samkijot Posted March 2, 2004 Share Posted March 2, 2004 Come sit right down Lay your head on my shoulder It's not the point That I'm forty years older You can trust me I'm no criminal But I'd kill my mother To be with you ... be with you ... be with you We'll sing and dance And we'll find romance And we'll stroll to the edge of the world ... Faith No More - Edge Of The World винаги, когато го слушам това парче се сещам за "лолита" на набоков. защо ли ? btw тук съм сложил едно уникално изпълнение на живо(е,все пак става дума за майк патън!) Link to comment Share on other sites More sharing options...
DREBNIA Posted March 9, 2004 Share Posted March 9, 2004 Тук искам да продължа темата Иван Славков: - Според вас нормално ли е реферите да си тръгват с полицейски ескорт от терена? - Не. Трябва да ги извеждаме с бронетранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени. - Какво е мнението ви за класацията, която Пеле направи по поръчка на ФИФА за най-добрите футболисти в света? - Това е същата работа като при нас - кой е по-велик: Гунди или Стоичков. Една абсолютно кретенска анкета. Абсолютно същата дивотия. По никакви принципи и показатели. - Независимо, че я прави Пеле? - Е, какво като е Пеле. Той каква информация има. На базата на какво е направил тази класация. Даже аз не знам дали Пеле е наблюдавал развитието на световния футбол. Дори когато е играл. (Смее се.) Простое култов )) Link to comment Share on other sites More sharing options...
1912 Posted March 9, 2004 Share Posted March 9, 2004 -Остави ли нещо за нас? -Само трупове. Ха сега от каде е тва де? Тези дето са над 22-23 години ще се сетят Link to comment Share on other sites More sharing options...
DREBNIA Posted March 16, 2004 Share Posted March 16, 2004 Продължавам темата Батето: "От куци коне нямат нужда нито клубовете, нито българският футбол." Така президентът на БФС Иван Славков се съгласи с предложението на футболния синдикат бройката на чужденците извън Европейския съюз в "А" група да се намали на 3-ма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted April 2, 2004 Share Posted April 2, 2004 *** "да основем списание по дявола литературата нужно ни е нещо много силно чисто гнило голо като вик и сквернословно смело но наистина не развратено много строго и съвсем пробивно нещо истинско което предизвиква вие знаете какво е истинското като надпис в тоалетна да руши със сила и да разрушава силата" да чука по главата и да изкриви лицето *** з аб еле жетета зиста рапоч тида макол ко бав но хвър лятро хина вед нъж на&шес твра бчет а E.E.Cummings/Едуард Естлин Къмингс превод Николай Кънчев Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEFARIOUS Posted April 3, 2004 Share Posted April 3, 2004 "...And I'll strike upon thee with great vengeance and furious anger those who attempt to poison and destroy my brothers.And you will know that my name is Lord when I lay my vengeance upon thee..." Pulp Fiction - Quentin Tarantino Цитатът е от Библията Link to comment Share on other sites More sharing options...
groover Posted April 4, 2004 Share Posted April 4, 2004 помня този великолепен филм!!!! просто жесток!!! Куентин пак си беше свършил добре работата! и м/у другото Марто :"кой ти препоръча този филм?" Link to comment Share on other sites More sharing options...
NEFARIOUS Posted April 5, 2004 Share Posted April 5, 2004 Тошко, не знам брат май един от стария клас или брат ми .Не беше ти де, дори не знаех че те кефи толкова.Във всеки случай тва беше един от първите 3 филма, които имах.Сега имам повече от 100... Link to comment Share on other sites More sharing options...
