ATEL Posted September 9, 2005 Share Posted September 9, 2005 Ако трябва да съм искрена, то ще призная, че не бих могла да ги обичам, а и до известна степен не искам. Защо? Предпочитам да не се натоварвам с чуждите проблеми. Да, понякога наистина съм отворена към незабележимите хора, но не винаги ми е до тях... Обичам да се вглеждам във всички непознати, които минават покрай мен, но не ми харесва да се съзерцавам в тях, защото ме поглъщат...Хубаво е да помомогнеш на някого, но е още по-хубаво, когато пътещата ви се разделят след това. на това май му се казва страх от обвързване По повод на тава а и не само...да обобщим с нещо и от мен! Ангелът е вълшебно същество. Идва от място, непознато на хората, място прекрасно и светло, където безброй вълшебни същества живеят в мир, спокойствие и хармония със себе си и вселената. Тези същества някога са били хора, но след като са забравили своята злоба, своята завист и омраза, отчаянието си и желанията си, са се превърнали в нещо по-добро. Да си добър значи да не мислиш за себе си. Значи да се грижиш за другия до теб и за другия и за другия .. и те да се грижат за теб. Да си добър означава да даряваш топлина и да не чакаш дори и благодарната усмивка в замяна. Да си добър значи просто да си .. не можеш да го правиш нарочно. А ангелът .. той е превъзмогнал болката да напусне това приказно място, за да се върне при хората и да се грижи за тях, знейки толкова добре, че те няма да се грижат за него... Ангелът е обречен на болката. Не минава и секунда, в която той да не помни какво е там, в онова вълшебното място, където душата може да се рее свободно, без да се притеснява за нечии окови, а болката е мъгляв, далечен спомен .. толкова далечен, колкото далечно е това място за него сега. А за да се грижи за хората, ангелът се нуждае първо самият той да стане наполовина човек, за да усеща и разбира тези около себе си. Трябва да си спомни чисто човешките проблеми, емоции, чувства и мисли, трябва да може да ги чувства и да ги мисли все едно са негови, а това е толкова болезнено.. Когато го направи, предстои му битка - сам срещу човека в себе си и всичко ангелско е заложено на ..руска рулетка - от шестте гнезда на револвера едното само е празно и ако вълшебството у ангела не е достатъчно силно, човекът няма да има шанс дори да чуе изстрела .. кръвта на ангела е черна. След това той трябва да поеме по пътя си, знаейки добре, че ще прекара вечността сам, защото ангелът няма право да среща други ангели. Пътят на ангела е острието на един бръснач, чийто край се губи в безкрайността. Хванал в ръце везната на собствената си добрина, натоварена от едната страна с човешкото у него, а от другата - с вълшебното, той трябва да балансира над двете бездни - дори мъничко да натежи тази везна и ангелът ще полети назад към това, което е бил преди - вълшебно същество, добро и живеещо в хармония, загубило може би завинаги своята по ангелски тъжна усмивка, или отново човек, изпълнен със страсти и разкъсван от противоречия. Балансирайки по този извънредно тесен мост, ангелът е принуден да се научи да живее в една неповторимо мъчителна агония, по-страшна от всичко досега - нуждата такова същество като него, изтъкано от доброта, да причинява болка на други същества. Необходимостта да жигоса някого с огнения знак на знанието, който единствен показва вярно пътя, за ангела е самият връх на собственото му страдание. Накъде отива ангелът? Това само той има право да знае и тези, които преди него са стигнали там. Но може би си струва, а вероятно боли още повече. И все пак това е ангелът, неговата мисия е страданието. Но най-големият проблем на ангела, неговата най-голяма мъка, отровата, която сломява силата му и изтощава волята му да се бори с всички мъки, които съдбата и жестокостта на собствения му избор, могат да му предложат, е това, че ангелът не може да дарява своята любов и добрина само на едно същество. Той трябва винаги да продължава напред и болезнената, умоляваща мъка в красивите очи, които оставя самотни всеки път след себе си, е тази, която може да го събори от тъничкото острие, по което балансира. Погледът, станал тъжен колкото неговия, може да го спре веднъж завинаги. Падналият ангел не е сам. Откъде зная всичко това ли .. познавам един ангел. Човек ако ги попита, те разказват понякога. И винаги са толкова тъжни .. Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted September 9, 2005 Share Posted September 9, 2005 промених. