Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Защо не? Когато иде реч за поезия, пунктуацията (или липсата на такава) може да говори не по-зле от думите и прочее. Както казах - въпрос на предпочитание. Има автори, които нито главни букви, нито пунктуация зачитат. И от любов към Буковски, дано някой я сподели де - пускам нещо негово: извън прегръдките на една любов и в прегръдките на една друга бях спасен от умиране на кръста от една дама която пуши трева пише песни и разкази и е по-мила от предишната, много много по-мила и сексът е пак толкова добър може би по-добър. приятно е да да бъдеш разпнат на кръста и оставен там, много по-приятно е да забравиш една любов която не е успяла както всяка любов накрая не успява… много по-приятно е да правиш любов покрай брега в Дел Мар в стая 42 и после седейки в леглото да пиеш добро вино, да говориш да докосваш да пушиш да слушаш вълните… умирал съм твърде много пъти мислейки и чакайки, чакайки в една стая загледан в един напукан таван в очакване на телефона, писмо, почукване, звук подивявайки отвътре докато тя танцуваше с непознати в нощни клубове… извън прегръдките на една любов и в прегръдките на друга не е приятно да умреш на кръста много по-приятно е да чуеш името си прошепнато в тъмното. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ov3rm4n Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Agarvaen, кой ти даде изпита?! Без да се обиждаш, ама... Ето ти още Буковски като тема за размисъл що е поезия и каква е ролята на запетайката в нея: ПЪТЯ ДО ГРОБА Жената на Тойлстой била усойница и в една ледено студена нощ тя отново го заяла и той излязъл от къщата за да избяга от нея и хванал пневмония която го убила. после написала книга за това какво копеле бил той. Айде постави запетайките в текста и редактирай "свободно", после ми кажи, че е същото като внушение и атмосфера която създава. Щото лириката това прави. Тя "говори" отвъд и зад текста. Текста и оформлението му е показалец към смисъла, колко жалко ако ти вземаш показалеца за смисъла. Леко перефразирано китайско афоризъмче. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Айде постави запетайките в текста и редактирай "свободно", после ми кажи, че е същото като внушение и атмосфера която създава. Щото лириката това прави. Тя "говори" отвъд и зад текста. Текста и оформлението му е показалец към смисъла, колко жалко ако ти вземаш показалеца за смисъла. Леко перефразирано китайско афоризъмче. <{POST_SNAPBACK}> Бучков А аз няма да цитирам Зоил Не се обиждам.Знам какви са ми знанията.Но аз търся смисъл там,където другите виждат безсмислие.За теб показалец - за мен цяла ръка. Оувърман,моите уважения,ама прочети малко Конфуции. Или поне малко Петроний или Киркегор.Не бързай.....и чуй пляскането с една ръка Link to comment Share on other sites More sharing options...
Nutshell Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Как се намеси Zen тук? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Oceansoul Posted September 28, 2004 Share Posted September 28, 2004 Внасям малко тъга и романтика в темата (или поне се надявам да се е получило нещо - вие ще кажете дали е така). Плача. Умирам. С взор към небето съзирам лицето, което владее мойте мечти. Тревога! Не мога! Тя е като дрога, която убивайки вдъхва живот. И пак над мен - небосвод, с облаци пълен...с дъждовна печал. Надежда. Поглеждам През мрак към усмивката нежна и виждам, че няма я там, а само във мойто съзнание. И нейното свежо ухание отново ме сепва насън... ...а дъждът вали си навън. С взор през прозореца вперен в небето отново аз виждам я там... С нея навсякъде и навсякъде сам. Тревога! Не мога! Плача. Умирам..... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 Как се намеси Zen тук? <{POST_SNAPBACK}> Заради репликата на Оувърман за показалеца Link to comment Share on other sites More sharing options...
RiMy_SuN Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 Хм...около времето тези дни пак нахвърлях нещо...Досега единствените коментари бяха:"Странно е" и "Не го разбирам".Интересни са ми и други мнения... Винаги след дъжд си идваш, без обяснения... Винаги след дъжд те чакам... Навик! Какво значи винаги? До следващия път... а тогава? Отново... Link to comment Share on other sites More sharing options...
