Jump to content
BulForum.com

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

skaster

тай чи

Recommended Posts

Тайдзицюан е най-популярния от вътрешните стилове бойни изкуства в света днес. Предпочитан заради своята простота и дълбочина, пропит от философията на даоизма, тайдзицюан се превръща в нещо много повече от техника за самозащита и чигун (цигун/работа с енергия) за все повече хора. Безспорни са ползите от тайдзицюан и информационното пространство около нас предлага множество начини за осведомяване по въпроса. Дали това изкуство ще бъде избрано заради своя боен аспект, заради оздравителните си ефекти или заради развитието на вътрешната ни енергетика или просто за релаксация – зависи изцяло от практикуващия. Факт е обаче че хората се обръщат към тайдзицюан по някаква причина. Остава ние да открием нашата. Дали обаче търсенето на дадена причина и ефект може да ни потопи в големите дълбочини на това изкуство е въпрос малко разглеждан и дискутиран и смятаме че си заслужава да споделим няколко мисли по темата.

Навярно от 80 до 90% от практикуващите тайдзицюан днес, тренират с цел подобряване на физическото състояние, в което няма нищо нередно. Това изкуство обаче е нещо много повече от обикновена гимнастика за здраве. И всеки който иска да промени нещо в себе си чрез практиката трябва да е наясно с това. Защото едностранния поглед над нещата води за ръка със себе си късогледството, което е спънка по Пътя, а не помощник и в крайна сметка води до, в най-добрия случай – половинчати резултати. Именно затова е толкова важно да се гледа на тайдзицюан като ЦЯЛО, а не просто като на бойно изкуство, чигун система или оздравителна гимнастика. Всичко това разбира се важи ако искаме да бъдем сериозни в крачките, които предприемаме. Ако това е просто спирка в палитрата на живота ни, тайдзицюан ще остане на своето място, а ние ще продължим напред към следващото. Това разбира се е част от естествения ход на нещата и се случва на много трениращи.

В процеса на практикуване тайдзицюан се превръща в начин на живот. А зад всеки един такъв стои определена философия. Много може да се изчете и каже за тайдзицюан като философска система. Но преди да се опитаме да говорим за философията на тайдзицюан трябва да направим едно малко разяснение що се отнася до понятията. Нещо което не е широко известно на западната прослойка от практикуващи, е че тайдзи (тай чи) НЕ Е тайдзицюан (тай чи чуан). Използването им като синоними просто не е правилно. Тайдзи (Великият Предел) е философско понятие, част от философска система съществуваща повече от 4 000 хил. г. Става въпрос за „Книга на Промените” (И Дзин). Философията изложена в И Дзин е интегрирана в бойните изкуства, което слага началото на тайдзицюан (който като живот има само няколко столетия зад гърба си за разлика от И Дзин). Логично е, че за да разберем каква е философията на тайдзицюан, трябва да разберем същността на тайдзи. Не се смятаме нито за достатъчно задълбочени, нито за достатъчно знаещи, за да обясняваме нещо толкова комплексно и необятно като И Дзин и даоизма. Всеки който проявява искрен интерес към материята може да направи свое собствено проучване по въпроса, което със сигурност ще бъде много по-обогатяващо. Достатъчно за обща култура е да кажем, че това е учение и разбиране за света базирано на взаимното допълване, взаимодействието и проявлението на Ин и Ян, които се съдържат като енергия във всяко едно нещо във Вселената. Това са закономерности които мъдрите китайци от древността са изследвали и извеждали с хилядолетия, в резултат на което са описани и систематизирани в нещо, което може да бъде изучавано и разбирано няколко живота. Именно затова ще се опитаме накратко да разкажем какво е отношението и еманацията на всичко това в практиката. Да задълбаваме в подробности би било като да оставим есенните листа на вятъра. С други думи – ще бъде красиво, но не и особено ползотворно. Точно затова искаме да подчертаем, че тайдзицюан е практика, а не тайни ръкописи и коани за разгадаване. Всичко това е част от Пътя, но не е Самият Път. Самият Път бива евентуално намиран само с години тренировка и той не може да бъде предаден. Предадени могат да бъдат само определени истини, но те стават такива лично за нас САМО когато ги интегрираме на лично ниво чрез опита който придобиваме. Преди това те са просто като един философски трактат, който ни носи интелектуална наслада, но не и просветление преди настъпването на подходящият момент.