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dayo Posted September 9, 2005 Share Posted September 9, 2005 Хубаво е да помомогнеш на някого, но е още по-хубаво, когато пътещата ви се разделят след това. на това май му се казва страх от обвързване На това май му се казва "помощ"...? И не е като да правиш нещо, очаквайки друго в замяна... По важно е това, че си искал да дадеш нещо от себе си, или че вече си дал. Което заслужава поздравления. А също и поздравления за хубавата тема, невероятна е. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Днес след изпита си седях в парка опитвах се да дишам и да притъпя чистата болка в ломбалната област, която изпращаше ледени сигнали нагоре по гръбнака и се забиваше в мозъкът ми. В един момент се появи товатова човече, погледаме сериозно затича си към близката леха, върна се и ми подари ето товатова[link]. Погледна ме със искрените си очички и ми дари една невероятна усмивка. В близкия един час забравих болка, проблеми, всичко. Занимавах се с него докато баба му пушеше на спокойствие. Разбрах, че се казва Митко на година и половина, роден е в Йоханесбург, родителите му работят в един от най-омразните ми паркове за животни. Малкият беше много щастлив от вниманието ми, но не повече от мен. Хубаво е когато някой се интересува от теб. Това беше един от малкото прекрасни моменти в последните няколко месеца. ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 11, 2005 Author Share Posted September 11, 2005 Дечицата винаги са ме пренасяли в един друг свят . За съжаление вече съм прекалено далеч от този свят, но го виждам всеки път в очичките им, които блестят като истински диаманти. Сега, когато се замислих, осъзнах, че съм забравила колко е хубав светът през детските очи-розов и пухкав, с кадифена гладкост и толкова сладък и топъл. Въображението просто променяше всичко из основи... Толкова е лесно да живееш, когато си дете... Каквото и да ти се случи, то сякаш минава покрай тебе и все едно никога не е ставало, защото имаш най-големия си приятел-фантазиите. В детството фантазиите са истински. Сякаш можеш да ги помиришеш, да ги пипнеш и дори да ги щипнеш. Психолозите казват, че това, което ни се случва през деството ни, оставя следа в съзнанието ни и ни ръководи на подсъзнателно ниво, когато пораснем. Аз съм склонна да им вярвам, но това е жалко. Не за нещо друго, но малките човечета са абсолютно беззащитни и не могат да се опълчат на големите зверове, които оставят белези в съзнанието им. Красотата на въображението помага на децата да подминат лошите неща, но те обикновено се закътват някъде в съзнанието и някой ден просто изпълзяват от тъмната дупка, за да създадат друга, мнгого по-голяма. Следващата история е за едно момиче, което се опитва да мисли, че дупка няма, че никога не е имало и няма и да има. Мисли, че, отричайки съществуването на дупката, някой ден ще се събуди и ще разбере, че въпросната дупка я няма. Иска ми се това да стане! Но понякога, в много редки случаи дупката зейва пред него и то, загубвайки равновесие пада в нея. Тогава спомените изплуват на повърхността като гниещи трупове. Очите на момичето с бясна скорост се пълнят с влага, ръцете му започват да се люлеят като лист, а устните не могат да спрат да треперят. - Аз бях малка, нищо не разбирах, не помня дори и какво точно се случи. Съзнанието ми го е изплюло, но в мен продължава да живее това чувство за огромна вина, че не му се опълчих, че не му се разкрещях да махне ръката си от там. Беше ме срам... Защото знаех, че това, което прави е нередно, но нищо не можех да му кажа, защото ме беше срам и той продължаваше, продължаваше и продължаваше... Бях на четири, подяволите! Бях на четири... Когато ми каза това, момичето се затича към тоалетната, защото не искаше друг да види сълзите му. Аз останах на мястото си прикована. Не можех дори да отместя погледа си от празното й място. Link to comment Share on other sites More sharing options...
