AuReOluS Posted April 1, 2005 Share Posted April 1, 2005 ПРИЗНАНИЕ Добър вечер! Как си, лястовице бяла, в този още недописан ден? Ти стоиш - изтръпнала и онемяла, не очакваше да видиш мен. Господи! Та ти си още същата, както и в онези ненаситни дни, в онзи танц с душата ти, насъщната, който всички цветове взриви! Няма ли да ме поканиш? Чакам вести. Още ли си с твоето момче? Аз се влюбвах - може би безсрамно често, но така ми беше по-добре. Тичах след принцеси минзухарени и разбрах от срещите безброй, че жените други са създадени само за да ме направят твой! Невероятно...кореспондиращо с вътрешния свят на емоционалната половина от всички ни.... С пожелание за пробуждане на много и красиви чувства... Съжалявам,но не мога да се сдържа просто да споделя и това с вас..защото е болезнено божествено...и кърша пръстчета ...напразно май... ТАНЦУВАЙ С МЕН Мъжка лудост с дъх рисува в палещ ритъм твойто тяло. Боса шеметно танцуваш в ореол от луннобяло. Парещи звезди се вият в гъст венец върху косите. Знам, безумство е, не крия, да те грабна без да питам... Танцувай с мен, богиньо бяла, жарава бясна постели. Как мога да не вярвам в Рая, щом тази лудост носиш ти! Мъжка жажда с дъх рисува в палещ ритъм твойто име. Боса шеметно танцуваш... Аз не мога, научи ме! Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted April 1, 2005 Author Share Posted April 1, 2005 ТАНЦУВАЙ С МЕН <{POST_SNAPBACK}> Beautiful! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mimi_boq Posted April 1, 2005 Share Posted April 1, 2005 Неизречени мисли в простички рими... Мълчиш Стоиш вцепенено, безмълвно Усещам... Мисълта ти бяга Страхът я спира хладнокръвно Гузно вината се прокрадва... Изкуствена усмивка... Стихва. Чувстваш ли? - душата ти кърви Лъжата - бездна се усмихва Не скачай в нея! Почакай! Спри! Истината грозно в миг те сепва Рискуваш да мълчиш - един провал... Грешката в съзнанието отеква, а в средата - приятелски морал! По случай "благородната", уж болката смекчаваща, приятелска лъжа... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Liz_Bathory Posted April 3, 2005 Share Posted April 3, 2005 Е, и аз съм писала доста неща, но повечето от тях са много лични и някак си не върви да ги помествам - сякаш ги обезценявам... И все пак ето едно "универсално" стихотворение (прилича на някое извадено от американски филм) Ние сме съвсем сами Само аз и ти А над нас безброй звезди Не приличат си Същински земни съдби Блещукащи сълзи Нима такава е моята съдба Да намеря аз своята звезда Тук долу коленичила на меката трева Не ще те дам нивга на пръстта! Една клетва под тези звезди - Ще те обичам аз за вечни дни Докато свят светува Докато смъртта будува Аз и ти - тогава, сега, завинаги Целувка върху тези строфи напоени със сълзи Link to comment Share on other sites More sharing options...
DMX Posted April 6, 2005 Share Posted April 6, 2005 ПРИЗНАНИЕ <{POST_SNAPBACK}> Пич,тва не трябваше да го чета пиян Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 DMX,миличък....надявам се,че не съм те цапардосала по нослето - образно казано..единственото ми желание беше да споделя красотата на тези две...високо-енергийни полета от символи,както ги чувствам аз... Искреното ми желание се състои в това да ви стане миличко и хубаво... Това би било и желанието на автора - Николай Спасов... А ето и нещо...съвсем пресничко от мен...писала съм го снощи.... Извинете несъвършената структура...и приемете съвършенството на Чувството... Ти НЯКОЙ и НИКОЙ, ...с копринено - меко докосване и топло в сиянието си, прегръщаш душата ми и ТЯ се разтича на парещи струи, с мелодия нежна на струни от пара към непостижимото блажено Скрито и Явно в неповторимостта си, и Сигурно в опората си, и Леко в необхватното дълбоко потапяне в ТЕБ... И АЗ съм там, недостигнала себе си, но стремяща се диво..., улавям се в бързината на диханието си, ненадмината в полета към Ясното за да се срещна с Чистата в мен, прегърнала теб - Мръсния.... Е,ще се радвам на някое и друго критично изказване...,така че не щадете пеперуденото дете в мен Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 @AuReOluS...напомняш ми за мен самата...преди време...