Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply
имах предвид не по значение на думите, а по аранжимент на песните.

А, не.Прав си. :) И не си виновен, че повечето добитъци се правят на хора :P

Link to comment
Share on other sites

Girl

Кой ще чуе моя разказ за това момиче

Полягаш до момичето което

е лягало с момчето си което

е лягало с момичето което

е лягало с момчето си което

е лягало с момичето което

Полягаш приобщаваш се към всички

Виж цялата вселена е в леглото ти

Ах колко общество в едно момиче

Георги Господинов

Link to comment
Share on other sites

Iggy Pop and the Stooges - Search and Destroy

 

Look out honey cause I'm using technology

Ain't got time to make no apology

Soul radiation in the dead of night

Love in the middle of a fire fight

 

:punk

 

Вече никой не прави простичък, готин рок с 5 акорда на кръст!

Link to comment
Share on other sites

With my perceptions in a mix

Down twenty miles through the sticks

To the cloudy town of Hellview: Population 96

 

Excessive vacancy, well maybe

In the shadow of an eye

All the strangers pass right through

Where the rules just don't apply

 

At the fork turn left a store

But on the right stay free from sight

'Cause 96 quite bitter beings

Like to stack the bodies high

 

The only way to ever leave is

Overflooded by the storm

And entanglement in Hellview

Brings you fear in fifty forms

They've deleted all the tourists

At the bottom of the lake

And not one supports the cause

To leave the blood stay in the veins

 

Here, three miles back is where we are

All we ever wanted was an answer

Civilized are close but way too far

All we ever wanted was an answer

 

Footprints giving clue to where we are

All we ever wanted was an answer

Civilized are close but way too far

All we ever wanted...

Link to comment
Share on other sites

Заветът на дедите

 

Един завет оставили са нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!...“

 

И тоз завет на миналото грял е в дните

кат дивен фар, и вожд той бил е драг

на всички тез, кои загинаха в борбите

за род, за родна чест, презрели суетите

на грешний свят, презрели бащин праг.

 

И не ли той под родно знаме днес войските

събира пак? И не ли тоз свещен

завет на всички тям сгрява им душите

и вика ги в борба неравна със вразите

без жал да мрат за бащин край рожден?...

 

Един завет оставили с нам дедите -

велик завет, написан с кървав меч:

- „Деца, на родний край пазете си земите

от подъл враг, кат зеницата на очите

бранете ги от близо и далеч!...“

 

Иван Йончев

Link to comment
Share on other sites

Имам право да живея както си зная,

сметката ми Господ ще тегли накрая.

Угода няма никому, макар да се старая.

Среден пръст към всеки-това му е колая!

 

И как някому уважение да дам,

щом и обграден от хора пак се чувствам сам.

И болката в душата ми е като ураган

бавно я променя и превръща я в катран

/Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,

злобата им как да понеса

Вече толкова години заблуждавам се и знам,

че малко ще получа от това което дам/2

 

Нека аз да съм виновен щом уреждам всички.

Във днешно време е добре „човек” да си в кавички.

Омразата основа е на общите привички,

„заповядай” и „благодаря” казват се на срички.

 

И как някому уважение да дам,

щом и обграден от хора пак се чувствам сам.

И болката в душата ми е като ураган,

бавно я променя и превръща я в катран

/Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,

злобата им как да понеса.

Вече толкова години заблуждавам се и знам,

че малко ще получа от това което дам/2

 

Преди ми тежеше,

сега вече никак

да бъда руган от хора без ум...

Говорят измислени думи без повод,

вдигат пушилка, преминаваща в шум.

Омразата ми капка по капка се превърна в океан,

халюционирам врагове като предрусал с паркизан.

Виновен съм, признавам, но не смятам да спирам...

Ако трябва, и със мелници ще се дуелирам...

 

И как някому уважение да дам,

щом и обграден от хора пак се чувствам сам...

И болката в душата ми е като ураган,

бавно я променя и превръща я в катран!!!!!!