VeGor Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Дечицата винаги са ме пренасяли в един друг свят . За съжаление вече съм прекалено далеч от този свят, но го виждам всеки път в очичките им, които блестят като истински диаманти. Сега, когато се замислих, осъзнах, че съм забравила колко е хубав светът през детските очи-розов и пухкав, с кадифена гладкост и толкова сладък и топъл. Въображението просто променяше всичко из основи... Толкова е лесно да живееш, когато си дете... Каквото и да ти се случи, то сякаш минава покрай тебе и все едно никога не е ставало, защото имаш най-големия си приятел-фантазиите. В детството фантазиите са истински. Сякаш можеш да ги помиришеш, да ги пипнеш и дори да ги щипнеш. <{POST_SNAPBACK}> А де да беше всичко толквоа просто Че детството ни оставя следа през целия живот - така е. Но винаги ли е положителна тази следа? Всяко дете ли вижда всичко розово и пухкаво, с кадифена гладкост, толкова гладко и топло? Да, така, отстарни, всичко изглежда лесно, приятно, безгрижно. Но нищо не е така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted September 11, 2005 Share Posted September 11, 2005 Да, така, отстарни, всичко изглежда лесно, приятно, безгрижно. Но нищо не е така. <{POST_SNAPBACK}> Сетих се за една реплика от филм, който гледах наскоро: (момиче и момче тийнейджъри разглеждат албум с бебешки снимки) -Is that you? -Yes. -You were so cute. -I was very happy then, but I didn't know it. -Maybe you're happy now. You just don't know it. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted September 12, 2005 Share Posted September 12, 2005 моткам се аз в предепресионно настроение и реших да проверя форума. гледам темата на жужи, която при първото сканиране преди време ми се стори отвлечена, но си я отбелязах мислено един ден да я прочета от уважения към авторката. реших да е днес. така и така ще намразвам света, себе си и всички останали, та нека да катализирам процеса. да свършвам с депресията по-бързо. и я прочетох. в повече от половината от постовете съфорумци разказват за обикновени неща с необикновени средства, упражнявайки многословието си (поздрави скорпи ). други просто се опитват да опишат нещо неописуемо или несъществуващо. и все пак не успяхте да ме депресирате. тук-там трепнах за нещо и за малко, но отминабез да разбера от какво и как. всъщност продължава да не ми пука както и преди прочитането. за никого и за нищо. така че поне потвърдихте затвърждаващото се напоследък в мен мнение, че всъщност аз съм зъл. не съм добър. правил съм и правя и добро и зло. първото го правя без причина и чувство, второто обикновено с кеф или защото трябва. mobo е зъл, обаче и света е зло място, значи всичко е наред? и за пореден път се сещам за един кратък въпрос от незапомнена книга "дяволите щастливи ли са в ада?". ако живеем в ад и аз съм щастлив, как мога да бъда добър? а по темата. много хора са променяли живота ми и аз съм променял много животи. някой път може и да ви разкажа, но все още е необходимо да се променя още малко. в коя посока зависи от хората, с които ще се сблъскам.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 12, 2005 Share Posted September 12, 2005 всъщност продължава да не ми пука както и преди прочитането. за никого и за нищо.така че поне потвърдихте затвърждаващото се напоследък в мен мнение, че всъщност аз съм зъл. не съм добър. правил съм и правя и добро и зло. първото го правя без причина и чувство, второто обикновено с кеф или защото трябва. mobo е зъл, обаче и света е зло място, <{POST_SNAPBACK}> Знаеш ли... познавам не един човек, твърдящ същото. Повечето от тях са толкова добри хора, че самите те не си дават сметка... Да, света е жесток, живота е жесток, точно добрите хора изяждат повече шутове от живота, сравнени с безхаберниците, тези на които им е през *!@ за другите. И това, това ги озлобява, озлобява ги към самите тях, не към света, който ги е наранил и пре*#ал, а към тях самите, защото просто не могат да наранят другите... За теб, mobo, не знам. Не те познавам. Само ще кажа едно: никой не се ражда добър или зъл, и също така никой не умира само добър или само зъл Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 16, 2005 Author Share Posted September 16, 2005 mobo е готин и не го съзнава Няма да творя глупости, разсъждавайки върху това дали думите ти са верни или не са-ти си знаеш най-добре. Но... Тази тема не е за мерене на мишките-кой какво направил, помогнал и т.н.За мен тя си е един одушник...