Jump to content
BulForum.com

Искам пък да ви се оплача


Recommended Posts

  • Replies 5k
  • Created
  • Last Reply

Top Posters In This Topic

Top Posters In This Topic

Posted Images

То това си е за темата с хвалбите бе! Баси...3 пъти...

Добре де,изгоря ми и косачката за трева след само 6 месеца ползване,и понеже съм бързак изхвърлих кутията с гаранционната карта :mellow:

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

да свършил на някой работа за 6ч в рамките на 3...да останеш извън работно време защото иска още неща, да му направиш отстъпка... и да разбереш, че те плюе зад гърба ти... безценно (а реално няма причина)

 

в такива дни трябва човек да си напомня, че всички работещи с крайни клиенти са така, а не само той

Link to post
Share on other sites
  • 1 month later...

Мамка му - бях си поръчал един от ония черепите, дето китайците ги вадят с 3D принтери - Криолофозавър, (грешно анонсиран от китаеца като Монолофозавър), вчера отивам да си го прибера и гледам някакъв абсолютно безформен пакет, все едно динозавър е сядал на него, отварям го - вътре няма изрязани жлебове за двете части както при всички останали, които получих досега, а идиотите просто го сложили в една права стиропорна кутия без да го уплътнят...и разбира се при първата по-груба интервенция върху пакета нейде из контейнерите и складовете по пътя, вътре всичко станало на парчета. Сега ще трябва отново да си поръчвам такъв, понеже много държа да имам точно от тоя вид с "гребена". :notify:

 

a531eafcb877f1ef.jpg a44d35dd94105f93.jpg 39367cfaf2237692.jpg 5c21075639464530.jpg

Link to post
Share on other sites

Мамка му - бях си поръчал един от ония черепите, дето китайците ги вадят с 3D принтери - Криолофозавър, (грешно анонсиран от китаеца като Монолофозавър), вчера отивам да си го прибера и гледам някакъв абсолютно безформен пакет, все едно динозавър е сядал на него, отварям го - вътре няма изрязани жлебове за двете части както при всички останали, които получих досега, а идиотите просто го сложили в една права стиропорна кутия без да го уплътнят...и разбира се при първата по-груба интервенция върху пакета нейде из контейнерите и складовете по пътя, вътре всичко станало на парчета. Сега ще трябва отново да си поръчвам такъв, понеже много държа да имам точно от тоя вид с "гребена". :notify:

Да беше казал да ти го принтирам... Тези дни ще се видим и ще обсъдим ;).

Link to post
Share on other sites

Има известна доза истина в думите на Кръстника, но не съм се интересувал подробно как стои въпроса с консумативите и осигуряването на проектите за принтиране. И честно казано не ми се занимава, понеже нямам представа след като нямам възможност да сканирам нещо в 3D (примерно реален череп в музей), откъде точно ще си осигуря базата данни за него с всичките пропорции и останали подробности...то са едни спирали, едни въртения на вътрешните кости (примерно на V-образната кост, която продължава до предната част на челюстта) и всичко е принтирано като едно цяло, ако изключим вариантите, дето са с отделящи се челюсти. Има и друг момент, че китайците след като го принтират не ти го дават беличък или в някакъв конкретен цвят, а допълнително го оцветяват ръчно, предавайки му състаряване и неравномерен цвят, подобен на истински фосил и накрая го полират - нещо, с което със сигурност няма да тръгна да се занимавам, защото хич ме няма с търпението при всякакви пипкави дейности. ;) Виж като се пенсионирам тогава сигурно ще си взема един 3D принтер, а и дотогава нещата в тази област ще са дръпнали доста напред....и тогава ще си "отпечатам" всеки един вид, дето е съществувал, само трябва преди това да си осигуря няколкостотин квадрата изложбено място. :lol:

Link to post
Share on other sites

Има известна доза истина в думите на Кръстника, но не съм се интересувал подробно как стои въпроса с консумативите и осигуряването на проектите за принтиране. И честно казано не ми се занимава, понеже нямам представа след като нямам възможност да сканирам нещо в 3D (примерно реален череп в музей), откъде точно ще си осигуря базата данни за него с всичките пропорции и останали подробности...то са едни спирали, едни въртения на вътрешните кости (примерно на V-образната кост, която продължава до предната част на челюстта) и всичко е принтирано като едно цяло, ако изключим вариантите, дето са с отделящи се челюсти.

https://www.thingiverse.com/

Link to post
Share on other sites

Има известна доза истина в думите на Кръстника, но не съм се интересувал подробно как стои въпроса с консумативите и осигуряването на проектите за принтиране.

