Jump to content
BulForum.com

Какво ви минава през главата


Recommended Posts

Отначало си мислех,че Любовта ще потъне...

Е,не,любовта не умира :D

 

Ако обичаш другия достатъчно, за да му позволиш да изгражда живота си без теб, защото така ще е щастлив... :)

Ако той иска да изгражда живота си без теб,няма да иска твоето позволение,независимо колко го обичаш.

Link to post
Share on other sites
  • Replies 107k
  • Created
  • Last Reply
Една ПРИКАЗКА за любовта от мен .

Мисля си, какво прави Богатството на острова на чувствата? И...времето? Те не са чувства :unsure:

Мисля си, защо ли мисля толкова? :wacko:

А ще си взема ли изпита утре? А дали има някакъв шанс да пристигне писмото, което чакам от месец, а принципно пристигат за ок. 5-6дни. А ще се класираме ли за Европейското? И други неща мисля...

Link to post
Share on other sites
Една ПРИКАЗКА за любовта от мен .

През главата ми минава, че този, който е правил въпросната приказка прекалено открито е показал мнението си по въпроса за острова на всички чувства, който по някакво странно стечение на обстоятелствата има фалическа форма... :bgrin:

kfgkljkjd1ll.png

А относно времето, което можело да каже дали някоя любов е велика или не...

Какви са тези многословни сладникави глупости! Защо винаги трябва да оценяваме нещата, следкато са се случили и са ни отминали?

През главата ми минава и въпросът защо всички отстрани изглеждат щастливи, но само до момента, в който ти позволят да видиш нещастието им. Имам една позната, която има обратната тактика. В момента, в който те види или чуе, започва да се оплаква как всичко върви срещу нея, колко е трудно да се справи с всичко и накрая, след дългата триада, изплюва, че всичко всъщност вече е о.к. и че в интерес на истината се чувства страхотно. Резултат-хората, които все още обръщат внимание на приказките й са предимно непознати(неволни жертви). През главата ми минава, че човек е в състояние да контролира чувствата си, стига да го желае. Също си мисля, че е хубаво депресиите да се пазят за моментите, от които наистина не можем да избягаме и които животът и без това ни поднася.

Link to post
Share on other sites
През главата ми минава, че този, който е правил въпросната приказка прекалено открито е показал мнението си по въпроса за острова на всички чувства, който по някакво странно стечение на обстоятелствата има фалическа форма... :bgrin:

А относно времето, което можело да каже дали някоя любов е велика или не...

Какви са тези многословни сладникави глупости! Защо винаги трябва да оценяваме нещата, следкато са се случили и са ни отминали?

 

Това първото изобщо не е случайно и очудващо, макар че малко по-нагоре се намира първичният източник на повечето чувства - Водовъртежът на безкрайността - стомахът.

Времето - тъй като нищо в природата не се случва изведнъж, затова и ние така не можем да оценим нещата преди да са се случили, тоест първо трябва да мине минималното необходимо време за извършването и приключването на съответния процес, :lol: преди да може да започне реалната оценка на резултатите.

Тук ще добавя ултрамегасупербаналното: ако всичко беше напълно ясно и точно, ако всичко беше известно и предвидимо още от самото начало, то животът щеше да бъде съвсем скучен.

 

Тъй че всичко е: :ghost :ghost :ghost

 

:punk А сега си представете един скучен свят пълен с депресари! :punk

 

През главата ми минава и въпросът защо всички отстрани изглеждат щастливи, но само до момента, в който ти позволят да видиш нещастието им. Имам една позната, която има обратната тактика. В момента, в който те види или чуе, започва да се оплаква как всичко върви срещу нея, колко е трудно да се справи с всичко и накрая, след дългата триада, изплюва, че всичко всъщност вече е о.к. и че в интерес на истината се чувства страхотно. Резултат-хората, които все още обръщат внимание на приказките й са предимно непознати(неволни жертви). През главата ми минава, че човек е в състояние да контролира чувствата си, стига да го желае. Също си мисля, че е хубаво депресиите да се пазят за моментите, от които наистина не можем да избягаме и които животът и без това ни поднася.

