Jump to content
BulForum.com

Да се посмеете малко...


Recommended Posts

Понеже мистериозно ми изчезна поста от преди час(даже и не ми се обясни защо) пак, ще го кажа:

Айде вместо да праскате такива дълги постове да слагате по един линк - я към файл, където сте ги сложили или към мястото откъдето ги копирате. С тия километрично постове и с по 5 реда разстояние между вицовете се получава тъпо да въртиш из страницата като ненормален.

Ще засеча колко време ще мине преди да ми делнете поста.

Аз ти делнах поста. Сега и този ще го последва ;). При бъдещи подобни намесвания в темата .......

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 12.1k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

Този тест го бяхме постнали преди време, но това тук е пълния вариант!

 

 

Тема на курса: “Как да се доближа до мъжкото съвършенство?”

 

Педагогическа цел на курса: Да се приучи жената към елементарно оцеляване.

 

Програма:

 

Задължителен модул:

 

1.Как да живея без да говоря. (3000 часа)

 

2.Съпругът ми не е мой татко. (1500 часа)

 

3.Как да използвам думата “искам” възможно най-рядко. (3000 часа)

 

4.Как да живея без майка си когато съм омъжена. (1500 часа)

 

Модул 2: Живот с мъжа. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.

 

1.Консумирането на бира НЕ е престъпление и кръчмите не са пълни със жени, с които мъжът изневерява.

 

2.Дупките по чорапите, боксерките и фланелките са резултат от протриване, а не от личностна деградация.

 

3.Посрещането със салата и ракия на масата не унищожава семейният живот.

 

4.Хъркането е физиологичен процес и не зависи от характера на мъжа.

 

5.Разпределението на територията на леглото или защо мъжът спи повече.

 

6.Как да вървя из апартамента без да се блъскам в мебелите.

 

7.Космите в канала на банята водят до запушване и трябва да се изваждат своевременно.

 

8.Живот без ежедневен душ. Специален курс с гуруто от Хималаите Хамакратати.

 

9.Подаряването на цветя-един безсмислен акт. Лекция от д-р Фройд.

 

10.Мъжът може да прегръща и свои далечни братовчедки, които съпругите не познават.

 

Модул 3: Свободно време. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.

 

1.Риболовът е тихо и приятна почивка, а не смяна на мястото за обсъждане на семейните проблеми.

 

2.Дрехите служат за обличане и предпазване от студ и слънце.

 

3.Телефонът е средство за комуникация, а не за безкрайни разговори с приятелките.

 

Модул 4: В колата. Всички дисциплини са по 200 учебни часа.

 

1.Тайните на скоростите. Курсът е специално адаптиран за жени от преподаватели за дома за умствено изостанали деца в Горна Баня.

 

2.Бензинът в резервоара на колата-самозараждане или магическо въздействие?

 

3.Мога и да не говоря за знаците, светофарите и тировете в насрещното движение докато съпругът ми шофира.

 

4.Начални познания за автомобила: отваряне на вратите и слагане на колан.

 

Модул 5: Комуникативни способности. Всички дисциплини са по 350 учебни часа.

 

1.Всеки предмет отговаря на определена дума или как да се опитам да премахна от речника си паразитните неопределителни думи “онова”, “това”, “там”, “тук” и пр.

 

2.Изречението има начало и край.

 

3.Махането на ръце, бърченето на нос и въртенето на очите не спомагат за по-добрата комуникация.

 

4.Мога да говоря и без да се лигавя и променям гласа си.

 

5.Мърморенето рядко постига целите си.

 

6.Как да говоря без “Нали разбираш?”, “Сещаш се, нали?” и пр. вметнати изрази.

 

7.Плачът и врещенето:тези невъзможни аргументи при спорове.

 

8.”Готвене, дрехи и обувки” или забранените теми в присъствието на хора.

 

Модул 6:Хуманизъм и толерантност. Всички дисциплини са по 600 учебни часа.

 

1.Приятелите на мъжа ми не са простаци и деградирали типове.

 

2.Свекървата е майка на мъжа ми, а братът на мъжа ми не е малоумен пубер.

 

4.Тези странни хора роднините: основен курс по психология на общностите.

 

5.Аз съм женена за съпруга си, а не майка ми.

 

Модул 7: Въведение във футбола. Всички дисциплини са по 500 учебни часа.

 

1.Различните цветове на фланелките на играчите показват, че те са от различни отбори. Лекция с демонстрации от Роналдо.

 

2.Съществуват и интелигентни футболисти. Лекция от Янко Златков.

 

3.Гледането на футбол може и да е интересно. Демонстрации с диапозитиви.

 

4.Футболната топка- втората любима в къщи?

 

Модул 7: Въведение в разказите за казармата. Всички дисциплини са по 400 учебни часа.

 

1.Мъжът след казармата или защо жените са толкова харесвани.

 

2.Ротата- основно понятие в приказките за казарма.

 

3.Ротният командир е като шефа, само че е много по-гаден.

 

4.”Ей, кирка! Ще те сдухам!”. Уводен курс по казармен жаргон.

 

Модул 8: Лечение от сапунени сериали. Терапията се води от добре подготвен екип от психиатри. Часовете са съобразени с индивидуалните характеристики на пациентите.

 

1.Героите в сериалите не са истински.

 

2.В ”Далас” няма нищо вярно.

 

3.Освалдо Риос е тъпак и грозник.

 

Модул 9: Как да станем по-съвършени в леглото. Всички дисциплини са по 250 учебни часа.

 

1.Научно доказателство, че сперматозоидите не са отровни. Упражнения в лаборатория.

 

2.Мъжкият член не е облечен кокал. Посещение на моргата и дисецкции.

 

3.Главоболието- неуместното оправдание. Терапия на психиатъра д-р Хайнеман.

 

НИВО 2: За напреднали.

 

Поради срещаните трудности обучението е индивидуално.

 

1.Как да паркирам без да ожуля колата. Курс с демонстрации от Михаел Шумахер.

 

2.Мъжете си падат и по не толкова слаби жени. Изкуствоведски преглед на творчеството на художници и скулптори от различни епохи, водещ- Кенет Кларк.

 

3.Живот без диети. Курс на Махариши.

 

4.Болта и гайката са като мъжът и жената. Уводен курс с демонстрации.

 

5.Клюкарстването: вродено или хронично заболяване? Лекция на психиатъра д-р Янчев.

 

6.Как да купуваме здрави обувки, игнорирайки външният им вид.

 

7.Дамската чанта- има ли алтернативи или защо само една чанта ни е достатъчна?

Демонстрации от Пиер Карден.

 

8.Крушките в къщи: тези непознати сменящи се механизми с кратък живот. Уводен курс по смяна на електрически крушки от инж. Матев.

 

9.Умствени упражнения за заучаване на посоките “наляво” и “надясно”. Специализиран курс за новобранци от малцинствен произход, водещ-майор Иванов.

 

10.Фундаменталните разлики между отвертката и ножа.

 

11.Как да забием пирон без да си ударим пръста.

 

12.Умствени упражнения: как да запазим мълчание, когато мъжът каже, че повредата е в карбуратора.

 

13.Негативните отражения върху организма при сдържане на пръднята и уригването.

Лекция с видеофилм на проф.Стефанов, завеждащ отделението за гастроентерология на Университетска болница.

 

14.Бъркането в контакта със шиш може да доведе до смърт. Уводна лекция за електричеството от инж.Чорбански.

 

15.Как да ходя по улицата без да си правя контузии и фрактури по черепа. Курс с видеокамера.

 

16.Последното научно откритие: готвенето, чистенето и прането са женски занимания от дълбока древност до наши дни. Исторически преглед от д-р Петков.

 

17.Домакинстването не загрозява жената и не разваля фигурата. Курс с примери от ежедневието.

 

18.Как да не ревнувам мъжа, ако той се прибере късно и веднага заспи след вечеря.

Уводен курс по физиология на мозъка и нуждата от сън.

 

19.Мозъчния дефект, наречен истерия. Курс по медитативни практики.

 

20.Повечето червило по устните не намалява размера на задника. Уводен курс по моден дизайн, водещ-доц.Владимир Стойков, водещ на предаването “От игла до конец”.

 

21.Гледането на карти и кафе е ненаучен метод. Уводен курс по теория на вероятностите и демонстрации със зарчета.

 

22.Псуването и ругаенето не се признак на деградация и простотия. Лингвистичен курс.

 

23.Могат ли коня и кокошката да тичат еднакво бързо. Лекция на бившата феминистка Клаудия Шифър, относно равноправието между мъжа и жената.

 

24.Само истинските дами заслужават джентълменско отношение. Уводен курс по обноски.

 

25.Хобито и детската игра са различни неща. Посещение в музей и детска градина.

 

26.Мъжа също има право на достъп до банята. Терапия с видеокамера.

 

27.Планиране на бъдещи действия или как първо да мисля, а после да действам.

Уводен курс по планиране на финансови средства от Ричард Марчинко.

 

28.Как да не се подвеждаме по лъскави опаковки. Курс с диапозитиви от д-р по икономика К.Стоилов.

 

29.Неоперативно премахване на пеньоара и ролките за къдрене-представяне от д-р Гълъбов на върховите постижения на група руски учени от Дубна.

Link to comment
Share on other sites

Ние с Гогата сме експериментатори.

Нещо като Амундсен и Скот по полюсите или като професор Кох по коките. Аз съм по-идейния обаче. Дори обичам да го потискам като перефразирам една култова фраза на Еминем от "Bleed, bitch, bleed!" на "Бледней, пич, бледней!".

Казах му :

- Гога, имам зла идея. Искам да си ми дясната ръка.

- Като д-р Уотсън за Холмс?

- Не, като икономката му.

- Като Годжи за Слави?

- Хм...по-скоро Ванката

- Добре де, кажи за какво става дума

- Виж сега! Ние с теб като сме правили секс с жени не сме употребявали лубриканти, нали? Не сме! Та питам те няма ли да си отидеш от този свят с отворени очи ако не опиташ това? Дай да вземем едно момиче и много лубриканти пък да видим какво е. А?

- Е, добре, а аз какво да правя?

- Ти вземи лубрикантите, а аз ще се погрижа за момиче!!

...

След 3 часа

...

- Гога, момичето е в другата стая... 50 лв на час... направо я сложих в леглото да легне и да ни чака... Аз ще съм първи... Абе каква е тази кофа?!?!

- Лубрикант, майна. Сещаш ли се за онзи киргизки професор дето живее в гръцката махала? До военноморския музей? Е, той на времето забегнал от Съюза с някаква тайна смазка. С нея нямало грам съпротивление. Та ми даде малко. Трябва да сме осторожни, така се изрази той.

- Една кофа ли е малко?!?

- Той има още много. Така. Виждам, че си вече гол. Ами... мажи се...

- Ще взема да се намажа целия... струва ми се секси

 

Влизам при нея, тя се кокори все едно гледа ходещ декор от Пришълеца или Джеф Голдблъм преди да стане Мухата. Посмя се. После й казах, че е лубрикант и да застане стойка партер. Успокоих я, че лубриканта е толкова добър, че нито любовна игра нито нищо трябва. Реших да го направя красиво. Все пак съм гледал "Кънки с остър връх". Засилих се и скочих върху нея. Няколко килограма смазка продължиха да летят след мен и се размазаха на стената. За миг влязох, но никой не е по-силен от законите на физиката. Предадох инерцията си на нейното тяло, а аз зарих нос в чаршафите и след това в стената. Болка. 3 секунди кома. Свестих се. Стая? Checked! Aз? Checked! Ерекция? Checked! Лубрикант? Checked! Момиче? Липсва!!!!

- Ехо? Госпожице?

Няма я. Така ми пулсираше челото от болка, че не бих я търсил ако не трябваше да я връщаме и всеки час не ни струваше още 50 лв. Имаше обилна следа от смазка по земята. По нея си личеше, че не е ходела, а се е плъзнала на някъде. Тръгнах по нея. Грешен ход. В момента, в който стъпих и направих троен аксел. Падайки направих карамбол с няколко ръба в стаята и в устата си усетих вкус на сол. Ревеше ми се. Не можех да стана. Протегнах се, докопах прахосмукачката, махнах тръбата и около нея увих един потник. Почнах да бърша земята за да мога да стъпя. Показа се Гогата.

- Майна, аз те пратих да таковаш, а ти репетираш кърлинг на паркет? А къде е ...?

- Гога, не мога да стана, вним...

ТРАС!!!

Гогата, който преди това се беше съблякъл гол за да не губи време и само мобилния му телефон с вибрираща батерия беше единственото нещо с което не го бе родила майка му, се сгромоляса. Присвих съчувстващо очи...

- Ооох, майна, баси смазката... Ще се претрепем... А? Къде ми е телефона...?

- Ще звънна от моя и ще разберем..

Доплувах някакси до нощното шкафче и го набрах... чу се съъъъвсем глухо... А Гогата се опули. После се усмихна. После лицето му придоби много меки черти. Стана ми ясно. Беше паднал по дупе върху мобилния си и смазката е улеснила съвсем проникването на телефона... Но защо е толкова доволен? Включи се гласова поща. Лицето му изтрезня. Аха.... Трябваше да потърся момичето. Почнах да лазя по следата. Водеше към банята. Вече я виждах. Беше се спряла в коша за пране и припаднала в него. Станах радостно и се опитах да прекрача Гогата. Миг невнимание и...

- Майна? Извинявай, но... може ли да те помоля нещо?

- Да, Гога?

- Би ли си изкарал члена от ухото ми?

- Оу, без да искам, смазката... просто... извинявай...

- Няма проблеми, човешко е. Но защо всичко днес? Толкова зор, приготовления, а накрая... тази гласова поща...

