Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

Като върховен главнокомандващ генерал Уейдър не търпеше възражения.

- Разбирам, че това, което вие наричате фундаментални изследвания, е полезно, но за него ще имате достатъчно време, когато свърши войната. А засега целта ни трябва де е една, и то съвсем проста - заместването на компютрите. Космически кораб без бордови компютър може да построим пет пъти по-бързо и десет пъти по-евтино и тогава бихме взели надмощие над Денеб. Може и да звучи фантастично, но в бъдещето виждам ракета, пилотирана от човек!

Генералът продължи да говори още дълго, ала Джехан Шуман не го слушаше. Смятането откриваше необятни хоризонти пред човечеството, възможни щяха да бъдат не само пилотираните кораби, но кой знае още какво.

Девет по седем е шейсет и три - помисли си програмистът, - и аз сам го сметнах. Компютърът е в главата ми.

И го обзе необикновено чувство за сила.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

- Насилието - последва отговорът - е последното убежище на

безпомощния.Но аз естествено нямам намерение да им постеля червен

килим и да ги настаня в най-добрите жилища.

-----------------------------------------------------------------------------------------------

- Значи, - попита Джаел, - ти създаваш плутокрация.Ти пра-

виш нашата страна страна на търговията и търговските принцове.То-

гава какво ще стане с бъдещето?

Мелоу вдигна мрачното си лице и страстно възкликна:

- Какво ме интересува бъдещето? Несъмнено Селдън е предви-

дил всичко и се е приготвил за всичко.Когато властта на парите

стане също така безполезна сила,каквато е сега религията,ще настъ-

пи новият кризис.Нека приемниците ми решават тези нови проблеми,

както аз ги реших днес.

 

АЙЗЪК АЗИМОВ

-----------------------------------------------------------------------------------------------

Любим момент от филм...в момента се сещтам за монолозите на Ал Пачино във филмите "Адвокат на Дявола" и "Кметството" :)

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

"I can't live without my life...I can't live without my soul!"

Link to comment
Share on other sites

"-Горчив край за нашата надежда и всичките ни мъки!...

- За надеждата може би,но не и за мъките."

 

"Събудете се!Зората червенее.Странни неща ни чакат край горската стряха.Добри ли,зли ли,не знам,но ни зоват.Събудете се!"

Link to comment
Share on other sites

ДЪЖД

 

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,

изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:

по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове

бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

 

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове

от земята дори до високото сиво небе

и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват

много черни чадъри над локви от мръсна вода.

 

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите

и кълвът цяла нощ тези зли ненаситни петли,

а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни

като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

 

1925

 

Атанас Далчев

Link to comment
Share on other sites

Electric Light Orchestra

 

Hold on tight

 

Hold on tight to your dream

Hold on tight to your dream

When you see your ship go sailing

When you feel your heart is breaking

Hold on tight to your dream

 

It’s a long time to be gone

Time just rolls on and on

When you need a shoulder to cry on

When you get so sick of trying

Just hold on tight to your dream

 

Chorus

 

When you get so down that you can’t get up

And you want so much but you’re all out of luck

When you’re so downhearted and misunderstood

Just over & over & over you could

 

Accroches-toi a ton rêve

Accroches-toi a ton rêve

Quand tu vois ton bateau partir

Quand tu sents – ton cœur se briser

Accroches-toi a ton rêve

 

Chorus:

Hold on tight to your dream

Hold on tight to your dream

When you see the shadows falling

When you hear that cold wind calling

Hold on tight to your dream

Link to comment
Share on other sites

 

We are floating up a steep scrubby slope.  We hear male voices

              gently singing "Tumbling Tumbleweeds" and a deep, affable,

              Western-accented voice--Sam Elliot's, perhaps:

 

                                  VOICE-OVER

                        A way out west there was a fella,

                        fella I want to tell you about, fella

                        by the name of Jeff Lebowski.  At

                        least, that was the handle his lovin'

                        parents gave him, but he never had

                        much use for it himself.  This

                        Lebowski, he called himself the Dude. 

                        Now, Dude, that's a name no one would

                        self-apply where I come from.  But

                        then, there was a lot about the Dude

                        that didn't make a whole lot of sense

                        to me.  And a lot about where he

                        lived, like- wise.  But then again,

                        maybe that's why I found the place

                        s'durned innarestin'.

 

              We top the rise and the smoggy vastness of Los Angeles at

              twilight stretches out before us.