 

А... това е така, защото е мрънла - също като мене :devil Напълно я разбирам!

...представи си двама мрънльовци на едно място... :devil :devil :devil :devil :blink: :blink: :blink: :blink:

Link to post
Share on other sites
ако всичко беше напълно ясно и точно, ако всичко беше известно и предвидимо още от самото начало, то животът щеше да бъде съвсем скучен

Аз мисля по друг начин. И веднага ще ти дам един малко частен пример: петък вечер, преди да си легнеш да спиш се замисляш за това как ще прекараш цялата събота с приятелката си - ще се видите още рано сутринта, ще правите палачинки, докато ги правите, ще се мацате със сметана и всъщност ще забравите за палачинките за известно време. После ще й помогнеш да оправи кухнята след развихрянето ви и ще се цопнете да изгледате някой филм. По обяд, когато времето навън се постопли, ще излезете на разходка. Ще си харесате някоя пейка, ще се поцелувате хубаво. После ще поиграете малко билярд, по някое време ще минете през Пожарната и ще ударите по една бира с картофки. И така нататък. Да не говорим за вечерта в нейната стая...

 

Е, ако знаеш всичко това, скучно ли ще ти е на сутринта? Скучно ли ще ти е да си прекараш времето си по възможно най-страхотния начин?

 

Или предпочиташ да ти се обадят сутринта от работата и да ти кажат, че спешно трябва да отидеш някъде? Или пък вашите изневиделица ти сервират "Отиваме на село да копаем картофите"? Да не говорим за ситуация, в която получаваш смс със съдържание от рода на "Скъпи, айде да се видим направо довечера".

 

Както и да е.

 

Лично аз обичам всичко да бъде предварително ясно и премислено. Искам, ако е възможно, да знам кога, къде, какво и как ще се случи. Обичам изненадите, само когато са от рода на "Хей, честит рожден ден! Виж какво ти купихме! (билет за концерта на Slipknot примерно). Не обичам изненадите в живота. Защото в повечето случаи са неприятни. А приятните - ами не мисля, че имам нужда от тях. И честно казано, предпочитам да ми е скучно, отколкото да съм разочарован. И двете не са желателни, но смятам, че първото е "по-малкото зло".

 

А това за времето е съвсем друго нещо, даже имах идея да пусна топик, ама ме домързя :)

Link to post
Share on other sites
И честно казано, предпочитам да ми е скучно, отколкото да съм разочарован. И двете не са желателни, но смятам, че първото е "по-малкото зло".

 

 

Определено това е по-малкото зло,но обикновено преобладава второто..... :wacko:

Link to post
Share on other sites
Аз мисля по друг начин. И веднага ще ти дам един малко частен пример: петък вечер, преди да си легнеш да спиш се замисляш за това как ще прекараш цялата събота с приятелката си - ще се видите още рано сутринта, ще правите палачинки, докато ги правите, ще се мацате със сметана и всъщност ще забравите за палачинките за известно време. После ще й помогнеш да оправи кухнята след развихрянето ви и ще се цопнете да изгледате някой филм. По обяд, когато времето навън се постопли, ще излезете на разходка. Ще си харесате някоя пейка, ще се поцелувате хубаво. После ще поиграете малко билярд, по някое време ще минете през Пожарната и ще ударите по една бира с картофки. И така нататък. Да не говорим за вечерта в нейната стая...

 

PSYCHOSIS,

 

уважавам твоето мнение, НО, както казваше нашият любим учител по математика Пашев от ЕГ-то: Частен случай - 3!!!

 

Това, което ти си описал, се нарича ПЛАНИРАНЕ, то е нещо нормално, ако направо не и задължително. То е необходимо, за да вкараш ред в хаоса и за да живееш донякъде по начина, по който смяташ, че ти се иска.

 

Много неща в живота има, обаче които не можеш да планираш. Едни са приятни, други неприятни. Не знам, отколко време я имаш твоята приятелка, но ако един друг не си правите приятни, непланирани изненади - много бързо ще настъпи, скуката, след нея оттегчението, а после редица неща, които никога не си планирал най-вероятно.