В този ред на мисли, истинското майсторство проличава във всекидневния живот, истинската практика проличава във всяко наше действие и изречена дума. На каква висота ще бъде един практикуващ не зависи от заучаването на външната форма, а от придобиването на вътрешно разбиране. А когато някой има вътрешно разбиране това личи във всеки един обикновен жест и начинание. Всяко едно банално всекидневно занимание може да бъде издигнато до нивата на изкуство, ако вътрешното съдържание е налице. И тъй като в основите на тайдзицюан е залегнал даоизма като философска система, можем да кажем че единението с Дао всъщност означава единение с природата и всичко останало на ниво съзнание, без да губим собствения си интегритет. Защото „Дао” не е географска точка, то е навсякъде. Има го във всеки човек, във всяко същество и образувание. Който е постигнал съгласуваност вътре в себе си, се съгласува и с природата и с Дао. Затова и най-напред трябва да го търсим вътре, а не извън нас. А тайдзицюан може да бъде помощната първа стъпка за този процес, който в крайна сметка – продължава през цялото ни съществуване. Дали това е вашият Път можете да прецените сами за себе си.

 

 

 

Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България предоставя възможността за практика на Чън стил тайдзицюан в България. В момента глава на фамилия Чън и пазител на традицията се явява Чън Сяоуан – 19-то поколение майстор. През различните етапи на своя живот той е бил обучаван от своя дядо – Чън Факъ, баща си – Чън Джаосюй, както и от чичовците си Чън Джаокуей и Чън Джаопи. Чън Сяоуан има значителен принос за популяризирането на тайдзицюан. Освен, че самият той е изключителен майстор на тайдзицюан, той успява да систематизира знанието, което носи тайдзицюан и да го предава по-лесно на учениците си. Чрез своята организиция – WCTA (Chen Xiaowang World Taijiquan Association) Чън Сяоуан организира множество семинари по цял свят, които увеличават интереса към бойното изкуство тайдзицюан и го правят все по-популярно и достъпно. Най-накрая и у нас, официалното представителство WCTA – Световна Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация – България, предлага възможност за групово и индивидуално обучение на Чън стил тайдзицюан, благодарение на един от вътрешните ученици на грандмайстор Чън Сяоуан. За допълнителна информация и контакт http://www.taiji-bg.com

Бивайки част от безценното културно наследство на Китай, надяваме се изкуството на тайдзицюан да има широк прием в България и да достигне до дълбините на повече хора. Защото макар и различен, Пътят на всички ни е общ.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това не беше ли онази бавната китайска гимнастика дето я играят китайците по парковете ?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Това не беше ли онази бавната китайска гимнастика дето я играят китайците по парковете ?

Знаеш ли колко бой можеш да изядеш от тази "гимнастика" :Р , всяко едно движение е потенциален удар, от който трудно се съвземаш, дори стъпките са изкусна техника... Аз тренирах 2 месеца, но трябваше да прекъсна поради сесия и ангажименти. Иначе Тай Чи rule

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ето и малко история за създаването на Тайдзицюан

 

Историята на Тайдзицюан, както всяка история, е изложена на свободната воля на тълкувателите си. Опитвайки се да се върнем назад във времето, неизбежно сме изправени пред възможността да грешим и нищо да не се е случило така, както ни го представят източниците, с които разполагаме. Особено, когато става въпрос за късчета от многопластовата история на Китай.

 

След поредица от въстания, през 1644 година династия Мин окончателно губи политическата и икономическа власт в Китай и за един от най-титулуваните пълководци на тази династия - Чън Уантин - не остават много възможности за избор, и той се завръща в родното си село Чъндзягоу.

 

Чъндзягоу е създадено през XІV-ти век от Чън Бо, който се счита за родоначалник на семейство Чън. Селцето възниква в област, подходяща за земеделие и както повечето поселища из провинциите на Китай в онези смутни времена на непрекъснати граждански войни и метежи, е обект на постоянни набези и ограбвания. Но за разлика от много създадени и бързо сравнени със земята селища от онова време, Чъндзягоу бързо успява да си спечели име на непревземаема крепост и да устои на неспирните разбойнически нападения. По този начин бойното изкуство, прилагано от семейство Чън и благодарение на което селцето оцелява през вековете, придобива слава, която в течение на годините расте все повече и повече.

 

И така - губейки през 1644 година всички награди и почести и изхождащите от положението му облаги, които е притежавал като велик пълководец на династия Мин, Чън Уантин - 9-то поколение представител на семейство Чън, се завръща към живота на своите предци и се заема с нелеката задача да систематизира уменията и да опише знанията за бойното изкуство, довели до запазване на семейството му вече над три века.