Оставих го и продължих да лазя към банята. Напълних кофи, легени с вода и ги люснах. Действаха. Смазката е на биооснова и се разтваря. Изкарах кофата със смазката пред апартамента. Измих момичето преди да се е свестила и се обадих на фирмата й да я приеберат. Когато се свести

ме изгледа с такива очи като кончето на другоселеца след като си му търкал корема с плява след преяждане. Звънна се. Някакъв мачо. Взе си я. Аз на изпроводяк:

- И внимавайте да не ритнете коф...

ТРЯС...

Понесоха се двамата по стъпалата.

Чу се тътен... Счупени буркани с компоти. Стана ми ясно къде са акустирали.

Представям си какво им е.

 

А ние двамата с Гогата си пием кафе.

Link to comment
Share on other sites

Тайното обучение на една болгар-нинджа!

 

 

Ден 1. В нашата новобранска рота пристигна полковник. Каза ни че ротата ще се използва за мироопазващи и диверсионни

операции по нова методика. До привършване на подготовката живи едва ли ще останат. Ако има несъгласни, да пишат рапорт.

Разстрела е гарантиран. Ще се плащат и разноските за погребение, особено за салюти. Шокирани сме...

 

Ден 2. Дойде новия старшина. С обучението ще се занимава лично той. Ще се обучаваме по особено секретна методика и

техника "болгарнинджа", за която и преподаващите нищо не знаят. Строго секретно. За демонстрация старшината уви около

палеца си три метра бодлива тел. После изяде каската на ефрейтор Душегубов. Пак изпаднахме в шок.

 

Ден 3. Изясни се, че по повод на разстрела полковника се е помайтапил. Нищо, като се видим ще се посмеем. След

обучението.

 

Ден 5. Учихме се да ровим бързо ями по метода на бобрите. После ги прескачаме. В края на занятието всеки прескачаше

десетметрови ями.

 

Ден 6. Почивахме.

 

Ден 7. За стимулиране на отскокливостта старшината опъна бодлива тел над ямите и пусна 3ф, 220V, 400 Hz. Петнадесет метра

- детска игра за нас.

 

Ден 9. Учихме се да прескачаме огради. С двуметровите нямахме проблеми. С помощта на мъдрия старшина, бодливата тел, тока

и планки с набити гвоздеи се научихме да прескачаме петметрови прегради. През нощта цялата рота избяга в селската

дискотека. Оградата е само три метра.

 

Ден 10. Дойдоха взвод кечаджии. Построиха тренировъчна преграда 7 метра, тъй като човек физически не може да преодолеее

такава височина. Под ръководството на старшината, тока и планката с гвоздеи се научихме да прескачаме 7 метрови огради.

Вечерта пак бяхме на дискотека. Влязохме през покрива. Ако човек не може да прескочи 7-метрова ограда, поже да я прелети.

С барутни ускорители.

 

Ден 11. Учим се да пълзим по стените. Не се получава от първия път. Старшината ни каза, че и магаре може да се научи да

пълзи по стени.

 

Ден 12. Пълзим нелошо, но често падаме долу. Старшината ни сложи пак дъската с гвоздеи. На нея падна редник Некрофилов.

Гвоздеите се огънаха, Некрофилов не пострада. Вечерта сменихме туба нафта за две бутилки ракия. Релаксирахме.

 

Ден 13. Уверено пълзим по стените. Душегубов се бои от височината и на нивото на шестия етаж започва да повръща. Не пада,

защото старшината обеща да му скъса задника.

 

Ден 14. Най-сетне дойде командира на подразделението капитан Дърваров. Нареди на старшината да постави капани за бягащите

през нощта. Заплаши ни, че собственоръчно ще отпори кожата на всеки хванат в капан.

 

Ден 15. Старшината пристигна със синя физиономия. Попадна в собствения си капан, които редник Петров откри и премести на

друго място. Цял ден се чудихме как старшината ще си скъса задника сам. Не дочакахме зрелища. Вечерта усилено търсихме

капани и сюрпризи. В числото на трофеите попаднаха: 6 противотанкови мини, 10 атомата Калашников, три РПГ-та, пет

пистолета за подводна стрелба и две стенобитни оръдия с титанов сърдечник. Не се сдържахме и поставихме капани на

интересни места.

 

Ден 16. Старшината попадна на два капана и приличаше на прясно боядисан хамелеон. Спомена родителите на цялата рота.

Учихме се да мятаме вилици и лъжици. Защото старшината ни каза, че и последния глупак може да мята ножове. Утре ще мятаме

чадъри.

 

Ден 17. Мятахме български чадър. Пробива петсантиметова дъска от 70 метра. Браво на завод Арсенал! Старшината ни

демонстрира същото упражнение от 100 метра. Е, той е специалист все пак. Старшината ни каза, че има модел с

титано-волфрамови пръчки, които пробиват спокойно тухли четворки от 200 метра. Вечерта прескочихме оградата и пробвахме

реактивен бумеранг по един кокошарник.

 

Ден 18. Дойде командира и ни разказа, че снощи в курника на един местен абориген е влетял метеорит. Строшил оградата,

стената и убил три кокошки. Труповете им са негодни за индентификация. Перата аборигена реши да изпрати във фонда на мира.

Ние заявихме, че при нас всичко е спокойно.

 

Ден 19. Обучавахме се да бъдем невидими за противника. Разделихме се на двойки и играхме на жоманка.

 

Ден 20. Обучавахме се да бъдем не само невидими, но и нечути, тъй като мъдрият старшина ни привърза звънчета на краката.

След няколко стимулиращи ритници това се получи толкова сполучливо, че някой открадна цигарите на старшината. Изяснихме,

че това е редник Смотлев, който даже е изпушил половин кутия. Старшината се ядоса и започна да псува по нинджански... два

часа ние добросъвестно конспектирахме псувни. Трябва да се знае все пак как да се общува в тила на врага и с местното

аборигенско население.

 

Ден 21. Старшината домъкна противокражбени устройства, реагиращи на вибрация. Нахлузи ни ги за затвърждаване на навиците.

Продължихме да се обучаваме по невидимост, но скоро се отказахме тъй като устройството виеше при прелитането на муха на

разстояние 300 метра. Освен това се нарушаваше секретността и местните жители можеха да помислят че някой краде добитък,

тъй като по легендировка ние бяхме ферма за развъждане на елитни улични кучета.

 

Ден 22. Обучавахме се в прицелно хвърляне на шурикени по движещи се предмети - летящи алуминиеви чинии. Прелетя ято диви

патици. Решихме да пробваме. Убихме двеста. После си помислихме, къде ще денем толкова месо? Продадохме го в селото.

Купихме си шампанско и пихме за упокой на душите им по обичая на нинджите.

 

Ден 23. Разбрахме, че барутните ускорители са кът и трябва да ги икономисваме. Изпълнявахме упражнение по бързо завиване

на тюрбани.

 

Ден 24. Дойде старшината. Обяви, че вечерта ще направим контролно излизане по местността. Първо за попълване на

продоволствените запаси. Второ, за проверка усвояемостта на материала. Бойната задача бе да се проникне незабелязано в

кооперативнта градина и да се извади половин декар картофи и зеле. Задачата изпълнихме успешно. Даже я преизпълнихме.

 

Ден 25. На сутринта дойде председателя на кооперацията с треперещи ръце, бърборейки неразбрано. След Процедурата на

старшината, състояща се в изпиване на две ракии на гладно ни се удаде да разберем, че през нощта в неговата лична градина

е върлувала нечиста сила. Следи няма, всички овошки са изчезнали. Десет каракачански овчарки охраняващи градината нищо не

са видели и чули. За да не умре от глад върнахме половината на селския.

 

Ден 26. При командира пак дойде председателя на кооперацията. Целия треперещ. След 5 ракии на гладно той каза, че през

нощта е поникнала цяла овощна градина, бостан със дини, а в средата на градината има двайсетметрова елха. Пет

тежковъоръжени полицаи са пазили и никой нищо не е видял. Командирът му обеща да му съдейства. Изясни се, че елхата по

погрешка е засята от редник Мехлюзов с цел заблуждение на вероятния противник.

 

Ден 27. Днес старшината ни похвали. Каза, че и такива идиоти може да се научат на полезни неща. Разбира се, не можем да

пълзим по таваните като обикновени мухи, необучени в изкуството на нинджа, но за тренировка той ни налепи мухи по тавана и

ние пълзяхме и ги отлепихме до една.

 

Ден 28. Някой от ротата по погрешка попита старшината какви пистолети и автомати предпочитат нинджите. Старшината подпали

като Балканче и ни прочете лекция за това, как нинджите с един гвоздей може да претрепят цяла пехотна рота. Ръката на

старшината е тежка (знаем го) и не преувеличава. А всякакви там пистолети само смъкват надолу гащите на истинските нинджи.

Старшината ни каза под секрет, че ако грамотно хвърлим стол, може да съборим и вертолет. За гаранция, разбира се,

най-добре е да се хвърлят два стола. Един в муцуната, един в опашката. Ако краката на стола са от волфрамов карбид, то и

танка не е преграда.

 

Ден 29. Обучавахме се да хвърляме куршуми от пистолет Макаров. Към края на деня Петров така добре се обучи, че улучваше

мишената 100 от сто метра, въпреки че, стреляйки с пистолета не улучи нито веднъж. Истински нинджа. Старшината ни заповяда

да подготвим по-големи мишени за стрелба с гири.

 

Ден 30. Обучавахме се да ловим куршуми със зъби. За демонстрацията старшината си сложи специално чене с титанови зъби.

Заради икономии вместо куршуми ползвахме жълъди.

 

Ден 31. Тежък ден. Сутринта капитана и старшината донесоха един чувал с бутилки. За тренировка ги счукахме с голи ръце, а

после играхме право хоро върху парчетата. Вечерта старшината с потаен глас ни заповяда да се съберем в тренировъчната зала

с прибори за нощно виждане. Започна истинската част от обучението по болгарнинджа. В пълна тъмнина, заради мерките за

секретност, заобиколихме старшината. И той ни каза основния принцип. Да шокираш противника. Старшината извика Петров да го

нападне. Петров замахна с ръка. Старшината отстъпи крачка назад и започна странни движения, наподобаващи канкан, само че с

особено извиване на ханша. Петров зяпна от учудване. В следващия момент старшината направи крачка вляво, здраво изрита

Петров по топките, мина зад гърба му и с корда 0.45 започна да изпълнява удушаваща техника. Петров падна, старшината

направи двоен пирует, премина на бегом тавана и застана от другата му страна. Бяхме шокирани. Старшината ни пусна музика и

започнахме от канкана. Тренирахме цяла нощ.

 

Ден 32. Учихме се да се бием с хладни оръжия. За оръжие използвахме дръжките на кирки. Накрая подържахме истински меч. Аз

даже го пробвах със зъби. Истински.

 

Ден 33. Продължихме обучението с хладни оръжия. Старшината ни направи демострация по бързо одиране на заек с бръснарско

ножче. После ние тренирахме. Месото събрахме и вечерта хапнахме заешко. Пихме за упокой на душите им. После лазихме по

тавана и бихме мухи.

 

Ден 34. Дойде председателят на кооперацията. С много треперещи ръце. Разказа ни, че на сутринта като отишъл да храни

зайците, намерил вътре каракачанките, кротко пасящи трева. След стандартната процедура на старшината си тръгна огорчен.

Цял ден тренирахме координация на движенията на езика при прицелване и изстрелване на плюнка по мухи. Старшината ни каза,

че при упорни тренировки с плюнка може да се убие и слон.

 

Ден 35. Дойде пак председателя. С изключително треперещи ръце. Не можеше да говори. Само ръкомахаше и сочеше към

кооперацията. Под командата на мъдрия ни старшина отидохме там. Какво да видим. Зайчарника беше надупчен като швейцарско

сирене. По тревата се разхождаха зли нутрии, а каракачанките кротко лежаха на покрива, тревожно и уплашено гледайки

надолу. Старшината издаде особено свирене, от което козината на нутриите окапа и те се натръшкаха за секунди на земята.

След това председателя подписа протокол за неиздаване на държавни тайни.

После се обучавахме да пълзим по стени с огледала по метода на мухите. Добре, че сме натренирание и падането върху

гвоздеите не ни прави впечатление. Вечерта беше скучно. Всички мухи бяха избягали. За това пък направихме един лов на

хлебарки с приборите за нощно виждане.

 

Ден 36. Хванатите хлебарки боядисахме в синьо със зелен кант и продадохме в зоомагазина като екзотични паяци от

Коморските острови. Вечерта празнувахме 36 ден на обучението.

 

Ден 37. Косихме трева. С голи ръце, защото мъдрия старшина каза, че всеки глупак може да коси с косачка.

 

Ден 38. Обучавахме се да летим с въздушни балони. Петров се закачи на двайсет киловолтов далекопровод, но оживя.

Прелитащото ято гълъби от удивление попадна в плосък свредел.

 

Ден 39. Дойде председателят и каза, че пуйките му са се побъркали и са си устроили масов стриптийз. Попита дали да ги

усмърти с лопата или да чака метеорита вечерта. Обяснихме му, че пуйките страдат от лятна шизофрения. А ние се питахме кой

идиот е дал на пуйките да кълват марихуана. Смотлев си призна.

 

Ден 40. Обучавахме се на маскировка. Петров се вживя и маскирайки се като щъркел изяде три килограма жаби. После повръща.

Дълго и мъчително. Некрофилов се престори на мъжки мечок и опъна една стръвница. Вечерта стръвницата чакаше на портала с

три кошера мед и четири овена. Празнувахме с овнешко.