LifeFeel Posted August 14, 2004 Author Share Posted August 14, 2004 Кандидатстудентски бисери от изпит по литература (темата е нещо като "...връзката човек-история в поезията на Гео Милев...") (едни от най-интересните моменти е, че са преименували поп Андрей от "Септември" като поп Кръстьо поп Ставри и поп Харитон ) "Народът, поел веднъж по свой собствен път, може да бъде спрян за малко от другите. Кои са тези други? Това е тъй наречената интелигенция - държавници, владици и попове. Това са хората, пречещи на роба да върви по пътя, който води някъде нагоре." "Поп Андрей е единственият реално съществуващ герой в поемата с посочено местоживеене." "Гео Милев тук описва предателството на поп Андрей към Левски" "Човекът и историята не могат един без друг, макар че поемата "Септември" говори за тяхното ненужно понякога съжителстване." "Само предателството е начинът да се съхрани човеколюбието." "Това черно расо е сякаш лозунгът на боя, звездата, която показва пътя и неугасващата надежда." "В днешно време връзката човек-история се разкъсва и във втората част остават вакантни места." "Гео Милев в поет в края на хоризонта на българската литература." "Работниците не напразно носят името мъже." "Народът е съставен изцяло от селска маса, но все пак е народ." "Човекът е най-висшето дело на историята, защото е единственият злодей, който я заплашва." "Ако месоядно животно (родено да яде месо) бива лишавано от него, веднъж вкусило, то няма да забрави вкуса му и ще се стреми към още. Така е устроен и човекът. Веднъж вкусил свободата, ще се стреми към нея с всички сили да я постигне." "Времето си тече, човекът се мори, историята се кове, а народът мре." "Има писатели, които се запомнят с ерудираните си и свойски натури, но има и такива, които остават с прекрасните си и величави произведения." "Възприемчивостта като човешка величина не е толква лесна за консумация." "Целият народ трябва да бъде обсипан с главни от възторг, бомби от бунт, куршумени топки от смърт." "Обект на изследванията на поета са чувствата, мислите, събрани в една човешка глава, останала в историята." "Има ли хора - има и история, няма ли хора - няма и история." "Гладни и бедни в социален план, героите на Гео Милев са истерични в универсален план." "И ако човек може да бъде олицетворение на огъня, на куража и силата, то несъмнено това е поп." "Разумът е изкривен и нетрезвото състояние ще се изправи, за да падне в собствената си кръв." "Гео Милев е от фигурите в българската литература, които творят както могат." Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор; нека ни отрича исторйята, века, нека е трагично името ни; нека Беласица стара и новий Батак в миналото наше фърлят своя мрак; нека да ни сочат с присмехи обидни счупенте окови и дирите стидни по врата ни още от хомота стар; нека таз свобода да ни бъде дар! Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно свети нещо ново, има нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди; защото там нейде на връх планината, що небето синьо крепи с рамената, издига се някой див, чутовен връх, покрит с бели кости и със кървав мъх на безсмъртен подвиг паметник огромен; защото в Балкана има един спомен, има едно име, що вечно живей и в нашта исторйя кат легенда грей, едно име ново, голямо антично, като Термопили славно, безгранично, що отговор дава и смива срамът, и на клеветата строшава зъбът. О, Шипка! Link to comment Share on other sites More sharing options...
HEKTIK Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Дейвид Линч Blue Velvet She wore blue velvet But in my heart there`ll always be Precious and warm,a memory Through the years and I still can see the blue velvet Through my tears Link to comment Share on other sites More sharing options...
Optimus Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Voltron: Defender of the Universe Формирайте стъпалата и краката! Формирайте ръцете и тялото! А аз ще формирам главата! GOOO VOLTRON FORCE!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shade Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 Произволен момент от "Интересни времена" (Тери Пратчет). Сега се сещам за нещо: "Той си потупа джобовете и произнесе мантрата, с която дори незапознатите с магията хора си помагат в търсенето: - Кибрит, кибрит, имах кибрит тук някъде!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
st_jt Posted August 14, 2004 Share Posted August 14, 2004 "...Защо да не прегърнем любовта?Все още не е късно. Защо е нужно да живеем сред омраза? Не, вярата ни няма да попречи да разберем, че Ада сътворили сме сами, създаваме си го, а после пламъците му раздухваме. Но ние също сме измислили и Рая-и в нас е собственото ни спасение. Необходимо е едно въображение...." Книга на преброените тъги Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 La Figlia che Piange O quam te memorem virgo... STAND on the highest pavement of the stair— Lean on a garden urn— Weave, weave the sunlight in your hair— Clasp your flowers to you with a pained surprise— Fling them to the ground and turn With a fugitive resentment in your eyes: But weave, weave the sunlight in your hair. So I would have had him leave, So I would have had her stand and grieve, So he would have left As the soul leaves the body torn and bruised, As the mind deserts the body it has used. I should find Some way incomparably light and deft, Some way we both should understand, Simple and faithless as a smile and shake of the hand. She turned away, but with the autumn weather Compelled my imagination many days, Many days and many hours: Her hair over her arms and her arms full of flowers. And I wonder how they should have been together! I should have lost a gesture and a pose. Sometimes these cogitations still amaze The troubled midnight and the noon’s repose. T. S. Eliot -------- Do not go gentle into that good night Do not go gentle into that good night, Old age should burn and rave at close of day; Rage, rage against the dying of the light. Though wise men at their end know dark is right, Because their words had forked no lightning they Do not go gentle into that good night. Good men, the last wave by, crying how bright Their frail deeds might have danced in a green bay, Rage, rage against the dying of the light. Wild men who caught and sang the sun in flight, And learn, too late, they grieved it on its way, Do not go gentle into that good night. Grave men, near death, who see with blinding sight Blind eyes could blaze like meteors and be gay, Rage, rage against the dying of the light. And you, my father, there on the sad height, Curse, bless, me now with your fierce tears, I pray. Do not go gentle into that good night. Rage, rage against the dying of the light. Dylan Thomas Link to comment Share on other sites More sharing options...