 

                                    VOICE-OVER

                        They call Los Angeles the City of

                        Angels.  I didn't find it to be that

                        exactly, but I'll allow as there are

                        some nice folks there.  'Course, I

                        can't say I seen London, and I never

                        been to France, and I ain't never

                        seen no queen in her damn undies as

                        the fella says.  But I'll tell you

                        what, after seeing Los Angeles and

                        thisahere story I'm about to unfold--

                        wal, I guess I seen somethin' ever'

                        bit as stupefyin' as ya'd see in any

                        a those other places, and in English

                        too, so I can die with a smile on my

                        face without feelin' like the good

                        Lord gypped me.

 

THE BIG LEBOWSKI

Link to comment
Share on other sites

Апокалипсис сега.

"Хюи"-тата летящи на фона на Вагнеровите "Валкирии" и напалмът избухващ в началото на джунглата...Красота :wub:

 

Новото гробище над Сливница <-

"Българийо,за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх."

 

Оувърмен това ли искаше да кажеш? :confused

 

Е добре де!!!Даже филолозите правят грешки :(

Link to comment
Share on other sites

Апокалипсис сега.

Новото гробище над Сливница

"Българийо,за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях

и твойто ИМЕ само кат мълвяха,

умираха без страх."

Оувърмен това ли искаше да кажеш? :confused

Намери разликите :P.

Link to comment
Share on other sites

Грррр....човек да не допусне грешка.И ако трябва да сме точни,това което сложих е текстът на военният погребален марш - "Покойници"

Просто той ми е останал в паметта,а не самата строфа на стихотворението :(

Link to comment
Share on other sites

'We`ll be moving with one speed - my speed.If you can`t keep up don`t step up..... Just die"

Вин Дизел -" Хрониките на Ридик"

 

"It doesn`t matter if you win by an inch or a mile - win is win"

Вин Дизел - "Бързи и яростни"

 

"Don`t be a dick Dick"

Вин Дизел - "XXX"

 

"- Ти си толкова пиян че сигурно ме виждаш двоен.

- Имам два пиштова - по-един за всеки от вас"

Вал Килмър - "Тумбстоун"

Link to comment
Share on other sites

R.E.M - Leave

 

Nothing could be bring me closer.

Nothing could be bring me near.

Where is the road I follow?

Believing, leave.

 

It’s under, under, under my feet.

The scene spread out there before me.

Better I go where the land touches sea.

There is my trust in what I believe.

 

That’s what keeps me,

That’s what keeps me,

That’s what keeps me down,

To leave it, believe it,

Leave it all behind.

 

Shifting the dream

Nothing could bring me further from my old friend time

Shifting the dream

Charging the scene

I know where I marked the signs

Suffer the dreams of a world gone mad

I like it like that and I know it

 

I know it well, ugly and sweet

A temper man who said believe in his dream.

 

Lift me, lift me,

I attain my dream.

I lost myself, I lost them.

Heartache calling me.

I lost myself in sorrow

I lost myself in pain.

I lost myself in gravity,

Memory, leave, leave.

 

Midnight hands, my eyes are still

I walk into the scene

Shoot myself in a different place

Leavin’

 

Longed for this to take me,

Longed for my release

Waited for the coming

Leavin’, leave.

 

Leave, leave.

Leavin’, leavin’

Link to comment
Share on other sites

Monday, Monday

 

Monday Monday, so good to me,

Monday Monday, it was all I hoped it would be

Oh Monday morning, Monday morning couldn't guarantee

That Monday evening you would still be here with me.

 

Monday Monday, can't trust that day,

Monday Monday, sometimes it just turns out that way

Oh Monday morning, you gave me no warning of what was to be

Oh Monday Monday, how yould cou leave and not take me.

 

Every other day, every other day,

Every other day of the week is fine, yeah

But whenever Monday comes, but whenever Monday comes

You can find me cryin' all of the time

 

Monday Monday, so good to me,

Monday Monday, it was all I hoped it would be

Oh Monday morning, Monday morning couldn't guarantee

That Monday evening you would still be here with me.

 

Every other day, every other day,

Every other day of the week is fine, yeah

But whenever Monday comes, but whenever Monday comes

You can find me cryin' all of the time

 

Monday Monday, ...

 

--------

 

Сега някой ако ми каже и къде го има това парче на The Mamas And The Papas та да си го дръпна... Че си го тананикам цяла сутрин, ама не става така.

