snejko Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Вероятно ще се съгласите с мен и твърдението ми, че няма човек без комплекси. Повече ме интересува как се справяте с тях и до каква степен позволявате те да контролират държанието ви, а в повечето случаи и живота ви. Надявам се да получа добри и приложими идеи. Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Аз се старая да ги изтъквам - по този начин ги преодолявам. Искам да кажа, че говоря за тях. Когато един комплекс бъде обсъден с други хора, той вече не е комплекс. Поне така разсъждавам аз. Като по-малък имах комплекс, че съм слаб и се притеснявах от факта, че около мен имаше хора по-малки на години, а доста по-едри. Но започнах да изтъквам този проблем (даже започнах да се шегувам за своя сметка) и да се старая да го разреша. Така хората около мен се опитваха да помогнат със съвети - някои казваха, че изобщо не съм слаб (кльщав направо) а съм си с нормално телосложение, други ме съветваха да започна да ходя на фитнес и да си съставя режим. Вече изобщо не изпитвам такива комплекси. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Black Knight Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Да комплексите са кофти нещо. В повечето случай пречат да бъдем собствено си аз. Според мен единствения начин да се реши този проблем е да можем сами да се надсмеем над това на което си мислим че хората го правят. Няма да забравя филма 8-мата миля когато Еминем излезна и наговори куп глупости за себе си и не остави никъв "материал" за другия рапър. Нещо подобно имам предвид и аз. Просто някак си да можем да се поставим над тези неща. Комплексите особено в пуберските години пък и по-късно могат да те оставят години назад за много неща . Просто загубено време. Човек като "порасне" малко и се върне назад само може да се посмее ама .. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Най-трудно е докато ги дефинирам. След това преценявам дали изобщо трябва да търся начин как да ги преодолея... това е така защото понякога моите комплекси в очите на един, са възможности в очите на друг. Така че... Link to comment Share on other sites More sharing options...
asd Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Ми на мен гадния комплекс ми е по гадно наследство от бащата.Ама пък той са вижда само кат са съблека до кръста .Пък и не ми пука много много и си перкам пет за четри Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Съвсем честно мога да заявя,че не страдам от комплекси.Просто няма идеални хора и няма смисъл да се забиваме сами само защото нещо в нас не е идеално.Трябва да свикнем с тези неща и както казаха по-горе - да се опитваме да се надсмеем над тях.Примерно аз като ходя си подскачам леко/такя разправят околните/,което може и да е смешно,ама какво да се прави-гравитацията не успява да ме улови Link to comment Share on other sites More sharing options...
mauler Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 именно преодоляваме комплексите си като нямаме комплекси! дефекти да, ама комплекси не.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 именно преодоляваме комплексите си като нямаме комплекси! дефекти да, ама комплекси не.. Хм.. като се замисля аз май дефекти имах предвид. Иначе .. нека авторката на темата да дефинира точно думата "комплекс" .. излиза че нещо не ми е станало много ясно Link to comment Share on other sites More sharing options...
snejko Posted June 8, 2006 Author Share Posted June 8, 2006 Хм.. като се замисля аз май дефекти имах предвид. Иначе .. нека авторката на темата да дефинира точно думата "комплекс" .. излиза че нещо не ми е станало много ясно Ами в общи линии...моето лично определение за "комплекс" е въображаем или реален "дефект", който е в състояние да те срине психически за кратък или продължителен период от време. Нещо такова е поне в представите ми. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted June 8, 2006 Share Posted June 8, 2006 Невъзприемах дефектите си като комплекси, докато това не се случи по трудния начин (глупава история с почти летален край). Колкото и де се самозалъгваме с "не ми пука, така съм си добре", "преодолял съм ги", "свикнах с тях" в един или друг момент изплуват. Единствения начин да се справиш с комплексите си, е да намериш човек, който да те обича... дефектен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Трудна работа... особено тя като си каже - за какво ми е тоя дефектния, като мога да си намеря някой друг.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Дочо Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Трудна работа... особено тя като си каже - за какво ми е тоя дефектния, като мога да си намеря някой друг.. Щото всички са дефектни! Включително и "тя", друг е въпроса дали го осъзнава. Как преодолявам комплексите си - Работя. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Runner Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Те ако можеха да се преодоляват, нямаше да са комплекси... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Leper_Messiah Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Или София Лорен или Барбара Стрейзанд беше казала, че ако изтъкваш един дефект достатъчно дълго в един момент става ефект Пък може и друг да го е казал... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Blitz^^ Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Аз ъмм... имам един много странен комплекс да си призная. Въпреки че съм 182 сантиметра се смятам за нисък ( не се смейте! ) . Притеснявам се да не го избия на болестно състояние . Иначе как го преодолявам... Еми... пийвам си витамин А, калций, пък и съм на 16 така че смятам че имам още да раста. Link to comment Share on other sites More sharing options...
