frodo Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 nai dobre da ne se izneverqva a 6tom izneverqva6 zna4i 4oveka do teb ne te kefi i tarsi6 ne6to drugo Link to comment Share on other sites More sharing options...
jorji_s Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 Eстествено , винаги трябва.. Link to comment Share on other sites More sharing options...
step_by_step Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 Не трябва да се признава, ако случилото се е нещо, което не е и няма да остави трайни последствия (влюбил си се в този, с който си изневерил на половинката, разболял си се от спин- не го пожелавам на никого, ама се случват и тези неща). Аз лично не изневерявам (поне засега не съм го правила, не мога да кажа "никога няма"), затова ми е мирна главата . Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 I spored men ako e edini4no podhlazvane moje da se premal4i,vse pak 6te e dosta gadno da otide6 i da go kaje6 na tozi,na kogoto darji6 i obi4a6,no pak ako te pitat lubimiq 4ovek ne biva da se laje,za6toto posle stava stra6no.A ako qvlenieto e sistemno povtarq6to se,to prosto ne si za tazi vrazka i ti lipsva mnogo,koeto taka i nqma da nameri6! <{POST_SNAPBACK}> Според мен наистина си доста несигурен в отговора си.Верно 4е зажиси от ситуацията,ама заеми една позиция и се застъпи за нея.И 4ове4е кажи какво би направил ти ако изневери6 уе майна,айде стига с тия подмятания и говорения по принцип.Естествено 4е ако си изневерил по-добре е партньорът ти да нау4и от теб,за6тото ина4е 6те ти тежи цяла ве4ност на съвестта и ако връзката ви е достатъ4но стъбилна ок.А страха от загуба е много голям порок,който трябва да бъде преодолян.ДА ЖИВЕЕ ИСТИНАТА/POMNETE:QKO SJIT<но с пражилния 4овек.и за бога,бъдете по-сигурни ж изказванията си.Доскоро. P.S. Целунето го/я от мен за 14ти Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alliance Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 "Признат грях,половин грях....." Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jane_Doe Posted February 10, 2005 Share Posted February 10, 2005 VELVET,o6te pove4e po4na da me kefi6,blagodarq ti 4e se drazni6,dostavq6 mi golqmo udovolstvie.i tva QKO SHIT,to ne e za teb pi4,ne se 4uvstvai nakurnen.Posto ako naistina ti se slu4i da iznaveri6 ne go krii,budi smel,i /awe tq vse pak ne e edinstvenata,a ako mn. q obi4a6 taka moje6 da razbere6 dali tq bi ti prostila vsi4ko i na kakvo izob6to se krepi vruzkata vi Link to comment Share on other sites More sharing options...
divided Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 Ако е нещо незначително, остави секса и по-сериозните провинения - например излизал си с някой/някоя друга, смятам че е напълно излишно. Особено, когато не си бил наясно със себе си и си имал нужда от малко стрнична помощ, за да осъзнаеш какво става, то тогава НЕ е необходимо да признаваш. Когато обаче става въпрос за нещо, което е променило отношението към партньора ти, тогава е добре да споделиш с него и да корегирате проблема заедно. Е, най-много да се разделите, но тогава ще си изневеряваш на воля! Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 След като толкова обичате и държите на любимия, наистина защо не вземете да му съсипете живота като му кажете, че сте кръшнали. Според мен изневярата трябва да се признае, когато вече си притиснат в ъгъла и трябва да се подиграваш с отсрещния като измисляш глупави лъжи, когато не ти остава нищо друго освен да кажеш:"Да. Направих го."и да понесеш отговорността от действията си. Link to comment Share on other sites More sharing options...
RottenBrain Posted February 11, 2005 Author Share Posted February 11, 2005 Да бе,но все пак не е ли по-добре ако си направил нещо,гаджето ти да го разбере от теб,а не от приятеля на приятелката на братовчед си примерно? Не смятате ли че една лъжа допълнително усложнява положението? Не е ли по-добре,човека веднага да разбере че си направил грешка,отколкото сума ти време да го лъжеш и накрай той/тя да се почувства унизен от самата лъжа? Link to comment Share on other sites More sharing options...
