SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Това като намигване към един патриотично настроен младеж Моята песен от Елисавета Багряна Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека, която безшумно цепи вълните смолни и сякаш проправя оттук до небето пътека, и сякаш се гони с чайките смели и волни. Когато излезем от залива, там на открито, и капки солени пръснат нашите устни, и вятърът южен надуе платната развити, и лодката бяла магьосана в път се впусне - тогава, лодкарьо, аз ще запея песен, нечувана песен - за моята малка родина, чието е име - облак над мене надвесен, чиято е песен - за мене мед и вино! Че пеят по жетва, пеят моми тъмнооки, момци ги припяват и вечер край порти причакват, и пеят по сватби, седенки в нощи дълбоки, и майки пеят - пеят, когато оплакват. О, песен такава - злокобно, сподавено-тиха, не си още чувал и може би никъде няма, защото и няма народ с орисия по-лиха и с мъка по-тежка, и с воля - безропотно няма. У нас планините лете не губят снега си, морето е малко, но име носи - Черно, и върхът е Черен, вечно сърдит и свъсен, и черна земята - плодна, но тъжна безмерно. Вземи ми, лодкарьо, в своята ладия лека, която не плашат вълните пенни и смолни, по тях да направим една безкрайна пътека - да стигнем небето, да стигнем чайките волни. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Потомка Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот. Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ме води към греха ни пръв. Може би прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан, е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен, светъл хан. Конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини и спасил е двама от кинжала вятърът, следите изравнил. Затова аз може би обичам необхватните с око поля, конски бяг под плясъка на бича, волен глас, по вятъра разлян. Може би съм грешна и коварна, може би средпът ще се сломя - аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице-земя. Е.Багряна Още малко в този дух Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Не може и без малко любов. Елин Рахнев БЛУС 4 Не зная как да се държа , когато ме обичат. Разплисквам се по някакви излишни улици. Купувам си лимони. Пея. Прииждат равнините във главата ми. Понякога стоя със часове. И пуша фикуси. Зениците ми скачат до Зеландия. И по-натам. Тогава търкам тялото си в будката за вестници. Така се зазорявам някой път. Пред будката за вестници. След това отивам в къщи. Слушам музика. Основно вехти банди. Говорим си със Юлия. Сънуваме, перем, поливаме цветята. Не пускаме пердетата. Минават седмици, сезони, кораби. Поливаме цветята. Сутрин градът е по-особен, по-епичен. Мирише на млеко и дюли. Търкаляме се в подлезите му, по кафенетата. Четем списания и вестници. Понякога говорим за България. Крещим. Небето е с хиляди етажи. Напиваме се рядко. Сресваме трамвайните мотриси, релсите. Събуваме обувките и продължаваме. На Юлия червилото й потъмнява. Става гъсто, бежаво. По-облачно. Прибираме се вкъщи. Готвим. Поливаме цветята. Храним се. Поливаме цветята. Спим. Сънуваме сезони, кораби, дървета, Събуждаме се много рано. Стоим така събудени. Прозорците са влажни и безпътни. Понякога не вярваме във нищо. Особено през март. Когато светофарите са натежали от плод и от мушици. Когато ме обичат се срамувам. Движенията ми се пръскат по стените. Стените са нацапани с боя и гурли. Купувам си лимони с килограми. Запомних продавачката. Гримът й е достатъчен. И даже малко повече. Изпълнила е цялата витрина. Миглите й са намачкани и тихи. Харесвам тази аристократичност. И зеленината в погледа. Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна. Стоя и слушам музика. Основно мъртви банди. Когато Юлия я няма, се отнасям. Разхвърлям синусите си. Мърморя. Нямам израз. Стоя пред гардероба дълго. Ставам мнителен. Подпухвам. Играя си с вратата. Не си познавам дрехите. Дори не зная как да се държа, когато ме обичат. Цъфтя и губя чувството за отговорност. Нямам органи. Ехтя. Говоря светло със съседите. Съседите са ретро. Разплисквам се по някакви излишни улици. Градът е пълен с антибиотици и витамини. И с Юлия е пълен. Най-вече с нея. С обеците й. И роклята. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Но каква любов?? Орхидея Под склон от облачни гранити луна запалена огря, лъчи разтвориха вълните на омагесана гора. Из глъбините хлад повея, припламна лунният светлик, и бавно странна орхидея разлисти своя морав лик. И оттогаз над мене властно тя своя поглед прикова, ту алчно лъстна, ту безстрастна, мълви унесени слова. Една мечта ли тя погуби, еднъж душа ли раздвои, кръвта и сълзите възлюби и нелечима скръб струи. Проклинам бродницата фея на омагесана гора, лика на лунна орхидея, що в горестно сърце огря. Т.Траянов Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Отговор "Аз съм ти слепия случай, ти си ми редкия жребий..." ... Боже, каква благозвучност! Колко ехидно вълшебство в изящните строфи си сбрала! И колко и мъдро, и точно се лее от край до начало шегата, с която уж почваш: нешеговита идея. Прости ми, цитирам по памет: "В твоята сянка живея..." Сянка ли? То слънце няма - за сенки ще ми разправяш. По-вярно за да излезе, кажи си го просто направо: "Аз птица бях. Ти бе кафеза. Аз бях свобода, ти - окова... Крилата ми върза, заключи вратата на клетката..." Слово лесно в рими реди се. Но мой ред е сега. И слушай! Да, точно тъй - беше ти птица, но във кафеза задушен, някога - много те моля, спомни си и точно, и всичко! - по своя, а не - моя воля ти влезе сама, божа птичко! И все пак, щом клетката стара бях аз, то ключът й вълшебен първо изскърца в кофара, а после потъна. Но в тебе. Да, "Ти си ми слепият случай" и си ми... Как бе?... Не е ли все едно. Тясно. Зло. Скучно. Но - няма как... Късно. А ключът?... Нехайни деца са го взели... Дамян Дамянов например такава... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Развръзката....по-добре такава,отколкото тази в "Свободен" на Вийон Не ще забрави никога сърцето... Не ще забрави никога сърцето омайно миналите сладки часове и мили спомени ще пази то, додето невярна смърт навеки го скове... Какво от туй, че пъкъл в мене стене, какво от туй, че гробът ме зове! - Аз нося блян в гърдите си сломени от прежните щастливи часове! А хиляди - кат мен с разбити сили - ще се простят с живота си унил, без щастье радостно да са сетили, в сърце си без да носят спомен мил... Константин Величков Съгражданинът ми се е постарал Link to comment Share on other sites More sharing options...
Naso Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Кино - Цой Виктор » Алюминиевые Огурцы Здравствуйте, девочки, Здравствуйте, мальчики, Смотрите на меня в окно И мне кидайте свои пальчики, да-а Ведь я Сажаю алюминиевые огурцы, а-а На брезентовом поле Три чукотских мудреца Твердят, твердят мне без конца: "Металл не принесет плода, Игра не стоит свеч, а результат - труда", Но я Сажаю алюминиевые огурцы, а-а На брезентовом поле Злое белое колено Пытается меня достать, Колом колено колет вены В надежде тайну разгадать, Зачем я Сажаю алюминиевые огурцы, а-а На брезентовом поле Кнопки, скрепки, клепки, Дырки, булки, вилки, Здесь тракторы пройдут мои И упадут в копилку, упадут туда, Где я Сажаю алюминиевые огурцы, а-а На брезентовом поле Кино - Цой Виктор » Пачка Сигарет Я сижу и смотрю в чужое небо из чужого окна И не вижу ни одной знакомой звезды. Я ходил по всем дорогам и туда, и сюда, Обернулся - и не смог разглядеть следы. Но если есть в кармане пачка сигарет, Значит все не так уж плохо на сегодняшний день. И билет на самолет с серебристым крылом, Что, взлетая, оставляет земле лишь тень. И никто не хотел быть виноватым без вина, И никто не хотел руками жар загребать, А без музыки на миру смерть не красна, А без музыки не хочется пропадать. Но если есть в кармане пачка сигарет, Значит все не так уж плохо на сегодняшний день. И билет на самолет с серебристым крылом, Что, взлетая, оставляет земле лишь тень. Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 И краят. Come away, come away, death Come away, come away, death, And in sad cypress let me be laid; Fly away, fly away, breath; I am slain by a fair cruel maid. My shroud of white, stuck all with yew, O prepare it; My part of death no one so true Did share it. Not a flower, not a flower sweet, On my black coffin let there be strown: Not a friend, not a friend greet My poor corpse where my bones shall be thrown: A thousand thousand sighs to save, Lay me, O, where Sad true lover never find my grave, To weep there. (Twelfth Night, I I, 4) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Любовта... Любовта - неземна радост, нечовешка болка, разкъсва мислите, душата изтощава. Няма любов, няма обида, няма щастие и болка! Има само игра на въображението с поласкано или наранено самолюбие. Радост Българска Мислиш ли? Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 ЕДИНАЙСЕТ МИНУТИ Паулу Куелю Малкото житейски опит, който имам, ме научи, че никой не е господар на нищо, че всичко е само илюзия - както материалните, така и духовните блага. Всеки, който е изгубил нещо, което е смятал за своя собственост (на мен ми се е случвало толкова пъти), накрая разбира, че нищо не му принадлежи.А след като нищо не ми принадлежи, тогава не си струва да си пилея времето за неща, които не са мои; по-добре да живея така, сякаш днешният ден е първият (или последният) от живота ми. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shade Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 "... Не си ли оглеждала от седлото на коня някой град и не ти ли е напомнял за мравуняк, населен със слепи твари, които се заблуждават, че техният нищожен свят на досадните дреболии съществува наистина? Виждаш осветените прозорци и искаш да си мислиш, че зад тях да скрити интересни истории. Знаеш обаче, че там има само скучни, много скучни душици, окаяни гълтачи на храна, които смятат инстинктите си за чувства. Заблуждават се, че в мижавия им животец въпреки всичко има повече смисъл, отколкото в шепота на вятъра." Смърт от "Музика на душата", Тери Пратчет *не го написах с главни букви, както всъщност е в книгата, поради мястото, което щеше да заеме и неудобността за четене. Link to comment Share on other sites More sharing options...
newsteam Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 "Всичко е отдавна измислено. Освен как да се живее" Сартр Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Лаура Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура. Не тихо да шумоли в тоалетната, а да шурти, да пикае плющящо, да забравя да пуска водата, защото ...бях свикнал по вънка да ходя зиме в голямото снежно цукало, как се кокори отгоре луната и хвърля звезди като бъбречни камъни. Ето, такъв мъж ти трябва, Лаура. Не с тънки усмивки да мънка, а да зяпа от смях и да виждаш мъдреца му, килнат встрани, и жълти тютюневи зъби, оронени вече, а вечер О, роза през зимните нощи с виелици снежни и буря! а сутрин Ти пак да си пъпка от кремова роза, Лаура. Георги Господинов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Вчера някакъв чужденец обиди България....Постарах се да му отговоря Последният марш на българите Ликувай, български народе, безброй са българските дни! Съдбата на Босфора броди, камбана охридска звъни! Шуми великденски Егеят, блести, огледал твоя лик, свещени пет реки му пеят на славен български език. С напев набожно благодарствен от север Дунавът реди, че ти, и в свойта мъка, царствен, за смел живот се прероди. Отпадна робската верига от живи и от мъртъвци, в небето воинство се вдига, ликуват горди праотци. Днес хлопа сбъдната надежда на всяка българска врата, и сам един народ отрежда с какво ще надари света. Ликувай, о народ уречен да води целия Балкан, изчезна злото, ти си вечен, дошел из някой божи блян! Ликувай, български народе, безброй са българските дни! Съдбата над Босфора броди, камбана охридска звъни! Шуми великденски Егеят, блести, огледал своя лик, свещени пет реки му пеят на славен български език! Т.Траянов Link to comment Share on other sites More sharing options...
