Jump to content
BulForum.com

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Antares

..."Това бяха най-щастливите дни в живота ми"...

Recommended Posts

Днес, слушайки една песен по радио "Ретро", в която се пееше "those were the best days of my life" (това бяха най-щастливите дни в живота ми) се зачудих... кога са били най-щастливите дни в досегашния ми живот. И знаете ли - не можах да си отговоря. Или съм бил равномерно щастлив, или равномерно нещастен... Трудно ми е да си го обясня.

 

Та се зачудих как е при вас? Можете ли да определите период, моменти от живота си, в който сте се чувствали наистина щастливи? Моменти, за които да можете да кажете "това бяха най-щастливите дни(моменти) от живота ми"?

 

И разбира се - бихте ли споделили кога, къде и какво ви е накарало да се чувствате така :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ох...Ами най-щастливите ми бяха, май след като гръмна граната на бруствера(поради некадърност на хвърлящия), и след това се оказа, че всички сме живи и здрави. :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Thooose were the daays oof our liiives

Bad things in life were so few

 

Най-щастливите ми моменти бяха някъде около 7-8 клас. Тогава животът наистина беше простичък и хубав. И аз съм имал малки тинейджърски депресийки, но животът беше хубав. Някъде тогава получих за пръв път и домашен компютър, който, дори и да беше стар за времето си, ме правеше толкова щастлив колкото не съм се чувствал от никаква материална придобивка след това. Играех Kyrandia 1 и Simon the Sorcerer и Wolfenstein 3D и ходех по два пъти през целия град да записвам игрите си от един приятел, а после ги пренасях на дикети, увити в салфетка, защото се драскаха. И бях щастлив. Слушах си метъл и не ми трябваше нищо друго. Пусках си жичките и животът ставаше и весел, и смислен, и хубав. Носех си фанелата с Helloween на нея и бях доволен от себе си. Слушах само касети, защото CD плейър нямах, но беше разцепия. Не си свалях албумите от НЕТА, купувах си ги от къдравия рус тип на сергията на сточна гара, дето продаваше рок и метъл. И беше хубаво майка му дей*а!

 

Просто всичко, което правех ми доставяше удоволствие. Не съм се мързелясвал по цял ден, учех в една от по-добрите прогимназии, после влязох в английската. Но всичко, което правех ми доставяше удоволствие. Не някаква еуфория, а едно постоянно равномерно удоволствие, което за мен е от най-ценното, защото аз съм такъв, плавен човек. Мисля, че проблемът е, че тогава все още се очаровах от живота, не знам дали поради липса на познание като цяло, за живота и всичко, защо ли. Дали защото все още светът имаше много нови и различни неща, дали защото съм ги възприемал все още от гледната точка на дете, но нещата просто бяха различни, хубави, нови, въздухът всеки сезон ми миришеше различно и беше хубаво. И после това просто изчезна. Никога не съм се кефел на игра така както се кефех тогава на Doom 1. Никога не съм се кефел на музика така както се кефех тогава на Metallica или Maiden. Просто детската способност да се очароваш, изненадваш и да поемаш новото в един момент се губи. И това простичко удоволствие трябва да се замени от по-интелектуалните начини за извличане на наслада от живота на възрастните. Не мисля, че ми липсва интелект, но това нещо не ми се удава. Искам да се радвам на нещата както се радвах преди, това май ми носеше най-много щастие.

 

Иии... това е май. По средата на поста бях се сетил за още нещо, което исках да добавя, но забравих.

Share this post


Link to post
Share on other sites

може би докато живях в залцбург. за 1 седмица си мислех, че съм на върха и няма какво още да постигам на тази вазраст.

кое ме направи такъв - пари, жени, образование, семейство, приятели, късмет, изживявания.....1 седмица :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Когато бях в Англия на бригада и след работа по традиция всички се събирахме мръсни, потни и капнали около караваните, просвайки се по земята със студена кутийка Калзбърг и цигара в ръка... беше доста приятно чувство.

Share this post


Link to post
Share on other sites
...после влязох в английската.

 

И щастливите дни свършиха :D.