Alliance Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 С цел да запазя достойнството си,ще й призная.........Ама аз не съм такъв човек,който да изневерява...Поне не за момент... Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 аз пък не бих признал. и ще искам от нея да не го прави. въпреки че съм кестровертна личност, точно тази информация ще запазя за себе сии няма да клатя излишно двойката. а когато на мен ми признаят, прощавам, но не защото си е признала, а защото я обичам. друг е въпроса за този с който е била - е там мога да дам пълна свобода на садизма си. и ето ви още една причина що не трябва да се признава. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 Да бе,но все пак не е ли по-добре ако си направил нещо,гаджето ти да го разбере от теб,а не от приятеля на приятелката на братовчед си примерно? Не смятате ли че една лъжа допълнително усложнява положението? Не е ли по-добре,човека веднага да разбере че си направил грешка,отколкото сума ти време да го лъжеш и накрай той/тя да се почувства унизен от самата лъжа? <{POST_SNAPBACK}> Ако си направил нещо и предпочиташ гаджето ти да разбере от теб, а не от някой друг, то тогава направи така, че като кръшкаш да няма как половинката ти да разбере от никого. Просто трябва да знаеш как да го направиш... А относно това дали е по-добре да разбере веднага, отколкото да го лъжеш, ще ти кажа само едно, от моя позиция: ако някога разбера, че е имало какъвто и да е било вид кръшкане, без значение от обстоятелствата, без значение дали той си е признал или не, просто този човек за мен престава да съществува(и тук съвсем не преувеличавам). Защо да трябва да го лъжеш? Просто не казваш някои неща. Ти например казваш ли на родителите си какво точно правиш с приятелката си, казваш ли им за сексуалните си фантазии? Ако го правиш, то мога само да те поздравя. Аз мисля, че никога не бих могла да говоря пред моите детайлно за секс. Правя го само с човека, с който съм. Значи имам нужда от това по някакъв начин. Същото е и при изневярата-взимаш това, от което маш нужда, а ако събереш куража да си кажеш какво точно не ти харесва във връзката ви и от какво имаш нужда и съответно получиш разбиране от отсрещната страна, то тогава едва ли изобщо ще се стигне до изневяра...Въпросът тук по-скоро е доколко зрял можеш да бъдеш, за да не обръщаш внимание на някои неща и доколко незрял можеш да бъдеш, за да не говориш за някои неща. @mobo щеми се и аз да можех да си го изкарвам на другата... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ANGELIZER Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 Ти например казваш ли на родителите си какво точно правиш с приятелката си, казваш ли им за сексуалните си фантазии? сравнението с родителите едва ли е най-удачния пример-да не мислиш ,че те си нямат понятие какво правите или бегла представа за фантазиите ви.Все пак са ги минали тези страсти и те. иначе продължавам да твърдя ,че ако всико стане "очевидно" , е най-добре да си признаеш,защото по този начин ще спестиш допълнителна обида на човека отсреща. Не само си му направил скофти ,ами и да го лъжеш най-нагло в очите! Link to comment Share on other sites More sharing options...
mobo Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 ............иначе продължавам да твърдя ,че ако всико стане "очевидно" , е най-добре да си признаеш,защото по този начин ще спестиш допълнителна обида на човека отсреща. Не само си му направил скофти ,ами и да го лъжеш най-нагло в очите! <{POST_SNAPBACK}> когато стане "очевидно" вече е късно за каквото и да е. понасяш си последствията и това е. лично за мен това, дали ще ми каже партньорката или някой друг е без значение остава си фактът (естествено подлежи на двойна/тройна проверка за достоверност). и да се опитва да се извинява и обяснява не намаля никак вината й. както казах - прощавам, но не забравям. @juji: не е толкоз хубаво, колкото си мислиш. а твоята идея с пълния "ignore" не успявам да я изпълня. затова си търся други начини да се справям. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ANGELIZER Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 казах "очевидно",защото в по-горните постове имаше мнения ,че ще отричат до дупка!-имам предвид ,че тогава обидата само ще расте ,затова е безмислено отричането.мое лично мнение разбира се. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 сравнението с родителите едва ли е най-удачния пример-да не мислиш ,че те си нямат понятие какво правите или бегла представа за фантазиите ви.Все пак са ги минали тези страсти и те. <{POST_SNAPBACK}> Вече наистина ми писна непрекъснато да разяснявам думите си. Абе, вие хора, не можете ли да четете? Или четете отгоре-отгоре и видите ли, понеже ви е скучно и дайте сега да вземем да се включим тука. Нямам нищо против да критикуваш думите ми, ама дай поне да е наистина критика, а не празни приказки. Ставаше въпрос за това дали трябва да лъжеш или не. Ако скриеш нещо, то лъжеш ли? Ако например не споделиш с половинката си, че си си врътнал една преди да се видите, ще я лъжеш ли? Ти всичко по часове и минути ли си казваш? А ако не го кажеш, то лъжеш ли? Това, че родителите са минали по същия път мен не ме касае, ама хич! Ама сигурно и те имат като моите сексуални предпочетания... Link to comment Share on other sites More sharing options...