Link to comment
Share on other sites

Сега някой ако ми каже и къде го има това парче на The Mamas And The Papas та да си го дръпна... Че си го тананикам цяла сутрин, ама не става така.

http://netroot.zgan.org:1280/ov3rm4n/Mamas...y,%20Monday.mp3

Link to comment
Share on other sites

Не ще да е deja vu... Чел си го сигурно. Името на автора не го написах, защото мисля, че всички би трябвало да го знаят. Гениалните българи не са много. А и той съвсем наскоро ни напусна... Според мен приживе още беше класик, но някои хора твърдят, че живи класици не може да има. Е сега вече трябва да го признаят за класик на българската литература. Отговаря на всички условия.

 

И като говорим за класици ;) :

 

* * *

 

Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!

 

Тихият пролетен дъжд

слуша земята и тръпне,

тихият пролетен дъжд

пролетни приказки шъпне.

 

В тихия пролетен дъжд

сълзи, възторг и уплаха,

с тихия пролетен дъжд

колко искрици изтляха!

 

1918

 

Николай Лилиев

Link to comment
Share on other sites

Ето един съвременен гений, да не остане някой с впечатление, че всички са от началото на миналия век:

 

Дами и Господа - КОНСТАНТИН ПАВЛОВ!

 

В РОМАНТИЧЕН ПЛАН

 

На Иван Тодоров

 

В нощта срещу свети Вартоломей

поканих спомените си на пиршество.

О, дръзки спомени,

съперници на бъдещия ми живот!

Барони на частици от душата ми!

О, жалки узурпатори!

Наздраве! Пийте!

За последен път!

 

В часа наречен нула, нула, нула,

отрязах котвите,

платната изгорих.

А после,

с тази

моя,

белязана от Ангела ръка,

прободох всички свои спомени,

по-възрастни от Днес.

А други нямаше...

 

В морето! -

труповете на съперници,

отхранени от паметта ми!

Сега съм Никой!

 

Корабе, лети!

 

Надсмивам се над водната бразда,

защото не е белег за обратен път.

 

Три хиляди години ме делят

от острова,

където ме очакват.

 

Ще властвам като Бог,

наричан с преданост и обич:

Никой!

 

88 г.

 

----

 

СБОГОМ, СПАСИТЕЛЮ...

 

На Румен Леонидов

 

Освен моите стъпки

усещах и други стъпки.

Усещах -

но не ги чувах.

 

Дребно, черно, с кафяви петънца

от никъде -

кученцето връхлетя с тънък вой.

 

Не срещу мен -

срещу другия,

с Другите стъпки,

когото усещах само.

 

Кратка беше борбата.

Агонията - с квик -

също.

Кученцето изпъна крачка.

 

И тогава чух стъпките.

И тогава видях -

Смъртта победителка бягаше.

Бягаше -

накуцвайки.

 

88 г.

 

----

 

Я ПО-ТИХО!

 

- к а з а х г н е в н о

н а Б о я н с к и я в о д о п а д . -

 

Що се правиш на стихия,

що се правиш на пророк!

 

Дребно, жалко водопадче -

пада, гърчи се

и се пеняви

като истерик-епилептик;

сбрало сили,

колкото да счупи

двете ми бутилки житна водка,

дето исках сред природата... уви...

 

Нежен залез гали върховете.

Бодро (и предсмъртно) отзвучава:

ехото на ойларипащи старчоци,

еротичен кикот на шавливи баби...

И риданията на една душа...

Ограбена.

 

83 г.

 

----

 

РЕПЕТИЦИЯ ЗА ГАЛАТАНЦ

 

Госпожице Смърт! Уважаема.

Уважаема!

Моят танец е леко старичък.

Старичък.

Вие сте все така младичка.

Младичка!

Хоп, две крачки на левичко?

Левичко!

Що ме теглиш на десничко!

Десничко!

Аз ли съм кавалерът, курвичко!

Курвичко!

Или ти ще ме водиш, слънчице?

Слънчице...

А защо твоят танц ми повдига... Онова..

Как да го назова... Как да го назова?...

И защо ти се изчервяват костите?

Костите?...

 

Ох, сладост моя,

парче непредвидено!

Ох, ох, ох!

И пак ох!

Ритай, тракай, госпожичке!

 

83 г.

Link to comment
Share on other sites

Душата

 

Омръзна ми душата си да нося,Господи,

една ръка спусни и помогни ми.

