afx Posted June 23, 2005 Share Posted June 23, 2005 null post Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 i'm running,faster than the light, i'm burning,my blood's boiling inside; i'm trying to escape a shade constantly calling my name; it's a nightmare i suppose but it gets so real as it goes! don't wanna look back,don't wanna look ahead everywhere i turn my sight-i only see your eyes; don't wanna go to sleep-the feeling gets so deep don't wanna stay awake-no more of you i can take! it's such a waste of time,it's such a stupid lie; never you can be mine,never i can reach inside; so save my lonely heart-leave me in the dark; say how much you hate me say how much you disgrace me so i can stop this pain of silly dreaming-so invane....... Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Ако разпознаеш себе си в това- Sorry! Всяка прилика с лица-случайна. Нещо като SMS от стар познат. Нещо като някаква следа нетрайна… Sorry,че откри Вселената във мен. А пък тя, Вселената, била цинична. Само,че,не знаеш, ще ти кажа, аз, тя е просто всякаква и все различна- Романтична Истерична Хаотична Неприлична… Себе си превърнах във затворник, заклещен в килия с надпис "N". Не мога да изхвърля оня четвъртък от бившия си делник подреден. “N”…sorry за вината в мен… Sorry за внезапния побой над теб. Sorry за мръснишкия език,не исках. Sorry за изхвърлената в коша “N”, Общите ни снимки в коша,sorry,мислех: Себе си лекувам. Не те сънувам. Не те ревнувам. Но всъщност Боледувам. Sorry,сериала бързо се затвори. Sorry,че не бях изцяло"аз". Sorry,че използвам твойто гадно"sorry". Sorry,че те обичам и не съм във час... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Себе си лекувам.Не те сънувам. Не те ревнувам. <{POST_SNAPBACK}> Мхъъъъ....груувър мноо яко ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Себе си лекувам.Не те сънувам. Не те ревнувам. <{POST_SNAPBACK}> не!!!хич ,не те рвнувам,но мноооооого те мразя,именно заради глупавата ти ревност Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 наиситна ли ви хареса? много ме тригнахте. гримяур де фарел, душо, какво направих Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Последната сълза се отдели от сърцето ми, извличайки последните капки мъка, обич и тъга, примесени леко с носталгия. Последната сълза изтече от окото ми, докъто те наблюдавах, о, Музо, как си отиваш. Не направих нищо за да те спра. Последната сълза се отдели и сърцето ми остана сухо и студено, стерилно като космическия мрак. Болката и горчилката изчезнаха от мен, заедно със вкуса. В далечната шир зърнах огромните планински върхове, видях целта в живота си. Грамадните планини, в центъра на полярната нощ. Истинската нощ, без слънце, без луна, без полярно сияние... без болка, без чувства, само лед и скала. И започнах да се катеря. Крачка по крачка, бавно и все пак неусетно постигах целите си, катерех, ден подир ден, час подир час, година след година, тази огромна планина. Един по един изкачих всичките й върхове, не спирайки, продължавайки устремено напред, уверен в целите си, уверен в желанията си. Без капчица страст, без капчица светлина, без капчица болка. Чист и неопетнен, красив и студен, като сиянието на звездите, единствената мъждукаща светлина в тези мрачни и погълнати от мраз и лед земи. И неусетно, изкачих и последния връх. Видях, че съм изкачил огромните планини, видях, че няма по-високи върхове. Бях постигнал целта си. Спрях и си поех въздух. Спрях да вдишам студения и сух въздух. И се огледах - навсякъде царстваше мрак. Не можех да видя нищо. Празнота, звездите тлееха слабо, недостатъчно, за да видя препятствията, които бях преодолял, без да мога да видя земите, които бях пребродил. Седнах и се почувствах празен. Празен откъм смисъл, откъм идея. Исках да заплача от отчаяние, но очите ми бяха сухи, бяха изсъхнали от студа и мрака. Каде беше ти, о, Музо, още ли си жива? Намери ли щастието при друг, който да те оцени, докъти си още при него. Сякаш осъзнах, какво бях загубил, но не беше сигурно, защото където трябваше да е сърцето ми - имаше само празнота. Въздъхнах и седнах, отчаян и празен, чакайки да дойде края. От запад изгря слънце. Обърнах се и го погледнах. Ярката му светлина ме ослепи. Последното нещо, което се отпечата в ретината на очите ми беше ярка светлина... светлина, която погълна последните ми зрителни възприятия... И сред тази светлина... забелязах познати контури... нима това беше ТЯ? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 24, 2005 Share Posted June 24, 2005 Има моменти, в които се обръщам към Бог и му казвам: "Благодаря ти, че Те има... благодаря ти, че ме има!