Jump to content
BulForum.com

Любими моменти


LifeFeel

Recommended Posts

Вчера като почетох малко темата за вицовете се посмях добре...

и сега като е 6 часа сутринта и ми е гадно реших да отворя още една такава забавна тема :)

 

 

PS: може би не само забавна или нещо повече от просто забавна...

Link to comment
Share on other sites

  • Replies 3.9k
  • Created
  • Last Reply

"Опъна на свой ред от стомната, избърса уста с ръка и с видимо задоволство шумно издиша. Прелитащата край него пеперуда падна мъртва на земята.

Старикът я побутна с крак.

- Слабовато създанийце - каза той."

 

Стария Клиф от "Отново и отново"

Clifford Simak "Time and Again"

 

(ненапразно написах имената едно под друго :rolleyes: )

Link to comment
Share on other sites

"Любовта е ... да даваш и да вземаш. Аз давах, а сега ще взема да се махна."

 

Едгар - компютъра от филма "Електронни мечти"

Link to comment
Share on other sites

"Любовта е биохимичен еквивалент на яденето на голямо количество шоколад"

 

Ал Пачино

"Адвокат на дявола"

Link to comment
Share on other sites

"Любовта е голяма купчина тор, и аз съм един петел, който се катери по нея за да изкукурига"

 

Арчибалд (Тим Род)

"Роб Рой"

 

 

 

PS Нещо за любовта ми дойдоха неща... сигурно съм влюбен в Мери...

Link to comment
Share on other sites

" - Хей, гъз! Ще ти паднат гащите."

 

Мич

"Baywatch"

 

(хахаха - масаракш - откъде ли ми дойде това... ;) )

 

 

" - Донеси текилата..."

Терминатор 2

 

 

 

" - Направи каквото ти казва, гущер такъв с мутра на червей, кратуно, пълна с пясък!"

Стилгар

Dune 2 - Frank Herbert

Link to comment
Share on other sites

"Това се подчертава от многократните доказателства за отсъствието у Човека на осъзната цел, непрекъснатите му лутания насам-натам, опит да се докопа до начин на живот, който непрестанно му избягва, може би понеже той никога и не е знаел точно какво иска."

 

Clifford D. Simak

"City" - една фантастична книга която трябва да бъде прочетена

Link to comment
Share on other sites

Detsko animacionno filmche. Dve zaicheta sediat i se oglejdat. Valk gi podgonva i te reshavat da se skriat v edna staia nablizo. Otvariat vratata i vlizat. Vatre e neprogledene mrak. Ednoto ot zaichetata progovaria:

"Bahti i tamnoto!"

Link to comment
Share on other sites

Мотикова Алегория

Човек - начинаещ потребител, ненастъпил още мотиката и затова уверен, че мотики не съществуват.

Леймър - потребител, редовно настъпващ мотиките, но продължаващ да вярва, че мотики не съществуват.

Тесен специалист - потребител, овладял до съвършенство настъпването на едни и същи мотики.

Широк специалист - потребител, имащ на челото си две или повече цицини.

Програмист - този, за когото при настъпването на мотиките е най-важен резултатът. Понеже му е омръзнало да настъпва чуждите мотики,

прави свои собствени.

Напреднал програмист - програмист, настъпващ дадена мотика не повече от два пъти.

Copyright - концепция, ограничаваща броя на достъпните за настъпване мотики според финансовите възможности на потребителя.

Геймър - този, за когото при настъпването на мотиките най-важен е самия процес. Обикновено не може да произвежда собствени мотики.

Cheater - разновидност на геймъра, настъпва само мотики с дунапренови калъфки на дръжката и обикновено само по веднъж.

Хакер - този, който е способен да настъпи мотиката, даже ако е затворена в барака и заключена с катинар.

Хакер-идеалист - благороден борец за правото всеки да може да настъпи неограничен брой мотики.

Microsoft - корпорация, световен лидер в производството на мотики.

