lindeman_ Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Всичко започна през есента на 2002-ра година. Тогава бях почти на 17 години. Младо, срамежливо и чувствително момче, което беше преживяло преди това само една истинска, несподелена любов. Живеех с майка си в беднотия. Баща ми си имаше друго семейство. Времето беше такова, че не всяко семейство имаше у дома си компютър, така че се лишавах от закуска в училище и ходех пеша всеки божи ден, за да спестя пари и на края на седмицата да отида заедно с приятелите си на интернет зала. Докъто приятелите ми си играеха на нещо, аз разглеждах сайтове и влизах в чатовете. Там открих и нея - моята най-дълга несподелена любов. Тогава направих грешката да се видя с нея. Тази моя постъпка спокойно бих определил като ключов момент от живота ми, понеже тя е основата на много последвали през следващите години събития. Бяхме се разбрали, че аз, тя и още една нейна приятелка ще ходим на дискотека. Бях в оречения час на съответното място. Тя ми прати съобщение на мобилния телефон, че ще закъснее с около 10 минути и да ги изчакам. Направих го. Те дойдоха. Нейната приятелка беше по-отракана и първо се запознах с нея - приятно момиче с видимо весело настроение. Ето, че дойде моментът на запознанството ми с въпросната девойка. Беше толкова красива и невинна. Понеже беше нисичка, те навдигна очи и ме погледна. Тогава бях покусен. Този поглед и усмивка никога не ще забравя. Това беше любов от пръв поглед. В дискотеката се опитах да завържа някакъв разговор с нея, но беше прекалено шумно, а и когато човек е влюбен загубва ума и дума. Не бях подходящо облечен за дискотека. Носих кожено яке и поуловер под него, така че стоях на една таборетка и не свалях поглед от нея. Тя в същото време си говореше с някакъв нейн познат. По едно време седна в него и си продължиха разговора. А аз, глупакът не знаех какво да направя. Това ни беше първата среща все пак. Постоях още малко в дискотеката и си тръгнах. По пътя към вкъщи постоянно си мислех за нея, бях влюбен. Дойде зимата, беше студена и тежка. Разболях се и не излизах от вкъщи, но мисълта ми за нея не ми даваше мира. Не можех да спя, не можех да ям, дори не бях способен да си уча уроците, понеже мисълта ми беше заета. В умът ми беше само тя. Когато отивах до някоя интернет зала да си чатя с нея и я канех на кафе, тя винаги отказваше. Това не беше веднъж или два пъти. Аз бях упорит и не губех надежда. Единственото ни общуване беше чрез интернет. С времето научих много неща за нея и още повече я обикнах, но не знаех как да и го кажа. Не знаех как ще го приеме и ме беше страх да не я загубя. Втория път, когато я видях беше за малко. Пребирах се от Централна гара към Кършияка. Видяхме се на Иван Вазов Бях много развълнуван Всякаш исках да и кажа нещо, но не можех. Само я гледах, тя ми чистити новата прическа и след една пленителна усмивка ми каза чао. Това беше пролетта на 2003-та година. Исках да и разкрия моите чувства, но не и по интернет. Умоялвах я, едва ли не, да излезе с мен на кафе, за да и го кажа, но тя винаги отказваше. Страдах и бях нещастен, сърцето ми се късаше. Чувствата ми към нея бяха искрени и истински, но като че ли някаква зла сила я караше винаги да ми отказва за среща и да ми разбива сърцето. Общуването ми с нея по интернет продължаваше. Чудех се каква тема да започна, за да и е интересно и да си пприказва с мен. Не знаех какво да правя. Страх ме беше да не стъпя на криво. Изживявах се дори като кошче за душевни отпадаци. Изслушвах я, давах и съвети, мислейки, че по този начин ще се сближа с нея и ще и разкрия най-накрая чувствата си. Третия път, когато я видях беше през юни 2003-та. На централния площад в Пловдив имаше "бир фест" - концерти на различни певци и групи и шатри, под които хората пиеха бира. Имах среща там с един познат, да му връщам една видеокасета. Търсейки го сред тълпата видях нея. Беше прекрасна, истинска принцеса. Тя беше там с една нейна приятелка. Приказвахме си около половин час и те си тръгнаха. Аз пак не свалях поглед от нея и я гледах влюбено. Продължавахме да си чатим като не губех надеждата, че някой ден ще бъдем заедно. Мина се