/Трябва ли да съм добър към хората, когато те към мен не са,

злобата им как да понеса.

Вече толкова години заблуждавам се и знам,

Че малко ще получа от това което дам/2

Link to comment
Share on other sites

She confessed her love to me.

Then she vanished on the breeze.

Trying to hold on to that was just impossible.

 

She was more than beautiful

Closer to etherial

With a kind of down to earth flavor

 

Close my eyes,

It's three in the afternoon.

Then I realize

That she's really gone for good

 

Anybody seen my baby.

Anybody seen her around.

Love has gone and made me blind.

I've looked but I just can't find.

She has gotten lost in the crowd.

 

I was flippin' magazines

In that place on Mercer Street.

When I thought I spotted her.

 

Getting on a motor bike.

Looking rather lady like.

Didn't she just give me a wave?

 

Salty tears,

It's three in the afternoon.

Has she disappeared?

Is she really gone for good?

 

Anybody seen my baby.

Anybody seen her around.

If I just close my eyes.

I reach out and touch the prize.

Anybody seen her around.

 

Lost, lost and never found

I must have called her a thousand times

Sometimes I just think she's in my imagination

Lost in the crowd.

Link to comment
Share on other sites

Есенни цветя

Атлас

 

Кристален дъх и тишина

Бързат топлите дни

Стръмен път повява хлад

Умират летни мечти

Безкрай сами, безсмислени

Разцъфват чудни цветя

Само миг живеят те

С изкреща самота

 

Есенни цветя разхвърлени в тревата

Капчици роса сред сух пустинен вятър

Есенни цветя звезди в тъмнината

Слънчеви петна играещи с листата

 

Виновен поглед, неясен зов

Закъсняла любов

Разцъфва тя сред тишина

И последни цветя

 

Есенни цветя изгарящи тревата

Капчици роса сред сух пустинен вятър

Есенни цветя звезди във тъмнината

Слънчеви петна играещи с листата...

Link to comment
Share on other sites

9:14 ч.

 

Страшно съм обиден на създателя на офисния парашут, задето идеята му е хрумнала чак след трагедията. А изобретението не е кой знае колко сложно: не можа ли да се сетиш по-рано, бе, идиот? Искаше ми се стотици мъже и жени да скачат отгоре със саковете на гърба и паашутите им да се отварят на WTC Plaza. Не можеше ли да се реят в синевата, напук на земното привличане и терористите, да стъпят на бетона и да се озоват в обятията на пожарникарите?

...

 

9:16 ч.

 

Често съм се питал защо хората скачат в бездната при пожар. Щом знаят, че ще умрат. Нямат въздух, задушават се, горят. Като ще се мре, по-добре да е бързо и чистичко. ''Jumper''-ите (скачачите) не са депресивни, а хора разумни. Претеглили са всички ''за'' и ''против''. Предпочели са главоломното падане пред перспективата да почернеят като сушена риба в задимените помещения. По-добре ангелски скок, вертикално сбогом. Не се залъгват, макар някои да се опитват да използват якетата си като импровизирани парашути. Опитват късмета си. Спасяват се. Човешко е да предпочетеш да избереш смъртта си, пред това да лумнеш в пламъци. Последен порив на достойнството им: избират кончината си, вместо да я чакат с примирение. Никога изразът ''свободно падане'' не е бил по-уместен.

 

9:17 ч.

 

Глупости, драги ми Бегбеде. Ако между 37 и 50 човека са се хвърлили от северната кула, то е било просто по невъзможност да сторят друго, от задушаване, болки, инстинкт за самосъхранение, защото всичко е за предпочитане пред това да останеш в сърцето на задушливата пещ. Скочили са просто, защото отвън е било по-хладно отколкото вътре. Знаеш ли, напразно сме толкова вещи в капиталовите сливания, усещането, че тялото ти се разлива си остава доста странно. Помоли кой да е пожарникар да ти го обясни. ''Скачачите'' са хора, доведени до такава крайност, че вече не усещат опасността. Близки до безсъзнателността, дрогирани с адреналин, ужасени и уплашени, те са в състояние близко до екстаза. Не се хвърляш от 400 метра височина, защото си свободен. Скачаш, защото си като преследвано животно. Не скачаш, за да останеш човек, а защото огънят те е превърнал в звяр. Бездната не е въпрос на премислен избор. Тя просто е единственото приятно място, видимо отгоре, въжделено пространство, което не одира кожата ти с нажежени до бяло нокти и не изгаря очите ти с живи въглени. Бездната е изход. Бездната е гостоприемна. Бездната ти връща свободата.