 

Ден 41. На сутринта дойде председателят и със сълзи на очи ни разказа, че кошерите му ги няма. Расовите овни също. Тъй

като това беше последния ден на обучение в базата, почерпихме го с овнешко. Старшината по случай завършването на етапа

поизнесе прочуствена реч и подари на подразделението един нинджански меч, който е държан от самия Маклауд.

 

Ден 42. Спахме до обяд. По едно време дойде един лейтенант и ни събуди. Събрахме си багажа. С цел спазване на секретност

пътувахме в един хладилен прицеп до новия полигон близо до Дивдядово.

 

Ден 43. Пристигнахме на полигона. Разтоварихме багажа. След това тренирахме синхронно хъркане по леглата.

 

Ден 44. Дойде подполковник и ни съобщи, че той е началник на полигона. Каза ни, че ще усвояваме управление на армейски

средства за придвижване.

 

Ден 45. Дойдоха инструктори и ни раздадоха мотоциклети. После ни прочетоха лекция, че мотоциклетите са три вида.

Триколесни за деца и пенсионери, двуколесни - за обикновени хора и едноколесни за професионалисти. Рабира се, така е, и

ние от опит знаем че еднокраките пехотинци най-добре бягат. Повозихме се добре, само дето инстукторите крещяха в несвяст,

че телеграфните стълбове трябва да се заобикалят, а не да се минава през тях.

 

Ден 46. Инструкторите опънаха стоманени въжета. Но ние не се уплашихме и ги прегризвахме в движение. Като истински

болгарнинджи...

 

Ден 47. Обучавахме се да прескачаме бариери. Петров пак се вживя и премина през тухлената бариера. Останалите елегантно

прескачахме, държейки мотоциклетите в зъби. Инструкторите плакаха. От възхищение.

 

Ден 48. Инструкторите решиха да преминем на въздушни средства. Закараха ни в хангара с вертолетите. Некрофилов пробва

опашното витло на единия със зъби, после отхапа антената. Инструкторите не забелязаха.

 

Ден 49. Започнахме с вертолетите. Те са абсолютно нови и никой не е летял с тях. Оказа се, че лопатките на винтовете им

са титанови и не се поддават на ухапвания.

Дойде инструктор и ни чете три часа - физически смисъл на теорията на полета на хеликоптери. След три часа Некрофилов,

комуто омръзна да спи, го прекъсна по средата с думите че за нас е важно да знаем за коя ръчка да се държим при полет, а

да управлява вертолет всеки глупак може.

 

Ден 50. Инструкторите ни показваха предназначението на агрегатите във вертолета. Петров веднага запита за

предназначението на петте чифта червени педали в транспортния отсек, на което инструкторът отговори, че те са за аварийно

развъртане на витлата при отказ на главния двигател. След това четири часа тернирахме на сухо да въртим педали.

 

Ден 51. Учихме се да излитаме. Аз веднага след излитането поставих вертолета с колесника нагоре. Инструктора, в резултат

на непривичната гледка, загуби ориентация, но след това уверено приземи вертолета. От възторг го хвърляхме половин час във

въздуха. Докато заспа.

 

Ден 52. Днес за Петров беше черния вторник. По време на полета той строши ръчките за управление и при кацането възникна

проблем. Наложи се да го свалим с два стола - единия в носа, единия в опашката. Да ни видеше старшината...

 

Ден 53. Учихме се да летим в строй. Защо? Никой не можеше да отговори. После се обучавахме да преодоляваме препятствия.

Полетите със слалом между дърветата са голямо забавление. И полезно, нарязахме 70 кубика дърва за зимата.

 

Ден 54. Отработвахме атаки по наземни цели. Петров имитираше сирена с цел максимален психологически ефект върху

противника. Обаче сгрешихме и вместо мишенното поле атакувахме ферма за щрауси. Грешката си я забелязахме тогава, когато

видяхме някакви огромни мутанти кокошки, панически бягащи през прозорците.

 

Ден 55. Дойде подполковника, бесен. Каза че заради уплахата мъжкият щраус е станал импотентен. Изразихме съчуствие.

Посъветвахме го да изпрати щрауса на курсове по психотренинг по методиката на Зигмунд Фройд.

 

Ден 56. Завършваме обучението. Вечерта си направихме малък банкет. После тренирахме лазене по стени. И мухите бяха

достатъчно. На другия ден ни очакваше стрелкови полигон.

 

Ден 57. Сутринта при строги мерки за секретност, маскирани като зелени барети отпътувахме за полигона. Пристигнахме и

веднага ни назначиха инструктор. Той демонстрира уменията си като с плюнка от 15 метра извади окото на бягаща хлебарка.

 

Ден 58. Обучавахме се да стреляме с пистолети. С крака. С ръце всеки глупак може. Така или иначе, не ни интересно.

По-късно забелязахме че пистолетите може да се ползват като бумеранг. Лошо, но летят.

 

Ден 59. Показаха ни автомат Калашников. От гледна точка на нинджите това е добра тояга. А ако добре се заточи ножа, които

се нарича щик, може да се коси трева. За зайци.

 

Ден 60. Учихме се да стреляме с автомати. За наш кеф изразходвахме 30 сандъка с патрони. и окосихме тревата на цялото

стрелбище. Гилзите, разбира се, събрахме с лопати.

 

Ден 61. Учихме се да разглобяваме и сглобяваме автомати. Петров сглоби от три различни автомата нещо, от което

инструкторът ахна от възхищение.

 

Ден 62. Обучавахме се да стреляме със Стрела 3. Некрофилов пробва да стреля в окото на катеричка. Улучи. На огледа

намерихме няколко опашки, едната от които свинска.

 

Ден 63. Обучавахме се да стреляме с минохвъргачка. Незабелязано сложихме над мината едно паве. При изстрела мината полетя

на едната страна, а павето на друга. Инструкторът авторитетно заяви, че това е мина с разделяща се бойна глава.

 

Ден 65. Изучавахме оръдия. Теоретически. Защото инструкторът се бои даже да си представи резултатите от наши стрелби.

 

Ден 66. Най сетне ни качиха на танк. Душегубов влезе първи. След три кръга от танка се извиха кълбета дим. Спря.

Зрелището бе отвратително.

От клаустрофобията съчетана с неустойчив вестибуларен апарат, Душегубов сърцераздирателно повръщал върху електромашинния

усилвател на купола. Направил късо съединение. Включила се противопожарната инсталация. Инструкторът излезе от танка с

измръзване на пръстите на ръцете 2 1/2 степени. Вечерта Душегубов направи тренировка на вестибуларния си апарат, ходейки

по опънато на пода въже.

 

Ден 67. Учихме се да стреляме с танка. Преминавайки покрай храсталаците Некрофилов забеляза някакво движение и стреля с

осколочно фугасен. От храстите с див рев и с бинокъл на гърдите изскочи мечката стръвница и започна да разхвърля кожата

си. Ние се спуснахме след нея и я заловихме. Оказа се, че стръвницата не е мечка, а зла арабска терористка, специално

изпратена от таен Пелменистански шпионски център. Терористката беше подложена на жестоко мъчение. Най-напред изскубнахме с

кола маска косъм по косъм мустаците й. След това изрязахме ноктите и й изтрихме лака. Когато започнахме с гората на хълма,

тя не издържа и си призна всичко. Записахме показанията. Изпратихме Некрофилов в лечебницата за проверка. Терористките са

нещо опасно. Носят със себе си бактериологично и биологично оръжие.

 

Ден 68. Изпратихме терористката в центъра. На излизане тя крещеше Хуйвам, Хуйвам. Огледахме се, но човек с такава фамилия

при нас нямаше. Объркала се е горката.

След обяд учихме да хвърляме гранати по танка. Петров улучи дулото на танка, след което от вътрешността излезе танкист,

целия в черни сажди и многократно спомена роднините на Петров по женска линия.

 

Ден 69. Сутринта ни вдигнаха много рано. Разбрахме, че ще ходим на нов полигон да усвояваме чудеса на диверсионната

техника - делтаплани. С цел маскировка ни натовариха в една полупразна цистерна за изпомпване на фекални води с надпис

"Златната ръка". След тричасово пътуване пристигнахме на секретен полигон. Посрещна ни сержант Кънчо Кънчев, който за

маскировка носеше на главата си шапка ушанка тип пустинна буря. Поизмихме се и решихме да се разтъпчем из секретния

полигон. Наловихме змии и жаби и ги изпекохме за заблуда на вероятния противник.

 

Ден 70. Дойде сержантът и ни заведе в един бункер с противоатомна защита. Там съхраняваха строго секретните делтаплани.

Сержанът ни чете лекция за принципа на действие на делтаплан с пулсово реактивен двигател. Оказа се, че реактивния

двигател работи с метан, който с цел екологичност, се изработва от човешкия организъм. За целта в течение на три дни преди

полети трябва да се мине на спец режим на хранене с усилено присъствие на бобови култури и кисело зеле. После ни показаха

самия делтаплан. Чисто черен с надпис made in Bulgaria. Сержантът реши да ни покаже възможностите на делтаплана. Направи

демонстрационен полет с елементи на висшия пилотаж. Разбрахме, че най сложната фигура в пилотажа е поставянето на

пластмасовата тръбичка, захранваща двигателя към работния газ.

 

Ден 73. След три дни усилено хранене със смилянски боб с кисело зеле дойде дългоочакваният момент. Сутринта започнахме

подготовка за полети. Делтапланите бяха изнесени от бункера, привързаха ни с ремъци, към задника на всеки от нас

присъединиха пластмасова тръбичка за захранване на реактивния двигател. Първи стартира редник Смотлев. Сержантът поднесе

запалка тип Ронсон към соплото. Смотлев на тласъци излетя. Намирайки се на два метра във въздуха Смотлев изпусна

управлението на вектора на тягата и делтаплана рязко започна да набира височина съпроводен със режещ звук

пррррррррррррррррррр.

Смотлев се изплаши. Опита се да кацне, но не успя. После се опита да спре притока на газ, но беше здраво привързан.

Сержантът каза, че може да се прибере чак след като горивото свърши. Смотлев кръжа над полигона до полунощ и най-после се

приземи. Останалите летяхме нормално с изключение на Душегубов, който след излитане започна да повръща. Двигателя загуби

тяга и Душегубов се приземи на пет километра от полигона. После мъкна делтаплана на гръб.

 

Ден 74. Обучавахме се да катапултираме от учебен стенд. Петров катапултира така, че падна в гората. Върна се яхнал елен

лопатар и с чувал гъби на гърба. Имайки примера с мечката стръвница, помислихме че Петров в обърнал резбата, защото

лопатаря беше мъжки. Ударихме му ножа. После ядохме лопатарско с гъби и пихме за упокой на душата му.

 

Ден 77. След три дни зарядка с боб имахме нощно тактическо учение с бойни стрелби. За целта селското население в радиус

от 30 километра бе евакуирано. Към десет вечерта излетяхме. Сержантът ни даваше старт със запалката, нахлузил изолиращ

противогаз. В тъмнината объркахме мишенното поле и след трийсетминутно кръжене атакувахме светещи постройки. Бяха ни нещо

познати. Петров включи сирената и от прозорците на сградата заизскачаха огромни кокошки мутанти. Обзе ни мрачно

предчуствие. Бързо се върнахме на полигона.

 

Ден 78. Мирното селско население се завърна в родните села. По този случай ни устроиха малък банкет. Изядохме едно прасе

и изпихме пет каси бира. Следобед дойде полковника от съседния полигон. Със сълзи на очи разказа, че сутринта е намерил

всички щрауси с разстройство. До обяд разгребвал последиците от разстройството. Сержантът му каза за успокоение, че птичия

тор е много скъп и може да го продаде на селяните.

 

Ден 79. Нашето обучение е към своя край, обяви капитан Дърваров, пристигайки на полигона. Дадоха ни десетдневен отпуск.

Link to comment
Share on other sites

ДЕСЕТТЕ НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ ОПРАВДАНИЯ

 

или какво си мисли една жена, когато казва:

1. Ти си ми като брат

(Привличаш ме, колкото и мистър Бийн.)

2. Малко си стар за мен

(Не мисля да спя с баща си.)

3. Не си мой тип

(Ти си най-отвратителният, който съм срещала през живота си.)

4. Животът ми в момента е прекалено сложен

(Не искам да преспиваш при мен, защото би могъл да чуеш обажданията от всички мъже, с които се виждам.)

5. Имам приятел

(По-скоро ще изкарам вечерта с приятелка и фунийка сладолед, отколкото да изляза с теб.)

6. Не излизам с колеги

(Не бих излязла с теб, дори да работехме в една и съща слънчева система, камо ли ако сме в една сграда.)

7. Проблемът не е в теб

(В теб е проблемът.)

8. Сега съм съсредоточена върху кариерата си

(Дори нещо толкова досадно и неудовлетворително, като работата ми, е за предпочитане пред това, да излизам с теб.)

9. Религията ми не позволява секс

(Само с такива като тебе.)

10. Нека бъдем приятели

(Искам да те имам близо до мен, за да мога да ти разказвам до най-малките подробности за всички останали типове, с които излизам и спя.)

Брей, че сте подли :angry1 . А сега да ви видя какво ново ще измислите.

или какво си мисли един мъж, когато казва:

 

1. Ти си ми като сестра

(Грозна си.)

2. Малко си стара за мен

(Грозна си.)

3. Не си мой тип

(Грозна си...)

4. Животът ми в момента е прекалено сложен

(Грозна си.)

5. Имам приятелка

(Грозна си.)

6. Не излизам с колежки

(Грозна си.)

7. Проблемът не е в теб!

(Грозна си.)

8. Сега съм съсредоточен върху кариерата си

(Грозна си.)

9. Религията ми не позволява секс

(Грозна си.)