jop4423 Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Еми поне според мен там е проблема - произхода на комплекса - чисто физическите в повечето случаи са поправими по един или друг начин,обаче при наличие на повече такива постепенно започва да се насажда нещо като чувство за малоценност(или нещо подобно),след което всичко преминава на психическа основа, което е доста по-неприятно, тъи като човек започва да си измисля всевъзможни, много често несъществуващи дефекти. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 12, 2006 Share Posted June 12, 2006 Ем, аз пък имам някакъв абсурдно глупав комплекс. И въпреки съветите на много хора - не мога да го преодолея. Тоест не напълно. И понеже вече ми е почти все тая, ще пиша - бетер някой успее да ми набие в дървената тиква, че ми е абсурден и глупав този комплекс. При първо лягане с някоя съм ужасен спек. Супер смях - притеснявам се, да не се изложа. И понеже се притеснявам - със всяка една поради този спек - наистина не се получава работата първия път. Знам си от къде ми идва - при 'сефтето ми', спекох и бях неприятно изненадан от самия себе си. Иначе като ми поотмине, тоест повторен, потретен опит с човека - сичко си е 6+. de ja vu... Редакция: Виждам, че съм се отдалечил доста от идеята на темата.... Не знам, като погледна към това, което съм бил преди, като дете, като пубертет - доста съм израстнал, тогава имах страшно много комплекси. Тогава нямах самочувствие... Как се промени това - не мога да кажа точно. Смесица е - попаднах сред хода, които ми бяха, а и са ми и до днес истински приятели. Открих, че има хора (освен майка ми и баща ми), които биха могли да ме обичат, което може би ме е накарало да се замисля, че не съм чак такъв боклук, за какъвто се имах. Може би на приятелите си и на няколкото момичета, които ми показаха какво е любов дължа изпълзяването от онази бездна. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted June 13, 2006 Share Posted June 13, 2006 Комплексите... Хм... Преди имах много. Сега също може би, но не им обръщам внимание. Дори се забавлявам за тяхна сметка. Въпреки че това моето не е точно комплекси, а по-скоро несигурност. Като се има предвид, че сигурността е най-голямата несигурност, значи не е чак толкова зле. Може би най-голямо влияние ми оказва чувството за пълна независимост от когото и да е било и най-вече пълният безинтерес към чуждото мнение. Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted June 13, 2006 Share Posted June 13, 2006 Аз ъмм... имам един много странен комплекс да си призная. Въпреки че съм 182 сантиметра се смятам за нисък ( не се смейте! ) . Притеснявам се да не го избия на болестно състояние . Иначе как го преодолявам... Еми... пийвам си витамин А, калций, пък и съм на 16 така че смятам че имам още да раста. ами ти си си за комплексиране, дългуч мутирал. не си нормално висок като нас 172 сантиметровите а аз се разтоварвам от собствените си комплекси като обяснявам на другите, че дефекта е в тях, а не в мен. абе въобще тва комплекса ми е било винаги любима тема и много я харесвам тая дума. хич не ми е ясно защо трябва да се обиждам, ако ме нарекат комплексиран, тъй като като се замисля, комплексен означава "сложен" и не виждам нищо лошо в това да не съм "прост". въпреки че съм си прост де. даже съм си простак, ама то проблема е че другите се зимат много на сериозно, а не в мен. тъй де! Link to comment Share on other sites More sharing options...
DrEvil Posted June 13, 2006 Share Posted June 13, 2006 Ми аз единия си комплекс го лекувам като из всички форуми пиша колко ми е голям, втория си комплекс го лекувам с виагра пък за останалите комплекси са ме сложили на moderated Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted June 20, 2006 Share Posted June 20, 2006 Невъзприемах дефектите си като комплекси, докато това не се случи по трудния начин (глупава история с почти летален край). Колкото и де се самозалъгваме с "не ми пука, така съм си добре", "преодолял съм ги", "свикнах с тях" в един или друг момент изплуват. Единствения начин да се справиш с комплексите си, е да намериш човек, който да те обича... дефектен. ах тиииии,как ми взе думите от устата трудно е много,ама не е невъзможно Link to comment Share on other sites More sharing options...
break Posted June 20, 2006 Share Posted June 20, 2006 Аз пък си избивам комплексите като ходя по кръчмите и си прекарвам добре. От време на време вкарвам малко комплекси и на близките си хора, за да съм спокоен, че аз съм по-добре и гледам да си оправя моите. А няма комплекс, който не може да бъде оправен при един физически здрав човек. Link to comment Share on other sites More sharing options...
frodo Posted August 4, 2006 Share Posted August 4, 2006 просто не мисля за тях и се правя че все едно ги няма Link to comment Share on other sites More sharing options...
Slain Posted August 4, 2006 Share Posted August 4, 2006 не тряа да имаш комплекси и тряа си непукист Link to comment Share on other sites More sharing options...
Myth Posted August 8, 2006 Share Posted August 8, 2006 Просто ги приемам и се харесвам такъв какъвто съм заедно с комплексите си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.