 

Е, ако знаеш всичко това, скучно ли ще ти е на сутринта? Скучно ли ще ти е да си прекараш времето си по възможно най-страхотния начин?

 

Изкривяваш яко темата и смисъла... :devil

 

Или предпочиташ да ти се обадят сутринта от работата и да ти кажат, че спешно трябва да отидеш някъде? Или пък вашите изневиделица ти сервират "Отиваме на село да копаем картофите"? Да не говорим за ситуация, в която получаваш смс със съдържание от рода на "Скъпи, айде да се видим направо довечера".

 

Ето ти едно друго предложение за "приятно" прекарване на времето с изненада: "Един познат с американско гражданство се прибирал в България по-миналото лято. Със стъпването си на летището, веднага го закопчали с белезници и го вързали към една пейка, където прекарал целия ден без да разбере, какво става. Не помня, след колко време го бяха пуснали.

Причината за не много забавната ситуация била, че преди години му обрали апартамента. Съдийката крадеца за толкова години не го вкарала в затвора, ама потърпевшия успяха да го арестуват, защото не могли да го намерят и го пуснали за общодържавно издирване."

 

Между другото, за да можеш да си изпланира перфектния живот, трябва да знаеш всичко за живота, а това е невъзможно. Има толкова много неща, на които не би им обърнал внимание, ако по случайност не попаднеш на тях. Аз съм убеден, че и с приятелката си, не си планирал да се запознаеш и не си планирал, че ще е точно тя и т.н.

 

 

Няма повече да се аргументирам, защото нямам намерение да ти се бъркам в начина на мислене.

Link to post
Share on other sites

Zingam,

 

аз също уважавам твоето мнение, както и мнението на всеки, който е писал в тази тема, а и в коя да е друга тема.

 

Примерът, който дадох, наистина е частен и е по-скоро свързан с планирането, както ти отбеляза.

Идеята, която исках да прокарам, е следната - да си подготвен за това, което предстои, е по-добре, отколкото нещата да ти идват изневиделица.

 

Не казвам, че е 100% възможно да се подготвиш за всичко - абсурбно е даже да се мисли такова нещо. Не случайно казах: ако е възможно.

Link to post
Share on other sites

Това са различни неща!

 

Разбира се, че е по-добре всичко да е планирано! Но ако абсолютно всичко вървеше по рецепта в живота - това нямаше да е живот :) Щеше да е програма! А аз мисля, че все пак не сме роботи.

 

Това дето по-горе съм го писал, не значи, че обичам хаоса и т.н. И аз не обичам много изненадите, обичам скучното еднообразно ежедневие... просто така ми е по-лесно :) От което обаче получавам депресии, от което пък....

Link to post
Share on other sites
Времето - тъй като нищо в природата не се случва изведнъж, затова и ние така не можем да оценим нещата преди да са се случили, тоест първо трябва да мине минималното необходимо време за извършването и приключването на съответния процес, :lol: преди да може да започне реалната оценка на резултатите.

Тук ще добавя ултрамегасупербаналното: ако всичко беше напълно ясно и точно, ако всичко беше известно и предвидимо още от самото начало, то животът щеше да бъде съвсем скучен.

Това е така, но аз имах нещо съвсем различно предвид. Случвало ли ви се е да сте някъде с някого и да ви се струва ужасно скучно. Ама направо да ви се доспива от скука? Прибирате се и в един момент започвате да чувствате, че всъщност не е било чак толкова скучно. Тогава защо не сте се забавлявали по време на самата случка?