 

'Windows on the World', Фредерик Бегбеде

Link to comment
Share on other sites

 

От 3:30 нататък. Качеството не е от най-перфектните, но въпреки това всеки път, когато го гледам, всяко едно косъмче по тялото ми настръхва в перверзен екстаз :)

Link to comment
Share on other sites

Голубые береты

 

Слова: В. Куценко

Музыка: В. Куценко

Исп.: группа Голубые береты

 

Над горами занялась зарница,

Еще дремлют , сжавшись, кишлаки,

Банда приползла из - за границы,

Как всегда мы на подъем легки.

Вертолеты к скалам прижимает

Фейерверк трассирующих свор -

Так всегда душманы нас встречают

Грохотом огня с оживших гор.

 

Набекрень береты голубого цвета,

Со стальным просветом огонек в глазах,

В погоду - непогоду, хоть в огонь, хоть в воду -

Крепкую породу узнают в боях.

 

Вспыхнула зеленая ракета,

Зашаталась, вздыбилась земля.

Не спасут бандитов амулеты,

Если в бой пошли мои друзья.

 

Набекрень береты голубого цвета,

Со стальным просветом огонек в глазах,

В погоду - непогоду, хоть в огонь, хоть в воду -

Крепкую породу узнают в боях.

В погоду - непогоду, хоть в огонь, хоть в воду -

Крепкую породу узнают в боях.

 

Над ущельем грохот угасает,

Остывает боевая дрожь,

И к врагу мы жалости не знаем,

В дружбе нас надёжней не найдешь !

 

Набекрень береты голубого цвета,

Веселее нету огонька в глазах,

В погоду - непогоду, хоть в огонь, хоть в воду -

Крепкая порода, верные сердца.

В погоду - непогоду, хоть в огонь, хоть в воду -

Крепкая порода, верные сердца.

Link to comment
Share on other sites

Wallflowers -Closer To You

 

How soft a whisper can get

When you're walking through a crowded space

I hear every word being said

And I remember that everyday

I get a little bit closer to you

 

How long an hour can take

When you're staring into open space

When I feel I'm slipping further away

I remember that everyday

I get a little bit closer to you

 

These are the days

That I won't get back

I won't hear you cry

Or hear you laugh

And when it's quiet

And I don't hear a thing

I can always hear you breathe

 

You know there's nowhere else

I've wanted to be

Than be there when you needed me

I'm sorry too

But don't give up on me

And just remember that when you were asleep

I got a little bit closer to you

Link to comment
Share on other sites

Radiohead-All I need

I'm the next act

Waiting in the wings

 

I'm an animal

Trapped in your parked car

I am holidays

that you choose to ignore

 

You are all I need

You are all I need

I'm in the middle of your picture

Lying in the leaves

 

I am a moth

who just wants to share your light

I'm just an insect

trying to get out of the night

 

I only stick with you

because there are no others

 

You are all I need

You are all I need

I'm in the middle of your picture

Lying in the leaves

 

It's all wrong

It's all right

It's all wrong

Link to comment
Share on other sites

Roy Orbison - Mystery Girl

 

Darkness falls and she will take me by the hand

Take me to some twilight land

Where all but love is grey

Where I can't find my way

Without her as my guide

 

Night falls I’m cast beneath here spell

Daylight comes our heaven’s turn to hell

Am I left to burn

And burn eternally

She’s a mystery to me

She’s a mystery girl

She’s a mystery girl

 

