Jump to content
BulForum.com
PSYCHOSIS

Лирично отклонение

Recommended Posts

Идеята за този топик се роди в мен след един доста вълнуващ и инспириращ разказ на GeorgiK за премеждията му в един друг форум, в който е имало отделен раздел за "душоизлияния" под всякаква форма.

 

Какво се иска от вас? Ако някога ви е сграбчвала музата и сте дали писмена форма на мислите си, било то чрез разказ, стихотворение, есе или просто разхвърляни, неясни идеи, тук е мястото да ги споделите с останалите. Естествено, ако имате желание :)

 

Сега давам честта на моя много добър приятел Георги да даде подобаващ старт на темата!

Share this post


Link to post
Share on other sites

То едно подобаващо...ум да ти зайде. Ще започна с едно стихотворение без особени претенции. Темата може би е малко глупава но...човек има и такива моменти и смятам е хубаво да ги запечатва както и другите.

 

Ненужна Песъчинка

 

 

На детската площадка седи единч човек замислен.

Загледан във децата и във радостта им.

До скоро и той дете е бил.

И той насам е идвал във пясъка да поиграе.

Сега отново тук е.

Дошъл е сякяш на пясъка да се покае.

Преминал бе животът му със този пясък

и той самият беше част от него.

Самотна песъчинка отзад кофичката и нататък.

Сега редят се спомените бавно, постепенно.

Той помни първата си среща, първият контакт

на пясъка, децата гледаха го тъй очудени.

Той помни първата любов, съзря я там

сред пасъка, морето гледаше с възбудено вълнение.

Той помни как я чакаше.

А пясъка изтичаше тъй бавно през часовника.

Той помни как го нарани.

Със пясъчна, пулсираща ръка.

Той знае, че е само малка част от пясъка.

И знае колко лесно децата разпиляват го извън площадката.

И беше той щастлив, обичаше децата.

Но духна вятър...

 

Писал съм го преди около година и половина и сега само го копирам от един site на който беше публикувано. Ако има правописни грешки псувайте друг.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето и моят дебют в дебрите на поезията. Писано е в подготвителен клас, сиреч преди бая време. Сега като си го чета намирам много по-добри начини да кажа, това, което искам, но ще го постна в оригиналната му форма, за автентичност :)

 

Аз

 

В душата ми - болка,

в сърцето ми - студ.

Омраза чете се в очите ми,

с жестокост изпълнен съм труп.

Приятели отдавна нямам,

почиват те на два метра под мен.

Смъртта изпълва ме с ярост,

събужда се демонът в мен.

Косите ми алено почервеняват,

от устата ми лъха на кръв,

никтите ми - шипове дълги -

забиват се в чуждата плът.

Сърцето ми лудо танцува

черния, дяволски танц на смъртта,

в мозъка ми война бушува

и стигам до дива полуда.

Пред мен всичко умира,

черва има под път и над път.

Последната жертва за последно издиша

и отново съм сам на света...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ще се включа и аз.На всяка манджа-мерудия :P

 

 

Link!

За съжаление имам стихове само на такава тематика.Другите заминаха отдавна.

Edited by Agarvaen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Принципно идеята е нещата да се обсъждат. Всеки поставя някакъв въпрос със своето писание и е добре другите не просто да му казват - "хареса ми" или "за нищо не става" а да дадат мнение както за темата така и за стила на написаното. Разбира се ако някой толкова се засяга може да опомене да не му се обсъждат нещата или просто да не пише.

Agarvaen - тематиката не я признавам. Гордостта и самосъзнанието е вътре в нас. Явно е и вътре в теб. Не бъди отчаян и гневен а по-скоро опитай да подобриш нещо. Мрънкането никога не помага. Предполагам знаеш какво искаш да се промени или да се върне както преди. Опитай...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Принципно идеята е нещата да се обсъждат

Съгласен съм.А няма ли да е по-добре модераторите да направят тази тема отделен форум?Поне няма да зачезне бързо,а съм сигурен,че доста хора ще проявят интерес.

Георги пробвал ли си "хайку"?Много е яко да пишеш в този стил.Но и много трудно;).

