[LifeFeel]

Вчера като почетох малко темата за вицовете се посмях добре...
и сега като е 6 часа сутринта и ми е гадно реших да отворя още една такава забавна тема


PS: може би не само забавна или нещо повече от просто забавна...

This post has been edited by LifeFeel: 01 December 2003 - 10:27

[Blitz^^]

Ленинград- Свобода


Только когда плывёшь против теченья,
Понимаешь, чего стоит свободное мненье.
Звенья собираются в длинные цепочки,
Линия жизни становится точкой.

Строчки и дни, стежок за стежком,
Шьют твоё дело с душой и огоньком.
Здесь, за решёткой, начальник-полковник,
Моя свобода - это радиоприёмник.

Я свободен словно птица в небесах,
Я свободен, я забыл, что значит страх.

Быть другим - это значит быть всегда одному.
Выбирай, что тебе - суму или тюрьму.
Никому просто так не даётся свобода,
Из неё нет выхода, и в неё нет входа.

Сода для того, чтобы чай был черней,
Понятно? Тогда и себе налей.
Я участвую в каком-то сидячем марафоне,
Хорошо, есть приёмник в магнитофоне.

Я свободен словно птица в небесах,
Я свободен, я забыл, что значит страх.

Чай, папиросы, ответы на вопросы,
Допросы, опять допросы.
Мой приёмник - односторонняя связь,
Тире и точки, арабская вязь.

Я не могу сказать, но зато я слышу,
Я видел, как крыса становится мышью.
То, что не стереть, как сильно ни три,
Свобода - это то, что у меня внутри.

Я свободен словно птица в небесах,
Я свободен, я забыл, что значит страх.

Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.
Свобода - это то, что у меня внутри.

[Grimjaur]

СОЛДАТ УДАЧИ

Ты устал воевать за чужие идеи,
Рисковать и стрелять, ничего не имея.
Но теперь у тебя есть другие задачи:
Ты решил записаться в солдаты удачи.
Наблюдая за всеми в прицел автомата,
Ты надеешься лишь на везенье солдата.
У тебя за спиной пара цинков патронов,
А в кармане последний патрон и икона.

Припев:
Ты стоишь на распутьи, а Христос на распятьи.
Он за нас принял наши грехи и проклятья.
Выбирая войну, ты умножишь потери.
Никого ты не любишь, никому ты не веришь.
Никому ты не веришь.
Никому ты не веришь.

Снова кто-то кричит о величьи России,
А ты кровь проливаешь и видишь насилье.
Твою душу терзают большие сомненья.
Без войны не живет ни одно поколенье.
Кто во имя Христа, кто во имя Аллаха
Убивает, но ждет их единая плаха.
Чья-то мать над убитым сыночком заплачет.
Это тоже работа солдата удачи.

Припев.

Ты боишься уснуть, не увидев рассвета.
Но в кармане бумажки зеленого цвета.
Ты за них продал душу, не чувствуя страха.
И тебе наплевать на Христа и Аллаха.
На груди разорвалась цепочка с иконой.
И уже на исходе два цинка патронов.
Ты в прицеле другого, но он не стреляет.
Он такой же солдат, но он верит и знает:

Припев.

Но теперь ты полюбишь, теперь ты поверишь.
Но теперь ты полюбишь, теперь ты поверишь.

Владимир Мазур

[Grimjaur]

Saga - Snow Fell

He sat in a room
in a square of the color of blood.
He'd rule the whole world
if there was a way that he could.
He'd sit and he'd stare
at the minreds on top of the towers.
For he was a beast
as he hatched his new plans to gain power.

(chorus)
And the snow fell
covering the dreams and ideals.
And the snow fell
freezing the blood and the wheels.
And the snow fell
they had to keep up for survival.
And the snow fell
defeating the beast's only rival.

They took the old roads
that Napoleon had taken before.
They fought as a force as a light
against the darkness in a holy war.
One day they were looking around
and the sun was shining on the cold flowers.
The next day they were freezing to death
in the sleet and the ice cold showers.

(chorus)

Then came the deadly roads
back from the stairs of their retreat.
The cold racked their bodies
but worse was the pain of defeat.
Many people who had hailed them once
now turned and looked away.
These people now knew
that the beast was on it's way.

(chorus)

You finally came back
to the borders of your fatherland.
Now enemies came
traitors everywhere at hand.
Many people who had fought and died
knowing that they had to win.
It still sickens my heart
to see the picture of the red flag in Berlin.