10. Нека бъдем приятели

(Мнооооооого си грозна бе!!!)

 

ние поне сме честни

Link to comment
Share on other sites

Еротичен телефон

 

По жицата

 

Протокол от един истински разговор по еротичен телефон

 

егоист: Ало?

Тя: Да, здравей, аз съм Лиза и съм готова да станем много близки

егоист: Здравей, Лиза. Ами... как си облечена?

Тя: С червена копринена блузка и къса пола, с високи токове. Всеки ден ходя на фитнес, тялото ми е стегнато и съвършено. Мерките ми са

90-60-90. А ти как изглеждаш, сладурче?

егоист: Висок съм 1.90 и тежа 85 килограма. Нося очила и съм обут в анцуг, купих си го оня ден от магазина на Найки. По потник съм, обаче го окапах с гювеч оня ден и сега мирише малко странно.

Тя: О, как те искам! Желаеш ли да ме чукаш?

егоист: Окей.

Тя: Добре тогава. Вече сме в спалнята ми. Пуснала съм тиха неясна музика и съм запалила свещи върху нощното шкафче и по раклата. Поглеждам те в очите през немирен кичур руси коси. Ръката ми се плъзва надолу към слабините ти и започва да разтърква нежно огромната подутина там.

егоист: Ох, почвам да се потя.

Тя: Издърпвам ти ризата и започвам да те целувам по гърдите.

егоист: Аз... такова... ти разкопчавам блузката. Ръцете ми треперят.

Тя: Аз сладко стена.

егоист: Аз пък ти хващам блузата и започвам да я свличам от тялото ти.

Тя: Аз блажено отмятам глава назад. Хладната коприна се плъзга по топлата ми кожа. Все по-бързо разтривам огромния ти звяр през панталона.

егоист: Ръката ми се отплесва от напрежение и раздирам дупка в блузата ти. Извинявай, много съжалявам.

Тя: Няма значение, не беше толкова скъпа.

егоист: Ще ти я платя.

Тя: Не се притеснявай, не държах много на нея. Отдолу съм по черен дантелен сутиен. Дишам дълбоко, гърдите ми са набъбнали и напират да изскочат от сутиена.

егоист: Боря се със закопчалката на сутиена. Май нещо е заяла. Имаш ли

ножица под ръка?

Тя: Хващам ръката ти и нежно я целувам. После посягам назад и го разкопчавам. Сутиенът се плъзва по раменете ми и пада на пода. Хладният въздух облива гърдите ми. Зърната ми се втвърдяват.

егоист: Ебаси, страшна си. Как го направи? Вдигам сутиена ти и почвам да разглеждам устройството на закопчалката.

Тя: Извивам гръб като котка. О, скъпи! Преди малко съм се изкъпала и сега искам да почувствам езика ти навсякъде по тялото си!

егоист: Пускам сутиена върху леглото. Сега те ближа, по... така, де... по гърдите. Много са... хм, готини.

Тя: Прокарвам пръсти през косата ти. Сега леко смуча мекичкото на ухото ти.

егоист: Само не си пъхай езика! Много мразя! Кихам! Гърдите ти се покриват с лиги и сополи.

Тя: Моля?

егоист: Извинявай...

Тя: Нищо де, избърсвам гърдите си с остатъците от блузата си.

егоист: Взимам мократа блузка и я пускам на пода. Тя казва "пльок".

Тя: Така... Смъквам ти анцуга и търкам твърдия ти член.

егоист: Аааа! Пищя с тънък гласец! Студени са ти ръцете! Аааа!

Тя: Вдигам си поличката. Искаш ли да ми свалиш гащичките?

егоист: Що не. Свалям ти гащичките. Сега почвам да те лижа по... ъ-ъ-ъ... Ох,чакай малко.

Тя: Какво става?

егоист: Влезе ми пичи косъм в кривото гърло. Задушавам се.

Тя: Добре ли си?

егоист: Не мога да спра да кашлям, ще си изкашлям червата, ебати. Целият почервенявам.

Тя: Мога ли да ти помогна с нещо?

егоист: Тичам към кухнята, почти се задушавам. Къде са ти чашите?

Тя: В шкафа вдясно от мивката.

егоист; Изпивам чаша вода. Ох, по-добре съм.

Тя: Аз съм в леглото. Мокра съм, толкова те искам, че чак ме боли.

егоист: Избърсвам чашата и я слагам обратно в шкафа. Тръгвам обратно към спалнята. Чакай, много е тъмно, къде е спалнята?

Тя: Последната врата вляво в дъното на коридора.

егоист: Чакай. Оп, напипах я. Влизам.

Тя: Свалям ти анцуга. Стена и скимтя, толкова много те искам.

егоист: И аз.

Тя: Сега си гол. Целувам те сластно, телата ни се притискат...

егоист: Чакай, натискаш ми очилата в носа. Ще ми остане синьо.

Тя: Може ли да ти сваля очилата?

егоист: Не, ще ми ги изкривиш. Свалям ги, обаче не виждам много добре без тях, предупреждавам те. Слагам ги на нощната масичка.

Тя: Коленича на леглото. Вкарай ми го скъпи!

егоист: Ох, пикае ми се. Тръгвам през стаята с разперени напред ръце. 0-ох ритнах си кутренцето. Намерих тоалетната.

Тя: Побързай, скъпи.

егоист: Готов съм! Опитвам се да пусна водата, обаче не намирам дръжката. Опаа.

Тя: Какво сега?

егоист: Май съм се изпикал в коша за пране. Извинявай. Тръгвам обратно към спалнята и гледам да не се блъскам много в стените.

Тя: О, да. Да, ела!

егоист: Сега ще си сложа това... оная работа... в твоята такова... в твоята оная работа.

Тя: Да, вкарай ми го, скъпи, да, влез в мен!

егоист: Галя гладкия ти задник. Целувам влажната ти шия... Обаче имам малък проблем.

Тя: Поклащам задника си и те търся, разтворена. Не мога да издържа и секунда повече! Вкарай ми го сега, веднага чуваш ли!

егоист: Не ми става.

Тя: Какво?

егоист: Ми мек ми е. Не мога да го вдигна.

Тя: Изправям се, в очите ми се чете възмущение.

егоист: Свивам рамене с тъжна физиономия. Пишката ми виси. Сега ще си сложа очилата и ще я видя аз тая работа. Не мога да си го обясня.

Тя: Остави. Аз вече се обличам. Закопчавам си сутиена. Слагам си унищожената от теб блуза и потръпвам от отвращение.

егоист: Недей де, чакай малко. Зверя се в тъмното, опитвам се да намеря нощната масичка, на която са ми очилата. Плъзвам ръка по раклата и събарям дезодоранти, рамки на снимки и някакви свещи.

Тя: Закопчавам си блузата. Сега си обувам обувките.

егоист: Опа! Намерих си очилата. Слагам си ги. Господи! Една от свещите е подпалила пердето и то сега гори! Соча натам с шокирана физиономия!

Тя: Бе я си еби майката! Нещастник такъв!

егоист: Вече и мокетът гори! О, нее! Мамка му, какво ще правим сега?

Тя: (сигнал заето)

Link to comment
Share on other sites

ДАННИ ЗА МАТЕРИАЛА "ЖЕНА"

 

ХИМИЧЕН АНАЛИЗ:

Елемент - жена. Символ - Ж. Откривател - Адам. Атомна маса - средно 53.6 кг, варира между 40-200.

 

ФИЗИЧЕСКИ СВОЙСТВА:

1. Повърхността обикновенно е покрита с оцветен слой.

2. Кипва от нищо, вледенява се без причина.

3. Разтопява се при специално третиране.

4. Вгорчава се при неправилна употреба.

 

ХИМИЧЕСКИ СВОЙСТВА:

1. Има афинитет към злато, сребро и различни скъпи метали.

2. Абсорбира големи количества скъпи субстанции.

3. Може да избухне спонтанно, без предупреждение.

4. Неразтворима в течности, но активността и значително нараства при насищане с алкохол.

5. Най-добрия намаляващ парите агент, познат на мъжа.

 

УПОТРЕБА:

1. Като украшение, особено в скъпа кола.

2. Може да бъде от полза при релаксация.

3. Много ефективен почистващ агент.

 

ТЕСТОВЕ:

1. Чистият вид порозовява, когато бъде намерен в натурално състояние.

2. Позеленява в близост до по-добър представител на вида.

 

ОПАСНОСТИ:

1. Взривоопасна, освен в опитни ръце.

2. Не е законно да се притежава повече от една. Повече могат да бъдат държани на различни места, стига да не влизат в директен контакт една с друга.

Link to comment
Share on other sites

R_a_p_t_o_R държа да споделя, че това не е реален телефонен разговор а превод от .log на виртуален секс взет от тук.

В този сайт има доста интересни хави :]

Link to comment
Share on other sites

Не искам да се хваля, но много държа на секс.

Дори като слушах на времето една песен "Notorious" си мислех, че за моята ерекция е писана. Има едно хубаво определение "даяни на секс". Ходи ми. Но скоро открих, че не е толкова непоклатимо всичко това. Бях се уплашил за себе си, но после разбрах, че за всичко са виновни компромисите.

Случката е следната.

Моя позната от гимназията, беше красиво момиче тогава,

а сега беше повехнала и лъхаше на ацетон преди да запали

цигара и всеки път когато я палеше, инстинктивно човек иска да изпълни командата "Атом отпред!". Мъжете разбират защо.

Компромис №1 - лош дъх.

Пихме кафе, казахме си колко се радваме, че се виждаме.

После пихме и по едно голямо, че беше студено. Няколко пъти.

Компромис №2 - жена, която пие като мъж.

Поговорихме си за свалки с други, за секс, за това как сме се сваляли и ние.

Дали се харесваме още? Да, а ти? И аз! И сега? Ами какво?

Всеки по пътя си? Да не бързаш? Хич. И аз. Нека си допием.

Допиваме си, естествено поръчваме и още и на толкова градуси темата за аналния секс идва като черешка на тортата. Тя го правела. Я да видим? Ти какво, не вярваш ли? Не бе, вярвам, но не ме топли. Ще те стопли! "Ела изгрей" ли? И на т'слата! Ти си пич! И ти!

Поведе ме към някаква къща. Насред центъра. Квартира било. Скърцащи стъпала. Тя върви напред, след нея ерекцията ми, а аз едвам ги догонвам двете. Голям студ е и вътре. Не се ли отоплявате тук? Ти пък, то топла вода няма...

Компромис №3 - подценяваш информацията..

"няма топла вода" какво говори това? Естествено ме карат да се събуя.

Компромис №4 - този тип делиорманска гостоприемност също не бива да се подценява ако все още възлагаш на хубав секс. Краката ми лепнат по пода. Не е от мен. Днес съм се къпал, има няма 3 часа и чорапите са ми нови. Етикетът "Фазан"-Русе дефилира през мислите ми. Килимът е събрал нещо

и се е натъпкал до гуша и не ще повече. Сега е почнал да връща студената мръсотия по гостоприемните чорапи на гостите.

Затваря вратата и единственото, което приличаше на нещо ново беше някаква нова печка тип "духалка" дето за 5 минути стопля поне въздуха и покрива латекса по стените с потта на присъстващите.

Поне сто човека й били казали, че леглото й скърца. Майтапела се.

Компромис №5 и 6 - компромисът с обстановката - една жена, която си подържа по този начин леговището как ли си подържа влагалището? И честите смени на партньорите не говори ли за тяхното ниско качество и съответно занижени критерии към нея?

Съблече се. Бели бикини, черен сутиен. Любимият й бил! Не го сваляла. Виж бикините си сменяла за по-хигиенично. Хубаво тяло има. Неподържано, но хубаво. Щедър ген. Но не и да я миришеш... Един до друг сме.

Банелите на сутиена миришат. Онзи който си е помислил "на пот" е познал. Аз тогава си мислех, че е на пържено защото някакъв телесен спрей се е опитвал да камуфлажира неуспешно. Майната му, нали съм възбуден. Целува ме. Опитвам се да отвърна и успявам докато не се опита тя да задълбочи. По езикът й има повече никотин и катран отколкото е изписан на един пакет синьо Виктори.

Ако преди между краката приличах на Биг Бен, сега вече с мъка имитирах носа на Пинокио, но с разликата, че колкото повече лъжа, че ми е хубаво толкова по се смаляваше.

Компромис № 7 - почнеш ли себе си да лъжеш - ходи си.

Тя ме погали и през погледа ми мина олющения маникюр,

преди ми се струваше едва ли не секси. Легна по гръб.

И се разкрачи. Не смеех да погледна надолу, но бях убеден,

че ако имаше пощальон и ми носеше известие от преизподнята

то чантата му би миришела по този начин. Не беше човешко.

Помня, че съм дишал с пълни гърди в тоалетна, а това тук чакаше и интимност.

Загубих ерекция. Някъде на стълбището май.

Компромис №8 - тръгни си! Предложи ми да я намери с уста.

Намери я за миг, просто много бързо си визуализирах в главата члена ми покрит с никотинова слюнка и съпроводен с тези кански звуци на магаре да лочи вода от кофа или свиня майка да яде диня в копанка.

Компромис №9 - тръгни си!

Отказахме се. Тя запали цигара. Аз се оправдах с нападението над WTC, с теменужките на Костов, с часовниковата кула от времето на Паисий във Враца и т.н. Компромис №10 - не се оправдавай! тръгни си!

...

Всичко това би ме съсипало ако след това нямах страхотен секс в нормална обстановка със страхотна жена, страхотен мирис... Ах, каква музика е за мъжките уши след 4-ия час да чуят "О, скъпи, не мога повече...нямам сили вече..." :)

 

Така че, не на компромисите в секса! Веднъж се живее!

