Mila Posted August 21, 2005 Share Posted August 21, 2005 Защо не се замислите за издаване на "Пилешка супа за душата 3" ? <{POST_SNAPBACK}> И аз мисля, че е жалко тези истории просто да потънат в небитието... Много ми се иска повече хора да ги прочетат и да си върнат вярата в човечеството... Те са собственост на ЕВРОКОМ вече, доколкото знам :-) стравка: чл. 19 от правилата. Хм, като го прочетох сега, излиза, че всеки може да ги издаде... Дано това да не прецака темата, защото книги у нас се издават страаааааааааашно трудно и някой трябва здраво да се бръкне, за да го направи - а дали ще е продаваема книгата, кой знае... (afx,Aug 20 2005, 13:54 PM) Aquila спомена за това че е запознал да забелязва хората. Погледите им. Аз по скоро бих обърнал внимание на някое коте като си вървя из квартала Ами те и животните имат нужда някой да ги забележи. Веднъж излизахме някъде надвечер от нас, беше зима, студено и почти тъмно. Чухме сърцераздирателно мяучене и видяхме едно коте в онези дупки, към които уж имат прозорци избите на големите блокове. Те са доста дълбоки, то е слязло явно да си търси нещо за ядене или топлинка и е заседнало там. Трябваше някой да се спусне долу - доста е дълбоко, за да го извади. Качих се обратно у нас, за да му взема нещо за ядене - яде като лудо. Закъсняхме ужасно, но му намерихме едно местенце, като къщичка, където го оставихме с още храна. (вкъщи имам възрастен човек, който след последната котка не дава и дума да се издума) Повече не го видях. Успокоявам се, че може би майка му го е намерила, или пък то е отишло там, където обикновено си е живяло, преди да падне в онази дупка... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted August 21, 2005 Share Posted August 21, 2005 Хм... Аз бих го нарекла "Философски размисли над купичка шкембе чорба". Типично по български. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Brat4ed' Posted August 21, 2005 Share Posted August 21, 2005 Честно казано доста се колебах дали да пиша в тази тема. Защо? Защото в началото си казах тея пък егати духовните, яко псуват самите себе си как подминават просяците по улиците, харчат пари за да задоволят основните си и не толкова основните си житейски потребности. После обаче се замислих и се сетих че и аз съм същия. Всички сме такива. Иначе за тези хорица, за които разказвате и аз съм ги виждал, и сакатите и пропадналите от бедност хора, тези, дето събират трохите. Да трогват ме и мен, като всеки нормален човек, ако искате и като всеки христянин. Обаче след това ме погва дива ярост, ярост към самия факт, че има такива хора. Просто се вбесявам, затова като имам малко повече пари, давам, но тва рядко става. С тея стинки, които понякога даваме се опитваме да изкупим собствената си мизерия и липсата на състрадание. Ама в такова време живеем, тоя факт отдвавна съм го приел. Затова в повечето случаи подминавам, щото ми е писнало и щото в нас като завъртя кранчето на чешмата тече вода, а не мангизи. А на всички тези размисли ме наведе и една мадама в Била, която купи само алкохол за 100 кинта. Тогава се сетих за тази тема и за всички хора, които сте описали. Link to comment Share on other sites More sharing options...
dark_wonderer Posted August 21, 2005 Share Posted August 21, 2005 Уж беше яка темата и великанска и не знам си кво ама писахме по един път и тва ни беше. Явно повече бъдеще имат изключително прости теми като "Къф телефон имате" и некви такива глупости.Се едно някои го интересува къф телефон имам аз или пък не моа да излъжа и да пиша там некъф за 2000 лева примерно. Само да кажа че фъ-тата съм ги писал нарочно да не ме критикува някои после. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ATEL Posted August 21, 2005 Share Posted August 21, 2005 Уж беше яка темата и великанска и не знам си кво ама писахме по един път и тва ни беше.Явно повече бъдеще имат изключително прости теми като "Къф телефон имате" и некви такива глупости.Се едно някои го интересува къф телефон имам аз или пък не моа да излъжа и да пиша там некъф за 2000 лева примерно. Tamata si e super! Колкото по въпроса: По горе споменавате бедни и нещастни хора...а аз докато ви чета мнениата си представем съмотни хора, лишени от изявя...