(chorus)

[second.life.syndrome]

Как да и обясня? Болничната смрад, миризмата на варено зеле, пране и болести, бръмченето на телевизори в тихите стаи, пълни с изгубени хора, които ридаеха, защото не им харесваше компотът от ябълки, или си крещяха един на друг с неочаквана злоба, размахваха безпомощно юмруци и се блъскаха в бледозелените стени. Имаше един мъж в инвалидна количка - относително млад, с набраздено лице и изцъклени безжизнени очи, - който през цялото време, докато бях там, крещеше: ''Не ми харесва тук! Не ми харесва тук!'', докато гласът му премина в монотонно бръмчене и дори аз се улових, че пренебрегвам страданието му. Една жена стоеше в ъгъла с лице към стената и плачеше, незабелязана от никого. А жената в леглото - огромното подпухнало същество с боядисана коса, закръглени бели бедра и ръце, хладни и меки като прясно тесто, - която се усмихваше ведро сама на себе си и си мърмореше... Само гласът беше същият като преди, без него никога не бих повярвала, глас на малко момиченце, което произнася нищо незначещи срички, с очи, безизразни и кръгли като на бухал. Насилих се да я докосна.
- Рен. Ренет.
Пак същата безсъдържателна усмивка, леко кимване, сякаш в мечтите си беше кралица, а аз - неин паж. Сестрата тихо ме освеноми, че сестра ми е забравила името си, но се радва да ме види; че има ''добри дни'', че обича да гледа телевизия, осебено анимационни филми, и че иска да и решат косата, докато слуша радио...
- Разбира се, все още получаваме пристъпи - каза сестрата и аз замръзнх при тези думи; усетих как в стомаха ми се образува топка и изтръпвам от ужас. - Будим се нощем - странен начин на изразяване, сякаш като се приобщава към личността на жената, може по някакъв начин да сподели старостта и лудостта и - и понякога избухваме без причина, нали?
Тя ми се усмихна весело - млада русокоса жена на около двадесет години - и в този миг така я намразих за младоста и и веселото и невежество, че едва не се усмихнах в отговор.

Джоан Харис, ''Петте четвъртини на портокала''

И ето тук един поздрав за копчето

This post has been edited by second.life.syndrome: 22 November 2007 - 11:22

[Grimjaur]

Ария

Я Свободен

Надо мною тишина,
Небо полное дождя.
Дождь проходит сквозь меня,
Но боли больше нет.
Под холодный шепот звезд
Мы зажгли последний мост,
И все в бездну сорвалось.
Свободным стану я
От зла и от добра.
Моя душа была на лезвии ножа.
Я бы мог с тобою быть,
Я бы мог про все забыть,
Я бы мог тебя любить,
Но это лишь игра.
В шуме ветра за спиной
Я забуду голос твой.
И от той любви земной,
Что нас сжигала в прах,
И я сходил с ума.
В моей душе нет больше места для тебя.
Я свободен, словно птица в небесах.
Я свободен, я забыл, что значит страх.
Я свободен, с диким ветром наравне.
Я свободен, наяву, а не во сне.
Надо мною тишина,
Небо полное дождя.
Дождь проходит сквозь меня,
И я свободен вновь.
Я свободен от любви,
От вражды и от молвы,
От предсказанной судьбы
И от земных оков,
От зла и от добра...
В моей душе нет больше места для тебя.
Я свободен, словно птица в небесах.
Я свободен, я забыл, что значит страх.
Я свободен, с диким ветром наравне.
Я свободен, наяву, а не во сне

[kopche]

24 ноември 2007 г.

[VeGor]

Riot's in the air
Seen it in the street
The ugly head of violence
The sound of stamping feet
Heard the shooting to protect the law, but it's a lie
Lead instead of water hits you right between the eyes

When justice dies
The people are bound to follow!

Heard a lot of questions
Never heard replies
Seen a lot of batons raised
Heard a lot of cries
Find it hard to tell the good guys from the bad
Feeling the policestate right behind my back

When justice dies
The people are bound to follow!

Democracy, democracy, have to face the fact
Cobblestones and opposition fits with broken glass
One was a psychopath
The other was a cop
One was full of hatred
So he shot me in my guts

Justice is a garden divided by a fence
If you're on the wrong side you don't stand a chance
Hit me on the head
Cripple me for life
Seeing the policestate right before my eyes

This post has been edited by VeGor: 25 November 2007 - 00:11

[Crazy_Hamster]

Alter Bridge - Watch Over You

Leaves are on the ground
Fall has come
Blue skies turning grey
Like my love

I tried to carry you
And make you whole
But it was never enough
I must go


Who is gonna save you
When I'm gone?
And who'll watch over you
When I'm gone?

You say you care for me
But hide it well
How can you love someone
And not yourself?



And when I'm gone
Who will break your fall?
Who will you blame?

I can't go on
And let you lose it all
It's more than I can take
Who'll ease your pain?
Ease your pain


Who is gonna save you
When I'm gone?
Who'll watch over you?
Who will give you strength
When you're not strong?
Who'll watch over you
When I've gone away?