Консумативите ти са последната грижа. Най-важното е да си намериш файловете за принтиране - като например тези тук. Предполагм ако се разтърсиш сериозно, могат да се намерят доста реалистични модели сканирани от истински фосили (дори и ако трябва да си платиш за тях).

Link to post
Share on other sites

Сестра ми си купи айфон... Батко й го плати ☺️☺️☺️

Хехехе, е то за какво са иначе батковците :))

Не е за оплакване това :)))

Link to post
Share on other sites

Хехехе, е то за какво са иначе батковците :))

Не е за оплакване това :)))

 

Не е, ако му беше кака и имаше още един брат-батко. :)

Link to post
Share on other sites

Хехехе, е то за какво са иначе батковците :))

Не е за оплакване това :)))

И ти си прав. Ся да видим как ще свиква от 5.5" на дисплей от 3310 ☺️☺️☺️
Link to post
Share on other sites

Влезнал съм в някаква ужасяваща серия... За няма и седмица ми се развалиха едновременно чисто новия хидрофор, сменен преди 2 месеца, единото тяло на климатика ми се разтече и капе, плазмата ми буквално се взриви след светкавица и ми откраднаха даулчетата. Меко казано съм бясен. За капак ремонтиращият помпи бе опрериран по спешност и още седмица ще е в болница в София, части за плазмата ми НЯМА, а Галин е на майната си в Слънчев бряг и няма кой да види климатика... Споменах ли, че съм леко бясен?  :angry1  :angry1  :angry1

Link to post
Share on other sites
  • 3 weeks later...

Оплакването не е от мен, но умишлено го разпространявам, за го видят колкото може повече хора:
 

Как Вълчо изяде ол инклузива

 

Всяка детска приказка започва с един лош Кумчо Вълчо. Нашата започна с един Вълчо, ама Арабаджиев, по-известен като Ветко.

И ние като другите всяка година имаме дилема:

А) Дали да ходим на море с детето

В) Ако сте отговорили вярно на първия въпрос, то къде?

С) С кого?

 

Ако сте забелязали на този въпрос жената винаги има готов отговор. Но отказва да го сподели и предлага на мъжа да избере локацията. Не за друго, но той със сигурност ще се издъни и ще падне едно приятно триене на сол. Тъй като мъжът не е вчерашен обаче, започва да чете БГ мама с илюзията, че щом другите жени са харесали локацията, то няма начин и неговата да не си падне по нея.

Речено-сторено – бъркам в БГ мама и започвам да чета форума „Къде прекарах лятната си ваканция“. Еврика, попадам на „Елените“. То не е безкраен плаж, бунгала на пясъка, прекрасна храна, няма коли и децата тичат на воля като пеперуди из безкрайния парк на въпросния Вълчо.

За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало?

 

Зер кефът на децата може да има цена.

 

Месец по-късно и 1600 лв. по-малко вече сме на входа на „Елените“.

 

Очаква ни първата изненада. Колата се паркира на платен паркинг (10 лева дневно), около два километра от бунгалото. Хубаво, няма да има коли в комплекса, децата ще тичат по безкрайните поляни. Само тия осем куфара как ще ги пренесем.

Комплексът обаче има готов отговор. Специална голф количка търкаля багажите до мястото за настаняване. Малката тайна обаче е, че въпросната голф количка е нещо като булка, преди да й свалиш роклята, изкуствените мигли и повдигащия сутиен. В смисъл – услугата е еднократна и окончателна. Всяко следващо придвижване извън комплекса е малък туристически поход – 5 километра в двете посоки, с дете на гръб и 66 пояса увити около врата.

 

Настаняваме се към 14 часа и се засилваме към ресторанта. Там ни очаква греда №2 – храна няма. Няма и откъде да купиш, тъй като „сме ол инклузив“, нали разбирате, и затова ресторант няма. Всъщност имало – на около три километра от бунгалото, след баир, голям колкото връх Мусала. Но, гладът не подбира. Изпотени, жадни и гладни стигаме до този кулинарен Граал. Където ни сефтосват с малко „Узо“ за 8 лева и мешана скара за 18 лв.

