Jump to content
BulForum.com

СТИНГ в Несебър!!! 12 юни 2006 г.


kopche

Recommended Posts

  • Replies 67
  • Created
  • Last Reply

И да разкажете как е минало!

 

 

 

А между другото виждам, че темата не е само за Стинг и да не отварям нова ще питам тук - Нистина ли ще идват Whitesnake на 25-ти юли? Или са се отказали?

Link to comment
Share on other sites

Страаааашен концерт, просто нямам думи!

А накрая просто се размазах на Fragile точно като пееше "The rain will fall, like tears from the sky" и заваля...

Иначе всичките песни имаха доста рок-звучене, което много ми хареса :punk

Някой разбра ли как се казва подгряващата група? Май вокалистът им е сина на Стинг

Link to comment
Share on other sites

За бога,ебати якото описание на концерт :D ,направо ми се разви езикът до глезените.Иначе и аз чух,че Стинг е изпял една песен за мен :P ,а една чух по телефона,започнах да пея и....Било е наистина прекрасно.А снимка от морето :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Копче - уникален разказ - Все едно и аз съм бил на концерта . Трябва да станеш журналистка!

А снимките са много добре подбрани в подходящ ред и всичко. Евала , явно наистина това е била 1 от мечтите ти :)

Link to comment
Share on other sites

Добро описание на концерта и хубави снимки.

Не разбрах само целият дневник ли е с пътеписа?

Link to comment
Share on other sites

Мляс!Мляс!-малки лиги се проточиха от муцуната на Пух.Наистина е време да спреш,защото тук се образува някакъв гьол,а както всички знаем....Пух не е добър плувец ;)

Link to comment
Share on other sites

Тая седмица бях затрупан с работа. То още има, но днес малко ще почина, че съм се поскапал. И идва ред и аз да понапиша моя летопис. Не ми е било никога мечта точно на Sting концерт и вероятно няма да има толкова мляскане като от копчестото описание, но нали съм бил...трябва да споделя...

 

И така... Всичкото се почна още преди сума ти време, когато някой изтърси, че щял да идва другаря от братска Британия и майка ми се затръшка да ходим. Не знам за какво беше цялото тръшкане при положение, че цялото семейство дружно се обяви "ЗА" идеята. В крайна сметка всички вече бяхме наточили зъби (и други способи) срещу сестра ми, която ходи на негов концерт в малка зала и имаше VIP билет и е била на около 2 метра от същия другар, та сега и на нас ни се полагаше да го видим що за стока е (бел. авт. стока е...) Та падна голямото дебнене и вече знаете как...сдобихме се с "ценните хартийки" (футболните клишета не ме напускат) и се наприготвихме. Групата се оказа само от 4 души в крайна сметка, но и така става. И после зачакахме...

 

Свърши се чакането и рано-рано в 7 и нещо в уречения ден се натоварихме в колата. Оказа се, че няма липсващи и няма да мога да забогатея от продажба на билети на черно. По пътя нямаше толкова интересни неща като при копчето, ама то с кола е по-друго...пък и семейна работа. Обаче пък пристигнахме. Оставихме бащата и майката да си вършат работата, а пък ние с Яна заминахме към морето. То пък, душата, ни чакаше... То аз преди няколко дни бях пак за един ден до Несебър, та се бяхме разбрали с него, ама нали Яна не знаеше, пък и тя по го обича и беше хубаво. И после цял ден мотня по паркове, кафенета и морета. И какво се оказва? Всички сме нещо зле. Аз страшно уморен (щото то работата си я имаше и преди това), майката със скапани колене и едвам седи права, Яна болна, а бащата и той като мен. И тая мила картинка се запътва на концерт да ходи. Ама знаете...бяхме си зле, бяхме си скапани, бяхме на концерт...и после пак бяхме скапани. Получи се нещо като пиш-пауза за скапноството ни. Е, на някои коленете така и не проработиха, та ги пратихме отзад да сядат и да не виждат. Ние с Яна заседнахме на тревата и зачакахме.