аз усещах нещата така, така ги и виждах, така ги и пишех. Сега е друго, но ти не спирай да пишеИ, да споделяш с нас и да ме връщаш към мен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 От няколко дни сме на руски символизъм и , както казва преподавателката:"Основната разлика между руския символизъм и европейския такъв, е мистично-филососката насоченост на първия,докато вторият е изцяло естетически насочен." Не се приемам за символист,но следното ми стихче е инспирирано изцяло от А. Блок. Аз От кърви въздигнат - във кърви погребан. На трона от кости - под кости погребан. Силата в тебе - твоята слабост. Мечът в ръката - желязо в ребрата. Златна корона - трънен венец. Жертви принасял - жертвен агнец. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 На snejko посветено с надежда за правилно разбиране...на...Нейна Милост.... Безмълвна в близостта си СЪМ, неранима.... в кълбото от звучни трептения в празнотата на Желанията ми, неутешима СЪМ в бягството на Лъчите, недогонваща Слънце и Луна, но догонващи МЕ... неспособна СЪМ в сливането с Ореола и безсилна сама да бъда Ореол, жадно се потапям в реката от желания за да пия Светлина, но събирам само Звездни камъчета на празни и угаснали Очаквания... Дали да не потърся ИЗВОРА?! Писано с днешна дата...с пожелание към теб за Пролетно Пробуждане Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted April 7, 2005 Share Posted April 7, 2005 Двубой Огън и меч - царства подземни. Кървави дири - по земната плът. Глас в небесата - стон за последно. Щитът разбит - капка съсирена кръв. Пак по същия повод. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 С бира в рака стоя с мисалта за една жена запечатана дълбоко в моята душа и си мисля аз за неината безкрайна крастоа за нейната безкрайна доброта за нейната чиста душа наранена от моята простота и безумна детска игра. И сега попаднал в капана на собствената си съдба мисля за греха на моята душа пропита от детската лажа , на една съдба на моята съдба. И сега попанал в гъстата мъгла на собстевната си лъжа аз бродя из греха в търсене на свобода. Но колкото повече вървя толкова по-далеч е тя... --- enjoy... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Ъъъъъ...добре...ама да беше оправил малко грешките..Има една буквичка - "Ъ" Ако не знаеш коя е на фонетичната - натискай "у" Иначе други забележки аз нямам Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Opss ... ne sam vidql , poneje go napisax predi malko ...neznam bqx se zachel v temata i mi se priiska ...sorry ama ne sam vidql Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Opss ... ne sam vidql , poneje go napisax predi malko ...neznam bqx se zachel v temata i mi se priiska ...sorry ama ne sam vidql <{POST_SNAPBACK}> Спокойно - личи си,че си писал на момента Не се извинявай - никой не е съвършен. По този повод ето ти една приказка: Някога майсторите на персийски килими,когато тъчели своите килими,оставяли винаги един мъничък дефект.Когато европеец решил да попита защо оставят дефекти в тези прекрасни килими, те му отвърнали така :"Никой човек не може да направи нещо съвършено.Само Бог е съвършен и само той може да прави нещата съвършени."Разбра ли? Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Мдам, между другото много интересна мисъл Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Препоръчвам ти да се запознаеш с източната философия - има хубави неща Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 6, 2005 Share Posted May 6, 2005 Еми , поне доколкото сам чел/чувал и аз сам на такова мнение , но мога да кажа ,че не знам много за нея... ако кажеш някакъв саит нешто литература ... препорачаи нещо ... за предпочитане в и-нет. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 7, 2005 Share Posted May 7, 2005 За съжаление в Интернет няма да намериш кой знае какво. Препоръчвам ти Сун Дзъ ,Конфуций, Заратустра(Зороастър), Ляо Тан, Омар Хаям.Ще трябва да се ровиш по библиотеки - естествено, ако имаш желание Link to comment Share on other sites More sharing options...
