sandman Posted June 8, 2006 Author Share Posted June 8, 2006 Както казах и в една друга тема - любовната мъка може да бъде творческо вдъхновение! Ще видя какво мога да направя по въпроса. afx, подкрепям мнението ти! Link to comment Share on other sites More sharing options...
alchemy Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Най-въздействащите стихове и музика са родени от любов и болка. Трябва да боли, тогава стават истински. Като заговорих за болка - ето ти пример: песента "Следи" на Георги Христов (май първо я изпяха "Импулс") по текст на Блага Димитрова: ------------------------------------------------------ Тая болка сърцето предвиди още в първия хубав наш час. Неотменно раздялата иде и над нея аз нямам власт. Но аз друго държа във властта си, то ме вдига над всички беди - о, аз искам в минутите къси да оставя във теб следи. Само следи... Да вбраздя най-дълбокия спомен с тънки пръсти на твоята длан, да усетя най-нежния ромон на душата си в тебе прелян, мои мисли във мислите твои, във чертите ти - мои черти. Срещу ни - ветрове и порои, да ме носиш - съдбата си ти! Съдбата си ти! ------------------------------------------------------ Та... пожелавам ти вдъхновение! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Бегемот Posted June 9, 2006 Share Posted June 9, 2006 Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец,но никоя буря не може да ги скъса отново... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted June 13, 2006 Share Posted June 13, 2006 Знаеш ли.. преди време преживях една любов, която разтресе... обърна света ми... Беше типичната чатерска 'глупост' - тя във Варна, а в Пловдив. Миговете, когато бяхме заедно бяхме кратки... бяха мигове в рая. Изкарах така седем месеца. Дълги периоди на болка и нещастие, прекъсвани за кратки мигове в рая. Е, не издържах - не могах да карам така и се разделихме. Дълго време страдах, защото това беше човек, който ме научи да обичам... дълго време бях обсебен от нея и не исках да виждам жени - търсех в тях нея... Все още се случва да се сещам за нея и миговете ни заедно, макар и да са отминали две години. Остави спомен, дълбока следа в мен. Какво правех за болката ли - ами.. когато е толкова смачкваща, че ми се иска да рева... просто го правех. Сълзите пречистват и облекчават. Пишех, в тези периоди съм написал едни от най-хубавите си разкази. Рисувах - една от картините, които нарисувах тогава тя пази все още. Когато материализираш емоциите си се облекчаваш малко или много от тях. Когато болката ме смачква - просто се потапям в нея. В момента идеално ми действа да не мисля за нищо работата - скъсвам се от работа, 12, 13 часови смени, след които се прибирам разнебитен, взимам си един душ и нямам сили да мисля, да страдам. Втурвам се с главата напред в ежедневието (в случая - учене и работа) и ... помага, да не мисля. Едно от нещата, облекчаващи ме са нощните разходки. Няма нищо по-прекрасно от нощния Пловдив (защо ли така силно обичам този град, макар и да не съм роден в него)... мятам една фанела и излизам и не се прибирам с часове - отивам пеша от Тракия до Младежкия хълм, разходки там и пак се прибирам пеша... Ходенето пеша за мен е най-добрия анти-депресант. Не знам - намери сам лека. А това, че сте разделени е просто една проверка на връзката ви - до колко нещата са истински. Ако се обичате истински - 4 месеца са нищо. Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted June 13, 2006 Author Share Posted June 13, 2006 Добре казано! Наистина ще опитам да излея болката в някакъв вид изкуство - дали ще е музика или рисуване - ще видим! Благодаря! Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted June 13, 2006 Share Posted June 13, 2006 Добре казано! Наистина ще опитам да излея болката в някакъв вид изкуство - дали ще е музика или рисуване - ще видим! Благодаря! Ами да, за това говорим Виж post No. 2 в темата Link to comment Share on other sites More sharing options...
Keitaro Posted June 14, 2006 Share Posted June 14, 2006 Случвало ли ви се е да се разделите с любимата за известно време? Е как сте преодолявали болката? Ми рисувам това ме кара да забравя за болката, а и да рисувам си ми е хоби.. Наскоро имах една болезнена седмица и ето какво роди тя. 01 02 03 А през тази същата седмица толкова много съм липсвал на приятелката ми, че ме е нарисувала. 01 Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted June 14, 2006 Author Share Posted June 14, 2006 И аз се зарибих да рисувам - тук. Но ако не се обади същия ден, не да рисувам, ами каквото и да правя ми е кофти! Въпреки, че напоследък се чувствам доста по-добре - посвикнах! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Pesho93 Posted July 7, 2006 Share Posted July 7, 2006 много ме дразни когато някоя ми каже че било по-добре да си останем само приятели Link to comment Share on other sites More sharing options...
afx Posted July 7, 2006 Share Posted July 7, 2006 много ме дразни когато някоя ми каже че било по-добре да си останем само приятели Свиквай Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 7, 2006 Share Posted July 7, 2006 Пич,на 12 години к'ви раздели,к'ви гаджета и любови бе Вече се чудя как може нещата да са толкова сбъркани Link to comment Share on other sites More sharing options...