А относно това,което искам да се промени-правя го.Но не мога да върна нещата назад,за съжаление.И не мрънкам:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Принципно идеята е за форум а не за тема. Само че тъй като ние с Борис сме простосмъртни и направихме тема. Радвам се че не мрънкаш а един вид се бориш. Понякога изглежда еднакво и човек може да се заблуди за което те моля да ми простиш. Това е вярната стратегия мисля. И аз се опитвам да правя нещо в тази насока макар и много по-безгласно.

Колкото до хайку...не съм пробвал но това което съм чел не ми харесва изобщо. Принципно съм привърженик на западната култура и източната не я разбирам особено. Не я отричам съвсем но просто не е за мен и е тъпо да се насилвам. Има си хора за това но не и аз.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Да, щеше да е хубаво темата да бъде разгърната в цял форум, с отделни подтеми за всеки вид творби. Георги има идея да направи такова нещо, но засега нещата са на етап идея.

 

Искам да помоля всички, които имат желание да пишат тук - не плагиатствайте! Не прави чест никому да се порови из нета, да намери нещо хубаво и да го копира. Пишете ваши собствени неща!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е все пак една идея не е малко.От друга страна това ще улесни и нас-обикновените юзерчета:)Пожелавам ви(а и на себе си ) тази идея да се развие.

 

Zerghathul заставам твърдо зад твоя призив - нека има малко уважение към труда на хората.Имайте уважение и към самите себе си и не плагиатствайте.

Недостойно е,най-малкото :sick

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бравос!Младежи,добре сте се сетили за тази тема.Хубаво е,че има хора,които се занимават и пишат разни работи.А и научаваш доста за човека от написаното :D Хайде аз като си допиша есето ще го дам тук

Share this post


Link to post
Share on other sites

Понеже модераторите намекнаха,че сме слаби критици :angry: давам най-известния български литературен портал-Словото.

Има и поезия,и критика. :tongue

Дерзайте!!! :punk

Share this post


Link to post
Share on other sites

Zerghathul,GeorgiK вашите произведения честно казано ми харесаха!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Е,някой каза нещо добро:)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Done...

 

Сега айде и аз да се отчета с нещо...

 

***

Полета на лист,

от някое дърво отронен,

скъса нервите на облака.

И рукна дъжд -

изпопадаха капките на черния асфалт.

Паднаха рамките

с черния кант

от снимката ти на стената.

Ти отвори вратата

и съвсем тихо

мина по листата

дето есента бе заредила

като капани жалки

по пътя ти към вечността.

 

---------

 

***

По паважа

струйките вода

строяват пъстрички редици

това е хаосът в реда

и ми се иска

тоя дъжд все тъй

по мокрия паваж

да плиска

и ми се иска

да се влюбиш в мен

в тоя ден

под някой облак

да се скрием от дъжда

ръцете ми да бродят

по тялото ти мокро

и дълго да целувам

аз гърдите ти

и бавно да изпивам

с устни

страстта от твоите очи...

 

Мечти...

Обзет от хаоса на тоя дъжд

мечтая в твоите прегръдки.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Хайде и аз да се включа :) Това е писано преди няколко години ;) може би ще се досетите от какви чувства съм бил обладан тогава

Любовта е чувство свято

тайно и непознато

любовта е пламък и гори

и може всеки да рани

 

Но любовта не е игра

а приказка - мечта

в която всеки е герой

то се знае по начин свой

 

А когато чуеш две думи кратки

тъй нежни тъй сладки

'Обичам те'

Божи дар това е знай

и пази го ти до край

 

А когато слънцето със своите лъчи

докосне нежно твоите очи

и капка радост в тях загрее

море от щастие в мен се тлее

 

И само нещо моля те помни

че където и да си ти

бих подал ти две ръце

за да ти помогна от сърце

 

Ако трепериш ти сега

докато четеш тез слова

и сърцето ти тежко бие

любовта в теб се крие

 

Ако ли пък не, не се плаши

а любовта ти потърси

на друго място, в друго време

в друг човек, с друго бреме

 