Бил Гейтс - митично същество от програмисткия фолклор; зъл дух, покровител на мотиките.

Ъпгрейд - процес на непрекъснато харчене на пари за нови мотики, всяка от които удря още по-силно от предишната.

Бета-версия - версия, в която мотиките се виждат с невъоръжено око.

Release (издание) - версия, в която мотиките са покрити със шума.

Съвместимост на версиите - принцип, позволяващ новите мотики да ви нацелват точно по цицината от предишните.

Assembler (aсемблер) - език за програмиране, позволяващ да настъпваш мотиката няколко милиона пъти в секунда.

Локална мрежа - технология, позволяваща да бъдеш праснат по челото, даже когато мотиката е настъпил някой друг.

Интернет - технология, позволяваща да настъпваш мотики на другата страна на земното кълбо.

Мрежова конференция - технология, позволяваща на всеки да настъпва не само своите, а и чуждите мотики.

Cyrillic encoding (декодиране на кирилица) - подаръчен комплект мотики за потребителите на интернет.

Приятелски интерфейс - гумена облицовка на дръжката на мотиката.

Flexible (настройваем) интерфейс - облицовка на дръжката на мотиката, която можеш да нагодиш по височината на челото си.

Графичен интерфейс - мотика с регулировка на цвета и силата на искрите, които ще видиш, след като те прасне по челото.

Ненадеждна система - мотика, които ви бие по челото даже и тогава, когато не сте я настъпили.

Надеждна система - мотика, които ви бие точно по челото даже и тогава, когато сте с гръб към нея.

Многозадачност - концепция, позволяваща да настъпиш няколко мотики едновременно.

Обектно-ориентирано програмиране - метод за производство на мотики на принципа на матрьошките.

Мanual (ръководство) - книга, описваща различните начини за настъпване на мотиката. Никога не се ползва от ламерите и хакерите.

Напредналите програмисти я използват, след като настъпят мотиката втори път.

Техническа поддръжка - служба, която дава съвети какво да се прави след настъпване на мотиката.

Обикновено първият й съвет е да настъпиш мотиката пак и да сравниш усещанията.

Link to comment
Share on other sites

"Мразя да ми говориш с насмешка, мразя прическата ти.

Мразя да караш колата ми, мразя да се взираш в душата ми.

Мразя големите ти груби обувки, мразя да четеш мойте мислите.

Мразя те и чак ми се повръща или ми идва да пиша стихове.

Мразя, когато си винаги прав.

Мразя, когато ме лъжеш.

Мразя, когато избухваме в смях, мразя и сълзи да лея.

Мразя, когато те няма до мен, и когато не ми се обаждаш.

А най-много мразя това, че да те мразя не мога."

10 Things I Hate About You.

Link to comment
Share on other sites

... най-напред изостави главните букви, а накрая дори и точките:

 

Снощи в киното. Само военни филми. Много хубав филм за кораб с бежанци, бомбондиран някъде в Средиземно море. Публиката много се забавляваше, когато стреляха по огромен дебел мъж, който се опитваше да избяга с плуване, а въртолет го преследваше, първо виждеш как пляска във водата като морска свиня, после го виждаш през мерника на картечниците на хеликоптера, след това е целия надупчен морето около него порозовява и така бързо потъна сякаш се е напълнил с вода през дупките. публиката лудо се смееше когато потъна. после се вижда спасителна лодка с деца и въртолет да кръжи над нея. една възрастна жена навярно еврейка седеше на носа с тригодишно момче на ръце. момчето пищеше от страх и криеше главата си в гърдите и сякаш се опитваше да се зарови в нея а тя го обгръщаше с ръце и го успокояваше въпреки че тя самата бе посиняла от страх и през цялото време го прегръщаше колкото се може повече сякаш си мислеше че ръцете и могат да го спасят от куршумите. тогава въртолетът пусна върху тях двадесет килограмова бомба страхотен взрив и лодката се превърна в трески. после дадоха прекрасен кадър на детска ръчичка ..... въртолет с камера трябва да я е снимал и от редовете на партийните членове се разнесоха ръкопляскания много ръкопляскания но една жена от местата за проли изведнъж започна да вдига врява и да крещи че не трябвало да го показват пред децата докато полицията не я изхвърли не вярвам нещо да и се е случило кой го е грижа какво казват пролите типична реакция на пролите те никога .....