поивече от половин година до следващата ни среща. Тя беше за част от секундата. Просто размяна на погледи. Взехме да си пишем по-рядко. Това не означаваше, че съм спрял да я обичам. Точно напротив, любовта ми към нея никога не е спирала. ВИнаги е била толкова силна, колкото и в началото, още когато се запознахме. Имал съм множество други връзки през това време, но никога не съм спирал да си мисля за нея. Беше изключителна рядкост да се видим, а и нямахме общи приятели, за да поискам помоща от някой, който да успее да ни пресече координатите. Единствения начин за общуване с нея си оставаше интернет. Вече имах компютър вкъщи и си приказвах с нея по-редовно. Разменяхме си снимки и музика. Като че ли надеждите ми се засилваха. Вярвах, че тази моя съкровенна мечта ще се превърне в реалност и ще бъда с нея, ще се чувствам щастлив. Пак последваха множество покани от моя страна и тя пак ми отказваше под предтекст, че си имала приятел, който е много ревнив и не можела да излезе с мен. Нямах друг избор, трябвашеда приема и този факт. Така времето минаваше, а аз се чудих какво да направя, че да я изведа на кафе, да и кажа какви чувства имам. Минаха се 3 години. Аз продължавах да я обичам. Не се отказвах, исках и аз да бъда истински щастлив. Като гледах влюбените двойки по парка се натъжавах. Искаше ми се да съм на тяхно място. Но уви, съдбата не се оказа благосклонна към мен. Всичките гаджета, които имах през това време бяхабез значение за мен. Аз си мислех за нея, обичах я и исках да бъдем заедно. През лятото на 2005-та я виждах по-често. Тогава работих на главната и тя минаваше от там от време на време. Но за съжаление беше с приятеля си. Когато се спираше да си поговорим, аз виждах нейния поглед. Гледаше ме така, всякаш има нещо да ми каже, но нещо я спираше. Усмихваше се непрекъснато, а аз се разтапях. Искаше ми се да я прегърна. Чувствах я толкова близка, а всъщност, тя по никакъв начин не ме допускаше до себе си. По същото време се появи и една наша обща позната, която успя да създаде само интриги. Това ме отдалечи от моята несподелена любов още повече. Към края на 2005-та година разбрах, че тя е скъсала с гаджето си. Изчаках да се минат няколко седмици, и когато тя продължаваше да ми отказва среща, аз реших, че е крайно време да и го кажа по интернет. Хем да не се измъчвам повече, защото нямах сили да чакам, хем за да не я изпусна и да тръгне с някой друг, който пак ще я накара да страда. Доста глупава постъпка то моя страна, но в онзи момент не можех да оправлявам действията и постъпките си. Тогава тя разби сърцето ми напълно. Каза ми, че не искала да бъде с мен. Нямало тръпка... Това разби и надеждите ми. Тогава осъзнах, че тя още в миналото ме е поставила в графа приятели, а не в такава за потенциални бъдещи гаджета. И това е така, защото нямах достатъчно контакти с нея. Тя ги блокираше още в зародиш. Всички тези обстоятелства ме накараха да потърся помощ от едни майстори на свалката и бързия флирт. Те ме научиха на много неща. Предадаха ми много житейски опит. С някои от тях останахме и добри приятели до ден днешен. Промених се много, сложих маска, която ми прекрива същността. Научих се да ползвам адски много умения, изградени на базата на психологията, които бяха на едно доста виоко ниво, за да свалям момичета, да се харесвам на хората и да постигам целите си. Това общество ме превърна до някаква степен в човек с мъртви чувства. От Миналите ми страдания, а и от допълнително от предаваната ми психо нагласа, дойде момент, когато нищо не можеше да ме трогне. И всичко това докъто през лятото на 2006-та не я видях още няколко пъти. Тогава осъзнах, че към нея винаги ще имам чувства и че любовта ми към нея е по-силна от най-добрите психически нагласи. Тя беше моят "проблем - Единствена"! Това 2006-то лято общувахме повече от всякога на живо, но ... тя пак не ме допусна до себе си, въпреки, че и личеше, че не съм и безразличен. Това мога да го определя чрез моите добри психологически познания и чрез фактът, че тя взе моя снимка за документ, която изпадна от портфейла ми и си е пребра. Ето че дойде и есента на 2006-та, с нея и друг момент от нашите