 

Около нас преминаваха хора, други си седяха, чакането не ми се стори изнервящо. После се оказа, че сме на трансконцертната магистрала. През цялото време преминаваха хора и товари (разбирай бира) през нас. Бутаницата беше яка. Добре, че съм закален в тежките битки в 44, та имаше тонове от "що не гризнеш тоя лакът". За жалост някои бяха много пияни и не можаха да разберат, че са яли бой. Още по-жалкото е, че не са разбрали и къде са де... Понякога се дивя на такива индивиди...как ще си пропусна аз концерта на Sting, за да се нашпоря... Както и да е...всичко си вървеше по план (чакане, блъскане), когато се появи една отвратителна групичка и се паркира до нас. Съставена беше от курвоподобни създания, които няма да описвам, защото те нямаха глас в компанията. Ще се спра по-подробно на мамчето (или там както се казва главната курва в бардака). Беше отвратителна жена омазана с аквамаринен грим, който покриваше 2/3 от лицето й (което може и да е било за добро...знам ли), и дрехи тип "мама не ми даваше да си играя с ножиците като малка". Освен това се натискаха постоянно с един косматко по потник, който застана точно пред мен и нечувано голямата му глава закриваше целия ми кръгозор. В групичката още присъстваше и един тип, който имам огромни съмнения, че е бил любимият вече на всички ни SEXGOD, който е пътувал с копчето. Просто едвам удържах Яна да не му се нахвърли и себе си да не си нарежа вените от мъка. Впрочем и сега си го мисля... Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! И докато в блъсканицата се надявах да не се случи да докосна никого от тия, излезнаха Fiction Plane. Гадовете се оказаха супер точни и заковаха в 8 часа. Първата песен им беше доста не като за мен. Не си падам по вокали-пищялки и така нататък. После обаче имаха доста добри неща. Абсолютен фавори в групата ми стана (няма да се очудите) басистчето. Пичът се беше изтипосал с една обикновена тениска с весел зелен цвят и почти не помръдваше. Хората скачат, радват се, Sumner Jr. подскача и той, барабанистчето си чупи врата, но нашият...не. Толкова безчувствено изпълнение само басист може да докара. Иначе правеха весели врътки. Идва втори китарист, маха се, басистчето свири на пиЯно, Sumner Jr. опъва баса... Най-важното обаче беше, че бяха веселяци. Мисля, че публиката не ги оцени както трябва. Бяха готини, бяха дошли за купона и го правеха, а нашите (щото нали тия не ги знаем) бяха дърво. Дори отвратителната групичка през цялото време нещо си приказваше и седеше с гръб към сцената. И, о Небеса, накрая решиха да идат другаде, щото било много близко и не било хубаво...

 

И така мина време...остарях и аз със вас...и Stingo се появи и той. Беше си същият. И на вид и на глас и на бас... Разбира се предварително знаехме setlist-а и се очакваше Message in a Bottle. Само съжалявам, че толкова рано минава една от любимите ми песни на другаря и другарите. Като се замисля, почти всичко любимо беше в началото. Поне имаше много от любимите ми...и много на полицаите. Някои може и да не са успели, но аз вече бях загрял и падна голямо скачане, че и до headbanging го докарахме. Ама няма да се чудите, като знаете що за дървеняк става дума... Танцуването не ми идва отръки, а отглави и все на headbanging ме избива. Знам, че никак не е било приятно на хората наоколо, защото тая огромна къдравост да те бие в лицето, едва ли е толкова приятно. Ама аз пък съм на концерт и пукането не е за мен. Даже по едно време една жена сложи като предпазна мярка някаква чанта, с която ме блъскаше... Веселби. Не знам за вас, но аз попаднах на някакво много темерутско място. От всички наоколо само аз знаех текстовете и само аз пеех и освен мен, само още един подскачаше. Бащата каза, че при него хората са били точни и са пеели и всичко, но при мен бяха или момичеца, дето са танцували на нова година на Shape of My Heart, и лели и чичовци англичани, които са на почивка в Слънчевия. И двете групи бяха много неадекватни, а лелите направо не знаеха къде се намират и изглеждаха адски уплашени.