намирайки форума за единствената, пепелник пълен с фасове,опушен монито,стар компютър, до него чаша с някакво питие, хора който при всяка свободна минута сядат и пишат за неща които ге вълнуват...все умни нища... И ВИ СЪЖАЛЯВАМ!!! Надявам се потенциала който имате да го използвате за нещо градивно! П.С. Един те юрка да караме колела заедно, друг да тичаме, а някакви правят среща запознансво (масовка) Ех...Форум накакъв си...за съжаление сам част от него! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 22, 2005 Share Posted August 22, 2005 Искам да спомена един Човек. Студентите сигурно често го виждат. Обикновено седи в уличката отдясно на ПУ поскока ТУ. Седи скрит зад огромните си дебели очила и гледа невиждащо. Можеби си припомня хубавите моменти от живота си и затова винаги изглежда толкова тъжен. Това е човекът с най-интелигентен поглед и изражение, които съм виждал. Изражение, което хвърля на боклука всички "мозъци" от двата университета с мазни, дебели физиономии без капчица мисъл в очите. Странното, е че започнах да му давам пари или закуска(или обяд, както дойде), чак след като се махнах от техническия, след две години, през които го подминавах зима и лято. Отдавна не съм го виждал. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 22, 2005 Author Share Posted August 22, 2005 Tamata si e super! Колкото по въпроса: По горе споменавате бедни и нещастни хора...а аз докато ви чета мнениата си представем съмотни хора, лишени от изявя...намирайки форума за единствената, пепелник пълен с фасове,опушен монито,стар компютър, до него чаша с някакво питие, хора който при всяка свободна минута сядат и пишат за неща които ге вълнуват...все умни нища... И ВИ СЪЖАЛЯВАМ!!! Надявам се потенциала който имате да го използвате за нещо градивно! П.С. Един те юрка да караме колела заедно, друг да тичаме, а някакви правят среща запознансво (масовка) Ех...Форум накакъв си...за съжаление сам част от него! <{POST_SNAPBACK}> Благодаря за съжалението от името на всички! Въпросните сАмотни хора, лишени от изява, намирайки форума за единствената....(????) са най-обикновени хора, които явно наистина са различни от теб. Разликата не е в самотността, препълнения пепелник и алкохола, а в чувствеността, в това как възприемат реалиите от живота. Явно психологията е второто ти Аз, но все пак, не е много "професионално" от твоя страна да слагаш другите под твоя си знаменател. Когато не знаеш как да извличаш хубавото от всички гадости в живота, продължавай със самоСЪЖАЛЕНИЯТА си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted August 22, 2005 Share Posted August 22, 2005 Има едно село в Родопите, далеч от тук.. на около 100тиНА км, близо до Девин.. Ако някой пътува до там за първи път, сигурно ще си помисли, че е най-забутаното място на света, когато е там, сигурно ще има чувството че е на гз на географията, с извинение, но е точно така.. В самото сърце на невероятно красивата планина, там където няма обхват на емтел и глобул.. като погледнеш през прозореца на някоя от схлупените къщички усещаш колко си нищожен, как не зна1иш абсолютно нищо, как тази красота, тази величественост няма нужда от теб, да, ти си нищо, разбираш, че ако те няма нишо няма да бъде по различно, и това те изпълва със страхопочитание... Там... по-голямата част от населението са хора над 50 години.. има 20тина младежи, които отиват в селото на гости или защото имат някакъв имот.. Там.. хората нямат перспектива, нямат бъдеше да се развиват.. няма работа.. в училището(което е пред затваряне) учат около 20 деца от 1ви до 8ми клас.. по нататък няма. Там... преди седем години един мъж си хваща една жена(използвам тази дума, като се има предвид само устройството на тялото, на това същество, на този ..речника ми е беден ,пък и се отклонявам,сорита...