Пиша за нещата, които не съм успяла да изживея, защото съм ги потискала. Добре е, че съм си поставила условие да не е за близки хора... Малиййййййййййййййй Щях да пиша сигурно тогава денонощно, щото съм едно такова животинче.... Преди няколко дни си спомних за една жена. Отново възрастна. Не зная защо, но възрастните хора привличат погледа ми като магнит. Може би, защото се опитвам да извлека частица от техния живот, от техните мисли(които са все още толкова жадни). Първо искам да опиша накратко въпросната жена. Сигурно е шейсет-седемдесет години(толкова трудно се определя възрастта след 50 год....). Изключително добре поддържана и ужасно изискана. Когато разговарях с нея, имах чувството, че съм се преселила с няколко века назад-в някое изискано общесво. Цялото й поведение беше някак аристократично във всяко едно отношение. Това е единствената жена, която мога наистина да нарека дама, без да се замислям въобще дали е такава. А това, което ме учудваше най-много беше, че през лятото тази жена ходеше с увит около главата си тюлен шал-да я предпазва от слънцето. Живяла е в ОАЕ(до колкото си спомням) и от там е свикнала така. Беше започнала работа до моята и понякога пиехме кафе заедно. Една сутрин ми поиска цигара. Тя не пушеше. Погледнах я въпросително и й подадох кутията. Олбясни ми, че много кашли и цигарения дим й помага. След няколко часа държеше кутия цигари, които беше отишла да си купи, за да не притеснява непрекъснато. Отидох при нея-да се потровим заедно. Заприказвахме се за проклетите цигари. От дума на дума започна да ми разказва живота си и ми призна, че предната вечер по телевизията е хванала някакъв филм, който я е разстроил много. Цяла нощ не успяла да заспи. Чак тогава забелязах умората и червенината в очите й. Някак в съзнанието ми не е етично да споделям целия й разказ... Но ще споделя една мъничка част-родена е в някакво малко селце. На 18 год. записва да учи висше(не помня в кой град беше-май София). Някакъв буен младеж я подлъгва и тя забременява. После е принудена от обстоятелствата да изостави дето си. Омъжва се и никога не казва на съпруга си, че има дете. Не помня дали е търсила дъщеря си. Това, което ме порази беше невероятната дисплина, на която се беше научила и въпреки всичко изпод изисканите обноски и поведение се опитваше да си пробие път истинската й човешка същност, която не може да се примири със стореното. Та тези дни често си мисля за тази жена-че не е успяла да си прости, не е успяла. Сигурно и аз не бих могла да го сторя, но ми се иска да види поне мъничко покой. Иска ми се и изоставената й дъщеря да й е простила, защото грешката вече е сторена... Не желая да го казвам, но човек май е спокоен само в смъртта си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted September 18, 2005 Share Posted September 18, 2005 Хе хе, пак се стигна до мерене на мишки. Абе, баси. Такива говеда ли сме хората? Седя си аз значи един прекрасен ден, барам си топките, пуша си цигарата, местя си к#ра от левия в десния крачол и всякакви дейности, които човек прави на работното си място, когато няма работа (и шеф на главата). Та пуша си пред офиса и минава една циганка... от чистачките. И се обръща срамежливо към мен и с възможно най-учтивия си тон ме пита (на доста сносен като за циганин български) "извинете господине, колко е часа?", при което на мен ми стана малко смешно - толкова учтивости... Погледнах си часовника и й казах, не помня колко беше, никакво значение няма, та жената ми благодари. "много благодаря"...което пък още повече ме шашна - чак пък благодарности за това, че съм й казал часа... Усмихнах се и й казах "няма за какво", жената беше подминала вече, но се обърна и се усмихна. Сякаш ми благодари с поглед за човешкото отношение... Та такива говеда ли сме? Хората да те гледат с благодарност за това, че не ги третираш като животни? Не, не се опитвам да им сложа крилца и ореоли на индианците, но пък не е лошо да се замислим, дали и ние не носим поне малка, мъндзърка вина за к$ра на който са седнали... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted September 22, 2005 Share Posted September 22, 2005 Скоро пътувах до София и той пак обикаляше вагоните. Ням мисля че и глух. Минава, оставя ламинирана картичка, на която пише кой е и какво иска, и иконка или химикалче. Досега веднъж несъм прочел какво пише на картичката. Незнам защо, но винаги оставям заветното левче. Не е от доброта, не е от съчуствие, не е от състрадание, неизпитвам подобни неща. Аз съм отвратителен спрямо хората, но и този път щом се върна в купето и започна да ми кима щастливо, видях че отново съм оставил металното кръгче. Все още незнам защо, но вече имам няколко икони и два химикала. Никога не се сърди (поне външно), когато просто обърнат глава на другата страна, но се радва искрено, когато го погледнат и му подадат монетата. Все още незнам защо. Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 mobo е напълно прав, живота е гаден и те мачка, ако искаш да оцелееш трябва да мачкаш и ти! Тва е един от основните ми житейски принципа, който осъзнах още в предгимназиялна възраст и който смятам да следвам до края на живота си... Дори и ние да имаме някъква вина за к*ра който е в гъза им, защо трябва да ни пука? Мен ме е грижа само да изкарам по навън к*ра който е в моя гъз... Link to comment Share on other sites More sharing options...