 

В края на своя живот той пише: "Спомням си предишните години, в които храбро се сражавах срещу вражеските армии и всичко, което съм рискувал. Но сега, когато съм стар и слаб, животът за мен се състои от разработване на техники за бой и от обучението на младите, за да станат те пълноценни членове на обществото." Именно Чън Уантин за първи път съединява идеите на Даоин и Туйна с бойното изкуство. Той създава система, която обединява оздравителните упражнения на Цигун с бойните прийоми на Ушу. Той взема прийоми на самоотбраната и ги превръща в особена разновидност на Цигуна, наричайки го Чансъгун или "техника на копринената нишка". Това довело до сливане на две коренно различни направления в едно. Чън Уантин въвежда в бойното изкуство учението за меридианите и изобретява техниката "бутащи ръце", която преди него никой не споменава. В своите изследвания Чън Уантин се опира главно на труда на живелия през XVІ-ти век военачалник Ци Дзигуан, където били описани всички по-известни по онова време системи на Ушу. Чън Уантин заимства голяма част от съдържащото се в тези трудове, като дава своя трактовка на нещата и ги привежда в съотвествие със своята теория. Така са създадени няколко форми, които по-късно стават известни като Тайдзицюан. Изпълнението на тези форми позволявало на изучаващите ги да се научат да ползват собствената си енергия в боя.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли колко бой можеш да изядеш от тази "гимнастика" :Р , всяко едно движение е потенциален удар, от който трудно се съвземаш, дори стъпките са изкусна техника... Аз тренирах 2 месеца, но трябваше да прекъсна поради сесия и ангажименти. Иначе Тай Чи rule

хахахахах :lol:

Share this post


Link to post
Share on other sites

Знаеш ли колко бой можеш да изядеш от тази "гимнастика" :Р , всяко едно движение е потенциален удар, от който трудно се съвземаш, дори стъпките са изкусна техника... Аз тренирах 2 месеца, но трябваше да прекъсна поради сесия и ангажименти. Иначе Тай Чи rule

Всъщност колко бой точно мое да се отнесе от тай чи??? :confused

Share this post


Link to post
Share on other sites

явно още не си го е отнесъл и не знае :D

Мене ме кефи тай чи - представям си сутрин как го правя горе на тепето след крос :rolleyes:

Щото е много по-красиво от бой със сянка примерно... :ph34r: А още по-сигурно е, че и по-здравословно :P

Share this post


Link to post
Share on other sites

Мене ме кефи тай чи - представям си сутрин как го правя горе на тепето след крос :rolleyes:

Щото е много по-красиво от бой със сянка примерно... :ph34r: А още по-сигурно е, че и по-здравословно :P

особено ако е при изгрев слънце..

Share this post


Link to post
Share on other sites

особено ако е при изгрев слънце..

Ако мога да стана преди изгрева, ще е по изгрев - в Китай така го практикуват...Но и в часа на дракона става :sayjin

Share this post


Link to post
Share on other sites

Всъщност колко бой точно мое да се отнесе от тай чи??? :confused

Както казах всяко движение от този "танц" е удар или блокиране. Във всяко едно бойно изкуство - всеки удар е измислен така, че ако влезне както трябва, да няма нужда от други удари :Р. Това, което ме привлече в изкуството е, че стойката ти е стабилна като скала, докато си размяташ противника накъдето си искаш, използвайки неговата инерция и сила. Изключително трудно е за овладяване, не примерно като в кик-бок/бокс където имаме 5-6 основни удара и се млатите докато единия сдаде багажа (някой боксьор да не вземе да се обиди, не казвам, че е глупаво, просто аз не намирам смисъл в тези "бойни изкуства")

 

 

тук на един семинар демонстрира гранд майсторът баланса в тай чи или как да се "вкорениш" в стойката. И не, не е нагласено - лично съм го пробвал.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites

Повечето хора трудно приемат насериозно подобен тип дефанзивни бойни изкуства. Всеки си мисли, че са пунта-мара, измислени... докато не те поразвее някой по-опитен.