ShadowX Posted May 7, 2005 Share Posted May 7, 2005 Желание имам , вапроса е време да намеря , м/у другото благодаря за инфо-то. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 10, 2005 Share Posted May 10, 2005 Драги читателю, Съветвам те да не тръгваш с мен в това пътуване, ако не ще можеш да ме съпровождаш докрай. Заклевам те в името на любовта и в името на истината, и в името на Бог, който е и любовта и истината, да не правиш нито една крачка с мен, ако не си се отърсил от онова, дето са ни оставили в наследство дедите и което скрива от нас по пътя денем светлината на слънцето, а нощем – светлината на звездите. Отърси се, макар и за няколко часа, от дрипите на поколенията и ела да се впуснем заедно на път. А когато в поклонническа одежда достигнеш до храма на истината, ще намериш там наследените си дрехи и край тях – други, нови. Или ще се върнеш към онова, което си бил, ще облечеш онова, с което си свикнал, и ще поемеш по пътя си, или ще го замениш с дреха, дето не е разкошна, но няма нито скъсано, нито закърпено. И във всеки случай аз няма да забравя, че ти си ял от чинията ми, пил от ибрика ми и си спал в шатрата ми. И значи си мой брат. И ако се разделим, ще си бъдем както когато сме били заедно – ще се обичаме по братски. Мир вам и на другарите ни по пътя. Амин Бейрут, 1 януари 1910 НА ПРАГА Нито славата, нито известността е моя крайна цел, нито господството, нито величието, нито парите, нито богатството. Моята съществена цел е да бъда прост в делата си, искрен в думите си, праволинеен в принципите и възгледите си, естествен в постъпките и поведението си, свободен по отношение на онова, което обичам или мразя. Бих искал да бъда винаги чистоплътен, с безкористен ум и сърце, далеч от хвалебствията, цветистите слова и ласкателството, далеч от боязънта, страха и колебливостта, далеч от оня срам, който унижава душата и умъртвява истината, далеч от лъжата, шарлатанството, угодничеството и лицемерието. Аз трябва да посрещам трудностите, които ми се изпречват по житейските пътища, сериозен, непоклатим, търпелив, издръжлив, усмихнат. Аз трябва да се боря с покварата и заблудата у хората. Бих искал да живея без да мразя никого. Да обичам, без да ревнувам никого. Да бъда възвишен, без да Бе поставям по-високо от никого. Да напредвам, без да тъпча онези дето са по-долу от мен, и без да завиждам на другите, дето са над мен. Този е моят закон, а и други могат да вървят по същия път, ако искат, или да възприемат друг закон, какъвто им е угоден( не е моя работа да се намесвам в техните работи, нито да ги напътствам с предупреждения, нито да ги поучавам със заповеди и заплахи. Аз трябва да живея праволинейно, честно и сговорно. А хората могат да живеят както им харесва. предпочитам да не съветвам никого, когато моя съвет е рожба на преходна мисъл, а не на извечна истина. Да не се присъединявам към една от многото партии или едно от многото вероизповедания, или едно от многото дружества, независимо от тяхната окраска и независимо колко възвишени са целите им. Да не помагам на някого, който не работи в помощ на самия себе си. И ако у мен има нещо, което подтиква хората към добро и ги издига с едничко стъпало по стълбицата на умственото, духовното извисяване, бих искал да го разкрия с пример, със знак, с доброта, не назидателно, заплашително или повелително. Бих искал животът ми да излъчва, а не да пръска искри, да бъде като звезда в небето, не като огнена стрела. ВОЙНАТА, КОЯТО МЕ ИНТЕРЕСУВА Какво говориш? Война между руснаците и Япония? Не мога да повярвам. Ние сме в четвъртата половина на ХХ век. И Международният съд в Хага се появи като играчка, с която да се забавляват политиците. Не, будителю. Русия се грижи да изкове закони, които да гарантират на евреите техните права и те да се изравнят с християните пред правораздаването. Японският нород усърдно подрежда цветя и изкусно произвежда красиви порцеланови съдове. А вестниците! Обикновено те са в началото - вестниците лъжат, а телеграмите, които публикуват, претендирайки, че са от Корея или Порт Артур, идват от един град, много по-близо до нас - идват от самия Ню-Йорк. Хайде да предположим, че моето мнение е погрешно и войната между руснаците и японците е самата истина. Какво да направя? Дали да зарежа работата си и до изнемога да следя новините и да взема страната на единия от двата лагера? Какво