cheese Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 С риск да отнеса warn за обида на съфорумник ще те поправя, Pechenata !!!! Приказките на sad3 и другите от тоя сорт не са лудост , а най-обикновен келешлък. Какво да се прави, има го и това . Link to comment Share on other sites More sharing options...
Pechenata Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Абе не знам тяхна си работа,аз като се замисля даже и не ме интересува дали се радват,че ги има или ги нема.. Ама просто е смешно отстрани да четеш на некои глупостите,при положение че не е живял достатъчно,за да прецени дали има смисъл (Аз не,че съм живяла достатъчно-само 15 години ,ама ми бяха ясни,за да разбера,че от такива глупости нема смисъл) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted December 3, 2004 Author Share Posted December 3, 2004 Ей дайте да минем на темата. Хайде и аз ще кажа, че съм правила малко добрини, но и малко лошотии. И адски съйалявам за моментите в, коъто съм наранила някой. Помня ги всичките. Имахме една съученичка, която беше доста ученолюбива и всеки я базикаше заради това. Никой не я харесваше, беше напълно отритната от нас, "големите Гъзари". Най-лошото е, че дори написахме пиеса, посветена на нея (пиесата е адски забавна и смешна, направо надминахме себе си), но тя разбра и и стана много кофти. Дори щеше да се разплаче... А най-лошото е че аз играех главната роля, т.е. нейната. Тя не разбра шегата ни, но и сега като се замисля май и ние не разбирахме съученичката си. А сега и една добрина, за да компенсирам лошотията. Леле, като се замисля и се сещам само за добрини, които хората са правили за мен. Аз като малка прибирах всички животинки, които намерех на улицата. И това е добрина нали? Но не за хората, ами за животинките. хаха. И те се нуждаят от малко внимание все пак. Преди две години работих през лятото като сервитъорка в едно заведение. Прибирах се вечерта, беше събота и нямаше рейсове и аз чаках вече 30 мин на спирката. Беше ми адски кофти и бях клекнала на земята. Като се иправих обаче ми се зави свят (ниско кръвно) и малко взех че колабирах. Така здраво паднах на земята, че веднага се свестих. Имаше адски много хора на спирката, никой не ми помогна. Всички ме гледаха отстрани. А аз си седях на земята и събирах сили да стана, когато един човек дойде и ми помогна. Седя с мен докато дойде рейса и непрекъснато ме питаше как съм. Накрая си хванах такси, защото той изпусна два рейса, за да седи да чака с мен. Аз вярвам в добрите хорица, макар и рядко да се срещат. Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Pechenata, връщаш ми надеждата и вярата в твоето поколение Браво! Ако някой ден се видим, напомни ми да те черпя една бира !!!! (Хм, то май не е много законно, ама айде ) Rennie, права си! Значи - преди време направих добро на един човек когото познавах от години. Приех го в къщата си, намерих му работа в Пловдив, мои приятели също му намериха, въобще помогнахме, когато беше в нужда. След което той ме предаде, както и останалите, които му помогнахме. Една смешна случка - преди години, на автогара ЮГ. Седнала една красива млада дама, и то седнала така, че под късата й пола се вижда всичко. Гледката не беше грозна, даже напротив - хубаво бельо, хубава прическа и прочее. Но! Тоя пеизаж не що видях само аз. Двама цигани, дето някак си подразбраха за къде пътува тя, се сговаряха до мен да я дръпнат от рейса като стигне и да ... сещате те. За късмет знам малко турски, та ги разбрах... Та - издебнах мадамата да си вдигне хогледа от вестника, сето го четеше, и й посочих с ръка надоли, в свмисъл - прибери си полата! , след което посочих към тия двамата субекта, в смисъл - гледат те и им текат лигите . Дамата се погледна, тоест погледна надолу , към полата, дръпна си я, скри си прелестите, после ме погледна и каза - простак. След което на мене ми увисна чейнето Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted December 3, 2004 Author Share Posted December 3, 2004 Сигурна съм обаче, че макар и дамата да се е отнесла така, не си съжалил за стореното. Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Бе не съжалих, ама ... Остана ми едно такова неприятно чувство Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Да се казва, че "съм се родил" или "не съм" е смешно !! Да не говорим, че никой от нас не СЕ Е родил. РОДИЛИ СА НИ !!!!! То се чете между редовете, а не да се заяждаш за всяка дума. Сега да не кажеш, че е само един ред и затова не можеш да четеш между редовете? Link to comment Share on other sites More sharing options...
cheese Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Нема лошо !!!! Приятели от форума, нека да благодарим на Господа Бога, че е направил така, че да се роди Aquila !!!!! С П А С Е Н И С М Е !!!!!!!!!!!!!!!!! Link to comment Share on other sites More sharing options...