 

Джордж Оруел - "1984"

Link to comment
Share on other sites

"... Зная, разбирам ви. Страх ви е да не направите грешки. Не се страхувайте! Човек винаги може да се възползва от грешките си. Човече, когато бях млад, направо тиках невежеството си в лицата на хората. Те ми се присмиваха жестоко. Но докато стана на 40 години, те самите успяха да изострят моето тъпо оръдие и да го превърнат във финно острие. Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмива, но и никога нищо няма да научиш..."

 

"Не може да се определи моментът, в който се поражда приятелството. Както когато пълниш капка по капка някакъв съд с вода, най-сетне идва една капка, която го препълва, така и в поредицата от прояви на приятелството идва една, която грабва сърцето ти."

 

" 451 градуса по Фаренхайт" (просто задължителна книга) - Рей Бредбъри

 

"Господи, дари ме

със спокойствието да приема

нещата, които не мога да променя,

със смелостта

да променя нещата, които мога,

и с мъдростта винаги

да мога да разбера

разликата

между двете"

 

" Кланица № 5 " - Кърт Вонегът

 

 

Vankata, а най-странното е, че в момента чета точно 1984 :))

Link to comment
Share on other sites

Vankata, а най-странното е, че в момента чета точно 1984 :))

Просто бях потресен от гениалността на тази книга. И ето още два велики момента от нея:

 

" ... Другарят Огилви, за чието съществуване преди час никой не подозираше, вече беше действителност. Стори му се забавно, че човек може да създава мъртви, но не и живи хора. Другарят Огилви, който никога не бе съществувал в настоящето, сега съществуваше в миналото и когато за фалшификацията бъде забравено, той щеше да съществува така достоверно и въз основа на същите доказателства, както Карл Велики или Юлий Цезар ..."

 

" ... Те няма да възстанат преди да се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят преди да възстанат ... "

Link to comment
Share on other sites

" ... Не се взирайте през цялото време назад, няма начин да не се депресирате. Добре де, вече не може да вършите работата си както преди. Та с всеки е така. Идва момент в който трябва да си вдигнем краката. Вижте мен. Откакто се пенсионирах съм безгрижен като славейче. Вярно, и двамата не сме първа младост, но трябва да продължите да гледате напред. Трябва да се радвате на живота. Вечерта е най-хубавата част от деня. Свършили сте всичката работа. Сега вече може да се наслаждавате на живота. Аз поне така го разбирам. Питайте когото искате, всеки ще ви каже. Вечерта е най-хубавата част от деня ..."

 

Казуо Ишигуро - "Остатъкът от деня"

Link to comment
Share on other sites

Вестник "Стършел" - 13.09.2002

Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение

на пострадалите при трудови злополуки

 

Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за

допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.

Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на

обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз

се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се

ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на

покрива на една новострояща се шестетажна сграда.

Когато приключ их работата си, установих, че

са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа,

са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце

до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като

използвам макарата, прикрепена към стената на

строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето,

качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела.

След това отново слязох долу и отвързах въжето,

придържайки го леко, така че тухлите да бъдат

спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал,

че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата

си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да

пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че

продължих да се изкачвам по стената на сградата с

висока скорост.

Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този

момент се придвижваше надолу към земята със също

толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни

фрактурата на черепа, а също и незначителните

охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3

от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе

съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не

спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат

в макарата. За щастие по това време вече се бях

окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се

поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време

очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в

нея дъното му се откачи. В този момент, вече

освободен от тежестта на тухлите, останали на

земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви

приканвам да обърнете внимание на данните за моето

собствено тегло. Както можете да си представите,

сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на

сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела,

който този път се изкачваше нагоре. Това ми

донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и

няколко разкъсни рани по краката и долната част на

тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.

Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно,

за да намали нараняванията ми при падането върху

купчината тухли и за щастие последствията бяха само

няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам,

че трябва да докладвам и това, но докато си лежах

върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без

да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие

на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което

можех да правя, бе да лежа там и да гледам как

празният варел започна отново пътешествието си

надолу към земята и в края на краищата се стовари

върху мене. Това обяснява и двата счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят

интереса ви.

Link to comment
Share on other sites

"- Нека все пак не забравяме, че ние само превидно сме двама, фактически съм само аз, но от различни дни в седмицата..."

 

"Из Звездни Дневници", "Седмо Пътешествие", от Станислав Лем.

Link to comment
Share on other sites

LA donna e mobile:

 

"…Za men horata sa kato taralezhite. Taralezhi, na koito im e studeno. Te ne mogat da se pritisnat i stoplqt edin drug, bez da zabiqt bodlite si edin v drug. Strashnoto e, kogato tova im pravi udovolstvie. Te se pritiskat i sladostno opiqneni ot bolkata produlzhavat vse po- silno da se pregrushtat i vse po-dulboko da zabivat bodlite si edin v drug.

I az obichah i me boleshe. A toi se praveshe, che ne me zabeliazva. Dokato edin den razbrah, che toi ne e s nishto po-osoben ot drugite… i e gotov kato paqk da me iziade…

Edin paqk-tova e toi. A az go obichah…O, gospodi, kolko mnogo go obicham…!!"

 

 

 

P.S. Citata ne e suvsem tochen, no smisula e tozi....

Link to comment
Share on other sites

Ako tova se vmestva tuka eto:

".....Ние, можещите водени от незнаещите, вършим

невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме

направили толкова много, с толкова малко, за толкова

кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо....."

К.Иречек, 13.12.1881

 

Tova mnogo mi haresva

Link to comment
Share on other sites

извинявам се че е малко дълго, но сърце не ми дава да отрежа каквото и да било...

 

Клик, хъм. Огромният сив гребулонски разузнавателен кораб се движеше тихо през черната бездна. Пътуваше с невероятна, изумителна скорост, но на фона на милиардите трепкащи далечни звезди изглеждаше сякаш изобщо не се движи. Бе като черно петно, замръзнало намясто сред множеството светлинки на нощта.

На борда на кораба всичко си беше така, както и преди хилядолетия - тъмно и тихо. Клик, хъм.

Или почти всичко. Клик, клик, хъм.

Клик, хъм, клик, хъм, клик, хъм. Клик, клик! Клик, клик, клик, хъм.

Хъммм. Една наблюдаваща програма от малко по-ниско ниво събуди наблюдаваща програма от малко по-високо ниво някъде в полу-заспалия кибермозък на кораба и докладва, че когато се чуе "клик", в отговор се получава само "хъм".

Наблюдаващата програма от по-високо ниво попита дали това трябва да се получава в отговор, а програмата от по-ниско ниво отговори, че не може да си спомни точно, но май трябвало да бъде нещо като далечна, доволна въздишка. Не знаеше какво е това "хъм". Клик, хъм, клик, хъм. Само толкова.

Наблюдаващата програма от по-високо ниво се замисли над чутото и то никак не й хареса. Попита наблюдаващата програма от по-ниско ниво какво точно наблюдава, а тя отговори, че и това не можела да си спомни точно, освен че на всеки десетина години нещо трябвало да прави "клик" и да въздиша, както досега се случвало безотказно. Опитала се да се консултира с таблицата за грешки, но не успяла да я открие, поради което и предупредила за проблема програмата от по-високо ниво.