Забелязала съм, че човек помни предимно позитивните неща. Думите, които ми каза баща ми, когато ми изкара първия млечен зъб ми станаха като настолни-"От болка спомени няма." Помниш само, че те е боляло, но не колко и как. Човек може да се ограничи до абстрактните понятия-много, силно и т.н. По друг начин стоят нещата в емоционалната област., но също си мисля, че би било жалко да не можем да се справим с нещо за дълъг период от време. Нормално е да се потапяме в ямите на страданието, но не и да стоим в тях с години. Мисълта ми беше, че понякога времето изкривява представите ни и за какъв дявол ми е да мисля, че нещо е било велико след години, щом не съм го изживяла пълноценно. Другото, което си мисля е, че е хубаво да се научим да оценяваме това, което ни се случва тук и сега, на момента, за да можем да се възползваме максимално от въпросния момент. Както и да е.

А относно плановете-нали знаете как можете да разсмеете Господ-просто си направете планове. :)

Link to post
Share on other sites
Това е така, но аз имах нещо съвсем различно предвид. Случвало ли ви се е да сте някъде с някого и да ви се струва ужасно скучно.

 

Абсолютно!

 

Ама направо да ви се доспива от скука?

 

Да!

 

Прибирате се и в един момент започвате да чувствате, че всъщност не е било чак толкова скучно.

 

Да!

 

Тогава защо не сте се забавлявали по време на самата случка?

 

Защото ми е било скучно! :D

 

Забелязала съм, че човек помни предимно позитивните неща. Думите, които ми каза баща ми, когато ми изкара първия млечен зъб ми станаха като настолни-"От болка спомени няма." Помниш само, че те е боляло, но не колко и как. Човек може да се ограничи до абстрактните понятия-много, силно и т.н. По друг начин стоят нещата в емоционалната област., но също си мисля, че би било жалко да не можем да се справим с нещо за дълъг период от време. Нормално е да се потапяме в ямите на страданието, но не и да стоим в тях с години.

 

Строго индивидуално! Някои хора са способни на това! Всъщност може би повечето, но в различна степен и за различни неща.

 

Имаше една книга от Дикенс, описваща точно такава история: Great Expectations.

 

Мисълта ми беше, че понякога времето изкривява представите ни и за какъв дявол ми е да мисля, че нещо е било велико след години, щом не съм го изживяла пълноценно. Другото, което си мисля е, че е хубаво да се научим да оценяваме това, което ни се случва тук и сега, на момента, за да можем да се възползваме максимално от въпросния момент.

 

Добро пожелание, но как да стане това?

 

А относно плановете-нали знаете как можете да разсмеете Господ-просто си направете планове. :)

 

А ти разсмя мен :D

Link to post
Share on other sites
Е, ако знаеш всичко това, скучно ли ще ти е на сутринта? Скучно ли ще ти е да си прекараш времето си по възможно най-страхотния начин?

Или предпочиташ да получаваш смс със съдържание от рода на "Скъпи, айде да се видим направо довечера".

 

В началото няма да ти е скучно... ама като отмине първоначалната еуфория от влюбването ще ти стане доста скучно... Или поне при мен се получава така. Абсолютно предпочитам да не са ясни нещата. Поне във връзките ми с противоположния пол. Предполагам, че е въпрос на характер. ;)

Link to post
Share on other sites
Добро пожелание, но как да стане това?

Предполагам, че след достатъчно-n на брой (за да бъдем по-точни) случаи, при които сме си дали равносметка, че сме изпуснали момента, бихме могли да се научим поне да си даваме сметка, че го изпускаме.

А ти разсмя мен :D

Абе, не зная за тебе, обаче си мисля, че действията ми са силно интегрирани към чувството за хумор на Господ или Той е някакъв бог(ясно е, че не е човек-поне така твърдят набожните хора), който много обича да се забавлява и смее :bgrin:

Link to post
Share on other sites
А относно плановете-нали знаете как можете да разсмеете Господ-просто си направете планове. :)

 

They say

If you wanna make God laugh

Then all you gotta do is tell him your plan

 

Това всеизвестен израз ли е,защото само на едно място съм го чувала?

Link to post
Share on other sites

мисля си.че искам да вали!искам много силен порой,после леко да поспре и след тва да продължи бавно и полека да вали цял ден и нощ :rolleyes:

Link to post
Share on other sites

Четиригодишни усилия отидоха на кино в един единствен момент. Чудно е как хората често не съзнават колко много нараняват думите. Чакам с нетърпение да разбера дали ще изпадна в депресия или ще си стъпя на краката :P Дано изненадам себе си.