PSYCHOSIS Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Част от една песен на Mortal Love: "I want to die...but really, i'm already dead!" Link to comment Share on other sites More sharing options...
dorina Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 " ...Имам възможността да избера дали да бъда жертва на тоя свят или авантюристка, която търси своето съкровище.Всичко зависи от това как гледам на живота. " "... И тъй като животът винаги изчаква критични ситуации, за да покаже добрата си страна, телефонът най-сетне звънна... " "...Така е устроен светът: хората говорят тъй, сякаш знаят всичко, а когато се осмелиш да им зададеш някакъв въпрос, се оказва, че нищо не знаят… " " Да избягаш от любовта или сляпо да и се отдадеш - кое от двете е no-малко разрушително? Не знам. " " Научих, че най-трудно е да чакаш, и искам да свикна с това; да знам, че си с мен дори когато не си до мен. " " Достатъчно ми е, че го обичам, че съм с него в мислите си и украсявам този толкова красив град с неговите стъпки, думи, нежност. Когато напусна тази страна, тя ще има лице, име, ще бъде спомен за една камина. Всичко останало, което преживях тук, всички трудни моменти, през които преминах, ще бъдат нищо в сравнение с този спомен. Много бих искала да направя за него това, което той направи за мен. Дълго размишлявах и открих, че не съм влязла в онова кафене случайно; най-важните срещи са били уговорени от душите преди още телата да са се видели. " " В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем. " "…чух един глас, сякаш Бог бе хвърлил камък на това място. Вълните на разпръскваната енергия достигнаха до мен и до един мъж, който рисуваше картина в ъгъла. Той усети вибрациите им, аз също.... Този камък си има име: страст. С нея може да се назове красивата и разтърсваща среща между двама души... " " Как влиза светлината в един дом? Ако прозорците са отворени. Как влиза светлината в един човек? Ако вратата на любовта е отворена. " " Влязоха в едно кафене, което приличаше на всички останали, но през този следобед беше различно, защото двамата бяха в него и се обичаха. " Из “ 11 минути “ на Паулу Коелю Link to comment Share on other sites More sharing options...
blo0d_master Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Torque (Ускорение) ----------------------------------------------------------------------------------------------- Да са се мяркали трима мотористи и|едно момиче през последния час. Сигурно има нещо във водата тук. Добре. Явно когато думите са свързани|в изречение не можеш да ги осмислиш. Нека опитам отново. Трима моториста... ... момиче... ... и няколко мотора. Не знам. Минаха доста камиони.|- Сериозно? Едно момиче. Човече, само си представи как...|- Млъквай! ----------------------------------------------------------------------------------------------- Link to comment Share on other sites More sharing options...
Valkyre Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 True Love Has True Flavour Link to comment Share on other sites More sharing options...