In the night of love words tangled in her hair

Words soon to disappear

A love so sharp it cuts like a switchblade to my heart

Words tearing me apart

She tears again my bleeding heart

I want to run she’s pulling me apart

Fallen angel cries

Then I just melt away

She’s a mystery to me

She’s a mystery girl

 

Haunted by her side the darkness in her eyes

But that so enslaves me

If my love is blind then I don’t want to see

She’s a mystery to me

 

Night falls I’m cast beneath her spell

Daylight comes our heaven’s torn to hell

Am I left to burn

And burn eternally

She’s a mystery to me

 

She’s a mystery girl

Link to comment
Share on other sites

Минуты затишья

 

Слова: В. Клименков

Музыка: В. Клименков

Исп.: Александр Маршал

 

Столько дней громыхает война

И устали от взрывов солдаты.

Столько дней не стоит тишина,

Почернели шинели бушлаты.

Столько дней и безумных ночей,

Даже собственный голос не слышно.

Среди огненных дней, слыша гул батарей,

Ждут солдаты минуты затишья.

 

А когда наступают они,

Когда всё вдруг вокруг замолкает,

Кто-то просто сидит, кто дымит,

А кто спит, ну а кто на гармошке играет.

 

А играет худой паренёк

В отсыревших сержантских погонах.

Вспоминает про тот огонёк,

Что горел в окнах дома родного.

Вспоминает про девочку ту,

Что его провожала когда-то.

Видно, верит в мечту,

Да ещё в доброту,

Хоть её на войне маловато.

 

А гармошка надрывно поёт

И мелодия птицей кружится,

То замедлит полёт,

То домой позовёт,

Чуть смягчив эти строки и лица.

 

Сколько нужно терпенья и слов,

Чтобы вы возвратились, ребята.

Чтоб не гасло в домах огоньков,

Не старели от горя девчата.

Эх, красивый сержант, молодой,

Вот и ты, может быть, не услышишь,

Как над нашей землей, долгожданной весной

Воцарятся минуты затишья.

 

Будет эхо войны до конца

Грустной песней звучать бесконечной.

И на наших устах, в беспокойных сердцах

Будет жить та мелодия вечно.

Link to comment
Share on other sites

Имам

 

Аз минало имам покрито

със слава,

калено в битки

родило държава.

Знания имам,имам и спомени

имам и гордост от своите корени.

 

Имам Родина,имам народ

имам и вяра,имам живот.

Имам надежда,имам съдба

Имам куража за тая борба.

 

Имам,имам,имам...

 

Аз имам семейство,

майка,баща.

Имам и къща пълна с деца.

Щастие имам в излишък дори,

аз съм богат без да имам пари.

 

Срам и Позор

Link to comment
Share on other sites

Wrapped

Gloria Estefan

 

Wrapped in your arms where it's peaceful

Back in your arms where I'm happy

I would do anything gladly

Only to see you again

 

http://youtube.com/watch?v=e6cX_b0BseM

Link to comment
Share on other sites

Хулиган

У меня немного денег,

И никто меня не любит..

Я безбожник и бездельник,

Хулиган, каких не будет...

 

Припев:

 

Он безбожник и бездельник,

Хулиган, каких не будет!

 

Постовые улиц центра

Мне вослед глядят построже,

Жизнь моя не стоит цента,

Оттого она дороже.

 

Припев 2:

 

Жизнь его не стоит цента,

Ничего она не стоит!

 

Для друзей трактирной стойки

Дверь души срываю с петель!

И ночные судомойки

Проявляют, э-эх! Добродетель!

 

Я совсем, совсем пропащий

Под навесом небосвода...

Не умею жить иначе,

Такова моя порода...

 

Мы научим жить иначе,

Чтоб на пользу для народа!

Эх, хулиган, хулиган, эх!