Snow is on the ground
Winters come
You long to hear my voice
But I'm long gone

[PSYCHOSIS]

Ще се събуди преди теб,
за да погледа как се гушкаш,
а после много уморен
глава до тебе ще отпусне.

[Grimjaur]

За съчиняването


От жената съчинен е трубадурътМога да повторя пакТя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XII в.

Време и аз да се измисля,защото кой ще ме измисли някога.Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,и други приказки ме карат да побързам.
Измисли си, казват, някаква жена,другото, мъжът, е женска работа.
И ето я, тя вече съчинява според страстта си мъжкото ми тяло,тя съчинява двете ми ръце опипващи и тежки,тя съчинява белия ми дроб и всяка алвеола поотделно,и учестения ми дъх,тя съчинява онова огромното(така го съчинява тя - огромно).
Какъв замах! Тя съчинява!
И ето ме измислен, съчленен красив по своему, в една приятна възраст, съблазнителен,преди да съм измислил края.А краят трябва да е тъжен и да е хубав същевременно.
И аз измислям своя край:дали да свърша между пръстите на най-добрата ученичка,тъй както ме преписва, небрежна в правописа,дали да свърша сам,или изобщо да не свършвам,
защото кой ще ме измисли след това.

Георги Господинов

[Grimjaur]

НОЧНОЙ ДОЗОР

Мы раньше вставали с восходом солнца
И жили тысячу лет,
Пока один из нас не выкрал
Огонь - мерцающий свет.
Тогда одни из нас стали молиться,
Другие точить клыки,
Но все мы пили из Голубой реки.

А время тогда потекло сквозь пальцы,
К зиме обмелела река.
И тот, кто жил здесь всегда, стал винить
Пришедших издалека.
У одних подрастали дочери,
У других сыновья,
Но все мы пили из одного ручья.

Мы заточали друг друга в крепости,
Поджигали мосты.
Над этим градом - звезда с полумесяцем,
Над тем - на макушках кресты.
Над одним окном - песня иволги,
Над другим - галдеж воронья,
Но все мы пили из одного ручья.

Один удалился от мира в горы
К источникам Инь и Ян.
Другой сидел в задымленной чайной
И просто курил кальян.
На одной жене платье белое,
Та, что в черном, - жена ничья,
Но все мы пили из одного ручья.

Один поднималася все выше и выше,
Другой повредил крыло.
На одних полях наливались колосья,
На других ничего не росло.
Один умирал, настигнутый пулей,
Другой - стрелял из ружья,
Но все мы пили из одного ручья.

И отхлебнув - кто вина, кто зелья,
Кто отца поминая, кто - мать,
Один решает, что время строить,
Другой - что время взрывать.
Но каждую полночь Сидящий
У мельницы судеб решает их спор:
Он говорит, кому выходить в дозор.

Белая гвардия

[second.life.syndrome]

Dear kriske,
Имам спонтанния порив да ти се обадя СЕГА, което прави 4.30 при теб и се страхувам, че ще ме сдъвчеш. Освен това не мога да си го повзоля. Вчера ми дойдоха сметките за телефон И въпреки това току-що говорих със Силвия поне 45 минути. Или точно поради това.
Не спира да вали. Не съмва. Небето ще падне и ако случайно земята не се продъни... хм... тогава ще стърчим една глава над облаците... може би си заслужава?! Вчера ходих да плувам и после на солариум. Легнах и си пожелах никога да не стана. Започвам да разбирам защо лелките се пекат, докато заприличат на пиле на грил.
Гепила ме е носталгията, дето си я имам като латентно заболяване. Пристъп или криза, наречи го както искаш. Надух главите на клубарите в "Медицина" колко ми липсва България. Ако знаеш само, какви неща ми липсват. Да вземем пазарите. Пинципно и специално този на Графа до църквата /дето едно лято с теб седяхме на една пейка.../. Липсват ми цветовете, миризмите, липсват ми доматите, които просто те подканят да ги нарежеш на салата, лиспва ми жълтото и червеното и зеленото, липсват ми щайгите, лютеницата и всичко наоколо. Липсва ми всяка пресечка и всеки мъничък ъгъл и градинка и църква. Изобщо навсякъде съм обичала някого и то си стои там... Искам си заведенията, където в края на лятото келнерите не ме питат, а просто носят. Искам си жегите и такситата и лудите жени около себе си и разходките. Искам си влаковете, палатките и местата, където човешки крак не е стъпвал. Изобщо не мисля, че има човек, който да ме разбере в момента по-добре от теб. Четох един от първите ти дайъри логс за усещането, когато се връщаш в България. Никога вече няма да се опитвам да го описвам. Ще го принтя и ще го преведа на всички езици, които знам и когато някой ме пита, ще му го давам да го чете.
Sick and tired съм от този пластмасов свят, от този свят, в който всичко е възможно, стига да можеш да си платиш. От чистотата, липсата на миризми и цветове, пълното отсъствие на живот. От пица, кола, американски бисквити и пакетирана духовност.
Искам вкъщи. Там, където е мръсно, прашно, улиците са разбити, хората живеят в панелки, но все още можеш да оставиш децата си сами вечер и не се налага да ги водиш и да ги прибираш от училище. Там, където влаковете са на 40 години, но възрастта на влака никога не ми е пречила да правя любов на 50те сантиметра в спалното. Там, където всички знаят какво са мекици или баница и не ти се налага да използваш краката и ръцете си, за да го обясниш в експресивна пантомима. Там, където нямаш обхват с джи-ес-ем-а си и това е прекрасно оправдание, че цяла седмица никой не може да те открие по баирите. Там, където през зимята чаят ухае на "купа сено и забравено наблизо ведро с мляко". Плюс цветята край пътя. Там, където в селище от 6 бараки край морето има "семеен хотел". Абе, изобщо... България не е Европа и слава Богу. България е на Балканите. С цялата им древност и първичност. С бавно течащото време. С бавните промени. С колорита. С топлината, с която те гушкат. С честите "липсваш" и "обичам те". С музиката. С кавалите и гайдите, които извикват образите на скътани долини и дълго лято.
Обещай ми, че в първото лято, в което и двете сме там, ще отидем на Маджаре, ще берем каквото има според сезона, ще се пазим звездите да не ни тупнат по носа и може и нищо да не си говорим. Спри света. Искам да сляза.