Aquila Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Ако някой чака да го спасявам много е згрешил, аз се занимавам с много по важни неща от "спасяване" на Хомо Сапиенс. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Pechenata Posted December 3, 2004 Share Posted December 3, 2004 Аз се сещам за един случай... Седя си една вечер,ама беше късно и чаках една приятелка да дойде да ме вземе и идва при мене един тип и ми вика ' с риск да ме помислите за луд ще Ви кажа просто да се дръпнете от тука ' и изчезна такъв ;> И аз седя и гледам 'умно' и се чудя къ'в е тоя,що е и за к'во се бори.. И след малко идват някви двама съмнителни типове и почват да ме питат к'ва ми е тарифата и чак ме задърпаха и за късмет дойде моята приятелка и те избягаха.. И ся като се замисля съжалявам,че не послушах човека Иначе за добрини се сещам за един бивш приятел .. с който не искахме да се видим,нито да се чуем.. Обаче после така се получи,че си счупи ръката и аз ест. няма да го оставя сам му платих всичките работи-лекари там квото му искаха,таксита а-у :>> Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted December 4, 2004 Author Share Posted December 4, 2004 Аз най-после се сетих за случай, в който помогнах. Работех в един ресторант (явно на доста места съм поработвала ). Там идваха доста чужденци, защото беше пред един хотел. Веднъж едни тъпи англичани си забравиха един мобилен телефон на масата. Това се случи преди 3 години някъде, а тогава GSM-тата не бяха много модерни, и бяха доста скъпички. Беше някаква Нокиа, ама със цветен дисплей, дори не бях виждала нещо подобно. Аз съответно веднага скокнах и ги догоних да им дам телефона. Дори едно Thank you не казаха... После съжалих, че съм им го върнала, само защото се отнесоха така грубо... Сами си направете изводите. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted December 4, 2004 Author Share Posted December 4, 2004 Може и така да е... Мислех си че поне заради жеста трябваше да се трогнат... Ама на човек не трябва да му пука от такива неща. P.S. Защо се смееш? Не мисля че е смешно. По скоро е тъжно... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dani_filth_ Posted December 5, 2004 Share Posted December 5, 2004 Смеех се заради товаДа, не е смешно, но ако се посмееш и ти, ще видиш че живота е прекрасен <{POST_SNAPBACK}> Karamane tuka si adski prav prosto taka si e, triabva ot vreme na vreme da se smeem, za6toto dnes svetat mi izglejda mnogo mra4en, dobre 4e pone imame priateli ina4e sme za nikade prosto bez priatelskoto ramo Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted December 5, 2004 Author Share Posted December 5, 2004 Може да ти изглежда мрачен от времето . Вместо да си мисляте колко е мрачен светът, се замислете над това: Светът е грозен и жесток. Има два начина да се спасиш от това. Първия е лесен, но грешен: Да се примириш и да станеш част от него. Вторият е по-труден, но правилнен: Да намериш доброто в света и да се погрижиш то да не изчезне... Link to comment Share on other sites More sharing options...
Naso Posted December 6, 2004 Share Posted December 6, 2004 Rennie ,страхотна си,много ми харесаха и темата и твоите разсъждения. Инахе и аз съм правил и на мен са ми правили добрини.По принцип се старая да забравя,че съм правил и се старая да запомня хората които на мен са ми правили. Ако знаеш руски виж ТОЗИ ТЕКСТ ,няма начин да не ти хареса. Link to comment Share on other sites More sharing options...
juji Posted January 19, 2005 Share Posted January 19, 2005 С риск да повторя нечии думи, ще кажа, че ми е ужасно трудно да измисля какво добро съм направила-всичко ми изглежда толкова малко и незначително....едно нищо, но определено помня случаите, в които някой е направил нещо за мен. Или по-точно, когато е искал да направи нещо за мен, защото почти ми е невъзможно да приема нечия помощ. В тези случаи явно се проявявам като лошотийка, защото е ужасно да ти откажат точно, когато просто искаш да зарадваш някого, без да очакваш нещо конкретно в замяна. Сигурно наистина съм голяма лошотийка, щом не съм уважила желанията дори и на най-скъпите ми хора. Има ужасно много неща, които ме карат да не се обръщам назад... А най-голямото добро, което някой може да ми направи е да видя как го карам да ми се усмихва. п.с. можете вече да ми казвате алтруистичното зло Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 19, 2005 Share Posted January 19, 2005 С риск да повторя нечии думи, понеже не исках да прочета чуждите мнения. Тази тема според мен е тема на суетност. Похвали си колко си добър. За да помниш "добрините", които си направил на мен ми звучи, все едно си водиш статистика, записваш си и едва ли не търсиш сметка на хората, на които си направил добро. Ако правиш нещо добро - трябва да е без користна цел. Аз не мога дори едно добро да се сетя. А помня, случаи, в които хора са ми казвали, че съм добър човек(противно на всеобщата представа, която обикновено се опитвам да поддържам ). Човек трябва да помни добрините, които са МУ направени. (и да забравя/прощава злините) Link to comment Share on other sites More sharing options...