newsteam Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 We live and die like all the rest Every summer has its sunset every year Love and hope put to the test Every grain of comfort holds the seed of fear And I loved you long ago And I love you still But the roads that we have tavelled Took us far apart Scattered to the four winds Someday we will find the time to heal And I loved you long ago And the stars that bear my name Are the wounds that never heal But the road that we have tavelled Took us far apart And I love you still And I loved you long ago Br. Dickinson Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Ааа писна ли ви вече? Ето още малко тогава. Не мога да се сдържа. ЕКСЦЕНТРИКЪТ Той чете Рембо и гледа на Таро. Пуши дълга лула и има остра коса. Неговите дрехи са различни, те са постмодернистични. Носи празен пистолет в сакото, вярва само в злото. Не си мислете,че е антихрист, той е само сатанист. Но не би убил човек, дори и за един бифтек. Лицето му е една гротеска, само че с прическа. На главата-шапка от велур с пауново перо, той е клептоман с изкуствено око. Носи пръстени различни, обувките му са трагикомични. Черни,със заострен връх, те за него са върхът. Има своя философия за живота и смъртта. Я някой я оспорил, я отишъл пред съда. Той е лаик,схоластик,параноик. Той е просто ексцентрик. За съжаление не знам от кого е. И още едно: САМОТНИЯТ ЧОВЕК Той има белег на челото си и сяда винаги накрая; дори когато е висок, самотният човек е малък. Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла, остане ли без работа, и мъкне вехтото си одеало. Докато другите крещят или говорят за изкуство, самотният човек на масата лови мухите и ги пуска, но ако пише стихове, той непременно ще остави сълза в очите или драскотина в паметта ви. В какъв ли огън е горял? И под каква ютия? - за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш. Тъй както си върви с петно на ризата си чиста, самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънисто. В едната си ръка той носи книга за душата болна, а с другата самотният човек въженце стиска в джоба. Той има дом и топла супа, но е толкова самотен; Животът му - изхвърлен като каса в дъното на коридора. И неговият дом да се обърне с керемидите надолу, той може пепел да яде, но няма да се моли. Борис Христов Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 На мен тъкмо започна да ми става интересно,докъде ли ще я докараш.... Последният човек...той бодро крачи....И си свирука!!! май на ФСБ беше.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 ПРИЗНАНИЕ Тя се мярна някак изведнъж и с очи лазурни ме погледна. Може би от есенния дъжд беше понаведена и бледна. Може би. Но аз за миг разбрах, че това е среща не случайна. Хората закриват своя грях и не изповядват всички тайни. Не отминах. Спрях се и узнах как блести и под дъжда лазура. То бе малък и невинен грях. Есен е. И очаквай буря. Матев, ама не съвсем... извинете. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 ..аз това се опитах да го преведа от руски...ама незнам...той Naso ще каже справил ли съм се... Виктор Цой (КИНО) - МАМА, МЫ ВСЕ СОШЛИ С УМА Зърната паднаха в земята, зърната молят за дъжд. На тях им е нужен дъжд. Разрежи гръдта ми, погледни вътре в мен, и ще видиш, как всичко там гори. След ден ще е късно, след час ще е късно, След миг дори, вече няма да можеш да станеш. И ако ключа не става в ключалката, избий вратата с рамо. Мамо, всички ние сме тежко болни... Мамо, аз знам, ние всички загубихме разсъдъка си... Стомана между пръстите, стиснат юмрук. Удар над стомаха, разкъсващ плътта, но вместо кръв в жилите ми е застинала отрова, бавнодействаща отрова. Разрушен свят, разбити устни, разчупен на две хляб. И ето някой плаче, а някой мълчи, а някой толкова се радва..толкова се радва... Мамо, всички ние сме тежко болни... Мамо, аз знам, ние всички загубихме разсъдъка си... Ти трябва да си силен, трябва да можеш да кажеш: Долу ръцете от мен! Трябва да си силен. Иначе защо да те има? И колко ще струват хиляди думи, когато ще е важна силата на ръцете? И ето стоиш на брега и незнаеш дали да плуваш или не... Мамо, всички ние сме тежко болни... Мамо, аз знам, ние всички загубихме разсъдъка си... Виктор Цой (КИНО) - СПОКОЙНАЯ НОЧЬ Покривите на къщите треперят под тежестта на дните, небесният пастир пасе облаците, градът стреля в ноща с огнени куршуми, но тя е по-силна, нейната власт е голяма. А на тези които лягат да спят - спокоен сън. И Лека нощ. А на тези които лягат да спят - спокоен сън. И Лека нощ... Аз чаках това време и ето това време дойде, тези които мълчаха престанаха да мълчат. Тези които нямаха какво да чакат се метнаха на седлото, тях не би ги настигнал, вече не би ги настигнал. А на тези които лягат да спят - спокоен сън. И Лека нощ... Съседите идват, причува им се тропот на копита, пречи им да заспят, тревожи сънят им. Тези които няма какво да чакат се отправят на път те, които са спасени...те, които са спасени. А на тези които лягат да спят - спокоен сън. И Лека нощ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Искам да те нарисувам Не със молив, не със четка, с устни ще те нарисувам, с благодарните си устни, с десет пръстчета възторг ... Ще започна от лицето, ще опиша крехък профил, ще наподобя косите на ликуващ водопад, ще се върна на челото, във очите ти ще падна и на устните ти меки дълго, дълго ще се спра. Искам да те нарисувам ... В.Башев Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 ПРИЗВАНИЕ Владимир Башев Аз те търсих задъхан дни, недели, години и се лъгах по много твои сенки и маски и в кръга на десетки мимолетни любими аз отдавна изстрадах твойте утрешни ласки. Аз жадувам да дойдеш за да смъкнеш от мене непосилното чувство на целувки, които са били или крадени или подарени що тежат като тиня, утаени в гърдите. И когато ти идеш като дъжд подир суша и сърцето от радост ще се пръсне на части, аз не мога да бъбря и не искам да слушам овехтелите думи за любов и за щастие. Не! Не искам! Не трябва! Ето тиха пътека, да завием по нея и да спрем - нека само да усетя ръцете ти като гълъби леки доверчиво да кацат върху моето рамо! Да изчезна в мъглата на косите ти гъсти! Да потъна в лазура на очите ти сини! Нека дълго разказват мойте влюбени пръсти как те чаках да дойдеш дни, недели, години! Link to comment Share on other sites More sharing options...