ANGELIZER Posted February 11, 2005 Share Posted February 11, 2005 уау-изчел съм темата от-до, така че не влизам в категорията ,която посочи.Като ти е писнало да разясняваш ,тогава спокойно можеш да спреш. Не критикувам и нямам нищо лично спрямо теб-отбелязах само ,че примерът ,с който подкрепи изказването си ми се струва неподходящ.После си казах мнението по темата. Link to comment Share on other sites More sharing options...
N00KiE Posted February 17, 2005 Share Posted February 17, 2005 Не мога да си представя,че мога да лъжа някой в очите....страшно грозно е!!!Пък и по този начин според мен губиш не само неговото,ами и част от собственото си самоуважение! И в крайна сметката както каза някой-една лъжа води след себе си друга... И в един момент се чудиш каква е тази връзка и какъв е смисълът й като е изтъкана от лъжи! Смятам,че ако не за друго,то поне заради елементарното уважение към човека с който си трябва да си признаваш грешките <{POST_SNAPBACK}> Е ти не...ама някои от твоите приятелки добре го правят това Link to comment Share on other sites More sharing options...
djadomraz Posted February 17, 2005 Share Posted February 17, 2005 Да ви призная,аз в момента се чудя дали да изневеря .Имам възможност,даже вапросната госпожица ми дава много зор ,ама някакси се двуомя още,защото обичам жена си!И се разбирам с нея,но чуждото винаги блазни .Нали разбирате?А камоли после да трябва да признавам на женами Незнам направо.Ако има някои с повече опит да дава савет. Разбирам те напълно но замисли се за следните неща: 1. Дори жена ти да не знае ти ще знаеш и вероятно се чустваш гузен и малко или много това ще те тормози 2. Въпросната госпожица също има чуства, желания и страсти и е много вероятно да използва този (ф)акт по някакъв начин и надали ще бъде нещо само един път. 3. Сигурен ли си че ще получиш нещо толкова различно и заслужава ли си притесненията да не те хванат, криенето и т.н., всъщност сигурен ли си че и от жена ти не можеш да получиш същото. 4. Ти с какво време разполагаш и доколко часа на ден можеш да си отделиш за разговори с "двете си жени"? А финанси за подаръци? 5. Не знам какви са ви отношенията с твоята жена, но ако държиш на нея добре е да разбереш тя какво мисли по подобни въпроси (много ясно че не можеш директно да и забиеш въпроса - "абе жена, ако взема че кръшна малко, ти ще имаш ли против?") 6. Ако се стигне до там, че се разбере за случката какви ще са последиците? 7. Госпожицата има ли си приятел и какво е нейното обкръжение? Защото тази госпожица не пада от луната и най-малкото има някакви приятелки с които много е вероятно да сподели после а не дай си боже да има приятел и той да разбере за това, да се окаже някакъв ненормален и после да ти налети на бой. 3-6 не са от такова значение колкото първите 2. И най-вече замисли се ти самият какво искаш и това как би те променило и дали ще ти хареса човека който ще те погледне от огледалото след това... въобще нямам желание да ти чета морал - преди време аз пък се кефих на "завоевания"... беше преди да се оженя и послушах дядо си който все ми разправяше "ходи преди да се ожениш - скъсай се от ходене само че умната" (т.е. да внимавам да не си лепнеш нещо все пак и да не отнеса боя заради някоя "фуста"). Е мина ми, вече не се кефя на това, с жена си се разбираме добре и не виждам какво повече бих могъл да искам Но всеки си преценява. Имам познати които имат деца не само от собствените си жени а и от любовниците и успяват да хранят "цялото" си семейство и да обръщат внимание на всички. Евала за което. Всеки си преценява как да живее живота си. Негов си е. И всеки трябва да е готов да понесе последствията от действията си. Ако смяташ че като направиш нещо ще промениш коренно