Имам разни други писания и творения, но са на английски и не са чак толкова дълги като това, някой ден ако има интерес може и тях да сложа тук

 

Аз не си падам много по критиката така, че няма да коментирам писаното до тук, но с интерес бих разбрал какво мислите за това, което съм написал :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Както казва един философ (просто му забравих името) при сблъсъка с любовта всички ставаме поети

Share this post


Link to post
Share on other sites

Jorkis ето какво мисля аз - съгласен съм с усещането изразено в творбата ти. Съгласен съм с морето от щастие и тръпнещото сърце. В същност съм съгласен със всичко. Има само едно нещо кеото не ми допада и то е в стила. Мисля си че римата е прекалено преднамерена. Един вид можеш да се изразиш и по-красиво ама знаеш че нали е стихотворение и първосигнално се свързва с рима и...работата отива натам. Лириката не е стихоплетство според мен. Ако махнеш римата на всяка цена и ако запазиш ритъма би се получило доста по-добре. И все пак и сега ми харесва защото е много близко до мен и пак ме вълнува. Дерзай!

Share this post


Link to post
Share on other sites

Jorkis,podkrepqm GeorgiK.Raz4upi malko rimata:)

Na4inat na pisaneto ti se doblijava do vazrojdenskata literatura:)Ne se wprqgai.Eto ti edin malak primer za raz4upena rima:

"Az ne sam te zagubil...

Prosti mi-na usta mi e tvoeto ime,

a w sarceto mi trapnat slowa,palni s obi4

i nejnost."

 

Lesno e:) i stihovete stavat mnogo po...nuansirani.

 

Otnosno tematikata:Omar Haqm e poetat(ne filosof) koito e kazal,4e kogato se sbluskame s liubovta,wsi4ki stawame poeti. :wub:

No ne moje da se pee samo za liubow.Neka poglednem malko realisti4no na ne6tata.I da peem.

 

 

Izvinqvam se za 6liokavicata. :sick

Edited by Agarvaen

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бягство

 

 

Заминаваш,но не за София,Бургас,Перник дори,не заминаваш на море или планина,а заминаваш на хиляди километри.Отиваш там,където си никой,там,където има хиляди като теб,който се опитват да променят живота си,да постигнат нещо,което ще им осигури в бъдеще живота на белия човек,на човека,който може да издържа семейството си,който може да си позволи ходенето на почивка през лятото и през зимата.Но дали е така?Дали заминаването е разковничето към нормалния живот,който водят хората на Запад?Може би да,а може би не,бъдещето ще покаже.За мен то показа Не.

За някой заминаването е спасение,начало на нов живот-живот без онези странни хора,наречени родители,които те натоварват с болните си амбиции,които те ограничават в това,което искаш да правиш,живот без ограничения.Тези хора се радват на заминаването,радват се,че там някъде ще бъдат самостоятелни и индивидуални хора.И заминават,пристигат там-там където правят това,което тук в България не са правили-пиене,наркотици,секс,безкрайни нощи в клубове,купони.И те са щастливи по свой собствен начин.Начин,който дори те самите не разбират и не могат да обяснят.Но не това е щастието,щастието идва,когато започнеш да мислиш,когато станеш личност,а не поредният млад човек,който задоволява физическите си потребности и заявява гордо-“тук аз съм щастлив”.Тези хора заминават лесно-застават някоя сутрин на автогарата заедно с родителите си,а може би и бабите и дядовците си,качват се на рейса и въздъхват,но не тежко,а с облекчение.Защото те са най-после свободни и заминават за страната на чудесата.