st_jt Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Мислех да цитирам нещо от любимият ми български филм "Оркестър без име", но се чудех какво точно, като в него всеки момент ми е любим. И все пак ето нещо от началото: Гошето думка на барабани, идва чичо Петър: - Гоше, спри бре, ще оглушеем с това твое думкане бе, здравето ми се взе. Айде махни мен ми кокошките спряха да снасят. Аз и на война съм бил - ама такова чудо не съм видял. Бомбардират, бомбардират пък спрат, а при тебе спиране няма - от сутрин до вечер. Какво е това чудо бе, какво беше това твое изкуство бе? Оглушаваме бе Гоше, оглушаваме.... Гошето: - И Бетовен е бил глух, ама гении...Така че не се бой, няма страшно. Чичо Петър: - За Бетовен не знам, то си е негова работа.Аз ти казвам, че не се трае вече. Роднини сме, всичко, ама спирай вече. Цяла година как не се умори бе момче? Гошето: - Няма как, чичо Петре, това е искуство, иска жертви, жертви. Ти знаеш ли как е започнал един Луис Армстронг, при това негър, и то в америка, но няма как трябва веднъж да се започне. Чичо Петър: - Какво започване бе момче, аз за спиране ти говоря, а ти тумба-лумба, стига вече. Гошето: - Хм, тумба-лумба. Ама това е музика чичо, музика. Само че ти не можеш да я усетиш, да я почувстваш... Чичо Петър: - Каква музика бе, музика, да ти пикам на музиката. Гошето: - Ааа така не, така вече ще се скараме. Нямаш право да обиждаш, не мен, музиката нямаш право да обиждаш. Всеки който не разбира и... бърза да пикае! Аз всичко съм вложил там (сочи барабаните), а ти ... пикаеш. ....... и нататък. Филмът е класика! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Хахахахахахаххахаха Леле, st_jt, със глас съм се смял, ама много, много , ммного. Събудих комшиите! Това е велик момент, скоро не се бях сещал за него. Дори не издържах да го чета до край, защото ще ме изселят от квартала! хахахахаха Евара!!! Жива и здрава да си! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kdg Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Следната планета се обитаваше от един пияница.Това посещение беше много кратко,но то потопи малкия принц в дълбока тъга: -Какво правиш ти?-каза той на пияницата,когото завари настанен мълчаливо пред една редица празни и друга редица пълни бутилки. -Пия-отговори мрачно пияницата. -Защо пиеш?-попита го малкият прнц. -За да забравя-отговори пияницата. -Какво да забравиш?-поиска да разбере малкият принц,който вече го съжаляваше. -Да забравя,че ме е срам-призна пияницата,като наведе глава. -Срам...от какво?-пожела да узнае малкият принз,който реши да му помогне. -Срам от това,че пия!-завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание. А малкият принц си отиде в недоумение. "Възрастните са наистина много,много чудновати"-си каза той,пътувайки. Link to comment Share on other sites More sharing options...
st_jt Posted September 1, 2004 Share Posted September 1, 2004 Teddy-King, много се кефя, че и ти се фен на тоя велик филм (или поне на избрани моменти от него). Да ти кажа толкова пъти съм го гледала, че вече си мисля, че мога и аз да го изиграя (шега разбира се). Неповторим е. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 6, 2004 Share Posted September 6, 2004 "-Най-важното е да направиш себе си щастлив! -Опитах се да се направя щастлив.Тя се опита да се направи щастлива.Не става!Трябват други хора за да станеш щастлив. -Именно!Ако другите могат да те направят щастлив,могат да те направят и нещастен..." Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 7, 2004 Share Posted September 7, 2004 Суматоха След възгласите "Кво става там?", "Стой!", "Дръж!" и "Ах, майка му стара!" всички се втурнаха в суматохата. Разбира се, най – пъргавите се втурнаха най – напред; малко е дори да се каже, че се втурнаха; по – право, те се хвърлиха стремглаво напред, подобно ракети, и веднага влязоха в орбитата на суматохата. От баирите се разнесоха пушечни изстрели и по заснежените склонове се затъркаляха черни точки; ловците възвестяваха по този начин, че пристигат, и побързаха с пристигането. Техният юруш се подсилваше от лая на кучетата. По една улица, като подбираше добре пъртината, припкаше късокрак селянин. Късокраките не могат да тичат силно, те повече припкат. Този не правеше изключение. Той бе взел пътем желязната вила и си припкаше лекичко с нея. На едно място пътя му пресече цигляв селянин. "Отсам или отсам?" – попита припкащият, но онзи дори не го забеляза, защото тичаше извънредно бързо. Той тичаше тъй бързо, че ако го бяхте видели тогава, ще си помислите, че всеки миг може да излети от дрехите си; просто ще се