LOKOMOTIVcho Posted July 8, 2006 Share Posted July 8, 2006 Упс грешка... sorry Link to comment Share on other sites More sharing options...
velvet_underground Posted July 8, 2006 Share Posted July 8, 2006 И на 17 рядко се срещат истински чуваства.Просто много неща се променат в по-късен етап.Важното е,каквото и да се случи,да продължаваш да гледаш напред.Животът продължава...и без това годините минават адски бурзо/което може би е хубаво/.абе...индивидуална работа. Link to comment Share on other sites More sharing options...
kenian Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 И на 17 рядко се срещат истински чуваства.Просто много неща се променат в по-късен етап.Важното е,каквото и да се случи,да продължаваш да гледаш напред.Животът продължава...и без това годините минават адски бурзо/което може би е хубаво/.абе...индивидуална работа. simbata,не си последният,забрави миналото и живей с настоящето.Млад човек си и те чакат страхотни моменти.Явно си се забъркал с поредната девойка,която не е наясно със себе и и желанията си/всъщност тя горе-долу знае какво иска... и това не си ти за момента/,а и ти имаш някаква вина.Животът си продължава и от теб зависи как ще го живееш.Вервай ми,минал съм по този път. Готино си го написъл ,иначе по темата с една дума:труднооооо Link to comment Share on other sites More sharing options...
Дочо Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 simba, ако става дума за онази, с шапката на милан...чак на мен ми е мъка за теб човек. (не се обиждай, ама на как можа такова хубаво момиче да го развалиш с шапка на милан ) А по темата. Тъкмо щях да напиша: " Само при мен ли става така, че сякаш вече свикнах да я няма и общо взето ми се струва, че не ми липсва? " и звънна телефона и проведохме един супер дълъг разговор и супер много ме издразни. Баси, всички в тая америка са се побъркали, може ли да ме вбеси от полувин свят растояние? Да не съм ги карал аз да заминават. Та...мъката от раздялата намалява с времето(ако изобщо има мъка)! Link to comment Share on other sites More sharing options...
doctora Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 Алкохола помага доста Link to comment Share on other sites More sharing options...
harmonika Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 Алкохола помага доста И бръснач през вената също... Link to comment Share on other sites More sharing options...
UzITo Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 И бръснач през вената също... Хитро и много умно браво Времето лекува всичко . Приятелите също помагат . Link to comment Share on other sites More sharing options...
Deathzone Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 Запомнете го от мен: СТАРА ЛЮБОВ СЕ ЛЕКУВА С НОВА ЛЮБОВ! Link to comment Share on other sites More sharing options...
goggo Posted July 9, 2006 Share Posted July 9, 2006 Запомнете го от мен: СТАРА ЛЮБОВ СЕ ЛЕКУВА С НОВА ЛЮБОВ! Съгласен съм с мнението Deathzone. Помага нова любов да се забравят мъките от старата или поне част от тях ... Link to comment Share on other sites More sharing options...
sandman Posted July 10, 2006 Author Share Posted July 10, 2006 ...Само при мен ли става така, че сякаш вече свикнах да я няма и общо взето ми се струва, че не ми липсва?...При мен е същото! Пак ми липсва, но не е това чувство в началото - тогава щях да полудея. Запомнете го от мен: СТАРА ЛЮБОВ СЕ ЛЕКУВА С НОВА ЛЮБОВ! Много си прав, но не напълно. В моя случай раздялата е временна и аз много внимавам да не направя някоя беля - има мегдан. Но това би била най долната лъжа от моя страна. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted July 10, 2006 Share Posted July 10, 2006 Положение "свикнах" НЯМА...има любов - неосъществена, недостигнала своя момент на разцъфтяване... ..преминала през твърдостта на зимата и дъждовната романтика на есента, но пролет е и нещо се счупи...не винаги, разбира се, но често ...случва се... Когато някой не е готов да остане, просто си отива... Няма раздяла, в смисъла в който я разбираме...,защото никога не е късно краят да ни върне в началото - не винаги, разбира се, но често...случва се... Преживяване... 1 - ви стадий Бягство от...а в действително се приближаваш там, откъдето си бил изпъден - Боли 2- ри стадий Не ме интересуваш..а в действителност неопитоменият ти гняв те изяжда малко по - малко отвътре - Боли 3 - ти стадий Не мисля ...а в действителност само един слънчев лъч отразен в прозореца ти сутрин...те навежда на мисъл - илюзия...можеше да бъде, а защо не е... - Боли 4 - ти стадий Ако Златната Рибка ме попита какво искам - Ново сърце..,а в действителност ти никога не си преставал да обичаш... ...и в отричането от това - Боли СПРИ ДА ПРЕЖИВЯВАШ, ЗАЩОТО ПРЕЖИВЯВАНЕТО Е В ДВИЖЕНИЕТО ВИ ЗАЕДНО...ПРИ ЛИПСА НА ТОКОВА...ТОВА Е ПРОСТО СПИРАНЕ И ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО ТЕ НАРАНЯВА Е ЗАДУШАВАЩИЯ ЗАСТОЙ В ТЕБ САМИЯ...НО КОЙ Е КАЗАЛ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ПОТЪВАШ И В СЕБЕ СИ ...?! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted July 10, 2006 Share Posted July 10, 2006 Понякога си жестока в правотата си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
AuReOluS Posted July 10, 2006 Share Posted July 10, 2006 Можех да го кажа и нежно - Колело, но щяха да ме обвинят в неразбираемост.... Жестока не съм,... жестоко е да обичаш неразбран и неприет и неприемащ себе си... Понякога обаче си струва, страшно много си струва, дори и това да е последното, което си направил....-> Обичай, но не очаквай...не изисквай...Бъди чист! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Teddy-King Posted July 10, 2006 Share Posted July 10, 2006 Боже, AuReOluS, отдавна не бях чел така написан коментар. Благодаря ти и имаш една бира (или каквото там пожелаеш) от мен! Продължавай в същия дух да пишеш, болка, светлина, лъч- без значение, написано така, красиво е. Харесвам изказа ти! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.