 

Преглъщаме и плащаме. Нали е еднократно.

 

Засилваме се към плажа, където казват, алкохолът бил без пари.

 

И е така. Само дето алкохол е доста силна дума за това, което ни продават. Асортиментът на трите барчета включва мастика, мента, водка и съмнителна пикня, която наричат бира.

 

Общото между трите високоалкохолни напитки е, че се наливат от три бидона и нямат марка. Вкусът е близък с изключение на мастиката, към която очевидно е прибавен анасон.

 

Младежът ми предлага да ми налее в три!!! двулитрови бутилки, за да не съм се разхождал до бара. Услужлив, един вид. След кратка дегустация установявам, че за пиене става само ментата. На другия ден няма да съм на същото мнение, но още не го знам.

Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат.

 

Няма каки по цици, то всъщност няма никакви каки, а само заблудени семейства с деца.

Вечерта започва с неочаквано откритие. Има бар. Един на брой, в който можеш да си купиш алкохол, различен от сурогатите по алеята. Лошата новина, която ще разберем по-късно – барът работи до 10 и точно в този час гасят лампите. Само дето не пускат химна, за да изгонят последните, като в кръчмите по социализма.

 

Но…спри сърце, часът е само 6 следобед, има джин и времето сякаш е спряло.

 

Изведнъж барът се опразва. Време е за храна. Поведени от колективния дух, ставаме и ние.

 

Храненето тук прилича на някъв дивашки ритуал. Заведението предлага четири манджи, а особеното е, че те не се променят през цялото лято.

За по-чувствителните стомаси има една малка скара. Пред нея обаче се вие опашка от около 100 души. Ако нямате нерви, то изборът е манджата. Очевидно вкусовите качества търпят подобрение, защото всички масово си взимат една, словом една, чиния и в нея смесват от четирите подозрителни субстанции. За разкошотия отгоре се слагат домати, сирене и люти чушки, които както е известно оправят всякъв вкус. Алкохол няма, освен една розова субстанция, на която й викат червено вино, разбирай вода с оцветител.

 

Но….имаме купони за ресторант „А ла карт“ и не се боим да ги използваме.

 

Питаме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че трябва да се запишем предварително. Речено, сторено.

На следващия ден сме във фоайето на основния хотел. По средата стои една маса, а на нея учтив младеж. Изчакваме съвестно стотина руснаци и иде нашият ред.

 

– Вие от коя стая сте?

– А с кого сте?

– А трите му имена какви са?

– На колко е години?

– Кога се настанихте?

 

На четвъртия въпрос единият от моите приятели предлага да му изпрати CV, за да не се мъчи да пише. Не се приема.

 

– Къде искате да вечеряте? – пита младежът. В барбекю – ресторанта, отговаряме в хор.

– Ееее, точно там не може. Много наплив, обяснява приятелски момъкът и предлага да посетим въпросното заведение от 14 до 16 часа.

– Ми тогава децата спят.

– Е, тъкмо ще се позабавлявате (намига тарикатски) – Значи мога да ви уредя в ресторант „Созопол“ от 19 часа, ама приемете го като приятелска услуга, казва разпоредителят.

 

„Созопол“, „Созопол“, казваме ние примирено.

 

И това не се приема.

 

– Ама утре.

– Утре, утре, кимаме с глава.

 

Решаваме, че няма да ходим на ресторант, но ще хвърлим децата в детския кът. Има такива, разбира се. Дори два. Но….работят от 2 до 4 следобед. На въпроса „Защо“, ни се отговаря с отработен жест – тогава работят аниматорите. Ама децата спят? Ми да си спят.

Вечерта решаваме да разпуснем по мъжки. Жените ще гледат децата, ние ще видим как е дискотеката. Пием по две в платения бар, гасим лампите, заедно с бармана и се отправяме към….детския клуб, който вечер работи като дансинг. Защо е така, лъсва на влизане. Ами целият бар е в плочки, а столовете са класическа тръбна мебел в стил Дупница от началото на 90-те. Вероятно защото по-лесно се чисти след руснаците, които са 90 на сто от всички посетители.

 

Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори. Естествено, алкохол не се продава, а се разлива от бидоните на корем.