 

Вероятно, при други обстоятелства, бих се захванал с айкидо, или споменатото тай-чи, но халтавите ми стави хич не са за такъв тип бойни изкуства :(

Share this post


Link to post
Share on other sites

Както казах всяко движение от този "танц" е удар или блокиране. Във всяко едно бойно изкуство - всеки удар е измислен така, че ако влезне както трябва, да няма нужда от други удари :Р. Това, което ме привлече в изкуството е, че стойката ти е стабилна като скала, докато си размяташ противника накъдето си искаш, използвайки неговата инерция и сила. Изключително трудно е за овладяване, не примерно като в кик-бок/бокс където имаме 5-6 основни удара и се млатите докато единия сдаде багажа (някой боксьор да не вземе да се обиди, не казвам, че е глупаво, просто аз не намирам смисъл в тези "бойни изкуства")

 

 

тук на един семинар демонстрира гранд майсторът баланса в тай чи или как да се "вкорениш" в стойката. И не, не е нагласено - лично съм го пробвал.

 

Явно никога не си се сбивал...никакво вкореняване няма да ти помогне когато един свободняк те докопа за крака, а още по-явно е, че си нямаш понятие от бой, техника и механика на боя - демонстрацията е баламска, загледай се в каква посока и къде бута партньора на майстора и къде са на майстора ръцете и какво прави с тях.На втория клип няма атака, има смешна симулация на такава - когато някой дойде да те атакува така, ела да му купя един захарен памук...Трикове, всикчко са трикове.

При млатенето с кикбоксьор/боксьор ше сдадеш багажа някъде към втория удар в брадата - нека да не говориш за бойни изкуства, които не познаваш и си мислиш, че са лесни за овладяване - иди, пробвай и тогава напиши дали е лесно.

Има едно нещо и то се нарича биомеханика на боя - как да удариш най-силно, как да нанесеш най-много поражения с удара, как да свалиш най-лесно на земята някой, как най-сигурно да му обездвижиш крайник.

Та въпросната биомеханика на боя е доказала опитно, че най-ефективно събарят борците, най-ефективно удрят боксьорите, най-ефективно ритат в Киокушин и Муай Тай.Е, ако примерно имахме по 3 крака и 4 ръце, ако ставите ни се движеха в други равнини щеше да е друго, но...не е.

Биомеханиката на реалния бой и филмовите и демонстрационни бойни сцени нямат нищо общо. Участвал съм поне 10-ина демонстрации - ако е ефектна, в действителност не е ефективна и реално не е приложима, ако е ефективна , не е ефектна.

 

 

 

Повечето хора трудно приемат насериозно подобен тип дефанзивни бойни изкуства. Всеки си мисли, че са пунта-мара, измислени... докато не те поразвее някой по-опитен.

Хм, ше трябва да е доста, доста опитен, че да развее някой файтер със средностатистически стаж.За сериозен боец - нека не си приказваме басни.

Нещо, което винаги ме е учудвало е как сме склонни да вярваме на жълтуранските измишльотини - то не са енергии, не са тайни удари, не са секретни техники, не са невероятни майстори...Може би заради филмите и зарадти това, че малко хора вече влизат в залите за бойни изкуства, а още по-малко някога са се сбивали насериозно.

 

 

Това дали е гимнастика или бойно изкуство зависи само от това как ти ще го тренираш.

Принципно е така - от кикбокса става тае бо, но от тае бо не става кик бокс...

Share this post


Link to post
Share on other sites
С нещата за биомеханиката съм съгласен и то много. За демонстрацията - ти го каза. Когато е ефектно - рядко е ефективно. Минимален опит в бойните изкуства имах, когато се записах на айкидо. Да, далеч не летях толкова ефектно, но беше факт, че сам се озовавах на пода, макар и срещу треньорите да си скачах сериозно. Друг е въпросът, че те са тренирали дълги години и лично аз не мога да преценя как биха са справили срещу визираните от теб "файтъри" (дали бойци няма да свърши работа, като български термин?). Лично аз не харесвам стилове като бокс, муай-тай, кьокошин - намирам ги за груби, недодялани и хамалски. Не отричам високата им ефикасност, но аз лично не се занимавам с бойни изкуства с цел да се млатя и да стана царя в уличните боеве. Но ако беше така - щях да тренирам или ММА, или Муай-Тай или Кик-Бокс.