Програмата, от по-високо ниво на свой ред се опита да провери в своите справочни таблици какво би трябвало да наблюдава програмата от по-ниско ниво.

Не успя да ги открие.

Странно.

Потърси пак. Получи само съобщение за грешка. Опита се да види каква е тази грешка в таблицата за грешки, но не успя да открие и нея. Остави да изминат две наносекунди и опита отново. След което събуди функционалния контролер на сектора. Функционалният контролер на сектора моментално се натъкна на проблеми. Повика наблюдаващия агент, който също се натъкна на проблеми. След няколко милионни от секундата из целия кораб вече се събуждаха вериги - някои безжизнени от години, други - от столетия. Нещо някъде се бе объркало ужасно, но никоя от наблюдаващите програми не можеше да каже какво е то. Жизненоважни инструкции липсваха на всяко ниво, а също така и инструкциите, които трябваше да казват какво да се прави, ако се окаже, че липсват жизненоважните инструкции.

Малки софтуерни модули - агенти - се втурнаха по логическите канали, като се групираха, консултираха и прегрупираха. Много скоро те установиха, че паметта на кораба - чак до централния модул на мисията - се е превърнала в развалина. Никакви въпроси не можеха да установят какво точно се бе случило. Изглеждаше, че дори и централният модул на мисията е повреден.

Което означаваше, че проблемът е много прост за разрешаване. Трябваше да се смени централният модул. Имаше още един - резервно копие, точно като оригинала. Налагаше се да се смени физически, защото от съображения за безопасност нямаше никаква връзка между оригинала и копието. След смяната новият централен модул щеше да проследи възстановяването на системата до най-малката подробност и всичко щеше да е наред.

Роботите получиха нареждане да извадят резервното копие на централния модул от специалното защитено помещение, в което го съхраняваха, и да го пренесат до логическия отсек на кораба, за да бъде инсталирано. Което означаваше продължителна размяна на аварийни кодове и протоколи, тъй като роботите трябваше да разпитат агентите и да потвърдят автентичността на инструкцията. Най-накрая роботите се увериха, че всичко е наред. Те извадиха резервния централен модул от складовата опаковка, изнесоха го от помещението, в което се съхраняваше, изпаднаха от кораба и се изгубиха в пространството.

Това бе и първата съществена следа, която водеше към причината за случилото се.

По-нататъшните изследвания бързо установиха какво беше то. Метеорит бе пробил голяма дупка в обшивката на кораба. Преди корабът не бе установил този факт. тъй като метеоритът елегантно бе ликвидирал точно оборудването, което трябваше да реагира, ако метеорит пробие обшивката.

Най-напред трябваше да се запуши дупката. Оказа се невъзможно, защото корабните сензори не долавяха, че има дупка, а устройствата, които трябваше да уведомят, че сензорите не работят както трябва, не работеха както трябва и твърдяха, че сензорите са напълно в ред. Корабът можеше да достигне до заключение за съществуването на дупката от факта, че роботите очевидно бяха изпаднали навън, повличайки със себе си и резервния мозък, който би му дал възможност да види дупката.

 

Дъглас Адамс, Почти безобидна (Пътеводител на галактическия стопаджия, част 5)

bowdown.gif bowdown.gif bowdown.gif

Link to comment
Share on other sites

Ako tova se vmestva tuka eto:

".....Ние, можещите водени от незнаещите, вършим

невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме

направили толкова много, с толкова малко, за толкова

кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо....."

К.Иречек, 13.12.1881

 

Tova mnogo mi haresva

ZGAN ....tova koeto si napisal e logoto na magazina za el uredi "byl Ruski tochno zad kasierkite" :) :) :) na men syshto mnogo mi haresva :punk

Link to comment
Share on other sites

Archived

This topic is now archived and is closed to further replies.


×
×
  • Create New...