sincity Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 mobo е напълно прав, живота е гаден и те мачка, ако искаш да оцелееш трябва да мачкаш и ти! Тва е един от основните ми житейски принципа, който осъзнах още в предгимназиялна възраст и който смятам да следвам до края на живота си... Дори и ние да имаме някъква вина за к*ра който е в гъза им, защо трябва да ни пука? Мен ме е грижа само да изкарам по навън к*ра който е в моя гъз... <{POST_SNAPBACK}> Хубава история Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 25, 2005 Author Share Posted September 25, 2005 Истинска история. Но би била хубава, ако мачкащият знае какво и кога да мачка, защото смачканата мирзливка смърди... edit: NEO_DDT, пак четеш отгоре-отгоре... Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Истинска история. Но би била хубава, ако мачкащият знае какво и кога да мачка, защото смачканата мирзливка смърди... <{POST_SNAPBACK}> Няма хубава, няма лоша... 1. Знай кои са ти истинските приятели! 2. Да не ти пука от нищо и от никой (изключения 1.)! 3. Живота е гаден и те мачка, ако искаш да оцелееш мачкай и ти! Тва са моите основни принципи... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted September 25, 2005 Share Posted September 25, 2005 Няма хубава, няма лоша...1. Знай кои са ти истинските приятели! 2. Да не ти пука от нищо и от никой (изключения 1.)! 3. Живота е гаден и те мачка, ако искаш да оцелееш мачкай и ти! Тва са моите основни принципи... <{POST_SNAPBACK}> Ами това е истинския живот. За авторката на темата ще кажа че "една птичка пролет не прави" Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Хубава история <{POST_SNAPBACK}> Всъщност да.Не е лоша.По темата е поне.Прочетох цялата тема,всички пишете сълзливи,романтични истории,които дори ме съмнява да са ви направили реално впечатление,когато(ако)са ви се случили.Просто сте седнали пред клавиатурата,напрегнали сте си мозъците,пуснали сте богатия речник и се е получило нещо,което звучи толкова скалъпено,че нямам думи.На кого всъщност му пука за тези неща?За циганите,скитниците, бездомните?Явно се изживявате като адски мили и добри хорица,които на мравката път правят.Но ако наистина бяхте такива щяхте да запазите историите си за себе си,а не да ги разказвате където и да било.Съжалявам,ако съм развалил идилията ви,ако хубавата ви тема се разводни или нещо такова-ако е така нека авторката да помоли някой да изтрие мнението ми. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Всъщност да.Не е лоша.По темата е поне.Прочетох цялата тема,всички пишете сълзливи,романтични истории,които дори ме съмнява да са ви направили реално впечатление,когато(ако)са ви се случили.Просто сте седнали пред клавиатурата,напрегнали сте си мозъците,пуснали сте богатия речник и се е получило нещо,което звучи толкова скалъпено,че нямам думи.На кого всъщност му пука за тези неща?За циганите,скитниците, бездомните?Явно се изживявате като адски мили и добри хорица,които на мравката път правят.Но ако наистина бяхте такива щяхте да запазите историите си за себе си,а не да ги разказвате където и да било.Съжалявам,ако съм развалил идилията ви,ако хубавата ви тема се разводни или нещо такова-ако е така нека авторката да помоли някой да изтрие мнението ми. <{POST_SNAPBACK}> Не пиша често в тази тема, но я харесвам. Много. За сведение, щом хората са запомнили събитието и го разказват, значи ги е впечатлило. Ако си прочел внимателно началото, интересни са тези истории, които ни променят. Които ни карат да се замислим, най-малкото. Добре, ти не смяташ, че хората, писали тук, са добри и че наистина им пука за цигани, скитници, бездомници. Хайде сега и аз да те питам: Защо не ни разкажеш своята история - тази, която те накара да не вярваш в доброто у хората? Която те кара да мислиш, че всички тези истории са измислици - т.