Наистина в момента ми е трудно да се сетя за най-щастливият ден в живота ми. Може би всеки ден в 8-ми клас, защото не учехме много, пък и си в ново училище, приятно е да се запознаваш с нови хора и да ги опознаваш. Тогава не ми харесваше особено, защото си мислех, че по-кофти от цял ден английски, който и без това вече бях учил над 8 години, няма. А сега давам всичко да съм пак в 8-ми клас ^^.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Мисля, че проблемът е, че тогава все още се очаровах от живота, не знам дали поради липса на познание като цяло, за живота и всичко, защо ли. Дали защото все още светът имаше много нови и различни неща, дали защото съм ги възприемал все още от гледната точка на дете, но нещата просто бяха различни, хубави, нови, въздухът всеки сезон ми миришеше различно и беше хубаво.

...

Просто детската способност да се очароваш, изненадваш и да поемаш новото в един момент се губи. И това простичко удоволствие трябва да се замени от по-интелектуалните начини за извличане на наслада от живота на възрастните.

Може би факта, че все още се наслаждавам пълноценно на живота и на всичко в него и все още намирам неща, които да ме очароват и зарадват, ме е запазил така младолик и може би за това не мога да отлича така ярко някой определен момент от живота си, наричайки го най-щастлив...
Най-щастливите моменти в живота ми предстоят.
Точно това беше първото, което ми дойде на ум, когато се замислих над тази тема... А може би трябва всеки един момент от живота да е най-щастлив...

 

Не исках да пиша директно за себе си, да не насочвам в определена посока дискусията... но още, докъто пишех заглавния пост веднага ми изникна края на 2003-та и зимата/пролетта на 2004-та година. Тогава едно виртуално познанство се превърна в нещо като реална връзка... с една варненка :] Grim може и да я помни... и тогавашните ми посещения във Варна бяха най-прекрасните усещания, които съм изпитвал. Просто да си на крачка в страни от ежедневната действителност, в един друг град (свят), далече от работа, от задължения, от ежедневието в компанията на човек, който обичаш и те обича...

Дам... само дето не издържах на тегобата от разстоянието и попре!@# нещата...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Баси, какъвто съм карък, ще вземе нещо да се прецака, изтривам си щастливия пост :D

Share this post


Link to post
Share on other sites

Голяма ли е трагедия, ако не мога да определя на прима виста кои са ми най-щастливите моменти? Някак си ми е трудно да класифицирам толкова много хубави преживявания. Един от най-щастливите определено беше когато най-невероятния мъж ми предложи брак... обаче след това пък колко още щастливи мигове има... наистина немога да кажа кои са по-щастливи от останалите. Понякога дори трябва да мине време, за да осъзная, че наистина съм била щастлива. Нещо като щастие с отложен старт. Сякаш като съм "вътре и в момента" не се замислям аджеба сега щастлива ли съм и как се чувствам въобще. Равносметката е "после и извън".

Share this post


Link to post
Share on other sites
....Сякаш като съм "вътре и в момента" не се замислям аджеба сега щастлива ли съм и как се чувствам въобще...

Жена :P :bgrin:

 

ПП Казвам го с добри чувства!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Най-щастливите моменти в живота ми предстоят.

Share this post


Link to post
Share on other sites

не помна ама или е когат направих сефтето или кат си направих първата чикия

Share this post


Link to post
Share on other sites

Най-щастливите дни в живота ..... не е възможно да се определят! Може да предстоят може и да са били вече ...не знаеш какво ще ти се случи за в бъдеще така че по-лесно е да кажеш кои са били до сега но като цяло... не се знае

Share this post


Link to post
Share on other sites
................. Не мисля, че ми липсва интелект, но това нещо не ми се удава. ................бях се сетил за още нещо, което исках да добавя, но забравих.

 

Абе не че те бъзикам ама си е баш така :P

 

Колкото до радването на разни неща (примерно игри) - винаги в началото е най-интересно. После като ви виждал 5-6 следващите чак такова впечатление няма да ти напрявят.

 

 

 

 

Голяма ли е трагедия, ако не мога да определя на прима виста кои са ми най-щастливите моменти?

 

Абсолютно. Щом не можеш да се сетиш за поне няколко такива момента работата не е на хубаво. Виждам че поне за 1 такъв момент си се сетила - има надежда.

 

Това за да мине време за да осъзнаеш щастието ми се струва малко глупаво - или си щастлив или не, а това за което говориш е старата истина че човек осъзнава какво е имал единствено след като го загуби.

 

 

..... "вътре и в момента" .... "после и извън".

 

Човек като чете какво си написала може да си помисли разни работи :) То верно че и аз в 2 сутринта го чета и явно мръсното ми подсъзнание взима превес ама все пак...