CMexyBka Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 mmm,spored men ne e nikak stranno . a personalnite traktovki shte gi zapazq za sebe si Link to comment Share on other sites More sharing options...
Kreideiky Posted September 29, 2004 Share Posted September 29, 2004 ....на мен ми е трудно да коментирам по принцип...знам си усещам ли и какво, но не мога да си го подредя в главата по начин подходящ да го напиша/кажа....обаче докато четях сега...ами сякаш дъждът е завеса...отново дъжд и отново завеса...отместваш я с надеждата за нещо различно оттатък, но просто виждаш следващата по-напред...и все така завеса след завеса - едно и също... ...такива работи обаче ми хареса Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted September 30, 2004 Share Posted September 30, 2004 Ами и мен ме кефи(някой от противниците на темата сигурно би казал:"ааа,вие само се хвалите един друг!").Провокира мисълта.Няма натрупани рими,подредени по точни правила,изразяващи точни чувства.Всичко е предоставено на нас - ние да го тълкуваме,както ни хареса Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 1, 2004 Share Posted October 1, 2004 Когато те няма Когато те няма, светът е различен. Когато те няма, се чувствам безличен. Когато те няма, облаци сбират се, денят притъмнява и слънцето скрива се. Когато те няма, сърце ми се свива, тъгата пристига, смехът си отива. Когато те няма, ме стяга тревога, да ходя, да дишам без тебе не мога. За теб само мисля в самотата голяма, когато ми липсваш, когато те няма. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 1, 2004 Share Posted October 1, 2004 За мене За мене ти си въздух За мен си светлина За мене ти си слънце, огряло през дъжда За мене ти си огън на зимата в нощта за мене ти сълза си дошла от радостта * * * Сбъднато Тялото ми помни твойта топлина, две очи и устни, шепнещи в нощта. Помни и ръцете с нежна доброта. Помни раменете, трепващи в страстта, и бедра, които меко ме притискат, тръпнещи от порив своето да искат. И дори небето угасна - да не пречи на това, което случваше се вече. Болката зад нас е. Общи са ни дните. Сбъднаха се вече копнежите, мечтите. * * * Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Цонев хубаво ги редиш Можеш ли да напишеш нещо за природата,да речем.Че от тая любов ..... Или нещо за тъгата...ама да не е само за любов а? Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Самотната роза В безкрайно поле от забравени грешки расте самотна роза едва, изправя листа и клончета крехки, вечно се бори със съдбата си зла. Вечно се бори, а бури я брулят, бури печал и горест, и страх. Вечно тя срада, вечно я хулят, затуй че красива е в грозния свят. Защото едничка в мечтите човешки таз роза остана, цъфти и сега, една във полето безкрайно от грешки и болки и лудост, една оцеля. Расте и цъфти, макар и бодлива, възправя тя клони, цветове и листа. Неземна във земното таз роза дива едничка да снеме страха ми успя. * * * Буря Буря се вихри около мен. Животът на на буря прилича - бушува със злоба във всеки мой ден, последни ми сили извлича. Но веч съм спокоен, защото го знам, пред теб да си прави играта. За мен не е толкова зъл и голям, научих сега правилата. Научих, че той е коварен и лош, защото за всичко го питам. Сега не ми пука дали съм Гаврош, на себе си само разчитам. Във него аз влизам силен и нов, но без да почукам влетявам. Нека да знае, че съм готов себе си да отстоявам. Link to comment Share on other sites More sharing options...
DarkWish Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Айде дано да си доволен.Това са ми много стари стихове,които успях да изровя от една тетрадка,в която преди си записвах подобни произведения.Сега вече пиша от дъжд на вятър и когато пиша е само за любов, но ако измисля нещо пак каквото и да е ще го слоьа тука, но не ми се вярва да е в близкото бъдеще Link to comment Share on other sites More sharing options...
