла, другия с лешник - Заповядай, вземи си още ! - А, благодаря красавице, трябва да бягам ! След обяда отивам в подчинения филиал на института. При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда: - Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ? - Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица. - Млади човече, а как ви е името ? - Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна ) - Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура. Дядо, не на мене тия. - Те не се инвентаризират, това са консумативи. - А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ? - Може разбира се ! Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор. Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам. - Вземете си бонбони. - А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли? Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта. Сряда: До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж. Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно. - А ти защо постоянно ми изключваш колонките ? - Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички ) За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба. До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира. Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра. - Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра... - И ? - Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ? ( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? ) - Я донесете компютъра тук, ще го погледна. Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия: - А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ? - Вземай, само после го върни При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец. Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час: - Не ми се отваря ЦеДе-то... - А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то ) - Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то... - Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили ) Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа. Четвъртък: Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството. Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера ) - Ъъъъ... Максим ? - Да ? - Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи. - Сега идвам. От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение. - Мда... и на кой не му работи пощата ? Пауза. Тих глас: - На мен - Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ? Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи. Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред: - Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!! - Ама той тежи... - А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ? Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен: - А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш ! Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам: - ААААА !! Не ! Стой ! Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност. Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав: - Чиф го дървите, тука а ? - А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ? - Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето. След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея ! - Слънчице, харесва ли ти програмката ? - Мъррр... По нататък не ви засяга... Петък Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна. - Здрасти, влизай ! Как се казваш ? - Васил.. Тоест Васко - Ей там са кафето и чашите, обслужвай се. Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда. - И ти на кво програмираш ? - Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java - Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер ! Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър. - Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко ! - Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ? - ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа ! - А вие сега принтер ще ни сложите ли ? - Според вас защо сме дошли ? - А той хубав ли е ? Принтера де ? - Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение ) Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор. - Какво ми е на компютъра ? - Счупил се е - И какво да правя ? - Ми оставете ме да го оправя Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца ! Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа. Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
err0r^ Posted April 10, 2005 Share Posted April 10, 2005 Това с чорапите е лудо! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
RaptoR Posted April 11, 2005 Author Share Posted April 11, 2005 1. I'm nobody, nobody is perfect, and therefore I'm perfect. 2. If I save time, how do I get it back? 3. Take my advice, I don't use it anyway. 4. War doesn't determine who's right. War determines who's left. 5. Best way to prevent hangover is to stay drunk. 6. A bus station is where a bus stops. A train station is where train stops. On my desk, I have a work station... What more can I say. 7. If it's true that we are here to help others, then, what exactly are the others here for? 8. Should women have children after 35? No, 35 children are enough 9. Living on Earth may be expensive... but it includes an annual free trip around the Sun. 10. Your future depends on your dreams. So go to sleep! 11. ALCOHOL KILLS SLOWLY! So what? Who's in a hurry? 12. A good discussion is like a miniskirt; Short enough to pertain interest and long enough to cover the subject. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted April 11, 2005 Share Posted April 11, 2005 Говорят си двама евреи. - Моше, имаш много хубав часовник. - Нали! Страшен е ! Тате ми го продаде, когата умираше. ****************** Християнин се изповядва . - Отче, съгреших! - Какво съгреши,чадо ? - Измамих един евреин. - Но това не е грях, чадо! - А тогава какво е ? - Как какво? ЧУДО Е !!! Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted April 11, 2005 Share Posted April 11, 2005 (edited) Как се произнася Linuks в различни региони на България(действителен случай) В Пловдив - Линукс В Северозападна България - Ленокс В Смолян - Лянукс. Edited April 11, 2005 by Grimjaur Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted April 12, 2005 Share Posted April 12, 2005 Казаха ми железен виц, смях се като идиот!!!! Grimjaur, вицът е специално за тебе, знам, че особено много ще го оцениш Значи - Миша Московчанинът живеел от много години в Германия. Научил за нова дискотека, в която се събират основно турски гастарбейтери. Направил си Миша фанелка с надпис "Всички турци имат три проблема", облякъл я, турил си шлиферчето и се запътил към дискотеката. Влязъл взел си питие и един турмин веднага го питал : - А бе, ти какво с тая фаленка, проблеми ли искаш? Миша казал : - Ето това ви е първият проблем - човек нищо не е казал, а вие вече се заяждате. Турчинът се отдалечил и взел да разправя на другите какво е станало. След малко възмутена група турци поканила Миша навън да се разберат какви са тия фанелки и надписи. Миша излязъл. Чакали го двадесет души. Той ги огледал казал: - Ето това ви е вторият проблем- никога не можете да си свършите работата сами, а викате цялата рода. Турците кипнали и извадили ножова. Тогава Миша дръпнал шлиферчето, извадил Калашников и казал: - Ей това пък ви е третият проблем - винаги носите ножове по време на престрелка. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted April 12, 2005 Share Posted April 12, 2005 Автобиография на ... (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. - 8769 литра, 1976 г. - 10318 литра и 1984 г. - 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на ... (задраскано) ... труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата - Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
D-Simon Posted April 12, 2005 Share Posted April 12, 2005 -Nakyde? -Kym toaletnata -Po golqma ili po malka? -Po sredna -Kak taka? -Dizenteriq -Kelner ima li pile v taq supa -Ima,gospodine no e mn mlado -Kolko mlado -Ami,oshte ne se e izlupilo Pri lekarq: -Gospodine mnogo sajelqvam no sym dlajen da vi kaja istinata! Vashata sypruga shte jivee nai mnogo oshte edna sedmica! -Ne se pritesnqvai,doktore....Jivqh s neq celi 20 godini shte izdarja i tazi sedmica -Babo s kakvo doide -S vlaka. -A zashto tatko kaza 4e dqvolyt te e domyknal -Kakvo imate za qdene. -ZA sajelenie samo golaj. -No v menuto sa poso4eni dozina qstiq!? -Te sa samo za vyzbujdane na apetita. Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted April 12, 2005 Share Posted April 12, 2005 Grimjaur, вицът е специално за тебе, знам, че особено много ще го оцениш <{POST_SNAPBACK}> Хахахха попилях се да смея!Даже биричката си разлях - вица наистина е много здрав Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.