Там.. започва историята на едно невероятно дете, на едно невероятно чувствително и умно малко създание, което незнайно как е плод на "любовта" на тези "човеци". И така, ражда се момиченцето... само след няколко месеца майката( отново искам да отбележа, че се уповавам единствено на биологична характеристика) напуска детето си и баща му.. Просто така без да се обади, без нищо, без да се интересува никога повече от детето си, без да честити нито един неин рожден ден. Така малкото момиченце израстна само, отглеждано от баба си.. тъй като баща й си скъсва задника от работа за да може да преживяват някак. Винаги ми е било много интересно как природоинтелигентността /може и да няма такава фума:)/ на един човек личи, как се усеща.. Можете да си представите в каква среда е израстнало детето(или не можете..), много ми е било чудно колко правилно говори, въпреки невероятно силният диалект Там... когАто заговори това създание имаш чувството, че от него излиза само и единствено ЛЮБОВ!!! Идва ти да заплачеш и да се погнусиш от себе си, да се самосъжаляваш, защото ти никога няма да бъдеш като нея.. Въпреки всичко, от което е лишена, тя притежава невероятен заряд, енергия, която я изпълва, невероятно силна, изтръпваш само докато говориш с нея, само като те погледне в очите усещаш, че тя разбира какво си мислиш.. разбира, че я съжаляваш, задето е без майка, разбира... но блясъкът в очичките й никога не се губи... Веднъж просто така ме заговори.. не си спомням закакво( това дете е способно да те заговори по всяко време, за каквото и да е... невероятно общително, и отворено ,и интелигентно и за възрастта си, и за средата, в която се развива..)Аз казах:'Душичка',.. а знаете ли какво ми отвърна тя..: 'знам защо ми каза 'душичка''.. аз: така ли?.. тя: "защото майка ми ме е оставила като съм била малка..Аз знам защо е избягала" ..аз не знаех какво да кажа.. след кратко прекъсване тя продължи, така че не беше и нужно да говоря..: защото не съм слушала, била съм много лоша, правила съм бели.... тези думи сякаш ме пронизаха отвътре.. но няма значение какво изпитах тогава АЗ.. замислих се как може да има толкова долни, безмозъчни и тъпи същества... Това дете цял живот е носело и продължава да носи ВИНАТА за това,че онази курва ги е зарязала.. Всеки ден живее с мисълта, че е ВИНОВНА за това, че не познава майка си, за това че никога не е почувствала майчината обич, за това, че не е като другите деца.... не си спомням как реагирах.. не е и нужно.. дали това ме промени? не.. продължавам да не забелязвам малките неща.. продължавам да мисля, че това което имам е нормално.. дори не благодаря, че го имам,.. дори искам още.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted August 22, 2005 Share Posted August 22, 2005 Блахахахах,Ател,найш кво,аи само да не ме занимааш, че ши ти одърпам проскубаната перушинка(опаа,едит:не перушинкасори..как да го кажеммМм.. козинка;Рр) на тва слатко коти дето си лепнала за аватар надявам се да не го приемеш лично:Рр По Темата: и така..Историята продължава пак Там... На същото място ,само че този път гериоте са други.. Става въпрос за баба ми... Просто една обикновена жена, старица, на 84-5 години.. допреди година успяваше да ни разпознава, макар и трудно.. Чува само когато викаш супер силно до дясното й ухо(или лявото беше...)..Склерозата е гадна болест..Освен нея тя има какво ли не друго...В сравнение с някои бабки на нейната възраст които копаят всеки ден и живеят спокойно и лафче даже става с тях,мояата се е свила ,съсухрила отвсякъде, едвам вижда, движи се с помощта на два бастуна, но много често пада....ахх,нямам думи,не знам дори какво искам да кажа.. съвсем е изгубила представа за времето.. вън може да е 30 градуса , но тя пали огън и цял ден го поддържа... Ах, тя ми е баба... Ще излъжа ако кажа,че не я обичам, но съжалението ми надделява.. това тъпо егоистично чувсто, че съм някъде другаде, че живея в съвсем различен свят, че не се сблъсквам всеки ден с това недделява..... дори не е благодарност мамка му.. но човека който понася всичко всеки ден, и най-тежко от всички е моята леля..Тя се грижи за тази жена...О.Боже! Какъв е смисълът на това тежко съществуване...тази агония...с какво съгреши, че я наказваш така..(може би дори леля ми и баща ми са 1000 пъти по наказани от нея, като виждат в какво се е превърнала майка им) А аз... аз не страдам.. не мога! Наблюдавам, виждам болката, усещам я...но това не ме променя.. оставам си същото егоистично същество,което се успокоява с мисълта, че е добре.. заблуждава си, че е щастлив.. и дори не благодари. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted August 22, 2005 Share Posted August 22, 2005 Jane_Doe определено ме накара да се замисля... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 23, 2005 Share Posted August 23, 2005 Страдание I... Лежеше гълъбът на трамвайната линия – бездиханен. Хората го прескачаха, хората не съзнаваха своето съучастие. Аз бях сред тях. II... Не мога да забравя тази дрипава жена, изправена до Библиотеката, до култовото здание – чрез нея нашето немилосърдие говори – немилосърдие на знанието. * * * Не обичам ближния като себе си, себе си – като ближен. Като улично псе сподирям своето чуждо аз Калин Михайлов Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 24, 2005 Author Share Posted August 24, 2005 Преди около месец-два се бях уговорила с една приятелка за кино. Трябваше да се чакаме пред Синдикалния дом. Аз бях отишла доста по-рано и трябваше да я чакам. Бях леко изнервена от този факт и пушех цигара след цигара. Изведнъж от Синдикалния дом започнаха да излизат много възрастни хора, облечени в дрехи от началото на века(т.е. миналия век-двайсетте, трийсетте год.). Всъщност, това си личеше най-вече по жените. Рокли с паднала талия, шапки с воали, дантелени ръкавици. Повечето бяха на преклонна възраст. Някои от тях държаха музикални инструменти. Всички бяха усмихнати до уши и още си тананикаха мелодии на стари градски песни. Не можех да им се нарадвам. Бяха толкова живи в старите си тела, а очите им се движеха трескаво като на деца. Някои бяха вече изморени, но пламъчетата в очите им продължаваха да се гонят. Жените ми бяха много симпатични. Личеше си, че са се постарали. Бяха гримирани, накипрени, накичени с бижута, а изтощените им и оредели коси, оформени в стилни прически. Всичко беше в тон-като се започне от роклите, обувките, бижутата, шапките и всички други аксесоари. Все едно бях се преселила в началото на миналия век. Правеха си снимки и се закачаха един с друг. Явно не бяха от Пловдив, защото някакъв рейс ги чакаше. Преди да си тръгнат, всички запяха една песен и хванати за ръце, направиха от нея хоро. Текста беше нещо от рода:"Ех, върнете се, мили младини...". Беше изключително вълнуващо да наблюдавам старите тела, които животът безвъзвратно напуска и живите лица на тези хора, които пееша с умиление и съжаление песента. Имаше един мъж, който изглеждаше най-възрастен от всички. Тялото му го сковаваше и го ограничаваше, но той даваше всичко от себе си и пееше най-силно припева-"Ех, върнете се, мили младини..." Песента свърши и всички се качиха в автобуса. Не исках да мисля за това, че на следващата година сигурно ще бъдат на половина, че точно този възрастен мъж, който ме накара да се усмихвам от умиление може би ще си отиде пръв... Не исках да мисля за това как всеки искаше да се вижда добре на снимката и как трябваше всички да са на нея, защото следващия месец сигурно някой вече ще липсва. Не искам да мисля и за това, че някой ден и аз ще бъда като тях. Всъщност, когато остарея, искам да съм като тях! Жива и будна, макар и в старо, сковано, сбръчкано тяло. Пред очите ми са все още лицата им-усмихнати, но и тъжни. С колкото и време да разполага, човек никога няма да може да се сбогува с нещата и хората, които обича. Link to comment Share on other sites More sharing options...
E.T. Posted August 24, 2005 Share Posted August 24, 2005 juji,благодаря ти за тази тема! След като прочетох вашите разкази много се развалнувах и дори плаках на няколко пъти. Доста мислих,щеше ми се и аз да споделя някой подобен момент от живота си.Сигурна съм, че имам поне няколко такива, но нищо не можеше да ми изплува ясно и не ми идваха думи, с които да го опиша. Замислих се има ли човек, който действително е преобърнал живота ми както ти си писала.След известно време си спомних един много скъп за мен човек.За съжаление той не е измежду живите вече 7г. и срам ме е да си призная, че съм се сещала за него твърде рядко. Ще ми се да ви разкажа набързо за него.Беше един много болен мъж.Незнам точно от какво,но лекарите му давали, че ще живее най-много до юношеска възраст.Беше опериран от рак на гласните струни и не можеше да говори нормално-шептеше.Бил е сирак.В последствие става монах или по-точно архимандрит,но аз не знам точно каква е разликата.Беше страдал много през живота си и продължаваше да живее като по чудо поне за лекарите.Въпреки всичко бе най-добрият човек, когото някога съм познавала.Имаше ведър дух,винаги се усмихваше и окуражаваше другите.Никога не се оплакваше, че му е лошо.Бе доволен,щастлив и благодарен за това, което има.