взаимоотношения. Една вечер и писах в ICQ, тя не ми отговаряше, писах и и в Skype - тя пак не отговаряше, а в същото време я гледах как пише в mIRC. Много се ядосах на това нейно темерудско държание и я изтрих от контактните ми листи. Изтрих нейните снимки в телефона ми, снимките и от компютъра ми, които бяха повече от 15-20. И не я потърсих повече. Към края на годината и пратих SMS, с който да и чиститя рождения ден. След 10-тина дни и аз получих такъв за моя рожден ден (дали беше само размяна на жестове ?) и това беше ... Имам чувства към нея, уважавам я много, обичам я, но вече нещата са по-различни. Мисля по друг начин. Щом за тези 5 години съдбата е против това, а и въпросната девойка ако искаше можеше да ме потърси, няма какво да направя повече. Пиша тази история, не защото искам да постигна нещо с нея, а защото смятам, че така се разделям с траен проблем, които тая в себе си. Слабо ме интересува дали тази история ще бъде компромат срещу мен. Аз не се срамувам от грешките си, не се срамувам и от чувствата си. Сега, когато вече много хора знаете моята история и не я тая в себе си, мога да я загърбя и да обърна повече внимание на професионалната си реализация. На този свят любов няма. Всичко е игра на чувства и човек е създаден, за да страда. Когато не можеш да промениш нещо, ти се приспособяваш към него, а когато изкуствено променш съдбата си, природата се обръща срещу теб. Защо ли ? Един Бог знае ... 09.01.2007 Автор: Наско (lindeman_) Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Link to comment Share on other sites More sharing options...
w00x Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Тъжно. Поне една снимчица не ти ли остана на момичето, да я видим. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Любов може да съществува само, когато искаш да съществува. Всичко останало е илюзия... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 добре де моите съболезнования,но поредната тийн неизживяна(в случая несподелена) любов.....аиде моля ти се....идва ми малко в много Link to comment Share on other sites More sharing options...
Curunir Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Nigga, please... Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Само мога да спомена че едно 80% от нещата които прочетох тук.. все едно съм ги писал аз... Ако може по някакъв начин да те успокои факта че има хора които са изпитвали подбни неща на твоите.. така е. Форумите обаче далеч не са нещо което може да ти свърши работа в такъв момент.. то е горе долу като момента в които си й го казал по интернет.. Не искам много да се разписвам.. имай предвид че според мен почти всички сме минали през това Но все пак... това просто е процес на израстване. Не мисля че е разумно твърдо да кажеш че си убил чувствата в себе си и си станал безразличен за света и т.н. Жалко че тая мацка не е била точна за да те отреже както си трябва още в началото - голяма услуга да знаеш Моят лек съвет е да се огледаш малко и да видиш че има мноооооооого по-готини хора от нея. Peace. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Четейки тази житейска история всеки по някакъв начин в определена ситуация вижда себе си. Истината е, че с времето човек се променя както и някои приоритети и неща и чувства били те болезнени с времето се изпаряват и пораждат единствено иронична усмивка! Link to comment Share on other sites More sharing options...
lindeman_ Posted January 10, 2007 Author Share Posted January 10, 2007 на мен отдавна е спряло да ми пука , просто си го бях наумил това нещо да не стои у мен и да го тая за себе си Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mr.Tinkertrain Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 И аз върва по тоя трънлив път в момента, ама зех да са осъзнавам, което е много добре Като гледаш, че не върви колкото и да са мъчиш, за да провърви най-хубаво да теглиш ена майна на сичко и тва е. А и жените май май изпитват изключително голямо удоволствие като видат как някой от отчаяние не престава да им лиже задника, а те са прават на тежки отново и отново. Така че без такива Link to comment Share on other sites More sharing options...