(продължение)

Бояна Петкова

This post has been edited by second.life.syndrome: 26 November 2007 - 18:19

[Grimjaur]

Завръщания

Цял живот човек се завръща отнякъде. От работа, от екскурзия, от почивка, от война, от болница, от кръчма – вечно се завръща отнякъде, докато един ден не се завърне.
Пропуснах да спомена едно важно завръщане – завръщането от настоящето в минало-то, завръщането в света на детството...

Ян Скацел
/любителски превод/

[Grimjaur]

"– Празноглави дрънканици, туй е то поезията – осведоми го Архиканцлерът. – Слушал съм планински ручеи. Текат си и бълбукат. Пък и в тях има едни дребни твари, разни буболечки с малки… Както и да е. Исках само да изтъкна, че звукът изобщо не прилича на смях. Поетите все се оплес-кват. „Тя има устни като вишни.” Значи малки, кръгли и с костилка по средата? Ха!"

Нда...

[Grimjaur]

Ред. Дисциплина. Лишения.
Всичко това за добър живот.
Режим. Точност. Откровение.
Не!Това не е съдбата на роб.


Скаути. Изпълняват обещания.
Помагат. Решават сложни задачи.
Излизат с чест от много страдания
и в трудните мигове рядко плачат.

Ако всички бяхме като тях
и животът ни беше така подреден.
Наполовина щеше да е всеки грях
и полезен за нас този сложен ден.

Явор Симеонов Перфанов

[VeGor]

http://www.youtube.c...h?v=ICaMpQ8k9sc

[Grimjaur]

VeGor, on Dec 4 2007, 11:17, said:

http://www.youtube.c...h?v=ICaMpQ8k9sc

Дееа, тия чеченски мутри мноо мязат на нашите цигани
Вегор, добра сцена, от добър филм

[Grimjaur]

"Тази любов не ми помага да живея, но ми пречи да умра."

Аз, след поредния скандал...

[Grimjaur]

Saga - Son of Britain

From the once so Great Britain,
a warrior came to us. He brought us Blood & Honour,
The man that we all trust. Ian Stuart has now fallen,
but his music still lives on. So it will continue,
when all the filth has gone.

Our ranks are filled with comrades,
marching down the street.
We are hunting down the enemy,
let's force them to retreat!
Ian Stuart is still marching,
walking by our side.
His music is still clear and loud,
his spirit full of pride!

Ian Stuart's weapon,
was his battle songs.
His music filled my backbone,
and there it still belongs.
A messenger of justice, a man who made
us see eternal laws of nature
in the songs for you and me.

When the new empire rises,
we wont forget the man,
who took a stand for Europe,
when everybody ran. Fulfilment of his mission
is now our destiny - To purify our nations,
and to set our people free.

Remember Ian Stuart

This post has been edited by Grimjaur: 05 December 2007 - 10:00

[Grimjaur]

Quote

Веднъж Кирил, който тогава бил на 12 години, накарал ординареца на баща си да му лъсне обувките. Като видял това Борис Дрангов пратил войничето да занесе едно писмо до Военното училище. Пътят до там бил доста кален. Когато ординарецът се върнал, Дрангов накарал сина си да му почисти обувките. "Правя това, за да разбереш, че трябва да се трудиш и че не бива да унижаваш с нищо обикновения войник"-казал той.

Още