Нещо, с което аз не мога да се похваля.Винаги искам повече.Често си позволявам да съм тъжна и да изпадам в депресия за глупости. Този човек ме научи какво значи скромност,доброта и всичко онова,което наистина ни прави Човеци. След като прочетох темата и си спомних за него днес отидох специално до Перущица, за да посетя гроба му.Нещо което не направих цели 7г. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Yorkie Posted August 25, 2005 Share Posted August 25, 2005 Не мога да ви разкажа и аз нещо такова, не защото не съм присъствал, а просто защото съм нямал очи да го видя, за което сега се ядосвам. Вече определено ще се оглеждам и ще подредя някои работи в главата ми. Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted August 25, 2005 Share Posted August 25, 2005 Напоследък колекционирам докосвания... Хората минават покрай мен, спират се за миг, за да се огледат в нечии стъклени очи, виждайки това, което искат да видят. Някои - рядко, но има и такива хора - оставят ефирното усещане за допир с нещо красиво. Да... Някой трябва да разкаже за хората, които минават покрай нас. Но не и аз, не и тази вечер. Надявам се темата да не се разводни... <{POST_SNAPBACK}> Имаш голям талант!!! Развивай го! Един приятел ми разказа следната история: Сестра му се разхождала по улиците и в един момент видяла двама младежи, които имали странно занимание - хващали едно малко коте и го засилвали в стената, редувайки се. А котето се свличало безпомощно по стената всеки път, докато изведнъж не му се пръснало сърцето. И тъпото в цялата история е, че имало миновачи, но никой не си направил труда да смаже от бой тези боклуци. Само сестрата на моя приятел се опитала да им попречи, но те не й обърнали внимание. Аз се замислих - ето кои хора стават убийци, мутри и т.н. и предполагам много от нас осъзнават това, но не си правят труда да се опитат да го предотвратят. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted August 26, 2005 Share Posted August 26, 2005 Аз се замислих - ето кои хора стават убийци, мутри и т.н. и предполагам много от нас осъзнават това, но не си правят труда да се опитат да го предотвратят. <{POST_SNAPBACK}> "Не всички убийци на животни стават убийци на хора, но всички убийци на хора са убивали животни." Тази реплика е от филма за софийските кучкарници. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted August 27, 2005 Share Posted August 27, 2005 Призраци... Всички сме призраци... Вървим, крачим, разминаваме се един с друг и не се забелязваме. Всеки забил поглед в сивотата, всеки затворил света в рамките на сивото си ежедневие. Всеки отказващ да гледа цветовете и красотата в заобикалящия ни свят, защото така горчивината е по-силна. Сравнявайки цветовете на дъгата със сивото, в което сме се потопили само усилваме горчивината и за да е по-лесно, по-безболезнено - всички цветове се размиват, сливат и остава сивото. Крачим сами. сами сме си избрали този път. По-леко е да си сам, да ги няма грижите и отговорностите, да я няма болката, съпътстваща любовта. Виждаме двойка, обичат се, крачат заедно, споили душите си във краткотраен (може би) съюз. Но животът, времето влияят, тази спойка корозира... ще издържи ли на корозията? Времето ще покаже. Времето... Времето лекува всички рани, от него болката изветрява, изчезва. Също както изветряват и изчезват чувствата, емоциите, любовта... И остава само забравата, остава сивотата. И така... ние крачим сами, забили поглед в сивите рамки на ежедневието си, прозрачни и невидими един за друг... призраци. Разминаваме се, отказвайки да погледнем в очите на другите, страхувайки се, че ще видим техните болки, страхувайки се, че ще си спомним за нашите болки, удавени в сивотата. Вървим, слепи и глухи, сами избрали безсилието да променим нещо, страхуваме се, че ако станем добри ще останем сами, страхувайки се от кръста Христов, страхувайки се, че сивотата ще ни смачка и сами мачкаме малките стръкчета, фиданки доброта у другите, превръщаме ги в пръст, в цимент, от който строим сивия си свят. И крясваме на съвестта си да млъкне, крясваме на добротата да изчезне, стъпкваме ги, убиваме ги, убивайки и себе си, избождаме очите си, за да не виждаме дъгата. И крачим напред и напред, вклинени сами от себе си в сивите рамки на построеното от нас сиво