Jump to content
BulForum.com

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.

skkf

Bihte li se jertvali zaradi nakoi drug?

Recommended Posts

Еййй,много се задълбочихте нещо..И това май е защото всеки разбира различно нещо под "жертвата"...Жертвата за мен би трябвало да е плод на много силна обич/не казвам любов,защото може да се рабере по мн0ого начини,пък и има спор дали има такава любов/,такава,че в момента на "жертвата"/в кавички,защото, както казах, всеки да си я разбира тая дума както иска/ти не мислиш за себе си,я затова,че ти не би могъл да живееш без човека за който я правиш.Такаммм,бих се жертвала за мама ,тати ,сестра ми...Може и за друг ,но не искам да прекалявам ,че в "онзи момент"/както съм казвала в предишни постове/нищо не може да се предвиди, просто се доверяваш на вътрешното си чувство :rolleyes: :rolleyes:

Share this post


Link to post
Share on other sites
Zavisi do kolko chovek e egoist!?  ;)

Az se jertvam mnogo i vse za nepodxodishti xora.  :wacko:  :unsure:

Човек си е егоист изцяло, повече зяависи какво ще получи от саможертвата си :punk И за да няма обърквания "получи" не означава само материални облаги или реална полза в очите на другите.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Можеш ли да ми кажеш какво и е възвишеното на саможертвата, като е продиктувана от задоволяването на собственото ти его, потребности и продиктувана от от чисто егоистични подбуди. И за да не съм голословен ще те цитирам тъй като ти сама си го казваш (нещо на противоречие ми мирише) та цитата : "макар че ... признавам ... всяка подобна проява ми носи безкрайно удовлетворение ...". Изобщо няма нужда от "макар че" за някакво оправдание ли трябва да служи? Не е нужно да се оправдаваш. Незнам защо царова всеобщото мнение, че егоизма е нещо лошо?

 

Здравей ... Първо - забележка...темата не е за Егоизма,ако искаш(а май много държиш) можеш да си отвориш такава...

Но така или иначе ми се струва твърде протяжно и далече над възможностите на всички ни тук(говоря за търпение-биволско) да засягаме Его-двуполюсността...ако мога така да се изразя...

Никой не отрича(или поне аз не съм забелязала) Егото,нито го категоризира като нещо лошо,пошло и т.н.....Така или иначе,това което ние определяме за егоизъм,в особено черно...обикновено идва отвън...това имах и предвид по-горе...при истинската саможертва...това отвън се самоизключва...нечакащия оценка и признание от другите е истински жертващ се...защото той знае сам за себе си,че е бил точно там,където е трябвало да бъде и е направил това,което трябва...това е Възвишено(дори и да не ти харесва)...което не изключва...признанието вътре,самооценката за извършеното...

.....и "макар че" е вметка, а не оправдание...

ПС:Когато ме четеш(съвет от мен,с надежда за правилно разбиране от твоя страна),не се "хващай" за думите и смисъла,който може би??!! носят...,а чувствай!!!

Share this post


Link to post
Share on other sites
Здравей ... Първо - забележка...темата не е за Егоизма,ако искаш(а май много държиш) можеш да си отвориш такава...

Но така или иначе ми се струва твърде протяжно и далече над възможностите на всички ни тук(говоря за търпение-биволско) да засягаме Его-двуполюсността...ако мога така да се изразя...

Никой не отрича(или поне аз не съм забелязала) Егото,нито го категоризира като нещо лошо,пошло и т.н.....Така или иначе,това което ние определяме за егоизъм,в особено черно...обикновено идва отвън...това имах и предвид по-горе...при истинската саможертва...това отвън се самоизключва...нечакащия оценка и признание от другите е истински жертващ се...защото той знае сам за себе си,че е бил точно там,където е трябвало да бъде и е направил това,което трябва...това е Възвишено(дори и да не ти харесва)...което не изключва...признанието вътре,самооценката за извършеното...

.....и "макар че" е вметка, а не оправдание...

ПС:Когато ме четеш(съвет от мен,с надежда за правилно разбиране от твоя страна),не се "хващай" за думите и смисъла,който може би??!! носят...,а чувствай!!!

 

Така и аз ли по точки да карам, та първо - много добре виждам за какво е темата. Ама ако ще си отговаряме "да бих" и край то баси темата, това е дискусия, в просец на дискусия .............а и това което съ писал все пак е свързано с темата. Най-малкото, аджеба нека се опитаме да обясним, какво е саможертва, ама тя толкова ли е саможертва и........Кой какво търпение има слабо ме интересува. така цитирам те отново "което не изключва...признанието вътре,самооценката за извършеното." та кое му е Възвишеното? (без значение е дали ми харесва или не, въпроса е друг и може да не се отклоняваш.....забележки). Вметка или не, си звучи и си е оправдание, и когато нещо носи някакъв смисъл няма значение какво чувствам. А за смисъла който може би носели еди-какви си думи, ми ако ще си пишем нещо дето ще го гадаем после, по-добре да не пишем. Аз като напиша например: "бюро" значи това съм искал да кажа и на никои не се налага да гадае ама бюро справки ли съм имал пред вид, ама ламиниран паркет ли съм искал да кажа, или пък може би слон (де да знам някой може да оприличава бюрото си на слон). В отговор на "не се "хващай" за думите и смисъла,който може би??!! носят...,а чувствай!!!" Това е форум, можеш ли да ми обясниш след като основното изразно средство тук са думите, за какво да се хващам може би за оная си работа. Да съм бил чувствал. Ще чувствам когато ме хванеш за .......... А докато чета и пиша по форумите ще чета и ше се хващам за думите и смисъла който предава написаното. Ако не можеш да вложиш смисъла който си искала в написаното от теб, това си е отделен въпрос, аз все още пророк не съм станал.