MaRy{}JaNe Posted October 2, 2004 Share Posted October 2, 2004 Ммм аз си имам една тетрадка в която си пиша доста често.. предимно когато не съм в настроение си изливам всичко там.. ето един малък откъс.. Само няма да ми се смеете .. ---- Студено е! Навън е адски студ.. Студ , който плъзва и в сърцето ми.То го познава, защото не един път го е усещало.. Не един път е било наранявано и самотно.И днес отново няма кой да го стопли.. То иска теб! Само теб!А тиси толкова далеч от мен... Толкова далеч от очите ми и толкова близо до сърцето ми.... И ми липсваш... И нищо неможе да те върне... И боли!!! Затварям очи и отново виждам лицето ти.Виждам очите ти, устните ти...Толкова много ги искам , а те са толкова далеч.. Протягам ръка за да те докосна,но ти изчезваш.. И така отново и отново всичко се повтаря.. Идваш и си отиваш,като слънцето.. За момент стопляш душата ми и след това отново оставяш студа да заледи сърцето ми.. Толкова мисли.. ТОлкова чуства...Толкова много неща искам да ти кажа.. Толкова много думи , за който никога не намерих сили да изрека.. И може би точно сега е моментът да ги разбереш.. Имам нужда да кажа всичко което чувствам..но но немога.. а може би.. може би думите са малко за да опиша какво чуствам..? Дали няма да сгреша? Обзема ме панически страх.Страх ме е от самотата,от забравата.. Страх ме е да не дойде ден в който ще забравиш дори и името ми.. И тогава ще съм една от многото, а някога бях специална..Някога бях всичко.. Азь колко ми липсва онова време.. И колко много ме е яд и ме боли ,че немога да го върна.. Толкова думи ще останат неизказани,толкова деиствия ще останат недовършени.. и защо? - заради една глупава постъпка.. Прости ми! не исках да стане така!Наистина неисках.. сгреших..съжалявам! Искам те и ми липсваш.. липсва ми всичко в теб.. А ти си толкова далеч от мен.. и отново в мислите ми нахлуват красиви спомени за времето когато аз и ти бяхме "ние", когато сливахме душите и сърцата си в едно цяло... За времето когато бях твоето момиче, а ти бе всичко за мен.. и това време.. толкова много копнея да го върна.. Поне за миг.. Поне за миг да си отново мой.. !!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 3, 2004 Share Posted October 3, 2004 Абе няма да се смеем.....Ама тоя път няма да се превръщам в "кучето на Омировата песен"...т.е. критик.Оставям това на Оувърмен. Link to comment Share on other sites More sharing options...
MaRy{}JaNe Posted October 4, 2004 Share Posted October 4, 2004 ем..немисля ,че е правилно да ме критикуваш , щото едва ли не ще критикуваш некфи мой чуства.. а да критикуваш млад човек за това ,че е влюбен е все едно ,че се сърдиш на някой защото е болен Link to comment Share on other sites More sharing options...
GeorgiK Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Не става дума за критика на чувства(което е немислимо) а за критика относно стил и предаване на чувството. Но и аз те оттеглям. Link to comment Share on other sites More sharing options...
bio Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 ... минават часове, дни, години ... а аз седя ли седя ... мисля и мечтая за свобода и обич, а всеки идва и се изсира върху мечти ти. всеки срещнат компетентно ти казва: "Не това няма да стане" ... "Не тя не е за теб" ... "За какво ти е това, то не ти трябва" ... сега и аз самия осъзнавам, че съм го правил, че съм попарвал чуждите блянове с мръсна реалност, но защо не може ли да си помогнем или не искаме. какво е това време, в което живем изпълнено с самота и омраза ?!? живеем ли във време, в което: "... душата е долар, главата е пъзел, давай хека и става играта ... " нима мечтите нямат стойност, нима света не се е движил напред от мечтатели, от хора прогледнали отвъд хоризонта ... плюя на живота и на мечтите ви ... ще минават години, дни, часове .... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shalome Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 bio .....mnogo si sladak kato govori6 za me4ti ima edna pesni4ka na Aria - oskolok leda [par4enca led].....no jizn ne a teh kto lubqt snai...ii nqma da obvinqvam nito dqvola nito Boga za vsi4ko 6te mi se naloji da pla6tam sam .... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Grimjaur Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Хахах Био,намирисва ми на свалка Аре да ви женим.Та да има warez-сватба Link to comment Share on other sites More sharing options...