Това да не ви е генерална репетиция за истинския живот?

 

Само с качествени хора! Само качествен секс!

Link to comment
Share on other sites

Рецепта за омлет по селски

(за жени)

 

0. Като за начало изпийте едно кафе и си измийте лицето със студена вода, поне да не спите толкова дълбоко докато го приготвяте и също така продуктите не са съответно Хитлер, Мусолини и компания затова няма нужда да ги третирате с обичайната си омраза.

1. Вземете салам и глава лук от хладилника. /ЗАТВОРЕТЕ ХЛАДИЛНИКА/. Ако няма там можете да купите /освен магазини за дрехи има и за храна/.

2. Нарежете салама на филийки. Да сега едно такова филиище го разделете на филии и после на филийки и ще имаме подходящата дебелина.

3. Задушете тези филийки заедно с главата лук в олио. Няма нужда при рязането на лука да обяснявате на мъжа си, че плачете заради него. Също така той не е виновен, че излиза пара при задушаване. Това че олиото е малко хлъзгаво не изглежда разумна причина за изпадане в нервна криза.

4. Добавят се 6 варени картофа. ААА! Видях ВИ! Сега ги извадете обратно, обелете ги и ги нарежете - все пак и вие може да си хапнете от това ядене, а не постоянно да минавате метър "много ми се яде ама не мога - на диета съм". Така сега добавете нарязаните на кубчета и обелени варени картофи и ги запържете.

5. Разбийте 3 яйца с 3 супени лъжици мляко и НАРЯЗАН магданоз /нищо няма да ви стане ако измиете една лъжица повече, вместо да ползвате мръсната/. Не, не без яйца няма да е "се тая". ТРИ КАЗАХ. Все пак не правете икономии като не сте ги купували вие. Прибавете ги и изпъжете "ястието".

6. Отстранете космите от косата си от омлета, като внимавате да не добавяте нови.

7. Ако сте сигурна, че преди да почнете да правите яденето сте си направила страхотен лак на ноктите, а сега незнаете къде е отишъл, може би това обяснява леко странния цвят на ястието. Не се тревожете селския омлет се сервира полят с една супена лъжица доматен сос /поне я преплакнете/. За да сте сигурна, че мъжът ви няма да забележи направо залейте омлета.

8. Имайки предвид, че не сте си яли собствените ястия близките няколко години оставете мъжа ви сам да си го овкуси.

9. Не наричайте мъжа си идиот, който вечно се подиграва с това което направите, когато се оплаква, че яденето хрупка. За да не хрупка следващия път разбийте само съдържанието на яйцата макар, че ви мързи да се занимавате. Засега му кажете, че това хрупкане се дължи на скъпа тропическа подправка и вземете пари от мъжа си да купите още от нея.

10. Ако още нещо не е наред - не се бойте! Мъжът ви е виновен!

Link to comment
Share on other sites

ТРИТЕ ПРАСЕНЦА

 

Имало едно време три прасенца. Първото се казвало Ачо Бебето, второто- Цаки Сопола, а третото - Къци Циганина. И трите живеели заедно и се препитавали като правели фалшив алкохол. Обаче по едно време пазара много се разраснал и те решили да си отворят самостоятелни цехчета за бутилиране.

 

Пръснали се те из различни краища. Първото прасенце-Ачо Бебето решило да прави обикновена ракия "Стария дъб", "Хайдушка гроздова", "Татова" и си построило цех от слама, не му се занимавало много-много да строи и започнало веднага да прави ментета.

 

Второто прасенце-Цаки Сопола било по-старателно и се захванало да прави фалшив коняк "Слънчев бряг", бренди "Преслав", водка "Горбачов" и си построило цеха от дърво - сковало тук-таме някоя дъсчица, сложило съчки и готово- започнало и то да точи ментета.

 

Третото прасенце-Къци Циганина- се било навило да прави фалшиво уиски и за да изглежда всичко по-тежко си направило цех за бутилиране на ментета от здрав камък. И чак тогава започнало да прави "Джони Уокър" и "Балънтайнс".

 

Правили си ментетата, правили до едно време, докато акцизния Вълчо една вечер отишъл на кръчма и се напил с ментета от трите прасенца. Познали ги по бандеролите- всички били с еднакви номера, а Вълчо като акцизен ги знаел кой номер на кой от прасенцата е. Случвало се например да отиде в някоя кръчма или магазин и като видел шишетата да казва:"Да, това е от Ачо Бебето" или пък "Тоя номер го познавам, това е уискито на Къци Циганина".

 

Та напил с еВълчо с тия ментета и здравата се натровил. Три дни лежал в болница. Така станало щото прасенцата взели нова партида спирт, който бил по-евтин, но се оказал че е за горене. Ядосал се Вълчо и веднага отишъл при първото прасенце- Ачо Бебето и му се развикал:

 

-Ачо, отваряй, щото ти ебах мамата. Ебати ракията си направил, сега ще ти затворя цеха.

 

-Шъ го затвориш друг път-развикал се Ачо- не виждаш ли че съм застахован в СИК, бе ахмак!

 

Рекло така прасенцето и се затворило в цехчето. Ама тогава акцизния се ядосал и дъхнал веднъж на сградата и понеже тя била паянтова, направена от слама, се разпаднала. Изкочил Ачо и побягнал към Цаки Сопола, нали били авери, знаело че Цаки няма да го заебе на акцизния. Стигнал Ачо при Цаки и му се развикал:

 

-Цаки бе, отвори, щото ме гони акцизния, неговата мама! Ако ме хване ще ми ебе майката!

 

Отворил му Цаки и го прибрал вътре. След малко дошъл Вълчо и се разпищовил:

 

-Цаки, отваряй, твойта мама циганска, щото ще ти еба майката! Къв е тоя коняк дето си го правил, мама ти поганска?

 

-Кой та кара да ми пиеш коняка бе харсъз? Ще ти отворя точно никога, да знаеш.

 

И Вълчо пак повторил същата процедура с дъхането и цеха се разпаднал. Побягнали и двете прасенца право при третото прасенце- Къци Циганина. Стигнали до него и му се примолили:

 

-Абе Къци, стари авери сме, заедно лежахме в пандиза, спасявай ни сега, щото ако ни хване акцизния отекохме и тримата.

 

Пуснал ги Къци и не след дълго дошъл Вълка. И взел да се открехва:

 

-Къци, твойта мама пандизчийска, отвори щото тъ ебах у гъза. И твойте авери са тука, ама и тях ще ги хвана, щото няма къде да бягат. Ако се предадете доброволно, ще ви лепнат по седем годинки.

 

-Шъ ти отворим на куково лято. Ний в панделата не щем да лежим и няма да лежим. Еби си майката бе ченге!

 

И тогава Вълчо зпочнал да духа, духал, духал, ама нищо. Цеха бил каменен и въобще не падал. А в това време прасенцата извадили едно шише оригинално уиски и запили.

 

Така е то, мили деца, който има къща от камък акцизния

Link to comment
Share on other sites

Нещо липсва края на приказката....?

 

 

1. Защо кучетата си ближат мъдете? * Защото могат *

2. Как може да забременее баба Яга? * Като се наебе *

3. Кое е по-голямо от путката и хуя? * Путката-като кажеш 'п♛тка си майна' *

4. Защо калкана е плосък? * Защото го е ебал кита *

5. Защо на рака са изпъкнали очите? * Видял страшна гледка, дали не са били кита и калкана *

6. Каква е разликата между рибата и хуя? * Ако си ял риба яж и х♚й и ще разбереш *

7. Защо жената е по-евтина от колата? * Зарежда се един път на девет месеца *

8. Каква е приликата между корковата тапа и мъдете? * И двете се мъчат да влязат и не могат *

9. Каква е разликата между жената и гумата? * Гумата първо я помпиш, а после я качваш, а жената обратното

първо я качваш, а после я помпиш *

10. Каква е приликата между жената и грипа? * И двете могат да се прекарат на крак, но е по-приятно в леглото *

11. Защо на жената краката са бели? * Стоят на сянка под сливата *

Link to comment
Share on other sites

"Обмяна на вълна"

табела на склад в София.

Edited by Aquila
Link to comment
Share on other sites

Учителка в САЩ представя нов ученик - Такиро Сузуки от Япония, след което започва часа:

 

- Да видим дали познавате историята. Кой е казал "Свобода или смърт"?

 

Само Сузуки вдига ръка:

 

- Патрик Хенри, 1775 г.

 

- Много добре Сузуки! А кой е казъл "Държавата е народът"?

 

Сузуки става:

 

- Ейбрахам Линкълн, 1863 г.

 

- Засрамете се деца! Сузуки знае по-добре от вас Американската история.

 

Глас от последния чин:

 

- Да им го начукаме на японците!

 

- Кой каза това ?!?!?

 

Сузуки пак вдига ръка:

 

- Ген. Макартър, 1941 г., и Ли Якока пред акционерите на Крайслер, 1982 г.

 

Някой бясно се обажда:

 

- Да го духаш!

 

Учителката:

 

Спрете! Кой беше това?!??!

 

Сузуки:

 

- Бил Клинтън на Моника Люински, 1997 г.

 

Друг се провиква:

 

- Сузуки е лайно!

 

Сузуки отвръща:

 

- Валентино Роси, "Гран При" по мотоциклетизъм, Рио Де Жанейро, 2002 г.

 

Класът е в истерия, учителката припада, влиза директорът:

 

- Ебати хаоса!

 

Сузуки веднага:

 

- Симеон Сакскобургготски на прегоеорите за коалиция, София, 2005 г.

 

 

....

Link to comment
Share on other sites

CHEETAH

 

n вид дребен леопард, дресиран за лов на елени

 

Речника на уиндоус :wir

Edited by Aquila
Link to comment
Share on other sites

Селянин си купил Mercedes от новата "Е" класа директно от Daimler - Benz AG. Бил безкрайно обиден от наложените му допълнителни разходи за "екстри"

Скоро след това един от директорите на Daimler-Benz AG си купил крава от същия селянин за своето ранчо.

Селянинът издал фактура!

 

.:ФАКТУРА:.

1 крава (стандартна) базова цена 2.400 Евро

2 цвята (черно/бяло) допълнително 150 Евро

кожено покритие 100 Евро

млечен резервоар за лятно/зимния сезон 50 Евро

4 кранчета за доене по 12.50 Евро 50 Евро

2 бампера рогово покритие по 17.50 Евро 35 Евро

мухогонка , полуавтоматик 30 Евро

извод за торове (Биологични) 60 Евро

копита за всякакви покрития, полисезонни 100 Евро

спирачна система с 2 кръга (пр. и зад. крака) 400 Евро

Полифоничен клаксон 135 Евро

халогенни очи 150 Евро

мултифуражен стомах 1.250 Евро

------------

Общо крава 4.910 Евро

 

Забележка!!! При мен кравите са по евтини!

 

 

 

Три стадия на възрастта:

Цяла нощ пил и скитал, на сутринта изглежда все едно цяла нощ е спал.

Цяла нощ пил и скитал, на сутринта изглежа все едно цяла нощ е пил и скитал.

Цяла нощ спал, на сутринта изглежда все едно цяла нощ е пил и скитал.

 

 

 

Десет дена на село на един луд геймър без РС

 

Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.

 

Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.

 

Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.

20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.

 

Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.

 

Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.

Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...

 

Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.

 

Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.

 

Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.

Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.

 

Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.

След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.

 

Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.

 

Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...

След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.

 

Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.

Link to comment
Share on other sites

Животът е филм... сюжетът е кофти, ама само каква графика!

Сам определяш, дали ще е комедия, пълна трагедия, филм на ужасите, романтичен филм или порно..

Ясни са само началото и края, другото сами го измисляме и затова не се получава много добре сигурно..

В началото всички край теб се смеят, а ти плачеш, но в края нещата могат да се обърнат и всички да плачат, а ти да се смееш отнякъде... макар, че какво значение има вече тогава, всичко някак го приемаш по-равнодушно, точно като страничен гледач..

 

 

 

В самолет:

- Карай към Виена!

- Не мога за Чипровци съм.

- Как за Чипровци,бе? Там няма летище.

- Не знам. Разбери се с бабата отзад, с картофите и леката картечница.

 

 

 

Младеж пазарува презервативи в аптеката и за пореден път сменя поръчката си с различни на вкус:

- Ягодов, черешов, бананов...

Нетърпелива продавачката:

- Господина компот ли ще прави?

 

 

 

Селския поп се моли на Господ:

- Боже, защо си толкова несправедлив! Аз съм твой слуга, моля ти се ден и нощ, живея в бедност, а тез безбожници какви къщи и вили построиха, живеят в разкош! Защо така, Господи?!?

Глас от небето:

- Защото не ми досаждат...

 

 

 

Циците са странно нещо: когато приятелката ти е с големи, след време почват да те влекат малките и обратно.

 

 

 

По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:

"Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.

Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен отенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал "Бержерак", това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди."

Link to comment
Share on other sites

Предварително се извинявам за дългия пост...но мисля че си заслужава!

 

дъАвтор - патил

Място на действие - някъде в Русия

 

 

Колкото по-як джипа - толкова по-търсени са тракторите! (житейска мъдрост)

 

НАЧАЛО.

 

Беше някъде в началото на зимата, когато вече е понатрупало сняг достатъчно по подпланинските места, но земята още не е замръзнала надолу. Доста заблуждаващо време, за да караш по черен път. Но, както се казва - акъл море, глава шамандура... или казано по по-друг начин думите на сина ми ме свалиха от асфалтовия път: "Татеее, ама ние наистина ли имаме джип?"

- Разбира се, че наистина!!!

- Ама да не е менте? (къде ли ги е научил тези думички само?).