За други заминаването е бреме,защото виждаш как родителите ти,приятелите ти те гледат с влажни очи.Говорите така,сякаш заминаваш на някаква екскурзия и ще се върнеш след няколко дни,но знаете,че реалността е друга.Просто всички сте корави копелета и не искате да признаете,че ви се плаче,защото сте били неразделни до сега,защото сте преживяли заедно милиони прекрасни моменти и още толкова тежки-заедно и изведнъж всичко това рухва,остава в историята.И идва момента,в който ти се качваш на автобуса или минаваш през детектора за метал на летището.След като го направиш ти вече си сам,макар да ви делят няколко крачки ти си сам и вече заминал.Обръщаш се и виждаш как всички правят някакво движение с ръка,което наподобява почесване по бузата,а всъщност избърсват сълзата,която се стича надолу.И в главата ти се появява една нова мисъл-защо заминавам,не,връщам се.Но въпреки всичко преглъщаш и продължаваш напред със свит стомах и стиснати зъби.Отново защото си кораво копеле.Кораво копеле,което иска да плаче,но не го прави,кораво копеле,което се обрича да бъде никой,да бъде сам със себе си.След няколко минути или часа ти вече си извън пределите на България.Вече наистина си заминал.И след известно време си там накъдето си тръгнал,сам,със спомените и няколко снимки,които гледаш и някаква топлина те облива.Започваш да осъзнаваш,че заминаването не е било единствения начин да си осигуриш добро бъдеще,осъзнаваш,че то е било бягство от самия теб.Разбираш,че ако си упорит можеш да успееш навсякъде.

Идва моментът,в който пак заминаваш,но този път се връщаш,връщаш се там,където си истински щастлив.Слизаш от самолета и с куфар в ръка излизаш от изхода и пред теб има огромна тълпа.Хора,които чакат,които се надигат на пръсти,за да видят човека когото обичат и с когото са се разделили.Виждаш и хората,които са избърсали сълзата си,когато ти си заминал.Но този път те са усмихнати,с най-големите усмивки,които си виждал.Усещаш как устните ти се разтягат,сякаш искат да се слеят с ушите ти и куфарът,който до сега ти е тежал,вече е лек като перце.С доста бърза крачка се промушваш през тълпата и вече си щастлив,отново живееш своя живот.Вече сте отново заедно.

 

Това го написах след като прочетох една статия в едно списание.Мои мисли,мои преживявания:)

Edited by velvet_underground

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добре. А ето и моето бягство.

 

Аз персонално искам да замина. Искам да замина не просто далеч, не просто на хиляди километри и не просто да замина. Аз имам цел. Целта, разбира се, е прозаична - щастие. Може би само мислех, че ще е прозаична, а като я написах и се оказа истинска. Аз искам да замина, искам да се обрека на изпращането, на тежката самота, на всички наистина прозаични трудности, за да мога един ден да създам това семейство, което аз си представям. Не се залъгвайте - не съм влюбен в Америка. Това е едно(или може би около хиляда) прекрасно местенце на Земята, което ме чака да ме приюти с разтворени ръце и душа...за малко. Това е една прекрасно уредена държава, в която да живееш, в която да израснат децата ти. Това е място далеч от дома... Не съм фен на бягството. Ни най-малко. Мечтая да замина, за да мога да се върна. Смисълът на заминаването е самото връщане. Само че тогава вече да бъда някой. За какво всъщност става дума - искам да уча и да се занимавам с кино. Ясно ни е на всички къде реално се прави кино в момента в света. Не ми пробутвайте псевдо-интелигентните мнения за европейското кино - много добре съм запознат с него. Истината е, че добро кино се прави навсякъде, защото таланта не е запазена марка на един народ или дори континент. Разбира се навсякъде се правят и глупости. Процентно те са еднакво много навсякъде. Само дето там където се произвежда най-много и с еднакъв процент брак, там бракът е в особено големи размери. Разбира се, че всички сме заляти от така наречената американска анти-култура. Само че това е част от нещата. Защото масата го изисква. Защото масата е анти-културна. Но там работят най-добрите професионалисти...пак по прозаични причини. И добрите неща там където се произвежда най-много с еднакъв процент на сполучливост с другите като бройка пак са най-много. Голям почитател съм на европейското кино от неговите златни години, но в последните 15-20 сигурно има около 7-8-10 стойностни неща, докато бълващата американска кино продукция прави по толкова наистина големи филма на година. Знам, че ще опитате да спорите, но ще контрирам с това, че голяма част от тези неща не достигат до родината ни поради същите прозаични причини - купуват се само касовите боклуци. Толкова за моите причини. Друг въпрос е глобализацията. Света се обединява или поне се опитва. Човекът трябва да стане гражданин на света. Българинът трябва да бъде гражданин на света и да получи своята свобода да бъде щастлив, където желае. Чувството за родина не би се изгубило, освен ако сами не го погубим. Аз съм носталгична личност и осъзнавам, колко трудно би ми било далеч. Но има смисъл. Защото имам цел. А тази цел не е свобода от прекрасните ми родители, защото други толкова готини не познава, не е бягство от мизерията и тържество на чревоугодничеството. Целта е щастието. Моят начин е да работя това, което искам там, където си заслужава и в следствие на това да мога да създам един личен и после семеен комфорт. Ако това можех да го направя тук, не бих предприел друга стъпка. Сега не мога. Знам какво е състоянието на българското кино. Всички които снимат или не снимат, но са там по някакъв начин ги познавам. Баща ми е актьор и са му съученици и семейни приятели. Ако обаче в един бъдещ момент това стане възможно - пътят е еднопосочен...насам. Човекът е дърво, което колкото и да се навежда, колкото и да го секат, не се откъсва от корените си, а ако го стори бавно изсъхва. Искрено ми се иска да нямах избор...както нямам сега, само че в другата посока. За последно само да кажа за думата...бягство не е думата. Не е, защото търсенето не е бягство. Достойно е да искаш да създадеш света около теб в хармония и комфорт, а бягството е недостойно. И всъщност кой би могъл да ми държи сметка дали съм тук или там? И по-достойна ли е позицията - неуспех тук?