циментово ежедневие, слепи и глухи, безплътни и бездушни, песъчинки в бетонните стени на затвора, който сами сме си построили... Призраци, всички сме призраци... Да, копирам се, да написал съм това и другаде... защо ли го написах. Знаете ли, преди няколко дни, движещ се като една мравка, по пътечката си, от мравуняка и обратно, или просто работейки, трябваше да изхвърля купчина вестници. Оставих ги до контейнера. Наблизо, един възрастен мъж, в типичната униформа на клошар, със типичната количка за "находки", тоест вестници и консервени кутии, седеше на другия тротоар и мачкаше консервени кутии, да заемат по-малко място. Когато оставих консервените вестниците до контейнера и се запътих обратно човека викна след мен "Благодаря!". Обърнах се и го видях - седеше ухилен и зарадван... купчината вестници беше малка. Машинално казах "моля, няма за какво" и сега се чудя - на какво се зарадва този човек? Може би, че съм му спестил приятната работа да прерови целия контейнер за два-три вестника? Зачудих се - толкова малко ли му трябва на този човек? Една кучпина вестници, за да е радостен? И да благодари? Чудя се... кой е по-щастлив - аз, който си мисля, че имам много и винаги искам още и съм недоволен, че го нямам, или този човек? Който се зарадва и се ухили до ушите си на една купчина вестници... И кой за Бога е призрака? Аз, който непрекъснато искам още и още, и съм недоволен, когато нямам пари за бира, за дискотека - или човека, който е щастлив от една мизерна купчина вестници... Той живее, аз съществувам... призраците не са тези невидими хора, призраците сме ние... Призраци, всички сме призраци... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted August 28, 2005 Share Posted August 28, 2005 Искам да обърна вниманието ви към един друг проблем, който никой не забелязва, защото сме свикнали с него, той се е слял с бита ни и е неразделна част от нашето ежедневие. Това е алкохолизма, най-разпространената наркомания в България. Дори може да си сложим рекламното лого "Добре дошли в страната на пиянките!", където да се шофира пиян е обичай, алкохол се произвежда навсякъде - по дворове, гаражи, мазета и т.н. и да се усмъртиш от консумация е геройство, за което се разказва седмици наред. Дааа, българската реалност определено е пропита с високоградусова течност, но сега няма да разказвам за "пиянството на един народ", а за проблема на един човек. Случи се поредната зимна вечер, навън бе кучешки студ. Прибирах се към вкъщи, сам и премръзнал. Вече наближавах, усещаш го, когато от осветения булевард навлезеш в сумрачните улички, където Луната е основният източник на светлина. Хайде, бррр, още 200 метра съм си вкъщи..... Тогава го видях, нечий силует върху асвалта, отдалече не личеше, но отблизо ясно се различаваше - мъж, проснат по корем на пътя, на няколко метра от входа на съседния блок. Изпод него извираше някакво огромно петно, направо малка локва от неясен произход. Подминах го, в квартала пияндури много, ще полежи, ще се освести и ще се прибере. Така де - всеки сам да си носи кръста, ...хм явно неговят е прекалено тежък щом го е съборил, за да го просне така на улицата. Нека друг му помогне(РРР), но в този студ няма много минувачи... После ми мина мисълта, ами ако замръзне и утре го намерят вкочанен, ще си го простя ли? А може дори и да не е кварталните, ако е получил сърдечен удар или нещо подобно? По-добре да се върна, може да не е пиян, а болен... Оказа се, че е и двете. Свестих го, опитах се да говоря с него, но не разбирах нищо от мрънкането му. Звъннах на едно познато семейство от същия вход, да видя дали го познават. В това време той се надигна, цялото му лице бе покрито с кръв, явно и петното беше от това. Комшията дойде, оказа се, че го познава, бил във същя вход. Качихме го давмата до тях, а кагото се отвори вратата на домът му - женски крясъци, вайкане, псувни. Даа, добре дошли в апартамента на пиянката, запознайте се с разбитото му семейство. Оставихме го и аз си тръгнах по най-бързия начин. Сами разбирате защо. Не знам какво е стнало по-натаък, не познавам човека. Спомням си само облятото в кръв лице - проклятието на алкохола. Май пак станах малко депресивен. Нищо, хайде народе, вдигнете чаши и да забравим! Наздраве!