 

Любэ

Link to comment
Share on other sites

I saw somebody who

reminded me of you

before you got afraid

i wish that you could've stayed that way

 

i saw a little girl

i stopped and smiled at her

she screamed and ran away

it happens to me more and more these days

 

and these songs that you sing

do they mean anything

to the people you're singing them to

people like you

 

i saw a photograph

a woman in a bath

of hundred dollar bills

if the cold doesn't kill her, money will

 

i read a magazine

that said by seventeen

your life was at an end

i'm dead and i'm perfectly content

 

and these songs that i sing

do they mean anything

to the people i'm singing them to

people like you

 

and these songs that we sing

do they mean anything

to the people we're singing them to

tonight they do

 

Charlotte Gainsbourg - The Songs That We Sing

Link to comment
Share on other sites

Just as you take my hand...

Just as you write my number down....

Just as the drinks arrive....

Just as they play your favourite song.....

As the magic disappears.

No longer wound up like a spring.

Before you've had too much.

Come back and focus again.

 

The walls abandon shape.

You've got a cheshire cat grin.

All blurring into one.

This place is on a mission.

Before the night owl.

Before the animal noises.

Closed circuit cameras.

Before you comatose.

 

Before you run away from me.

Before you're lost between the notes.

The beat goes round and round.

The beat goes round and round.

I never really got there.

I just pretended that I had.

What's the point of instruments?

Words are a sawed off shotgun.

 

Come on and let it out!

Come on and let it out!

Come on and let it out!

Come on and let it out!

 

Before you run away from me.

Before you're lost between the notes.

Before you take my mic.

Just as you dance, dance, dance......

 

Jigsaws falling into place.

There is nothing to explain.

Regard each other as you pass.

She looks back, you look back.

Not just once.

Not just twice.

Wish away the nightmare...

Wish away the nightmare...

You've got a light, you can feel it on your back.

You've got a light, you can feel it on your back.

Jigsaws falling into place.

 

RADIOHEAD - JIGSAW FALLING INTO PLACE

Link to comment
Share on other sites

Ты Рисковал Собой (убойная Сила )

 

Ты рисковал собой не раз шутя

И знаешь, что такое боль

Ты в пьесе жизни выбрал для себя

Нелегкую роль

Приходится тебе друзей терять

Жестокий принимая бой

И каждый раз в нелегкий спор вступать

С самою судьбой

 

Припев:

 

Ради жизни и ради мечты

Каждый день без усталости ты

В поединок с неправдой вступаешь опять

Долг и честь эту службу нести

Быть преградой у зла на пути

Ради правого дела собой рисковать

 

Не раз людей спасая от беды

Опасность видя в двух шагах

В себе преодолеть был должен ты

Сомнения и страх

Лишь только тот кого нельзя согнуть

Способен мир от зла спасти

Ты сам однажды выбрал этот путь

И должен идти

 

 

Ради жизни и ради мечты

Каждый день без усталости ты

В поединок с неправдой вступаешь опять

Долг и честь эту службу нести

Быть преградой у зла на пути

Ради правого дела собой рисковать

Конец связи...

 

 

Все что нам нужно - немного удачи,

Удачу и штык берем мы с собой.

 

ІЛюбэІ

Link to comment
Share on other sites

Кипяща агресия

 

С думи тя не ще се нарисува,

с ръката тя не ще се разчертае.

С очите си не можеш да я видиш -

но сърцето ти усеща и ридае...

 

Вътре в душата е задрямала,

не спи - гори със вряща сила, знай.

Разгърнала умения и спомени -

разлива тя властта си в телесния безкрай!

 

Припев:

Троши, разбивай, смачквай

бариерата, системата...

Кръв храчи и псувай, бачкай

ако не решиш дилемата...

 

Отплесни наследствения белег,

разлюлей съдбата, спри дъха...

Размажи илюзии и сенки,

изгори лъжата, спри дъха...

 

Троши, разбивай, смачквай

бариерата, системата...

Кръв храчи и псувай, бачкай

ако не решиш дилемата...

 

Чрез кипяща агресия....

 

Артерия

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...