- Не е, сине. Ние си имаме така да се каже по-истинска от най-истинските джипки:... дизел, 6200кб.см., 4х4... Ама ти не се ли сещаш как го кръстихме?!

- Как да не помня, помня - ТАНК! Само дето ние караме само по асфалта, а танковете нали минават отвсякъде. Ами ако излезе, че изобщо не е ТАНК?!

-???????!!!!!!!

Десен мигач. Стоп.

- Проверка значи искаш?

- Мноооогооооо!!!!!!!!!!

Вече и аз леко амбициран, половин година от както го карам, а още все не мога да се наканя да го изпробвам. Явно звездите днес го пожелаха. ТАКААА. Дошло му е времето значи! Паля, ръгам 4х4, оглеждам къде да "нагазя лайната", така да се каже: дупе да ни е яко!

- Добреее, пълен напред! - при които думи очите на сина ми засияха.

Беше някъде към 4 следобеда, вече се стъмваше и пътя изобщо не можеше да се види, което беше лошо. До вкъщи е около 3км, така че ако нещо - няма да умрем насред полето от студ, което беше добре. Слушалката има обхват, якетата са дебели. Ако пък ли нещо... майка с Вектрата ще ни спаси. Риска е минимален. НАПРЕД!!!!

Свивам към полето. Пътя веднага свърши, но нашият ТАНК бодро се търкаля по пресния сняг, дизела си трака равномерно, снега леко се стеле изпод колелата... красота!!!!! Само от време на време се поразклати по-рязко, явно окачването е по-твърдо, но т'ва си е по дифолт - трябва да се плаща за удоволствието. Отдалечихме се от пътя вече на около 600 метра, обърнах се към сина ми:

- Е, как е? Да не заспиш?! Ще обръщаме ли?

Гледам радост в очите на момчето, направо сияе целия:

- Тате, ама направо е върховно!!! Тук преди нас още сигурно никоя кола не е минавала, само трактор може би!!! А може ли аз да подържа кормилото, а? Ихаааа, това е ТАНК!!!!! Ле-лееее!!!!

... та в този дух, емоциите напират, както се казва, кеф до небесата.

А момчето ми може и само на 7 да е, но с шофирането вече криво ляво се справяше. "Що ли не го пусна да повърти из полето някое и друго кръгче, нека се покефи", - си помислих и спрях.

- Хайде - пълзи насам... Шофере!

Нямаше нужда от повторна покана, след миг, вече седалката беше мръдната напред до упор, по един поглед във всички огледала (като възрастен подсмихнах се на себе си).

- Хайде-хайде... огледалата в полето няма да ти трябват. Давай до гората и обратно.

И потеглихме леко-леко. Сина - внимателен, разбира, че не бива да прави резки движения; търкаляме си се на втора; доближихме най-високата точка на полето и тук предните колела (19-ки) рязко пропаднаха, при което се чу прочупване на лед!!! Колата забива нос, аз едвам успявам да се подпра с ръцете в жабката. Нямаше шанс дори и да отреагирам, а и какво можеше да се направи - всичко стана за секунда и край! Момчето то ли от уплаха, то ли заради ръста с целия крак в/у педала на газта до долу... ТАНКА изревава с всичките си 8 цилиндъра и плавно размествайки с бронята лайната и бълбукайки с двата си ауспуха нагази в ручея с 4-те колела. Заседнахме!!! - проблесна трескаво мисълта в главата ми. А малкия, вкопчил се в кормилото, надува гайдата (ама кормилото не пуска!!!) и дава ли дава ГАЗ, ГАЗ!!!!!!!!

- НЕ ДАВЙ ГАЗ!!!!!!!! Крещя, опитвайки се да надвикам дизела. Обаче блокажа е пълен, ТАНКА вече дори не помръдва, а само се окопава, колелата вече висят и само пръскат купето с кал и глина. Най-накрая аз се сещам да врътна ключа в неутрално Уффффф!!!!

Седиме... Тъмнина...

 

 

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ЗАПОЧВАТ.

 

 

- Стига де! К'во си се разхленчил, сега ще измислим нещо! - успокоявам го.

Време е да оцениме ситуацията, опитвам се да отворя вратата. Ха! Да ма не!!! Вратата дори не помръдва. Спуснах стъклото, гледам - глината, над праговете... притиска вратата. Бутам-бутам; Отворих. Излизам. Добре сме се насадили... така да се каже: Уверено! Под колата такива хубави ГОВНА - глина с лед и вода! И никакъв инструментариум, а и до пътя вече почти километър!!!

- Мдааа, ПРИКЛЮЧЕНИЯТА ЗАПОЧВАТ !!!! - обявих аз. И откъде мътните да го вземат, в най-високото на полето се взе този ши&@н ручей!!!???!!!!

Хлапето вече спряло да хлипа, отвори прозореца, подсмърчайки заоглежда лайната:

- Тате, нали няма да потънем?

- Аз - не! А ти както искаш... - след 3 секунди вече и той стоеше до мен. Отново разстроено:

- Какво ще стане с нашия ТААААНК?!!! А тате?!!!

- Стига хленчил, повече няма да потъне.

- А какво ще правим сега?!!!

- Кво-кво, ще викаме спасителката (тоест майка ти). От там ти вкъщи да се топлиш, а пък аз тука с лопатата ммм... да се топля, пък после ще видим

Звъниме. Очаквана реакция, но странно оставам с впечатлението, че нервността идва от факта, че вечерята ще изстине, а не че колата е закопана до уши... ии-и също като че ли долових и нотка ревност заради предстоящия "секс" с лопатата... Мълчаливо повлякохме крак към пътя. Стъпваме по нашата си колея. Аха, виж ти когато иска майка ти можела и да бъде бърза... ето я! Къщата е на около 3км. Прехвърлям й момчето, хващам лопатата и тръгвам обратно, изслушвайки в гръб перспективното мнение относно мен и обема на мозъка който уйдисал на акъла на дете. Въпреки това не си тръгна, казва - искам да понаблюдавам процеса. Колкото и да е странно, това ме накара да се държа гордо и с бодър крак да закрача към мястото на събитието; студа обаче вече стягаше, а и съвсем се стъмни. Тайничко се надявах да се откопая, или поне да отрия колелетата. След това може и да се измъкна на първа с малко газ. Тази мисъл ме поободри, енергията заблика от мен! Аз съм трактор!!!!! Аз съм булдозер!!!! Сега бързичко ще се откопая...

Мдааааа!!! Ей такива ми ти работи...

Трактор съм на кукуво лято!!!! - вече бе мисълта в главата ми след 20 минутно мятане на глина.

Да се еб... в багера!!! - след като 2-3 пъти пропаднах до коляно в ледената киша. "Ясно, трябва да се преоцени ситуацията" - в този ред на мисли вече крачех обратно към вектрата за да се преобуя, за което м/у другото жената се беше сетила да донесе и ботуши, но гордостта ми ги пренебрегна при първото ходене. Правя се на спокоен, все едно всичко е под контрол, но по мълчанието което ме лъхва заедно с топлата вълна от купето на вектрата разбирам, че съм разконспириран. Преобут, вървя бавно обратно, опитвайки се да преценя колко още ще трябва да копая: - мдааа... като минимум още 3-4 часа не ми мърдат! Отново с ентусиазъм започвам да рина глина. Мамка му, няма да си заеба джипката насред полето! Минава се известно време, копаенето вече ми се вижда безперспективно, на мястото на откопаното постепенно се запълва с по-рядка кал. Разбирам, че явно самостоятелно и до сутринта няма да се откопая. И тук, съвсем неочаквано ме спохожда абсолютно идиотска мисъл, но тогава след 2 часа ровене в калта ми се струваше гениална: Ако по колеята от джипа докарам вектрата да ме дръпне леко, то "ТАНКА" ще успее да излезе!!!!! Абсолютно завладян от тази идея фикс, а и от факта, че няма нужда повече да копая почти на бегом се нося към пътя. След като ме изслуша, жената заяви спокойно, че е време вече да се прибираме; ТАНКА ми никой нямало да открадне, а утре, ако ще и в 6 сутринта да си копая на воля.

- Да зарежа на сред полето такава кола?!??! Че до утре в 6 тука ще я разкостят, няма да остане и болтче. Ти знаеш ли, че само едната гума струва 200 кинта! А работата е за няма и половин час - дръпваш леко, а от там ТАНКА сам ще се измъкне!!!

Явно съм бил доста убедителен, защото тя се предаде: - Седнах във вектрата, много внимателно, за да не я насадя и нея на пачи яйца нагазих в полето по нашите си дири...

- След 20 минути сме вкъщи! - бодро заявявам, внимателно следвайки колеята от джипа. Това което подсъзнателно пулсираше в главата ми изведнъж придоби физическо измерение - стържещ звук изпод колата, последван от вече по-високо октавен на буксуващи колела след което колата замря. Напред-назад. Седиме... и мълчиме. Слизам и оглеждам новоизлюпената ситуация.

- Няма да сме си вкъщи....... ... ... .. след 20 минути! - заявявам вече, почти предусещайки какво ще последва. Жена ми е сдържан човек по принцип... Но този поглед!!! Ще пропусна колко неща прочетох там за себе си!!!! И ето, аз отново съм багер... Копах около час и половина... Вече не си усещах ръцете, нямах сили дори да се изправя... и потен като слон реших да отида до танка за цигари пък и да поогледам... Поогледах.... Паметник! ... който беше започнал да се вкоренява, т.е. да замръзва водната кал около колелата... ако не го измъкна до два часа после ще трябва да ги измъквам с около още 4-5 тона кал и лед от земята... Тази мисъл хич не ме зарадва... Влача се обратно, чудейки се какво да измисля. Изглежда трябва да насоча мисълта си към намирането на трактор!!! Около вектрата, нервно ходейки напред назад пушеше жена ми... Сега вече мнението й за мен се четеше и от към гърба. Хващам отново лопатата и започвам да рина. Качвам жената зад волана. Бутам (ама и аз май наистина съм идиот щом съм помислил, че сам ще успея да избутам Вектрата!!!) Опитваме назад. Ураа! Помръднахме!!! След около 5м обаче жената не успява на заден да уцели точно колеята и след миг отново сме затънали. Хващам лопатата. Рина.

Вече нямам сили дори да вдигна лопатата. В копаенето се включва и жена ми(!!!) Безславно установяваме, че този път затъването е стабилно. Спохожда ме поредната гениална мисъл: да стопирам някой от пътя. Отивам. Започвам да стопирам. Жена ми със сина се настаняват във вектрата за нощувка (какъв идиот съм само!)

 

 

СЛУЧАЙНА ВРЪЗКА

 

Въпреки отчайващата незаинтересованост към моята персона, която се опитва да спре някой камион в 10 часа вечерта насред полето, аз продължавам да се опитвам да стопирам. Вече почти 1 час никой не ме е "уважил". 23:00, петък, всички бързат да се приберат. Връщам се при вектрата:

- Нещо никой не иска да ни дърпа, т.е. да спре!

Жена ми смеейки се:

- Ти що не вземеш да се погледнеш в огледалото?!!!

Поглеждам... За това че не съм от най-привлекателните си го знаех и преди... Но този дето ме гледаше от огледалото - майчица мила!!! Дву-метров тип, с кърпа на главата тип корсар, с изцапани от глина дрехи и не по-малко "чиста" физиономия! Мдааа... на такъв никой не би спрял със сигурност!!! Отивам към ручея, където беше "паркиран ТАНКА" - опитвам се да се поизмия... (някой да се е опитвал да се измие през нощта зимно време от ручей?) Ще ви кажа че изживяването си беше доста екстремно!!! В лек тръс (с цел затопляне след обледеняващото миене) обратно към пътя. Отново стопирам. Виж ти, а после някои разправят, че външния вид не бил важен... Спира една Нива! А в нея ако ви кажа, че седеше една мацка ще ми повярвате ли?!!! И така вежливо към мен: - За къде сте?

- Ааа... ами ей тука съвсем близо -, казвам аз, сочейки в перпендикулярна посока на пътя, т.е. в тъмнината идваща от полето, но за мен изпълнена с две коли, жена и дете... В същия миг, заедно с променящия се насреща поглед побързах да поясня ситуацията:

- Аз тук затънах с колата и трябва някой да ме дръпне леко. Направо до смърт се уморих да копая...

Девойката излезе смела и прояви доверие и разбиране:

- ОК, само че ти се оправяй, че мене ме няма по тази част и слезе от колата.

Мятам се в колата вече предусещайки края на одисеята...

- Аааа... само че май нещо не ми е наред мост... - но това аз вече не успях да чуя, защото Нивата изрева и нагази в полето, но все пак го разбрах де... малко по-късно... ммм... а бе накратко казано - още едно заседнало МПС. И то по-скоро не заседнало, ами просто не вървящо. Но значително по-близо към пътя.

- Какво й е на колата, защо не се включва 4х4?

- Ама аз нали ви казах, че не работи моста ли беше или предавка някаква...

- Мдааа... е т'ва вече и с невъоръжено око си личи.

- Върховно! -измънка девойката. Студено ми е, хайде в твоята кола!

- Аа-а-аа... амм-мм-м... По-добре в твоята, че на моята парното й не работи!!!

(за миг си представих ситуацията - жена ми с детето и аз довеждам някаква кукла)

Седиме с мацката. Аз предлагам да я номинирам за стръв на пътя за някой камион. Опитваме. Още първия "кукурузер" захапва! Аз внезапно изскачам от канавката с въже в ръката... Ооо-о-ооо каква мръсна газ надава "кукурузера"... ухххх!!! Реших, че не бива вече да се показвам до като не се 'закачат'. Партизанска работа - пуша в канавката и крия цигарата в дланите си. И о! щастие неземно - съседа с Паджерото минава и спира. Отивам и почвам - така и така разказах му на две на три мъките си. Човека опитен излезе и Нивата за миг издърпахме на пътя. Настроението се приповдигна; аз дълго и съдържателно изказвах благодарности на девойката за проявения героизъм и мъжество, без да си спестявам комплиментите. Май остана доволна. Замина си.