Душата ми по-тежка е от девет космоса,

защото моята година има само зими.

И уморих се все Душата си да тегля,Отче мой,

ще се препъна и ще падна вече,

надолу стръмното е само от завои,

а краят на пътеката-далече.

Задъхвам се пред хората познати

и не търпят ушите ми човешки говор.

Ти само и децата сте за мене святи

и няма под небето тук за мене нищо ново.

Тежи Душата ми от грехове и разкаяние,

тежи от много знания и опит,

от хорски блудства и прелюбодеяния,

от дяволски,човешки,конски тропот.

Тежи Душата ми,а аз тежа на всички.

Избягвам хора,запознанства и съдби.

И въпреки,че ближния обичах,

мен ближен някакъв Душата ми уби.

 

Ваня Петкова

Link to comment
Share on other sites

Sit for a while, why rush?

The beauty is all around.

The red sky of the morning,

the different colours of the landscape,

the freshness of the breeze.

So sit for a while and rest

with the spirit of the land.

 

John Renshaw

Link to comment
Share on other sites

Eдин любим момент от Кил Бил вол1. Става дума за един кратък монолог на О Рен Иши ( Луси Лу ). Съжалявам, че го поствам на английски, но субтитрите ми ги отваря на маймунски...като се справя с проблема, ще го постна на БГ.

 

" As your leader, I encourage you from time to time, and always in a respectful manner, to question my logic. If you're unconvinced that a particular plan of action I've decided is the wisest, tell me so, but allow me to convince you and I promise you right here and now, no subject will ever be taboo. Except, of course, the subject that was just under discussion. The price you pay for bringing up either my Chinese or American heritage as a negative is - I collect your fucking head. Just like this fucker here. Now, if any of you sons of bitches got anything else to say, now's the fucking time. I didn't think so."

Link to comment
Share on other sites

Рязване

 

Какво вълнение -

палеца вместо лука.

Върхът го няма,

ако не се брои едно

 

кожно влакно -

обелка като шапка,

мъртвобяла.

После - червения плюш.

 

Малък страннико,

индианецът ти смъкна скалпа.

Твоят герест килим

се разстила

 

направо от сърцето.

Стъпвам върху него,

стиснала бутилка

розово шампанско.

 

Тържество е това.

От пролуката

изтичват стотици войници,

строени в червени редици.

 

На чия страна са те?

О, мой

хомункулусе, болна съм, не крия.

Хапче ще изпия да убия

 

тънкото

като хартия чувство.

Саботьор,

камикадзе -

 

петното на бинта ти,

ку-клукс-клан,

бабушка,

тъмнее, мъжди и когато

 

вкълбената каша

на твоето сърце

се сблъска с воденичката му

от мълчание,

 

как подскачаш -

трепаниран ветеран,

мръсница малка,

пръст тлъст.

 

 

Силвия Плат

Link to comment
Share on other sites

Песента на трите морета

 

Послушай нощем в морските талази

шума на старославни времена,

тръбите на пълчища от витязи

и бран под непреклонни знамена.

Морето пее песента на боя

с безсмъртната и страшна красота,

то знае, че сърцето на героя

покой намира само в песента.

 

Морето пее с устрема тържествен

на воинство пред враг неумолим,

разказва то за някой цар божествен,

роден с душа на лъв и херувим,

за българската славна епопея,

написана с кръвта на цял народ,

за царство от Карпатско до Егея,

под скиптъра на величав живот.

 

Вълните пеят, тежки и сурови,

за не една дъбовна, тъмна нощ,

когато тих в прегръдките христови

издъхва някой велемощен вожд.

Тогава пламва метеор в ефира

и възехтява бурното море,

че никога героят не умира,

дори когато слънцето умре.

 

Морето пее, пее и Балканът,

огрява в унес пълната луна,

запъплят сенки, тръгнали да бранят

пределите на бащина страна.

Достигат те и свойте три морета,

опити пак от трепет съкровен,

там виждат, отстоял на вековате,

лика си, от вълните съхранен.

 

Шумят дълбоко тежките талази,

възкръсват старославни времена,

вървят, вървят пълчища от витязи,

пращят зловещо горди знамена.

Морето пее песента на боя,

с безсмъртната и страшна красота,

то знае, че сърцето на героя

покой намира само в песента.

 

като заговорихме за класици...Земляк,ще се справиш ли?

;)

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...