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Старите хора Вече три месеца, периодично, веднъж седмично при мен идва един старец. От онези малки хора, родили се в периода след войната, борили се за "светлото бъдеще" и видели тъмния му край. Старецът е винаги изпран, с леко набола брада и бели неподрязани мустаци.Носи от онези старомодни очила с пластмасови рамки, по ръцете му личи, че не е от прекаралите живота си на бюро - има доста мазоли и пукнатини по тях, ноктите са начупени и грапави.Но очите му гледат с доброта, и макар да осъзнава своето невежество спрямо модерните технологии, човекът идва и все ме моли да му помогна да си изпрати писмата до сина и внуците си в чужбина.Помагам му - има нещо трогателно в тоя старец, който 4 пъти месечно идва за да осъществи връзка с потомците си, пръснали се по целия свят. Днес пак дойде.По навик - да гласува.Дойде чак от родната си Белащица...Прати писма на сина и единия си внук, с пожелания да се съберат по-скоро.Имам чувството, че е глава на огромно домочадие, както е било някога при славяните...Спомням си, че изпращах писмо, което беше точно на тази тематика.....Горките старци...оставени сами, и единствената им връзка със децата им е една бездушна машина, която убива интимността на писмото, написано на ръка.Но така е по-достъпно за тях, защото международната поща е скъпа.А аз не вземам пари на стареца - гузно ми да го правя. Горките стари хора...доживели може би най-големия си кошмар... Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Grim, това беше много хубаво. Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Grim, това беше много хубаво. <{POST_SNAPBACK}> Старецът си тръгна преди половин час. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Grimjaur,позрави,развълнува ме! Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 25, 2005 Share Posted June 25, 2005 Писна ми да го казвам, но ще се повторя: ТОВА Е ТЕМА ЗА АВТОРСКО ТВОРЧЕСТВО. Във форума Others има тема "Любими моменти", в която можете да пишете любимите си моменти от ЧУЖДИ произведения! Извинявам се за това си мнение и не бих се разсърдил (напротив) ако някой модератор го премахне. Дано все пак направи впечатление на хората, цитиращи Георги Марков, Спенс и всичките останали известни и неизвестни автори... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Пробуждане истинно... ...потопих се.... ..давя се...за да изплувам пак..., ..за да вдишам себе си..по-горещо отвсякога... ..за да измия противния илюзорен образ..., ..за да бъда Аз..сливаща се с кристалното...., ..за да остана... Благодаря ти HemophiliacInMe за това,че провокира красиво усещане... Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Благодаря ти HemophiliacInMe за това,че провокира красиво усещане... <{POST_SNAPBACK}> Ела довечера и ще се запознаете Link to comment Share on other sites More sharing options...
second.life.syndrome Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Дезинформация му се вика Link to comment Share on other sites More sharing options...
vasil088 Posted June 26, 2005 Share Posted June 26, 2005 Скийнър Хийлз разстилаше меките извивки на хълмовете си под топлото калифорнийско слънце.Пролетната трева ги застилаше с нежен зелен килим и им придаваше изглед на напиращо плодородие.Подир месец два,когато сухият сезон наложи своята власт,слънцето ще опърли хълмовете в златисто кафяво.Тогава най привлекателните места ще бъдат масивните петна от американски вечнозелен дъб,върху които погледът може да си отпочине от блестящите до болка слънчеви лъчи.Сега тези дървета представляваха тъмнозелени фигури,разхвърляни върху склоновете,покрити със свтлозелено кадифе. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted June 27, 2005 Share Posted June 27, 2005 Grim, това беше много хубаво. <{POST_SNAPBACK}> Съгласен съм! Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 28, 2005 Share Posted June 28, 2005 ne мога да му устоя на този прекрасен дъжд,излизам да ме намокри едно хубаво Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deftur Posted June 28, 2005 Share Posted June 28, 2005 Месецът на ужасите свърши. През девтте му кръга минах. Не успя да ме прекърши учебната лавина. Дни на изпитание, разбиращ що са бели нощи. Постоянно трупаш знания и винаги остават още. Няма сън и телевизия, защото време не остава до денят – ревизия. Тежко ни тогава! Но има пролука, начини разни да минеш без мъка и услия напразни. Но бъди готов за изненада. Занеш за хитрата сврака, щом тръгне да пропада прави го и с двата крака. Ето ги денят и листът, темата е “непозната”. Потиш се и размисляш Кошмар наяве, брате! Но туй е зад гърба ни, свърши всичко вече Захвълени такъми, проклятието се свлече. Изпитите: взети. Всичко е “На шест.” Сега е вече време да полеем тоз прогрес. Поздрав за всички колеги! Айде не остана! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.