Shalome Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 Bio otli4no znae kva "svalq4ka " sam az Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted October 5, 2004 Share Posted October 5, 2004 bio,творението беше много хубаво,подкрепям казаното.Аз днес написах нещо,ще го напиша и тук довечера или може би утре сутрин,едни мои мисли,които ме споходиха днес Всичко е огромно,а ти си малък.Просто една нищожна песъчинка в пустинята,наречена град.Една песъчинка,която нарича себе си някой…някой,който е нещо или поне се опитва да бъде нещо.Нещо,което може да бъде разбрано само от Някой…някой,който усеща живота по същия начин.Седиш там,където виждаш всичко…всичко и нищо.Всичко,което искаш,всичко,за което мечтаеш и същевременно нищо.Нищото,което те обгражда и се опитва да те направи още по-малък…нищото,което се опитва да смаже идеите,мечтите.Нищото е във всичко,във всички.Хора,които се смеят,а не знаят защо,които плачат,а не знаят защо…празни хора,които изпълват улиците. А ти не си празен човек,ти търсиш всичко,в което липсва нищото.Знаеш защо се смееш,знаеш защо плачеш,но не разбираш защо е толкова голямо нищото.И може би никога няма да разбереш,защото то съществува,защото е по-голямо от теб..може би.Палиш цигара..доброто старо Виктори,като онова от 1984 на Оруел.По дяволите..тази книга,винаги се сещаш за нея,когато нещо не ти е ясно,замисляш се за миг и върху казаното в нея,поглеждаш облаците,които си стоят кротко в небето и пак се замисляш за нищото.Някой се усмихва,гледаш втренчено в този някой..той знае защо се усмихва,ти просто го чувстваш.I`ll be your mirror,в ушите ти отекват думите на Нико,даа,същата Нико,Velvet Underground&Nico и ти поглеждаш онзи някой,който все още си се усмихва,всъщност този някой е тя,непозната,която също като теб седи и гледа всичко и същевременно нищо и се усмихва,а ти си сигурен,че тя знае точно защо го прави.I`ll be your mirror,reflect what you are,тези думи са отново в главата ти,а ти продължаваш да я зяпаш,думите ти излизат от редовете и усещаш как се усмихваш.Тя е твое огледало,в нея виждаш това,което си ти.Тя също търси всичко,в което отсъства онова пагубно нищо.Все още се усмихваш и зяпаш в нея,защото в нея виждаш нещо..виждаш всичко.Усещаш някаква болка…краката ти са схванати,явно прекалено дълго си я гледал без да мръднеш.Понякога се чудиш как може някой да се усмихва толкова дълго време..всъщност и ти го правиш ,просто ей така.Show must go on,както обичаш да казваш.И пак я зяпаш,улавяш се,че гледаш адски дълго в непознати от време на време,но е хубаво,,малко любопитно.Умираш си да я попиташ каква е,защо се усмихва,за какво мисли…не го правиш обаче,всъщност доста рядко правиш нещо подобно.Страх те е,че няма да те разбере или ще те помисли за някакъв ненормалник или нещо подобно..кой знае.16:00,толкова показва часовникът,време е да се оттеглиш от тези си мисли и да помислиш как ще се добереш до срещата,която имаш след 10 минути..а тя не е наблизо.Чувстваш се доволен по някакъв свой начин.Ставаш,усмихваш се и и махваш с ръка.Защо ли---просто така.И тя махва. Link to comment Share on other sites More sharing options...
LPFC Posted October 6, 2004 Share Posted October 6, 2004 NICE Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.