Белов Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Много трогателна история..аз също съм имал несподелена любов но само един единствен път. От тогава на сетне започнах да мисля по много по-различен начин..а именно да не си пропилявам живота по този начин. Или поне за мен това е пропиляване(всеки с разбиранията си). Ами ако приемаш съвети гледай напред..има много жени на този свят... Е чувството за тази "само една" е много силно но трябва да се преодолее А и жените май май изпитват изключително голямо удоволствие като видат как някой от отчаяние не престава да им лиже задника, а те са прават на тежки отново и отново. Ох мамоо..имам ли възможност бърлива бих направил всяка една.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
b0r3d Posted January 10, 2007 Share Posted January 10, 2007 Наско батка кажи кога ти е Рд то да те водим на к***а да изпуснеш парата .. Иначе по въпроса незаменими хора нема тъй че don´t worry be happy Link to comment Share on other sites More sharing options...
frodo Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Тогава осъзнах, че тя още в миналото ме е поставила в графа приятели, а не в такава за потенциални бъдещи гаджета. И това е така, защото нямах достатъчно контакти с нея. Тя ги блокираше още в зародиш. ето това е според мен.трябва да се действа още в началото. атака или в батака Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 добре де моите съболезнования,но поредната тийн неизживяна(в случая несподелена) любов.....аиде моля ти се....идва ми малко в много Ами недей чети бе душа?! След теб винаги тичат 2-3ма що то си много фешън и това ти сигурно чуждо. Човека си излива душата може и да му е по-леко вече даже! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Haralanov Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Има любов на тоя свят. НО... Как може да и се обясниш в любов по интернет... Как може да я гледаш 3 години платонически преди да и кажеш какво изпитваш... Донякъде и ти си и помогнал да те възприеме като приятел... Момче, който не е изпитвал такива чувства към жена, не може да бъде пълноценен мъж, всеки има една такава любов, която го е сразила и го е карала да не спи и да вярва, че само заради нея си струва да се живее. Само едно ще ви кажа, когато харесате някое момиче, дотолкова, че да ви подлуди, и сутрин да се сещате първо за нея, направете всичко за да я спечелите. ВСИЧКО ! Иначе рискувате никога да не си простите, че не сте го направили. Go for it & Be yourself Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Ами недей чети бе душа?! След теб винаги тичат 2-3ма що то си много фешън и това ти сигурно чуждо. Човека си излива душата може и да му е по-леко вече даже! ами само ми убягва неуместното ти хапане тука,щото нешо се не връзва ама карай,ти си знаеш Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 ами само ми убягва неуместното ти хапане тука,щото нешо се не връзва ама карай,ти си знаеш Ще ти кажа щом искаш. Просто се подразних на тона и пренебрежението, с което се отнасяш към човека. Предполагам че и други хора са го казали, но ти го и написа. Нямал съм възможността да се видим и познаваме с теб, така че може и да греша, но на човека му е тъжно и си излива душата. Малко по-нагоре писах че всеки вижда някак си по свой начин в тази история. Ако при теб не е било, би било трудно да го разбереш. Айде дано не ти се и налага! Мир! Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Ще ти кажа щом искаш. Просто се подразних на тона и пренебрежението, с което се отнасяш към човека. Предполагам че и други хора са го казали, но ти го и написа. Нямал съм възможността да се видим и познаваме с теб, така че може и да греша, но на човека му е тъжно и си излива душата. Малко по-нагоре писах че всеки вижда някак си по свой начин в тази история. Ако при теб не е било, би било трудно да го разбереш. Айде дано не ти се и налага!Мир! ok,тогава нека ти обясня и аз и да мирясаме съгласна съм с теб,че всеки вижда себе си по един или друг начин в тази история(че кой не е имал такива премеждия ),само че тука идва голямото НО,от което идва и пренебрежението ми,е че тва са поредните тийн емоции,хормони и т.н.-квото искаш го кажи мъка,мъка,ама чак пък толкова айде моля ви се Link to comment Share on other sites More sharing options...
Bacho Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 of nqkoj ako ima lekarstvo protiv razbito syrce da kaje :S Link to comment Share on other sites More sharing options...
