BulForum.com: BulForum.com -> Super Bowl XLIV Commercials Fail to Provide

Супер Боул е едно странно явление. Американците имат два основни национални спорта. В бейзбола повечето хора следят всичките 162 мача на любимия си отбор от редовния сезон (обикновено по радиото), а после не се интересуват от плейофите и от това, кой реално печели (титлата "световен шампион"). В американския футбол пък дори и тези, които никога не гледат спортни предавания по телевизията, организират масови купони за гледането на Супер Боул.

Денят на Супер Боул се е превърнал в национален празник. И като всеки празник и този ден си има своите традиции. Една от тях са залаганията за всевъзможни категории свързани с мача, като разбира се хазартът е незаконен... Естествено Невада, множеството индиански резервати и разни весели места по Мисисипи не се влияят от подобна забрана срещу залаганията, но нека погледнем реално - поне 95% от населението на държавата е възпрепятствано логистично от участието в тази празнична традиция. А кой би искал да пропусне да сложи пари за мерките на Ким Кардашиян в инчове (събирателно стигащи 99) срещу сумата от пробяганите и спечелените след точен пас ярдове на гаджето й Реджи Буш. Да, Буш е един от елитните рънинг бекове в лигата, но 99 ярда за Супер Боул си е много...

Другата основна традиция са рекламите на Супер Боул. Ако си мислите, че в България ви прекъсват много за реклами, трябва да се пробвате да гледате американска телевизия. Впрочем вие вече гледате американска телевизия, но с по-малко реклами...което си е доста добра сделка. Но нищо не може да се сравнява със Супер Боул. Времето за игра в американския футбол е един час. Разбира се, има няколко начина да се спре часовника и реалното време, което изисква един мач за завършването му е може би около час и половина. Нормално предаване на един такъв отнема около два и половина до три часа. Супер Боул трае около четири. Оставям сметките на вас...

Хубавото в цялата работа е, че цената на рекламата по време на Супер Боул е толкова висока (варира обикновено между 2 и 3 милиона долара за 30 секунди), че рекламодателите наистина искат да изстискат нещо от това и обикновено показват най-качествената си продукция. Имаше по едно време разни предавания (и в България пък и другаде) за най-интересните, най-добрите и най-смешните реклами. Е, рекламите на Супер Боул са едно такова предаване, само че наистина...в реално време. Почти всички шедьоври на американското рекламно изкуство са родени от нуждата да се оправдаят тия 2-3 милиона долара за еднократно излъчване.

Тази година обаче аз така и не видях нищо добро. Рекламата на Сникърс с Бети Уайт спечели вота на зрителите и честно казано и аз вероятно щях да гласувам за нея. Само заради Бети Уайт обаче...не заради рекламата. Другата готина беше тази на Хюндай, в която Брет Фарв за пореден път показва, че има чувство за хумор и се гъбарка със своята собствена нерешителност. Освен това...нищо. Пълна излагация на Доритос - много цвят и малко смисъл, геноцид на пилетата от Дени'с, типичен просташки сексизъм от Бъд Лайт, пореден евтин номер с Клайдсдейл конете, Гугъл търсене в продължение на една минута (и 6 милиона долара) и с една дума...нищо.

Възможно е да съм малко кисел, защото Сейнтс спечелиха Супер Боул XLIV, но честно казано годината си е направо много слаба откъм качествени реклами. Можете да се убедите сами в Хулу...