 

 

Колкото до моите щастливи моменти - като оставим настрана това което каза злобил и когато станах татко (въпреки че тогава повече май се притеснявах отколкото се радвах ама и радоста си беше голяма... само дето следващите няколко седмици почти не съм спал по обективни причини)... та освен тези знаменити моменти една от първите ми големи радости беше когато като ученик написах първата си програма за Apple ][ на BASIC и я съзерцавах как бавно рисува едно яйце (което трябваше да е кръг но по обективни причини беше разплескано) - ей такъв кеф си беше да видя че съм направил нещо на 'тоз голем камък' и то работи - малиии страшна работа :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
Абсолютно. Щом не можеш да се сетиш за поне няколко такива момента работата не е на хубаво.
А минавало ли ти е през ума, че може щастливите мигове да са били толкова много, че да не можеш да определиш един или друг?
... и я съзерцавах как бавно рисува едно яйце (което трябваше да е кръг но по обективни причини беше разплескано) - ей такъв кеф си беше да видя че съм направил нещо на 'тоз голем камък' и то работи - малиии страшна работа :)
Хахаха, моето си беше баш кръг! :Р Ама друго така и не съм правил на т.нар. Правец 8...

Share this post


Link to post
Share on other sites
А минавало ли ти е през ума, че може щастливите мигове да са били толкова много, че да не можеш да определиш един или друг?

 

Ако са толкова много че да не можеш да различиш кой момент ти е много щастлив и кой не толкова....... може би трябва да се замислиш да намалиш наркотиците :) Или все още си в 6ти клас и още не са ти направили първата свирка в живота... :)

 

Сега сериозно - най-щастливите моменти са нещата които си спомняш ярко дори след години. Има моменти когато си се чувствал много добре. Има моменти когато ти е било трудно, тежко и т.н. Голям кеф ми е на мен като отида в събота на вилата и на чист въздух пека на скарата пържолите и поркам бира и се изтегна после на един шезлонг да подремна на чист въздух. Е кеф кеф ама след 2 седмици не го помня. Просто съм си починал хубаво и ми е било кеф но не може да се сравни с тръпката когато видях сина си и после когато с майка му го учихме да ходи и той правяше първите си стъпки... А са минали толкова години откак програмката ми нарисува онова яйце ама го помня - и това определи в голяма степен това което аз СЪМ в момента. Много щастливи моменти има всеки ама са малко тези които и след 10 години ще си ги спомняш.

 

А за кръгчето - там си имаше един коефициент на "Нагласьов" с което се оправяше, аз без него карах тогава - въпроса беше да излезе нещо и въпреки че излизаше мега бавно аз много се кефих. После едни линии си помня че правих и те в кръг се рисуваха и се получаваше доста интересна картинка...еххх какъв кеф си беше :)

Share this post


Link to post
Share on other sites
Най-щастливите ми моменти бяха някъде около 7-8 клас. Тогава животът наистина беше простичък и хубав. И аз съм имал малки тинейджърски депресийки, но животът беше хубав.

После порастваш малко по малко и почваш да говориш и да мислиш за неща дето никога не си се замислял и даже си чудил на хората дето им идват грижите на главата после кандидатстване, проблеми, университет пак проблеми и накрая... Сичко ти е станало ясно но ти се иска да се върне времето на простичките неща.

Share this post


Link to post
Share on other sites
После порастваш малко по малко и почваш да говориш и да мислиш за неща дето никога не си се замислял и даже си чудил на хората дето им идват грижите на главата после кандидатстване, проблеми, университет пак проблеми и накрая... Сичко ти е станало ясно но ти се иска да се върне времето на простичките неща.

 

Глупости на таркалета. Всяка възраст си има хубавите моменти. Никога пък не ми се е искало да мога да се върна обратно ... на мен такъв вид мислене ми се струва че може да дойде само от човек който е или тотално скапан и уморен и просто иска да си почине или от такъв който го е страх да поеме отговорност или който иска да избяга от това (меко казано тъпо и абсолютно незряла постъпка)... Ако мислиш че е било по-добре да си шестокласник, отколкото това което си в момента по-добре се замисли сериозно с какво се занимаваш и с какво би искал(а) да се занимаваш и се вземи в ръце. Не казвам че е по-лесно, обаче да искаш да си живееш простичко - това може да се уреди във всяка една възраст и изобщо не опира до имане или нямане на пари.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Разточително "бла-бла"

Благодаря за твоята трактовка за "щастие", сигурно на шестокласниците би им била полезна. Разбирам, че се чувстваш длъжен, бидейки по-стар и с деца и ала-бала, да ни поучаваш, но поне да казваше нещо смислено?

