Jump to content
BulForum.com

AZDEAZ

Members
  • Content Count

    67
  • Joined

  • Last visited

About AZDEAZ

  • Rank
    Член
  • Birthday 02/14/1980

Contact Methods

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    323991720
  1. Добре, извинявам се. Престраших се, дано не разстроя рецепторите ви за добра лирика. ОЧАКВАМ ТЕ Влюбена някога бях, дори не помня ден и час. Млада съ и много истини не зная, но казвам със уверен глас: "Любовта е да се преживява, не да се помни!" Любовни трофеи аз не нося. Самата станах жертва. Болеше ме, но съм щастлива, че обичана била съм. Желая любовта отново, викам я със пълен глас. Даже песнички й пея, но да я прилаская не можах. Когато искаш нещо много, то никога не идва. Затова, ела! Но само, когато ти решиш. ВЪЗМЕЗДИЕ ЩЕ ИМА Какво? Не можеш ме запомни? Не се коси! Помни ти мойта сянка! Защото скоро е часа, когато тя ще е реална. И ще помръкне за теб света. Не вярваш!? Тя ще те отведе там, където съм и аз сега и никак няма да е лесно да избягаш. Знам! Ще тъгуваш тук - в тама и самота, но ти го заслужаваш. И знай! Няма да те спася, макар че ще мога. НОЩ, ЕЛА Нощ, ела! Вземи ме! Огледай се във моята душа. Със теб сестри сме: Тъмна, мрачна е ноща, в тъма е и моето сърце. Но "нежна е нощта" - те знаят, нежна съм и аз - знаят ли го те? По твойта мантия магична, трепкат хиляти звезди. В мойта пазва живеят безброй мечти. Но далечни сестри сме ние! Твоите звезди те гледяа всяка нощ, моите мечсти никой не поглежда! Те знаят ли, че съществувам!?
  2. А аз пък съм чувала, че е на Стефан Цанев. Не съм твърдяла, че стихотворението е мое, споделих го с вас, защото това е любимото ми стихотворение. Иначе съм правила опити да пиша стихове, но те са абсолютно детински и аматьорски и не вярвам на някой да харесат. Иначе стихотворениет не съм го чела в оригинал от стихосбирка, а от лексикон, за това не знам кой е авторът му.
  3. ПТИЦА Ти виждал ли си как умира птица? Изчезва бавно в гаснещия ден уплашено, но болката отрича впила нокти в празния простор студен. Със писък пак раздира небесата, предава се ... и гасне като свещ. Така у мен замря и светлината, с надеждата да бъде някой ден до теб. А вярвал ли си някога в момиче, в което да се вричаш и кълнеш? Да знаеш, че до гроб ще го обичаш ... да нямаш съвест да го предадеш. Веднъж повярвах, чувствах, че обичам, потърсих в тебе този мой копнеж. Вълшебни думи мислих, че изричам, но всичко се оказа чужд стремеж. Сега се молиш, искаш да я върнеш, но мъртва тя лежи във моята душа. Убия ти! Дори и не потръпна. Забравил бе, че птицата е любовта. На чувствата в отчаяният лов, догдето ги преследва и тълкува. Душата се лекува от любов, макар че от любов не се лекува. И винаги изправена на съд, наивно брани слабото си право. Очаква от любов да й простят, макар че от любов не се прощава. В света от реализъм опростен, единствено контрастите избира. И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира.
×
×
  • Create New...