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted August 29, 2005 Author Share Posted August 29, 2005 Бях нагости на баба и дядо и влизам в тъпата селска кръчма, за да си купя нещо(май цигари бяха). Вътре никой няма-само собственикът и още един пиян мъж, който определено не беше от обичайните пиянки, които се размотават по кръчмите. Разправяха се нещо. Чакам си аз да ми обърне някой внимание и влиза един познат с детето си. Седим си един до друг и си правим лаф, докато онези се разправят. Да си призная, собственикът е голямо келеме и ми е ужасно антипатичен поради ред причини. За това и въобще не поглеждам към него. Изведнъж скандалът става доста голям и въпросното келеме се нахвърля върху пияния мъж, който дори едвам си стои на краката. Започва да го удря, като го придържа и дърпа, за да не падне. Моя познат направо подскочи в дива паника. Стана ми малко странно, но после видях как уплашените очи на дъщеричката му се скриха под голямата му ръка, която с бързи движения сложи край на кошмара. Боят продължи само няколко минути, но последствията стряскащи. Пияният мъж лежеше долу на земята, целия в кръв. Не съм мислила, че толкова кръв може да се излее от някого само от бой. Направо побеснях. Бързо се изнизах, защото вече наистина не можех да гледам собственика на тъпата кръчма. После видях бития мъж как се опитваше да се закрепи на едно колело. Целия в кръв. Не му помогнах, защото мразя да се занимавам с пияни хора, а той определено не знаеше на кой свят се намира. Това беше един напълно нормален мъж, който просто беше попрекалил с алкохола, чието място би могло да бъде заето от всеки един. Не зная дали осъзнаваше какво се беше случило с него, но си спомням ясно как се качваше на колелото, опитваше се да запази равновесие, но не можеше, целия в кръв... Ужасно изглежда нечие окървавено лице! Един обикновен човек, станал жертва на подло келеме, решило да се прави на мъж, виждайки удобен случай да набъхти някого безнаказано. Още е пред очите ми... Как се клатушка, държи колелото между краката си и сякаш си заповядва да пази равновесие. Сяда несигурно на седалката, завърта педалите и след по-малко от два метра пада по лице. Стои безпомощно в прахоляка, цели в засъхнала кръв и събира сили, за да се изправи, лазейки. След тази картинка му помогнахме. Представях си как се прибира вкъщи така, как семейството му го вижда, как всичко в тях се пребръща, как гняв и болка се приплитат... Как на следващия ден, когато изтрезнее, ще махне с ръка и ще продължи напред все едно нищо не се е случило... Deftur,като почитател на Достоевски, сигурно ще ти е интересно да разбереш, че първоначалният замисъл на "Престъпление и наказание" е бил да се представи живота на хората, подвластни на алкохола... Link to comment Share on other sites More sharing options...
dark_wonderer Posted August 31, 2005 Share Posted August 31, 2005 Имам и аз една такава "пиянска история".Бях се прибрал от някаде не помня вече от каде и реших да изляза да са видя с приятелите.Вървя си аз по улицата замислен за нещо си и чувам как някво куче лае ама са къса.В следващия момент виждам един пиян възрастен човек който току що е станал от улицата прави две крачки и пак пада.Ама как падна само тоя човек направо ми стана жално кат го видях.Без да се предпази по някакъв начи направо падна назад като дъска и си удари главата в асвалта.После разбрах защо лае кучето.Някви олигофрени баха влезли в детската градина до нас и го насъскваха но понеже имаше ограда то се пукаше от яд и лаеше много настървено.Помогнах на човека заведох го до тях даже му помогнах и по стълбите а той ми казва че продавал пуканки на пазара до нас и може да ида когато си поискам да ми даде без да плащам.Е след няколко дни го видях но тои явно под въздействието на алкохола не ме е запомнил а не можех да ида и да му кажа "Еи аз съм тоя дето те заведе у вас оная вечер давай пуканките!".Но независимо че не ядох пуканки на аванта се чувствах по-добре че съм му помогнал. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NightWolf Posted August 31, 2005 Share Posted August 31, 2005 Имаш голям талант!!! Развивай го! Един приятел ми разказа следната история: Сестра му се разхождала по улиците и в един момент видяла двама младежи, които имали странно занимание - хващали едно малко коте и го засилвали в стената, редувайки се. А котето се свличало безпомощно по стената всеки път, докато изведнъж не му се пръснало сърцето. И тъпото в цялата история е, че имало миновачи, но никой не си направил труда да смаже от бой тези боклуци. Само сестрата на моя приятел се опитала да им попречи, но те не й обърнали внимание. Аз се замислих - ето кои хора стават убийци, мутри и т.