 

 

ТРАКТОР No1.

 

На моето предложение да издърпаме вектрата, съседа отвърна, че по-добре да не опитваме, а направо да отскочим за трактор (той познавал !лично! тракториста във вилната зона). Трактора-снегорин открихме на снего-базата, но без тракториста, - бил си тръгнал вече ни просветли полупияния пазач. Все пак успяхме да изкопчиме домашния адрес. Тръгнахме да го търсим Тракториста се оказа младеж (около 25г.), който заварихме на входа на дома му, запътил се към дискотеката с приятелката си. Разказах му историята си по най-сърцераздирателния начин, скромно премълчавайки само за "ТАНКА", като съответно историята ми беше подплатена с предложение за солидна сума и лично да го закарам в дискотеката с Вектрата. Заинтересувания поглед на приятелката му (явно от перспективата да не седят цяла вечер в дискотеката на едно сокче и бира), а и често използвания от мен израз "работа за 5 минути" наклони везната в положителна насока, при което тя скромно каза, че ще ни изчака вкъщи. Той също ентусиазиран от перспективата да бъде тази вечер мъж на място и да осигури подобаващо изкарване, без дори да се преоблече (въпреки предупрежденията ми, че там е "малко калничко", както и красноречивия ми вид) се метна пръв в Паджерото. Явно му се искаше по-бързо да свършиме работата и да започне бляскавата вечер с пълен джоб и подобаващо настроение за танци; танци... Стигнахме до снего-базата, запалихме внушителния Беларус. Стигнахме до полето. С хиляди благодарности пуснах съседа да си ходи (жена му не спря и за миг да го тормози по GSMа). Вектрата наистина беше измъкната за по-малко от 5 минути, за невъобразима радост на жена ми... И тук, както и очаквах на въпроса му за чий х... съм набутал вектрата насред полето аз лансирах 2-та част от историята си:

- Амии... там, малко по-натам съм затънал и аз...

- !!!!!???!!!!????

- Ама ти не се притеснявай! Аз ще ти дам отгоре, да си имаш за фонда "и аз съм човек"!

Това, а и лекотата с която измъкнахме Вектрата явно съвсем развихри фантазиите на младежа и той се съгласи.

- Ти само полекичка, че там на високото има някакъв ши&@н ручей!

- 'бе к'ъв ручей?! Нали сме на трактор! -получих пренебрежителен отговор от младежа.

Аз мрачно отвърнах:

- ...ммм и аз така си мислех преди няколко часа...

По старата, но вече така до болка позната колея стигнахме до "ТАНКА". Закачихме го. Скачам вътре, паля, започваме да се дърпаме. Дърпаме-дърпаме... не върви. Скоро грайфера на Беларуса му се напълни с кал и вече на практика не вършеше никаква работа, само шлайфаше глината отдолу.

- Дай малко да дръпнем джипа напред и после със засилка да го издръпнеме пак назад! - предлага младежа.

- Къде напред?!!!!!!!! Та там има блато или някакъв ручей!!!!

- Дедовия ти е там!!! Аз есента тука съм преорал цялото поле и никакъв ручей няма. А ти си заседнал от глупост - не е трябвало да спираш, а полека-лека... Тука не е дълбоко изобщо!

- Добре, - вече съгласен на всичко, само и само да свърши най-после това, - само гледай да ме заобиколиш по-далече, може калта да е по-малко. Заобикаля уж. Въпреки това водата се оказа повече, но нищо, измъкна се. Пак затъва. Пак се измъква. Подкарва трактора от към предницата на "ТАНКА". Закачаме. Почва да дърпа. "ТАНКА" отново упорито отказва да помръдне, само дето трактора този път почва да затъва все по-надолу и надолу. Опитвам се да ръкомахам за да спра операцията. Късно. Откачаме въжето. Трактора се опитва да се измъкне. Напред-назад. Нищо. Пак напред-назад и пак нищо.

- Трябва да спуснем налягането в гумите. Сцеплението ще е по-добро - предлагам аз.

- Да бе! И като се измъкнат от джантите, к'во ще правиме после?!!!

Отново безуспешен опит за измъкване, след който трактора вече седеше стабилно в говната редом с "ТАНКА". Точно обратното на нещата с Вектрата тука вече около 30 минути се мотаме и тракториста започна да разбира, че още малко и днеска дискотека през крив макарон ще види. А и съдейки по дълбочината на окопаването, перспективата за ходене на дискотека и за утре ще важи в пълна сила... Тази мисъл явно беше по-силна от страха пред калните окопи под трактора и той ловко изскача от кабината за да оцени мястото на засадата. Опита му да скочи по-далеч за да не се изцапа завършва с подобаваща на приключението развръзка - мигновенно затъва с единия крак чак до... Завъртайки се той успява да се хване за подножката на трактора и измъква крака си от говната... но вече без обувката. Сигурно не е било редно, но аз се напикавах от смях в кабината на "ТАНКА"!!! А може и нервите ми да са били на изчерпване - все пак вече минаваше 2 след полунощ, а шоуто не му се виждаше края. Тракториста изпълнява в/у подножката на трактора позата "псуващата чапла". Аз излизам от "ТАНКА", взимам лопатата и отивам на разкопки за обувката. Под възпоменателните псувни на тракториста за любимата си обувка, аз нежно ровя дупчица и намирам безценния шуз. Връщам находката на собственика, запалвам. Тракториста започва с тихо примирение да стърже глината отвътре с някаква треска. Звъня на жена си и я моля да си тръгва, т.к. купона ще се проточи. Идва ред на третия опит. В гневен порив шофьора на трактора натиска газта до ламарините и окончателно закопава Беларуса. Вече за да излезе от трактора дори не трябва да скача - калта стига до праговете! Край! Сега вече наистина - КРАЙ!!! Шофьора е страшно разстроен, а мене вече ми е през оная работа. С посърнал вид се влачиме по полето в посока Вектрата. Щом и Беларуса заседна, к'во остава за нас - измислих оправдание за пред жената. Гледам "цветния", иначе черен панталон на тракториста и си мисля - мда, най-вероятно днес той няма да ходи на дискотека.

Тракториста псувайки:

- Да му е&@ майката, от къде в най-високото място на полето изникна тоя шиб@* ручей!?!?!!! Абсолютно съм убеден, че го нямаше преди!!!!

Де-жа-ву - мисля си. Закарах го, след което се прибрахме и ние.

 

 

ТРАКТОР No2.

В 5 сутринта -не ме лови сън. Седя си, пия чай и размишлявам, как може да се измъкне всичко това... или да изчакам пролетта?! Искрено съжалявах за тракториста - покрай мене и той ще го отнесе от началството. В този ред на мисли скоро се съмна. Качвам се във Вектрата и потеглям към "ТАНКА" в полето. Доближавам "отбивката", която се беше образувала от множеството МПС-ета които бяха дръзнали да влязат, и малкото извадили късмета да излязат от тук миналата нощ и виждам, че до "ТАНКА" стои някаква УАЗ-ка и някакъв тип се навърта около "ТАНКА". Такааа... видимо вече си е харесал това-онова! - прелита в главата ми. Ей, че племе! 3 часа само ме няма и мършоядите са накацали! С бърза крачка доближавам, държейки лопатата по начин, който красноречиво говореше, че не я нося за украса. Подхождам внимателно и учтиво:

- Добро утро! Какво именно търсите тук?

- Здрасти! Ами ти?

- Това тук е моята джипка!

- А! А това тук е трактора на моя син - задръстеняк! Значи тебе те е измъквал? Е, аз тука вече 2 часа пазя.

Запознаваме се. Запалваме. В интерес на истината вече съм забравил как се казваше човека, затова от тука нататък ще му викам просто ТАТКОТО.

- Е, мерси за пазенето, готов съм да поема вахтата. Интересно само какво ще ги правим машините...?!

- За тебе не знам, а моя утре е на работа и ако не го измъкнем Беларуса ще летят глави! Давай да ходиме до базата - там има още един Беларус... да го закопаем и него! (!!!майтапчия!!!)

Тръгваме. Таткото продължава да мърмори.

- Пикльото, не може да кара, а се наврял в ручея! Колко пъти съм го учил!

Пристигаме; събуждаме до козирката вече пияния пазач. Имах усещането, че този си е легнал преди 20-ина минути, толкова беше фиркан. След няколко безуспешни опита за реанимация, Таткото разправя:

- За чий ху% ще го будим, ей го таблото с ключовете сами ще се оправиме!

- !!??

Взимаме ключовете и потегляме...

Пристигаме до затъналия "ТАНК" и първия Беларус.

- Мдааа... Ама сте се насадили... Тук трябва чак отгоре да се обикаля цялото т'ва лайнено място, там водата е по-малко - заявява таткото и започна маневрирането. Аз вече просто стоя и гледам. Таткото майсторски заобикаля отгоре "лайната" и се подкарва към трактора на сина си. Закача веригата. Напред-назад. Нищо! Следва опит за измъкване на моята кола. Пак нищо! И тука таткото се решава на акробатичен трик - приближава се към трактора на сина си и вкарва снегозаборника под този на другия трактор, след което го приповдига, така че на затъналия трактор предния мост излиза от земята. На мен чак ми стана интересно - не бях виждал подобно нещо; гледката беше впечатляваща все едно два огромни монстъра са се вкопчили един в друг в смъртоносна схватка. След което таткото рязко дава на заден при което преди да се откачи синовния трактор се измъква с около половин метър.

- А-ХАААА!!! Тръгна ли, гад мръсна!!! - възкликна таткото и повтаря фокуса. При опита за потретване обаче снегозаборника на първия трактор не издържа и се откъсва, при това така подло се откъсва - не като да е съвсем, а само част като другия край се вклинва в предния мост. Таткото видимо охладен от към ентусиазъм се изхлузи от кабината и започна да оглежда пораженията.

- Ех да му... Е нищо де, те вече веднъж са го заварявали - многозначително произнесе той. - Ние да се довлечем в базата, а пък там за бутилка водка ще го заварят пак - като нов ще стане!!!

Мене обаче силно ме заинтригува фразата за довличането до базата... тъй като снегозаборника се откъсна само от едната страна и движението напред беше невъзможно. Но трактора на сина си, таткото все пак беше успял да помръдне и, окрилен от това започна да се опитва да го закачи вече изотзад Не знам колко се боричкахме там, но явно не малко, защотото по някое време се появи "собственика" на втория трактор. М/у него и таткото протече конструктивен диалог, който от нравствени съображения няма да пресъздавам. Но същността в обши линии беше, че веднага трябва да се спре с този онанизъм, докато не е затънал и последния трактор в околността, в противен случай утре, ти (таткото) сам с твоята УАЗка ще ринеш пътя! Схващайки цялата сериозност на това предложение, таткото покорно връща ключовете от чуждия трактор. Чичкото бодро скача в кабината.

- Мътните да те вземат, вдън земя да потънеш, гад стисната... - звука на ревящия трактор прекрати бурния поток от словесни благопожелания. Съдейки от искреността и емоциите, с които бяха отправени думите на таткото, а и от случилото се до тук той трябваше незабавно да потъне или поне да заседне, но това не се случи и на безопасно разстояние, правейки голям полукръг, чичкото-стисняр ни заобиколи и потегли към пътя. Ние тъжно запалихме по една. Къде да намериме още един трактор дори не ми идваше на ум.

След 10-ина минути гледаме, стисняра се връщаше пеша към нас.

- А! Съвестта май го тормози... или пари ще иска - прокометира таткото.

Истината се оказа по-весела -малко преди пътя му свършило горивото!!!! Нито той, нито в трактора на сина нямаше туба за да му отлеем Е те в таквиз лайна не бях затъвал! На "обществения" съвет на тримата идиоти, беше решено да се разделиме - стисняра отива с УАЗ-ката за нафта, след което отива на майната си, ние с таткото -да търсиме друг трактор.

НАМЕРИХМЕ!!!!

 

 

ТРАКТОР No3 (и последен).

 

Новия трактор се оказа стар гъсеничен ДТ-70. Съдейки по вида му това не е била първородната му задача, а по-скоро е бил преоборудван на трактор след като на него преди това още другаря Ленин е държал речи. Собствениците на това доизкопаемо (строители-предприемачи) казаха, че "той още лятото е замлъкнал". Таткото се решава на подвиг - засуква ръкавите и се навира в карантията. Удивително, но след 1-2 часа "деденцето" прокашля, а след още 30 минути вече се бяхме отправили към така позната ни вече местност. По погледа ми, явно таткото беше разбрал, че е въздвигнат от мен поне до равен на Господ, при което той ми заяви:

- Не бе, просто след войната преди да го бракуваме аз карах този трактор, след което председателя го продаде. Въпреки, че така му бях свикнал и много ми беше жал за него.

За да не повтаряме предишните си грешки, таткото 5-6 пъти валира колеята и изцеди калта с гъсениците и едва тогава започна с процеса по евакуация на синовния трактор. Всичко стана лесно - издърпахме го и го повлякохме заднешком към строителите, които заради "ремонта" на техния трактор се навиха да ни ремонтират нашия. Заваряването на снегозаборника се оказа доста трудна задача, както се оказа в момент на вдъхновение таткото беше изкорубил и още неща. Но всичко скоро бе заварено и поправено. Дойде ред да вадиме и моя "ТАНК". Но в този момент "деденцето" прохърка няколко пъти, прокашля и спря. Вече дори не "слушаше" таткото. Нещата отново се обърнаха...:

- Дай аз да опитам! -казах аз, виждайки, че таткото беше се уморил порядъчно с дърпането на тънката връвчица на пускача! Подпрях се с крак. Каа-а-ато дръпнах!! Победа! Още от първия път успях да скъсам връвта.