 

Издриска два поста, които не съдържаха нищо съществено, освен ода за бирата и шезлонга. Като този пример беше адски абсурден - да ни обясняваш колко ти е кеф едикакво си и как си го забравил... Май нещо си противоречиш... Сигурно е защото си стар и мъдър и от склерозата...

Забравяш, забравяш... типичната ти грешка, както и на доста други хора с повече от двайсет и пет годинки е, че се заблуждават, че не могат да научат нищо ново от "лапетиите" и чувстват свое задължение да ги просветляват с вижданията си за света.

 

 

Идеята на темата беше да споделите дали може да определите някой период от живота си като по-щастлив от останалите, и евентуално да споделите кое/какво/кой/защо ви е накарало да се чувствате наистина щастливи, не някои мнгоословци да ръсят мъдрости втора употреба по трийсет стотинки килото...

Share this post


Link to post
Share on other sites

До сега за мен може би едни то най щастливите ми мигове бяха миналото лято, когато приятелката ме заряза, и след като го преодолях си прекарах незабравимо лято с приятелите. За нататук ще видим. Тепърва ако имам късмет студент ще стававам.

 

Иначе по другата тема кво ви се върти в главата: "Жените са странни и мислят още по-странно". Мързеше ме да пиша и там.

Share this post


Link to post
Share on other sites
тра ла ла ла ла

 

Идеален пример си за това че когато човек обяснява нещо другиму трябва да го прави възможно най-кратко в противен случай по-елементарните хора спират да слушат след първото изречение.

 

Всеки разбира се си има право на мнение обаче да ми говориш неща от сорта: "най-хубаво си беше когато сучех от мама и даже по голяма нужда като ходех тя имаше грижата" и колко е било хубаво когато живота ти е бил простичък са откровена проява на глупост или мързел. Не съм се опитвал да наливам някому акъл, което явно така си приел, просто споделих мнението си относно "простичкия живот".

 

Това за бирата и шезлонга ще те помоля да го прочетеш още 1 път и ако не го схванеш да повториш докато успееш да загрееш че това не е от най-щастливите ми моменти - не че не ми е било кеф ама след седмица-две ще го забравя.

 

Ти какво - изпаднал си в депресия от скука заради дългата ваканция или може би защото свърши и сега си в почуда какво да направиш със свободното си време ли?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Забавно е, как уж порастнал и улегнал човек всъщност е просто закостенял...

Слагайки в устата ми думи, които не съм казал, говори за това, че си прочел поста ми колкото да си дадеш сметка, че е критичен и си писал отговора си "едно към гьотере". Много внимателно прочетох поста ти, но изглежда продължаваш да не осъзнаваш противоречието в дадения от теб пример :)

 

Също така се извинявам за наивния въпрос, но смехотворно конструираните ти сентенции трябваше ли да са саркастични? По подобен начин си мислят, че обиждат в мирката :)

 

От всичко най-много ме забавлява, как големия чичко с дебело подчертаното наличие на наследник се връзва на провокациите на "пубера" :) Моля те, отговори и на този ми пост, продължавайки да спамиш (подобно на мен) - ужасно ме забавляват постовете ти :)

 

Ето - това са щастливи мигове от живота ми. В пълното спокойствие и отдалечеността от работа, жилище и ежедневните ядове, с които свързвам София, в компанията на някои от малцината ми истински приятели, в уюта на бащиното жилище, забавлявайки в интернет, или просто разхождайки се из прекрасния нощен Пловдив...

Лично аз намирам щастието в малките неща. Във факта, че съм жив, че имам малко, но истински приятели и че съм себе си.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Офтопик:

 

Скорпионе, човече, ако наистина толкова те измъчва София - какво по дяволите търсиш още там? Доколкото се ориентирам - не работиш нещо строго специализирано, което не може да се върши на друго място. Извини ме, че си позволявам да те поучавам, но - или се връщай за постоянно в Пловдив, или си намери някоя уютна софиянка, която да те разсейва от ежедневието :lol:

 

А по темата... периодите, в които съм била истински щастлива, са отговаряли на следните изисквания:

1. в семейството ми няма криза

2. обичам и съм обичана от един и същи човек

3. имам достатъчно свободно време

4. имам сериозно занимание, което ми харесва и ме задоволява интелектуално

5. имам до себе си доверени и усмихнати приятели.

 

И понеже в момента, слава на Бога, всички са налице - пиши ме в групата :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

×
×
  • Create New...