DON_CHEFO Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 ok,тогава нека ти обясня и аз и да мирясаме съгласна съм с теб,че всеки вижда себе си по един или друг начин в тази история(че кой не е имал такива премеждия ),само че тука идва голямото НО,от което идва и пренебрежението ми,е че тва са поредните тийн емоции,хормони и т.н.-квото искаш го кажи мъка,мъка,ама чак пък толкова айде моля ви се Тогава, когато е ставало събитието ти дори си била по-малка. А сега си само на 1 година от официалното напускане на тийн възрастта nineteen . Така, че......... карай го по споко Link to comment Share on other sites More sharing options...
intense Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 ok,тогава нека ти обясня и аз и да мирясаме съгласна съм с теб,че всеки вижда себе си по един или друг начин в тази история(че кой не е имал такива премеждия ),само че тука идва голямото НО,от което идва и пренебрежението ми,е че тва са поредните тийн емоции,хормони и т.н.-квото искаш го кажи мъка,мъка,ама чак пък толкова айде моля ви се Глупаво от твоя страна да го кажеш - "тийн емоции" Ясно си личи,че човека е изживял това много силно,пък и е един вид доста смела постъпка да разкажеш такова лично нещо.Въпреки че аз не бих го нарпавила.Ама факт е,че в живота не винаги любовта има Хепи енд.Колко жалко. Ама съм сигурна,че авторът на темата ще намери тази,която ще го оттърве от тази негова агония и отказването от любовта.Пожелавам му го! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 --> farrell --> Раделино, ф'ца с ф'ца, айде недей да ми тежкарееш, щото много добре ти знам на тебе сагите.Айде не се дуй много и заеби тоя пренебрежителен тон, щото хич не си по-стока - наслушал съм ти се на сагите и за разлика от теб - пича рано или късно ще се оправи. Докъто за теб - силно съм уверен, че твоите истории само ще се задълбочат. lindeman, приятелю, като те слушам, колкото и да се самозалъгваш - съмнявам се скоро това да отмине напълно. Преценям те като чувствителен и емоционален човек и колкото и маски да сложиш - това едва ли ще се промени. Пожелавам ти да срещнеш някоя, която да те накара да се чувстваш наистина щастлив и да загърбиш тази болка дълбоко в себе си. Опитай се също така да премахнеш стереотипите в сърцето си, защото предполагам, че малко или много във всяка срещната търсиш тази девойка, пропускайки много момичета, които биха били до теб, биха те обичали... А и винаги може да е по-зле... (като например любовта да се споделена и в рамките на 7 години все нещо да изскача помежду ви...) P.S. К'ва зодия си? Редакция: velvet, аз не се смея.. И не е само по филмите, вярвай ми! Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Може пък авторът да не намери онази,която ще го оттърве от агонията и отказването му от любовта.Стига мелодрами бе,този човек по груби сметки е на 21 години,все трябва да е разбрал,че животът не е толкова розов и такива неща се случват.Не всичко е любов,не всичко е романтика,поразгледайте наоколо,поживейте....а нещата просто се случват,излишните напъни само ви тормозят психиката и после тука се смееем на подобни писания.4 години да тичаш след някаква мацка-мислех,че само по филмите го има тва.Сега да не ме нападат любители на идеята,че любовта е навсякъде около нас,всичко е розово и лоши работи не се случват-тва ми е мнението и все си мисля,че съм видял квото трябва,за да не си го променя Link to comment Share on other sites More sharing options...
__smirnoff__ Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 братле lideman_, евала! биеш ми рекорда с 3 години споко, ще ти мине. Просто е тряблаво в момента, в който изтриеш всички нейни снимки и такива подобни спомени... просто да прекъснеш комуникацията си с нея. Тотално! Никви скайпове, айсикюта и мирки. Казваш си - не ме ебе за нея, повтаряш си го постоянно, и един ден ще осъзнаеш, че наистина е така. Успех! Пльокни няколко мацки ей така между другото и да видиш колко бързо ще ти мине Link to comment Share on other sites More sharing options...
A55A551N80R Posted January 11, 2007 Share Posted January 11, 2007 Хахаххаха. ; ) Бате имам един приятел който е също толкова чувствителен като теб, е може би малко по-смел и по находчив, но и той е имал подобни преживявания като тебе.Та неговото решение на проблема беше такова.След всяко такова отрязване или като виждаше че не се получават работите, той влизаше в ИРЦ с ник SeXy_M_19 и цикълът се затваряше отново и отново. ; ) Незнам защо хората свързват интернета като начин да си намериш гадже или като средство за смукане на филми и музика. И тва е вид употреба, ама има много по-стойностни неща, за които можете да използвате нета. ; ) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.