отношенията си с другия човек или че можеш да го загубиш - по-добре недей освен ако наистина не предпочиташ така да стане. Другия човек може и да ти прости но никога вече няма да е същият. Може и по-добър да стане и да разбере какво е могъл да ти даде но винаги е по-добре да поговорите първо за това какво ти липсва а после да правиш неща които няма как да върнеш после. иначе продължавам да твърдя ,че ако всико стане "очевидно" , е най-добре да си признаеш,защото по този начин ще спестиш допълнителна обида на човека отсреща. Не само си му направил скофти ,ами и да го лъжеш най-нагло в очите! Интересен в въпросът кога всичко става очевидно и дали ако не стане очевидно (според теб) да си признаеш след някой и друг месец или година примерно? А ако другия човек е бил разбрал за това? Между теб и човека на който най-много държиш не трябва да има тайни или поне да са възможно най-малко а ако нещо такова те "гризе отвътре" рано или късно се забелязва и добре е според мен човек да си признае грешката и да се разкае и ако е искрено другия може и да му прости. Все пак безгрешни хора няма. Добре е да се знаят и "мотивите за престъплението", обстоятелствата и т.н. и най-вече защо е станало... Кофти е ако доведе до "реванш" или скъсате. Точно това е измежду най-лошите неща които можеш да направиш на другия човек, но ако е било единичен случай и съзнаваш грешката си и наистина държите един на друг тогава не виждам причина да не си простите. Сигурно ще е трудно и ще трябват месеци да се "поизгладят" отношенията ви и вероятно вече никога няма да сте същите, но може пък и да е за добро. Link to comment Share on other sites More sharing options...
farrell Posted February 18, 2005 Share Posted February 18, 2005 4e kvo lo6o ima v izneverite?i kato ne si priznavate ne zna4i 4e lujete ,taka 4e..spoko! Link to comment Share on other sites More sharing options...
PaTRi0Ta Posted February 18, 2005 Share Posted February 18, 2005 по-хубаво да си признаеш отколкото после да те сритат в топките Link to comment Share on other sites More sharing options...
connect Posted February 23, 2005 Share Posted February 23, 2005 Ako dopusnesh da nau4at de........ Ako si siguren 4e polovinkata ti nqma da nau4i ne vijdam nishto lo6o.....imam predvid za edna ve4er naprimer,no ako e da si imash lubovnica i t.n. ne si struva Link to comment Share on other sites More sharing options...
trent Posted February 27, 2005 Share Posted February 27, 2005 Абе определено признаването ще доведе до нежалани последствия така че по-добре да не.... Link to comment Share on other sites More sharing options...
archangel Posted February 27, 2005 Share Posted February 27, 2005 Все пак не мислиш ли, че първоизточника на тези нежелани последствия е самата изневяра . Според мен ако стане някой "фал" определено трябва да се признае поне заради елементарното уважение към човека до теб (както беше казал някой по-горе). Link to comment Share on other sites More sharing options...
Lestat Posted February 27, 2005 Share Posted February 27, 2005 Все пак не мислиш ли, че първоизточника на тези нежелани последствия е самата изневяра . Според мен ако стане някой "фал" определено трябва да се признае поне заради елементарното уважение към човека до теб (както беше казал някой по-горе). <{POST_SNAPBACK}> Именно!Напълно съм съгласен с теб!Повечето "младежи" мислят че определението за връзка, съответно любов е:СЕКС и чат-пат фукня пред аверите.Ми аз като ги гледам по улиците:"Аре ма, фусто!"Скоро ми се случи да съм близо до една дискотека, когато детската дискотека свършваше.Ами извинямайте, ама толкова простотия на куп и в лудницата няма.Да не говорим за езика... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.