SDawn Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Kreideiky, имаше си нужда, поне за мен. Благодаря До къде ще я докарам ли? Накъде съм тръгнала, че да стигна някъде? *** Остави ме най-после сама! Цял ден вървиш след мене – Когато мълча и когато говоря, По улицата и у дома, От мига на събуждането До мига на съня… Усещам те, без да те виждам. Знам какво ми казваш, Макар че не чувам гласа ти. Ще избягам от теб! - Да остана най-после сама – Без твоите ръце в ръцете ми, Без твоите очи в очите ми, Без твоята душа – в моята; Тогава ще си поема дъх, Ще спусна клепачи – Да си почина най-сетне от теб, Дето цял ден вървиш по петите ми… А когато отворя очи, Най-напред ще попитам: “Къде си? Не ме оставяй сама!” *** Искам да те имам целия: Да са мои Всичките двадесет и четири часа В твоето денонощие; Аз да срещам първия ти поглед Сутринта; Мен да парят със възторг и страх Мислите, пред друга неизречени; Да въставам срещу твойта упоритост – И като след бой да се предам На победителя. Искам да те имам целия: Все едно Дали си винаги със мене, Все едно дали се срещаме набързо, в кратък миг (като облаци в безкрайното небе, от чието срещане светкавица се ражда), все едно – стига, като се погледнем, да се видим чак до дън душа; и като сме така далече, че съм цялата тъга и пустота – да те нося в себе си като сърце туптящо и да знам, че си изпълнен с мен като със слънце; и когато ме целунеш с устни сухи и горещи – да се завърти вселената и да изгоря на пепел. Много ли те искам? - По-малко не мога. Станка Пенчева Това по повод на "разговорите", на крайностите и на преувеличенията. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Summer и аз ти благодаря!...някак ми олекна, понеже руският не ми е сила...нито който и да е друг език всъщност ...за теб и за Naso(още веднъж благодаря за песента) : Смысловые Галлюцинации - Бездна Харесват ми твоите желания. Твоята любов, в която аз се къпя. И дори ако бих бил достатъчно дързък ще ми харесват и твоите очи. Твоята сълза ми е по-любима от всичко на света. Как странно ми се върти главата. И дори никога да не те срещна, ще ми харесват твоите очи. Небе без дъно. Бездна без дъно. Небе без дъно. Бездна без дъно. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 I was born in the desert I been down for years Jesus, come closer I think my time is near And I've traveled over Dry earth and floods Hell and high water to bring you my love Climbed over mountains Traveled the sea Cast down on heaven Cast down on my knee I've lain with the devil Cursed God above Forsaken heaven to bring you my love To bring you my love I know he's gonna be here You know he's gonna be here Yeah alright Forsaken heaven Cursed God above Laid with the devil Bring you my love PJ HARVEY-TO BRING U MY LOVE Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Признание Милоока жена, белонога! - нецелуната и непогалена! Ти ми стана съдба и тревога, тиха радост и жал непрежалена. Черноока жена, белоръка - ти, усмивчице сладка и чакана! Ти си моя утеха и мъка, моя топла сълза неизплакана... П.Пенев Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.