Share this post


Link to post
Share on other sites

С нещата за биомеханиката съм съгласен и то много. За демонстрацията - ти го каза. Когато е ефектно - рядко е ефективно. Минимален опит в бойните изкуства имах, когато се записах на айкидо. Да, далеч не летях толкова ефектно, но беше факт, че сам се озовавах на пода, макар и срещу треньорите да си скачах сериозно. Друг е въпросът, че те са тренирали дълги години и лично аз не мога да преценя как биха са справили срещу визираните от теб "файтъри" (дали бойци няма да свърши работа, като български термин?). Лично аз не харесвам стилове като бокс, муай-тай, кьокошин - намирам ги за груби, недодялани и хамалски. Не отричам високата им ефикасност, но аз лично не се занимавам с бойни изкуства с цел да се млатя и да стана царя в уличните боеве. Но ако беше така - щях да тренирам или ММА, или Муай-Тай или Кик-Бокс.

Въпрос на вкус...що е то хамалски обаче?И що е то недодялани?

Хамалски защото има големи натоварвания в тренировките?Недодялани защото техниката е сложна или точно обратното - несъвършена?Няма как едно ефективно БИ да е недодялано и хамалско, може да не е красиво, да не е лесно за усвояване, но недодялано и хамалско - не е !

Share this post


Link to post
Share on other sites

Разбира се, че е въпрос на вкус. За някои хора красотата в едно бойно изкуство е един идеално преценен както бързина, сила и точка на нанасянето удар, който да смъкне противника моментално.

Не смея да твърдя в кое бойно изкуство техниката е по-сложна, но е факт, че изброените наблягат повече на силовата, физическата част. За мен тези бойни изкуства са груб селски бой, развит до съвършенство за постигането на максимална ефикасност при нанасянето на тежки телесни повреди. Това намирам за грубо и хамалско.

Но ми се струва, че ти говориш за боен спорт, докато аз говоря за бойни изкуства. Макар и с огромни допирни точки, двете са коренно различни.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз пък мисля, че тези, дето не ги бива за никво физическо натоварване или просто имат по-малко мъжко в себе си, със същата идея, с която другите тренират контактни бойни изкуства, като бокса за мен е точно изкуство (защото след всеки спаринг съм разсъждавал много повече, отколкото от някво здрависване в айкидо и направена техника), се захващат с някви митични бойни изкуства, от които се умира от един удар. Лошото е обаче, че точно практикуващият ги умира от един удар. А когато им се наложи да приложат наученото, се скатават като мишки със смачкано самочувствие, а после говорят, че истинския боец не се бие на улицата и избигва конфликта, и точно в това е победата!

Познавам човек, който тренира тайдзи и се чувства добре от този факт, но преди това е минал по пътя си с бокса и се чувства сигурен откъм самозащита... и сега вече се е посветил в развиването на вътрешната си енергия :bgrin:

Философията е хубаво нещо в бойните изкуства, занимателна е, но.. до там :)

 

.. и за да не сме голословни, определи боен спорт и бойно изкуство, за да има на какво да стъпим :)

Share this post


Link to post
Share on other sites

Боен спорт - съсредоточен изцяло върху спаринга.

Бойно изкуства - наличие на традиции, философия, изящество.

 

Не тренирам, нито съм тренирал тай-чи. Не се самоопределям като боец. Не тренирам с цел да стана боец. Съвсем други приоритети имам, най-малкото защото съм абсолютен пацифист. Не ангажирам никого с гледната си точка. Тя си е моя и си запазвам правото да греша или да съм прав. Аз намирам едни неща за грубовати и недодялани. Други виждат там красота. Като с вкусовете на тема музика е. Всеки си има своя поглед над света и не се опитвам на никого да налагам своето виждане. Просто реших да изкажа гледната си точка. Уважавам всяко едно бойно изкуство и всеки един спорт (може би без бейзбола). Аз съм открил своите (спорт и бойно изкуство) и не твърдя, че са по-добри или по-лоши от които и да е други. Съжалявам, ако позицията ми е оставила погрешно впечатление.beer.gif

Share this post


Link to post
Share on other sites

но е факт, че изброените наблягат повече на силовата, физическата част

И базата ти за сравнение е...?

Колко време си тренирал всяко едно от тях ,за да го твърдиш?

Изброените наблягат на реалния подход към боя, а реалния подход към боя определя начина на трениране.

 

 

Боен спорт - съсредоточен изцяло върху спаринга.

Бойно изкуства - наличие на традиции, философия, изящество.

 

Спаринга е част от обучението - дали ще е уговорен в определени граници и с определен контрол, дали ще е свободен - той Е неразделна част от това, което тренираш, все пак ключовата дума тук е Боен/Бойно, тоест става дума за бой, не за танци, не за подскоци, не за катерене, не за гонене на топка.Как иначе смяташ, че ще усетиш какво е да застанеш срещу противник?