измъкне от дрехите си – до такава степен той се стремеше напред, а дрехите все пак го задържаха. Полушубката му се ветрееше далеч назад и свистеше с полите си, шапката отдавна не се виждаше – тя падна още докато циглявият набираше скорост, за да прескочи оградата. Той прескочи, шапката не можа и остана да лежи ничком в снега. Циглявият все повече се забулваше в снежни облаци и по леките нанадолнища напомняше Халеевата комета. При силна напрегнатост човек в известни моменти може да се възпротиви на земното притегляне. Тоя селянин се възпротивяваше и се стремеше към суматохата. На едно място полушубката не издържа, увисна в снежния облак и подхваната от въздушното течение, продължи да се движи в обратна посока, доста дълго време се движи така във въздуха и беше малко странно и мистично да се гледа как една селска полушубка върви сама по улиците, развява си ръкавите, преобръща се, планира спокойно или увисва неподвижно в пространството. Тя наистина увисна, за един миг само, и падна в снега. Аз повече не видях циглявия, но предполагам, че е пристигнал гол и е влязъл гол в суматохата. Всъщност тук няма какво да се предполага, защото ако си помислим само как тичаше, ще бъде несправедливо да хвърляме каквото и да било съмнение върху човека. По-после разказваха, че един друг селянин се бил врязал в суматохата с толкова голяма скорост, че от огромното триене между селянина и въздуха селянинът се самозапалил, паднал в снега (хубаво, че паднал в снега!), снегът почнал да се топи, разнасяло се пищене като от нажежено желязо, хвърлено за закаляване, после пищенето утихнало, но дълго след туй селянинът се чувствувал нажежен и вдигал пара от себе си. Това го разказваха очевидци, участвували в суматохата, и отбелязваха съвсем справедливо, че селянинът имал голям късмет като е паднал в снега, защото снегът го изгасил. Ами че той е можел да изгори! Той е бил един от първите всъщност. Едва по-късно се изясни, че ловците още с пристигането си най – напред забелязали него как пищи в снега. Една част от ловците се захванала да помогне на селянина, а другата част почнала веднага да гърми. Ловците участвуваха главно с гърмежи и гърмяха през цялото време на суматохата. Междувременно по пъртините или през целините на снега към суматохата се придвижваха поединично и на групи селяни. Една група от седем – осем човека се носеше в лек тръс. Припкащият се присъедини към групата и попита дали някъде не са изпуснали недоклано прасе, но групата не знаеше нищо. Подобен случай с прасе имаше преди няколко години, тогава пак се вдигна голяма суматоха, но тя беше весела суматоха. Тъй че групата не можа да хвърли никаква светлина върху въпроса на припкащия. Един селянин вървеше много храбро през снега, нарамил бляскаща брадва, и подвикваше въодушевено с гръмовития си глас: "Дебре, дебрее!" Той бе от онази категория хора, които винаги обичат да влязат въодушевено в суматохата – по пътя към нея, пък и в самата нея, без да спират да тръбят своето: "Дебре, дебрее!" От тия хора бе селянинът с брадвата, колкото храбър, толкова и въодушевен и непреодолим. Друг един селянин, с омърляна капица, изтича на улицата и започна да мига. Ръцете му също тъй бяха омърляни, защото селянинът бъркаше трици за добитъка. Той помига, заслушан в гърмежите, и му трябваше съвсем малко време, за да се ориентира веднага. Селянинът разбра, че е изостанал, и потърси най – прекия път към суматохата, макар и да знаеше поговорката, че преките пътища не са най – преките. На едно място имаше дере, засипано от преспи, и селянинът затъна в тях. Той почна да вика, но кой можеше да го чуе в суматохата, и както си викаше, взе да потъва надолу… Човекът тъй си и потъна и върху снега остана да се чернее само омърляната му капица. По тая капица го намериха по – късно и го извадиха от преспите, но трябваше да ровят много, защото и той бе ровил много и бе издълбал преспите като къртица, отдалечавайки се на значително разстояние от капицата си. Тъй че човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има. Но да продължим нататък. Един любопитен вървеше гъвкаво и се стремеше да държи главата си над главите на другите. Любопитните винаги обичат да държат главите си над другите глави, да не би случайно нещо от погледа им да убегне. Любопитните обикновено имат по – дълги шии и ако нашият свят е изпълнен с повече любопитни работи, то шиите им биха станали като на жирафите, но за съжаление нашият свят не е чак толкова любопитен. И слава богу. Малко преди любопитния вървеше възрастен селянин, свиваше си спокойно цигара, на едно място дори се спря, извади огниво и