BulForum.com: BulForum.com -> Алкохол

Happy little boozer....
Е баш финските пиянки Korpiklaani си ги пускам, с надеждата да влошат или подобрят смотаното ми състояние. Не, че ме боли главата колкото ония път, когато изтрясках половин шише водка на ексове, или пък като ония път, когато глава, каска и дърво станаха едно цяло, но ме боли достатъчно, за да съм кисел, смотан, и готов да се заям с всеки, изпречил ми се пред очите. За да допълни картинката - навън вали, не най-доброто време за каране, но лично на мен - любимо, а и аз съм с достатъчно силно главоболие, за да не мога да карам.

Та си мисля, такъв, абе да му бера лайката що пием? К'во става като пиеш - еми смъкваш гащите, опа, задръжките, и ставаш малко по-себе си. Не, Korpiklaani не са най-добрия избор, сменям ги с Eternal Tears of Sorrow. Това си е, разбира се, нож с две остриета, щото някои от нас е добре, да не си показваме напълно прекрасния чифт извити рога и опашката с шип. Та си мисля, защо? Вече се счита за странно, откачено, едва ли не, да не пиеш. Още по-абсурдното - има хора, които ти се обиждат, ако не пиеш. Едва ли не, това, ако не консумирате заедно етилови (или ако си карък - метилови) производни, това значи, че не сте близки, това значи, че не го уважаваш... И разбира се, истинската демонстрация на приятелството е да се напиете заедно до фазата, в която си организирате състезание по далекобойност на стомашното съдържание. Или до тази, в която се събуждаш на непознато място, сред непознати хора и най-лошото - да излъчват трилър по огледалото.

М'да, падам си по екстремните спортове, ама чак толкова екс-тремен, за щастие май вече не съм. Та... се чудя на себе си, след като и докторите са ми забранили да пия, след като и аз самия не изпитвам удовлетворение, удоволствие от консумирането на алкохол, за чий хуй го правя? Абе... може ли да пиша хуй в блога си? Мъдераторите ще ми се карат ли? В смисъл... т'ва е, или не е част от форума? Че... да знам, да се цензурирам и да пиша х*й, занапред? Да де, написах хуй и се отплеснах, сигурно и за това gado има някакъв анализ Та се чудя, след като диагнозата за заболяването на черния дроб е неколкократно потвърдена, защо продължавам да упорствам в опитите си да го тровя още повече? Нито ми е кеф да съм пиян, щото проклетата ми мания да държа всичко под контрол (особено себе си) ме кара да се чувствам дискомфортно и неприятно, когато плета езика, краката и очите... да не говорим за следващия ден - когато си на лов за спомени, тоест, седиш пред огледалото със замислен поглед и щракаш с пръсти, с надеждата някой да се обърне към теб по име, защото и това не помниш, главата ти е един съвършен уред за мъчение, който искаш да премахнеш оперативно, стомаха ти изпраща предизвестие за съдебен процес заради всичко, преминало през него, а ти искаш едновременно да спиш и да не съществуваш...

Та днеска вместо да съм някъде и да си троша главата, да си издевателствам над колената и да си причинявам бройни и безбройни контузии на тялото, седя в едно отровно езерце от самосъжаление и себеомраза? Някакви идеЙ?