Rennie Posted January 19, 2005 Author Share Posted January 19, 2005 The`ScorpioN, темата не е изобщо суетна. Не съм имала това впредвид когато съм я пускала (Не очаквах, че ще се възроди от пепелта в интерес на истината, но се радвам). Въпросът е както до добрините на хората така и до лошотиите, на които са способни. Не е въпросът до хвалене, а до това да се замисли човек над това какво е направил и дали то е достатъчно... Вярно е,че трябва да помним добрините, които са ни правили. С това съм съгласна, ама не си разбрал смисъла на цялата работа . Link to comment Share on other sites More sharing options...
Antares Posted January 20, 2005 Share Posted January 20, 2005 Тъпичък съм Злините ли. Хах, спомням си в най-смачкания период от живота ми (9-10-11 годишен) как накарах бияча на класа да нарита стабилно един тип, защото ме беше ударил. Помня как жестоко съм ритал кучетата си и понякога адски ми тежи (едното почина). Помня колко груб и жесток бях веднъж към едно от двете най-силно обичани от мен момичета. Помня как не я разбрах и желаейки да направя "добро" я смачках тотално. Помня как една компютърна игра ми стана по-интересна от времето прекарано с първата ми приятелка... Знам всичките бели косми в косата на майка ми, всичките бръчки и сълзи, които съм й причинил. Знам, колко груб, жесток и безмилостен мога да бъда. Знам и помня. Но не се чувствам виновен. Вината е излишно чувство. Знам, че всички тези неща не са "правилни". Помня ги, за да не допускам същите грешки отново. Link to comment Share on other sites More sharing options...
ThE_UfO Posted January 20, 2005 Share Posted January 20, 2005 Като малък убих едно врабче без да искам...Както си вървях и нещо ми падна в краката и без да искам го настъпах. Като се отместих видях че е много малко врабче което тепърва се учи да лети, уви, така го бях настъпъл че след 5 мин умря Зарових го надълбоко да не стане храна на котките... Иначе преди известно време застрелях едно куче, опитало се да ме ухапе :] Да мрат всички пумияри в картофите. Link to comment Share on other sites More sharing options...
antychrist Posted January 20, 2005 Share Posted January 20, 2005 lele na seki red moga da dam obraten komentar ama me marzi 6toto sa mnogo redovete ina4e na kratko moga da kaja 4e sled napravena dobrina radostta trae malko no pone q ima a sled napravena zlina nqma nikakvo 4uvstvo poneje 4ovek pravi hilqdi zlini na den i e sviknal tova razbirase ne zna4i 4e trqbva da pravim samo dobrini 6toto taka nqma da ima ravnovesie v prirodata moqt savet e pravete kakvoto vi se pravi na momenta!!!!! ina4e az li4no sam pravil i zlini i dobrini mnogo, ne moga da kaja koe e pove4e Link to comment Share on other sites More sharing options...
Jackson_Fan Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 baxti kva e taq tupnq.....napravili li ste dobrina.Mi nqma 4ovek,koito da ne e napravil Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dante Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Rennie pozdravqvam te za temata...vseki bi trqbvalo da se zamisli nad tezi neshta.napulno sum suglasen s tvoite razsujdeniq osobeno tova: Светът е грозен и жесток. Има два начина да се спасиш от това. Първия е лесен, но грешен: Да се примириш и да станеш част от него. Вторият е по-труден, но правилнен: Да намериш доброто в света и да се погрижиш то да не изчезне... <{POST_SNAPBACK}> az lichno se opitvam da vurvq po vtoriq put no ne moga da otreka che imalo momenti v koito sum pravil i zlini-no se staraq te da sa minimalna chast ot nachina mi na jivot Link to comment Share on other sites More sharing options...
diabolik Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Като се замисля съм направил доста добрини, но немога да се сетя някои да ми е отвръщал на добрината. Повечето са тъпи егоисти, дори "най-добрия ми приятел" е егоист. Няма доволни на тоя свят. Колкото повече помагаш и даваш от себе си, толкова повече ти се качват на главата и чакат още. Умръзна ми аз да съм "добрия", но пък ми е трудно да съм "лош" Една добрина няма да промени света, но ако много хора направят по една добрина, тогава нещата ще са по различни. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Dante Posted February 3, 2005 Share Posted February 3, 2005 Като се замисля съм направил доста добрини, но немога да се сетя някои да ми е отвръщал на добрината. Повечето са тъпи егоисти, дори "най-добрия ми приятел" е егоист. Няма доволни на тоя свят. Колкото повече помагаш и даваш от себе си, толкова повече ти се качват на главата и чакат още. Умръзна ми аз да съм "добрия", но пък ми е трудно да съм "лош" Една добрина няма да промени света, но ако много хора направят по една добрина, тогава нещата ще са по различни. <{POST_SNAPBACK}> abe ne znam koi si ama vse edno az sum go pisal tova....dori za nai-dobriq priqtel..mnogo stranno Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Archived
This topic is now archived and is closed to further replies.