Но, млъкни сърце. Туй наше вечно утре, утре, както е писал Шекспир, наближава и ресторант „Созопол“ чука на вратата.

Менюто на ресторант „Созопол“ е нещо като луксозен френски ресторант. В смисъл – предлага две ястия – шопска салата и мешана скара. Приготвени предварително и в частност предния ден. Има и вино. Едно. От винпром „Карнобат“, но пък на цената 30 лева шишето.

Има и узо. Пак на 8 лева малкото.

 

Но пък има….Има и площадка, на която да тичат децата. От първокачествен мрамор с около 60 остри ръба и стълби.

Първата жертва е Борис, който успява да падне на устната си, да я разбие и да залее с кръв заведението. Отнасям го на ръце до бунгалото, но вече няма и купон. Изяли сме го и „А ла карт“ повече не ни се полага.

 

Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара. На въпроса ми към едната клета женица дали няма да го изхърли, ми се обяснява, че това се прави веднъж седмично.

Пак толкова се сменят и чаршафите.

 

Навици, смееш ли да критикуваш.

 

На третия ден стоим тъжно пред бунгалото. Детето с уста като Майк Тайсън подмята камъни, които си е събрало от плажа. Налял съм си два литра мента, а моите приятели са допринесли с два литра мастика. Гладни сме, но добре, че благоверната се е сетила да вземе една тенджера домати от столовата. Умница!

 

То е забранено да се изнася, ама тя ги скри в плажната чанта.

Та стоим си тъжно и се питаме: Нали в детската приказка има Ловец.

Защо не се сетихме да вземем по една пушка, пък да му турим края на тоя ол инклузив подобаващо?

 

Автор: Ловеца

---

Бел. ред . Авторът на тези редове е известен - пише му името горе. И винаги е готов да си пообщува с адвокатки на г-н Арабаджиев или други подобни представители на едрия капитал, които смятат, че не трябва да се пишат мнения по блогове.

 

Link to post
Share on other sites

С какъв акъл ходят тия хора на All Inclusive в България, че и в на Арабаджиев хотелите. Какво очакват? И то за колко пари!!! За тия пари отиваш на 5* (4+* по Европейски стандарти) хотел в Турция за 8 дни с включен самолетен билет. Турция точно тая година не е добра идея като дестинация, но по принцип говоря. Има и други варианти, не е само тя.

Link to post
Share on other sites

Аз за 1000 долара имам около 10 нощувки в Доменикана. На Ветко или ВЪлчо(каквото му е там тъпото име) хотелите и самия Ветко могат да ми лигавят патето

Edited by DON_CHEFO
Link to post
Share on other sites

На Арабаджиев му е през оная работа мнението на който и да е било.За съжаление той си е мултимилионер и явно не му дреме много.А как и защо е станал такъв е отделен въпрос.

Link to post
Share on other sites

Адвокат на Арабаджиев се беше обадил да сплашва с дело собственичката на блога с цел свалянето на статията ;) Та явно не му е баш през оная работа ;)

Link to post
Share on other sites
  • 2 weeks later...

Момци, не е само при наш Вътьо така! Ключът за бараката е, че мужиците са свинИ по презумция, а мужишките семейства са  поне 98% от курортистите на така нареченото... семейно летуване. Съответно и обслужването е на такова ниво. Имах честта на няколко пъти да присъствам на сбиване на руски реднеци, да речем за... стол в столовата, вилица... или просто щото на някой не му се чакало на опашката пред блок масата. А сега в клоаката и северно от нея е особено забавно, понеже се довлече утайката на утайката, поради изключително смъкнатите извънсезонни цени на олинклузива :)

Link to post
Share on other sites
  • 1 month later...

Минавал съм през тази идиотщина мила, но кучето ми силно кървеше и избрах да се опитам да го спася вместо да гоня простака... За съжаление не успях.... 

Link to post
Share on other sites

Минавал съм през тази идиотщина мила, но кучето ми силно кървеше и избрах да се опитам да го спася вместо да гоня простака... За съжаление не успях.... 

Съжалявам!!! И аз не успях да спася кученцето ни, издъхна за минути!!! Кошмар просто!!! Днес не издържах и купих на малкия друг Джак Ръсел...

Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


Авточасти Онлайн 24


×
×
  • Create New...