е. всички пишещи просто лъжат другите и себе си? Не се опитвам да те засичам, питам съвсем сериозно. Просто се интересувам как от едни добри и обичащи целия свят деца се получават... ами... трудно ми е в момента да избера дума, без да ги обидя Чакам отговор Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEO_DDT Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Не пиша често в тази тема, но я харесвам. Много. За сведение, щом хората са запомнили събитието и го разказват, значи ги е впечатлило. Ако си прочел внимателно началото, интересни са тези истории, които ни променят. Които ни карат да се замислим, най-малкото. Добре, ти не смяташ, че хората, писали тук, са добри и че наистина им пука за цигани, скитници, бездомници. Хайде сега и аз да те питам: Защо не ни разкажеш своята история - тази, която те накара да не вярваш в доброто у хората? Която те кара да мислиш, че всички тези истории са измислици - т.е. всички пишещи просто лъжат другите и себе си? Не се опитвам да те засичам, питам съвсем сериозно. Просто се интересувам как от едни добри и обичащи целия свят деца се получават... ами... трудно ми е в момента да избера дума, без да ги обидя Чакам отговор <{POST_SNAPBACK}> Ами КАКО не знам на колко години си и кво ти е социалното положение, ама явно още не си се сблъскала с живота или пък си, но отказваш да приемеш реалността... Това което ни прави такива е не едно събитие а хиляди, които се случват ежедневно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 26, 2005 Author Share Posted September 26, 2005 Всъщност да.Не е лоша.По темата е поне.Прочетох цялата тема,всички пишете сълзливи,романтични истории,които дори ме съмнява да са ви направили реално впечатление,когато(ако)са ви се случили.Просто сте седнали пред клавиатурата,напрегнали сте си мозъците,пуснали сте богатия речник и се е получило нещо,което звучи толкова скалъпено,че нямам думи.На кого всъщност му пука за тези неща?За циганите,скитниците, бездомните?Явно се изживявате като адски мили и добри хорица,които на мравката път правят.Но ако наистина бяхте такива щяхте да запазите историите си за себе си,а не да ги разказвате където и да било.Съжалявам,ако съм развалил идилията ви,ако хубавата ви тема се разводни или нещо такова-ако е така нека авторката да помоли някой да изтрие мнението ми. <{POST_SNAPBACK}> Мнението ти е по темата и не виждам причина да бъде изтрито. Възможно е и да си прав. Аз поне мога да ти отговоря за себе си. Не се изживявам като мил човек. Точно обратното. Нещата може и да изглеждат скалъпени, но е и възможно да са истински-просто думите рядко могат да придадат изжвяванията и тяхната хаотичност. Не се оправдавам. Обяснявам. А най-хубавото на темата е, че мога да погледам поне малко и през очите на другите. Истински важните истории и най-вече историите за хората, на които държа, никога не бих ги разказвала на друг, защото те са си само за мен. NEO_DDT, ти голям познавач се изкара. Хайде сега, за домашно ти го оставям, вземи прочети отново последните постове и помисли малко какво казват хората. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Ами КАКО не знам на колко години си и кво ти е социалното положение, ама явно още не си се сблъскала с живота или пък си, но отказваш да приемеш реалността... Това което ни прави такива е не едно събитие а хиляди, които се случват ежедневно... <{POST_SNAPBACK}> Не знам изобщо защо си правя труда да отговарям на пост, който просто значи "ти нищо не разбираш", но все пак... Имам доста повече години житейски опит от тебе, а и работата ми е свързана с много хора ежедневно. Дали отказвам да приема реалността? Ами да. Но отказвам да приема ТВОЯТА реалност. А моята, както се досещаш, е съвсем различна. В нея има милиарди събития, които ни се случват, така е. Само че според мене ни променят или ни правят такива, каквито сме, точно онези, на които по някаква причина обърнем внимание. Които ни впечатлят, шокират, засрамят и т.н. Те са важните всъщност, защото тогава се плесваме по вътрешното чело и казваме - Чакай бе, какво става! Тогава решаваме да направим нещо различно. Та така. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Не знам изобщо защо си правя труда да отговарям на пост, който просто значи "ти нищо не разбираш", но все пак... Имам доста повече години житейски опит от тебе, а и работата ми е свързана с много хора ежедневно. Дали отказвам да приема реалността? Ами да. Но отказвам да приема ТВОЯТА реалност. А моята, както се досещаш, е съвсем различна. В нея има милиарди събития, които ни се случват, така е. Само че според мене ни променят или ни правят такива, каквито сме, точно онези, на които по някаква причина обърнем внимание. Които ни впечатлят, шокират, засрамят и т.