Надявам се на ответен отговор, за да се завърже темата за бягството.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Там/в Германия/ постигнах няколко неща-имах много време да размишлявам и научих доста нови неща за живота,станах много добър на дартс и се научих доста бързо да свивам цигари с листчета.А заминаването за мен си беше бягство.Една-две седмици преди да замина всичко ми се струваше като на шега-казвах си заминавам,какво толкова,нали ще се връщам.Но се оказа много по-сложно.Гошо,съгласен съм с теб,че целта на заминаването е да се върнеш.Аз заминах като си мислех,че там ще получа много добро образование и ще се върна тук с по-големи възможности.Но се оказа друго-образованието там е като образованието тук,с разликата,че тук са малко хората,които учат и повече са тези които не учат и преписват и излизат с диплома без покритие.Разбрах,че ако искаш да постигнеш нещо няма значение къде си.Важното е да положиш усилия-в България са малко по-големи.Но какво да се прави,в такава държава съм се родил.А в твоя случай-наистина киното в България е на много ниско ниво както и всяко друго изкуство.Поне за мен е така.Така че ти наистина нямаш голям избор.Сега да кажа от какво избягях.Казвам,че избягах от себе си,защото аз съм нещата,които ми харесват.Избягах,защото чета книги,а огромна част от хората/най-вече тези,които са по-малки от мен/ не се прочели дори една страница,избягах защото не искам да постигам неща с подмазване,защото не искам болшинството от хората да са озлобени/в Бг повечето са наистина такива,личи си по погледите им/,защото мразя кича,мразя и лицемерието.И още много други неща,които мразя и които ми пречат да бъда себе си.Но бягството за мен се оказа грешен ход и сега ще остана тук и ще се боря,за да постигна нещо и да живея живота,който смятам за нормален.

Леко отклонение-ти да не си завършил Английската миналата година?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ох колко само мразя кича и колко мразя подлизурковците... Такива неща обаче има навсякъде и май бягство от ниската култура и простащината(войнствена простотия) няма. Единствения начин е бягство към себе си. Това си мисля и това правя аз - затварям всичко, което харесвам и ценя в своя си свят и изолирам мръсотията. Действа засега поне. Опитай тук. Дано опитът да е наистина успешен. Създай нещо, заради което да се върна един ден :P .

Завърших английската тази година. Познаваме ли се?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Сигурно не,питах,защото завърших миналата година.Наистина няма начин да избягаш от простотията,само може да я игнорираш

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Loading...

×
×
  • Create New...