Искам да тичам нощем по брега на океана, да се спъвам в тъмнината и да се давя в пясък и пяна и изтощена на сутринта да посрещна изгрева, да разтворя душата си и да изпея "Let the sunshine in".

 

@ intense Под "хора" в случая имах предвид И себе си, дори предимно себе си. Както и да е...Leeeet the sunshiiiiine....Leeeeet the sunshine in...the suuuuunshine in...

Link to post
Share on other sites
Четиригодишни усилия отидоха на кино в един единствен момент. Чудно е как хората често не съзнават колко много нараняват думите. Чакам с нетърпение да разбера дали ще изпадна в депресия или ще си стъпя на краката :P Дано изненадам себе си.

:blink: :blink: :blink: Под 'хора' имаш предвид...мъж,нали? :huh: :rolleyes: Кой ли би се изненадал :)

Яде ми се 3 килограма шоколад,топъл,разтопен,прекрасен ...Линдор... :rolleyes: :love Тъкмо гледам Кейт & Леополд и си мисля защо ли няма такъв мъж сега като този Леополд :rolleyes:

Link to post
Share on other sites
:blink: :blink: :blink: Под 'хора' имаш предвид...мъж,нали? :huh: :rolleyes: Кой ли би се изненадал :)

Яде ми се 3 килограма шоколад,топъл,разтопен,прекрасен ...Линдор... :rolleyes: :love Тъкмо гледам Кейт & Леополд и си мисля защо ли няма такъв мъж сега като този Леополд :rolleyes:

защото леополдчо е лирически герой. измислица. фантазия. нереалност.

 

истинските мъже сме много по-качествени, но пък не ни дават по телевизията и затуй не ни забелязвате. яжте си шоколада.

Link to post
Share on other sites
защото леополдчо е лирически герой. измислица. фантазия. нереалност.

 

истинските мъже сме много по-качествени, но пък не ни дават по телевизията и затуй не ни забелязвате. яжте си шоколада.

ooo :woot :cry Ще си го хапвамЕ да.Оф тази тема за истинските мъже не се ли изчерпа на друго място? :) И все пак,добър отговор.

Link to post
Share on other sites

Мисля си ,че съм много зле,за щуротията която направих днес :tongue и сега фиркам ракия и ще продължавам да фиркам.

Ех четох някъде,че едно време хората са си купували индулгенция от църквата с която се опрощавали греховете.smiley_140.gif

Знае ли някой от къде мога да си купя такова нещо? :woot

Link to post
Share on other sites
Мисля си ,че съм много зле,за щуротията която направих днес :tongue и сега фиркам ракия и ще продължавам да фиркам.

Ех четох някъде,че едно време хората са си купували индулгенция от църквата с която се опрощавали греховете.smiley_140.gif

Знае ли някой от къде мога да си купя такова нещо? :woot

 

 

Мисля си, че индулгенции вече не се продават. Те от своя страна са си чисто доказателство, че църквата си е един древен бизнес, защото тя греховете може и да ти ги опрости, ама дали Господ ще ти ги опрости, това е друга работа.

 

Иначе, какво да не си прегазил някого, състезателю с БМВ?

 

 

Какво означава БМВ?

Link to post
Share on other sites
Мисля си ,че съм много зле,за щуротията която направих днес :tongue и сега фиркам ракия и ще продължавам да фиркам.

Ех четох някъде,че едно време хората са си купували индулгенция от църквата с която се опрощавали греховете.smiley_140.gif

Знае ли някой от къде мога да си купя такова нещо? :woot

Аз бих разчитала повече на принципа-покаяние-прошка :)

Иначе си чудя дали постъпих правилно вчера като не казах на една позната в каква голяма грешка е по отношение на един човек...

Link to post
Share on other sites
  • Veno locked this topic

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

Guest
This topic is now closed to further replies.

×
×
  • Create New...