н. Те са важните всъщност, защото тогава се плесваме по вътрешното чело и казваме - Чакай бе, какво става! Тогава решаваме да направим нещо различно. Та така. <{POST_SNAPBACK}> Хммм чудя се от къде да започна. Дали от ника ти или от сладкото котенце, което ти е аватарче. Направо се страхувам да не нараня крехката ти духовност. Такава тема май е само за жени с някви идеали вярващи че живота е хубав и безоблачен. Наистина Ви се радвам че имате сили да отворите тази тема и даже да споделите своите върховни моменти. Обаче съм сигурен че просто май само се спускате до момента по парзалката на живота. Жестоката действителност показва че ако не мачкаш те мачкат и погледнато от тази му страна предпочитам да съм ясно на коя страна. Среден вариант няма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Mila Posted September 26, 2005 Share Posted September 26, 2005 Хммм чудя се от къде да започна. Дали от ника ти или от сладкото котенце, което ти е аватарче. Направо се страхувам да не нараня крехката ти духовност. Такава тема май е само за жени с някви идеали вярващи че живота е хубав и безоблачен. Наистина Ви се радвам че имате сили да отворите тази тема и даже да споделите своите върховни моменти. Обаче съм сигурен че просто май само се спускате до момента по парзалката на живота. Жестоката действителност показва че ако не мачкаш те мачкат и погледнато от тази му страна предпочитам да съм ясно на коя страна. Среден вариант няма. <{POST_SNAPBACK}> Благодаря ти за опита да ме щадиш, който оценявам високо. Като се размисля над тези неща, всички ние като деца сме убедени, че животът е прекрасен и може би безоблачен. После, както казваш, се сблъскваме с жестоката действителност. Поне при мене беше така. И аз като тебе мислех, че съм мачкана и инстинктивно отговарях с опити да мачкам другите, може би за да си докажа, че съм по-силната (защо ли?). По-късно осъзнах, че за да съществува борба, са необходими 2 страни. Опитвал ли си например да се караш с някой, който не желае? Няма никакъв начин. Какъв е животът - това е всъщност съзнателен (понякога несъзнателен) избор. Ако предпочиташ да вярваш, че е жесток, забелязваш всичко, което подкрепя тази теза. И намираш много факти - винаги!!! Ако изборът ти е да преживееш живота си щастлив и обичайки света и хората - започваш да виждаш колко е прекрасен и да му се радваш. Всичко, което не подкрепя този избор, е от своя страна избор на други хора, които си имат техните основания и право да го направят. Така че пак стигаме до двете различни "породи" - тези, които чакат да видят какво животът ще им предложи и тогава да го оценят като "прекрасен" или "жесток" и другите, които решават, че техният живот ще бъде прекрасен и просто решават да го направят такъв. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted September 26, 2005 Author Share Posted September 26, 2005 Хммм чудя се от къде да започна. Дали от ника ти или от сладкото котенце, което ти е аватарче. Направо се страхувам да не нараня крехката ти духовност. Такава тема май е само за жени с някви идеали вярващи че живота е хубав и безоблачен. Наистина Ви се радвам че имате сили да отворите тази тема и даже да споделите своите върховни моменти. Обаче съм сигурен че просто май само се спускате до момента по парзалката на живота. Жестоката действителност показва че ако не мачкаш те мачкат и погледнато от тази му страна предпочитам да съм ясно на коя страна. Среден вариант няма. <{POST_SNAPBACK}> Знаеш ли, малко ми е едно такова странно. Това, че тук се пишат неща, които се тълкуват като добри или явно се шири мнението, че тези, които пишат тук са някакви слепи алтруисти, съвсем не означава, че е така(совите не са това, което са ). Е, хубаво де. Отворихте ни очите. Животът бил мачкане. Това и невръстното детенце сигурно го знае... Ами сега, какво ще правим, а? Казвам да мачкаме наред, без да се замисляме(само не и "истинските" си приятели), ще подгъзуваме, ще се мазним, ще се разтапяме като свещи пред тези, които са на по-високото стъпало, ще им прислугваме и ще мачкаме тези под нас, защото и нас ни мачкат. Бих казала, че това е страхотна картинка. Е, хуваво де. Зная, че идеалите умират може би най-бързо. И сега? Кой кого ще смачка... Наистина ли това е най-важното за вас? Mila, заради последните си две мнения, спечели уважението ми. Малко като жестоко пийнала взех да бръщолевя... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.