кремък, удари няколко пъти кремъка, разпали си хубаво праханта и чак когато я напъха в цигарата и задими, тръгна отново към суматохата. Той не бързаше никак и отиваше спокойно към нея, защото знаеше, че ще пристигне. А и тя вече беше близко, виждаше се димът от пушките на ловците. Още щом се появи суматохата, един селянин седна в къщи, за да се нахрани хубаво. Към храната селянинът добави и една кана вино за затопляне и за всеки случай. Той обичаше, преди да влезе в каквато и да било суматоха, най-напред да се нахрани добре и да задоволи жаждата си, защото не знаеше една суматоха колко време може да трае. Като си свърши работата, селянинът си наряза също така тютюн, за да има за пушене по време на суматохата, провери в мазето добре ли са затиснати бъчвите с виното, обърна свинските бутове, окачени над огнището да се опушват, и постоя малко, загледан в жена си. Тя шеташе чевръсто около печката, вадеше от нея бели хлябове, а селянинът си мислеше сега ли да я закачи или пък да я закачи, след като мине суматохата. Той не я закачи, излезе на двора, взе едно дърво, поразмисли още и чак тогава тръгна по улицата. Такива хора вършат много хубава работа при суматохата. Те внасят тежест в суматохата, пристигат малко след като тя е почнала, осведомяват се за станалото преди тяхното пристигане, претеглят, оценяват кое за и кое против и чак тогава започват да действуват със своето дърво. Този селянин пристигна толкова късно, че самозапалилият се вече бе до такава степен изстинал, че зъбите му тракаха от студ. А по същото време един човечец драскаше като котка баира. Той се задъхваше, подхлъзваше се, на места лазеше на четири и преодоляваше височината, без дори да хвърли един поглед назад, към селото, там, дето бе суматохата. Едва на билото човечецът си отдъхна и се обърна към селото. Той веднъж бе ял попарата на една суматоха и оттогава, щом станеше суматоха, изчезваше веднага, търсеше някоя височина и оттам наблюдаваше как се развиват работите. Всичко е въпрос на възглед. Една суматоха – също. Всеки според възгледите си участвува в нея. Един селянин например нито се втурна, нито си остана в къщи, нито потъна в пряспа. Той се въоръжи добре, обиколи околните улици, надникна, където трябваше, по пътя си срещна и други, също тъй с котешки стъпки, срещна мнозина дебнещи, но при никого не се задържа. Той обичаше винаги преди да влезе в суматохата, най -напред да я проучи, да види къде й е слабото място, как може тя да бъде преобърната с краката нагоре или пък с главата надолу, как да я поставиш на колене или пък да я проснеш по гръб. Суматохата е като човека понеже е човешко дело, и трябва много внимателно да се изучи, преди да се влезе в нея. Тоя селянин я проучи внимателно и влезе в нея. А един пък до такава степен възвиси своя възглед за суматохата, че влезе направо през комина й, падна в огнището и, според твърденията на очевидци, изгорял, без дори да разнесе наоколо мирис на изгоряло, и бил изхвърлен обратно през комина във формата на малко дим. Осмелявам се да ви съобщя тези факти, понеже са ми разказани от очевидци и са потвърдени и от други очевидци, присъствували по време на суматохата. Във всеки случай аз си спомням много добре, че видях малко дим тогава, но не му обърнах потребното внимание, защото ме занимаваше извънредно голямо усърдие на човека да излезе от дрехите си, ако може даже от кожата си да излезе, но да пристигне в необходимия момент и да се вреже в суматохата. Ако си спомняте, в началото бях отбелязал, че той дори се съпротивяваше на земното притегляне. Но сега, като се връщам отново към него и като си припомням как дрехата му хвърчеше в обратна посока по улицата, не със същата скорост, разбира се, но хвърчеше, мога да декларирам, че в известни моменти той не само се възпротивяваше, но и преодоляваше земното притегляне; всъщност земното притегляне може да преодолее всеки, стига само да се освободи в движение от дрехите си, като излезе от тях в името на суматохата. Ама ще кажете, че тогава човекът е останал гол! Гол, разбира се – като пред военна комисия! Туй е, което си спомних за суматохата, и ви го разказах със свои думи, както обичаше да се изразява нашият учител по литература. Той, нашият учител по литература, винаги тъй казваше: я разкажете сега със свои думи видено и чуто, а ние го разказвахме със свои думи – и виденото, и чутото, а той ни пишеше двойки. Но нека не се отклоняваме с учителя, а да се върнем към нашата си суматоха, защото справедливо изникна въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата? Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.