Ай, стига, че нещо много се отплеснах, и то вече наистина не по темата. :lol: :D

Иначе нищо лично.

Share this post


Link to post
Share on other sites

бих се жертвал

само за 3мата други членове на семейството ми

и за още 3ма 4овека с който сме като братя от близо 14 години и с който съм почти всеки божи ден заедно (без тях живота ми нямаше да е същия за което съм им безкрайно благодарен )

 

(3+3=6 -> броят се на двете ръце -> не са малко хората за който бих се жертвал )

Share this post


Link to post
Share on other sites

ami i az ne6to podobno kato noxious...

semeistvoto... priqtelkata... + nqkolko priqteli => 8 4oveka ob6to.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Бих, ако знам че има смисъл..

А ако искам да го направя- без да съм сигурна за смисъла- ще го приема като компромис от мен за мен.. и ако няма положителни резултати просто няма смисъл да си слагам главата в торбата..

Впрочем, в момента съм в такава ситуация ;>

Share this post


Link to post
Share on other sites
Страх те е от лесните работи или те е страх да кажеш к`во мислиш?

Вярно е че има непредвидени ситуации, но ако тогава не знаеш к`во ще направиш задай си въпроса колко добре познаваш себе си, колко добре познаваш другите и другите колко добре те познават.

Еййййй, ама много познавачи много нещо. Ми прав е човека! Какво искаш нещо не мога да схвана. Значи най-мъдрата приказка която някога съм чувал това е "Никога не казвай, НИКОГА" Ми да нормално е да не знаеш как ще реагираш в екстремни или ситуации в които не си попадал. Това не означава, че не познаваш себе си. А и хм аз пък не познавам хора които се познават изцяло или поне толкова колкото на теб ти се иска. Най трудно е да опознаеш себе си, ама то туй само с годините се разбира. Тук ще цитирам едно хм, приятелче (клиширано ама вярно) "Човек се ражда един и умира друг, цял живот се учи идва време да мре и разбира, че нищо не е научил". Аз в тоя жиот съм научил два урока със сигурност, никога да не казвам никога, и винаги сам да си поемам отговорноста за своите действия (бездействия)....останалото е бош лаф. Та така относно това кой колко познава себе си.

Share this post


Link to post
Share on other sites
jane_doe ....и ти се вживя в ролята на герой от марвел  ;) Не става въпрос дали ще му спасиш живота,в екстремна ситуация всеки би спасил всеки ....Темата повече се отнася за някой по-дребни неща  ;)Сега относно някой твой изказвания В такива ситуаций ти наистина не мислиш какво правиш,но какъв инстинкт за самосъхранение те гони ?Без тези хора ти вече НЕ си човек...човек си докато има кого да цениш и обичаш==> в такива ситуаций човек първо мисли за тях  ;)  Във всяка една ситуация ,било то екстремна,човек трябва да разчита на тези около него и да работят в  екип  ;)

 

по-скоро цитира темите по литература  ;)

 

Хихихихи, ти пък ме разсмиваш. Трябвало, кой казва, че трябва, ти ли, или пък хората? Трябвало, някой казва, че трябвало и ние правим каквото трябва. Аз си мисля, че ти си героя от "Марвел" ама кв'о значение има какво мисля аз а? Всеки щял да спаси всеки, оппппппс. И не ми разправя как без няхора човека не бил човек. Няма нищо по силно от инстикта за самосъхранение, този инстинкт се появява често в качеството на страх, при различните хора е различно, но ако си виждал човек изпаднал в панически страх изобщо не ми говори за мислене. За да мислиш, трябва да можеш да се контролираш, а за такова нещо се иска зрялост, която за съжаление мислите ти не показват. Логично е човек не да разчита на хората около себе си, а на самия себе си, когато се (недай си боже) се случи да разчита на някой друг, то оства му да се моли да е направил правилна преценка за човека на, койт му се налага да разчита. И приятелството не се състой в това да очакваш от приятелите си разни неща (това означава да разчиташ) приятелите ти не са ти длъжни с нищо. Ако имам проблем то не очаквам, някой от приятелите ми да ми послужи като кошче за отпадъци и не е длъжен. Приятелите са за това ако не им е приятно да правят нещо заради теб да ти го кажат. Никой не е длъжен да работи с теб в екип това къде го видя по американските филми ли? После кой приличал на герой от еди къде си. Човек каквото и да прави го прави заради себе и, а не заради другите. Това му е в природата.

Share this post


Link to post
Share on other sites

аз бих се жертвал само за 2ма човека -

1вия приятел с който си познавам от 5 годишен

2рия любимия човек

Share this post


Link to post
Share on other sites

×
×
  • Create New...