- Където има сила, нема акъл! - това е литературния превод на 2-у минутната реч на таткото. Той отново потопи ръцете си във вътрешността на ДТ-70. Явно малката почивка му дойде добре и "деденцето" отново проработи и ние потеглихме към финала на нашето приключение. Закачихме с въже виновника на цялото това тържество, "деденцето" изрева победоносно и тръгна така, сякаш изобщо не влачеше след себе си 2 тона, потънали в лайна, американско желязо.

"ТАНКА" се измъкна от калта леко и непринудено и за мое учудване нищо не се беше откъснало дори. Огледах мястото на приключението - цялото в ровове в радиус от 30 метра, сякаш там бяха се окопавали истински танкове. Мдааа... добре се повозихме! "ТАНКА" запали лесно и под "прикритието" на ДТ-70 бодро се отправи към пътя. Аз искрено благодарих на Таткото за помощта, възнаграждавайки го със солидна сума, след което се разотидохме. Но това не беше още края.

 

АВТОМИВКАТА.

 

Тъй като колата беше, меко казано мръсна и перспективата по отмиването на замръзналата глина в домашни условия, почти нощно време съвсем не ме блазнеше аз се отправих към единствената в околностите автомивка. Хората там обаче с водка и мезе вече празнуваха края на смяната. За да не предизвиквам инфарктни случаи, аз не влязох направо с колата, а предвидливо я оставих зад ъгъла и отидох пеша. Приотваряйки вратата точно толкова, колкото да може да си пъхна главата (за да не забележат и дрехите ми!) се поинтересувах:

- Колко ще ми струва да ми теглите една пароструйка, без шампоан, без полиране.

- Затворено!

- А бе хора, само калта да свалиме - 5 минути работа (между другото - вълшебен израз!). 20 кинта, а?!

Алчността си каза думата, при което единия не издържа на съблазна и парите бяха взети, последвано от властно:

- Добре, вкарвай колата! - след което тръгна да си облече работния комбинезон, а другите продължаваха с разбора на водката и мезето.

Аз отидох при моето "парче глина" и го вкарах в автомивката.

!!!!!!!!?????!!!!!!!???????!!!!!!!!??????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 

Тези които са ходили на театър и са имали щастието да гледат знаменитата пиеса "Ревизор" биха могли да си представят нямата сцена на вцепенение... Но това от пиесата беше жалка пародия на това което беше изобразено в/у лицата на народа в автомивката! Какви лица! Какви пози! Имаше от всичко - и ръка с чаша, замряла на половин път към устата, и кашлица от задавяне, и отворени усти... Последвалите коментари от цензурни съображения ще пропусна. Но толкова МРЪСНА КОЛА те за пръв път виждаха през живота си!!! Всички вкупом тръгнаха да отказва миенето, но тъй като аргумента ми "вече е платено" беше убедителен все пак се наложи да почнат. Росийска глина, при това замръзнала - това е нещо средно м/у лепило "Течен пирон" и цимент тип 500. Миха дълго и упорито, около час и половина, а после най-вероятно и самото помещение още толкова, но за щастие аз вече и най-сетне към 11 вечерта, съвсем без сили се прибрах вкъщи. Топла супа, чаша водка и сън... Колко хубаво нещо е спокойния сън.

_________________

Благодаря!

 

 

:bgrin:

Link to comment
Share on other sites

В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция.

Иванчо написал набързо следното:

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов.". Учителката прочела съчинението и се

възмутила:

- Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично.

Пише Иванчо втори вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха."

Учителката пак недоволна казва:

- Няма нищо за труда.

Иванчо сяда и пише нов вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.

На улицата двама работници копаеха канал."

Учителката го прочела и:

- Хм... няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията - наша майка родна. Пише пак Иванчо:

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.

На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла:

- Добре... Любов, природа, труд, червена нишка... Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш?

Пише Иванчо пак нов вариант.

"Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха.

На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза:

- Ебал съм му майката, и утре е ден!

 

 

 

Денят на IRC-админа

 

9:14 - Ставам от сън. Мама ми е направила палачинки.

 

9:55 - Обличам се. Синята фленелка с надпис "@#bulgaria", oh yeah, обичам я!

 

10:22 - В рейса съм. Чувствам се като Бог сред толкова тъпаци, които не са никакви и си нямат и понятие от PC-та и iRC. Ама как може такова нещо бе? Все едно нямат за какво да живеят! Блажени са невежите ...

 

10:48 - Пристигнах в офиса. *** Connected.

 

10:50 - Я. Тема против ABO във форума. Ей сега и аз ще го наредя, тъй де, трябва да градя имидж.

 

11:01 - ABO е пуснал предложение във voting-а. Гласувам "За" предложението му. Хм, май трябваше първо да го прочета, че поне comment да дам? Уф, ама то много дълго бе. Айде, няма да чета, те хората са го чели и ако пише глупости ще си кажат.

 

11:02 - Brb, време за обяд. Мама ми носи пиле на грил и сладкиши.

 

11:47 - Преядох. Зле ми е. И физически, и психически. Имам нужда от приятел. Включвам се на local-ите си.

 

12:06 - По-добре съм. Тея момчета знаят как да ме изкарат Господ. Не че не съм де.

 

12:20 - Обаждам се на колега. "Ай на кафе ма?" - викам.

 

12:43 - Вървим към кафенето и говорим за iRC.

 

12:58 - Пристигнахме. Настаняваме се в най-безлюдното ъгълче. Поръчвам дълго кафе и Фанта Екзотик - както винаги от няколко години насам. Не си падам по новите неща, че да не се изложа.

 

13:00 - На сервитиорката и писва и пита умълчания ми колега какво ще желае. Той се оглежда притеснено и мънка. "Той е системен администратор, трябва да помисли" - казвам аз.

 

13:50 - Говорим за iRC.

 

14:14 - Тръгваме от заведението.

 

14:18 - Връщаме се отново. И двамата сме си забравили GSM-ите на масата. Така е, ние сме си виновни. Никой не ни караше да ги вадим, за да се гъзарим.

 

14:39 - Играем CS. Не с истинските nick-ове, че е опасно.

 

17:22 - Шефа на залата ни взема с 40 стотинки повече. Даваме го баровски и се правим, че не забелязваме. Мисля си толкова ли баламски изглеждаме?

 

17:39 - Прибирам се в офиса и се настанявам пред компа.

 

17:43 - Някъв ми се включва и иска help. "brb" - викам. "hah, da be da" - пише ми той. "eh mladej, samo da znaeshe kolko truden den imah i kolko mi e natovarena programata ..." - казах аз за финал и натиснах "ignore".

 

17:56 - Гласувах "Против" да направим Mitak voted oper. Туй да не ти е мандра бе, мой? Той и Бил Гейтс пише софтуер за собствена изгода, дай и него да го vote-нем, а?

 

17:57 - Натварих се, трябва да си почина. Изкарах си го на няколко пича от #gay.

 

18:35 - Заговори ме племенника ми. Смята, че за неговият талант local-ната линия е малко. Иска да става global.

 

18:39 - Vote-нах го за Global. Ако не го приемат - здраве да е. След седмица пак ще го предложа и така, докато не се изгласува.

 

18:51 - Brb, време за brb.

 

19:26 - Някакво ламусче иска да connect-не 30 bnc-та на сървъра ми. В замяна трябва да му дам local-на линия.

 

19:28 - Дадох му 10 url-та с правилата на мрежата, наплаших го, изчетох му лекция за примерното поведение в iRC (демек да мълчи и да не help-ва, че никой не знае откъде ще му дойде).

 

20:30 - Set-нах му local-на линия. Вдругиден ще му я махна под предтекст, че колегите са се оплакали от него. Ще му обещая да говоря с тях и да изчака няколко месеца, докато пак го направя oper. Ще издействам k-line на bnc-тата му в другите сървъри - тъй няма да ги махне от моя.

 

20:59 - Brb, време да си измия ръцете от всичко. Излязох чист от офиса.

 

 

 

Един мъж имал проблем с мъжествеността си и като отишъл в болницата видял на една табелка "д-р Песимист". Влязъл и казал добро утро, а пък доктора начумерено го погледнал и взел да мърмори:

-Какво му е доброто? Слънцето ще ме разтопи, а пък тия птички с това пискане направо ми надуха главата. Какъв Ви е проблема?!

-Докторе, не ми става! - смутено отговорил мъжа.

-Няма и да ти става. - отсякъл д-ра и пациента какво да прави съкрушен излязъл.

На отсрещната врата пишело "д-р Оптимист". Решил пак да опита мъжа с надеждата че д-ра няма да е толкова груб и влезнал с поздрав:

-Добро утро д-ре.

-Дааа наистина прекраааасно утро. Сланцето блестиии ли блести, птичките чурулииикат ли чуроликат. Направо идилия. Какъв е проблема?

-Миии д-ре не ми става. - отново смутено казал мъжът

-Така ли?! Я се съблечете! .... Дааам .... тц тц тц

може повече и да не ви става .... ама Я ВИЖТЕ КОЛКО ПЪК ХУБАААВО ВИ ВИСИ :)))

Link to comment
Share on other sites

Направили състезание на тема "Забиване на пирон с ръка"

Явили се американец,французин и чукчи.

Американеца забил 1/3 от пирона.

Французина 1/2 от пирона.

Чукчи забил целия пирон.

Класиране:

1-во място: Французина - забил 1/2 от пирона.

2-ро място: Американеца - забил 1/3 от пирона.

Чукчи дисквалифициран - забил пирон на обратно.

Edited by Friedrich
Link to comment
Share on other sites

Табелка на вратата на Операционната зала на отделението по Сърдечно-съдова хирургия - 8-ми етаж, МБАЛ "Свети Георги" Пловдив:

 

С БОЛКАТА ДО ТУК

Link to comment
Share on other sites

Направили състезание на тема "Забиване на пирон с ръка"

Явили се американец,французин и чукчи.

Американеца забил 1/3 от пирона.

Французина 1/2 от пирона.

Чукчи забил целия пирон.

Класиране:

1-во място: Французина - забил 1/2 от пирона.

2-ро място: Американеца - забил 1/3 от пирона.

Чукчи дисквалифициран - забил пирон на обратно.

:lol: готин виц . :lol:

ето и един от мен (от вестника де :P )

 

 

-Келнер , в супата ми има муха :angry: !

Мухата :

-И ти на т'ва ако му викаш супа :blink:

Edited by vas90
Link to comment
Share on other sites

Англичанин и французин съсредоточено играят голф. Край тях минава траурна процесия. Англичанинът прекъсва играта, сваля шапка и стои мълчаливо докато процесията отмине.

- Трогателен жест! - отбелязва французинът.

- Това не е жест, с нея бяхме женени почти 25 години.

 

 

 

Двама студенти, съквартиранти си говорят. Единият казва:

- Много е тежко положението с храната ... без никакви доходи... Искаш ли да си вземем едно прасе и да го гледаме на терасата?

- Стига бе... Много е мръсно!

- Нищо ... то ще свикне ...

 

 

 

Англичанин се намира във фоайето на хотел, разговаряйки с мъжа на рецепцията се обръща към момчето което му носи багажа, като в този момент с лакътя си удря красива жена която се намира зад него.

- Госпожице, ако сърцето Ви е толкова меко и необятно колкото гърдите Ви, съм сигурен съм че ще ми простите.

- Господине, ако пенисът Ви е толкова корав колкото лакътя Ви, то аз съм в стая 324.

 

 

 

Полицията, ФБР и ЦРУ се опитват да покажат на президента колко са добри в залавянето на престъпници. Той измисля изпитание за тях и пуска в гората един заек, а те трябва да го търсят.

ЦРУ се впуска в действие. Разполага информатори из цялата гора, разпитва всички растителни и минерални свидетели и след две седмици стига до извода, че зайци не съществуват.

ФБР влиза в гората. След две седмици без каквито и да са улики те опожаряват цялата гора, избивайки всички вътре, включително и заека, и излизат с публична декларация, че така им се пада.

Полицията влиза в гората. След два часа излиза с една осакатена катеричка, която врещи:

- Добре, признавам, аз съм заек!

 

 

 

Излежават се два плъха и пушат марихуана. По някое време над тях прелита прилеп. Единия плъх го вижда и казва:

- Брей че е силна тая трева. От нея взеха да ми се привиждат ангелчета...

 

 

 

Намерило семейство Иванови два билета за театър в пощенската си кутия и бележка: "Познай от кой?". Отишли те на театъра и като се върнали у дома, видяли, че са ги обрали и една бележка на входа: "Сега сетихте ли се?!"

 

 

 

Един човек имал постоянно главоболие и решил да отиде на лекар. Когато му обяснил, че нищо не му помага, доктора казал:

- Знаете ли, аз също страдам от главоболие обаче винаги се лекувам така: с жена ми си взимаме гореща вана, тя ме масажира и след това правиме секс. Опитайте - може би и на вас ще ви помогне.

Човекът си тръгнал и след 6 месеца се върнал усмихнат.

- Докторе, бяхте прав, вече успешно се справям с главоболието.

Докторът му отвърнал:

- Радвам се, че ви помогнах.

Човекът му благодарил още веднъж и вече тръгвайки се досетил:

- Ах забравих да ви кажа - имате страхотна къща...!

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Create New...