А колкото до традициите - що реши, че само в Азия ги има?

Когато в Древна Гърция е имало цели школи по Панкратион в Азия още не са знаели как да си подострят клечките за хранене, когато в Европа е имало боксови мачове в кръчмите, в Азия всичко е било мистика и мъгла, или пък да говорим за времето когато в Персия борбата е била издигната в нещо като култ?

 

Според мен ти се объркват понятията методика на трениране и преподаване, състезателен характер на дадено БИ и биомеханичния му подход към боя, с романтичния образ на майсторите и бойните изкуства от филмите...И да ти кажа не само при теб е така, доста хора се впечатляват от демонстрации и филмови бойни сцени, особено ако си нямат кой знае какво понятие от БИ или пък сега търсят своето такова.Това нито е лошо, нито е добро, нито е за присмех - всеки е минал от там в даден момент, но човек, който има претенции, че разбира от това не би трябвало да заблуждава околните или начинаещите с фантасмагории - това вече е лошо.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Явно обичаш да слушаш гласа си, или в случая - да четеш постовете ти. Хващаш се за някакви думи, вадиш ги от контекста, вероятно без да се стараеш да хванеш смисъла на целия пост и спориш сам със себе си. Нямам намерение да участвам повече в монолога ти. Прав си и айде стига сме пълнили темата с глупости.

Share this post


Link to post
Share on other sites

2 месеца тренирах тай чи преди половин година някъде (преди това бях тренирал бокс - най-зле пропилените ми 4 месеца от живота). Точно на тези тренировки на тай чи за самоотбрана се демонстрираха всякакви техники от този "танц/гимнастика" и как точно биха влезнали в употреба на улицата, когато те нападнат и стане "истинската ситуация", както сам каза. Движенията не бяха толкова галантни, както при същинската тренировка, но си бяха съвсем ефектни. Майсторите на тези "жълтуркови бойни изкуства" не стават майстори просто ей така, защото им звучи добре. Всъщност, обект на всяко бойно изкуство е да намериш най-ефикастния начин да елеминираш противника си... с варварски СПОРТ като бокс това няма как да стане ако човекът отсреща знае какво прави поради простия факт, че в боксът примерно се използват само ръце ( и не, няма да сдам багажа след 2рия удар, не си чеши езика :laughing: , не съм боксова круша, закачена на 1 място с издадена брадичка наред).

Основната идея на боксът/ кик боксът е да се изпробва колко удара може да поеме едно човешко същество преди да припадне >.> ... велико! Неща от рода на кик бокса не ги слагам - това са техники, не и изкуства и са далеч назад дори като техника от бойните изкуства. Тези неща, които ми набута в лицето са аморални и учат на злоба, не на въздържане.

 

След всичкото бръщолевене, което ударих сега искам просто да ти кажа, че съм съгласен с теб за това, че ултимативно бойно изкуство, което да превъзхожда другите НЯМА, поне не е измислено още. Но, приятелю, когато сравняваш едно ИЗКУСТВО с друго, прояви елементарното възпитание да не намесваш такава помия като бокс/кик бокс в темата. Когато един боксьор бие един майстор на каквото и да е бойно изкуство - обади ми се да те почерпя нещо сладко :Р

Share this post


Link to post
Share on other sites

хехе

ако ми намериш майстор по айкидо или тайдзи в БГ (ама не някой дет освен с тях се занимава с още някое друго БИ), който е готов да се изправи срещу не чак толкова голям майстор по бокс, в неговата категория и протекторите, които той би използвал, а аз предполагам никакви, ела ми се обади ти или майсторът, веднага ще му бъде намерен опонент в категорията и ще ти бъде доказана тезата.

.. и понеже спомена каква била идеята на бокса, я кажи каква е идеята на тайдзи? да го убиеш с първия удар ли? :) и вероятно затова няма спаринги, за да не се убият един друг.., както при айкидо, понеже в айкидо не се напада, там всичко е любов и хармония..

няма да сдадеш багажа след 2-рия удар? .., а готов ли си да защитиш твърдението си или просто така си говорим? :)

тези 4 месеца бокс, макар че се съмнявам и толкова да са били, явно са ти дошли вповечко и си потърсил нещо по-меко и изящно :) .. нищо против тези бойни изкуства, ама не се тупай в гърдите с тях.

Share this post


Link to post
Share on other sites

×
×
  • Create New...