 

И после...hundred billion bottle washed up on the shore... Пълен купон. Леко неописуемо и затова няма и да се пробвам. Всички сме слушали студийни записи. Е, беше толкова добро само че си там... И после друго любимо...giant steps are what you take... Още е светло и хората още не са загрели. И после...if manners maketh man as someone said... Яна отново изкара веселба на тема британски-американски английски. Ние (разбирай основно аз, но и с любезното съдействие на един приятел англичанин) доста я бъзикаме нея, че говори много американски (което на мен ми харесва, но ходи й го обяснявай). But this time the joke's on the Englishman (who's in NY). Действително изговаряше New York по супер специфичен английски начин... И божествено... И после...every little thing she does is magic, with every little thing she turns me on, and even if my life before was tragic, now I know my love for her goes on... След като цял ден я пяхме и спорихме видели ли сме я в setlist-а или не, Яна победи в спора (победата беше обща, щото и аз исках да я има), но най-странното беше, че хората в тълпата ни гледаха също толкова очудено, колкото и тия на плажа по-рано през деня. Да, пея най-фалшиво на земята, но какво пък... И после...put on the red light... Страхотно сточасово изпълнение. Ей това е концерт братя... Roxanne....и леки намеци (не толкова леки, но така се казва) на друго любимско (може би най-големият пропуск в концерта) So Lonely... Каква по-добра комбинация можете да си представите (не, 3 в 1 не участва в играта)? След това мина единствената песен, която откровенно не харесвам (Desert Rose) и на която разбира се публиката полудя. Загряха ли или просто ги избива на Ориент Експрес синдром... Другата песен, пък която не ми е особено интересна и направо си е никаква (Every Breath You Take), наистина я направиха много готино. И после...the rain will fall, like tears fall from the sky... И въпреки че в Слънчевия валеше от преди около половин час, при нас тъкмо прокапа... Класика. И толкова.

 

Беше леко велико. Колата си ни чакаше и...on the road again... Мне...това беше от друг концерт, другаде. Прибрахме се живи и здрави (въпреки уморените шофьори) към 4 и в 7 ставай да бачкаш. Беше страхотно изживяване и май ми е първият наистина голям концерт на голям изпълнител. Имам и някакви други, но те са мизерия...American Head Charge примерно... Беше както си го представях (или да речем, както си го знаех), но малко по-хубаво. Единствено ме е яд, че си оставих фотоапарата в колата. Много се двоумих, дали да го взема и накрая го зарязах. Реших, че може и да има качествен контрол, а все пак на билета пишеше, че не може да се вкарват фотоапарати. А пък бях достатъчно близо и щяха да станат снимки. Майната му... Ще ида пак... И вие елате другия път... Той каза, че ще се върне. Пък аз смятам да не го чакам, а да го пресрещна нейде из широката зема...

Link to comment
Share on other sites

:lol: Да знаеш само как ти завиждам, че въпреки всичко си прекарал страхотно с момичето си... точно това беше единственото нещо, което ми липсваше на 12 юни...

 

Е, да...то си е за завиждане. Ама полага ни се... Като сме разделени средно 8 месеца в годината... Впрочем това й беше подаръкът за именния ден...който е след няколко дни. Все още си мисля, че беше тънка разминавка, а пък от друга страна сещаш ли се за по-хубав подарък?

 

Ама к'во ни пука, де...

 

Ми...нищо... А пък имаше руса една в тая отвратителна групировка. Тя най-много се натискаше в мен, щото май на тоя ден си беше взела двестата грама вино за здраве няколко пъти...и с бонбонките може да е прекалила...знам ли. Виж, не претендирам, че са същите, а и много малко ме интересува, но просто тая някаква надежда дълбоко в себе си, че такива идиоти се срещат веднъж и край... Не знаех, че съм такъв хуманист, но явно...

Link to comment
Share on other sites

А колкото до свръх-неадекватната на моменти публика - до мен едни младежи и младежки чоплеха слънчоглед току пред Фикшън Плейн. А после танцуваха като на Пайнер-концерт... Ама к'во ни пука, де...

 

Към края на концерта до мен се бутнаха германци - мъж и жена. Мъжът прекара 60% от времето пишейки СМС-и! Доколкото позволяват скромните ми познания по немски и чувството ми за благоприличие разбрах, че пише на роднините си, че е на коцерт :D

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...