н. и предполагам много от нас осъзнават това, но не си правят труда да се опитат да го предотвратят. <{POST_SNAPBACK}> опазил господ от такива изроди :/ Няма същество освен човека което да убива ей така просто за спота ...а уж сме цивилизовани ... бай дъ уей като видях името ми идваше да напиша "да убием коня със всички пички" после прочетох мненията и едно такова изкаване щеше да пълна гавра ...поздравления за темата Link to comment Share on other sites More sharing options...
dafo Posted September 1, 2005 Share Posted September 1, 2005 Като стажувах в университета, предпоследният ми случай беше една възрастна комшийка. Всички и казвахме лудата ХХХХХ. Докато мъжът и беше жив, тя беше облечена с бархетена рокля, плетен жакет и препасана винаги с престилка. Разхождаше се надвечер по улицата, скръстила ръце отзад. Правеше 2-3 тегела и се прибираше. Като дойде при мен за помощ първото, което ми дойде на ум беше - само такива не са идвали при мен, защо пак на мен се случва. Закопах тези мисли и се захванах за работа. От дума на дума установих, че тя е приятна личност. навремето е следвала медицина, не е взела държавните изпити. Въпреки че я смятахме за превъртяла, в нея имаше много интелигентност. Разбрах, че всъщност мъжът и е бил главната причина тя да стане такава (ревност подтискане и т.н.), каквато я мислехме всички. След смъртта му преди няколко години тя се оправи видимо. Започна да си облича рокли и да ходи по-спретнато. Това го установих чак след като дойде при мен. До тогава не ми беше правило впечетление. След привършването на работата тя изглеждаше подмладена. Сега почти всеки ден я виждам когато си отива в другото жилище и се поздравяваме. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted September 4, 2005 Share Posted September 4, 2005 Прочетох цялата тема допада ми. Допадат ми мненията, хората и идеите, дори в момента си препрочетох първото мнение, за да .. се сетя за какво става дума :Р Работя е малък град, град където основно занимание на хората е шушукането и клюкаренето. Е ще кажете "и тук в Пловдив е така", да ама не. Там се клюкари за всички, може и да не ги познаваш, яко шушукане и досадния смях зад гърба ти. На такова място на човек като мен му личи, че не е местен. Казвам ви всичко това за разберете, откъде знам всичко за "лудата". Първия път като в видях я помислих за пияна или дрогирана, може и наистина да е била пияна. Обърнах й внимание. Втория път като я видях, вече знаех че трябва да я заговоря. Виждах в очите й желанието да бъде разбрана, да не бъде "лудата" на тъпия малък град. Преди време разбрах, че въпросната жена имала семейство, работа, мъж, родила дете, но то починало и жената се побъркала. Още зная, че трябва да говоря с нея, но го отлагам непрестанно. "One day there'll be a place for us !!!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 5, 2005 Share Posted September 5, 2005 Да се научим да обичаме тези малки сенки в обществото е може би първата крачка към достигането до рая в сърцата ни - до това, да станем по-добри... Защото те са лакмусовата хартия на обществото ни - показват ни проблемите му, показват ни, че човечеството боледува... Редакция: juji, не си ме разбрала. Освен това толкова ли си малка, че да те погълнат толкова лесно? Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 5, 2005 Author Share Posted September 5, 2005 Ако трябва да съм искрена, то ще призная, че не бих могла да ги обичам, а и до известна степен не искам. Защо? Предпочитам да не се натоварвам с чуждите проблеми. Да, понякога наистина съм отворена към незабележимите хора, но не винаги ми е до тях... Обичам да се вглеждам във всички непознати, които минават покрай мен, но не ми харесва да се съзерцавам в тях, защото ме поглъщат... Хубаво е да помомогнеш на някого, но е още по-хубаво, когато пътещата ви се разделят след това. на това май му се казва страх от обвързване Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.