общо имам аз с една война, която се води между две държави - угнетителки и подтиснички, чийто лозунг е старата порочна фраза "властта е от Бога". Какво общо имам аз с една война, в чиито огньове няма нищо от народа, в чиито пепелища няма и следа от правото, а в тътнежите на оръдията и звънтежа на копията й,няма и отглас от свободата? Японският император е човек, който управлява четиредесет милиона раби Божии по право, за което той смята, че му е паднало от небето, и изпраща хиляди от тях на война да мрат за него. Той е угнетител и потисник, лишен от състрадание и любов. Без съмнение той е грозен по душа. Руският цар пък... Руският цар не е по-добър от японския император. И при всичко това каква е целта на тази война? Нима тя е обявена в името на запазване на справедливи права? Има ли в нея укрепване на висш принцип или подкрепа на благородна теза? Ще получи ли от нея угнетения народ и най-малка полза? Ще облекчи ли тя народното страдание и нищета на двете нации? Ще подобри ли търговията на Запада с Изтока? Каква е целта й - кажи ми и дано Бог те запази все тъй ревностен - и тогава аз ще се заинтересувам и ще взема страна. Какво търси Япония в Корея и какво търси Русия в Маджурия? Тази война не е нищо друго, освен атака, разгъната от една държава-узурпатор срещу една държава-паразит. Държава-угнетител срещу държава-деспот. Затова аз не желая да зная нищо за нея. Б тези дни американските вестници тревожат покоя и смущават мислите и разумен е оня разумен, който не им обръща внимание. Чуй, будителю, да ти раскажа за една друга война, която интересува и мен, и теб - война, за която ми е важно да следя новините, да проучвам ходовете на пълководците и да записвам събитията и победите. Война, в която не се използват нито бронирани машини, нито орьдия и заради която не се пролива кръвта на хиляди раби Божии. Война тиха, но мощна, война скрита, но очебийна, война постоянна, но животворна. Война тайна, вътрешна, в която вождът на душата се сражава с вожда на тялото. Първият мобилизира армии от мисли и теории за съвършенството, вторият - армии от усещания и животински наслади.Това е война между духовното и материалното, война, която се води постоянно във всеки човек с жива съвест, с извисена мисъл, със силни чувства и далечни стремления. Това е войната, която водя ежедневно сам срещу себе си. И не бих могъл да капитулирам, без да презра духовната си същност, стояща винаги над материалната ми същност. И нека поетите съчиняват поемите си за войната на руснаците и японците, и нека писателите пишат статиите си за политиката на царя и хитростта на "микадо". Нека специалистите градят тези за вътрешната политика на двете държави и за патриотизма на двата народа. Нека репортерите хукнат към бойното поле на Далечния изток. И вестниците да пълнят страниците си с новини от новата война и снимки от бъдещи битки. Колкото до мен, войната, която ме интересува да наблюдавам, чието изучаване ми е от полза и следенето на чиито новини ми доставя наслада, е войната на душата с тялото, войната на духа с материята. В душата ми има горящ факел, чийто пламък се съединява с Юпитер и звездите от Малката мечка. В мен има и един животински инстинкт, който понякога ме мами и ме повлича към дъното на пропастта, ала аз се надигам оттам силен и енергичен. Сутрин, докато се къпя, чувам глас да ме зове: живей както пишеш, пази онази частица съвършенство, която притежаваш и се стреми постоянно към останалото. И през деня аз се стремя да удесеторя това, а нощем лягам в постелята си и сънувам красотата на живота, примесена със срам и позор, любовта, тровена от ревност, славата, увенчана с безчестие, стремленията, убивани от властта, известността, опорочена от агоизъм и притворство, влиянието, обезобразено от високомерие и самовластие, успеха, опетнен от амбиции и себелюбие, стига... стига! Кой е най-краткият път към пустинята? Ню Йорк - 1904 Смятам,че това трябва да се почувства ... на всички нива ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 10, 2005 Share Posted May 10, 2005 Само дето е за "Любими моменти".... Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 11, 2005 Share Posted May 11, 2005 Атанас Далчев ДЯВОЛСКО Стрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни. И аз лежа на дървения под с коси от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам в стаята под покрива тъй близко до самия небосвод. А долу преминават автомобили, трамваи като ветрове фучат и смехове и крясъци звучат, и тътнат кръчмите и публичните домове. И за да заглуша във себе си скръбта, понякога аз сядам на прозореца и яростно оттам замервам хората със пръст от старите саксии без цветя. О, аз разбирам: този весел свят със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една ненужна жалка мърша и мога ли да бъда техен брат? Не искам състрадание от хората! Аз имам всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя на света, обесен върху черния прозорец. 1927 г. ПС:Който иска да го мести,на мен не ми се занимава .... И за да не съм съвсем извън темата(или нейното предназначение по-скоро) ето и нещо мое ... към ... Някой ... Когато се събудиш от възторга си победен, погледни в очите ми рисуващи теб , адско творение - светло отвън, но мъртво-черно отвътре ..., безкрайно истинско в Нечистото, но будещото Огън в мен, неземно чист и земно мръсен в желанието да Гори..., да топли и издига мен, да пречиства и унищожава тебе ... ВЕЧНО! ...Посветено ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 11, 2005 Share Posted May 11, 2005 ПС:Който иска да го мести,на мен не ми се занимава ....И за да не съм съвсем извън темата(или нейното предназначение по-скоро) <{POST_SNAPBACK}> AuReOluS, скъпа...форума си има правила.Ще си направиш ли труда да ги прочетеш?Или просто те гази омраза? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted May 12, 2005 Share Posted May 12, 2005 Почивка Отново на село.С миризмата на млада зеленина, прясно разкопана пръст и цъфнали билки.Спокойствие и тишина.Стоя на спирката и гледам некролозите на стълба.С всеки изминал ден хората остават по-малко.А си бях тук преди едва месец.Отишли са си завинаги много мои познати.Прадядото на един приятел.Бащата на далечен роднина.Приятел на баща ми...Гледам некролозите - олющени вече от пролетни дъждове,с размазани снимки...Гледам ги и си мисля за Градище - там са гробищата, с червеникава, глинеста почва, под която почиват толкова хора...Там почива и дядо Петьо - комшията,който доживя да ме види войник, но не можа да дочака благодарност от сина си.Там е и баба Вана - тя, която ме учеше да ходя,но не можа да ме научи да се пазя от лошите хора.Там почива и Ванчо - внукът на другият комшия - дядо Ванчо, който ме научи да разчитам следи(горски беше) - беше по-голям от мен,смътно си го спомням....Там лежат един до друг дядо и татко...Помня, като боядисвах оградата около гробовете...Бронзът блестеше някак странно празнично, а мен ме душеха сълзи, като гледах купчините пръст, наоколо боровата гора миришеше на дъжд и смола, а в очите си усещах неприятното парене на сдържаните сълзи. Дойдох да почина тук.Дано някога се присъединя към роднините си, към старите приятели, които останаха завинаги деца и не успяха да пораснат.Дано ме чака още дядо поп Иван, който ме научи на мъдростите си, от който узнах тайните на билките....Дано да успея да си почина.... Ако ли не - надявам се поне червеникавата пръст на Градището да ме завие ласкаво някой ден...Знам - след мен ще остане болка, но това е съдбата на човека.Дано оставя някой Стоян или Атанас след мене,който да дойде да боядиса оградата на гробовете ни с бронзова боя...Там където ще почиваме тримата - аз, баща ми и дядо ми. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted May 13, 2005 Share Posted May 13, 2005 Тъмно е,едва ли ще ме видите ... ..аз съм тъмно в Тъмното, и не виждам ... .... дори себе си...! Дали защото се опитвам да се видя чрез очите си?! А не през тях...страхувайки се, че и вътре ще е тъмно,колкото вън...и студено...?! Или съм затворила врата ... за всичко отвън, и всичко отвътре...?! - затворила в клетка,смаляваща се ...задушаващо....! ..... В тази влажна Есен, душата мрачно - пожълтяваща.., чака бездиханно своята ефирна Пролет, за да се събуди... по-светла и по-топла от Луната, в своята красива кървава дреха .... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.